Р Е Ш Е Н И Е
№ 1099/04.03.2020
г.
гр.
Варна, 04.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII-ти състав, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ДИМОВА
при участието
на секретаря Антоанета Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16800 по описа за 2019г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба на С.И.З., ЕГН ********** с адрес ***, представляван от адв. Ц.Б.,*** офис 12, срещу Областна дирекция на МВР - Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян №
2, с която е
предявен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.
5, т. 2 ЗМВР, с искане да
бъде осъден
ответникът да заплати на
ищеца сумата от 1965,44
лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 235,66 часа за целия процесен период 01.10.2016г. -30.09.2019г. по настоящия иск, получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законовата лихва върху
сумата от 1965,44 лв. от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
С молба с вх. № 78124/24.10.2019г.
ищецът заявява, че допълва исковата
си молба, като на основание чл.86 от ЗЗД прави искане да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 287,00 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, изчислена върху всяко неплатено задължение -допълнително възнаграждение за
извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд,
считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до
датата на предявяване на иска.
Съдът намира, че така
предявената молба от ищеца по
същността си съставлява последващо обективно кумулативно съединяване на искове от ищеца,
а не допълване на исковата молба. Това действие
обаче е извършено преди изпращане на препис на
исковата молба и конституирането на ответник. Поради това процесуалното действие по предявяване
на нов иск
е прието за надлежно
осъществено и същият мълчаливо е
приет за съвместно разглеждане, чрез
изпращане на молба с вх. № 78124/24.10.2019г. на ответника,
ведно с първоначално подадената искова молба. При това положение възраженията
за недопустимост на предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД се явяват неоснователни.
В исковата молба ищецът С.И.З. твърди, че за периода
01.10.2016г. до 30.09.2019г. е полагал труд на длъжността „младши инспектор“ в Сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР – Варна. Счита, че съгласно ЗМВР има качеството държавен служител,
по силата на служебното правоотношение, възникнало с ответника. Сочи, че през процесния
период е работил на 12-часови смени, при сумирано изчисляване на работното
време на тримесечие съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Изтъква, че работата извън
редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период. Намира, че е налице празнота в
специалната уредба, регламентираната в ЗМВР и подзаконовите актове по неговото
прилагане, която счита, че следва да бъде преодоляна чрез приложението на
общите правила на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Твърди, че за процесния период е положил нощен труд, които часове
подлежат на преобразуване към дневен такъв, за което се дължи допълнително
възнаграждение за така положения своеобразен извънреден труд. Заявява, че в процесния период е
положил общо 1648 часа нощен труд, който преизчислен към дневен с коефициент
1,143 възлиза на извънреден труд от
235,66 часа, който ищецът счита, че следва да му бъде допълнително заплатен от ответника
в размер на сумата от 1965,44 лв. Съобразно
изложеното сезира съда с искане за присъждане на посочената сума както и за присъждане на сумата от 287,00 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата. Претендира сторените в производството разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.
131 ГПК, ответната страна Областна
дирекция на МВР-Варна депозира отговор на исковата молба, в който не в
който не се оспорва, че през исковия период ищецът е бил държавен служител по служебно
правоотношение в МВР, като е заемал длъжността „полицай в група „Общинска полиция“ и „старши
полицай в група „СПООР“ /СИГМА/ към сектор „СПС" при ОД МВР - Варна". Не се оспорва също, че предвид характера на заеманата
длъжност ищецът е полагал труд и през нощта, както и че последният е работил на
12-часови смени /дневни и нощни/, определени в заповед № 365з-3139/31.08.2016г.
относно разпределение на работното време на държавните служители в ОДМВР Варна. Счита, че в
случая приложение следва да намери единствено специалния закон- ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, но не и общите норми на КТ и ЗДСл. Оспорва приложимостта на Наредбата за
структурата и организацията на РЗ, като излага подробни правни доводи за това.
Позовава се и на писмо от МТСП от 29.08.2011г., с което са дадени тълкувания
относно преизчисляването на дневния и нощен труд. Намира, че няма
основание за преизчисляване на нощния труд в дневен такъв с посочения в
исковата молба коефициент от 1,143, тъй като нормалната продължителност на
дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа и положеният труд
през нощта е също 8 часа за всеки 24-часов период, респ. коефициентът е
единица. Излага, че размерът на възнаграждението за нощен труд е установен в
специалната уредба-наредби, издавани от министъра на вътрешните работи,
предвиждащи, че за всеки отработен час през нощта (между 22.00 ч. и 6.00 ч.) на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25 лв. Поддържа, че положеният от ищеца в процесния
период нощен труд е правилно отчетен и полагащото му се допълнително
възнаграждение е правилно определено, съобразно действащите специални правила,
както и че същото е заплатено в пълен размер. В условията на евентуалност – в
случай че се приеме за основателен предявения иск, оспорва направените в
исковата молба изчисления на положените от ищеца часове нощен труд, доколкото
същите не съответстват на представените доказателства. Моли за отхвърляне на предявения от
ищеца иск като неоснователен и недоказан, както и за присъждане на направените
деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните
от ищеца разноски.
В съдебно заседание е допуснато изменение на предявения иск чрез намаляване на размера му, като същият следва да се счита предявен за сумата от 911,53 лв. за иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вместо за 1965,44 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, а искът с правно основание чл.86 от ЗЗД да се счита предявен за сумата от 130,38 лв, вместо за 287,00лв.
В съдебно
заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа коригираната искова претенция и моли за уважаването й, както и да
бъдат присъдени направените по делото разноски. Представител на ответната
страна настоява за отхвърляне на исковата претенция по изложените в отговора
съображения.
Подадената искова
молба отговаря на процесуалните изисквания на закона и се явява допустима. От изложените в
исковата молба фактически твърдения се установява наличието на извънсъдебен
спор между страните като условие за надлежното упражняване на правото на иск. Разгледана по същество, исковата молба
е основателна, по следните
съображения:
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа
страна:
През периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г.,
ищецът заемал длъжност „полицай в група „Общинска полиция“ и „старши полицай в група
„СПООР“ /СИГМА/ към сектор „СПС" при ОД МВР - Варна", които са на структурно подчинение към Областна дирекция
на МВР-Варна. Същият изпълнявал служебните си задължения на работни смени,
съобразно месечни графици. През процесния период
ищецът е положил нощен труд, както следва: за м. 10.2016 г. – 24 ч., за м. 11.2016
г. – 0ч., за м. 12.2016 г. – 48 ч.; за м. 01.2017 г. – 0 ч.; за м. 02.2017 г. –
0 ч., за м. 03.2017 г. – 128 ч., за м. 04.2017 г. – 0 ч., за м. 05.2017 г. – 0
ч., за м. 06.2017 г. – 96 ч., за м. 07.2017 г. – 0 ч., за м. 08.2017 г. – 0 ч.,
за м. 09.2017г. – 120 ч., за м. 10.2017 г. – 0 ч., за м. 11.2017 г. – 0 ч., за
м. 12.2017 г. – 40 ч.; за м. 01.2018 г.-0ч., за м. 02.2018 г. – 0 ч., за м.
03.2018 г. – 0 ч., за м. 04.2018 г. – 0 ч., за м. 05.2018 г. – 0 ч., за м. 06.2018
г. – 88 ч., за м. 07.2018 г. -0ч., за м. 08.2018 г.-0 ч., за м. 09.2018
г.-120ч., за м. 10.2018 г. – 0 ч., за м. 11.2018 г. – 0ч., за м. 12.2018 г. – 8
ч.; за м. 01.2019 г. – 0 ч.; за м. 02.2019 г. – 0 ч., за м. 03.2019 г. – 152 ч.,
за м. 04.2019 г. – 0 ч., за м. 05.2019 г. – 112 ч., за м. 06.2019 г. – 0 ч., за
м. 07.2019 г. – 0 ч., за м. 08.2019 г. – 0 ч., за м. 09.2019г. – 0 ч.,
Изложените обстоятелства се установяват от приобщените като писмени доказателства по делото кадрова справка и
множество платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен
извънреден труд за претендирания период. Изготвено е и заключение на назначена
съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице освен с приложените по делото
доказателства се е запознало и с намиращите се при ответника графици за
работните смени и протоколи за отчитане на положен извънреден и нощен труд,
съдържанието на които не се оспорва от страните. От заключението на вещото
лице, коeто съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че за периода от 01.10.2016г.
до 30.09.2019 г. ищецът е положил общо 936 часа нощен труд, който е заплатен от
ответното учреждeние по 0.25 лева на час. Положеният нощен труд в
посочения размер не е бил преизчисляван от ответника с коефициент 1.143 за
превръщането му в дневен труд, респ. не е бил заплащан. Съобразно експертизата,
нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1,143, се равнява на 1070 ч., като разликата в часовете
между посочените две величини е 134 ч. положен
извънреден труд. Дължимото
възнаграждение за последните вещото лице определя общо в размер на 911,53 лева. Експертизата
посочва още, че начислената лихва за забава върху всяка една падежирала главница (извънреден труд за съответното
тримесечие), считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото
плащане, до датата на предявяване на иска, е в общ размер на 130,38 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.
86 от ЗЗД.
Безспорно е между страните, а и от събраните доказателства се установява,
че ищецът е заемал длъжността „полицай в група „Общинска полиция“ и „старши полицай в група
„СПООР“ /СИГМА/ към сектор „СПС" при ОД МВР - Варна" и като такъв има
качеството държавен служител, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. По делото не се спори и че с оглед характера на
заеманата длъжност през процесния период ищецът е
полагал труд и през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се
е изчислявало сумарно.
Спорът между страните се свежда до въпроса дължи ли се превръщане на
часовете положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща
извънреден труд за така преобразуваните часове труд,
предвид специфичния статут на държавните служители в МВР, регламентиран от
специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове.
Според разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. От своя страна чл.
179, ал.1 ЗМВР предвижда допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от
22,00часа до 6,00часа.
По
силата на чл.187,
ал. 3 от ЗМВР работното
време на държавните служители следва да се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени-
сумирано за тримесечен период. Същевременно според петата алинея на цитираната
норма работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на
ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Посочените
норми предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Съгласно разпоредбата на чл.187,
ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За периода от 19.08.2014г. до
01.04.2015г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от
19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от
1.04.2015 г).
След това от 01.04.2015г. до
29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.
д. № 5450/2016 г., V-чл., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г.
На следващо място, за периода от
02.08.2016г. до 10.12.2019 г., който обхваща и процесния
период, е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн.,
ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д.
№ 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/, издадени от Министъра на вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче
Наредбата, като подзаконов нормативен акт се счита за отменена от деня на влизане в сила на съдебното
решение, т.е от 10.12.2019г. Всяка от тези наредби урежда реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Разпоредбите
на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични и гласят, че при работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.
В периода от отмяната на Наредба
№ 8121з- 592 от 25.05.2015г. /11.07.2016г./ до издаването и обнародването на
Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично
предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения
от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр.
69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от
01.04.2015г./. Липсата на
изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на
такава непълнота в специалната уредба касаеща
служителите в МВР следва да намери субсидиарно приложение
общото трудово
законодателство и конкретно- общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата (обн.ДВ бр. от 26.01.2007г.). В настоящия случай следва да се
приложи нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която предвижда, че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени
за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който възлиза на 1. 143.
Обратното
разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР
спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират
от Кодекса на труда и от приетата към него Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата. /Макар и по повод въпроса освободени ли са държавните служители в МВР от
заплащане на държавни такси, в този смисъл са и мотивите към т. 23 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/.
Не могат да бъдат споделени
доводите за недопустимост на преизчисляването на нощния труд в дневен, тъй като
нощният труд се заплаща по 0,25лв. на час, при което би се получило дублиране
на заплащането. Допълнителното заплащане на нощния труд се дължи поради
спецификите на полагане на труд през нощните часове и свързаното с него
негативно въздействие върху здравето на работника или служителя. Задължението
за заплащане на обезщетение за извънреден труд възниква при несъобразяване от
страна на работодателя с предвидените в КТ правила, които са приети с цел
защита на работника/служителя от прекомерното полагане на нощен труд. Доколкото
основанието за заплащане на двата вида обезщетение е различно, не би могло да
се приеме, че е налице претендираното от ответната
страна двойно плащане.
По изложените съображения съдът
приема, че искът за заплащане на извънреден труд за процесния
период, както и за лихва за забава, се явяват доказани по основание.
От събраните по делото доказателства се
установи, че ищецът за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е положил 936 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането им в дневен труд, възлиза общо
на 1070 ч. Разликата
между двете стойности в размер на 134 ч. представлява положен от ищеца
извънреден труд, като дължимото възнаграждение, съобразно заключението на вещото лице,
възлиза в размер на 911,53 лева.
Дължимата лихва за забава върху
всяка една падежирала главница (извънреден труд за
съответното тримесечие), с период на олихвяване, считано от всяко първо число на
месеца, следващ тримесечието, в което е положен извънреден труд, до датата на
предявяване на иска,
е в размер на 130,38 лева.
По делото ответникът не е
представил доказателства, че е заплатил дължимото допълнително възнаграждение
за извънреден труд и лихва за забава в установените от експертизата размери.
Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата претенция за
главница и мораторна лихва са основателни, и следва
да се уважат в изчисления от вещото лице размер, който съвпада с исковата
претенция след намаляването на размера й по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК.
Като последица от уважаване на
исковата претенция за главница ответникът дължи на ищеца и законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.10.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед
отправеното искане в полза на ищеца следва да се присъдат сторените от същия
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, предвид основателността на
исковите претенции. Представен
е списък по чл. 80 от ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са 300.00 лева, като са представени доказателства за заплащането
на посочената сума. Заплатеното
възнаграждение е в установения в чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. ал. 1, т. 1,
предл. последно от Наредба № 1/09.07.2004г. минимален размер. Поради това
настоящият състав намира, че искането на ответника за намаляване на
претенираните от ищеца разноски за адвокатски хонорар се явява неоснователно,
като последните следва да бъдат присъдени в пълния им размер.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК вр.
с чл. 1 от ТДТКССГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
ВРС държавна такса в размер на 50.00 лв., дължима върху целия защитаван
материален интерес (арг. от чл. 72, ал. 1 от ГПК), както
и направените разноски от 240.00 лв. за извършената съдебно-счетоводна
експертиза, платени от бюджета на съда.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна, с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2, ДА ЗАПЛАТИ на С.И.З., ЕГН ***, с адрес ***, сумата от 911,53 лева (деветстотин и единадесет
лева и петдесет и три стотинки), представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 134 часа, за
периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване
на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР;
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна, с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2, ДА ЗАПЛАТИ на С.И.З., ЕГН ***, сумата в размер на 130,38 лева (сто и тридесет лева и тридесет и осем
стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата от 911,38 лв. за периода
от 01.01.2017 г. до 16.10.2019 г. (датата на
предявяване на иска), изчислена върху всяко падежирало
неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за съответното
тримесечие, на основание чл. 86 от ЗЗД;
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР-Варна, с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Районен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 290,00 (двеста и деветдесет) лева, представляваща разноски
за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и
чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна, с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА ЗАПЛАТИ на С.И.З., ЕГН ***, сумата от 300.00 (триста) лева,
представляващи съдебно-деловодни разноски направени от ищеца в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: