РЕШЕНИЕ
№ 2019 г.
гр.
Велинград
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД,
в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
секретар Мария Димитрова
като разгледа
докладваното съдия Пенчева гражданско дело №
240 по описа на съда за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
422 ал. 1, във вр. чл. 451, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79 ЗЗД във вр. чл. 99, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ЕИК: *********, чрез юрисконсулт П.Й., против Т.Е.Д.,***, за признаване
на установено в отношенията между страните, че ответницата Т.Д. дължи на ищеца
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумата от 4097, 43 лв., от които: 3446,27 лв.-главница и
651, 16 лв.-договорна лихва за периода от 13.09.2016 г.-до 13.06.2018 г.,
представляваща остатък от неизпълнено задължение по Договор за потребителски
кредит без поръчители от 13.06.2008 г., за което е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 по ч. гр. д. № 13/2019 г., ведно със законна
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда-07.01.2019 г., до окончателното плащане на сумата.
Твърди се, че на 13.06.2018 г. в гр.
Велинград между „Стопанска и инвестиционна банка“ АД /СИБАНК АД/, в качеството
на кредитор и Т.Е.Д., в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски
кредит без поръчители. По силата на договора СИБАНК АД предоставя на кредитополучателя потребителски
кредит на стойност 7 500 лв., като същият се усвоява еднократно, чрез
заверяване банкова, разплащателна или картова сметка с титуляр Т.Д.. По силата
на договора Д. се задължава да върне ползвания кредит, ведно с дължимите лихви,
в сроковете и при условията, уговорени в него. Според уговореното в чл. 4, ал.
1 за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката през срока на издължаване
на кредита годишна лихва, равна на сбора на банковия лихвен процент за
кредитите в национална валута на банката, в размер на 4,90 % към момента за
потребителските кредити, плюс надбавка в размер на 9,60% и при годишен лихвен
процент към датата на подписване на договора от 16,47 %. Начисляването на
дължимите лихви е от датата на усвояване на кредита, като за дата на усвояване
се счита датата на заверяване на сметката на кредитополучателя. Крайният срок
на погасяване на кредита е до 13.06.2018 г., като погасяването е следвало да
стане на 120 анюитетни вноски, всяка в размер на 118, 72 лв. и една
изравнително в размер на 117,44 лв., като в размера на погасителните вноски се
включва част главницата плюс възнаградителната лихва, подробно описани в приложения
към договора за кредит погасителен план. Заплащането на погасителните вноски е
следвало да става до 13-то число на месеца, като общата сума, която
кредитополучателят се задължава да върне в уговорения срок, е в размера,
посочен в погасителния план.
Твърди се, че след усвояване на
кредита, са погасени част от месечните вноски по договора, след което плащането
е преустановено. Сочи се, че непогасеното
задължение е в размер на 9677,27 лв., от които: главница- 6 700, 71 лв. и
договорна лихва- 2 976, 56 лв.
На основание сключен Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.09.2012 г. и приложенията към
него между „СИБАНК“ АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, задължението на Т.Е.Д.,
произтичащо от Договора за потребителски кредит без поръчители от 13.06.2008 г.
е изкупено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
Твърди се, че в изпълнение на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД длъжникът е уведомен за извършеното прехвърляне, като уведомлението е
извършено от цесионера по изрично упълномощаване от цедента. Уведомение за
цесията е изпратено на посочения в договора постоянен адрес на Т.Д. и е
получено лично от нея на 25.11.2012 г. В допълнение се сочи, че на осн. чл.
235, ал. 3 ГПК, ответницата повторно получава с предявяване на исковата молба
уведомлението за цесия като приложение към нея.
Твърди се, че за част от вземането,
в размер на 5 579, 84 лв., срещу длъжницата Д., въз основа на издаден от
Районен съд Велинград изпълнителен лист, е образувано изпълнително
производство. За останалата част на непогасеното задължение в размер на 4097,
43 лв., предмет на настоящото производство на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 13/2019 г. на Районен съд
Велинград.
По подадено от ответницата в
заповедното производство възражение, че не дължи, с довод за несъществуване на
вземането, евентуално, че е погасено по давност, е предявен настоящият иск.
В срока за отговор ответницата
възразява срещу основателността на иска, с доводи, че липсва валидно прехвърляне на вземане, евентуално, че
цесията не е породила действие спрямо нея. Излага възраженията срещу
валидността на договора, които основава на неспазване на изискуемата писмена
формата, а именно, че Приложение № 1 от
Договора, съдържащо списък на прехвърлените вземания, като неразделна част от
него е следвало да носи подписа на страните на всяка страница, което не е
сторено. Възразява, че прехвърлянето на вземането има действие спрямо нея, тъй
като е извършено от цесионера, който не е бил
надлежно упълномощен от цедента, съобразно
съдържанието на пълномощното. Това произтичало от съдържащите се в него клаузи, съгласно които управителите на „ЕОС
МАТРИКС ЕООД“ са упълномощени да уведомяват единствено длъжниците,
спрямо които има вече образувано заповедно, исково или изпълнително
производство, сред които тя не принадлежи.
Не отрича да е получила
уведомление за прехвърленото вземане в края на 2012 г., но възразява, че то е
породило действие, защото е подписано от лице, което не е от кръга на
упълномощените от цедента. По същите съображения
действие на уведомяване не е произвела и исковата молба.
Доколкото според ответницата, в исковата молба се твърди, че са
прехвърлени бъдещи вземания, възразява, че такава клауза не се съдържа в
договора за кредит и за прехвърляне на вземането не е давала съгласие.
Възразява предмет на договора за цесия да е задължението й към ищеца, предвид
че съгласно уговореното между страните, вземането на банката спрямо ответницата
може да бъде прехвърлено, след като кредита бъде обявен за предсрочно изискуем.
В договора за кредит не е обективирано съгласие за
прехвърляне на вземането преди да е обявен кредита за предсрочно изискуем.
Счита, че доколкото в
случая се касае за прехвърляне на бъдещи вземания, ищецът към момента на
прехвърлянето му не е притежавал лиценз за факторинг,
поради което не го е придобил валидно.
Евентуално, ако се приеме, че
договора за цесия е валиден и уведомлението е надлежно, възразява, че с
прехвърляне на вземането на 28.09.2012 г. длъжницата е изгубила преимуществото
на срока, вземането е станало изискуемо и към момента на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК е погасено по давност.
Съобразно изложените от страните
факти, релевираните доводи и възражения и при съвкупната преценка на
представените доказателства, съдът намира, че претендираното вземане произтича
от сключен между ответницата Т.Д. и „Стопанска и инвестиционна банка“ АД
Договор за потребителски кредит без поръчители от 13.06.2008 г., което е
прехвърлено на ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с Договор за прехвърляне на парични
вземания на 28.09.2012 г. Дължимостта на вземането
предполага същото да е валидно възникнало
по силата на сключения между ответницата и цедента потребителски
договор, да е прехвърлено на цесионера и за прехвърлянето
длъжникът е надлежно уведомен съобразно изискванията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Съдът намира за установено, че по
силата на Договор за потребителски кредит без поръчители, сключен на 13.06.2008
г. между Т.Е.Д. и „Стопански
инвестиционна банка“ АД е възникнало заемно правоотношение. На ответницата е отпуснат потребителски кредит в размер на
7 500 лв., който тя е следвало да погаси на 120 месечни анюитетни
вноски. Договорената по кредите сума е
усвоена, след като е постъпила по сметка с титуляр Т.Е.Д.-ВG77UBBS88881000336343 на дата 13.06.2008 г., съгласно заключението по назначената и приета
по делото съдебно-икономически експертиза,неоспорено от страните, което съдът
кредитира като обективно и компетентно. От нея
е удържана сумата от 187, 50 лв., представляваща предвиденият комисион в чл. 3, ал. 1 от Договора за обработка на документи
в размер на 2,50% върху размера на разрешения кредит, дължим при усвояването
му. С превеждането на договорената сума
кредиторът е изпълнил задължението си да отпусне потребителски кредит и
за кредитополучателя се е породило задължението да го погаси съобразно приложения
към договора погасителен план. Размерът
на погасителните вноски по кредита от 118, 72 лв. месечно, е формиран като сбор
дължимите месечни вноски за главница и лихва за периода на издължаване на
договора, със срока на плащане до 13 число на месеца, Първото плащане е следвало да се извърши на
13.07.2008 г., а последното на 13.06.2018 г. Годишния размер на договорната лихва е формиран като
сбор от банковия лихвен процент за кредитите в национална валута, възлизащ към
датата на сключване на договора на 4,90 % и надбавка от 9,60%. Уговорен е
годишен процент на разходите в размер на 16,47%.
Общият размер на задължението по
договора към датата на последната погасителна вноска е в 14 245, 12 лв.,
от които главница 7 500 лв. и договорни лихви-6 745, 12 лв.
Цедираното
вземане произтича от договор, по който една от страните е потребител, в който
случай съдът следи служебно за наличие
по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност
на клауза/и в потребителски договор, с оглед повелителния характер на нормите
на ЗЗП, уреждащи материята за неправноправния
характер на клаузи в потребителски договор.
Предвид че размерът на вземането се формира от дължимите анюитетни вноски, които включват главница и лихви, за
основателността на иска, в частта за претендираната
лихва, от значение е възникнало ли е
валидно задължение за заплащането й.
В настоящия случай, в Договора за
потребителски кредит, е уговорено, че длъжникът дава съгласие банката да
променя едностранно БЛП, съгласно утвърдена методика, в зависимост на промените
в следните индекси и параметри: ОЛП на БНБ, тримесечният индекс СОФИБОР, цената
на ресурса на СИБАНК, пазарната конюнктура, свързана с прилагане на лихвени
нива по кредити в лева на физически лица и/или корпоративни клиенти от други
търговски банки. Не е уговорена методиката за изчисление на лихвения процент през периода на действие,
респ. БЛП, която също е елемент от договора за кредит и което обстоятелство,
само по себе си, изключва възможността същият да бъде едностранно
променян. В тази връзка липсват данни
потребителят да е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина,
по който кредитодателят може едностранно да промени
цената на услугата, както и че методиката на банката, като нейни вътрешни
правила е част от договора за кредит. Методиката за изменение на лихвения
процент през периода на действие следва да бъде определена в самия договор, като
бъде конкретизиран видът, количествените изражения и относителна тежест на
отделните компоненти и промяната да е обвързана с обективни критерии. В случая
в Договора за потребителски кредит индивидуална уговорка не се съдържа, не са
представени доказателства такава да е постигната между страните и да обективирана в друг документ, приложение към него.
Според съдържащата се в чл. 4, ал. 4
от Договора клауза банката информира длъжника за промяната на БЛП чрез съобщения
в средствата за масова информация и в банковите си салони, като новият БЛП
влиза в сила в срок от десет календарни
дни от датата на неговото обявяване. В случай, че не приема промяната,
длъжникът има право да уведоми писмено банката за несъгласието си и да прекрати
договора, като в рамките на десетдневния
срок погаси целия остатък от кредита, без да дължи комисион
за предсрочно погасяване.
Независимо, че според чл. 144, ал. 2
ЗЗП доставчикът на финансови услуги има право, при наличие на основателна
причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или
стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие
че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за промяната
другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по
договора има правото незабавно да прекрати договора, то предвиденото условие за
погасяване целия остатък на кредита в рамките на сравнително кратък срок от
време не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на банката, която ще получи предсрочно целия размер на вземането, и
потребителя, който ще изгуби преимуществото на срока, но ще следва да плати
размера на лихвите за остатъка. Предвидения кратък срок за издължаване на анюитетните вноски по кредита с ненастъпил падеж, ограничава
правото на потребителя по чл. 144, ал.2, т. 1 ЗЗП да прекрати едностранно
договора, като го поставя под условие, което е в негова вреда.
В случая обаче, въпреки че наличната в
договора уговорка за едностранна промяна на лихвения процент от страна на
банката е
неравноправна, задължението за заплащане на лихва по кредита е възникнало
валидно, предвид че няма данни, видно от приложения погасителен план, размерът
на анюитетните вноски да е променян с промяната на
размера на дължимата по кредита лихва. С оглед гореизложеното, от сключения
между Т.Е.Д. и „Стопанска и инвестиционна банка“ АД Договор за потребителски
кредит от 13.06.2008 г. за ответницата е възникнало задължения за заплащане на
обща сума в размер на 14 245, 12 лв., от която главница 7 500 лв. и договорни
лихви-6 745, 12 лв.
Ответницата е издължила първите 26 погасително вноски-от 14.07.2008 г., до
13.08.2010 г., в размер на 799,29 лв. главница и 2223,53 лв. договорна лихва.
След тази дата е преустановила плащанията по кредита. Към датата на последната падежирана вноска-13.06.2018 г. е останало непогасено
вземане в размер на 6 700, 71 лв. главница и 4 521, 59 лв. договорна
лихва.
По силата на сключения на 28.09.2012
г. между „Стопанска и инвестиционна банка“ АД и ЕОС Матрикс
ЕООД, Договор за цесия, вземането на банката към Т.Д., произтичащо от договор
за потребителски кредит в размер на 6 700, 71 лв. главница и 3 176,
56 лв. договорна лихва или общо 9 877 лв., е придобито от ищеца, заедно с
други вземания по приложение № 1 към Договора за цесия. Претендираният размер на вземането за периода от 13.09.2016
г. до 13.06.2018 г. ищецът основава с качеството си на цесионер по договора за Прехвърляне на парични вземания по
договор за потребителски креди без поръчители, сключен с цедента „Стопански и инвестиционна банка“ АД. Договорът за цесия е породил действие между
страните със сключването му на посочената в него дата и ЕОС МАТРИКС ЕООД е
придобил вземанията, посочени в
приложението към него.
Съдът счита за неоснователно
възражението на ответницата за недействителност на договора с аргумент, че към
момента на придобиване на вземането ищецът не е вписан в регистъра по чл. 3а
ЗКИ, респ. не е могъл да сключи договор
за факторинг.
Действително към датата на сключения договор, по силата на който цесионера
се легитимира като титуляр на вземането, същият не е вписан във водения от БНБ
публичен регистър на финансовите институции. В случая обаче, с според съдържанието
на договора, сключената между страните сделка не е факторинг,
а цесия и изискването за вписване на дружеството приобретател
в регистъра на БНБ е неотносимо.
Разпоредбата на чл.2 ал.2 т.12 от Закона за
кредитните институции/ЗКИ/ при изреждане на банковите сделки урежда най-общо факторинга като договор за покупка на вземания, произтичащи
от доставка на стоки или предоставяне на услуги и поемане на риска от събиране
на тези вземания. Следователно между цесията и факторинга
съществува прилика, доколкото се касае за договори с предмет вземания на една
от страните по тях към трети лица-длъжници на прехвърлителя. Предметът на втория договор, обаче е
ограничен до вземания на доставчика за цената на предоставяните от него на
трети лица стоки или услуги, т.е. предмет при факторинга
са само парични вземания, основани на тези сделки. С оглед целта на самия факторинг, а именно ограничаване на неблагоприятните
последици за доставчика от осъществяване на доставки на стоки и предоставяне на
услуги на трето лице-негов длъжник при условията на търговски кредит, чрез
прехвърлянето на риска от кредита върху фактора, в правната доктрина се
застъпва становището, че за разлика от цесията вземането-предмет на прехвърляне
с договора за факторинг е винаги бъдещо, т.е.
невъзникнало в патримониума на доставчика към датата
на сключване на договора за факторинг или
най-малкото: с бъдещ, т.е. ненастъпил падеж. Само в тези случаи се проявяват
функциите: финансиране от страна на фактора на търговската дейност на
доставчика и поемане на риска, които отличават факторинга
като форма на финансово-кредитна дейност от цесията по гражданското право.
При факторинга
прехвърлянето на вземането се оформя по реда на чл. 99 от ЗЗД с
цесия. Въпреки това между цесията и факторинга са
налице различия.
Основната разлика между
договорите за цесия и за факторинг произтича от
същността на двата вида сделки. При цесията предмет на договора е
покупко-продажбата на парично вземане, т.е. това е договор за продажба на
вземане. Докато при факторинга
основната цел не е придобиване на вземането, а неговото събиране и извършването
на допълнителни услуги от фактора в полза на прехвърлителя
на вземането, за което факторът има право на възнаграждение, каквото
липсва при договорите за цесия. Ето защо договорът за факторинг
освен елементи на договора за цесия съдържа едновременно с това и такива на договор за извършване на услуга. С договора
за факторинг доставчикът прехвърля на фактора
неизискуемите си вземания, произтичащи от договора за доставка на стоки или за
изпълнение на услуги, срещу което факторът му предоставя някои или всички от
следните услуги: финансиране, поемане на кредитния риск (т. нар. риск „дел кредере”), извършване на административни и счетоводни
услуги.
Доколкото в случая липсват
такива уговорки между прехвърлител и приобретател на вземането не може да се счита, че
сключеният договор е договор за факторинг и е необходимо
за сключването му цесионера да бъде вписан в Регистър
на финансовите институции. От съдържанието е видно, че се касае за договор за
продажба на вземания на цесионера към негови длъжници физически лица по сключени с тях договори за
потребителски кредити срещу определена цена, като типичната и непосредствена
правно цел е приобретателят да придобие вземането срещу насрещна парична престация. В
допълнение, доколкото се касае е до сключен договор, по който ответницата не
е страна същата не е надлежно легитимирана да предявява възражения за
недействителност на договора за цесия. Длъжникът може да прави на цесионера както перемпторните, така и дилаторните
възражения, основаващи се на правоотношенията му с цедента,
но не и такива, произтичащи от отношенията между цедента
и цесионера.
Неоснователно е
възражението на ответницата, че с договора от 28.09.2012 г. не следва да се счита,
че претендираното вземане е прехвърлено, предвид, че
приложение № 1, неразделна част от него не е подписано на всяка страница,
следователно не носи подписа на цедента.
Законът за задълженията
и договорите не предвижда като изискване за действителността на договора за
цесия сключването му в писмена форма. В
случая, страните са избрали да сключат договора в писмена форма, като според
съдържащата се в § 2, т.2.2 клауза за прехвърляне на вземането следва
договорът, ведно с приложения № 1 към него да са надлежно подписани от двете
страни. Това изискване е спазено, като след съдържанието на договора и приложението
са положени подписи от страните. Липсва уговорка договорът и приложението да
носи подписи на всяка страница.
Неоснователно е
възражението на ответницата, че договора за цесия не е произвел действие спрямо
нея, понеже съгласно клаузата в Потребителския договор относно правото на
кредитора да прехвърли вземането на трето лице, е
изразила съгласие за цедиране на вземанията, но след като кредитът бъде обявен за предсрочно
изискуем. От съдържанието на чл. 8, ал. 3 от Договора, където се урежда това
право на кредитора не може да се направи подобен извод. В отделните алинеи на
чл. 8 са уредени самостоятелни права на банката, произтичащи от договора, сред които
е правото да прехвърли вземането на трети лица, без уточнение за вида на
вземането-изискуемо, или не и без да е конкретизирано, че правото следва да
бъде упражнено, след като кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем. В случая
няма място за систематично тълкуване с предходните алинеи, доколкото се касае
за отделни самостоятелни права, необусловени едно от друго.
Доколкото се касае за
договорни отношения, при тълкуване на съдържанието на отделните клаузи в
договора, съгласно чл. 20 ЗЗД, във вр. чл. 147, ал. 2
ЗЗП, следва да се търси действителната обща воля на страните, отделните уговорки следва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от
целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността, а при съмнение относно смисъла на определено условие то се
тълкува по благоприятен за потребителя начин. Тълкуване, че действителната вола
на страните е кредиторът да може да прехвърли
вземането едва след като обяви кредита за предсрочно изискуем не е в интерес на
потребителя. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само
на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя срока
дължимост на вноските, които не подлежат на
изпълнение преди датата на настъпването й и е предоставено в полза на кредитора
право. С обявяването на кредита за предсрочно изискуем длъжника изгубва преимуществото
на срока и следва да плати остатъка от вноските с ненастъпил падеж. Предвид че
вземанията на банките към физическите лица потребители не са извадени от
обръщение и не съществува изрична забрана да се прехвърлят, тълкуването на
договора, че вземането може да се прехвърля след като договорът бъде обявен за
предсрочно изискуем, поставя потребителя в положение, при което той се лишава
от преимуществото на срока като едновременно с това дължи изпълнение на кредитор, към който не е
избрал да се задължи.
По отношение на възражението на ответницата,
че не дължи изпълнение на цесионера, предвид че
цесията не й е съобщена надлежно, с оглед съдържанието на предоставеното от цедента
на цесионера пълномощно, което касае уведомяване единствено на длъжниците, спрямо които има вече образувано заповедно,
исково или изпълнително производство, следва да се съобрази постоянната практика на
ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954г. на ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и
решение № 137/02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ВКС, ГК, III г. о., че за
да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал.
4 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи
на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане
е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни
задължението си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител
на вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до
длъжника, извършено от предишния кредитор /цедента/,
но не и съобщението, извършено от новия кредитор/цесионера/.
Допустимо е по силата на принципа на свободата
на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/
да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай
представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД като обемът й
се определя според това, което упълномощителят е
изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на целта
на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.
Съгласно уговорката в т.5.2 от договора за
цесия, банката - прехвърлител изрично упълномощава цесионера, който от своя страна се задължава, да изпраща
писмени уведомления до длъжниците във връзка с
извършеното прехвърляне на задължението им към нов кредитор, съгласно чл. 99 ЗЗД. Според следващата клауза цедентът се е задължил
да даде на цесионера, до 7 дни след датата на плащане
на пълната цена, нотариално заверено пълномощно, по силата на което последният
да извърши посочените писмени уведомления. Банката - цедент
чрез органните си представители, е упълномощила приобретателя по цесията да уведоми от нейно име длъжниците по прехвърлените вземания, съгласно договора за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 28.09.2012 г. В съответствие със
съдържанието на чл.5.2 от договора за цесия в него има изрично упълномощаване на цесионера от банката - цедент да
извърши от името на банката уведомяванията на длъжниците
по чл.99, ал.3 ЗЗД. Обстоятелството, дали банката е изпълнила поетото към цедента задължение да му предостави отделно заверено
пълномощно, както и дали пълномощното
съдържа допълнително невключени в договора
условия не дерогира
вече учредената със самия договор в полза на приобретателя
на вземанията представителна власт да извърши съобщаването на цесията по чл.99,
ал.3 ЗЗД, нито е условие упълномощаването да прояви действие. Задължението на цедента да предостави и заверено пълномощно е установено в
полза на цесионера, за да улесни последния при
доказването на факта на упълномощаването пред длъжниците
по прехвърлените вземания. В настоящия случай, към момента на отправяне и
връчване на уведомленията по чл.99, ал. 3 ЗЗД с известие за доставяне от дата
25.11.2012 г. ищецът, въз основа на клаузата на чл.5.2 от договора за цесия, е
притежавал необходимата за това представителна власт по отношение на цедента, поради което е налице надлежно съобщаване на
цесията на длъжника от цедента, посредством цесионера, в качеството на негов представител, и цесията е
проявила действие по отношение на длъжницата-л.99,ал.4ЗЗД.
Дори да се приеме, че към тази дата уведомлението
не е произвело действие, предвид че съгласно приложеното към него пълномощно се
отнася за вземания спрямо длъжници, по отношение на
които има вече образувано заповедно,
исково или изпълнително производство, то към датата на връчване на исковата
молба, към която е приложено и изходящото от цедента
или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД е налице
образувано заповедно производство по отношение на спорното вземане и това
обстоятелство не може да бъде игнорирано. Следователно с връчване на
уведомлението в хода на исковото производство цесията е произвела действие
спрямо длъжника. Поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина,
по който длъжникът следва да бъде уведомен за извършената цесия, цесията следва
да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цесионера уведомление, ведно с доказателствата за прехвърляне
на вземането и пълномощното за уведомяване е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане, както е извършено и
от ищеца по настоящето дело. Като факт
от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното
по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 от ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника (в този смисъл е и решение № 78 от
09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., на ВКС, ІІ т. о.). Предвид на
установеното уведомяване на ответницата с връчване на приложенията към исковата
молба, следва, че възражението за липса на надлежно уведомяване на ответника за
договора за цесия, е неоснователно.
Съобразно
гореизложеното, съдът счита че ЕОС МАТРИКС ЕООД е титуляр на валидно възникнало вземане по
отношение на Т.Д., придобито с договор за цесия от 28.09.2012 г. и за
прехвърляне на вземането ответницата е надлежно уведомена.
За съда е служебно
известен фактът, че в полза на кредитора
„ЕОС МАТРИКС“ЕООД е издадена и влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за парично задължение в размер на 3254.44 лв. -главница по Договор за
потребителски кредит без поръчители, сключен между длъжницата и „Стопанска и
инвестиционна банка” АД / СИБАНК от 13.06.2008г., дължима за периода от
13.10.2012г. до 13.08.2016г. и 2325.40
лв.- договорна лихва, за периода от 13.10.2012г, до 13.08.2016г., и 111.60 лв. държавна такса. Размерът на претендираното вземане не обхваща периода, за който е
издадена и влязлата в сила заповед за изпълнение.
Макар според
съдържащата се в чл. 8, ал. 1 от Договора за потребителски кредит без
поръчители клауза, че банката има право едностранно, без да дължи уведомление
до длъжника да обяви кредите за предсрочно изискуем и да пристъпи към събиране
на целия дълг при неиздължаване частично или напълно която и да е анюитетна погасителна вноска, с изпадането на Д. в забава при неплащане на
вноската с падеж 15.09.2008 г. не следва да се счита, че е настъпила
предсрочната изискуемост на кредита.
Съгласно т. 18 от ТР № 4
от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на
определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно
изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не
поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника – кредитополучател. Уведомяването на длъжника представлява елемент
от фактическия състав, без който не може да настъпи предсрочната изискуемост на
договора. Тя /по см. на чл. 71 ЗЗД - във вр. чл. 60,
ал. 2 ЗКИ/ е само подвид на понятието „изискуемост” по общия текст на чл. 69 ЗЗД.
Няма доказателства
по делото кредитът да е бил обявен за предсрочно изискуем от цедента или от цесионера, следователно
за изискуемостта на вземането и погасяването му по давност следва да се съобрази
изискуемостта на отделните вноски, включени в исковия период.
В
случая се касае за договор за потребителски кредит с уговорен погасителен план
към него, като за всяка отделна вноска е посочена падежна дата. От настъпването
на падежната дата, вземането по отношение на тази вноска е изискуемо, поради
което същото може да бъде погасено след изтичането на предвидения в закона давностен срок по арг. чл.114,
ал.1 ЗЗД. Към датата на предявяване на
иска крайният падеж 13.06.2018 г. е настъпил.
Главното вземане не е
периодично и не се прилага кратката давност. При договора за кредит е налице
неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на
погасителни вноски на определени дати, това не превръща тези вноски в
периодични. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява
съгласие на кредитора да приеме изпълнение на части – аргумент за противното
основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не превръща договора в такъв за периодични
платежи, а представлява частични плащания. Задължението по договора за кредит е единно,
като единствено изпълнението му е разсрочено по предварително определен от
страните погасителен план. Касае се до едно механично сумиране на единни
задължения, което не променя характера им и не ги прави периодични.
Претендират
се вноски за период от 13.09.2016 г. до 13.06.2018 г. От първата претендирана вноска с настъпил падеж на 13.09.2016 г.
до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
- в случая на 04.01.2019 г., когато се счита, че спира течението на
давността, петгодишният
срок не е изтекъл. Погасени по давност се явяват всички вноски за главница,
чиято изискуемост е настъпила преди 04.01.2014 г., сред които не попадат
вноските, включени в исковия период, поради което възражението за изтекъл
период на погасителна давност е неоснователно.
Размерът
главницата за периода е 2 280, 53 лв., съгласно
заключението на съдебно-икономическата експертиза, в който размер съдът намира
вземането за доказано и в който счита, че искането за установяването му следва
да се уважи. По отношение на остатъка до пълния претендиран
размер от 3 446,27 лв. претенцията на ищеца следва да са отхвърли като
недоказана.
По отношение на вземането за лихви е
приложим тригодишният давностен срок по чл. 111, б.
„в“ ЗЗД. Като част от анюитетните вноски вземането за
договорна лихва, представляваща цената на кредита, е станало изискуемо с
настъпване на падежа на всяка от вноските. Падежът на първата претендирана вноска е настъпил на 13.09.2016 г. и до
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - в
случая на 04.01.2019 г., когато се счита, че спира течението на давността, тригодишншят срок
не е изтекъл. Погасени по
давност се явяват всички задължения за лихва,
чиято изискуемост е настъпила преди 04.01.2016 г., сред които не попадат вземанията
по вноските, включени в исковия период, поради което възражението за изтекъл
период на погасителна давност е неоснователно.
Размерът договорната лихва за периода е 330,03 лв., съгласно заключението на съдебно-икономическата
експертиза, в който размер съдът намира вземането за доказано и в който счита,
че искането за установяването му следва да се уважи. По отношение на остатъка
до пълния претендиран размер от 651, 16 лв. претенцията на ищеца следва да са отхвърли
като недоказана.
От датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК-04.01.2019 г. се счита, че искът за установяване на
вземането е предявен, съгл. разпоредбата
на чл.422, ал.1 ГПК. От този момент
настъпват и материалноправните последици на предявяването
му, изразяващи се в прекъсване течението на погасителната и придобивната
давност, спиране течението на давността, право на законни лихви и на добиви от
вещта. Предявяването на иск играе ролята на покана и от този момент ответникът
изпада в забава и дължи законна лихва, съгл. чл. 86 ЗЗД. Следователно, с оглед изхода на спора на
ищецът се дължи законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповедта за изпълнение по ч.гр. д. № 13/2019 г. по описа на Районен съд
Велинград. Като съобрази посочената в исковата молба дата, съдът счита, че
претенцията следва да се уважи, като вземането за лихва за забава се признае за установено, считано от дата 07.01.2019
г. до окончателното плащане на сумата.
По отношение на отговорността за разноските в исковото производство:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството
и възнаграждение за един адвокат се заплащат съразмерно с уважената част от
иска.
Съобразно изхода на спора, приключващ с изгодно за ищеца решение, на
същият се дължат сторените в производството разноски за заплащане държавна
такса в размер на 81,95 лв. и разноски за назначената съдебно-икономическа
експертиза в размер на 200 лв.
Съобразно изхода на спора, претенцията на ответницата за присъждане на
разноски в производството е неоснователна.
С оглед гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград:
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.Е.Д., с ЕГН: **********,
дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
ЕИК *********, сумите от 2 280, 53 лв. /две хиляди двеста и
осемдесет лв. и 53 ст./-главница и 330,03 лв. /триста и тридесет лв. и 03
ст./-договорна лихва за периода 13.09.2016 г. до 13.06.2018 г.-остатък
от неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит без поръчители от
13.06.2008 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 5 /08.01.2019
г. по ч.гр. д. № 13/2019 г. на Районен съд Велинград, ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от 07.01.2019
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
иска в частта над
този размер до претендирания от ищеца ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК ********* размер от 3446, 27 лв.
/три хиляди четиристотин четиридесет и шест лв. и 27 ст./- главница и 651, 16
лв. /шестстотин петдесет и един лв. и 16 ст./договорна лихва.
ОСЪЖДА Т.Е.Д., с ЕГН: ********** да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* разноски по
настоящото производство в размер на 81,95
лв. /осемдесет и един лв. и 95 ст./-държавна такса и 200 лв. /двеста лв./- за назначена
по делото съдебно-икономическа експертиза.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Т.Е.Д., с ЕГН: ********** за
заплащане на сторените в производството разноски за процесуално
представителство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
Иванка Пенчева