Решение по дело №9858/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4190
Дата: 7 ноември 2022 г.
Съдия: Петрослав Волев Кънев
Дело: 20221110209858
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 4190
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110209858 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК *** срещу наказателно
постановление № 23-2200096 от 04.05.2022 г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“, с което за нарушение на чл.62, ал.3 от Кодекса
на труда (КТ), вр. чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда
за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда, на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2000 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП. Сочат се допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на
административнонаказателното производство. Твърди се и маловажност на
нарушението. Претендират се разноски.
За дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се явява представител в
откритото съдебно заседание по делото. Постъпили са писмени бележки, с които се
поддържа жалбата и се иска отмяна на издаденото НП. Претендират се разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Представителят на АНО оспорва жалбата и моли наказателното постановление
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
1
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законовия срок, срещу
подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е
редовно образувано пред РС-София, поради което съдът я намира за процесуално
допустима.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на
15.02.2022 г., в обект на контрол: павилион за пакетирани храни - гр. София, ж.к.
„***“, метростанция ***, помещение № 16, и в периода от 21.02.2022 г. до
приключване на проверката по документи на 07.03.2022 г. в сградата на Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“ било установено, че дружеството-
жалбоподател „***“ ЕООД, в качеството си на работодател по смисъла на Параграф 1,
т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е предприело действия по
уведомяване на Териториална дирекция на НАП за прекратяване на трудовия договор
на лицето Г. Г.а РА., ЕГН ********** на длъжност „продавач-консултант“ на
основание чл.71, ал.1 от КТ, без реално да е било налице прекратяване на трудовото
правоотношение. От работодателя били изискани трудовите досиета на работниците с
прекратени трудови правоотношения от месец януари 2022 г. до момента на
проверката. По време на проверката по документи било представено трудовото досие
на лицето Г. Г.а РА., ЕГН ********** на длъжност „продавач-консултант“, като в него
се съдържала заповед № 5 от 25.01.2022 г. за прекратяване на трудов договор № 9 от
02.12.2021 г. Съгласно тази заповед трудовото правоотношение е следвало да бъде
прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ, считано от 25.01.2022 г., но в заповедта
липсвал подпис, който да удостоверява връчването й на лицето РА., поради което
проверяващите приели, че не е настъпил моментът на прекратяване на трудовия
договор между РА. и дружеството.
От справка в регистъра на трудовите договори на НАП било установено, че
работодателят е уведомил териториална дирекция на Националната агенция за
приходите за прекратяване на трудовия договор на 26.01.2022 г., като е декларирал
дата на прекратяване 25.01.2022 г., тоест преди реално да е факт прекратяването на
трудовото правоотношение.
От представените от управителя на дружеството документи било видно, че
работодателят е направил опит за връчване на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на лицето РА., като на 15.02.2022 г. около 18:07 часа (по запис от
електронното изявление) е изпратил пратка съдържаща трудова книжка и заповед за
прекратяване на трудов договор, но същата не е получена от работника, като в
транспортния етикет е посочена дата 16.02.2022 г. и час 12:29, а под тях е вписано
2
„отказана пратка от получател“.
До приключване на проверката на 07.03.2022 г. от страна на работодателя не
били представени други документи, относно предприемане на действия по връчване на
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с лицето Г. Г.а РА..
С оглед направените констатации, свидетелката Т. К. съставила акт за
установяване на административно нарушение срещу дружеството-жалбоподател за
извършено нарушение на чл.62, ал.3 от КТ, вр. чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 от
29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от
Кодекса на труда. Актът бил връчен на представител на дружеството, който след
запознаване със съдържанието му го подписал без възражения. Актът бил подписан от
актосъставителя и един свидетел.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа
на него издал обжалваното в настоящото производство наказателно постановление №
23-2200096 от 04.05.2022 г., с което за нарушение на чл.62, ал.3 от КТ, вр. чл.3, ал.1, т.2
от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда, на дружеството-жалбоподател е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева,
на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от
показанията на свидетелката Т. К. и приложените по делото писмени доказателства.
Показанията на свидетелката са логични, последователни, непротиворечиви и изцяло
съответстват на изложеното в обстоятелствената част на съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП, поради което съдът ги кредитира напълно. Тя
подробно разказа за извършената проверка и констатациите от нея. От друга страна
показанията й изцяло се подкрепят и от събрания писмен доказателствен материал.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на дружеството-жалбоподател, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, прие от правна
страна следното:
Съгласно актуалната съдебна практика и то не само на касационната инстанция
АССГ, но и на Върховния административен съд, а именно Решение № 5447/24.09.2021
г., постановено по адм. д. № 2/2021 г. по описа на Административен съд София-град и
Решение № 3624/15.04.2022 г., постановено по адм. д. № 11698/2021 г. по описа на
Върховния административен съд, по силата на чл.16, ал.2 от УП на ИА „ГИТ“,
Дирекциите „Инспекция по труда“ осъществяват дейността си на територията на
съответната област, като упражняват цялостен контрол за спазване на трудовото
законодателство във всички отрасли и дейност, упражняват специализирания контрол
3
по спазването на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за
насърчаване на заетостта, законодателството, свързано с изпълнението на държавната
служба и правата и задълженията на страните по служебното правоотношение и на
други нормативни актове, когато това е възложено със закон, както и други
правомощия, обективирани подробно в разпоредбата. С този подзаконов акт се
уреждат дейността, съставът, структурата, функциите и организацията на работа на ИА
„ГИТ“, в това число и на Главна дирекция „Инспектиране на труда“ с 28 териториални
поделения - дирекции „Инспекции по труда“, разположени в административните
центрове на областите. Според правната доктрина компетентността бива: материална
/предметна/, компетентност по степен и компетентност по място /териториална/.
Компетентността на административния орган не е някакво субективно право, а е
едновременно „правомощие и служебно задължение на органа да действа в дадена
област и по определен начин“. Териториалната компетентност на отделните
териториални поделения на ИА „ГИТ“ е императивно определена в чл.16, ал.2 от
Устройствения правилник и не е налице делегиране от страна на изпълнителния
директор на права да определя или изменя тази компетентност. При делегирането има
прехвърляне на правомощия от един орган на друг орган, като за да е възможно и
правно допустимо това, винаги е необходимо изрично нормативно овластяване. В
настоящия случай такова овластяване няма. Разпоредбата на чл.6, ал.2, т.14 от УП
повелява, че изпълнителният директор ръководи Агенцията, като определя обхвата на
дейност и компетентност на инспекторите по труда. Това е признатата му от
подзаконовия нормативен акт възможност да определя материалната им
компетентност, което означава, че те могат да издават валидни административни
актове само в кръга на материята, която им е предоставена като правомощия. Това
обаче не касае пространствените граници, в които те могат да действат редовно, т.е.
териториалната им компетентност. Нито в ЗЗБУТ, нито в УП на ИА „ГИТ“ е изрично
възложено правомощие на изпълнителния директор да определя и променя
териториалната компетентност на инспекторите по труда. При тази законова
регламентация АССГ и ВАС са стигнали до заключението, че Протокол от проверка на
Дирекция „Инспекция по труда“ - София област за извършена проверка на територията
на Столична община е нищожен, като издаден от териториално некомпетентен орган,
действал извън териториалния обхват по чл.16, ал.2 от Устройствения правилник. По
аналогия и след като няма изрично възложено правомощие на изпълнителния директор
да определя и променя териториалната компетентност на инспекторите по труда, то
съдът следва да приеме, че АУАН е съставен от териториално некомпетентен орган, а
издаденото НП също е съставено от орган без териториална компетентност.
Съставянето на АУАН и издаването на НП от некомпетентни органи води до
незаконосъобразност на тези актове и е основание за отмяна на атакуваното НП.
Цитираните решения на АССГ и ВАС са постановени по сходен казус, при
4
който инспектори от Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ са извършили
проверка на територията на Столична община, тъй като със Заповед на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е била разширена
териториалната им компетентност да извършват проверки на територията на Столична
община. При тази проверка са били дадени задължителни предписания, за чието
неизпълнение в указания срок е било издадено НП, обжалвано пред съда, но
междувременно АССГ е прогласил предписанията за нищожни, тъй като приел, че са
издадени от некомпетентен орган, а неговото решение е било потвърдено от ВАС.
Именно изложеното от АССГ и ВАС в цитираните две решения кара настоящия състав
по аналогия да приеме, че след като изпълнителният директор няма изрично възложено
правомощие да определя и променя териториалната компетентност на инспекторите по
труда, то инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“
(проверяващите в настоящия казус) нямат териториална компетентност да извършват
проверки на територията на Столична община (където е извършена проверката и
констатирано настоящото нарушение), поради което АУАН е съставен от
териториално некомпетентен орган, а издаденото НП също е съставено от орган без
териториална компетентност
С оглед на изложеното, атакуваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В случая и предвид изхода на делото, то основателно е искането на
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на сторените
разноски. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а според
ал.2 на същия член, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата. Според чл.36 от Закона за адвокатурата, вр. чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2,
т.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, то възнаграждението на адвоката в случая не може да е по-малко от
500 лева. Въз основа на представените доказателства и списък на разноските става
ясно, че дружеството-жалбоподател е заплатило в брой на адвокат И. Г. уговорената
сума в договора за правна защита и съдействие в размер на 500 лева, като това е
станало на 20.07.2022 г. Предвид на това не следва да се редуцира размерът на така
заплатеното адвокатското възнаграждение, понеже то не надхвърля размера на
минималното възнаграждение, дължимо съгласно Наредбата за минималния размер на
адвокатските възнаграждения, а и не е направено възражение за прекомерност от
другата страна. С оглед изложеното до тук и предвид изхода на делото, на основание
5
чл.143, ал.1 от АПК в полза на дружеството-жалбоподател следва да се присъдят
сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, съобразно
представения договор за правна защита и съдействие, и доказателствата за реалното
заплащане на уговореното възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-2200096 от 04.05.2022 г., издадено
от Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което за
нарушение на чл.62, ал.3 от Кодекса на труда КТ), вр. чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 от
29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от
Кодекса на труда, на „***“ ЕООД, ЕИК *** е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева, на основание чл.416, ал.5,
вр. чл.414, ал.3 от КТ.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***
сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща сторените от дружеството разноски в
производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6