и за да се произнесе,взе предвид следното: С Решение N 179/11.01.2007 г. по гр.д.N 1012/2006г., Кърджалийският районен съд е призналуволнението на Владимир Дженов Драганов от гр.Кърджали, извършено със Заповед N 167/01.09.2006г. на директора на Основно училище „П.К.Яворов” гр.Кърджали за незаконно; отменил е Заповед N 167/01.09.2006г. на директора на Основно училище „П.К.Яворов” гр.Кърджали, с която на основание чл.325 т.3 от КТ е прекратено трудовото правоотношение между Владимир Дженов Драганов и ОУ „П.К.Яворов” гр.Кърджали, за изпълнение на длъжността „прогимназиален учител по български език и литература”; възстановил е Владимир Дженов Драганов на предишната му работа - прогимназиален учител по български език и литература в ОУ „П.К.Яворов”-Кърджали; осъдил е ОУ „П.К.Яворов” гр.Кърджали да заплати наВладимир Дженов Драганов сумата 350лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 01.09.2006г. до 01.10.2006г., ведно със законната лихва от 02.10.2006г.-датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 100лв., представляваща разноски по делото, ипо сметка на Кърджалийския районен съд сумата 44лв., представляваща държавни такси по делото. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят ОУ „П.К.Яворов”, гр.Кърджали, който го атакува като неправилно и необосновано. Излага съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение, вместо което бъде постановено друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира деловодни разноски. В съдебно заседание не се представлява. Ответникът по жалбата не се явява, и не се представлява. Окръжния съд, като прецени доказателствата по делото по повод и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания,констатира следното: Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.197 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 14.09.2005г. въззиваемият Владимир Дженов Драганов е бил назначен на работа при въззивника като преподавател по български език и литература за учебната 2005-2006г., считано от 15.09.2005г. На същата дата – 14.09.2005г., между страните е бил сключен трудов договор N 194/14.09.2005г. за изпълнение от страна на ищеца на длъжността „учител по български език и литература” за определен срок-до 31.08.2006г., считано от 15.09.2005г., при основно месечно възнаграждение 330лв. На 12.07.2006г. между страните по делото е било подписано допълнително споразумение на основание чл.119, ал.1 от КТ, предмет на което е било, че считано от 01.07.2006г. трудовото правоотношение за страните ще е за неопределено време с увеличаване на основното трудово възнаграждение в размер на сумата 361лв. и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 25%. Върху същото споразумение с червен химикал е написано „Анулирам! Директор” и е положен подпис за директор. На 13.07.2006г. е подписано от работодателя, но не и от ищеца, допълнително споразумение към трудовия договор на ищеца, в което е посочено, че трудовото правоотношение е за определен срок-31.08.2006г. На 01.09.2006г. със Заповед N 167 на директора на ОУ „П.К.Яворов”,Кърджали е прекратен трудовия договор на Драганов, на основание чл.325 т.3 от КТ- поради изтичане на уговорения срок, считано от 01.09.2006г. като заповедта е връчена на въззивяемия на 01.09.2006г. при условията на отказ, удостоверен с подписа на свидетел. По делото е представена регистрационна карта на името на въззиваемия, издадена от Дирекция „Бюро по труда” гр.Кърджали-Агенция по заетостта, с вписан в нея график за посещения за поддържане на регистрация, от която се установява, че Драганов е бил регистриран като безработен на 06.10.2006г. При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че извършеното уволнение е незаконно. С оглед измененията в КТ от ДВ, бр.20/2001г., които са в сила от 31.03.2001г., сключването на срочни трудови договори може да стане само при определени условия, които не са били налице към подписването между страните по делото на процесния трудов договор от 14.09.2005г., прекратен с обжалваната заповед. Към 14.09.2005г. не са били налице основанията по чл.68, ал.1, т.1-5 от КТ, нито пък на чл.68, ал.1, т.1, във вр. с ал.2 от КТ-работата, за която Драганов е бил нает от въззивника няма временен, сезонен или краткотраен характер. Не са били налице основанията и на чл.68, ал.3, от КТ – подробно описани в мотивите на атакуваното решение. Процесният договор е сключен за срок по-малко от една година като съгласно чл.68, ал.3 срочен трудов договор за по-малко от една година може да се сключи, но само по писмено искане на работника или служителя, каквото Драганов не е правил. Не е налице хипотезата на изключение по смисъла на този текст, легално дефинирана в &1 т.8 от ДР на КТ/ изключение” по смисъла на чл.68, ал.3 от КТ е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му/. Т.е., неприложима в настоящия казус е и хипотезата на чл.68, ал.3, изр. 2-ро от КТ. Или, дори да е налице съгласие и на двете страни по трудовото правоотношение да сключат срочен трудов договор за срок по-малко от една година/респ. за най-малко от една година /ал.1 на чл.68 от КТ/, в частност ако самият работник или служител е поискал писмено това, законът забранява работодателят да сключи такъв трудов договор, щом обективно не е налице изключение съгласно & 1 т.8 от КТ, поради което и процесният трудов договор, сключен на 14.09.2005г. между страните не е срочен, а е такъв за неопределено време. Окръжният съд споделя също, че порокът, който е бил допуснат при сключването му с оглед клаузата за срок, противоречаща на закона, е бил саниран с подписаното впоследствие от страните допълнително споразумение на 12.07.2006г., с което страните са уговорили трудовото правоотношение да бъде безсрочно. Същото впоследствие е било изменено едностранно от директора на ответника, което изменение освен, че няма правно действие, тъй като съгласно чл.119 от КТ трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време, противоречи и на правилата, уреждащи случаите на допустимост на срочно трудово правоотношение. Или, процесното трудово правоотношение е безсрочно и работодателят не е имал право да приложи като основание за прекратяването му чл.325 т.3 от КТ, поради което и уволнението е незаконно. С оглед на изложеното, предявените искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1 и т.2 от КТ за отмяна за заповедта за уволнение като незаконосъобразна и признаване на уволнението за незаконно, и възстановяване на уволнения на работа са основателни и доказани, и като такива следва да бъдат уважени. Относно предявеният акцесорен иск по чл.344, ал.1 т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 от КТ, същият е основателен, когато е налице незаконно уволнение, и когато поради това уволненият е останал без работа. По делото като доказателства са представени удостоверение от Бюро по труда за регистрация като безработен на уволнения, от които следва да се приеме, че за периода от 01.09.2006г. до 01.10.2006г., въз.Драганов е останал без работа поради незаконното уволнение. Претендираното от въззиваемия за този период обезщетение в размер на 350лв. е безспорно установено по делото, с оглед доказателствата, съдържащи се в личното му трудово досие, от които може да се установи, че последно уговореното основно трудово възнаграждение за Драганов е било в размер на 361 лв. и 25 % допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа. Т.е., получаваното от него брутно трудово възнаграждение е по-голямо от претендираното, поради което искът следва да се уважи до предявения размер от 350лв. Следва сумата 350лв. да се присъди ведно със законната лихва за забава, считано от предявяване на иска 02.10.2006г. до окончателното й изплащане, така, както е постановил първоинстанционния съд с атакуваното решение. При този изход на делото разноски в полза на въззивника не се следват. Водим от изложеното ,Окръжния съд Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение N 179/11.01.2007 г., постановено по гр.д.N 1012/2006г. на Кърджалийския районен съд. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в 30-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |