Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 29. 01. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на двадесет и трети януари през
двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 7306 по описа за 2019 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила
е искова молба от „С.“ ****** против П.С.Г. ***.
В молбата се твърди, че ищцовото дружество е собственик
на земеделски земи и основният му предмет на дейност е отдаването под наем и
аренда на собствените му земеделски имоти. Твърди се, че при осъществяване на
търговската си дейност „С.“ ***е влязло в
търговски отношения с ответника П.С.Г.. Твърди се, че на 05. 10. 2009 год.
между *** в качеството му на ***и ***в качеството му на ***е бил сключен договор
за аренда на земеделски земи, вписан в ******с вх. № ***, акт № ***, ***от 07. 10.
2009 год. Твърди се, че договорът е бил със срок 10 (десет) стопански години,
считано от 2009 год. до 2019 год. Твърди се, че по силата на договора на
арендатора ***са били предоставени за временно и възмездно ползване земеделски
земи с обща площ 82, 761 дка., находящи се в землището на ***, ***. Твърди се,
че на 30. 06. 2010 год. между ***в качеството му на пре***и П.С.Г. в качеството
му на пре***е бил сключен ***, вписан в ******с вх. ***от 30. 06. 2010 год.
Твърди се, че по силата на договора на преарендатора П.С.Г. са били предоставени
за временно и възмездно ползване земеделски земи с обща площ 2 046, 34 дка., подробно
индивидуализирани в Приложение № 1 към договора. Твърди се, че на 12. 05. 2016
год. е бил сключен договор за покупкопродажба на недвижими имоти, обективиран в
нотариален акт № ***год. от служебния архив на ******с рег. № ***от регистъра
на НК с район на действие ***, вписан в Служба по вписванията ***с вх. рег. № ***
от 12. 05. 2016 год., по силата на който ищцовото дружество е станало
собственик на имот № ***с площ 11, 349 дка., имот № ***с площ 15, 402 дка., имот
№ ***с площ 19, 895 дка. и имот № ***с площ 4, 454 дка., находящи се в
землището на ***, *** и по силата на чл. 17 ал. 2 от ЗАЗ е встъпило в правата
на ***по отношение на придобитите имоти. Твърди се, че в чл. 3 ал. 1 от договора
за преаренда изрично е било записано, че преарендателят замества
преарендодателя във всичките му задължения към насрещни страни. Твърди се, че
въпреки че арендодателят е изпълнил коректно и в срок всички свои задължения по
арендния договор, преарендаторът П.С.Г. е изпаднал в просрочие при изпълнение
на задължението си за заплащане на арендната цена за стопанската 2015/ 2016 год.,
2016/ 2017 год. и 2017/ 2018 год. и на датите на падежа- 01. 10. 2016 год., 01.
10. 2017 год. и 01. 10. 2018 год. не е
извършил плащане по банковата сметка на „С.“ ***. Твърди се,
че тъй като в процесния договор за аренда на земеделска земя не се съдържа
клауза за падеж на паричното арендно плащане съгласно чл. 8 ал. 5 от ЗАЗ
арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската
година. Твърди се, че тъй като в договора за аренда не е била предвидена клауза
за обещетение при забава на плащането на дължимата арендна вноска, то на
основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД следва да се определи обещетение за забава в
размер на законовата лихва върху дължимата арендна вноска от деня на падежа до
окончателното й заплащане. Твърди се, че на основание чл. 2 ал. 1 от ЗАЗ с
договора за аренда арендодателят се е задължил да предостави на арендатора за
временно ползване обекта на договора, а арендаторът да извърши определено
арендно плащане. Твърди се, че съгласно изискването на чл. 2 ал. 1 от ЗАЗ,
арендодателят е предоставил на преарендатора П.С.Г. държането върху
земеделските земи, находящи се в землището ***, ***, с обща площ 51, 100
декара. Твърди се, че за преарендатора е възникнало договорно задължение за
заплащане на уговорената арендна цена по договор за преаренда на земеделска
земя от 30. 06. 2010 год., вписан в ***с вх.рег. ***от 30. 06. 2010 год. за стопанските 2015/ 2016 год.,
2016/ 2017 год. и 2017/ 2018 год. в общ размер на 1 533, 00 лв., както и
обезщетение за забава за периода:
- от 02. 10.
2016 год. до 26. 08. 2019 год. в размер на 150, 32 лв.;
- от 02. 10.
2017 год. до 26. 08. 2019 год. в размер на 98, 51 лв.;
- от 02. 10. 2018 год. до 26.
08. 2019 год. в размер на 46, 70 лв.
Твърди се, че за обезпечаване
на своето вземане ищцовото дружество „С.“ ***е депозирало
заявление по реда на чл. 410 от ГПК пред Районен съд гр. П.като е било
образувано ч.гр.д. № П.год. като е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение. Твърди се, че срещу така издадената заповед е било
депозирано възражение от страна на ответника, поради което за ищеца възниква
правния интерес от предявяване на настоящия установителен иск. В заключение ищецът моли съда
да признае за установено вземането му срещу ответника в размер на сумата от
общо 1 828, 53 лв., ведно със законната лихва върху главницата от
1 533, 00 лв., считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждане на
направените деловодни разноски.
Ответникът ангажира
становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена
в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № П.год.
по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във
всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът
е основателен. Безспорно по делото е, че с договор за аренда на земеделска земя
от 05. 10. 2009 год., вписан в ******с
вх. № ***, акт № ***, ***от 07. 10. 2009 год., ***от ***като ***е предоставил
на ***от гр. П.като ***за временно и възмездно ползване общо седем земеделски
имота с площ 82, 761 дка. в землището на *** за срок от 10 стопански години и
при годишно арендно плащане 10 лв./ дка. Безспорно по делото е, че с договор за
преарендоване от 30. 06. 2010 год., вписан в ******с вх. ***от 30. 06. 2010 год.,
***от гр. П.като пре***е прехвърлил на ответника П.С.Г. *** като пре***правата
и задълженията си по договори за аренда, посочени в Приложение № 1 към
договора. Безспорно по делото е, че с нотариален акт за покупкопродажба на
недвижими имоти № ***год. по описа на ******с
район на действие Районен съд ***ищецът „С.“ ***е закупил от ***и други лица имот № ***с площ 11, 349 дка., имот № ***с
площ 15, 402 дка., имот № ***с площ 19, 895 дка. и имот № ***с площ 4, 454 дка.,
находящи се в землището на ***, ***, и по силата на чл. 17 ал. 2 от ЗАЗ е
встъпил в правата на ***по отношение на придобитите имоти. Безспорно по делото
е, че с напомнително съобщение, връчено лично на ответника на 16. 01. 2019
год., последният е бил уведомен от ищцовото дружество, че същото е собственик
на 51, 100 дка. земеделски имоти, които
са предмет на сключените договори за аренда от 05. 10. 2009 год. и за преаренда
от 30. 06. 2010 год. В напомнителното писмо ищецът подробно е описал дължимите
се от ответника суми за арендно плащане за стопанските 2015/ 2016 год., 2016/ 2017
год. и 2017/ 2018 год., както и дължимите се суми за мораторна лихва. Видно е,
че с писмото ответникът е бил поканен в седмодневен срок да преведе дължимите
суми по банковата сметка на ищеца, но плащане не е последвало. Доказателства за
изпълнение на задължението на ответника било към ищеца, било към праводателя на
същия не са представени и до приключването на съдебните прения, поради което възражението
за липса на надлежно уведомление за настъпилото заместване по чл. 17 ал. 3 от
ЗАЗ е неотносимо към настоящия спор. Неоснователен е и доводът за погасяване на
вземането на ищеца по давност: видно е, че падежът на първото дължимо арендно
плащане е настъпил на 01. 10. 2016 год., а заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано в съда на 29. 08.
2019 год., т. е. в рамките на тригодишния давностен срок, който намира
приложение в случай.
В заключение може да се
обобщи, че в полза на ищеца „С.“ ***съществува
вземане против ответника П.С.Г. за сумата от 1 533, 00 лв.,
представляваща дължими арендни плащания за стопанските 2015/ 2016 год., 2016/ 2017 год. и 2017/ 2018
год. по договор за аренда на
земеделска земя от 05. 10. 2009 год., вписан в ******с
вх. № ***, акт № ***, ***от 07. 10. 2009 год., и договор за преарендоване от
30. 06. 2010 год., вписан в ******с вх. ***от 30. 06. 2010 год. Отделно от това
е налице вземане и за сумата от 295, 53 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата, чийто размер се потвърждава и от приложените
справки- изчисления с онлайн калкулатор. Ето защо предявеният положителен
установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява изцяло
основателен и следва да бъде уважен в предявения размер от 1 828, 53 лв.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното
производство деловодни разноски в размер на 86, 57 лв., както и направените деловодни разноски в
исковото производство в размер на 136, 57 лв., в които е включено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
По изложените съображения
Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника П.С.Г. ***, ЕГН **********,
че същият дължи на ищеца „С.“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, сумата от 1 828, 53
лв., от която 1 533, 00 лв.
представляващи дължими арендни плащания за стопанските
2015/ 2016 год., 2016/ 2017 год. и 2017/ 2018 год. по договор за аренда на
земеделска земя от 05. 10. 2009 год., вписан в ***
***с вх. № ***, акт № ***, ***от 07. 10. 2009 год., и договор за преарендоване
от 30. 06. 2010 год., вписан в ******с вх. ***от 30. 06. 2010 год., 150, 32 лв.
представляващи обезщетение за забава за периода от 02. 10. 2016 год. до 26. 08.
2019 год., 98, 51 лв. представляващи обезщетение за забава за периода от 02.
10. 2017 год. до 26. 08. 2019 год. и 46, 70 лв. представляващи обезщетение за
забава за периода от 02. 10. 2018 год. до 26. 08. 2019 год., ведно със
законната лихва върху главницата от 1 533, 00 лв., считано от 29. 08. 2019
год. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА П.С.Г. ***, ЕГН **********, да заплати на „С.“ ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от 86, 57 лв., представляваща направени
деловодни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА П.С.Г. ***, ЕГН **********, да заплати на „С.“ ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от 136, 57 лв., представляваща направени
деловодни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: