Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца,
15 януари 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански
състав, в публично заседание на 19.12.2019 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря Мария Богданова
като разгледа докладваното от съдия Иванов адм. дело № 4290 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл. 37в, ал. 5, вр. с ал. 3 и 4 от Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи (ЗСПЗЗ).
Образувано е по жалба на „Грейнстор
БГ“ ЕООД гр. Враца с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
район „Лозенец“, ул. „Асен Разцветников“ № 1А, ниво
1, офис 3 срещу заповед № 178 от 01.10.2019 г. на директора на Областна
дирекция „Земеделие“ гр. Враца.
С
т. I от горепосочената заповед са одобрени масиви за ползване на
земеделски земи за землището на с. Фурен, община Криводол за стопанската
2019-2020 г. между собственици и ползватели с правно основание по реда и
начина, посочени в представеното доброволно споразумение с вх. № 139 от
27.09.2019 г. съгласно чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 69 и чл. 70 от ППЗСПЗЗ, с
т. ІІ от заповедта към определените масиви за ползване са разпределени и
имотите по смисъла на чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ по реда и начина, определен
в представеното споразумение за землището на с. Фурен, община Криводол, а с т. III от заповедта към определените масиви за ползване са
разпределени имотите по смисъла на чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ по реда и
начина, определен в представения от комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ за
землището на с. Фурен, община Криводол.
В
жалбата се поддържат следните пороци на административния акт: противоречие с
материалния и процесуалния закон и несъответствие с целта на закона-отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. В тази връзка се твърди, че при издаване на заповедта не е спазен принципът
на чл. 37в, ал. 1, във вр. с § 2 от ЗСПЗЗ, тъй като
ответният административен орган не е създал и разпределил на жалбоподателя
масиви за ползване, а фактически му е предоставил декларираните имоти за
ползване в реалните им граници. Поддържа се също, че не е спазен принципът на
чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, тъй като на жалбоподателя са разпределени имоти
без сключени договори, които по актуален начин на ползване са пасища и ливади,
а не ниви, въпреки че жалбоподателят е декларирал единствено ниви в заявлението
си по чл. 70, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Твърди се, че или одобреното споразумение за
ползване не отговаря на правилата на чл. 37в и следващите от ЗСПЗЗ, или на тези
правила не отговаря извършеното служебно разпределение на останалите извън
споразумението масиви, както и че не е спазен принципът на чл. 37в, ал. 2, изр.
5 от ЗСПЗЗ, според който в масивите за ползване по чл.37в, ал. 1, които се
създават по споразумение между собствениците и/или ползвателите, съответно в
заповедта на директора на ОД „Земеделие“ не могат да се включват имоти,
декларирани за ползване в реалните им граници. Навеждат се доводи, че ответният
административен орган в нарушение на закона е одобрил постигнатото след
изтичането на предвидения в ЗСПЗЗ преклузивен срок за
това споразумение, в което грубо са нарушени правилата за създаване и
разпределяне на масиви за ползване.
Искането към съда е да постанови решение, с което да отмени
оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата Областна дирекция „Земеделие” гр.
Враца ангажира становище, че жалбата е неоснователна.
Заинтересованите
страни „Агроленд Симеонов“ ЕООД с. Фурен, „БЛ 2015“
ЕООД гр. Бойчиновци, „Голдън Грейн“ ЕООД гр. Враца, „Голдън Фрут“ ООД гр. Враца, „Петров-Агро“ ЕООД гр. Враца, А.Ц.А., В.Л.А., ЕТ
„Краси-Мирослав Красимиров“ гр. Враца, ЕТ „Красимир Кутов“
гр. Пловдив, К.Д.Т. ***, Л.Ц.С. ***, „МД 75-Агро“
ЕООД гр. Враца, Н.П.К., О.Н.Г., „Фешън Евридей“ ЕООД гр. София не са взели становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена от страна с право на обжалване, за която
е налице правен интерес от търсената защита и в преклузивния
срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, видно от датата на издаване на оспорената
заповед и датата на постъпване на жалбата в съда.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото и доводите на
страните поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Съгласно чл. 168, във връзка с чл. 142 от АПК съдът
проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на
всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени
от оспорващия.
Съгласно чл. 146 от АПК, основанията за оспорване на
административните актове са: липса на компетентност, неспазване на установената
форма, съществено нарушение на административнопроизводствени
правила, противоречие с материалноправни разпоредби и
несъответствие с целта на закона.
В случая оспорената заповед не е нищожна. Издадена е от
компетентния орган по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ (приложима редакция ДВ, бр. 100
от 2015 г., действала към датата на издаване на заповедта), в кръга на неговите
правомощия и на основание изрична законова разпоредба (чл. 37в, ал. 4). Същата
е издадена в предвидената в закона форма. Относно мотивите за издаване на
административния акт е налице препращане към документи – доклада на назначената
нарочна комисия и споразумение по чл. 37, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Съгласно т. 3 от
Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд, мотивите към
административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия него. Докладът
на комисията съдържа данните по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Не са налице нарушения
на административнопроизводствените правила, които да
са толкова тежки, че да се приравняват от закона на липса на волеизявление.
Издаването на индивидуалния административен акт, както вече се посочи, е
предшествано от назначаване на комисия, съгласно изискванията на чл. 37в, ал. 1
от ЗСПЗЗ, която се е произнесла с доклад относно разпределението на масивите.
Що се отнася до проверката на законосъобразността на
административния акт по останалите критерии, съдът приема следното:
Със заповед № 84 от 29.07.2019
г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Враца, т. 15 е назначена
комисия за землището на с. Фурен, община Криводол в състав от председател и трима
членове, със задача да ръководи сключването на доброволно споразумение за
създаване на масиви за ползване на земеделски земи за стопанската 2019/2020 г. и
да състави проект на служебно разпределение при непостигане на доброволно
споразумение.
С доклад на л. 43-51 от делото
комисията е констатирала подаването в срок на 8 броя декларации по чл. 69, ал. 1
от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и земеделските земи (ППЗСПЗЗ)
с декларирана площ 785,217 декара и на 25 броя заявления по чл. 70, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ със заявено участие в масиви за ползване по чл.37в от ЗСПЗЗ със заявена
площ 13427,002 декара.
Видно от представеното споразумение
с вх. № 139/27.09.2019 г. на Общинска служба по земеделие гр. Криводол, същото
е сключено по образец, утвърден от министъра на земеделието, храните и горите и
се отнася за масиви за ползване на земеделски земи по чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ,
както и за разпределение на имоти по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ в землището
на с. Фурен, община Криводол, между следните лица: „Агроленд Симеонов“ ЕООД с.
Фурен, „БЛ 2015“ ЕООД гр. Бойчиновци, „Голдън Грейн“
ЕООД гр. Враца, „Голдън Фрут“
ООД гр. Враца, „Петров-Агро“ ЕООД гр. Враца, „Фешън Евридей“ ЕООД гр. София, А.Ц.А.,
В.Л.А., ЕТ „Краси-Мирослав Красимиров“ гр. Враца, ЕТ „Красимир Кутов“ гр. Пловдив, К.Д.Т. ***, Л.Ц.С. ***, „МД 75-Агро“ ЕООД гр. Враца, Н.П.К., О.Н.Г., които са подписали
споразумението. Жалбоподателят „Грейнстор БГ“ ЕООД гр.
София е посочен в споразумението, но липсва положен подпис от негов
представител.
Комисията по чл. 37в, ал. 1 от
ЗСПЗЗ, в изпълнение на задълженията си по чл. 37в, ал. 4 от същия закон, е
изготвила доклад, с който е приела, че изготвеното и внесено доброволно
споразумение вх. № 139/27.09.2019 г. на Общинска служба по земеделие гр.
Криводол, което обхваща земеделски земи с обща площ 12158,234 декара, отговаря
и е изготвено при спазване разпоредбите на чл.37в от ЗСПЗЗ, както и проект за
разпределение на масивите за ползване на земеделски земи, изготвен на основание
чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ, ведно с приложение, представляващо неразделна част от
проекта (л. 43-54 от делото).
Въз основа на доклада по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, проекта и
приложението към него, с т. I от обжалваната заповед № 178 от 01.10.2019 г. на директора на Областна дирекция
„Земеделие“ гр. Враца
е одобрено разпределение на масивите за ползване между собственици и/или
ползватели на земеделски земи в землището на с. Фурен, община Криводол за
стопанската 2019/2020 г. съгласно представеното доброволно сключено
споразумение, с т. II от заповедта към определените масиви за ползване са разпределени и
имотите, за които няма сключени договори и не
са подадени декларации от собствениците им по чл. 37б от ЗСПЗЗ, по ред и начин,
определен в представеното доброволно сключено споразумение, а с т. III
заповедта е извършено служебно разпределение на остатъка от масиви, за които няма сключени договори и не са подадени декларации
от собствениците им по чл. 37б от ЗСПЗЗ, по ред и начин,
определен в представения от комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ проект на
служебно разпределение, като по този начин на жалбоподателя „Грейнстор БГ“ ЕООД гр. София са разпределени земеделски
земи в различни масиви с обща площ 43,300 декара.
Приложени са карта на масивите за ползване и окончателния
регистър по чл. 74, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за землището на с. Фурен, община Криводол,
съдържащ декларираните от жалбоподателя „Грейнстор
БГ“ ЕООД гр. София имоти за участие в масиви за ползване съгласно подадените
декларации по чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.
По делото е назначена и приета агро-техническа
експертиза. Заключенията на вещото лице като обективни, точни, пълни и верни се
възприемат изцяло от съда.
Съгласно заключението е налице почти пълно съвпадение между
декларираните от жалбоподателя
„Грейнстор БГ“ ЕООД гр. София имоти по чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и имотите, които
са му разпределени с обжалваната заповед, без да е извършено окрупняване на
имотите и при запазване на разпокъсаността по масиви така, както е извършено
декларирането. Разликата идва от това, че част от земеделските земи са приети
от Общинска служба „Земеделие“ гр. Криводол за непригодни за разпределение. С
обжалваната заповед разпределението е извършено на две части – по доброволно
споразумение и въз основа на служебно разпределение, като предоставените на
жалбоподателя имоти са именно чрез служебно разпределение и същите не образуват
непрекъсната земеделска площ, ограничена от съществуващи на терена трайни
елементи съгласно картата на възстановената собственост или кадастралната
карта. Тъй като съществува практика голяма част от проектираните пътища за
достъп до всеки имот да се обработват, вещото лице е извършило съпоставка между
кадастралните граници на имотите, ортофотокартите,
образувани от заснемане и данните от публичния регистър на Държавен фонд
„Земеделие“, при което е установило, че имот 41.8, предоставен на
жалбоподателя, категорично няма възможност за достъп, тъй като попада във
вътрешността на земеделски блокове и трябва да се премине през чужд блок на
земеделски стопанин (БЗС), а останалите 4 броя имоти имат възможност за достъп,
но само при условие, че се вложат допълнителни средства за почистване от
дървета и храсти, с оглед осигуряване на възможността земеделски машини да
влязат в имотите. По отношение на предоставените на жалбоподателя един имот
като „бели петна“ вещото лице е посочило, че в публичния регистър на Държавен
фонд „Земеделие“ този имот е предназначен за обработка, но от ортофотокартите се установява, че част от имота с площ
0,500 декара не се обработва. Декларираните от жалбоподателя имоти за участие в
масиви за ползване са ниви съгласно начин на трайно ползване.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, във вр.
с чл. 146 от АПК, от компетентността на съда е да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт, като проверява дали е
издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са
процесуалните и материалноправните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. По силата на
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените
от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2
на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Оспорената заповед е издадена от директора на Областна
дирекция „Земеделие” гр. Враца, който по силата на чл. 37 в, ал. 4 от ЗСПЗЗ е оправомощен да издава заповеди от посочения вид, поради
което съдът приема, че същата е издадена от компетентен орган, в рамките на
предоставените му от закона правомощия – разпределение ползването на земеделски
земи при непостигнатото между собственици и ползватели споразумение и при
спазване на инструктивните срокове по ЗСПЗЗ. Административният акт е разгласен
по предвидения в чл. 37в, ал. 5 от ЗСПЗЗ начин, видно от приложените писмени
доказателства от страна на ответника Областна дирекция „Земеделие“ гр. Враца.
При издаването му обаче не е спазена установената форма относно съдържанието на
акта и същият е незаконосъобразен, като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалния закон. Съображенията за такъв извод са следните:
На първо място, атакуваната
заповед противоречи на разпоредбата на чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ, тъй като с нея
едновременно е одобрено сключено доброволно споразумение между ползватели и е
направено служебно разпределение на имоти по отношение на жалбоподателя „Грейнстор БГ“ ЕООД гр. София. В одобреното със заповедта
споразумение представител на жалбоподателя „Грейнстор
БГ“ ЕООД гр. София не се е подписал и не е изразил съгласие за сключването му,
въпреки че жалбоподателят
е изпълнил условията на чл. 37в, ал. 2, изречение четвърто, като последното
обстоятелство е безспорно между страните и се установява от представените писмени
доказателства. Съгласно тази разпоредба в споразумението участват ползватели, които са изплатили
задълженията си по ал. 7 и по чл. 34
за земите по ал. 3, т. 2 за предходните стопански години, както и задълженията
си към държавния и общинския поземлен фонд. При това положение съдът намира, че липсва
постигнато споразумение по чл. 37в ал. 2 от ЗСПЗЗ, доколкото посочената
разпоредба изисква то да бъде подписано от „участниците“, т.е. от всички
участници в процедурата. Противното би означавало, че споразумение може да се
постигне и само между някои от участниците, стига то да обхваща не по-малко от
две трети от общата площ на масивите за ползване в съответното землище,
съобразно изискванията на чл. 37в, ал. 2, изречение шесто от ЗСПЗЗ. Аргумент в
тази насока е и това, че по правната си природа споразумението представлява
договор, за чието сключване е необходимо пълното съвпадение на волеизявленията
на страните по него, а не просто мнозинство на част от преговарящите. Обратното
би означавало, че подписалите споразумението лица приемат решение с мнозинство,
а не с консенсус и независимо от това, дали разпределената земя отговаря по
площ на заявената, то влиза в сила.
При липса на постигнато
споразумение по чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ, както е в случая, директорът на
Областната дирекция „Земеделие“ следва да издаде заповед за служебно
разпределение, съобразно чл. 37в, ал. 3, т. 1 и т. 2, на всички включени в
масива земеделски земи и между всички ползватели, подали заявление за участие в
процедурата. В случая такова е извършено само по отношение на определени земи,
а не по отношение на всички земи, включени в масива на землището на гр.
Криводол, което съдът счита за незаконосъобразно.
Налице са и други самостоятелни
основания за отмяна на оспорената заповед. Същата е издадена в нарушение на
правилото на чл. 37в, ал. 3, във вр. с § 2ж от ЗСПЗЗ,
тъй като от заключението на агро-техническата
експертиза се установява, че разпределените на жалбоподателя имоти не образуват непрекъсната земеделска площ, ограничена от
съществуващи на терена трайни елементи съгласно картата на възстановената
собственост или кадастралната карта и следователно не е постигната комасация на земеделски земи. Атакуваната заповед не
съответства и на целта
на закона. Една от целите на производството по
чл.37в от ЗСПЗЗ е да се разпредели по споразумение или служебно ползването на
незаявени за обработка земеделски земи или т.нар. „бели петна“. Служебното
разпределение се извършва при съблюдаване на принципите, предвидени в чл.37в,
ал. 3 от ЗСПЗЗ, а именно съобразяване правото за ползване на ползватели с
най-голям дял собствена и/или арендована/наета
земеделска земя в масив и пропорционално на площта и съобразно начина на трайно
ползване на собствената и/или арендуваната/наетата земеделска земя в
съответното землище. Разпределение, които не отговаря на тези изисквания, не
съответства на целта закона. В разглеждания случай с подадените декларации по
чл. 70, ал. 1 от ЗСПЗЗ жалбоподателят е декларирал имоти с начин на трайно
ползване като ниви, а от заключението на вещото лице се установява, че част от
имота, предоставен на жалбоподателя като „бели петна“, с площ 0,500 декара, в
публичния регистър на Държавен фонд „Земеделие“ е отразена като предназначена
за обработка, но от ортофотокартите е видно, че
същата част не се обработва. Разпокъсаното разпределяне на имоти на
жалбоподателя в множество различни масиви е довело и до констатирания от вещото
лице затруднен достъп на жалбоподателя до разпределените му имоти, отново в нарушение
на целта на закона за окрупнено обработване на земя, което пести време и
средства на земеделските стопани.
С оглед изложените съображения съдът приема, че жалбата се явява основателна
и следва да бъдат уважена, а обжалваният акт като незаконосъобразен следва да бъде отменен.
При този изход на делото искането на процесуалния
представител на жалбоподателя „Грейнстор БГ“ ЕООД гр. София за присъждане на направените по делото разноски се явява
основателно. Областна дирекция “Земеделие” гр. Враца следва да му заплати
направените разноски в настоящото производство общо в размер на 550,00 лева, в
това число държавна такса – 50,00 лева и възнаграждение за вещо лице – 500,00
лева, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 172 от АПК,
съдът
Р
Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № 178/01.10.2019 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“
гр. Враца, с която на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ е разпределено
ползването на земите по масиви в землището на с. Фурен, община Криводол за
стопанската 2019/2020 г.
ВРЪЩА преписката на директора на Областна дирекция „Земеделие“
гр. Враца за произнасяне съобразно дадените с настоящото решение указания.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Областна дирекция
„Земеделие“ гр. Враца да заплати на „Грейнстор
БГ“ ЕООД гр. Враца с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
район „Лозенец“, ул. „Асен Разцветников“ № 1А, ниво
1, офис 3 сумата от 550,00 лева-сторени по делото разноски за държавна такса и вещо
лице.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: