№ 23498
гр. София, 06.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20231110168603 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Посочените с исковата молба писмени доказателства съдът намира да са относими
и необходими за правилното решаване на спора и приемането им е допустимо.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 02.07.2024г. от 10:00 часа, за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА . Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.79, ал.1,пр.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД.
Ищецът ФИРМА е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК срещу В. А. Т. за заплащане на сумите, както следва: сумата от 700 лв.,
представляваща дължима главница по договор за заем № .......... от ...........г., ведно със
законната лихва от депозиране на заявлението – 28.08.2023г. до окончателното
плащане, както и за сумата от 35,04 лв., представляваща възнаградителна лихва за
1
периода от ...........г. до 28.12.2022г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №48096/2023г. по описа на СРС, 77-ми състав. След постъпило
възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът ФИРМА твърди, че въз основа на сключен договор за заем №.......... от
...........г. е предоставил на ответника В. А. Т. сумата от 700 лв., която е била усвоена
изцяло от кредитополучателя на 14.10.2022г. и е следвало да бъде върната, ведно с
договорната лихва на 2 месечни вноски. Излага доводи, че ответникът не е извършил
плащане по договора. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в
заповедното производство. Претендира разноски.
Ответникът В. А. Т. в срока по чл.131 ГПК не е депозирал отговор на исковата
молба.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и
ал.2 ЗЗД в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит между него и
ответника в качеството му на кредитополучател с твърдяното съдържание, в т.ч.
възнаградителна лихва, получаване на паричната сума от кредитополучателя;
настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по кредита.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на
погасяване на дълга, за което не сочи доказателства.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2