РЕШЕНИЕ
№ 2298
гр. В., 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20253110102364 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявени от А. Б. К., ЕГН
**********, адрес: град В., ул. М. Б. № * срещу Община В., Булстат *, адрес:
град В., бул. „*-ми Пр. п. № *, представлявана от кмета на Общината
обективно кумулативно съединени искове с правни квалификации както
следва чл. 344, ал.1, т.1 КТ; чл. 344, ал.1, т.2 КТ и чл. 344, ал.1, т.3 КТ с искане
да бъде признато за незаконно извършеното уволнение, наложено със Заповед
№ *г., с която на основание чл. 330, ал.2, т.8 във вр. с чл. 107а, ал.1, т.2 КТ е
прекратено трудовото му правоотношение; да бъде възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност старши експерт „Актуване и деактуване на
общинска собственост“ в дирекция „Общинска собственост, икономика и
стопански дейности”, отдел „Общинска собственост“; както и да се осъди
ответника да му заплати сумата от 11 922 лева, представляваща обезщетение
от незаконното уволнение за периода от 28.01.2025 г. до 28.07.2025 г. ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в
съда до окончателното й изплащане.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Твърди, че се е
намирал в трудово правоотношение с ответника като е сключил трудов
договор и допълнително споразумение към него от 23.05.2014 г. Посочва, че
същото е за неопределено време като договореното трудово възнаграждение е
в размер на 1987 лева. Със заповед от 27.01.2025 г. е прекратено трудовото
правоотношение. Счита същата за незаконосъобразна. Не оспорва, че още
през 2014 г. е бил вписан като управител на „Т.ф.“ ЕООД и „Ф. У. М.“ ЕООД
1
като тези факти били известни на ответника. През последните 10 години е
оценяван положително от прекия му ръководител. Твърди, че с оглед
влошените обстоятелства, при които е полагал труд е подал сигнал до кмета на
Общината и до секретаря на същата. Освен това заедно с негови колеги е
подал и сигнал до председателя на общинския съвет, до Главна инспекция по
труда, до Комисия за защита от дискриминация, до КПКОНПИ, относно
обстоятелства свързани с прекия му ръководител. Твърди, че попада под
закрилата на Закона за защита на лице подаващи сигнали или публично
оповестяващи информация за нарушения. Заявява, че спрямо него се
упражнява репресия като целта е била да бъде освободен от работа. Налице е
злоупотреба с право от страна на работодателя като е демострирано
тенденциозно и субективно отношение и е третиран дискриминационно.
Правото на уволнение е използвано с цел увреждане на работника. Това се
доказвало и от начина на връчване на заповедта, която му била показана и при
молба да се консултира с адвокат, след това е заявено, че е връчена при отказ.
Копие, от издадената заповед също е отказано. Моли за уважаване на исковите
претенции и присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва наведените в исковата
молба твърдения. Посочено е в отговора на искова молба, че трудовото
правоотношение между А. Б. К. и Община В. е възникнало по силата на
сключен Трудов договор № * г., като с подписано допълнително споразумение
между страните № * г. е изменен основният трудов договор и считано от
01.10.2016 г. А. Б. К. е заемал длъжността Старши експерт „Актуване и
деактуване на ОС", Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански
дейности", Отдел „Общинска собственост". Твърди се, че със Заповед № * г.
на Кмета на Община В. е прекратено трудовото правоотношение с ищеца,
считано от 28.01.2025 г., поради несъвместимост, на основание чл. 330, ал. 2,
т. 8, вр. чл. 107а, ал. 1, т. 2, предл. „трето" КТ. Заявява се, че при извършена
служебна проверка в ТРРЮЛНЦ към Агенцията по вписванията е установено,
че ищецът А. Б. К. е вписан като управител на две търговски дружества: „Т.ф."
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град В., ул. „М.Б." № *,
вписано в Търговския регистър на 14.05.2024 г., и „Ф. У. М." ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: град В., вписано в Търговския регистър
на 06.12.2018 г. Същият е бил едноличен собственик и управител и на
търговско дружество „Рентабил" ЕООД, ЕИК *и към 23.05.2014 г. - датата на
сключване на трудовия договор с Община В.. Ответникът сочи, че при
възникване на трудовото правоотношение А. Б. К. е подал декларация, на
основание чл. 107а, ал. 1 КТ, в която е декларирал, че не е управител на
търговско дружество. Отделно от горното, през 2018 г. А. Б. К. в декларация за
имущество и интереси по чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество в т. 2 е
отбелязал, че няма нищо за деклариране относно обстоятелството „Имам
участие в следните търговски дружества дванадесет месеца преди датата на
избирането или назначаването ми на длъжност." В отговора на искова молба
2
се твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 107а, ал. 1, т. 2 КТ, не може да бъде
сключван трудов договор за работа в държавната администрация с лице, което
е управител в търговско дружество, поради което и доколкото работодателят
не е бил уведомен от ищеца за наличието на несъвместимост, за ответника е
налице законовото основание за прекратяване на трудовото правоотношение
по реда на чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ, а именно - от работодателя без предизвестие.
Оспорват се твърденията на ищеца, че същият е сигнализиращо лице по
смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали
или публично оповестяващи информация за нарушения и попада под
защитата му, като се сочи, че работодателят не е уведомяван за предоставена
защита на А. Б. К. по ЗЗЛПСПОИН нито преди прекратяване на трудовото
правоотношение, нито към настоящия момент. Оспорва се и твърдението, че
прекратяването на трудовото правоотношение (поради несъвместимост)
представлява репресия и ответно действие на подавани сигнали от ищеца.
Твърди се от ответника, че нито един от сигналите, подавани от А. Б. К., не
попада в обхвата на действие на ЗЗЛПСПОИН, който се отнася единствено до
сигнали или публично оповестена информация за нарушения на българското
законодателство или на актове на Европейския съюз, които застрашават или
увреждат обществения интерес. ЗЗЛПСПОИН не е приложим за разглеждане
на жалби, сигнали и други искания, независимо от това как са озаглавени, чрез
които се търси единствено защита на лични права, без да има индикация за
засегнат обществен такъв. Оспорват се като неоснователни твърденията на
ищеца, че спрямо него е осъществена дискриминация, доколкото не е
посочено в исковата молба по кой от признаците по чл. 4, ал. 1 от Закона за
защита от дискриминация е реализирана същата, спрямо кого е в по -
неблагоприятно положение ищецът, в какво се е изразявал диференцираният
подход. Оспорва се и наличието на неблагоприятно третиране на ищеца по
някой от признаците, очертани в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, както и работодателят
да е злоупотребил с правото да прекрати трудовото му правоотношение.
Оспорва се размерът на претендираното обезщетение за оставане без работа.
С оглед събраните по делото доказателства и при съобразяване на
действащата нормативна уредба, от фактическа и правна страна, съдът
намира следното:
Предявени са три обективно кумулативно съединени иска от страна на
А. Б. К., ЕГН ********** срещу Община В. с правна квалификация чл. 344,
ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал.1, т.1 КТ работникът или
служителят има право да оспорва законността на уволнението като иска
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
Безспорни между страните са следните обстоятелства, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, съгласно сключен между
тях трудов договор, по което ищецът е заемал длъжността старши експерт
„Актуване и деактуване на общинска собственост“ в дирекция „Общинска
3
собственост, икономика и стопански дейности”, отдел „Общинска
собственост“; че трудовото правоотношение е прекратено със заповед №* г. на
кмета на Община В., на основание чл. 330, ал.2, т.8 във вр. с чл. 107а, ал.1, т.2
КТ; че през 2024 г. е бил вписан като управител на „Т.ф.“ ЕООД и „Ф. У. М.“
ЕООД. Обявените за безспорни обстоятелства се установяват и от приетите по
делото писмени доказателства, с оглед приобщаването в цялост на трудовото
досие на А. К..
Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 330,
ал.2, т.8 във вр. с чл. 107а, ал.1, т.2 КТ. Разпоредбата на чл. 330, ал.2, т.8 КТ
посочва, че работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие,
когато е налице несъвместимост в случаите по чл. 107а, ал.1 КТ. Нормата на
чл. 107а, ал.1, т.2 КТ гласи, че не може да бъде сключен трудов договор за
работа в държавната администрация с лице, което е едноличен търговец,
неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител,
търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски
посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол
на търговско дружество или кооперация.
За да е спазена законовата разпоредба и да е налице основание за
прекратяване на трудовото правоотношение съгласно разпоредбата на чл. 330,
ал.2, т.8 във връзка с чл. 107а, ал.1, т.2 КТ несъвместимостта следва да е
налице към датата на уволнението /в настоящия случай към 27.01.2025 г./ и е
без значение дали е съществувала още при възникване на трудовото
правоотношение или след това.
Като писмено доказателство по делото е приета справка от Търговския
регистър, от която се установява, че като управител на дружеството „Т.ф.“
ООД, ЕИК *фигурира лицето А. Б. К. и е бил такъв до 15.04.2025 г. А. К.,
когато е заличен. От фирменото досие на „Т.ф.“ ЕООД се доказва, че А. К. е
вписан като управител на горепосоченото дружество от 14.05.2024 г. От
справка в Търговски регистър, се установява, че управител на „Ф. У. М.“
ЕООД, ЕИК *е вписан А. Б. К., считано от 07.12.2018 г. като продължава да е
такъв и към настоящия момент.
От декларация от 21.05.2014 г., подписана от А. К., е видно, че същият е
декларирал, че не е управител на търговско дружество като е отразил, че
подава настоящота декларация на основание чл. 107а, ал.1 КТ и му е известно,
че при несъвместимост следва да уведоми работодателя като в противен
случай ще бъде прекратено трудовото му правоотношение. Приета по делото
като писмено доказателство е и уведомление от * г., от което се установява, че
същото е подписано от А. К. като е посочил, че няма промяна в
обстоятелствата, подлежащи на деклариране, съгласно чл. 107а, ал.5 КТ
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на трима
свидетели. От показанията на свидетеля Ст. Н. Ст., се установява, че е бил
наясно, че К. е бил управител на фирма, а предполага и че колегите му са
знаели, тъй като в Общината всички са едно семейство. Според него новият
4
директор се е заял с К., но не знае защо като посочва, че не може един човек
да работи толкова години перфектно и за два месеца да го изкарват
некадърник. Не е наблюдавал спад в работата на А. като не намира разлика в
начина на полагания от него труд. Уточнява, че е бил служител в Общината
като е бил назначен в Дирекция управление на сигурността и контрола на
обществения ред. Изразеното от него за тенденциозно отношение спрямо К. е
лично мнение.
От показанията на свидетелката С. Х.Кр. се установява, че същата е
секретар на Община В.. Посочва, че януари месец е извършена проверка за
наличие на вписани обстоятелства като всеки служител е бил проверен и са
извършени справки в Търговския регистър. Държала е да се извърши
проверката преди финалните атестации на служителите, които се правят месец
януари. Твърди, че на всички лица, за които е констатирано наличие на
несъвместимост трудовите им договори са прекратени. Не й е било известно
преди извършването на справките, че А. К. е бил управител на фирми и да има
фирми. Заявява, че не е очаквала да има и един човек, за когото да се
констатира несъвместимост, тъй като е намирала проверката за рутинна.
Уточнява, че е назначена за секретар на Общината от 12.03.2024 г. Знае за
случай от декември, тъй като е била сезирана и с кмета са се опитали да
направят максимума, но не е чувала от Атанасов, че отношението е
допустимо, тъй като служителите не работят добре.
От показанията на свидетеля Атанасов се установява, че работи от * г.
като главен юрисконсулт в дирекция „Общинска собственост“ и познава К.,
който също е работил в дирекцията, но трудовото му правоотношение е
прекратено поради несъвместимост, с оглед обстоятелството, че е управител
на търговски дружества. На същото основание е прекратено и трудовото
правоотношение на М.Б. Твърди, че като директор е следял за срочното
изпълнение на задачите като за същото е обръщано внимание и по време на
оперативките пред секретаря на Община В.. А. сам му е казвал, че е подавал
сигнали срещу него и не е запознат със сигнал, подаден до КПКОНПИ.
Пояснява, че оценки е имал възможност да дава, относно работата на
служителите, едва от юни 2024 г., когато е встъпил в длъжност.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, а именно
справки от Търговски регистър относно „Т.ф.“ ЕООД, ЕИК * и „Ф. У. М.“
ЕООД, ЕИК *се доказва по безспорен и несъмнен начин, че към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение 27.01.2025 г. А. Б. К. е бил
управител на две търговски дружества.
Следователно към датата на прекратяване на трудовото правоотношение
е бил налице обективният факт, а именно наличието на несъвместимост със
заеманата при работодателя длъжност - старши експерт „Актуване и
деактуване на общинска собственост“ в дирекция „Общинска собственост,
икономика и стопански дейности”, отдел „Общинска собственост“,
изразяваща се в това, че лицето е управител на две търговски дружество.
5
Несъвместимостта като такава следва да е налице в момента на издаване на
заповедта за уволнение. В случай, че не е налице, извършено на това
основание прекратяване на трудовото правоотношение се явява
незаконосъобразно и подлежи на отмяна. В този смисъл и трайната практика
на ВКС, обективирана в решение № * г. по гр. д. № 216/2010 г., III г. о. на ВКС.
В настоящия случай, безспорно се установява наличие на несъвместимост,
поради което извършеното уволнение се явява законосъобразно. За яснота
следва да се посочи, че съгласно чл.126 т.12 КТ служителят е длъжен да
уведоми работодателя за наличието на несъвместимост с изпълняваната
работа /каквато в настоящия случай безспорно е била налице към датата
07.12.2018 г. и 14.05.2024 г. когато съответно е вписан като управител на „Ф.
У.М.“ ЕООД, ЕИК *и „Т.ф.“ ЕООД, ЕИК */, когато по време на
осъществяването й за него възникне някое от основанията за недопустимост
по чл.107а ал.1 КТ.
Направеното възражение от страна на ищецът, че работодателят е бил
наясно, че същият е вписан като управител на търговски дружества, се явява
неоснователно като съдът не кредитира показанията на бившия служител
Стоянов, доколкото фактът, че самият той знае за тези обстоятелства не
доказва и че работодателят е бил наясно с тези обстоятелства, доколкото
задължение на работника е да го информира за тези обстоятелства.
По делото са събрани писмени доказателства, относно направеното
възражение, от страна на ищеца, че с оглед подадените от него сигнали, през
2024 г., същият попада под закрилата на Закона за защита на лицата, подаващи
сигнали или публично оповестяващи информация като с исковата молба не е
предявяван нарочен иск по чл.33, ал.4 ЗЗЛПСПОИН за прогласяване за
недействителна на репресивната мярка – уволнение, а същото е въведено като
възражение. Приет по делото е сигнал от 13.12.2024 г., от А. К. адресиран до
С.Кр., относно инцидент състоял се на 06.12.2024 г., при който директора на
Дирекцията крещи на С. К., а след това и на самия К. и дори е викан полицай
от Община В.. От сигнал от * г. до Председателя на Общински съвет, се
установява, че същият е подаден от четири лица, сред които и К. като в него са
изказани притеснения относно това доколко дейността на дирекцията,
обработена в периода от 13.08.2024 г. до декември 2024 г. е легитимна и
законосъобразна. Приета като писмено доказателство е жалба от 06.12.2024 г.
до Кмета на Община В. от А. К., от която е видно, че последният се оплаква от
директора на дирекцията относно това, че същият е влизал в кабинета му в
извънработно време. От жалба, от 13.08.2024 г., адресирана до кмета на
Община В., се установява, че същата е подадена от А. К., с твърдения за грубо
отношение и тормоз на работното място от страна на директора на
дирекцията, в която К. работи - Ат. Приети като писмени доказателства са
жалба от 22.08.2024 г., подадена от К. до кмета на Община В., в която е
обективирано оплакване от К., че директорът на дирекцията - Ат. му
препятства изпълнението на служебните задължения, с оглед заповед на кмета
от 13.08.2024 г., с която е определен като член на комисия. От сигнал до
6
КПКОНПИ от 14.08.2024 г. е видно, че К. е подал сигнал относно датата
13.08.2024 г., когато видял К.в, общински съветник да брои огромна пачка с
банкноти по 50 лева, пред стаята на Ат. и разговарял с него като в последствие
я дал на трето неизвестно лице.
Като писмено доказателство по делото е приета справка от Комисия за
защита на личните данни, от която се установява, че няма регистриран сигнал,
подаден от А. Б. К. по реда на ЗЗЛПСПОИН по външен канал като липсва и
генериран уникален идентификационен номер от Община В. чрез сайта на
КЗЛД по реда на ЗЗЛПСПОИН.
Нормата на чл. 3, ал.1 и 2 от ЗЗЛПСПОИН посочва за кои области е
приложима защита по отношение на лице, подаващо сигнали или публично
оповестяване на информация. В случая, действително са налице подавани
сигнали и жалби, но в тях не са посочени конкретни нарушения на трудовото
законодателство, засягащи обществения интерес, а касаят личен конфликт
между работник/служител и негов пряк ръководител. Освен това сигналите не
са подавани по реда, предвиден в чл. 12 и сл. от ЗЗЛПСПОИН. В случая, в
депозираните сигнали, не се търси защита на обществен интерес, а се цели
разрешаване на частни интереси по трудов спор, поради което съдът намира,
че възражението на А. К., че спрямо същият следва да се приложи закрилата,
предвидена в чл. 33 от ЗЗЛПСПОИН, се явява неоснователно. Да се тълкува
обратното, означава да се препятства възможността на работодател да
освободи работник, респ. служител, който е подал сигнал, съдържащ
недоволство срещу пряк ръководител като същевременно
работникът/служителят не отговоря на обективни условия за заеманата
длъжност. В настоящия случай, от съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства, се установява, че К. цели от собственото си неправомерно
поведение, а именно наличие на основания за несъвместимост относно
заеманата длъжност, да черпи благоприятни за себе си последици, а именно
препятстване възможността да бъде освободен от заеманата длъжност, само
поради факта, че е подал сигнал срещу прекия си ръководител и то не за
защита на обществен интерес, а на частен такъв, видно от представените по
делото сигнали и жалби.
По отношение на възражението за неравно третиране и злоупотреба с
право от страна на работодателя, съдът намира следното от правна страна: С
решение № 115/02.08.2013 г. по гр. д. № 626/2012 г. на ВКС, ІV г. о., по
въпроса за разпределение на доказателствената тежест при въведено в
рамките на трудовия спор оплакване за неравно третиране по смисъла на
ЗЗДискр, е прието, че когато работникът твърди, че уволнението му е проява
на дискриминация, то съгласно чл.9 ЗЗДискр, ответникът-работодател следва
да докаже, че правото на равно третиране не е било нарушено, но след като
ищецът докаже факти, от които може да се направи извод, че е била налице
дискриминация. Липсват по делото събрани доказателства относно наличието
на твърденията за неравно третиране или злоупотреба с право, от страна на
работодателя, още повече че от показанията на свидетелката Кр. и свидетеля
7
А. и от писмо от 29.04.2025 г., изготвено от Кр. К. – Директор „Управление на
човешки ресурси и административни услуги“ се установява, че на база
извършените проверки на основание чл. 107а, ал.1, т.2 КТ са прекратени
трудовите правоотношения с общо 6 служители, сред които и А. Б. К.. По
делото не се установява, че в Община В., са продължили да действат
трудовите договори на лица, за които е налице констатирана несъвместимост.
Въведените от ищеца доводи за злоупотреба с право са негодни. Съгласно
установената практика по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът се
произнася съобразно диспозитивното начало само в рамките на твърдените от
ищеца пороци на уволнението, поради което и не може да дава указания за
допълване или конкретизация. Бланкетите доводи за злоупотреба следва да се
считат за неписани и нямат доказателствен потенциал. За яснота следва да се
посочи, че злоупотреба с право е мислима преди всичко тогава, когато
диспозиционният характер на субективното право е свързан с избор дали то
да бъде упражнено и в какви предели. В случая ответникът не е разполагал с
дискреция дали да прекрати трудовото правоотношение, той е бил длъжен да
го стори съобразно императивния характер на нормите на чл. 107а и 330 КТ,
по арг. от чл. 36, ал. 4 ЗПКОНПИ и в съответствие с принципа на законност по
чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗАдм. В този смисъл решение по г. д. 298/16 г. на 4-то г. о на
ВКС. За яснота следва да се посочи, че ангажираните доказателства от страна
на ищеца доказателства /писмени и гласни такива/ за установяване на
заявените възражения не доказват по безспорен и несъмнен начин, че са
извършени в нарушения от страна на ответника. В случая не е допуснато
процесуално нарушение от страна на съда по реда на чл. 146, ал.2 ГПК. В този
смисъл решение № 287/08.02.2013 г. по гр. д. № 472/2012 г. по описа на второ
г. о. на ВКС, както и решение № 314/13.07.2012 г. по гр. д. № 899/2011 г. по
описа на четвърто г. о. на ВКС.
С оглед неоснователността на претенцията с правна квалификация чл.
344, ал.1, т.1 КТ, следва и изводът за неоснователност на заявените акцесорни
искови претенции с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ, поради
което съдът не следва да подлага на доказателствен анализ приетата по делото
ССчЕ.
На основание гореизложените мотиви, съдът следва да отхвърли
предявените от А. Б. К., ЕГН **********, адрес: град В., ул. М. Б. № * срещу
Община В., Булстат *, адрес: град В., бул. „*-ми Пр. п. № *, представлявана от
кмета на Общината обективно кумулативно съединени искове.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ответникът, който
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 360
лева. При съобразяване на разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК във връзка с чл.
25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя размер
на юрисконсултското възнаграждение в размер на 180 лева, доколкото
производството е било разгледано в едно открито съдебно заседание, при
8
липса на събиране на множество доказателства.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Б. К., ЕГН **********, адрес: град В.,
ул. М. Б. № * срещу Община В., Булстат *, адрес: град В., бул. „*-ми Пр. п. №
*, представлявана от кмета на Общината обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация съответно за всеки от тях както следва чл. 344,
ал.1, т.1 КТ; чл. 344, ал.1, т.2 КТ и чл. 344, ал.1, т.3 КТ с искане да бъде
признато за незаконно извършеното уволнение, наложено със Заповед № * г., с
която на основание чл. 330, ал.2, т.8 във вр. с чл. 107а, ал.1, т.2 КТ е
прекратено трудовото му правоотношение; да бъде възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност старши експерт „Актуване и деактуване на
общинска собственост“ в дирекция „Общинска собственост, икономика и
стопански дейности”, отдел „Общинска собственост“; както и да се осъди
ответника да му заплати сумата от 11 922 лева, представляваща обезщетение
от незаконното уволнение за периода от 28.01.2025 г. до 28.07.2025 г. ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в
съда до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА А. Б. К., ЕГН **********, адрес: град В., ул. М. Б. № * да
заплати на Община В., Булстат *, адрес: град В., бул. „*-ми Пр. п. № *,
представлявана от кмета на Общината сумата от 180 лева, представляващи
сторени в производството разноски за заплатено юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.3 ГПК
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - град В. в
двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му /20.06.2025 г./, на
основание чл. 316 ГПК
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
9