РЕШЕНИЕ
№ 2219
гр. Варна, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20243110102001 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Е. с. на сграда с административен адрес: гр. В., ул. .... № ...,
представлявана от управителя „Д. Б. ООД, ЕИК *********, срещу П. Х. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. .... № ..., ет. ..., ап. ...., обективно кумулативно съединени
искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, както следва:
- с правно основание чл. 6, ал.1, т. 10 от ЗУЕС за приемане на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 141,84 лева,
представляваща сбор от незаплатени такси за управление и поддръжка на общите части на
сградата, от които: 115,20 лева - сбор от неплатени месечни такси за управление за периода
от 01.11.2021 г. до 30.06.2023 г., съгласно решения на ОС на ЕС от дати 18.10.2021 г. и
23.11.2021 г.; 8,30 лева - сбор от неплатени месечни такси за почистване на общите части за
периода от 01.02.2023 г. до 30.06.2023 г., съгласно решение на ОС на ЕС от дата 23.11.2021 г.;
12,92 лева - сбор от неплатени месечни такси за поддръжка на асансьор за периода от
01.02.2023 г. до 30.06.2023 г., съгласно решение на ОС на ЕС от дата 23.11.2021 г.; 5,03 лева -
сбор от неплатени месечни такси за ел. енергия асансьор за периода от 01.02.2023 г. до
30.06.2023 г., съгласно решение на ОС на ЕС от дата 23.11.2021 г.; 0,39 лева - сбор от
неплатени месечни такси за ел. енергия общи части за периода от 01.02.2023 г. до 30.06.2023
г., съгласно решение на ОС на ЕС от дата 23.11.2021 г., за които суми е издадена Заповед №
6175/12.10.2023 г. по ч. гр. д. № 10417/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 52-ри състав;
- с правно осн. чл. 6, ал.1, т. 9 от ЗУЕС за приемане на установено в отношенията
1
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 381,35 лева, представляваща сбор
от незаплатени такси за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.11.2021 г. до
30.06.2023 г., съгласно решения на ОС на ЕС от дати 23.11.2021 г., 26.01.2022 г., 10.06.2022 г.
и 17.10.2022 г., за която сума е издадена Заповед № 6175/12.10.2023 г. по ч. гр. д. №
10417/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 52-ри състав.
Претендира се и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението.
В исковата си молба ищецът излага, че ответникът П. П. е собственик на обект,
находящ се в гр. В., ул. ... № ..., ет. ..., ап. .... Въпреки взетите решения на ОС на ЕС, същият
не е заплащал дължимите вноски за управление и поддръжка на общите части на сградата,
както и за фонд „Ремонт и обновяване“. Сочи, че за горните суми е издадена Заповед №
6175/12.10.2023 г. по ч. гр. д. № 10417/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 52-ри състав,
като в срок П. П. е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, което обосновава правния
интерес на ищеца от предявяване на настоящите искове.
Настоява за уважаване на предявените претенции.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. П. депозира писмен отговор, с който оспорва
предявените претенции и настоява за тяхното отхвърляне. Заявява, че не е обвързан от
взетите на ОС на ЕС решения от 26.01.2022 г., 10.06.2022 г., 17.10.2022 г., 12.10.2023 г.
Счита, че горните решения противоречат на законовите изисквания за свикване и
провеждане на общо събрание. Счита също, че не е обвързан от Договор за възлагане на
управлението на етажната собственост от м. ноември 2023 г. Оспорва автентичността на
Решения на ОС на ЕС от 26.01.2022 г., 10.06.2022 г., 17.10.2022 г., 12.10.2023 г., както и
Договор за възлагане на управлението на етажната собственост от м. ноември 2023 г.
В съдебно заседание ищецът Е. с. на сграда с административен адрес: гр. В., ул. .... №
..., се представлява от адв. И. Р. от АК - Варна. Поддържа исковите претенции.
В съдебно заседание ответникът П. Х. П. се представлява от адв. И. З. от АК -
Сливен. Оспорва исковата молба, поддържа депозирания писмен отговор.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На основание Разпореждане № 38932/12.10.2023 г. по ч. гр.д. № 10417/2023 г. по
описа на РС – Варна, 52-ри състав, е издадена Заповед № 6175/12.10.2023 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която съдът разпорежда длъжникът П. Х. П.,
ЕГН **********, да заплати на заявителя Е. с. на сграда с административен адрес: гр. В.,
ул. .... № ..., сумите, както следва:
- 115,20 лева, представляваща сбор от неплатени месечни такси за управление за
периода от 01.11.2021 г. до 30.06.2023 г., съгласно решения на ОС на ЕС от дати 18.10.2021 г.
и 23.11.2021 г.;
- 8,30 лева, представляваща сбор от неплатени месечни такси за почистване на
общите части за периода от 01.02.2023 г. до 30.06.2023 г., съгласно решение на ОС на ЕС от
2
дата 23.11.2021 г.;
- 12,92 лева, представляваща сбор от неплатени месечни такси за поддръжка на
асансьор за периода от 01.02.2023 г. до 30.06.2023 г., съгласно решение на ОС на ЕС от дата
23.11.2021 г.;
- 5,03 лева, представляваща сбор от неплатени месечни такси за ел. енергия асансьор
за периода от 01.02.2023 г. до 30.06.2023 г., съгласно решение на ОС на ЕС от дата 23.11.2021
г.;
- 0,39 лева, представляваща сбор от неплатени месечни такси за ел. енергия общи
части за периода от 01.02.2023 г. до 30.06.2023 г., съгласно решение на ОС на ЕС от дата
23.11.2021 г.;
- 381,35 лева, представляваща сбор от неплатени месечни такси за фонд „Ремонт и
обновление“ за периода от 01.11.2021 г. до 30.06.2023 г., съгласно решения на ОС на ЕС от
дати 23.11.2021 г., 26.01.2022 г., 10.06.2022 г. и 17.10.2022 г.;
- както и сумата 75,00 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски в
заповедното производство, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Срещу издадената заповед в срок от длъжника е подадено възражение по чл. 414 от
ГПК.
В едномесечния срок е депозиран искът по чл. 422 от ГПК от ищеца.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗУЕС, собствениците на самостоятелни обекти в сграда в
режим на Е. с. са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство,
основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи
инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване",
съразмерно с притежаваните идеални части (т. 9); да заплащат разходите за управлението и
разходите за поддържането на общите части на сградата (т. 10). Размерът на паричните
вноски във фонд "Ремонт и обновяване", както и на тези за управление и поддържане на
общите части на сградата се определя от общото събрание на ЕС (чл. 11, ал. 1, т. 5 и 7 от
ЗУЕС). С чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС е уредено, че решенията на ОС се изпълняват в определените
в тях срокове, а когато срокът не е определен - в 14-дневен срок от оповестяването им по
реда на чл. 16, ал. 7.
За успешно провеждане на исковете по чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС в тежест на
ищеца е да установи правно релевантните факти: че ответникът е собственик на
самостоятелен обект в сграда в режим на Е. с. с посочения административен адрес; че са
взети решения на ОС на ЕС за събиране на претендираните вземания; размера на вземанията
по пера.
Собствеността на ответника върху апартамент 17 в сградата на предявилата исковете
Е. с. се установява от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 117, том ХХ, дело
750/1998 г., видно от който на 24.08.1998 г. Е. Х. П. дарява на брат си П. Х. П., ЕГН
**********, следния свой личен недвижим имот, придобит на основание продажба и
договор за доброволна делба, а именно: апартамент № ..., находящ се на шести жилищен
етаж в жилищната сграда в гр. В., ул. „.........“ № ....., с обща застроена площ 90,39 кв. м,
заедно с принадлежащата му изба № ..., с площ от 5,07 кв. м, както и 5,5105% ид. ч. от
общите части на сградата и дворното място; надареният П. Х. П. е приел дарението.
В тази връзка, неоснователно е твърдението на процесуалния представител на
3
ответника, направено в съдебно заседание на 13.12.2024 г., че апартаментът е притежаван в
СИО.
В същото съдебно заседание процесуалният представител на ответника е заявил, че
не оспорва автентичността на Договора за управление, а само на представените протоколи
по отношение на подписите, поставени срещу имената на етажните собственици.
Установява се от заключението на вещото лице Е. А. по допуснатата съдебно-
графологична експертиза, че подписите в оспорените протоколи от дати 26.01.2022 г.,
10.06.2022 г., 17.10.2022 г. и 12.10.2023 г. са изпълнени от лицата, срещу чието име са
поставени.
Видно от Протокол от ОС на ЕС, проведено на 18.10.2021 г., прието е решение за
избор на професионален домоуправител – „Т. х.“ ЕООД, по представена оферта. С чл. 1 от
Договор за възлагане на поддръжка и управление на общи части от 27.10.2021 г., сключен
между Е. с. на сграда с административен адрес: гр. В., ул. .... № ... и „Т. х.“ ЕООД на
основание Решение на ОС на ЕС на 18.10.2021 г., месечното възнаграждение на „Т. х.“
ЕООД е определено на 100 лева, разпределени по 5 лева за всеки самостоятелен обект в ЕС,
платими до 30-о число на месеца, за който се дължат.
Видно от Протокол от ОС на ЕС, проведено на 23.11.2021 г., по т. 5 от дневния ред е
прието решение за учредяване на фонд „Ремонт и обновяване“ с месечна сума, постъпваща в
него, в размер на 136,50 лева. С решение по т. 2 е определен методът на разпределение на
текущите месечни разходи, съобразно чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, както следва: таксата поддръжка
и управление – на брой самостоятелни обекти в сградата, дължима и от собственици,
позоваващи се на чл. 51, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС; такса почистване общи части – на брой
ползващи лица, членове на всяко домакинство в сградата, навършили 6-годишна възраст;
такса асансьорна уредба - на брой ползващи лица, членове на всяко домакинство в сградата,
навършили 6-годишна възраст; ел. енергия за асансьорна уредба и общи части - на брой
ползващи лица, членове на всяко домакинство в сградата, навършили 6-годишна възраст;
такса за фонд „Ремонт и обновяване“ – съобразно притежавания % идеални части от общите
в сградата за всеки самостоятелен обект.
Видно от Протокол от ОС на ЕС, проведено на 26.01.2022 г., взети са следните
решения: по т. 5 от дневния ред - да се събере към фонд „Ремонт и обновяване“ целево за
ремонт на асансьора сумата от 2500 лева на три вноски: първата в размер на 1500 лева,
втората и третата – по 500 лева; по т. 4 - от месец май 2022 г. постъпващата месечна сума във
фонд „Ремонт и обновяване“ да е 200 лева, разпределена пропорционално спрямо % ид. ч. на
всеки самостоятелен обект.
Видно от Протокол от ОС на ЕС, проведено на 10.06.2022 г., по т. 3 от дневния ред е
взето решение от месец юли 2022 г. постъпващата месечна сума във фонд „Ремонт и
обновяване“ да е в размер на 300 лева, разпределена пропорционално спрямо % ид. ч. на
всеки самостоятелен обект.
По делото не са налични данни, а не са наведени и твърдения горните решения на
общото събрание да са атакувани по специалния ред, предвиден в чл. 40, ал. 2 на ЗУЕС.
Съобразно цитираната разпоредба, срокът за обжалване на незаконосъобразните решения на
общото събрание на ЕС е преклузивен. Предвид последното, не може да бъде споделен
доводът на ответника, че исковете са неоснователни, тъй като визираните в исковата молба
решения на ОС на ЕС са взети при неспазване на законово предвидените правила за
свикване и провеждане на общото събрание. В настоящото производство не може да се
извършва косвен контрол за законосъобразност на решенията на общото събрание на
собствениците - към датата на предявяване на иска посочените по-горе решения на ОС са
стабилизирани и задължение на етажните собственици, вменено им с чл. 6, ал. 1, т. 8 от
ЗУЕС, е да ги изпълняват. Неотносима е цитираната в съдебно заседание на 30.04.2025 г. от
процесуалния представител на ответника съдебна практика относно сроковете при оспорен
4
кворум на ОС на ЕС, обективирана в Решение № 198 от 23.12.2014 г. по гр. д. № 2036/2014 г.
на ВКС, I ГО, доколкото същото е постановено по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от
ЗУЕС.
Размерът на дължимите от ответника суми е установен със заключението на вещото
лице А. Т. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Съдът кредитира същото изцяло
относно сумите 8,29 лева - за такса почистване на общите части, 11,92 лева – за такса за
поддръжка на асансьор, 5,00 лева – за ел. енергия асансьор, 0,35 лева – за ел. енергия общи
части, 380,72 лева – за фонд „Ремонт и обновяване“. От ответната страна не е оспорен броят
на ползващите лица, според който е определен размерът на вноските за почистване на
общите части, поддръжка на асансьор и ел. енергия за асансьор и общи части. Видно от
заключението, таксите за фонд „Ремонт и обновяване“ са изчислени при прилагане на
процента идеални части, отразен в нотариалния акт за дарение на имота, като сборът от
процентите идеални части за всички самостоятелни обекти в сградата на ЕС е 100%.
В частта относно дължимата сума за такса управление съдът намира, че за целия
исков период месечната вноска следва да се счита 5 лева, съобразно решението на ОС на ЕС
от 18.10.2021 г. и сключения въз основа на същото с „Триус холд“ ЕООД на 27.10.2021 г.
Договор за възлагане на поддръжка и управление на общи части. Не се установява да е взето
решение за повишаване на месечната вноска, доколкото в т. 1 от Протокол от ОС на ЕС,
проведено на 26.01.2022 г., е отразено, че при разглеждане на отчета управителят е направил
коментар за повишаване с 0,80 лева на вноската, считано от 01.01.2022 г., предвид
инфлацията и увеличението на минималната работна заплата, но в протоколираното
решение по точката е посочено единствено, че отчетът е приет.
С оглед на изложеното, искът по чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС се явява основателен до
сумата от 125,56 лева и следва да бъде уважен до нея, като за разликата над тази сума до
пълния претендиран размер от 141,84 лева следва да бъде отхвърлен.
Не следва да бъде съобразявано направеното за първи път в съдебно заседание на
13.12.2024 г. възражение за недължимост на таксите за асансьор поради непредоставяне на
чип за неговото ползване. Съгласно чл. 131, ал. 2, т. 5 от ГПК, писменият отговор на
ответника трябва да съдържа възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се
основават; с чл. 133 е предвидено, че когато съответното възражение не е направено с
отговора на исковата молба, ответникът губи възможността да го направи по-късно, освен
ако пропускът не се дължи на непредвидени обстоятелства, каквито в случая не се твърдят.
Искът по чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС се явява основателен и следва да бъде уважен до
сумата от 380,72, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 381,35
лева следва да бъде отхвърлен.
Недопустимо е искането за установяване дължимостта на претендираните суми ведно
със законната лихва върху тях, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от
ГПК в съда до окончателното изплащане на задълженията, тъй като по реда на чл. 415, ал. 1,
т. 1 и 2 от ГПК могат да бъдат предявявани искове само за установяване дължимостта на
задължения, за които е издадена заповед за изпълнение. В случая такова искане със
заявлението по чл. 410 ГПК не е направено - дори напротив, с молба вх. № 66389/08.09.2023
г. заявителят изрично е посочил, че не претендира законна лихва върху вземането; съответно
за законната лихва не е издадена заповед за изпълнение. В тази част производството, като
недопустимо, следва да бъде прекратено.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни.
Със списък по чл. 80 от ГПК ищецът претендира такива за исковото производство в
размер на 53,00 лева + 72,05 лева – държавна такса, 1100,00 лева – депозит за
възнаграждение на вещите лица, и 800,00 лева – платено в брой адвокатско възнаграждение
5
по договори от 14.08.2023 г. и 19.02.2024 г. При извършена проверка съдът установи, че
платени са претендираните суми за възнаграждение на вещите лица по допуснатите
съдебно-счетоводна и съдебно-графологична експретизи. Внесената държавна такса по
делото е в размер на 70,00 лева, като 2,05 лева е заплатената такса за паричния превод, която
не представлява съдебно-деловодни разноски и не следва да бъде присъждана.
По отношение на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че релевантно за
настоящото производство е претендираното такова по представения Договор за правна
защита и съдействие от дата 19.02.2024 г. в размер на 500,00 лева. Няма как да се приеме, че
касае настоящото производство договореното на 14.08.2023 г. възнаграждение в размер на
300,00 лева, тъй като към посочената дата все още не е била издадена заповедта за
изпълнение, във връзка с депозираното възражение срещу която е образувано делото. С
оглед на изложеното, съдът приема, че сторените разноски в исковото производство са в
размер на 1 670,00 лева, като съразмерно с уважената част от исковете, на страната следва да
бъде присъдена сумата от 1616,02 лева.
Направено е от страната и искане за присъждане на разноски за заповедното
производство, като за него, съразмерно с уважената част от исковете, следва да бъде
присъдена сумата от 72,58 лева.
Ответникът претендира присъждане на 800 лева платено в брой адвокатско
възнаграждение, от които 400 лева за заповедното производство и 400 лева за настоящото.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете, на страната следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 25,86 лева, от които 12,93 лева за исковото производство и 12,93 лева
за заповедното.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 130 от ГПК, производството по гр. д. 2001/2024 г.
по описа на Районен съд – Варна, 52-ри състав, в частта, с която са предявени от Е. с. на
сграда с административен адрес: гр. В., ул. .... № ..., представлявана от управителя „Д. Б.
ООД, ЕИК *********, срещу П. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. .... № ..., ет. 6, ап.
17, обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК, за установяване дължимостта на законна лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задълженията, върху
сумите от 141,84 лева, претендирана като сбор от незаплатени такси за управление и
поддръжка на общите части на сградата на ЕС за периода от 01.11.2021 г. до 30.06.2023 г., и
381,35 лева, претендирана като сбор от незаплатени такси за Фонд „Ремонт и обновяване“ за
периода от 01.11.2021 г. до 30.06.2023 г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл.
6, ал.1, т. 10 от ЗУЕС, в отношенията между страните, че П. Х. П., ЕГН **********, с адрес:
гр. В., ул. .... № ..., ет. 6, ап. 17, дължи на Е. с. на сграда с административен адрес: гр. В., ул.
.... № ..., представлявана от управителя „Д. Б. ООД, ЕИК *********, сумата от 125,56 лева
(Сто двадесет и пет лева и 56 лева), представляваща сбор от незаплатени такси за
управление и поддръжка на общите части на сградата, от които: 100,00 лева - сбор от
неплатени месечни такси за управление за периода от 01.11.2021 г. до 30.06.2023 г., съгласно
6
решение на ОС на ЕС от дата 18.10.2021 г.; 8,29 лева - сбор от неплатени месечни такси за
почистване на общите части за периода от 01.02.2023 г. до 30.06.2023 г., съгласно решение
на ОС на ЕС от дата 23.11.2021 г.; 11,92 лева - сбор от неплатени месечни такси за
поддръжка на асансьор за периода от 01.02.2023 г. до 30.06.2023 г., съгласно решение на ОС
на ЕС от дата 23.11.2021 г.; 5,00 лева - сбор от неплатени месечни такси за ел. енергия
асансьор за периода от 01.02.2023 г. до 30.06.2023 г., съгласно решение на ОС на ЕС от дата
23.11.2021 г.; 0,35 лева - сбор от неплатени месечни такси за ел. енергия общи части за
периода от 01.02.2023 г. до 30.06.2023 г., съгласно решение на ОС на ЕС от дата 23.11.2021 г.,
за които суми е издадена Заповед № 6175/12.10.2023 г. по ч. гр. д. № 10417/2023 г. по описа
на Районен съд – Варна, 52-ри състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. с. на сграда с
административен адрес: гр. В., ул. .... № ..., представлявана от управителя „Д. Б. ООД, ЕИК
*********, срещу П. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. .... № ..., ет. 6, ап. 17, иск с
правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 6, ал.1, т. 10 от
ЗУЕС за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца незаплатени вноски за поддръжка и управление на общите части на сградата на ЕС за
периода от 01.11.2021 г. до 30.06.2023 г. в частта за разликата над 125,56 лева до пълния
претендиран размер от 141,84 лева, за която сума е издадена Заповед № 6175/12.10.2023 г. по
ч. гр. д. № 10417/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 52-ри състав.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл.
6, ал.1, т. 9 от ЗУЕС, в отношенията между страните, че П. Х. П., ЕГН **********, с адрес:
гр. В., ул. .... № ..., ет. 6, ап. 17, дължи на Е. с. на сграда с административен адрес: гр. В., ул.
.... № ..., представлявана от управителя „Д. Б. ООД, ЕИК *********, сумата от 380,72 лева
(Триста и осемдесет лева и 72 ст.), представляваща сбор от неплатени такси за Фонд
„Ремонт и обновяване“ за периода от 01.11.2021 г. до 30.06.2023 г., съгласно решения на ОС
на ЕС от дати 23.11.2021 г., 26.01.2022 г., 10.06.2022 г. и 17.10.2022 г., за които суми е
издадена Заповед № 6175/12.10.2023 г. по ч. гр. д. № 10417/2023 г. по описа на Районен съд –
Варна, 52-ри състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. с. на сграда с административен
адрес: гр. В., ул. .... № ..., представлявана от управителя „Д. Б. ООД, ЕИК *********, срещу
П. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. .... № ..., ет. 6, ап. 17, иск с правна
квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 6, ал.1, т. 9 от ЗУЕС за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
незаплатени вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.11.2021 г. до 30.06.2023
г. в частта за разликата над 380,72 лева до пълния претендиран размер от 381,35 лева, за
която сума е издадена Заповед № 6175/12.10.2023 г. по ч. гр. д. № 10417/2023 г. по описа на
Районен съд – Варна, 52-ри състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, П. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
В., ул. .... № ..., ет. 6, ап. 17, да заплати на Е. с. на сграда с административен адрес: гр. В., ул.
.... № ..., представлявана от управителя „Д. Б. ООД, ЕИК *********, сумата от 1688,60 лева
(Хиляда шестстотин осемдесет и осем лева и 60 ст.), представляваща съдебно-деловодни
разноски съразмерно с уважената част от исковете, от които 1616,02 за исковото
производство и 72,58 лева за заповедното такова.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Е. с. на сграда с административен
7
адрес: гр. В., ул. .... № ..., представлявана от управителя „Д. Б. ООД, ЕИК *********, да
заплати на П. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. .... № ..., ет. 6, ап. 17, сумата от
25,86 лева (Двадесет и пет лева и 86 ст.), представляваща съдебно-деловодни разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете, от които 12,93 за исковото производство и 12,93
лева за заповедното такова.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8