№ 14873
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20211110134759 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца К. Т. Т., с която е предявен срещу ответника
„У.Е..“, действащ чрез клона си „У.Е.. – клон България“ КЧТ, установителен иск за сумата от
488,96 лв., представляваща обезщетение за отменен полет с номер W64340 от 28.12.2020г.
по дестинация Меминген (Германия) с планиран час на излитане 15:40ч. (местно време) –
София (България) с планиран час на кацане – 18:40ч. (местно време), за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
8436/2021г. на СРС, 24 състав.
Ищецът К. Т. Т. твърди, че сключил с ответника „У.Е..“, действащ чрез клона си
„У.Е.. – клон България“ КЧТ, договор за въздушен превоз като закупил самолетен билет за
полет W64340 по маршрута Меминген (Германия) – София (България), който следвало да
бъде изпълнен по разписание на 28.12.2020г. в 15:40ч. (местно време) и да пристигне в
крайния пункт в 18:40ч. (местно време). Твърди, че на посочената дата се представил на
гишето на регистрация на летище Меминген както е предвидено и в часа преди излитане на
горепосочения полет съгласно потвърдената резервация, но бил информиран, че полетът е
отменен. Ищецът трябвало да лети с друг полет до крайната дестинация – летище София, на
която пристигнал с голямо закъснение от 48 часа на 30.12.2020г. В резултат на неизпълнение
на договорното задължение по сключения договор от страна на ответника претендира да му
бъде заплатено обезщетение в размер на 488,96 лв., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8436/2021г. на СРС, 24
състав, срещу която ответникът възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Претендира
1
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– 12.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за
производството.
Ответникът „У.Е..“ чрез клона си „У.Е.. – клон България“ КЧТ, е подал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва иска. Не оспорва, че страните
са били обвързани от договор за въздушен превоз с посоченото в исковата молба
съдържание, както и че полет W64340 по маршрута Меминген (Германия) – София
(България) от 28.12.2020г. е бил отменен. Твърди, че отмяната се е наложила поради лоши
метеорологични условия на летище Меминген, които са възпрепятствали кацането на
въздухоплавателно средство с рег. № HA-LYN при опериране на полет W67305 от летище
Киев за летище Меминген, който полет предхождал процесния и следвало да се осъществи
със същия самолет. Счита, че посоченото обстоятелство го освобождава от отговорност.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски за производството.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, т. 1, б.
„а“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. на Европейския парламент и на съвета от 11 февруари 2004
година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже сключването на договор за
въздушен превоз с твърдяното съдържание, че е изправна страна по договора, че процесният
полет е бил отменен, както и размера на претендираното обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже твърденията си, че е било налице обстоятелство,
което го освобождава от задължението да плати обезщетение, а при установяване на фактите
в тежест на ищеца – че е платил претендираното вземане.
С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са
отделени обстоятелствата, че между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение по договор за въздушен превоз за редовен полет W64340 по дестинация
Меминген (Германия) – София (България), който е следвало да се осъществи на 28.12.2020г.
с час на излитане 15:40ч. (местно време) и да кацне на крайния пункт в 18:40ч. (местно
време) същия ден, както и че ищецът е изправна страна по договора – представил се е на
гишето за регистрация на летище Меминген (Германия) както е предвидено и в часа преди
излитане на полета съгласно потвърдената резервация. Безспорен е и фактът, че посоченият
полет е бил отменен и не се е осъществил по разписание, а ищецът е стигнал до крайния
пункт с друг полет 48 часа след отмяната на процесния.
Спорът между страните в настоящото производство е съсредоточен около факта било
ли е налице извънредно обстоятелство, което да освобождава ответника от задължението да
плати обезщетение за отменения полет. Ответникът твърди, че такова обстоятелство
2
представлява наличието на лоши метеорологични условия (снеговалеж) на летище
Меминген на 28.12.2020г., които са възпрепятствали кацането на въздухоплавателно
средство Airbus 321 с рег. № HA-LYN при опериране на полет W67305 от летище Киев за
летище Меминген, който полет предхождал процесния и следвало да се осъществи със
същия самолет.
Във връзка с направеното правоизключващо възражение, от представените писмени
доказателства и заключение на изслушаната съдебно-техническа експертиза, се установяват
следните факти: действително се доказа, че процесният полет е следвало по разписание да се
осъществи с въздухоплавателно средство Airbus 321 с рег. № HA-LYN, което в съответния
ден, непосредствено преди процесния полет е изпълнило редовен полет W67305 по
направлението летище Киев – летище Меминген, като самолетът е следвало да кацне на
летището в Германия в 14:05ч. (местно време); че самолетът е бил над летището около
13:45ч. (местно време), но след 15-минутно обикаляне в близост до летище Меминген,
търсейки възможност за кацане, командирът на полета е взел решение за отклоняване към
летище Щутгарт, където е кацнал в 14:27ч.; че въздухоплавателното средство е изпълнило
полет от летище Щутгарт до летище София без пътници на борда на 28.12.2020г. като е
излетял в 14:41ч. от летище Щутгарт (местно време) и е пристигнал на летище София в
17:38ч. (местно време). Установява се и че по този начин е спазено максималното дневно
полетно дежурство на екипажа на обсъждания самолет от 13 часа и необходимостта след
този период да им бъде осигурена нормативно регламентираната почивка.
Установява се от заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като компетентно изготвено, детайлно и обосновано, основаващо се на данните
по делото и информация от независими източници, както и от обясненията на вещото лице,
че в периода 13:50 – 14:20 UTC (координирано универсално време), когато е следвало да
кацне полета от летище Киев, в района на летище Меминген (Мюнхен) е имало снеговалеж,
което в общия случай е аргумент за замърсена писта, без да има данни за точното състояние
на пистата в момента на пристигане на самолета. Фактът, че пилотите са отклонили полета
може да се тълкува като достатъчно доказателство, че условията не са позволявали кацане,
тъй като оценката на нивата на безопасност се прави от командира на самолета, който
единствен разполага с цялата необходима информация за подобна оценка, носи отговорност
за безопасността на пътниците и е пряко засегнат от последствията на решението си.
Декодирането на данните от докладите Metar, издавани за специализираните цели на
въздухоплаването, за периода от 14:50 UTC до 15:50 UTC, което обхваща и планирания час
на излитане на процесния полет W64340 според първоначалното разписание, показва, че в
района на летище Меминген не е имало снеговалеж, лек такъв е отбелязан единствено в
15:20 UTC. В периода след 15:50 UTC няма информация, която да доказва, че е имало
затруднения при провеждането на полети, но липсват и данни за състоянието на пистата и
колко време е отнело почистването й. Все пак въз основа на данните по делото вещото лице
е заключило, че след 17:00 UTC условията на летището са се нормализирали и е било
възможно провеждането на полети, като за целия обсъждан период от 13:50 UTC до 17:00
3
UTC летище Меминген не е било затваряно.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна: ответникът се
позовава на наличие на обстоятелство по смисъла на чл. 5, т. 3 от Регламент (ЕО) 261/2004г.,
съгласно който опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по член
7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са
могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Такива
извънредни обстоятелства са изброени примерно в четиринадесето съображение на
преамбюла на Регламента като следствие на случаи на политическа нестабилност,
метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за
сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които
оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач, но само в случай, че тези
извънредни обстоятелства не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички
разумни мерки. Тоест освен проявлението на извънредно обстоятелство, превозвачът следва
да докаже и че същото не би могло да бъде отстранено при изпълнението на каквито и да
било разумни мерки, които могат да се очакват предвид капацитета на предприятието му в
дадения момент и полагането на дължимата грижа при упражняване на тази специфична
дейност.
В случая съдът приема, че ответникът, чиято е била тежестта на доказване на
направеното възражение, не е провел успешно пълно и главно доказване на обстоятелствата,
които биха го освободили от отговорност. На първо място по делото не се доказа, че
констатираният в релевантния времеви отрязък на летище Меминген снеговалеж
представлява извънредно обстоятелство, т.е. че същият е бил например причина за затваряне
на въздушното пространство над летището или на самото летище, което да е изключвало
изобщо провеждането на полети до и от същото. Напротив, снеговалежът в този период от
годината е нормално явление, с което въздушните превозвачи, включително ответникът, би
следвало да съобразяват поведението си и да предвиждат мерки, с които да отстраняват
последиците от проявлението му. На следващо място, дори да се приеме, че състоянието на
пистата не е позволявало кацане на планирания предходен полет от Киев до Меминген,
осъществен с процесното въздухоплавателно средство (в този смисъл отново няма събрани
категорични доказателства, доколкото преценката за отклоняване на полета зависи от
множество фактори, знание за които има само екипажът на полета), по делото не се доказа,
че тези условия са били налице и към планирания час на излитане на полет W64340,
напротив по делото са събрани доказателства, че в 15:50ч., 10 минути след определения час
на излитане по разписание, на летище Меминген не е имало снеговалеж, а след 17:00ч.
провеждането на полети не е било възпрепятствано изобщо, като единствената причина за
отмяна на процесния полет е била липсата на въздухоплавателно средство, с което да се
осъществи. Осигуряването на друг резервен самолет (включително при използване на
самолет, който не е собствен – арг. от съображение 7 от преамбюла на Регламент
261/2004г.), е част от дължимата грижа, която е следвало да положи превозвачът-ответник,
т.е. представлява разумна мярка, която би могла да доведе до избягване на възникналото
4
обстоятелство – снеговалеж, дори и същото да се приеме за извънредно. От друга страна
същата не може да се приеме за непосилна с оглед капацитета на предприятието на
ответника и не представлява „непоносима жертва“ за него. Следователно по делото не се
установи категорично нито един елемент от състава на правоизключващото възражение на
ответника, поради което и същото е неоснователно и не би могло да доведе до отпадане на
отговорността му при отмяната на процесния полет.
Искът е доказан по основание, а относно размера на вземането следва да се посочи,
че релевантно за определянето му е разстоянието между началната и крайната точка на
полета, определено по метода на дъгата на големия кръг (чл. 7, т. 4 от Регламент (ЕО)
261/2004г.). В случая не е спорно, че това разстояние е до 1500 км, поради което и
дължимото обезщетение се определя по реда на чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламента и се равнява
на сумата от 250 евро, с левова равностойност от 488,96 лв., за колкото е предявен искът.
Същият, при липса на доказателства за плащане на задължението, е изцяло основателен и
следва да се уважи в пълния предявен размер, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.02.2021г. до
окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е претендирал и
доказал извършването на разноски в размер на 325 лв. за заповедното производство (25 лв. –
държавна такса и 300 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение) и в размер на 625 лв.
за исковото производство (25 лв. – държавна такса, 200 лв. – депозит за съдебно-техническа
експертиза и 400 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение). Съдът намира за
неоснователно направеното от ответника на основание чл. 78, ал. 5 ГПК възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, обема на събраните доказателства и
проведените съдебни заседания. Или на ищеца следва да се присъдят на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК разноски в размер на 325 лв. за заповедното производство и в размер на 625 лв. за
исковото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, т. 1, б. „а“ от
Регламент (ЕО) 261/2004г. на Европейския парламент и на съвета от 11 февруари 2004
година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91, че „У.Е..“, вписано в регистъра на дружествата на Унгария с
номер 01-10-140174, действащо чрез клона си „У.Е.. – клон България“ КЧТ, ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ, дължи на
К. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Карнобат, ул. „Люлин“ № 15, сумата от 488,96 лв.,
5
представляваща обезщетение за отменен полет с номер W64340 от 28.12.2020г. по
дестинация Меминген (Германия) с планиран час на излитане 15:40ч. (местно време) –
София (България) с планиран час на кацане – 18:40ч. (местно време), ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение –
12.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8436/2021г. на СРС, 24
състав.
ОСЪЖДА „У.Е..“, вписано в регистъра на дружествата на Унгария с номер 01-10-140174,
действащо чрез клона си „У.Е.. – клон България“ КЧТ, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ, да заплати на К. Т. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. Карнобат, ул. „Люлин“ № 15, сумата от 325 лв., представляваща
разноски за заповедното производство и сумата от 625 лв., представляваща разноски за
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6