№ 34022
гр. София, 23.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110151120 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Делото е образувано е по искова молба, подадена от „Ю., с която срещу Т. Х. В.,
Д. Х. Г. и Д. Х. В., в качеството им на наследници на Х. Л. В. и Х. Г. В., са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, както и
искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 82 ЗЗД за следните суми: сумата от 22 187,22 лева,
представляваща главница по договор за кредит за рефинансиране и ремонт на
недвижим имот HL 19702 от 08.03.2007 г.; за сумата от 7 523,01 лева, представляваща
възнаградителна лихва, дължима за периода 20.12.2014 г. – 20.03.2021 г.; за сумата
от 24 350,10 лева, мораторна лихва, дължима за периода 20.11.2014 г. – 18.04.2023 г.; за
сумата от 88,15 лева, представляваща такси по кредита, дължими за периода
04.02.2016 г. – 18.04.2023 г.; 359,70 лева – разноски за нотариални такси, дължими за
периода 27.05.2020 г. – 18.04.2023 г.; 286,90 лева – заплатени от ищеца вместо
кредитополучателите застрахователни премии във връзка с договора за кредит,
дължими за периода 18.05.2015 г. – 18.04.2023 г., като от всеки от ответниците се
претендира по 1/3 от посочените суми,
Ищецът твърди, че между него и Х. Л. В. /починала на 02.10.2013 г./ и Х. Г. В.
/починал на 07.09.2017 г./, е бил сключен договор за кредит за рефинансиране и
ремонт на недвижим имот HL 19702 от 08.03.2007 г., с разрешен размер - 45 000 лева и
с определен срок за ползване и погасяване – до 20.03.2021 г., като сумата била усвоена
на 19.03.2007 г. Твърди се, че договорът е бил изменен и допълнен с допълнително
споразумение от 02.08.2011 г. Кредитополучателите Х. Л. В. и Х. Г. В. били наследени
от ответниците. Ищецът сочи, че плащанията по кредита са били преустановени на
20.11.2014 г., като забавата е продължила до настъпване на падежа на договора –
20.03.2021 г., или налице било просрочие в плащането на 76 вноски. Конкретизира, че
сумата в размер на 88,15 лева е начислена съобразно чл. 4, т. 3 от договора, като
същата представлява такса за управление на кредита, която се дължи като 0,1 % върху
усвоената, но невърната главница по договора; сумата в размер на 359,70 лева
представлява задължение за нотариални такси във връзка с подновяване на договорна
ипотека /чл. 13, ал. 2 от договора/; сумата от 286,90 лева представлява дължими
застрахователни премии, начислени съгласно чл. 13, ал. 2 от договора. Ето защо
ищецът моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят процесните вземания,
1
съобразно наследствените им квоти.
Ответниците са депозирали в срок отговор на исковата молба със становище за
недопустимост и неоснователност на исковете. Твърдят, че кредитополучателите са
изпълнявали задълженията си по процесния договор, като въпреки това, ищецът е
обявил кредита за предсрочно изискуем, за което Х. Л. В. и Х. Г. В. били уведомени
с нарочни писмени изявления от банката. Посочват, че във връзка с вземанията по
процесния кредит е било образувано заповедно производство по реда на чл. 417, т. 2
ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги, като била издадена и заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№ 6476/2016 г. по описа на СРС, 127 състав, а видно от поставения върху заповедта
печат, „Ю. се снабдила с издадения изпълнителен лист, но изпълнително дело не било
образувано. Предвид изложеното, ответниците считат, че настоящият осъдителен иск е
недопустим. По съществото на спора излагат доводи, че кредитът е бил обявен за
предсрочно изискуем през 2016 г. Посочват, че при сключване на договора,
определената лихва е била в размер на 1,5 % за първата година и 7,9 % до края на
договора, като съгласно чл. 6, ал. 1 от договора, вноската за първата година била в
размер на 56,25 лева и 462,38 лева до изтичане срока на договора. Въпреки тези
договорености, банката увеличавала едностранно лихвения процент многократно,
което водело до надплащане по кредита. Поддържат, че с анекс от 12.04.2007 г.,
кредитополучателите са извършили предсрочно погасяване за сумата от 390 лева,
както и за сумата от 112,50 лева; с анекс от 15.05.2007 г., кредитополучателите са
извършили предсрочно погасяване за сумата от 500 лева; с анекс от 17.09.2007 г.,
кредитополучателите извършили предсрочно погасяване за сумата от 1000 лева.
Считат, че едностранното увеличаване на лихвения процент от страна на банката не е
породило действие, тъй като било извършено въз основа на неравноправна клауза, в
която насока се развиват подробни съждения. Предвид изложеното, твърдят, че
споразумението от 02.08.2011 г. е нищожно, както и че към датата на подписването
му, не е било налице просрочие по главница и лихва, а напротив - надплащане.
Обосновават се, че посредством това допълнително споразумение, отложената лихва
се натрупвала към главницата и така новообразуваният дълг се олихвявал отново, т.е.
стигало се до анатоцизъм, за което по отношение на физически лица била налице
императивна забрана. Уточняват в кои случаи банката има право да капитализира
лихвите, като се позовават на Наредба № 9 от 19 декември 2002 г. за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за
загуби от обезценка. Въвеждат възражение за давност. Молят производството да се
прекрати, в случай че исковете подлежат на разглеждане по същество – да бъдат
отхвърлени. Претендират разноските по делото.
Служебно изискано за послужване в настоящото производство е ч.гр.д. №
6476/2016 г. по описа на СРС. Същото е било образувано по заявление на „Ю., ЕИК
*********, чрез адв. Д. Димитров, АС „Димитров и съдружници“ (последното
пълномощник на ищеца и в настоящото производство), с което банката е поискала
издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.
417 ГПК срещу Х. В. въз основа на извлечение от счетоводните си книги по договор за
кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот № HL 19702/08.03.2007 г.,
сключен с Х. В. и Х. В. за следните суми: 22 886,30 лева – главница по договор за
кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот № L19702/08.03.2007 г.; сумата
от 4 049,98 лева – договорна лихва за периода 20.09.2014 г. – 04.02.2016 г., сумата от
375,05 лева – такса за периода от 20.03.2012 г. до 04.02.2016 г. Изрично банката чрез
процесуалния си представител по това дело се е позовала на настъпила предсрочна
изискуемост на вземанията по договора за кредит, поради преустановяване на
плащанията на 20.08.2014 г. Посочено е още, че с уведомително писмо, получено от Х.
2
В. чрез Т. В. (дъщеря) кредиторът е уведомил длъжника, че е упражнил правото си да
направи вземанията по договора предсрочно изискуеми. Към заявлението е приложено
извлечение от счетоводните книги на банката съгласно което разрешеният кредит е
бил в размер на 45 000 лева, по същия е била погасена главница в размер на 22 113,70
лева, остатъкът от главницата (в т.ч. и предсрочно изискуема такава) е в размер на
22 886,30 лева, като е непогасена и договорната лихва за периода 20.09.2014 г. до
04.02.2016 г. в размер на сумата 4 049,98 лева. Приложен е и договорът за кредит
съгласно който кредитополучатели по договора са Х. В. и Х. В.. Съгласно чл. 1, ал. 3
от договора кредитополучателите отговарят към кредитора солидарно. Приложени към
заявлението са и уведомителните писма до кредитополучателите, съгласно които
вземанията по договора за кредит са обявени за предсрочно изискуеми, ведно с
товарителници за изпращането и доставката на пратките до адресатите им.
На 30.03.2016 г. по заповедното дело съдът е издал заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ срещу Х. В. за сумите, поискани от
заявителя. Издаден е и изпълнителен лист за същите, получен от пълномощник на
заявителя на 06.04.2016 г.
Установено е също така, че Х. В. е починала на 02.10.2013 г. и е оставила за
наследници по закон съпруга си Х. В. и ответниците като низходящи от първи ред. Х.
В. е починал на 07.09.2017 г. и негови наследници по закон са ответниците. Служебно
са извършени справки в книгата по чл. 49 ЗН, водена от СРС, като не е установено
ответниците да са предприели действия по вписване на откази или приемане на
наследствата на починалите им наследодатели.
В обобщение на изложеното и предвид разпоредбата на чл. 429, ал. 2 ГПК
ищецът в настоящото производство разполага с изпълнителен лист, издаден в
производството по чл. 417 ГПК, срещу ответниците в качеството им на наследници на
Х. В. за сумите: 22 886,30 лева – главница по договор за кредит за рефинансиране и
ремонт на недвижим имот № L19702/08.03.2007 г.; сумата от 4 049,98 лева –
договорна лихва за периода 20.09.2014 г. – 04.02.2016 г., сумата от 375,05 лева – такса
за периода от 20.03.2012 г. до 04.02.2016 г., като същият е издаден след извършване на
преценка от страна на заповедния съд, че банката е упражнила правото си да направи
всички вземания по договора за кредит изискуеми.
Не са налице данни ответниците да са подавали възражения срещу заповедта за
изпълнение, както и дали същата им е била връчена, като ищецът въпреки дадените му
от съда нарочни указания да посочи дали изпълнително производство въз основа на
издадения му изпълнителен лист е било образувано, не е предоставил такава
информация по делото.
При съобразяване на изложените твърдения за фактите, приложените документи
и преписи от съдебни актове, настоящият състав намира, че предявените искове за
главница в размер на сумата 22 187,22 лева и за договорна лихва за сумата до
4049,98 лева и за периода от 20.12.2014 г. до 04.02.2016 г. са недопустими,
доколкото за ищеца не е налице легитимен правен интерес да предявява
осъдителни искове срещу ответниците в качеството им на наследници на Х. В. и
Х. В., като съображенията за това са следните:
В разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК е установена забрана за едновременно
разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в
рамките на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се
предотврати постановяването на противоречиви крайни съдебни актове, съдържащи
разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или
правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по
съдържание сила на пресъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно
3
заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира
недопустимостта на предявения иск. Забраната по чл. 126 ГПК важи и когато страните
имат различно процесуално качество в двата процеса / Решение № 119 от 17.04.2015 г.
по гр. д. № 3368/2014 г. на IV г. о. на ВКС/.
Последователно и безпротиворечиво се приема, че за заявителя в заповедното
производство, в полза на когото е издадена заповед за изпълнение, съществува правен
интерес от предявяване само на установителен иск за признаване на вземането му, но
не и правен интерес от предявяване на осъдителен иск за това вземане, т. е. след
подаване на заявлението за издаването на заповед за изпълнение е недопустимо
кредиторът да предяви осъдителен иск за същото вземане / Определение № 182 от
18.04.2018 г. по ч. т. д. № 216/2018 г. на I т. о. на ВКС/.
В случая ищецът се позовава, че би могъл да реализира отговорността на
ответниците, както в качеството им на наследници на Х. В., така и в качеството им на
наследници на Х. В.. Последното не се споделя от настоящия съдебен състав с оглед
солидарното задължаване на кредитополучателите по договора за кредит.
Солидарността по дефиниция осигурява възможност на кредитора да събере вземането
си от повече от един длъжник, но последното не предполага, че това вземане би могло
да бъде събрано от едно и също лице повече от веднъж, респ. кредиторът да има на
свое разположение за същото вземане в пълния негов размер повече от един
изпълнителен титул срещу едно и също лице. Следва да се обърне внимание в случая
че до смъртта им солидарната отговорност е обвързвала длъжниците
кредитополучатели. Същата обаче не би могла да рефлектира върху размера на
задължението по отношение на техните наследници. Смъртта на солидарните
длъжници прекратява солидарността и разделя задължението между наследниците
пропорционално на техните части в наследствената маса. В случая двамата
кредитополучатели са отговаряли солидарно спрямо банката, но техните наследници,
които се явяват едни и същи лица, дължат разделно непогасената част от дълга по
кредитното правоотношение. Т.е. наследниците на Х. и Х. В.и не наследяват два
пъти целия размер на дълга – веднъж от своята майка и веднъж от своя баща,
доколкото тяхната отговорност е ограничена от размера на непогасения остатък от
задължението по кредитното правоотношение. Да се приеме противното, би
означавало да се признае правото на банката да се снабди с два изпълнителни
титула за едни и същи вземания срещу едни и същи лица. Доколкото не е налице
отказ от наследството на Х. В. от неговите наследници, като последните не се
позовават на такъв и в подадения по реда на чл. 131 ГПК отговор, то и ищецът не е
обосновал наличието на правен интерес да предявява осъдителни искове за същите
вземания срещу лица, по отношение на които разполага с изпълнителен титул предвид
нормата на чл. 429, ал. 2 ГПК. В частите, за които е налице съвпадение по отношение
на вида, размерите и периодите на вземанията с тези, за които банката разполага с
изпълнителен лист, производството е недопустимо и следва да бъде прекратено.
По изложените по-горе мотиви исковата молба на основание чл. 130 ГПК, вр. чл.
126, ал. 1 ГПК в частта, с която са предявени недопустими искове, подлежи на
връщане, с оглед което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, вх. № 38205/21.04.2023 г., уточнена с молби, вх. № №
73427/07.08.2023 г., 275343/04.10.2023 г., 84758/14.03.2024 г., подадена от „Ю., ЕИК
*********, в частта, с която срещу Т. Х. В., Д. Х. Г. и Д. Х. В., в качеството им на
4
наследници на Х. Л. В. и Х. Г. В., са предявени осъдителни искове с правно основание
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ за следните суми: сумата 22 187,22 лева, представляваща
главница по договор за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот HL
19702 от 08.03.2007 г.; както и за сумата 4049,98 лева, представляваща
възнаградителна лихва, дължима за периода 20.12.2014 г. – 04.02.2016 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис ДА СЕ ВРЪЧИ на страните чрез пълномощниците им на съдебните
адреси.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5