РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Сливница, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно
наказателно дело № 20251890200097 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Г. М. срещу електронен фиш Серия * №
****************, издаден от ОДМВР - София, с който му се налага глоба в размер на 1200
лева, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4, вр. с ал.1, т.5 ЗДвП за извършено
нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 ЗДвП.
В жалбата са изложени твърдения, че електронният фиш е незаконосъобразно
издаден, доколкото в него липсват съществени реквизити. Липсвало точно описание на
мястото на твърдяното нарушение. Камерата, която е записана в ЕФ, не е камерата, с която е
заснето нарушението. На следващо място се твърди, че на процесното място има поставен
знак В 26, който обозначава ограничение от 60 км.ч., а не 50 км.ч. Твърди, че мястото където
е поставена камерата е извън обхвата на населеното място. Твърди, че не е бил той водач на
процесното МПС към датата на извършване на нарушението, доколкото в този момент го
изписвали от болницата. Не била отчетена скоростта на неговия лек автомобил.
Административно-наказващия орган е депозирал отговор на жалбата, с който оспорва
същата. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на издадения
електронен фиш.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване.
По същество:
От представения по делото електронен фиш Серия * № ****************, издаден
от ОДМВР - София се установява, че на 30.01.2025 г. в 14.19 ч., в общ. Божурище, село
Хераково, махала Кантона, на път I-8, км.38+400 посока към гр. София лек автомобил
„****************“, с рег. № *****************, собственост на В. Г. М., се е движел със
скорост от 99 км./ч., при ограничение от 50 км/ч., въведено с пътен знак Д 11, което
1
нарушение е заснето с автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM 1 и за което
нарушение, квалифицирано по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 ЗДвП, на собственика е наложено
наказание „глоба“ в размер на 1200 лева, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4, вр. с
ал.1, т.5 ЗДвП. Нарушителят е санкциониран в условията на повторност, доколкото деянието
е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ № К 9692339, в сила от
03.10.2024 г.
По делото не се спори, че именно жалбоподателят е собственик на процесното МПС,
което се установява и от приложената в административно-наказателната преписка, справка
за процесното МПС.
Жалбоподателят е направил възражение, че не той е управлявал процесния автомобил
на датата на нарушението, което възражение остана недоказано. Наред с това съгласно
разпоредбата на чл.187а, ал.1 ЗДвП, когато нарушението е установено в отсъствието на
нарушителя, както е в случая, се презумира, че ППС е управлявано от собственика.
За да избегне носенето на отговорност, собственикът на заснетото МПС е следвало, в
14 – дневен срок от връчване на електронния фиш, да представи декларация, че друг е
управлявал МПС-то, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.5 ЗДвП. Това в случая не е
сторено, поради което и на основание чл.187а, ал.1 ЗДвП отговорността е за собственика.
Собственикът не може да заобикаля разпоредбата на чл.189, ал.5 ЗДвП като
установява обстоятелството, че друг е управлявал автомобила, чрез разпит на свидетели или
по друг начин, а не по установения, императивно, от закона ред.
Съдът намира, че електронният фиш е издаден от компетентния за това орган, както и
че съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 189, ал.4 ЗДвП.
В тази връзка следва да се посочи, че възможността за подаване на възражение срещу
електронния фиш, предвидена в чл.189, ал.6 ЗДвП и срока в който се обжалва електронният
фиш, посочен в чл.189, ал.8 ЗДвП, както и пред кой орган, не са реквизит на електронния
фиш и не са част от неговото съдържание. Съдържанието на електронния фиш е записано
изрично и изчерпателно в разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП.
Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя, че не била ясна фактическата
обстановка, изложена във фиша, както и не било конкретизирано мястото на което е
извършено нарушението.
В електронния фиш ясно е посочена фактическата обстановка и в какво се изразява
нарушението. Посочени са всички обстоятелства, относими към разпоредбата на чл. 21, ал.1
ЗДвП.
Във фиша изрично е посочено, че се отчита допустимата грешка за измерване на
скоростта от конкретното АТСС, а именно от 3 км./ч., което е в съответствие с чл. 6, ал.1 от
Наредба 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Този
толеранс е предвиден в Протокола за проверка на процесното автоматизиращо техническо
средство от 23.08.2024 г., като част от инструкциите при употреба на същото. Грешката е
действително отчетена, доколкото видно от приложения снимков материал, отчетената
скорост на автомобила е 102 км/ч., а във фиша е отразена скорост от 99 км/ч.
В тази връзка са неоснователни твърденията на жалбоподателя, че към електронния
фиш няма приложен снимков материал. Такъв се съдържа в кориците на административно-
наказателната преписка.
Ясно и подробно е индивидуализирано мястото, на което е извършено нарушението
до степен да се установи дали същото е под обхвата на ограничението, а именно в общ.
Божурище, село Хераково, махала Кантона, на път I-8, км.38+400 посока към гр. София.
От изготвената и приета по делото Съдебно-техническа експертиза /л.25/ се
установява, че на път I-8 в посока Калотина - София при км.37+140 е поставена табела Д 11
/Начало на населено място махала „Кантона“/, края на населеното място е обозначено с
табела Д 12, поставена на км. 38+570. Съгласно координатите на камерата, същата е
поставена на км.38 + 400, като процесния лек автомобил е заснет на разстояние от 139 м. от
камерата и на 190 м. преди знак Д 12 /Край на населено място махала Кантона/.
В СТЕ вещото лице отразява, че след знак Д 11 /Начало на населено място махала
„Кантона“/ на км.37+170 е поставен знак В26 /Забранено движението със скорост по-висока
от означената/, която е 50 км.ч., като на приложената снимка е сниман знак В26 с означена
2
максимална скорост от 60 км.ч.
Дори и да се приеме, че със знак В26 е въведено ограничение на скоростта от 60 км.ч.,
съгласно разпоредбата на чл. 50, ал.1 от Правилника към Закона за движение по пътищата,
забраната, въведена с пътен знак В26 важи до следващото кръстовище или до знак, който го
отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2.
В случая няма поставена табела Т2, която да означава разстоянието на действие на
знака, не се установява преди или след мястото на нарушението да е поставен знак отменящ
забраната, поради което съдът приема, че същата важи до следващото кръстовище.
В т.8 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието "Кръстовище", а
именно място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно
ниво. Легалната дефиниция за път е дадена в т. 1 от ДР на ЗДвП, както следва: "Път" е всяка
земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на
пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.
От снимковия материал в САТЕ се установява, че след мястото на което е поставен
пътен знак В26 и преди мястото на което е ситуирана камерата, респективно мястото, на
което е заснет процесния лек автомобил са налице няколко последователни кръстовища,
поради което съдът приема, че действието на това ограничение е отменено след първото
кръстовище и не е действало на мястото, на което е заснет жалбоподателят.
С оглед изложеното и предвид приетата и не оспорена от страните СТЕ, която съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че нарушението е заснето
в рамките на действие на пътен знак Д 11 /Начало на населено място/, въвеждащ
ограничение на скоростта от 50 км.ч., а не в рамките на действие на пътен знак В26,
въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км.ч.
Предвид изложеното съдът приема, че е извършено от жалбоподателя, описаното в
обстоятелствената част на електронния фиш нарушение.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че електронният фиш е
незаконосъобразен, доколкото в него не било отразено коректно заснемащото устройство,
като в ЕФ е посочено ARN CAM 1, а в експертизата е посочена ARN CAM S1.
Oт САТЕ се установява, че камерата, с която е заснето нарушението и тази описана в
ЕФ е една и съща, има един и същи идентификационен номер 120CD16, записан и в
електронния фиш. Вещото лице потвърждава идентичността и при разпита си в открито
съдебно заседание. Именно за тази камера с този модел и идентификационен номер е
представено удостоверение за одобрен тип устройство /л.22/ и протокол за проверка.
С оглед изложеното пропуска на едно S в изписването на модела на камерата не е
съществено нарушение, доколкото камерата е индивидуализирана със своя
идентификационен номер, който е записан в ЕФ и в протокола за използване на камерата,
съставен на процесната дата от служителя, който я е използвал.
По отношение на възражението на жалбоподателя, че не било законосъобразно
поставен пътен знак Д12 /Край на населеното място/, доколкото не бил поставен
непосредствено след застроената със сгради територия, съгласно разпоредбата на чл.120 от
Наредба № РД-02-21-1/23.11.2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, съдът
намира следното.
Съобразно разпоредбата на чл.3, ал.2 и ал.3 от посочената Наредба, пътните знаци и
други средства за сигнализиране на пътищата се поставят при спазване изискванията на
наредбата по силата на проект, изработен, съгласуван и одобрен при спазване изискванията
на Наредба № 1/2001 г. за организиране движението по пътищата. Според нормите на
последната, за организиране на движението по пътищата се изготвят генерални планове за
организация на движението в населените места и проекти за организиране на движението
извън границите на населените места, които се одобряват съответно от: изпълнителния
директор на ИА „Пътища“, директора на съответното пътно управление и кмета на
съответната община. Следователно, поставянето на пътни знаци се обуславя от ред
административни процедури, които следва да са приключили с издаване на окончателен
административен акт. Законосъобразността на същия обаче, не може да е предмет на
обсъждане в настоящото производство, което е специфично такова и относимо само към
въпросите, свързани с реализиране на административнонаказателната отговорност на
водача. Не са ангажирани от страна на жалбоподателя и доказателства за отмяна на
3
административен акт, въз основа на който е било реализирано поставянето на въпросния
пътен знак, което единствено обстоятелство би могло да се вземе предвид в настоящото
производство. Не е допустимо обаче в същото да се извършва инцидентен контрол за
законосъобразността на процедурата по одобряване и реализиране на проектите за поставяне
на пътни знаци. Ето защо и в тази насока възраженията на жалбоподателя са напълно
неоснователни.
В заключение, следва да се посочи, че при въведено ограничение с пътен знак за
водачите съществува задължението да се съобразят с него, като ако същите считат, че този
знак е незаконосъобразно поставен, това не отменя автоматично задължението, а те имат
отделен път на защита, който обаче е извън рамките на настоящото производство.
С оглед изложеното съдът приема, че поставеният пътен знак Д12 /Край на
населеното място/ е законосъобразно поставен и обозначава края на действие на
ограничението на скоростта за населено място от 50 км.ч. по чл.21, ал.1 ЗДвП.
По възражението на жалбоподателя, че камерата не е заснела скоростта на неговия
лек автомобил, доколкото на снимката към електронния фиш е заснет и друг лек автомобил,
вещото лице мотивирано обосновава по какъв начин функционира камерата, с която е
заснето нарушението, като извежда извода, че принципът на действие на същата изключва
възможността да бъдат фиксирани едновременно два обекта, както и да се стигне до
съединяване на измерената скорост на единия автомобил на другия. Вещото лице
установява, че измерената скорост е именно на процесния лек автомобил.
Предвид изложеното, макар и на снимковия материал към обжалвания електронен
фиш да е заснет, наред с процесния автомобил и друг автомобил, то отчитането на скоростта
е било единствено и само на автомобила на жалбоподателя, като не са отчетени скоростите
на останалите такива.
Нарушението е констатирано с мобилна камера АТСС, временно разположена на
участък от пътя и самото АТСС е статично. То се характеризира с винаги автоматизиран
контрол, без значение дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган,
т.е. независимо от него. Последният не участва в процеса по установяване на нарушението
чрез преки действия и субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и
установяването на нарушението е ирелевантно. След установяване и заснемане на
нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен
подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на административно-наказателна
отговорност - в присъствието на нарушителя.
Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на
определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за
законосъобразността на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред
автоматизирани технически средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното
използване.
Отсъствието на контролния орган и на нарушителя не е предпоставка за издаване на
електронния фиш. Същият се издава, дори и нарушението и нарушителя да са заснети от
мобилна камера от контролен орган, тоест при присъствие на нарушителя и контролен орган.
Самото му издаване, в последствие, се извършва в отсъствието на последните. В закона
няма изискване в електронния фиш да бъде отразявано дали заснемащото устройство е
стационарно или мобилно, това е без правно значение.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са налице
следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. след изменението с
ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от одобрен тип;
техническото средство да е вписано в Българския институт по метеорология; техническото
средство да е преминало през първоначална и последваща метеорологична проверка; при
контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС
се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в
зоната с ограничение на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места;
4
да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като
надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или
система.
Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за
периодична проверка /в АНП/, които удостоверяват годността на използваното АТСС. В
процесния електронен фиш, използваното АТСС е правилно индивидуализирано по тип,
доколкото същото изцяло съответства на описаното в представените удостоверение за
одобрен тип средство за измерване и протокол за последваща проверка, и двете на БИМ.
Отразено е, че средството за измерване е годно до 07.09.2027 г.
Попълнен е протокол за използване на АТСС /в кориците на АНП/. В него е посочено
вида АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия материал и отбелязването във
фиша, датата на ползването му, точното местоположение, посоката на движение,
ограничението на скоростта на заснеманата отсечка, наличието на пътен знак. В протокола е
отразено и заснемането на дигитална снима на участъка от пътя, такава е приложена към
материалите по делото, както и е посочен режима на измерване - стационарен, началото и
края на работата по час и минута, в който промеждутък от време са заснети и процесните
снимки, станали основание за издаване на електронен фиш, броя на установените
нарушения.
Протоколът представлява официален свидетелстващ документ и като такъв има
материална доказателствена сила, която не е оборена по делото, доколкото същият е редовно
съставен, в съответствие с изискванията на нормативната уредба. Протоколът служи като
годно доказателство по делото за факта на надлежното настройване и привеждане в работен
режим на техническото средство.
Представен е и сертификат и диплома за премината обучение на служителя, монтирал
камерата, за използването на същата. /л.20-21/
С оглед изложеното съдът приема, че камерата представлява годно и изправно
заснемащо средство, използвано по предвидения в закона начин.
С оглед установеното по делото и описаното от фактическа страна в електронния
фиш, че е нарушена скоростта, установена за населено място, регламентирана в чл.21, ал.1
ЗДвП, а не скорост, ограничението на която е регламентирано със знак В26, съгласно чл.21,
ал.2 ЗДвП съдът приема, че в електронния фиш неправилно е посочена материалноправната
норма, която е нарушена, като вместо чл.21, ал.1 ЗДвП е записан чл.21, ал.2 ЗДвП.
Грешното посочване на материално - правната норма, обаче, не е съществено
процесуално нарушение, доколкото в обстоятелствената част е посочено коректно
извършеното нарушение. В случая, за нарушението на разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП се
предвижда същото наказание за дееца, като не се променя фактическата обстановка.
Предвид изложеното, горното е основание за изменение на електронния фиш,
съгласно разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 ЗАНН, а не за неговата отмяна.
По отношение на квалифицирането на деянието като повторно, в електронния фиш
тази повторност е обоснована с нарушение, санкционирано с ЕФ № К 9692339.
По делото е представен посоченият електронен фия /л.18/, но липсват доказателства,
че същият е влязъл в сила. Представената, в тази връзка, електронна справка /л.19/, в която е
отразено, че ЕФ е влязъл в сила а 03.10.2024 г. не е годно доказателство за това, както и
отразяването, че глобата по него е заплатена. Липсва разписка, подписана от нарушителя, че
електронния фиш му е връчен и дата за това, както и документ, удостоверяващ плащането и
5
дата за това, предвид което с процесния електронен фиш не може да бъде обоснована
повторност и лицето да се санкционира при условията на такава и тази санкция следва да
отпадне.
С оглед всичко изложено съдът приема, че жалбоподателят е извършил нарушение по
чл.21, ал.1 ЗДвП, като електронния фиш ще бъде преквалифициран на тази правна норма. За
това нарушение чл.182, ал.1, т. 5 ЗДвП предвижда наказание глоба в размер на 600 лева, тъй
като превишаването на скоростта е с над 40 км.ч., а именно с 49 км. в час. Доколкото по
делото не се установи това нарушение да е извършено в условията на повторност, на
основание чл.63, ал.7, т.1 ЗАНН, ще отпадне квалифициращият състав по чл.182, ал.4 ЗДвП,
регламентиращ санкцията при повторност, предвиждаща двоен размер на наказанието, а
именно 1200 лева, като санкцията ще се намали на 600 лева.
По отговорността за разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни.
Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на такива.
По делото съдът е допуснал СТЕ при възнаграждение за вещото лице в размер от 450
лева от бюджета на съда, който депозит е заплатен на вещото лице, като съобразно изхода на
спора всяка една страна ще бъде осъдена да заплати по сметка на РС- Сливница сума в
размер на 225 лева.
При тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т.4, вр. с ал.7, т.1 и т.2 ЗАНН, Районен
съд - Сливница
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш Серия * № ****************, издаден от ОДМВР –
София, с който на В. Г. М. е наложено наказание глоба в размер 1200 лева, на основание чл.
189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4, вр. с ал. 1, т.5 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21, ал.2, вр. с
ал.1 ЗДвП, КАТО ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението на чл.21, ал.1 ЗДвП и санкционната
разпоредба на чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т. 5 ЗДвП, поради което НАЛАГА на В. Г. М.
административно наказание глоба в размер на 600 лева.
ОСЪЖДА В. Г. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Сливница
сумата в размер на 225 лева – разноски за СТЕ.
ОСЪЖДА ОДМВР - София ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Сливница сумата в
размер на 225 лева – разноски за СТЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6