О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 476
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на пети февруари
през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело № 131 по описа
за 2020 година.
С Решение № 3262 от 28.11.2019г., постановено
по гр. дело № 6246/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Главна
дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство на
вътрешните работи да заплати на С.Д.М., ЕГН **********, със съдебен адрес *** –
адвокат Г. С. сума в размер от 1 622, 07 лева, представляваща допълнително
трудово възнаграждение за 239, 11 часа извънреден труд, представляващи
разликата между реално положения от него нощен труд през периода от
01.06.2016г. до 30.06.2019г. и преизчисления такъв с коефициент 1, 143, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2019г. до окончателното
й изплащане, както и сумата от 221, 10 лева, представляваща мораторна лихва за
забава за периода от 30.09.2016г. до 30.07.2019г., като искът е отхвърлен за
разликата до предявения размер главница от 1 697, 55 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за 12, 58 часа извънреден труд, получен чрез
преизчисляване с коефициент 1, 143 на положен от ищеца нощен труд през периода
01.04.2016г. до 31.05.2016г. и за разликата до предявения размер мораторна
лихва от 244, 59 лева.
Против постановеното решение
е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност защита на населението“ – МВР, представлявана
от Директора – Николай Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, съдебен
адрес:***, с която се претендира да бъде отменено постановеното решение и
вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да
бъде отхвърлена исковата претенция. В жалбата се посочва, че атакуваното
решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и
прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и
заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения
са уредени от Закона за МВР. В жалбата се посочва, че основната съществена
грешка на съда се състои в допускането на субсидиарно прилагане на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от
17.01.2007г. В жалбата се прави изключително подробен анализ на
законодателството, което се твърди, че следва да намери приложения в спорния по
делото предмет. Счита, че не следва да се трансформира положения нощен труд в
дневен чрез коефициента 1,143, тъй като за служителите чиито правоотношения се
уреждат от ЗМВР, нормалната продължителност на нощния труд е 8 часа. Този труд
се заплаща по 0,25 лв. на час съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на
Министъра на вътрешните работи. Позовава се на съдебна практика относно неприложимостта
на НСОРЗ по отношение служителите на МВР. Представя писмена правна консултация
на проф. Васил Мръчков. Твърди, че при
евентуално преизчисляване на часовете положен нощен труд не се формира
извънреден труд, защото същият не е положен извън рамките на редовното работно
време. Сочи, че когато отработените часове не превишават месечната норма, на
ищеца се заплаща само допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на
0,25 лв. за всеки час, а когато отработените часове са повече от нормата, то те
се компенсират с възнаграждение за извънреден труд, т.с. това са два вида нощен
труд – положен по график в рамките на месечната норма и положен по график над
месечната норма. Съществува и полагане на труд по заповед, при наличие на
извънредни ситуации, който се заплаща като извънреден такъв. Излага съображения, че в платежните
ведомости е начислен нощен труд от трите групи – положен по график в рамките на месечната норма,
положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства
не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно – икономическа
експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с манипулативен
резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е бил заплатен
на ищеца като извънреден труд. Счита допуснатото предварително изпълнение на
решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение за недопустимо.
Не се отправят искания за
събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Депозираната въззивна жалба е
против съдебен акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен
интерес да го атакува. Жалбата е постъпила в преклузивния срок за атакуване на
решението, дължимата държавна такса е заплатена.
Ответната страна по
въззивната жалба – С.Д.М. депозира по делото писмен отговор, с който се претендира да бъде постановено
решение, с което изцяло да бъде потвърдено атакуваното първоинстанционно
решение като правилно и законосъобразно. В депозирания отговор се посочва, че изложените
във въззивната жалба оплаквания са неоснователни, не почиват на правната теория
и на съдебната практика, в резултат на което обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Не се отправят искания за
събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА
въззивна жалба с вх. № 57175/12.12.2019г.
по описа на Районен съд – Бургас против Решение № 3262 от 28.11.2019г.,
постановено по гр. дело № 6246/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
Препис от
постановеното определение да се
изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.