Определение по дело №222/2021 на Административен съд - Шумен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………….

гр.Шумен, 26.07.2021г.

 

 

Административен съд - град Шумен, в закрито заседание на двадесет и шести юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

Административен съдия: Христинка Димитрова

 

като разгледа АД № 222 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен, докладвано от съдия Х.Димитрова – дежурен съдия, съгласно график, утвърден със Заповед № РД-11-94/28.05.2021г. на Административния ръководител на ШАдмС и овластена съгласно Заповед № РД-08-68/28.04.2015г. на Председателя на ШАдмС да разглежда постъпилите дела по чл.304 от АПК, както и да постановява актове по чл.306, ал.2 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба рег. № ДА-01-2039/13.07.2021г., депозирана от адвС.С.пълномощник на Н.К.П. жалбоподател по АД № 181/2020г. по описа на ШАдмС, с искане за налагане на санкция по чл.304 от АПК. Молителят, позовавайки се на приложена към молбата жалба за бавност и електронна кореспонденция, твърди, че финансовият орган на НАП отказва да плати дължимото по изпълнителния лист по АД № 181/2020 на ШАдмС. Моли да бъде установено виновното длъжностно лице от финансовия орган на НАП и да му бъде наложена глоба по чл.304 от АПК до изпълнение на задължението.

С разпореждане от 13.07.2021г. съдът е счел, че от изложеното в депозираната молба не става ясно какъв е предметът на търсената защита, поради което е оставил същата без движение, като е указал на молителя в седемдневен срок, считано от датата на получаване на съобщението, да изправи констатираните нередовности, като обозначи по категоричен и недвусмислен начин в какво се изразява твърдяното нарушение, респективно какъв е предметът на заявената с молба рег. № ДА-01-2039/13.07.2021г.  претенция.

В указания срок с писмена молба рег.№ ДА-01-2092/19.07.2021г. оспорващият уточнява, че предмет на искането е налагане на санкция на съотгветното длъжностно лице от НАП, което не е изпълнило задължението да изплати сумата по изпълнителен лист, издаден по АД № 181/2020г. по описа на ШАдмС, по силата на който НАП е осъдена да заплати на Н.К.П. разноски по делото в размер на 1110 лева, представен в ТД на НАП – Варна,        офис Шумен с покана вх.№ 3650/09.04.2021г.

Шуменският административен съд установи следното:

От материалите по АД № 181/2020г. по описа на ШАдмС съдът установи, че с Определение №155/19.02.2021г. постановено по адм.д.№181/2020г. по описа на ШАдмС Национална агенция по приходите - София е осъдена да заплати на Н.К.П. разноски по делото в размер на 1110 лева. Определението е влязло в законна сила на 09.03.2021г. Въз основа на същото и по искане на Н.К.П. за присъдената в негова полза сума е издаден изпълнителен лист. От приложена към настоящата молба покана вх.№ 3650/09.04.2021г. е видно, че изпълнителният лист е представен в ТД на НАП – Варна, офис Шумен. Н.К.П. твърди, че сумата не му е изплатена, поради което настоява за налагане на санкция на съответното длъжностно лице от НАП, което не е изпълнило задължението, произтичащо от осъдителната част на Определение № 92/27.01.2021г., допълнено с Определение №  №155 от 19.02.2021г., постановено по адм.д.№181/2020г.

Настоящият съдебен състав като се запозна с доводите на молителя, приложените от него доказателства и съдебните актове, постановени по АД № 181/2020г. намира, че подаденото искане е недопустимо по следните съображения:

Нормата на чл.304 от АПК съдържа състав на административно нарушение, според който длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, извън случаите по Дял Пети, се наказва с глоба от 200,00 до 2000,00 лв. Следователно, за да се реализира административно наказателната отговорност по чл.304 от АПК е необходимо кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата. От обективна страна необходимо е установяване на задължение за административния орган, в това му качество, което следва да произтича пряко от влязъл в сила съдебен акт.

Задължението по чл.304 от АПК следва да е различно от задължението за изпълнение на влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, решение, определение или разпореждане на административен съд или споразумение пред административен орган или пред съд – всички изпълнителни основания по чл.268 от АПК, т.е. задължението следва да е извън Дял Пети на АПК.

На същото основание, с оглед данните по делото, че въз основа на влезлия в сила съдебен акт е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително производство, то неизпълнението на задължението за заплащане на сумите не може да бъде санкционирано по реда на чл.304 от АПК. С разпоредбата на чл.269, ал.2 от АПК са регламентирани административноправните отношения и са разграничени случаите на неприложимост на АПК по отношение изпълнителните основания по чл.268, едно от които е частни парични вземания, което се изпълнява по реда на ГПК.

От данните, изложени в настоящата молба се установява, че изпълнителният лист е предявен за плащане по реда на чл.519, ал.2 от ГПК пред финансовия орган на НАП. Това е и процесуалният ред за реализиране претенциите на страната след влизане в сила на съдебния акт, който присъжда парично обезщетение, дължимо от държавно учреждение в негова полза. Съгласно разпоредбата на чл.269, ал.2 от АПК частните вземания на държавата и общините, вземанията за вреди от незаконосъобразните административни актове и от принудително изпълнение и другите частни парични вземания, породени или удостоверени от изпълнителни основания по чл.268, както и вземанията за разноски, свързани с изпълнението, се изпълняват по реда на ГПК. По своето естество правоотношението по събиране на вземането по изпълнителния лист е част от изпълнителния процес, уреден в ГПК. В този случай възниква частноправно отношение, по което НАП като страна не действа в качеството си на публичноправен субект. Налице е частно парично вземане, като титулярът и длъжникът по него са частноправни субекти. В този смисъл, при предявяване на изпълителен лист, изпълнителният директор на НАП, респективно съответното длъжностно лице при НАП, не действа като административен орган, а като представляващ длъжника по частното парично вземане.

Извън подведомствеността на административния съд е изпълнението по ГПК, включително и това срещу държавни учреждения. Изпълнителният директор на НАП в случая действа като представител на длъжник по парично вземане, а не като административен орган, за когото възниква задължение за изпълнение на влязъл в сила съдебен акт, за да са налице предпоставките по чл.304 от АПК. Този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл.519 от ГПК, според която не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения. Ал.2 от същата норма изрично указва реда, по който се изплащат паричните вземания срещу държавни учреждения, както и възможността при липса на кредит, такъв да се предвиди най-късно в следващия бюджет. 

С оглед изложеното съдът намира, че искането е недопустимо – същото не попада в приложното поле на хипотезите на чл.304 и сл. от АПК, поради което следва да се остави без разглеждане.

Водим от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба рег. № ДА-01-2039/13.07.2021г., депозирана от адвС.С.пълномощник на Н.К.П., жалбоподател по АД № 181/2020г. на ШАдмС, с искане за налагане на санкция по чл.304 от АПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 222 по описа за 2021г. на Административен съд – Шумен.

 

         На основание чл.160, ал.1 от АПК, определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на РБългария .

          Препис от настоящото определение да се изпрати на страната по реда на чл.137 от АПК.

 

 

Административен съдия: