Р Е Ш Е Н И Е
№ 260103 / 24.3.2022г.
гр. Перник, 23.03.2022 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети февруари
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Роза Ризова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 05600 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Б.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Прокуратурата на
Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, иск с правно
основание чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на сумата 10000,00 лв. /десет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди /стрес,
разочарование и загуба на доверие в разследващите органи/, причинени от
нарушаване на правото му за разглеждане и решаване в разумен срок на НОХД №
355/2004 г. на ОС-Перник, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 06.02.2020 г., до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че с постановление от
02.06.2003 г. е образувано предварително производство против ищеца за това, че
на 30.05.2003 г. е направил опит, останал недовършен по независещи от него
причини, умишлено да умъртви Г. Г., като на същата дата е назначена експертиза,
ищецът е разпитан и задържан за 24 ч. С постановление от 03.06.2003 г. ищецът бил
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115, вр.
чл. 18, ал. 1 НК, разпитан в това качество и с определение от 05.06.2003 г.,
постановено по ЧНД № 220/2003 г. му била наложена мярка за неотклонение
„задържане под стража“, потвърдена с протоколно определение на ОС-Перник по ЧНД
№ № 568/2003 г. Междувременно пострадалият починал от причинената тежка
черепно-мозъчна травма, поради което били назначени съдебно-медицинска,
микробиолигична, съдебно-трасологична
експертиза, назначена съдебно-психолого-психиатрична експертиза. С определение от 25.07.2003 г. по ЧНД №
313/2003 г. ОС-Перник наложената мярка за неотклонение била изменена в „парична
гаранция“ в размер на 1500,00 лв. С постановление от 10.12.2003 г. И. бил
привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 119, вр. чл. 115 НК –
убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Със
заключително постановление от 22.03.2004 г. сл.д. № 96/2003 г. по описа на
ОСлС-Перник е изпратено на ОП-Перник с мнение за предаване на обвиняемия на съд.
С постановление от 25.05.2004 г. ОП-Перник частично било прекратено
предварително производство № 96/2003 г. по описа на ОслС-Перник в частта по
повдигнатото срещу ищеца обвинение за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр.
чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК. На 15.06.2004 г., на основание 414з, ал. 1 НПК
/отм./ ОП-Перник внесла в ОС-Перник споразумение за прекратяване на
предварително производство № 96/2003 г. по описа на ОслС-Перник и с протоколно
определение от 22.06.2004 г. по НОХД № 335/2004 г. по описа на ОС-Перник било одобрено
постигнатото споразумение между представителя на ОП-Перник и Б.И., с което бил
признат за виновен по обвинение по чл. 119, вр. чл. 115 НК – убийство,
извършено при превишаване на пределите на неизбежната отбрана и му било
наложено наказание 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание
чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от 5 години, считано от влизане
на определението в сила. По искане на Главния прокурор на Република България било
образувано н.д. № 1585/2011 г. по описа на ВКС, по което с решение от
11.10.2011 г. наказателното производство по НОХД № 355/2004 г. по описа на
ОС-Перник било възобновено, отменено определението от 22.06.2004 г. и делото било
върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на
разглеждане на постигнатото споразумение в първата инстанция поради наличието
на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 4 НПК. На 13.10.2011 г. било образувано
НОХД № 359/2011 г. по описа на ОС-Перник, по което делото било върнато на Окръжна
прокуратура – Перник и образувано НОХД № 303/2013 г. по описа на ОС-Перник, по
което била постановена присъда от 29.05.2014 г. По постъпили жалби е образувано
ВНОХД № 907/2014 г. по описа на САС, по което след проведени няколко съдебни
заседания било постановено решение от 09.02.2015 г., с което била отменена
присъдата от 29.05.2014 г. и делото върнато за ново разглеждане от друг състав
на съда от етапа подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно
заседание. След връщане на делото в ОС-Перник и проведени няколко съдебни
заседания, поради смърт на съдебния заседател К. Иванова, починала на
19.13.2016 г., делото започнало отначало и приключило с присъда от 16.09.2016
г. По подадени жалби било образувано ВНОХД № 78/2017 г. по описа на САС, по
което било постановено решение от 03.05.2018 г. По жалби срещу съдебния акт било
образувано к.н.д. № 426/2019 г. на ВКС, по което било постановено оконачтелно
решение от 12.06.2019 г., на което било допуснато тълкуване с решение от
25.09.2019 г. по к.н.д. № 426/2019 г. на ВКС.
На 08.10.2019 г. ищецът е сезирал ИВСС със заявление за
констатиране на нарушение на правото му по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС на разглеждане на делата в разумен срок, по което след извършена
проверка е съставен Констативен протокол от 06.02.2020 г. С писмо от 09.04.2020
г. на заместник-министъра на правосъдието на ищеца е предложено споразумение за
заплащане на обезщетение в размер на 2000,00 лв., което той отказал. Твърди се,
че вследствие на инициираното от ответника наказателно производство, ищецът е
претърпял неимущствени вреди, изразяващи се в стрес, фрустация, емоционален
срив, непрекъснато безпокойство и тревожност, а в периода 14.12.2018 г. –
23.06.2019 г. ежемесечно посещавал психиатър. Допълнително негативно му се
отразило обстоятелството, че детството на дъщеря му преминало в напрегната
обстановка по обсъждане на наказателното производство, имал и притеснения от
финансово естество във връзка с организирането на защитата си за такъв
продължителен период от време.
С оглед изложеното се моли ответникът да бъде осъден да
заплати процесната сума, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от ответника, чрез представител от РП-Перник, в който предявеният иск се
оспорва като неоснователен. Възразява, че отговорността на ответника не може да
бъде ангажирана за целия период на наказателното производство, тъй като във
фазата на съдебното производство решаващият орган, който следва да осигури
своевременно приключване на производството, е друг, като това зависи и от
поведението на останалите участници в процеса. Навеждат се доводи, че през
значителен период от време не е имало висящност на спора, тъй като е одобрено
споразумение за приключване на наказателното производство, както и че ответникът
не отговаря за забавянето на производството по обективни причини /смърт на
съдебен заседател, тълкуване на присъдата/. Същевременно сочи, че от момента на
привличане на ищеца в качеството на обвиняем до внасяне на делото със
споразумение в ОС-Перник досъдебната фаза е продължила около 6 месеца, а след
възобновяване на производството – под 1 година, през което време са извършени
множество процесуални действия, поради което и предвид фактическата и правна
сложност на делото, разследването е било в „разумен срок“. Оспорва негативното
емоционално състояние на ищеца да е причинено именно от продължителността на
наказателното производство, като счита, че претенцията е завишена по размер.
Контролиращата страна Районна прокуратура – Перник чрез своя представител в
съдебно заседание оспорва исковата претенция като неоснователна, по съображения, че през по-голямата част от срока, сочен от ищеца,
производството по делото се е намирало в съдебната фаза.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
От приложеното НОХД № 355/2004 г. на ОС-Перник се
установява, че по сл.д. № 96/2003 г. на Окръжна следствена слуба Перник с постановление от 02.06.2003 г. е
образувано предварително производство против ищеца за това, че на 30.05.2003 г.
е направил опит, останал недовършен по независещи от него причини, умишлено да
умъртви Г. Г.. На същата дата е назначена експертиза, извършено освидетелстване
на няколко лица, ищецът е разпитан в качеството на заподозрян и задържан за 24
ч. заедно с други три лица. С постановление от 03.06.2003 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по
чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК и разпитан в това качество. На същата дата са
извършени разпити пред съдия на П.А.К.,
Н.Р.С. и З.Х.Е.. С постановление от 04.06.2003 г. задържането на ищеца е
продължено с 24 часа и с определение от 05.06.2003 г., постановено по ЧНД №
220/2003 г. му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“,
потвърдена с протоколно определение на ОС-Перник по ВНЧД № 568/2003 г. С постановление
от 11.06.2003 г. е назначена съдебно-медицинска експертиза, на 03.07.2003 г. е
назначена микробиолигична и съдебно-трасологична експертиза, на 07.07.2003 г. е
назначена съдебно-психолого-психиатрична експертиза. На 19.06.2003 г., 20.06.2003 г., 24.06.2003
г. 25.06.2003 г.,, 30.06.2003 г. и 09.07.2003 г. са извършени разпити на
свидетели. С определение от 25.07.2003
г. по ЧНД № 313/2003 г. ОС-Перник наложената мярка за неотклонение е изменена в
„парична гаранция“ в размер на 1500,00 лв. С постановление от 10.12.2003 г. И.
е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 119, вр. чл. 115 НК
и е разпитан в това качество. На 19.03.2004 г. му е предявено е предварителното
производство. Със заключително постановление от 22.03.2004 г. сл.д. № 96/2003
г. по описа на ОСлС-Перник е изпратено на ОП-Перник с мнение за предаване на
обвиняемия на съд. С постановление от 25.05.2004 г. ОП-Перник частично е
прекратено предварително производство № 96/2003 г. по описа на ОслС-Перник в
частта по повдигнатото срещу ищеца обвинение за престъпление по чл. 116, ал. 1,
т. 6, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК. На 15.06.2004 г., на основание 414з,
ал. 1 НПК /отм./ ОП-Перник е внесла в ОС-Перник споразумение за прекратяване на
предварително производство № 96/2003 г. по описа на ОслС-Перник. На 16.06.2004
г. е образувано НОХД № 335/2004 г. по описа на ОС-Перник, по което с протоколно
определение от 22.06.2004 г. е
одобрено постигнатото споразумение между представителя на ОП-Перник и ищеца, с
което е признат за виновен по обвинение по чл. 119, вр. чл. 115 НК – убийство,
извършено при превишаване на пределите на неизбежната отбрана и му е наложено
наказание 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66,
ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от 5 години, считано от влизане на
определението в сила.
По искане на Главния прокурор на Република България е
образувано н.д. № 1585/2011 г. по описа на ВКС, по което с решение от 11.10.2011 г. е възобновено
наказателното производство по НОХД № 335/2004 г. по описа на ОС-Перник,
отменено е определението от 22.06.2004 г. и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на разглеждане на
постигнатото споразумение в първата инстанция.
На 13.10.2011 г. е образувано НОХД № 359/2011 г. по описа
на ОС-Перник, по което е отказано одобряване
на предложеното споразумение от 15.06.2004 г. и делото е върнато на
Окръжна прокуратура – Перник.
По внесен на 03.12.2013 г. обвинителен акт на 05.12.2013
г. е образувано НОХД № 303/2013 г. по описа на ОС-Перник. Насроченото на
03.02.2014 г. открито съдебно заседание е отложено поради неявяване на
подсъдимия. На 28.02.2014 г. е даден ход на делото и на съдебното следствие,
разпитани са няколко свидетели и производството е отложено за изслушване на
вещите лица и разпит на свидетели. На 21.03.2014 г. е проведено открито съдебно
заседание, в което са приети заключенията на вещите лица по
съдебно-медициснката, съдебно-трасологичната, микробиологичната и
психолого-психиатричната експертизи и делото е отложено за разпит на свидетеля И.И.
В проведеното на 08.04.2014 г. открито съдебно заседание е разпитан свидетелят Н.С.
и са прочетени показанията на свидетеля И.И., оформени в протокол за разпит
пред съдия по сл.д. 93/2003 г. и е допуснато изслушването на комплексна
трасологична и медицинска експертиза по искане на защитата. Насроченото на
23.04.2014 г. открито съдебно заседание е отложено поради невъзможност на
защитника да присъства по здравословни причини. В проведеното на 29.04.2014 г. открито
съдебно заседание изслушването на експертизата е отложено по искане на защитата
поради липса на схема към нея. На 29.05.2014
г. е излушана и приета допуснатата експертиза, допуснат преразпит на
свидетелката Р.Д., приключено съдебното дирене, даден ход на съдебните прения и
последна дума на подсъдимия и обявена присъдата.
По постъпили жалби е образувано ВНОХД № 907/2014 г. по
описа на САС, по което са проведени съдебни заседания на 18.11.2014 г.,
09.12.2014 г. и 03.02.2015 г. С решение от 09.02.2015 г. е отменена присъдата
от 29.05.2014 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда
от етапа „подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“.
Делото е изпратено в ОС-Перник, където е образувано НОХД №
29/2015 г., по което са проведени открито съдебни заседания на 03.04.2015 г.,
08.05.2015 г., 19.06.2015 г., 04.09.2015 г., 09.10.2015 г., 06.11.2015 г.,
04.12.2015 г. В проведеното на 25.03.2016 г. открито съдебно заседание е
констатирано от съдебния състав, че заседателката К.И. е починала на 19.13.2016
г., поради което съдебното следствие е започнало отначало, за което са
проведени открити съдебни заседания на 18.04.2016 г., 27.05.2016 г., 22.06.2016
г., 12.07.2016 г., 02.09.2016 г. и 16.09.2016 г. С присъда от 16.09.2016 г.
ищецът е признат за виновен по обвинение за извършено престъпление по чл. 115 НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 г. и е уважен
гражданският иск до сумата 115 000,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от Д. /майка на починалия Г./, ведно със законната лихва и
разноски, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от
250 000,00 лв.
По постъпили жалби е образувано ВНОХД № 78/2017 г. по
описа на САС, по което са проведени няколко съдебни заседания на 15.02.2017 г.,
22.03.2017 г., 03.05.2017 г., 14.06.2017 г.,01.11.2017 г., 13.12.2017 г.,
07.02.2018 г., 07.03.2018 г., и постановено решение от 03.05.2018 г., с което е
изменена присъда от 16.09.2016 г. по НОХД № 29/2015 г. на ОС-Перник и увеличено
наложеното наказание на Б.И. на 8 години лишаване от свобода, отменено е
определянето на тип затворническо заведение за изтърпяване на наказанието –
затвор, увеличен е размерът на присъденото обезщетение на гражданския ищец Д.
за неимуществени вреди на 150000,00 лв. и присъдата е потвърдена в останалата
част.
По жалби срещу съдебния акт е образувано к.н.д. №
426/2019 г. на ВКС, по което е проведено едно съдебно заседание на 27.05.2019
г. и с решение от 12.06.2019 г. е
изменено решението по ВНОХД № 78/2017 г. по описа на САС в гражданско
осъдителната част, като е отменено присъденото обезщетение на Д. в размер на
150000,00 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието и производството
по предявения граждански иск е прекратено поради погасяването му по давност,
като в останалата част решението е оставено в сила, което решение е
окончателно. С решение от 25.09.2019 г. по к.н.д. № 426/2019 г. на ВКС е
допуснато тълкуване на решение от 12.06.2019 г.
От писмо с изх. № 94-Б-11/20 на Министерство на
правосъдието се установява, че по подадено заявление от Б.И. до ИВСС е
извършена проверка и съставен Констативен протокол от 06.02.2020 г., с който е
установено нарушение на правото му на разглеждане на делото в размуен срок,
поради което му е предложено споразумение за заплащане на обезщетение в размер
на 2000,00 лв.
По делото са приети етапна епикриза на Б.И. от 13.06.2019
г., епикриза от 29.05.2019 г. от Психиатрично отделение „Свети Иван Рилски „ –
гр. Дупница, и амбулаторни листа за извършени прегледи на 14.12.2018 г.,
04.01.2019 г., 13.02.2019 г., 14.03.2019 г., 08.05.2019 г., 14.05.2019 г.,
13.06.2019 г. с диагноза разстройство в адаптацията.
В производството по делото са събрани гласни
доказателства чрез рапзит на свидетелката А.К.И. – съпруга на ищеца, и Р.М.К. –
без дела и родство със страните.
Свидетелката А.К.И. излага, че на 31.05.2003 г. ищецът бил
нападнат и няколко дни след това задържан за около 2 месеца. Сключил
споразумение с прокуратурата и мислил, че всичко е приключило докато получили
съобщение, че делото е възобновено от Главния прокурор. След това започнало
провеждане на открити съдебни заседания до юни 2019 г., когато дошли вкъщи и му
донесли присъдата, с която е осъден. Излага, че през този период се чувствал
много зле, изпитвал безпокойство, тревожност, емоционален срив, започнал да
получава паник-атаки. От 2018 г. започнал да посещава психолог, който му
назначил лекарства, за да се намали безпокойството, но то се засилвало. Детето
им е родено на *** г. и растяло в напрегната обстановка, нямали средства да го заведат
някъде, тъй като заплащали адвокатски хонорари. Притеснявал се, че е обвинен за
тежко престъпление, че един ден тя и детето ще останат сами. След споразумението
се поуспокоил, занимавал се със животните, работата била огромна и малко или
много човек забравя.
Свидетелят Р.М.К. излага, че познава ищеца като пациент
от около 2 г., идвал в продължение на няколко месеца с прекъсвания. Състоянието
му се характеризирало с нарушения на съня, загуба на апетит, изнервеност,
емоционална лабилност и му изписал лек антидепресант и успокоителни. Не знае от
кога е смущението в психиката на И., но той му споделил, че срещу него е
заведено дело за убийство и свидетелят останал с впечатление, че
продължителният период от време е причината, тъй като дълго време е живял под
стрес, че може да бъде обвинен и наказан.
Съдът цени показанията на свидетелите относно
непосредствено възприетите факти, съобразявайки разпредбата на чл. 172 ГПК.
В производството по делото са използвани специални знания
чрез вещо лице по допусната съдебно-психиатрична експертиза. От заключението на
вещото лице се установява, че като последица от стресогенно събитие ищецът е
развил разстройство в адаптацията, постоянни мислил за инцидента и преживяното,
имал чувство на стрес и страх, придружени от потиснато насторение. Като
обобщение се сочи, че вследствие на претърпяната психотравма ищецът е получил
остро психично разстройство от невротичния кръг, продължило дълго във времето,
около 16 г. и усложнило се с разстройство в адаптацията, което е с временен и
преходен характер, отзвучаващо постепенно и в момента психопатологичните
симптоми постепенно се редуцират.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като
компетентно и обективно дадено и неоспорено от страните по делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговоря за
вредите, причинени на граждани от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. С
посочената разпоредба е уредена
самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на
граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване
на делото в разумен срок съгласно чл.
6, § 1 ЕКЗПЧОС. По приключени производства, искът с правно основание чл. 2б ЗОДОВ е допустим само, когато е
изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава
трета "а" от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение – чл.
8, ал. 2 ЗОДОВ.
От приложеното по делото писмо с изх. № 94-Б-11/20 на
Министерство на правосъдието и приложения констативен прооткол на ИВСС се
установява, че административната процедура е изчерпана, поради което следва
извод, че предявеният иск е допустим.
Според
чл.
4, ал. 1 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Следователно, за да бъде уважен предявеният иск е необходимо да са налице следните предпоставки: 1/
ищецът да е бил страна по дело; 2/ това дело
да е било разгледано и решено извън разумния за това срок; 3/
от забавянето ищецът да е претърпял имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица; 4/ ответникът да не е
заплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.
В
производството за присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от
неправомерни действия на държавата отговорността е обективна и се носи от
държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е
причинил вредоносния резултат. Държавата
и нейните органи се разглеждат като едно цяло /така решение № 76/2016 г.
на III г. д. на ВКС по гр. д. № 5721/2015 г./. Тази отговорност на държавата се
реализира чрез нейните органи – в случая Прокуратурата на Република България, поради което възражението, че неправилно искът е насочен срещу последната
е неоснователно. Преценката за наличие на нарушение на правото на
разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл.
6, § 1 от ЕКЗПЧОС, а от там и за обезщетение на причинените от това вреди,
се извършва по критериите, определени в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ и поддържани
последователно и в практиката на ЕСПЧ. Тези критерии са обща продължителност и
предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението
на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на
останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти,
които имат значение за правилното решаване на спора.
В случая от повдигането на обвинението
спрямо Б.И. – 03.06.2003 г., до постановяване на окончателния
съдебен акт на 12.06.2019 г. по к.н.д. № 426/2019 г. на ВКС, е изминал период
от почти 16 години. Следва да се има предвид обаче, че периодът от 22.06.2004 г., когато е одобрено
постигнатото споразумение между представителя на ОП-Перник и ищеца, до
постановяване на решението от 11.10.2011
г., с което е възобновено наказателното производство по НОХД № 335/2004 г.
по описа на ОС-Перник /период от 7 г., 3 месеца и 19 дни/ ищецът е бил със знанието, че делото е приключило, което изключва
възможността да търпи вреди от несигурността поради забавено правосъдие.
Правната несигурност и очакването на ищеца на изхода на
делото е възникнала едва с възобновяването на производството с решението от 11.10.2011 г. по н.д. № 1585/2011 г. по описа на ВКС и връщането му на стадия на
разглеждане на постигнатото споразумение в първата инстанция, където по НОХД №
359/2011 г. по описа на ОС-Перник е отказано одобряване на предложеното споразумение и делото е
върнато на Окръжна прокуратура – Перник. Съдебната фаза е
започнала на 03.12.2013 г. с внасянето на обвинителния акт и
образуване на НОХД № 303/2013 г. по описа на ОС-Перник, по което са
провеждани ритмично съдебни заседания, разпитани са множество свидетели и
приети съдебно-медицинска, съдебно-трасологична, микробиологична,
психолого-психиатрична и комплексна съдебно-трасологична и медицинска експертиза
и на 29.05.2014 г. е постановена присъда. Едно от заседанията е отложено поради неявяване на подсъдимия и едно поради влошено здравословно
състояние на защитника му. По ВНОХД № 907/2014 г.
по описа на САС също са проведени ритмично съдебни заседания и не са извършени
действия на подсъдимия, наложили забавяването на делото. По ВНОХД № 78/2017 г.
по описа на САС са проведени осем съдебни заседания и постановено решение от
03.05.2018 г., а по к.н.д. № 426/2019 г. на ВКС е проведено едно съдебно
заседание на 27.05.2019 г. и постановено окончателното решение от 12.06.2019 г. С оглед изложеното, съдът
приема, че приключването на делото с краен съдебен акт се е забавило вследствие
на допуснати нарушения при разглеждането му в съдебната фаза, наложили връщането
му за ново разглеждане от друг състав на съда от етапа „подготвителни действия
за разглеждане на делото в съдебно заседание“ и на започването на съдебното
следствие отначало след проведени седем открити съдебни заседания поради смърт
на съдебен заседател, което е могло да бъде предотвратено чрез участието на
резервен такъв. Като обобщение съдът приема, че срокът от привличането на ищеца
като обвиняем на 03.06.2003 г. до одобряване на споразумението на 22.06.2004 г.
/възлизащ на 1 г. и 19 дни/ заедно със
срока от възобновяването на делото на 11.10.2011 г. до постановяването на
окончателния съдебен акт на 12.06.2019 г.
/период от 7 г., 8 месеца и 1 ден/, е неразумен за разглеждането му.
Относно неимуществените вреди съществува
оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява
такива, поради което по начало не е необходимо да се доказват изрично
обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, когато
съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок, като
притеснения и безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен
изход, накърняване на чувството за справедливост и на доверието му в
държавността поради забавяне на делото (решение №
306/22.10.2019 г. по гр. д. № 4482/2017 г., решение № 272 от
27.01.2020 г. по гр. д. № 924/2019 г. и решение № 48/06.04.2020
г. по гр. д. № 1610/2019 г., и трите на IV г. о. на ВКС). С оглед изложеното
и предвид събраните по делото гласни доказателства и съдебно-психиатрична
експертиза, съдът приема, че ищецът е претърпял претендираните от него
неимуществени вреди - безпокойство и несигурност, разочарование и загуба на
доверие в институциите.
По
приложението на правния въпрос за съдържанието на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД при обезщетяване на неимуществени вреди има многобройна, еднопосочна и
последователна съдебна практика, вкл. и задължителна такава (изразена в ППВС №
4/1968 г. – т. II, както и в решение
№ 407 по гр. д. № 1273/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 394 по гр. д. №
1520/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 391 по гр. д. № 201/2011 г. на ВКС,
ІІІ г.о.; решение №
3 по гр. д. № 637/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 51 по гр.
д. № 465/2011г. на ВКС, ІV г. о. и др.). Съгласно тази задължителна практика,
справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. Принципът на справедливост включва в най - пълна степен
обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие. Неговото
приложение в съответствие със закона означава съдът да определи точен
еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен
случай конкретно, а не по общи критерии. Според изискванията на закона размерът
на обезвредата следва да пълен и справедлив, и той е различен за всеки отделен
случай, вкл. с оглед на факта, че всеки човек има различна психика и субективно
по различен начин възприема едни и същи факти, свързани с нарушаване правото му
на разглеждане и решаване на конкретното дело в разумен срок.
Видно от съдебно-психиатричната
експертиза и събраните по делото гласни доказателства, че продължителността на наказателното
производство се е отразила негативно на Б.И., предизвиквайки у него чувства на
безпокойство, тревожност и несигурност. Установи
се, че същият е развзил диагноза разстройство в адаптацията, като в периода
2018 г. – 2019 г. периодично е посещавал психолог, приемал е лекарства,
започнал да получава паник-атаки. Следва да се отбележи, че в
случая чувството на несигурност и загубата на доверие в институциите е по-силно
застъпено поради обстоятелството, че делото е възобновено продължителен период
от време след извършване на деянието и след като ищецът е мислил, че е изтърпял
наказанието си. С оглед изложеното, съдът намира, че справедливото обезщетение е
в размер на 8000,00 лв.
Принципно
е разрешението, че за вредите от забавяне на разглеждането и решаването на дело
над разумния срок дори вредите да са причинени с действия или бездействия на
различни държавни органи, отговорно да ги обезщети лице е държавата.
Обезщетяват се всички вреди, без оглед кой държавен орган е конституиран като
субституент на държавата на страната на ответника по иска. С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът отговаря за причинените
вреди.
По горните съображения, съдът
прави извод, че предявеният иск следва да бъде уважен до размер от 8000,00 лв.
и отхвърлен за разликата над 8000,00 лв. до пълния предявен размер.
Като правоувеличаваща последица от
предявяването на иска следва да бъде уважено и искането за присъждане на
законна лихва, считано от датата на исковата молба – 21.10.2020 г., до
окончателното изплащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора и направеното искане, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК от направените разноски за
производството по делото в общ размер 260,00 лв. /държавна такса в размер на 10,00
лв. и депозит за вещо лице в размер на 250,00 лв./ на ищеца следва да бъде
присъдена сумата 208,00 лв., съразмерно на уважената част на иска.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2,
ДА ЗАПЛАТИ на Б.П.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 8000,00 лв. /осем хиляди
лева/ - обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на нарушение на правото му по чл.
6, § 1 ЕКЗПЧОС за разглеждане и
решаване в разумен срок на НОХД № 355/2004 г. на ОС-Перник, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 06.02.2020 г., до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 8000,00 лв. до 10000,00 лв., на основание
чл. 2б ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2,
ДА ЗАПЛАТИ на Б.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 208,00 лв. /двеста и осем лева/ - разноски
за производството по делото, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.