Мотиви
по НОХД №531/2018г. по описа на РС ***
Срещу подсъдимият П.В.Б.
, ЕГН: ********** е повдигнато обвинение затова, че : На 08.08.2017г. в гр.***,
при условията на опасен рецидив, извършил непристойни действия грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото –
престъпление по по чл.325 ал.V вр.
ал.І вр. чл.29 ал.І б.”а” и б.”б”от НК.
В с.з.
прокурора поддържа обвинението, така както е предявено, иска на подсъдимият да
бъде наложено наказание Лишаване от свобода. Излага в пледоарията си съждения
по фактите и по правото.
Частният
обвинител, чрез процесуалният си представител адвокат А.К. пледира за осъдителна
присъда,т.к. е на мнение, че обвинението е доказано от обективна и от
субективна страна. Излага подробни съображения.
В
с.з. лично и чрез защитниците си – адвокат Д. и адвокат Б. подсъдимият заявява,че
не се признава за виновен, дава обяснения по обвинението. Иска се делото да
бъде разгледано по гл.ХХVІІ от НПК при условията на съкратено съдебно
следствие, с приложението на чл.371 т.1 от НПК. Изразява се съгласие да не
бъдат разпитвани свидетели, като при постановяване на присъдата да се ползват
показанията им, закрепени в протоколи от досъдебното производство. Пледират за
оправдателна присъда,като правят анализ на доказателствата.
Съдът
прие за установена и доказана следната фактическа обстановка:
На 08.08.2017г.
по обяд свидетелите Г.Ц. и ***били в кафе „***”, намиращо се в ж.к***” гр.***.
По това време в заведението имало много хора и почти всички маси били заети. В заведението
бил с компания и подсъдимият П.В.Б.. Компанията включвала съпругата му – ***и
приятелите им –свидетелите ***. Свидетелят ***посочил на подсъдимия Б.
свидетеля Г.Ц. и му казал, че това е лицето, което е свидетелствало срещу него /по
досъдебно производство на ОП-***, по което на Б. е било повдигнато обвинение за
престъпление по чл.354а, ал.ІІ вр.ал.І от НК и му е
била взета и мярка за неотклонение „Задържане под стража”/. Като чул това
подсъдимият Б. станал от масата си и се отправил към масата на свидетеля Ц., приближил
се и със сила му нанесъл удар в тила. От удара Ц. се наклонил настрани,а Б. го хванал за врата и започнал да го души, като
крещял „Ей мършо, ще те убия, защо си станал свидетел
срещу мен? Ти знаеш ли кой съм аз?”, „Аз съм Б..” Свидетеля Ц. силно изплашен
му отговорил, че не е свидетел срещу него. Подсъдимият Б. вдигнал свидетеля Ц. от стола, блъснал го
встрани и му извикал „Изчезвай от тука, че не мога да те гледам”. Ц. и
свидетеля ***изплашени напуснали заведението,дори без да си платят сметката. В
заведението имало много хора, но никой не се притекъл на помощ на свидетеля Ц..
По-късно същия ден Ц. и ***се върнали в заведението. Сервитьорките ги попитали защо
Б. е бил Ц.. Хората от персонала им казали също, че били видели всичко, но нямало
да дадат показания в полицията с обяснението, че ги е страх.
Горната фактическа обстановка съдът приема
за установена по несъмнен начин от показанията на свидетелите,отчасти от
обясненията на подсъдимия, както и
от писмените доказателства, а именно медицинско
удостоверение №483/2017г. и заключение по изготвена съдебно-медицинска
експертиза.
Описаната
фактическа обстановка се черпи основно от
показанията на свидетелите Ц. и ***.Те са логични, последователни,
взаимосвързани и съдът ги кредитира с доверие.
Те
еднозначно сочат основните факти по обвинението,а именно че подсъдимият удрял св.Ц.,стискал го за
гушата,като през това време на висок глас го обиждал и заплашвал,след което го
изгонил от заведението. Всичко се случило в оживено заведение, в светлата част
на деня пред погледите на множество граждани,които почувствали възмущение и
уплаха.
Според свидетелските
показания на ч.о.Ц. на 08.08.2017г. той и приятеля му
***били в градината на кафе „***”. Неочаквано,от към гърба си, получил удар в
тила,от което на земята паднали телефона и чантата му. В следващият момент
усетил,че се задушава и някой го държи за врата, души го и му казва „Знаеш ли
кой съм аз. Аз съм П.Б.”. Свидетелят се уплашил,ушите му пищяли и не чувал всички
думи на подсъдимият, който продължавал да говори. Като го пуснал му казал да
„изчезва” от заведението,защото не можел да ги гледа. По най-бързият начин Ц. и
***напуснали заведението.Ц. бил толкова уплашен,че нито платил сметката си,нито
взел колата си,която останала на паркинга пред заведението. Двамата с ***/ отишли
в полицията, където подали жалба за случилото се и в съдебна медицина,където Ц.
бил прегледан от съдебен лекар. След случая много приятели му се обадили и го
питали защо Б. го е бил.Всички изказали възмущението си от това и от факта,че
се било случило „посред бял ден”.
Показанията на св.Г.Ц.
са логични и правдиви и съдът ги кредитира с доверие.
Подобни са
показанията и на св.***. Според тях на посочената дата,докато си пиели кафето с
Г. /Ц./ видял „един голям мъж” да приближава тяхната маса.Засилил се и ударил Г.
в главата,от което последният се завалил настрани, а мъжът започнал да го души.Хванал
го с двете си ръце за врата и го притиснал към облегалката на стола. ***се
уплашил и се „вкаменил” на място. Докато душел Г.
мъжът му викал ” Ей мършо,ще те убия,защо си станал
свидетел срещу мен?Знаеш ли кой съм аз? Аз съм Б..” След това го блъснал
настрани и му казал „Изчезвай оттук,че не мога да те гледам”. Свидетелят твърди
още,че били изгонени от заведението и не могли дори да платя сметката си. Твърди
също,че изпитал силно възмущение от това което се случило и конкретно от
поведението на подсъдимият,което счита за обидно и неприемливо. След като
двамата с Г. напуснали заведението, отишли в полицията, където Г.Ц. подал
жалба, след което посетили Съдебна медицина и Г. бил прегледан.
Когато по-късно
същият ден се върнали в заведението,за да платят сметката си, една от
сервитьорките попитала Г. защо Б. го е
бил. След като поговорили с персонала разбрали,че те са видели какво се е
случило,но заявили,че няма да разкажат на полицията,т.к. се страхуват да
свидетелстват срещу Б..
Показанията на
посочените свидетели Ц. и ***са логични, последователни, непротиворечиви
помежду си и подкрепени и от други доказателства, поради което съдът ги
кредитира.
Потвърждават се косвено
и от показанията на св.***.Последните,макар да отричат да са видели каквито и
да било действия от страна на Б. или на друг посетител на заведението,все пак
твърдят,че в заведението се е случило нещо необичайно. ***в показанията си
говори за някаква „суматоха”,която се била случила в заведението,но тя не
обърнала внимание,т.к. не я било интересувало. ****** пък твърди,че й направило
впечатление че креслата били „разбутани” а момчетата /Г. и ***/,които били
редовни клиенти,си били тръгнали без да си платя сметката,което й направило
впечатление и я изненадало. Твърди също и,че половин час по-късно в заведението
пристигнали полицаи,на които тя казала,че не е видяла нищо,но след като
разговаряла с един от редовните клиенти и му казала,че нищо не се било случило
в заведението,той й бил казал „как не е станало,като имаше бой”,посочил й
масата на Г. и й казал,че някакъв мъж се бил засилил и го ударил,че „е имало
бой”,от което клиента бил „очевидно възмутен”.
Св.***,който също бил
в заведението по това време твърди,че имал важен разговор по телефона и затова
не обърнал особено внимание на случващото се, но чул,че има „кавга” в заведението и когато
приключил разговора си чул, че единият казва на другият :” Махай се ,че не мога
да те гледам”.
По делото са дали
показания и свидетелите ***твърди,че не чул и не видял нищо необичайно преди да
дойде полицията,но твърди,че напускал за известно време заведението /ходил да
си цигари от „***”/ и не знаел дали докато е отсъствал нещо не се е било
случило.
Св.***Х. твърди,че
били на една маса с ***и си говорили, заведението било пълно, но нищо
необичайно не се било случило.
Показания по делото
дала и ***,която разбрала от сервитьорката само,че Г.,който бил редовен клиент
не си бил платил сметката.
Съдът намира за
единствено логично обяснение за съдържанието на показанията на свидетелите ***,двете
действително да се страхуват. Това вероятно е причината да са така уклончиви и
колебливи в показанията си по отношение на чутото и видяното от тях. Няма как
да се случва нещо зад гърба ти и ти да не се обърнеш,за да видиш какво е т.к.
не те интересувало.Това противоречи както на логиката,така и на естествените
инстинкти на човек да проследи мястото на шума. Страх,че показанията ще имат
негативни последици за тях самите е и
причината ***Х. да твърди,че не е чула и видяла нищо,а е била на маса с ***и в
непосредствена близост до масата на Г.Ц..
По искане на защитата
Съдът изслуша показанията и на св.В.Г..Според тях през 2016г. ч.о. Ц. / с
когото заедно продавали наркотици в периода 2014-2016г./ го разпитвал на
няколко пъти дали знае къде се намира родната къща на Б..Казал му също,че се
интересува от това,т.к. ***искал да „нареди” П.Б. като остави наркотици в
къщата му и след това викне полиция. Г. не споделил с никого за тези разтовори,но след като се чуло,че в домът на Б. били
намерени наркотици и последният бил задържан,свидетелят направил връзка. През
2017г. се „засякъл” с подсъдимия и му разказал.
Показанията на Г. са
правдиви,според съда, и като такива се кредитират с доверие.
Безспорно по делото
е, както твърдят всички,включително свидетелите Ц. и ***, че на 08.08.2017г. по обяд двамата са били в заведението /кафе „***”
в ж.к.” ***” / , където бил с компания и подсъдимият Б.. Установено е,че в
заведението е имало много хора и почти всички маси били заети. Безспорно е също
така,че подсъдимият изгонил от заведението ч.о.Ц..Това не се оспорва и от
обвиняемият и защитниците му.
Свидетелите от
компанията на подсъдимият - ***отричат Б. да е викал, обиждал и удрял ч.о. Ц..
Твърдят,че го попитал знае ли кой е и му казал „Аз съм Б.”,след което го
изгонил. Това е тезата и на защитата на подсъдимият, която обаче не отговаря на
действителността.
Причината изброените
свидетели да твърдят,че Б. не е удрял и заплашвал Ц. е желанието им да го
оневинят. Св.***е негова съпруга /която
предвид правата си по чл.121 от НПК, не е длъжна да дава показания по този
въпрос/, а останалите са негови приятели,с които той се е веселил в
заведението. Показанията им по този въпрос според Съда са недостоверни и са
продиктувани от желанието им да омаловажат случая и по този начин да предпазят приятеля
си,като създадат съмнения по фактите,а именно,че ц.о.Ц. е нападнат,удрян, заплашван
и изгонен от подсъдимият Б..
За това,че случката
се е развила както твърдят свидетелите на обвинението говори и последната мисъл
от показанията си св. Янислав ***/от компанията на Б./ : „Действително той
/подсъдимият/ вдигна скандал,но то си е заради техни работи „.
Според обясненията на подсъдимият Б. в заведението „***”, където
той обядвал с приятели,имало „доста народ” . До тогава той не познавал Г.Ц.. Тогава един от приятелите му го посочил,казал му
как се казва и,че това е човекът,давал показания срещу него по дело за
наркотици от 2016г. по което е бил
задържан. Месеци преди този ден, друг негов приятел- В.Г. му бил разказвал,че Г.Ц.
разпитвал за къщата му на село,с цел да подхвърли там наркотици. Б. се
ядосал.Отишъл при него,хванал го за врата и го попитал тихо защо е давал
показания срещу него.Ц. попитал кой е той,на което подсъдимият отговорил: „Как
кой съм аз,бе човек, ти си давал показания против мен, как кой съм аз“ „е как кой съм аз- нали даде показания
против мен преди три години, П.Б., сега
сетили се кой съм аз, ставай и се махай от
кафето“ и го изгонил. „ Изгонил
го именно,за да не се стигне до скандал.”
Прибрал се в къщи и след два часа го „прибрали”. Даже не знаел защо. Нищо нередно не било
ставало в кафето. Подсъдимият само искал
да знае защо Ц. е дал показания против него.
Според Съда обясненията
на Б. са защитна негова версия, целяща да го оневини. Все пак дори той в обясненията си твърди неща /естествено в
смекчена версия,съобразно тезата,че е невинен/, които твърдят и свидетелите Ц.
и ***,а именно,че е хванал за врата ч.о. и че го е изгонил от кафето.Подсъдимият
отрича да го е удрял и заплашвал,но тези факти се установиха от други гласни и
писмени доказателства.
Ако обясненията на
обвиняемият се приеме за достоверни, то не би имало логично обяснение защо Ц., ***,
***, Х., ***независимо един от друг биха лъгали в показанията си по делото. Трудно
може да се предположи,че някой умишлено е създал стройна система от показания, имащи
за цел да обвинят Б. в нещо,което той не е извършил. Тогава би възникнал и
въпросът по какъв начин Ц. е получил травматичните си увреждания, за наличието
на които има писмени доказателства. Защото освен посочените гласни
доказателства,Съдът изгради изводите си и от писмените доказателства.
Факта на физическото
насилие над ч.о. Ц. е потвърден както от показанията на първата група
свидетели, така и от съдебномедецинската експертиза,
описваща причинените му наранявания. Това,че всичко се е случило именно както
го описват ч.о. Ц. и св.***се потвърждава освен от свидетелски показания и от
медицинското удостоверение и съдебно-медицинската експертиза,според които ч.о.
е имал по тялото си видими следи от травми. От заключението на назначената по
делото съдебно-медицинска експертиза е видно, че при прегледа на Г.Ц. са установени
охлузване на челото в дясно,на границата с окосмената част на главата,с червеникав
цвят с размери 4/3см.,централно има болезнен оток с диаметър 3-3,5 см.,лявата стравична част на шията е зачервена на площ 8/7 см.;Уврежданията
са травматични и отговаря да са получени от удари,натиск с ръце,хващане за
шията.
Писмените
доказателства по делото са още едно доказателство,че показанията на свидетелите
Ц. и ***са логични и достоверни.Съдът ги кредитира с доверие като такива,т.к.
са дадени добросъвестно и чистосърдечно.
Съдът намира
показанията на свидетелите ***за недостоверни, нелогични и взаимноизключващи
се /трима не са чули нищо,а четвъртият –***чул, че подсъдимият вдигнал скандал/.
Причина за това е желанието на свидетелите да обърка картината на
престъплението, да неглижира поведението на
подсъдимият.
Съгласно НПК
свидетелските показания са едно от доказателствените средства в наказателния процес
за разкриване на обективната истина като на основание чл.117 НПК с такива могат
да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и подлежат на
преценка от съда в съвкупност с останалите доказателства. Ясно е,че св.***е
приятел на ч.о. Ц., свидетелите ***, *** са приятели на подсъдимият,а ***е
негова съпруга. Тези техни отношения не означават автоматично, че показанията
им не следва да се вземат предвид и да се ценят. Напълно естествено е именно те
да са свидетели по делото,т.к. те са се намирали в близост до подсъдимият и
ч.о. и са възприели непосредствен случилото се. Дали показанията на даден
свидетел са достоверни, т.е. отразяват фактите и обстоятелствата по начина, по
който са се случили, се извлича не от това какви са отношенията му със страните,
а съобразно това по какъв начин поднася на решаващия орган възприетото от него.
Не се спори между
страните, че Ц. е давал показания по дело, по което подсъдимият Б. е бил с МН
„ЗС” и,че по-късно това ДП било прекратено /по делото е представено Постановлението
на ОП ***/. Това не се отрича от авд. К. в съдебните
прения. Това обстоятелство само по себе си,обаче не може да наложи извода, че свидетелските
показанията на ч.о. Ц. са недостоверни или да се окачествят като заинтересовани.Съдът
изложи по-горе в мотивите си защо ги кредитира с доверие.
По отношение събраните
по делото доказателства, включително и показанията на св.В.В.,че
Б. бил с МН ”Задържане под стража” заради показанията на ч.о. Ц.,което било
причината подсъдимият да реагира по този начин,Съдът намира за достоверни и
приема,че това е така. Не може да приеме обаче, че това е оправдание за
деянието на подсъдимия и го оневинява. Дори подсъдимият да е бил ядосан при
узнаването на обстоятелството, че именно Ц. е човекът дал показания срещу
него,то това негово негативно изживяване не би могло да има ефекта на
физиологичен афект, при който да не може да владее или ръководи постъпките си. Права
е адв.К.,която твърди в съдебните прения,че Ц. е бил
длъжен да свидетелства,съобразно задълженията на по чл.120 от НПК свидетеля и
това не е оправдание за друг да извършва престъпления .
Връзката между
деянието, предмет на настоящото производство, и това,че ч.о. Ц. бил дал години
по-рано показания срещу Б. се изтъква от защитата,като се сочи,че това следва
да бъде прието за наличие на „личен мотив” и следователно липса на „хулигански”
такъв.
Според Съда това
съждение е несъстоятелно и действията на подсъдимия категорично са хулигански. Прави
се опит да се омаловажи и преиначи поведението на подсъдимият и това е позицията
на защитата,че извършеното не покриви признаците на престъплението
„хулиганство”, което не може да се приеме от Съда. Дори и в обясненията си,
подсъдимият невинно твърди,че хванал за врата Ц. ,а след това и го изгонил, от
което прозира отношението му към личността на ч.о. и към обществото като цяло. Дори само това поведение,
което подсъдимият описва в обясненията си само по себе си също представлява
проява на явно неуважение към личността на Ц. и обществото, като по този начин Б.
е демонстрирал, че не се смята за обвързан със спазване на общоприетите норми
за поведение в обществото и се отнася към тях с явно пренебрежение.
Следва да се посочи също че според съдебната
практика ругатните, обидните думи дори телесните увреждания, казани и извършени
по лични мотиви могат да се приемат като “хулиганство”. В тези случаи следва да
се установи, че деецът е действал не само с умисъл за нанасяне на обида или
телесна повреда, но и че е съзнавал, че с поведението си грубо нарушава
обществения ред и изразява явно неуважение към обществото.
Обект на
престъплението хулиганство са установения в страната ред и обществено
спокойствие и според чл.325, ал.1 НК е съставомерно, когато се извършат
непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяват явно
неуважение към обществото. Непристойни са действията, които са неприлични и
безсрамни обективирани в
ругатни, буйство, невъзпитаност, нанасяне на обида или телесна повреда и др.
прояви, с които се накърняват общоприетите морални ценности и норми на
поведение и скандализират обществото. Чрез тях извършителят противопоставя себе
си на установения ред и на обществеността като цяло или на отделна личност,
като по този начин демонстрира явно незачитане. От субективна страна
престъплението винаги е умишлено и са възможни както пряк, така и евентуален
умисъл. За характера му се съди не от конкретните мотиви, които могат да бъдат
и на лична основа, а от съдържанието на умисъла /ППВС № 2/1974г./.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице .От субективна страна престъплението е
осъществено под формата на евентуален умисъл.
Безспорно в съдебната
теория и практика е,че волев момент на умисъла е отношението на дееца към
настъпването на последиците от гледна точка на целите, които той преследва,
предприемайки престъпното поведение. Това отношение е различно за двете форми
на умисъла-пряк и евентуален. Когато действа с пряк умисъл, субектът пряко цели
да предизвика именно съставомерните последици, а
когато осъществява деянието с евентуален умисъл, той се отнася към тях с
безразличие.
Такъв е настоящият
момент. Подсъдимият Б. е предвиждал вероятното настъпване на общественоопасни последици и е съзнавал общественоопасния
характер на деянието. Волевият момент при евентуален умисъл е допускането на общественоопасните последици от дееца. Въпреки че ги е
предвиждал, той се е съгласявал, примирявал се с тяхното настъпване, отнасял се
е безразлично към тях, стига да постигне набелязаната цел.
Подсъдимият П.Б. е могъл
да осъзнае общественоопаснияхарактер на деянието, както и да предвиди
настъпването на общественоопасните последици и във волево отношение ги е
допускал като се е отнасял безразлично към тях. Подсъдимият е съзнавал, че се
намира на оживено място в пълно
с хора заведение по обяд, когато
действията му са възприети от тях, като без видима причина е нападнал с думи и
действия ч.о., без да се съобразява с чувствата и правнозащитените права и интереси не само на Ц., но и
на присъстващите, с което е допускал, че по този начин грубо нарушава
обществения ред и проявяват явно неуважение към обществото, отнасяки се с пренебрежение към този резултат.
Наличето на личен мотив не
изключва състава на чл.325, ал.1 НК, доколкото извършените действия са
съпроводени с посочените по-горе обективни признаци. Същевременно той не може
да оправдае или омаловажи действията на подсъдимият, защото саморазправата
очевидно е в грубо нарушение на установения в страната правов ред. В този
аспект е налице ясно изразено поведение от страна на извършителя, което
представлява явно неуважение към посочения свидетел и пренебрежително отношение
към елементарни правила на поведение и човешката личност,той демонстративно афиширал явното си превъзходство
над пострадалия и изразил поведение на такъв, че е над всичко и всички в обществото. В случая
извършителя Б. е осъзнал,че чрез поведението си показва явното си неуважение
към обществото, пренебрежение към правилата на установения правов ред и морал,
както и към човешката личност и нейните права, но се е примирил с тяхното
настъпване и се е отнесъл безразлично към това. Именно проявената
демонстративна, провокираща непристойност на действията на подсъдимият,
характеризира извършеното като хулиганство.
От обективна страна
изпълнителното деяние е осъществено с повишаване на тон, нанасяне на удари,душене
и изгонване от заведението. Б.,чувствайки
се силен,предвид физическото си превъзходство приближил масата и засилвайки се нанесъл удар
в областта на главата на ч.о.,след което започнал да го души, викайки ”Знаеш ли
кой съм аз? Ей,мършо,ще те убия.Аз съм Б.”.,след
което го изгонил. Действията са извършени от подсъдимият, неочаквано и без
причина и са възмутителни и скандализиращи. Същите са станали достояние на
множество хора, и съдът ги преценява като непристойни .
Съдът намира
действията му освен за непристойни и за извършени в пълен разрез с установения
ред и спокойствие и явно пренебрежение към личността на пострадалият като член
на обществото.
Изпълнителното деяние
е извършено от подсъдимият чрез активни действия спрямо ч.о. Ц..
Т.е. всички обективни
и субективни признаци на деянието според настоящия съдебен състав са налице.
При изложени по-горе
съображения се налага извода, че действията на подсъдимият могат да бъдат
квалифицирани единствено като хулигански действия по смисъла на чл.325 ал.1 от НК.
По отношение кфалификацията
по чл.325 ал.5,вр.ал.1,вр.
С чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК ”опасен
рецидив”,то това е така,т.к. подсъдимият Б. има предходни осъждания,за което не
е реабилитиран,а именно определение на ОС
– ***, одобрил постигнато споразумение по НОХД № 3/2009г. влязло в сила на
10.05.2010г., с което на осн.чл.321 ал.ІІІ т.2 във вр. с ал.ІІ вр. чл.354а, ал.І вр. чл.2 ал.ІІ и чл.55 ал.І т.1 от НК му наложил наказание
от 4 години лишаване от свобода при Общ режим. На осн.чл.333
във вр. с чл.330 ал.І във вр.
с чл.20 ал.ІІ и чл.55 ал.І т.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода в
размер на 1 година при Общ режим. На осн.чл.25 ал.І вр. чл.23 ал.І определил едно общо най-тежко наказание – 4
години лишаване от свобода при Общ режим.
РС-*** одобрил постигнато споразумение
по НОХД № 1911/2010г. в сила от 23.06.2010г., с което на осн.чл.214
ал.І вр. чл.213а, ал.І вр.
чл.55 ал.І т.1 от НК, като му наложил наказание 8 месеца лишаване от свобода,
като на осн.чл.66 ал.І от НК отложил изтърпяването му
с 3 годишен срок.
При определяне
размера на наказанието Съдът взе предвид обществената опасност на деянието,
личността на дееца, цялото конкретно своеобразие на обстоятелствата, при които
е извършено престъплението и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. От значение за вида и размера на
наказанието е конкретната обществена опасност на конкретното деяние, която може
да е различна с оглед спецификите на всеки отделен казус. В случая степента на
обществена опасност на деянието не е по- висока в сравнение с други случаи от този вид, а представлява
типичен случай на хулиганство при рецидивна престъпна дейност, която не се
отличава особено от с типичните случаи за този вид дейност. Степен на
обществена опасност на конкретния подсъдим не е по- висока в сравнение с останалите подобни случаи на този вид
дейци. Ето защо степента на обществена
опасност на деянието и дееца не следва да се отчита в случая като отегчаващо
отговорността обстоятелство,т.к. вече е отчетено от законодателя при определяне
на по-тежко наказание при съответната квалификация.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство
следва да се отчетат предходните осъждания на дееца извън тези, включени в
рецидивната му дейност .
Доброто процесуално поведение ориентирано към
разкриване на обективната истина,съобразно защитната си версия, Съдът приема за
смекчаващо отговорността обстоятелство.
Като
смекчаващо вината обстоятелство се отчете и фактора продължителност на
наказателното преследване. Върховният касационен съд на Република България в
редица свои решения, приема, че дългият период, от цялото наказателно
производство, следва да бъде отчетен като съществен фактор, налагащ смекчаване
на наказателната репресия при налагане на наказание. Този подход е в съгласие с
практиката на Европейския съд по правата на човека относно приложението на чл.
6, т. 1 от ЕКПЧ.
От
друга страна смекчаващите отговорността на подсъдимият обстоятелства, Съдът прие
,че не са изключителни или многобройни такива. Ето защо не намери, че и
най-лекото наказание - лишаване от свобода в минимален размер, ще се окаже
несъразмерно тежко за подсъдимият и определи наказанието при условията на чл.54
от НК,в неговият минимум, а именно една година лишаване от свобода.
Съдът намира, че така
наложеното наказание би осъществило целите на чл.36 от НК– чрез него ще се поправи
и превъзпита подсъдимият към спазване на
установения правен ред и същото ще въздействат възпитателно върху него и ще му
се отнеме възможността да извърши други престъпления,ще се въздейства
предупредително и върху останалите граждани.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия е осъден да заплати направените по
делото разноски
В този смисъл съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: