О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/…………………………….,
гр.Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
гр.Варна, ХVІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари 2020 година в състав:
СЪДИЯ: Мария Иванова
– Даскалова
като
разгледа адм.дело №494 по описа за 2020г. на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 ал.2 от ЗУТ и чл.166 ал.4 от АПК.
В постъпила
с вх.№2554/2020г. жалба от „Плам инженеринг“ООД-гр.Варна срещу Заповед
№29/12.02.2020г. на Кмета на район „Младост“ - Община
Варна е направено особено искане за спиране на предварителното й изпълнение. Със Заповед
№29/12.02.2020г. на основание чл.57а, ал.3 вр. ал.1 т.1
от ЗУТ и чл.70, ал.3 вр. чл.68 ал.1 т.1 от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми
обекти по чл.56 ал.1 от ЗУТ и въз основа на Заповед №0508/07.02.2020г.
на Кмета на Община Варна, от кмета на района е наредено да се премахне:
Преместваем обект - представляващ подвижно електрифицирано съоръжение с
контролно-пропускателен характер, явяващо се вход за ПИ 10135.3511.1, но
попадащо в по-голямата си част в ПИ 10135.3511.1461 и в по-малката си част в ПИ
10135.3511.1 по КК на гр.Варна, в срок до 14-дневен срок от влизането й в сила.
В Заповедта е посочено, че обекта е собственост на „Плам инженеринг“ООД с ЕИК *********. В т.2 от Заповедта е разпоредено, в случай на неизпълнение на разполеждането за доброволно премахване на преместваемия
обект в срока по т.1, той да бъде премахнат принудително по възлагане от Кмета на Община Варна за сметка на
извършителя по реда на Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти по
чл.56 ал.1 от ЗУТ.
Искането
за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на
Заповед №29/12.02.2020г. се основава на твърдението, че
изпълнението й ще му причини значителни и трудно
поправими вреди, тъй като премахването на пропусквателния пункт на
единствения вход ще способства за извършването на злоумишлени действия по
отношение на имота му и на техниката, която съхранява в него, която е на
значителна стойност. Освен това предварителното изпълнение и премахването на
съоръжението сочи, че ще застраши безопасността на гражданите и живущите в
околността. Подробно се излагат доводите в подкрепа на тези съображения и се
представят писмени доказателства за твърдяните факти и обстоятелства: договори,
доклади, актове, протоколи, извлечения от счетоводни сметки и др.
Във връзка с искането за спиране на акта се твърди, че съоръжението е изпълнено
преди десетки години и представлявало единствения вход към стопанисвания имот от
„Плам инженеринг“ООД. В този имот се извършвало производство на високо
технологични машини и съоръжения за хранително вкусовата промишленост, нестандартно
оборудване; производство на трайни и
нетрайни сладкарски изделия; производство на мебели.
Само в помещенията за производство на машини и съоръжения оборудването за
производството им било на стойност над 200 000лв. „Плам инженеринг“ООД било бенифициент
по европейска програма за финансиране и имало сключен договор за доставка на
оборудване на стойност 782 335лв. Твърди се, че към 31.12.2019г. за над 120 000лв.
са наличните в имота машини, които са в процес производство по сключени договори
с клиенти. Компютърната техника в административната сграда на дружеството била
за над 10 000лв. Освен това съхраняваните в имота транспортни средства,
необходими за дейността му, били на стойност 116 575лв. Тъй като използваните
от дружеството машини са високотехнологични, снабдени с множество компютърни
елементи и работели в обща затворена система, липсата само на един компонент от
тях щяло да доведе до спиране на производствения процес. Поради това при
изпълнение на Заповедта и премахване на контролно пропусквателният пункт имотът
щял се окаже разграден, ще се препятства охраната му в това число и опзването
на всички налични в него машини, съоръжения, продукция и транспортни средства. При
липса на ограждения, охрана на периметъра не можело да се осъществява и от системата
СОТ. Изтъкват регистрирани в района множество кражби и разрушаване на сгради,
съоръжения и имущество, които не се охраняват, за които те подавали многократно
сигнали на тел.112. Поради това пр ипремахването на съоръжението на входа на
имота за дружеството щели да настъпят вреди на значителна стойност.
Такова премахване не било и от обществен интерес, тъй като в имота се осъществявало
производство на трайни и нетрайни сладкарски изделия, сертифицирано по система
за контрол на входящи и изходящи суровини. Наличните такива суровини и готова
продукция били на обща стойност над 40000лв. и в имота задължително се
извършвала дезинтаризация и дезисекция, имало поставени опасни отрови за борба
с вредители, разположени по схема в изпълнение на договор. По този договор
дружеството било задължено при ежемесечното извършване на мероприятия по
обработка на площите да не допуска влизане на лица в продължение на 24 часа
след обработката. Такъв контрол и охрана на територията на имота нямало да може
да бъде осъществен при разграждането на
обекта. Поради това с премахването на преградното съоръжение на входа считат,
че ще се създаде опасност за живота и здравето на външните лица и на животните,
за които отровите не са предназначени, но до които ще имат възможност за
достъп.
Освен това в имота по действащ договор за наем друго дружество осъществявало
дейност по производство на мебели, във връзка с което съхранявало там скъпо
струващо оборудване и сурвина за производството, която е с висока степен на
пожароопасност. При изпълнение на заповедта и невъзможността да се гарантира
ограничен достъп на външни лица в имота, жалбоподателят щял да наруши поетия от
него ангажимент към този наемател за контролиран достъп до имота и денонощна
охрана и щяло да се създаде реална опасност от настъпване на инциденти. Неизпълнението
на договора за наем от негова страна ще доведе до прекратяването му и до загуба
за дружеството на постъпващите приходи от наема в размер на 1500лв. месечно.
Запазването на разпореденото за премахване съоръжение считат, че е и в обществен интерес, тъй като не само обезпечавало
контрола на входа, а възпрепятствало възможността външни лица да влязат в имота
и да „пропаднат“ в съседния имот на Община Варна, който бил 4 метра по-ниско и на
границата с който имало четириметрова подпорна стена, което не се виждало в тъмната
част на денонощието. В тази връзка се сочи, че оградата на имота на Община
Варна липсва и е налична само в частта, която е в непосредствена близост до имота
на дружеството, а по цялото й протежение има обществен път с тротоар с ежедневно
преминаване на пешеходци, които съоръжението препятствало да влязат в имота и
да пропаднат от 4-5м.
Дружеството счита, че при спиране предварителното изпълнение на Заповедта
няма да се затрудни или осуети изпълнението й, след приключване на
производството по оспорването й. От закъснението на изпълнението няма да
последват вреди за общината, които да са трудно поправими, а точно обратното,
имотите и имуществото в тях щели да продължат да се охраняват, както ще се
охрани и обществения интерес.
Предварителното изпълнение на акта в случая не само, че не било в обществен
интерес, а и не било наложително, тъй
като това фактическо положение със съоръжението за контрол на достъпа било създадено
преди повече от 40 години и съществувало на място още от изпълнението и
въвеждането в експлоатация с държавна приемателна комисия по законоустановения
ред на оградата, постройката на КПП-то и електрифицираното подвижно съоръжение,
представляващо вход за имота.
За съседния имот 10135.3511.1461 съществувал и се използвал друг транспортен
достъп - през бул.“Трети март“, непосредствено след магазин Алати. Поради това
и с оглед съществуването на контролния режим и на разпореденото за премахване съоръжението
повече от 40 години, без да е създало опасност или затруднение, не се налагало спешното
му премахване. Премахването му обаче щяло да причини значителна и трудно
поправима вреда на дружеството, собственик на имота по изложените доводи и
предвид упражненото с жалбата оспорване на Заповедта с искане за обявяването й
за нищожна, респ. за отмяната й като незаконосъобразна. Поради това молят
искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповедта на основание
чл.166, ал.1 от АПК да бъде уважено, като направено при наличие на правен
интерес за дружеството и основателно.
Съдът като взе предвид доводите в жалбата във връзка с направеното особеното
искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение
на Заповедта, доказателствата
приложени към жалбата и приложимите правни норми, достигна до следните
фактически установявания и правни изводи:
Искането
за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е
редовно и допустимо. Направено е от „Плам инженеринг“ООД-гр.Варна, което юридическото лице е посочено в Заповедта като собственик на
разпореденото за премахване съоръжение с контролно-пропускателен характер,
представляващо вход в оградата на поземления имот в гр.Варна, ж.к.Вл.
Варненчик, ул.“Трети март“ №30Б представляващ ПИ 10135.3511.1 по КК на гр.Варна.
Като собственик на съоръжението, презставляващо част от КПП на имота му,
съгласно представените писмени доказателства – договори, доклади, експертни
становища и т.н., „Плам инженеринг“ООД-гр.Варна е лице, чиито права и интереси
се засягат неблагоприятно от разпореденото премахване на съоръжението със Заповед
№29/12.02.2020г. Тя е административен акт, който по силата на закона подлежи на
предварително изпълнение и подлежи на оспорване в 14-дневен срок. В този срок
дружеството е упражнило правото да я оспори пред съда с депозираната на 18.02.2020г.
жалба, по която е образувано настоящото адм. дело. С оглед на това направеното
в жалбата особено искане за спиране на предварителното й изпълнение е упражнено
при наличие на правен интерес и активна легитимация за произнасяне на съда с
акт на
основание чл.217 ал.2 от ЗУТ.
Разгледано
по същество, искането за спиране на
предварителното изпълнение на заповедта е основателно.
Заповед №29/12.02.2020г.
на Кмета на Район „Младост“ е издадена на основание чл.57а ал.3 във вр. ал.1
т.1 от ЗУТ и чл.70 ал.3 във вр. чл.68
ал.1 т.1 от
Наредбата за разполагане на преместваеми обекти по смисъла на
чл.56 ал.1 от ЗУТ представлява
административен акт, който съгласно чл.217 ал.1 т.11 от ЗУТ по силата на закона
подлежи на предварително изпълнение, тъй като жалбите и протестите срещу него
депозирани пред съда не спират изпълнението му. Съгласно чл.217 ал.2 от ЗУТ,
съдът може да спре изпълнението на този административните акт, тъй като не е от
вида на изключенията от вида посочен в чл.217 ал.1 т.2 от ЗУТ. Съгласно чл.219
ал.3 от ЗУТ за неуредените в тази глава на ЗУТ въпроси се прилага АПК. Поради
това за реда и условията за произнасяне по искането на Акционерното дружество
са приложими разпоредбите на чл.166 ал.4 от АПК, която препраща към ал.2 и ал.3
на чл.166 от АПК. Съгласно действащата редакция на чл.166 ал.4 от АПК,
допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на
отделен закон /какъвто в случая е ЗУТ/, когато не се предвижда изрична забрана
за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при
условията на ал.2. Съгласно ал.2 на чл.166 от АПК при всяко положение на делото
до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре
предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа,
издал акта по чл.60 ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна
или трудно поправима вреда.
По
аргумент от цитираните приложими разпоредби на АПК, тъй като настоящото адм. дело е образувано по обжалването на законосъобразността
на самата Заповед №29/12.02.2020г., доколкото
за нея съществува по силата на закона презумпция, че
са налице предпоставките на чл.60 АПК, т.е. че се касае за особено важен
обществен или държавен интерес, на който е противопоставим интереса на
жалбоподателя, негова е тежестта да докаже, че предварителното изпълнение на
този акт би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, т.е.
условията посочени в чл.166 ал.2 от АПК. Тази вреда може да бъде имуществена и
неимуществена, а настъпването й трябва да е достатъчно вероятно от
предварителното изпълнение на Заповедта.
Съдът
намира, че жалбоподателят е ангажирал достатъчно доказателства в
подкрепа на твърдението, че при изпълнението на разпореденото с
административният акт премахване на съоръжението за него ще
настъпят значителни и трудно поправими вреди. Както е описано в Заповедта, в КА
№1/03.12.2019г. и в писмените доказателства, представени от „Плам инженеринг“
ООД, обектът разпореден за премахване е подвижно електрифицирано съоръжение с
контролно-пропускателен характер, с дължина 9,84м, с метална конструкция с
височина 2 метра и се явява вход за ПИ 10135.3511.1 по КК на гр.Варна с адрес -
гр.Варна, ж.к.“Вл. Варненчик“, бул.“Трети март“ №30Б. Този имот с постройките,
оградата и контролно-пропускателния пункт в нея, част от който е процесното електрифицирано
съоръжение е придобито в собственост от „Плам инженеринг“ ООД–гр.Варна чрез
сключен на 31.05.2006г. договор за покупко-продажба на търговското предприятие
на ЕТ“ПЛАМ-91-П.П.“***, вписан с акт №17 т.ХІІ от 28.07.2006г. в СВ-Варна.
Разпореденият за премахване обект-електрифицирано съоръжение представлява част
от обект, който е изпълнен и въведен в експлоатация с Протокол на приемателна
комисия от 1980г. като КПП с кабелно ел. захранване. При огледа на имота на
23.06.2000г. във връзка с продажбата му на търг в протокол на Комисията е посочено,
че имота представлява площадка частично оградена с телена ограда на бетонни
колове и с метални пана – в лошо състояние и метален портал-в добро състояние;
сградата на караулното с арест е оградена с метални пана с височина около 2м от
гофрирана ламарина и бодлива тел на метални колове.
От молителя е представено писмено становище изготвено от строителен инженер,
който в изпълнение на задачата да опише вида и характера на контролно пропусквателен
пункт /КПП/ разположен на източната граница на ПИ 10135.3511.1586 /съгласно изменението
от 14.01.2020г./ с площ от б897кв.м, който изцяло попадал в ПИ 10135.3511.1 с
площ от 7393кв.м /по КК от 2008г./ извършил оглед на място на 13.02.2020г. и взе
предвид представените документи за имота. В становището е посочено, че имота придобит
през 2006г. в собственост от „Плам инженеринг“ООД представлява обособен със
Заповед от 2000г. на Кмета на Община Варна
парцел със складове №1, №2, №3 и №4 по АДС №3117/20.07.2000г., идентични
със складовете описани в АДС от 1994г., които представлявали масивни триетажни
монолитни сгради, построени през 1982г. с обща застроена площ 1040 кв.м / всяка
с 260кв.м застроена площ/, както и караулно с арест - масивна едноетажна сграда и сутерен, построена също 1982г., със застроена площ 225кв.м. Достъпът до този имот на
място се осъществявал през вход от източната страна през
продължението на бул. „Трети март“. Източната граница на имота била оградена до
т.ОК 30 с масивна монолитна стоманобетонна ограда с метални пана, като при т.ОК
26-28 бил обособен портал за вход-изход, който се явявал част от описаната
масивната монолитна стоманобетонна ограда. Оградата започвала при т.ОК 348 /начало
на източна граница на ПИ 10135.3511.1461/ и завършвала при т.ОК 30. На южната
граница на имота имало подпорна стена с височина от 1,5м - в най-ниската точка
на запад до 4,5м в най-високата точка на изток.
В заключение в писменото становище инженера сочи, че изграденото съоръжение
е било и представлява част от масивната стоманобетонна ограда, разположена на
източната граница на имота и по вид е идентично с оградата, разположена на
източната граница на ПИ 10135.3511.1461 на целия казармен район; че по външни
белези напълно съответства на изградено КПП за контролиране на достъп до
караулното с арест през 1982г. съгласно АДС от 2000г., въведено в експлоатация
от приемателната комисия. Приложени са направените снимки на стоманобетонната
ограда и съоръжението, както и на подпорната стена към съседния имот. Констатира,
че поради установената специфика на терена и денивелация в частта на КПП практически
е невъзможно осъществяване на транспортен достъп до ПИ 10135.3511.1461, който
имал изграден транспортен достъп от южната му граница през бул.“Трети март“.
С оглед гореизложеното за вида и характеристиките на разпореденото за
премахване съоръжение с контролно-пропускателен характер, с дължина 9,84м, с
метална конструкция с височина 2 метра, представляващ портал за вход-изход,
изпълнен като част от масивната монолитна стоманобетонна ограда на имота, която
е електрозахранена и се използва с това й предназначение, се налага еднозначния
извод, че не се касае за премахване на обект с незначителна площ, а за такъв с
масивна конструкция, изпълнен като част от масивната монолитна стоманобетонна
ограда на имота, премахването на който е свързано с разходване на значителни
средства и ще доведе до разграждане на около 10 метра от ограждението на имота
и преустановяване на въведения за него контрол на достъпа на хора и МПС.
Основателни и подкрепени с представените с жалбата писмени доказателства са
всички подробно изложени факти и обстоятелства във връзка с твърдението, че
принудителното изпълнение на заповедта и премахването на
контролно-пропускателното и ограждащо съоръжение ще причини на дружеството значителни
и трудно поправими вреди, тъй като премахването на пропусквателния пункт на
единствения вход за имота ще доведе до достъп на неограничен брой лица и
превозни средства до складовете и имуществото в тях, до транспортните средства,
апарати, техниката, съоръжения, материали и суровини съхранявани в имота, които
са на значителна стойност. Основателни и подкрепени от доказателствата са и
съображенията на молителя, че при предварителното изпълнение и премахването на съоръжението,
което служи и се явява част от оградата, ще се застраши безопасността на преминаващите
и навлизащи в имота, вкл. с МПС, както и живота и здравето на хората и животните
престояващи в него, с оглед извършваното на 31.01.2020г. третиране с препарати
против инсекти.
По делото
са ангажирани от молителя достатъчно доказателства, които обосновават извода за
наличие на предпоставките за уважаване на искането и спиране на предварителното
изпълнение на Заповедта до приключване на производството по оспорването й с
влязъл в сила съдебен акт. В тази връзка Съдът сроделя като
основателен и доказан довода, че се касае за съоръжение изпълнено като част от
ограда и КПП и съществувало на това място и в този вид от 1980г., когато с Протокол на приемателната комисия е приет и въведен в
действие обекта: “Казармен район“Владиславово ІІ етап“ частичен пуск с подобекти:
скад №2, КПП, Корекция на дерето, Път №1 от ОК 348-26-20, външен водопровод на
складовете, външна дъждовна канализация, кабелно ел. захранване на склад №2, кабелно
ел. захранване на КПП и след като в изминалия продължителен период от 40 години от разполагането му до сега няма данни да е създал
опасност и причинил вреда и не е увредил здравето и сигурността на гражданите,
не е налице спешна необходимост от премахването му.
Съдът
намира, че спиране изпълнението на Заповедта няма да затрудни или осуети
изпълнението й при приключване на производството по оспорването й. От друга
страна предварителното изпълнение на Заповедта и премахването на собствения на
дружеството обект ще доведе до обезсмисляне на производството по оспорването на
административният акт издаден на основание чл.57а ал.3 във вр. с ал.1 т.1 от ЗУТ и до значителни пречки за установяване с еднозначност и
канегоричност на характеристиките му, които имат пряко отношение за преценката
на вида му и са от съществено значение за изводите свързани със правилността и законосъобразността
на издадената Заповед за премахването му.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.217 ал.2 във връзка с чл.217 ал.1 т.11 от ЗУТ
и чл.166 ал.4 във вр. с чл.166 ал.2 и ал.1 от АПК, Съдът
О П Р Е Д
Е Л И :
СПИРА
изпълнението на Заповед №29/12.02.2020г. на Кмета на район „Младост“ - Община
Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба в 7- дневен срок от съобщаването му пред
ВАС- София по реда на глава ХІІІ от АПК.
Препис от
определението да се изпрати на жалбоподателя и ответника.
СЪДИЯ: