МОТИВИ
:
Обвинението против подсъдимия М.С.С. ***, ЕГН ********** е
за това, че:
На 09.01.2015г.
в с. Мечка, обл. Плевен, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на неустановено
техническо средство, в съучастие като съизвършител с П.Р.Р., ЕГН ********** ***, при условията на повторност, в немаловажен случай, отнел чужди движими вещи
– 2 бр. пакети по 1 кг
брашно на стойност 2 лв.; 2 бр. пакети по 1 кг захар на стойност 3 лв.; 4 бр. бутилки
олио на стойност 7 лв.; 1 бр. медна тава на стойност 15 лв.; 1 бр. дамско палто
на стойност 20 лв. и сумата от 100 лв. или всички вещи на обща стойност 147 лв.
от владението на собственика им З.И.П. от с.с., без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление
по чл.195,
ал.1, т.3, т.4 и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с
чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Обвинението против подсъдимия П.Р.Р. ***, ЕГН ********** е
за това, че:
На 09.01.2015 г. в с.
Мечка, обл. Плевен, при условията на повторност чрез разрушаване на прегради, здраво направени
за защита на имот и чрез използване на неустановено техническо средство, в
съучастие като съизвършител с М.С.С.,
ЕГН ********** ***, отнел чужди движими вещи – 2 бр. пакети по 1 кг брашно на стойност 2 лв.;
2 бр. пакети по 1 кг
захар на стойност 3 лв.; 4 бр. бутилки олио на стойност 7 лв.; 1 бр. медна тава
на стойност 15 лв.; 1 бр. дамско палто на стойност 20 лв. и сумата от 100 лв.
или всички вещи на обща стойност 147 лв. от владението на собственика им З.И.П.
от с.с., без нейно съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7, във вр. чл.194, ал.1, във вр. чл.28,
ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението срещу двамата
подсъдими, като излага становище, че е доказано по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства. Предлага на подсъдимите да бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от три години,
като по отношение на подсъдимия С. същото да бъде отложено с подходящ
изпитателен срок.
Защитникът на подсъдимите в лицето на адв. К.Д.
пледира по отношение на подзащитните му да бъде
постановена оправдателна присъда и същите да бъдат признати за невинни. Развива
подробни съображения, че не са събрани доказателства, които да уличават по
категоричен начин, че подсъдимите М.С.С. и П.Р.Р. са извършители на престъплението, в което са обвинени.
Подсъдимият М.С.С. разбира в
какво се състои повдигнатото срещу него обвинение, не се признава за виновен, дава
обяснения по случая.
Подсъдимият П.Р.Р. разбира в
какво се състои повдигнатото срещу него обвинение, не се признава за виновен,
дава обяснения по случая.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.С.С. е роден на ***г***,
с основно образование, не работи, не е женен и е осъждан.
Подсъдимият П.Р.Р. е роден на ***г***,
с основно образование, не работи, не е женен и е осъждан.
Подсъдимите М.С.С. и П.Р.Р. ***. Познавали се като били в близки роднински отношения
(С. е племенник на Р.).
На 09.01.2015г. двамата решили да извършат кражба на
движими вещи от къща, собственост на св. З.П. ***. Около 03.00ч. на 09.01.2015г.
подсъдимите М.С. и П.Р. отишли до къщата на св. З.П.. Прескочили оградата и влезли в
двора. Покатерили се на дърво и оттам се
прехвърлили на тераса на втория етаж на къщата. С помощта на неустановено
техническо средство отвили гайките, с които била заключена вратата и влезли
вътре. Слезли на първия етаж и влезли в
кухнята. Взели телефона и го скрили в шкаф, като го покрили с 2 бр. чинии. Подс. П.Р. влязъл в стаята, където спяла
пострадалата. В това време пострадалата
се събудила и започнала да вика. Подс. П.Р. изгасил
осветлението и я предупредил да не вика.
Св. З.П. се изплашила и от страх
да не се саморазправят с нея казала, че парите й се намират в портмоне, което държала в шкаф. Докато подс. Р. стоял до леглото на пострадалата, подс. С. ровел из
покъщнината, като си светел с джобно фенерче. Подсъдимите П. Р. и М. С. взели
от къщата на св. П.:
- 2 бр. пакети по 1 кг брашно на стойност 2 лв.;
- 2 бр. пакети по 1 кг захар на стойност 3 лв.;
- 4 бр. бутилки олио на стойност 7 лв.;
- 1 бр. медна тава на стойност 15 лв.;
- 1 бр. дамско палто на стойност 20 лв. и
- сумата от 100 лв.
или всички вещи на обща стойност 147 лв. Преди да
напуснат къщата подс.
Р. предупредил пострадалата да не се обажда на органите на полицията.
Впоследствие подс. С. укрил
откраднатите бутилки олио в дома си. Св. П. депозирала жалба до РУП – Пордим, която станала повод за образуване
на настоящото наказателно производство.
Горната фактическа обстановка се
изяснява отчасти от обясненията на подс. М.С.С. - дадени на
досъдебното производство, приобщени към
доказателствата по делото по реда на чл.279, ал.2, във вр.
с ал.1, т.3 и т.4 от НПК /лист 22/; изцяло от показанията на свидетелите Ю.А.П.,
дадени в съдено заседание; показанията
на свидетелката З.И.П. – дадени в съдебно заседание и тези дадени на досъдебното производство,
приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК /лист 37/; показанията на
свидетелката А.Б.П. – дадени в съдебно заседание и тези дадени на досъдебното, приобщени към доказателствата по делото по
реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК
/лист 32/; показанията на свидетеля И.Р.М. - дадени в съдебно заседание и тези дадени на досъдебното
производство, приобщени към доказателствата по делото по
реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК
/лист 28/; показанията на свидетеля П.Б.Н. – дадени в съдебно заседание и тези дадени на досъдебното
производство, приобщени към
доказателствата по делото по реда на чл.281, ал.4, във вр.
с ал.1, т.2 от НПК /лист 39/; показанията на свидетеля М.Д.Д. – дадени в съдебно заседание и тези дадени на досъдебното
производство, приобщени към
доказателствата по делото по реда на чл.281, ал.4, във вр.
с ал.1, т.2 от НПК /лист 40/;
заключението на вещото лице Е.И.Г. по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна
експертиза, както и от представените с досъдебно производство №79/2015г. по
описа на РП-Плевен доказателства, а именно: протокол за оглед на местопроизшествие на л. 2-5 от ДП; фотоалбум с 26 цветни фотоснимки на л.6-20 от
ДП; протокол за оглед на веществени доказателства
на л.42-43 от ДП; фотоалбум с 8 бр. цветни фотоснимки; протокол за доброволно
предаване на л.50-51 от ДП.; протокол за
доброволно предаване на л.54 от ДП; свидетелства
за съдимост по отношение на подсъдимите П.Р.Р. и М.С.С. и характеристични справки на
подсъдимите.
От показанията на свидетелката З.И.П.,
дадени на досъдебното производство /лист 37/, се установява, че живее в с.
Мечка в къща на ***. Заявява, че през
нощта на 09.01.2015г. в 03.00 часа чула шум на
втория етаж на къщата. Заявява,
че била оставила електричеството да свети в нейната стая, в коридора на първия етаж
и в една от стаите на втория етаж.
Събудила се и докато се огледала, при нея в стаята влязло лице от мъжки пол,
което й казало да не вика. Отишло до кревата до
нея и изгасило лампата. Заявява, че лицето било облечено с шушлеково яке и с маска, като чорап на главата. В стаята
било тъмно, но разбрала, че влязъл още един мъж. Твърди, че мъжът бил нисък около 160-170см., а другият, който
влязъл след него бил по-висок, около 175-185см. Вторият човек казал само една-две думи и затова разбрала, че е мъж.
Докато по-ниският стоял над нея,
в това време по-високият ровел покъщнината. Заявява, че когато първият мъж влязъл и изгасил осветлението, тя му казала,че парите
й се намират в портмонето в шкаф. Твърди, че лицата бръкнали в шкафа извадили от там портмонето и взели сумата от 100 лева в копюри по –
2х20лв., 1х10лв. и 1х50лв. Твърди, че двамата мъже светели с фенерчета, като преди да си тръгнат
по-ниският я предупредил да не вика полиция и излезли. Заявява, че изчакала
легнала на леглото около 30 минути, след което станала да види какво става в къщата. Сочи, че малко след като двамата излезли от
стаята, чула хлопане на втория етаж и предположила, че са си заминали. Веднага
излязла от стаята и отишла до кухнята, за да се обади по
телефона, но апаратът не бил на мястото,
където го държала. Потърсила телефона и след малко го намерила в шкаф в кухнята, затиснат с 2 бр.
чинии, за да не се вижда.
Установила, че от коридора й липсват
¾ шушлекова, черна шуба, женска, на
квадратчета с цветенца, като бродерия във всяко квадратче. Отворила хладилника и видяла, че
липсват 2 бр. плика по 1кг брашно и 2 бр. по 1кг захар. Сочи че, от
мазата липсвала бакърена тава, около 10кг. От кухнята липсвали 4 бутилки по 1 литър олио. Когато се
развиделило се качила на втория етаж и видяла,
че е разбита входната врата на
терасата. Посочва, че преди две
седмици й направило впечатление, че е
счупено стъкълце от вратата на втория етаж за терасата, което било паднало вътре в коридора, но тогава не се
усъмнила в нищо и не казала на никого.
От показанията на свидетеля П.Б.Н.,
дадени на досъдебното производство /лист 39/, се установява, че е
оперативен работник в РУ МВР-Пордим.
Заявява, че на 09.01.2015г. била извършена кражба от дома на
свидетелката З.П. *** на сумата от 100 лева, 4 бр. бутилки олио, 2 бр. пакета
по 1 кг.
брашно, 2 бр. пакета по 1 кг.
захар, 1 бр. медна тава. За разкриване на престъплението били извършени проверки в домовете на няколко
лица от криминалния контингент, при които
не били открити вещите - обект на престъплението от
дома на пострадалата. На 10.01.2015г. отишли с колегите си в с. Мечка, където
продължили да работят по случая. Твърди,
че с мл. полицейски инспектор Х.И. и мл.
полицейски инспектор Л. Д. ***, където живеел
подс. М.С.С. и където ходили на проверка с колегите си
предния ден, но не открили нищо. Пред тях подс. М.С.
заявил, че няма нищо общо с извършената
кражба и ги поканил, ако не му
вярват да проверят за крадени
вещи в дома му. Въпреки, че бил извършил
лично проверка в тази къща, решил
отново да провери. Сочи, че
заедно с
Х.И. влезли в една от
стаите и в неработещ фризер,
покрит с детско пластмасово корито
видели, че има 4 бр. запечатани бутилки с олио. На две от бутилките липсвали капачките и били премахнати
етикетите. Коритото било поставено във фризера, така
че бутилките да не се виждат. Посочва, че
предишния ден бутилките ги нямало
там. На въпрос откъде са бутилките, подс. М.С. им
казал, че са закупени от майка му от гр. Плевен и ги предал на колегата му Х.И.,
който съставил протокол за доброволно предаване. Копие от протокола за
доброволно предаване връчили на подс. М.С.. Заявява, че майката на подсъдимия – А.Р.,
не дала еднозначно обяснение откъде е взела олиото, като първоначално заявила,
че го е закупила от центъра на с. Мечка, а след това, че го била закупила от
пазара на гр. Плевен. Твърди, че извършил лична проверка в търговката мрежа,
при която установил, че една от бутилките с олио, марка „Промиенна”
се продавала само в магазини „Лидъл”.
От показанията на свидетеля М.Д.Д., дадени на досъдебното производство /лист 40/ се
установява, че работи като Началник в РУМВР-Пордим. Посочва, че при
извършване на оперативно - издирвателни мероприятия,
във връзка с извършена кражба в с. Мечка, служители от РУ МВР-Пордим са намерили бутилки с олио в дома на подс. М.С.С. по прякор „***”. Тъй като намерените бутилки с олио били обект на
кражбата в с. Мечка подс. М.С. бил заподозрян като участник в извършването на
кражбата и задържан за 24 часа
в 01 РУ-Плевен. Сочи, че присъствал на
проведени беседи с подс. М.С., при които последният
се заинтересувал дали ще бъде привеждан
в следствен арест или ще бъде освободен. Той му заявил, че това ще бъде
преценено от наблюдаващия прокурор,
съобразно събраните доказателства. Тогава С. се обърнал към него и му казал, че ще разкаже всичко, ако останат насаме само двамата. След като колегите му напуснали стаята, подс. С. пред него заявил, че с вуйчо си П.Р. *** е влязъл в стаята при пострадалата, а той стоял само в
коридора. Относно намерените четири
бутилки с олио дал обяснения, че били
занесени в дома му от вуйчо му П.Р.. Казал му още, че не са били с маски на главите, а с черни фесове,
който си били нахлупили през лицето и че
не са вземали пари.
От показанията на свидетеля Ю.А.П.,
дадени в съдебно заседание се установява, че работи като Началник на отдел „Криминална полиция” в
РУП-Пордим. Сочи, че лично е снел обяснения от подс. М.С.С., във връзка с извършена кражба от дома на св. З. П. ***.
Твърди, че подс. М. С., разказал пред него как са влезли в дома на пострадалата и с кого
е бил. Посочва, че подсъдимите са се
качили на едно дърво – джанка и оттам са се
прехвърлили на терасата, след което
са влезли в къщата. Подсъдимият С. обяснил, че
е бил заедно с вуйчо си П.Р.Р. и че двамата
били с черни фесове на главите си. След кражбата са се разделили и всеки се е
прибрал у тях. Впоследствие в дома на М.С. били намерени бутилки с олио, които били
обект на кражбата от дома на З.П..
Установило се, че бутилките с
олио били закупени от дъщерята на
пострадалата от магазини в гр. Ловеч. Имало партиден номер на самата
бутилка и после партидният номер на това олио, което се намерило в подс. С., било от
същата партида.
Твърди, че майката на подс. М.С.
първоначално казала, че е купила олиото от с. Мечка, а после твърдяла
друго, че го е закупила от пазара в гр. Плевен.
Посочва, че подс.
М.С. поискал да говори с началника на
полицейското управление и казал, че само на него ще разкаже за случая. След това пред него
и в присъствието на свидетеля М.Д. той
дал подробни обяснения по случая. Заявява категорично, че не е присъствал на разговор между подс.
М.С.С. и началника на РУП М.Д., при който Д. да е заплашвал подс. М.С. със задържане под стража – че в случай, че ако
не си признае, ще го задържи.
В показанията си дадени на
досъдебното производство /лист 32/А.Б.П.
заявява, че е
дъщеря на пострадалата З.П..
Сочи, че е жител ***, но редовно ходи
при майка си в с. Мечка, за да й помага
и снабдява с хранителни продукти. На
24.12.2014г. пазарувала от
магазините „Пени” и „Лидъл”,
откъдето закупила 4 бр. бутилки с рафинирано олио, брашно, захар „Захир”
- 2 пакета по 800 гр , сирене - марка „Ведро”, 4 бр.
масло и други месни продукти. Тези
продукти ги закарала в дома на майка си в с. Мечка. Обяснява, че
закупила рафинирано
слънчогледово олио по един литър от
магазин „ Пени”, на които на етикета
имало слънчогледи. В тази връзка си спомнила, че в дома си в гр. Ловеч имала
останали бутилки от тези, които закупила
тогава. Посочва, че предала доброволно
за проверка на разследващите органи една
бутилка от партидата, на магазин „Пени”, тъй като закупила освен за майка си и
за себе си от същото олио, от същата партида. Бутилка с олиото на магазин „Лидъл”
било марка „Промиенна”.
Съдът кредитира изцяло показанията
на свидетелите З.И.П., Ю.А.П., М.Д.Д., П.Б.Н. и
А.Б.П., тъй като показанията им са изчерпателни, логически –
последователни, не съдържат вътрешни противоречия и се допълват взаимно.
От показанията на свидетеля И.Р.М. дадени на досъдебното производство
/лист 28/, се установява, че живее в с.
Мечка на ***. Преживявал от социални помощи. Помагал
в домакинската работа на жители на селото, като цепел дърва за зимата,
а лятото обработвал почвата в дворовете.
Помагал и на пострадалата З.П., като ходил при нея и на 09.01.2015г., сутринта.
Нацепил малко дърва и влезнал вътре при нея. Твърди, че З.П. му казала, че през
нощта са влизали при нея две лица и са взели
сумата от 100 лв.
В обясненията си дадени на досъдебното производство /лист 22/подс.
М.С.С. е
заявил, че в къщата на пострадалата П. влезли
с вуйчо си П.Р.Р.. Твърди, че около 03.00ч.
през нощта, двамата се качили на едно
дърво, от което се прехвърлили на терасата на втория етаж на къщата. С
бутане отворили вратата и влезли вътре. Заявява, че
двамата били с черни шапки /фесове/ на главите. Твърди, че
слезли на първия етаж, където той
останал в коридора, а вуйчо му влязъл в
стаята при З.П.. Твърди, че той само наблюдавал
да не дойде някой, а вуйчо му говорил с пострадалата. Заявява, че не е вземал нищо от дома на пострадалата и не е видял подс. П.Р. да носи нещо тогава. Сочи, че излезли от
къщата, откъдето влезли, след което всеки
се прибрал вкъщи. Заявява, че не са били З.П.,
че изобщо не е разбрал, че тя е дала пари на П.Р.. Относно иззетите от
дома му бутилки с олио твърди, че майка
му ги била закупила от град Плевен, но не знае каква марка са и дали това олио е донесено в дома му от П.Р..
Съдът прецени като нелогични и
неправдоподобни обясненията на подс. М.С.С., дадени на досъденото производство,
в частта им, с която изключва да е вземал вещи от дома на свидетелката З.П.; че
не е влизал в стаята на пострадалата и че не е видял П.Р. да вземе пари или
други вещи, като обяснява, че през време на извършване на престъплението и бил
само в коридора. Тази версия не съответства
на доказателствения материал, събран по делото, изпълнена е с вътрешни противоречия, а в
отделни части е абсурдна. Истинността им се опровергава от показанията
на свидетелката З.П., която дава
показания, че след първият мъж, който е изключил осветлението в стаята, е влязъл още един мъж, който ровел из къщата, докато първият
стоял до леглото над нея. Опровергават
се и от
факта, че част от вещите предмет на кражбата – четири бутилки с олио, са
намерени в неговия дом. Разминаванията в обясненията му относно кой и откъде е
закупил и донесъл олиото в дома му са многобройни. Веднъж е заявил, че ги е закупила
майка му А.Р. *** или от пазара в гр.
Плевен, друг път твърди, че ги е донесъл вуйчо му и т.н. И накрая да се даде
вяра изцяло на обясненията му, ще се стигне до абсурдното фактическо положение,
според което двамата подсъдими са отишли
в 3 часа през нощта само да разговарят със
св. З.П.. По делото обаче са налице
достатъчно данни, от които могат да се направят несъмнени изводи, че в случая
се касае за планирана, добре обмислена и организирана кражба, при която
подсъдимите са взели всички необходими мерки, за да не бъдат разкрити. За това
сочат времето, през което е извършено деянието/късно през нощта/; предварителната
подготовка на подсъдимите – двамата са знаели, по какъв начин и откъде ще влязат
в къщата; носели са в себе си технически средства, с които са отвили гайките на
входната врата на терасата; нахлупили са
черни шапки на главите си; носели са джобни фенерчета; изключили са и са скрили телефона, за да не
може след като напуснат къщата, пострадалата своевременно да сигнализира на
когото и да било за извършеното престъпление; взели са мерки и са укрили
предмета на кражбата; на две от намерените в дома на С. четири бутилки с олио са
били махнати етикетите и капачките и т.н. Тук следва да
се посочи, че при първоначалното претърсване в дома на подсъдимия С. не са открити вещи обект на престъплението и
само поради проявената настойчивост, решимост и непримиримост от разследващите
органи, които на следващия ден отново претърсили дома на С., се е стигнало до
изземването, събирането и проверката на част от вещите, които са били предмет
на престъплението, а оттам и до разобличаването на извършителите и тяхната вина.
В подкрепа на този извод на съда са показанията на свидетеля П. *** Н., дадени
на досъдебното производство, по време на което е заявил: ”По този повод
посетихме дома на улица ***, където живее М.С.С. заедно
с родителите си и където бяхме ходили на проверка с колегите и предния ден, но
не бяхме открили нищо. При разговор с него той каза, че няма нищо общо с
кражбата и ако не вярваме, да влезем и да проверим дали има крадени вещи в дома
му. Въпреки, че предишния ден извърших аз лично с колеги проверка в този дом,
реших отново да проверим. Аз и колегата Х.И. влязохме заедно с него в къщата и
в една от стаите в неработещ фризер, покрит с детско пластмасово корито, видяхме, че има
4 бр. запечатани бутилки с олио, като на две от тях липсваха капачките и бяха
премахнати етикетите. Коритото бе поставено във фризера,
така че да закрие бутилките и да не се виждат. Предния ден бутилките ги нямаше
там.”
По реда на чл.284 от НПК веществените
доказателства по делото – 5 бутилки
доброволно предадени от подс. М.С.
бяха предявени на страните и свидетелите. В съдебно заседание св. А.Б.П., заяви, че олиото, което закупила за майка си е марка „Промиенна” и е било на промоция в магазин „Лидл”. Подробно обясни, че олиото „Промиенна”
е специална марка, която се бутилира само за магазини „Лидл”.
По-нататък в изложението си в показанията си св. А.П. заявява следното: „От
полицията ми се обадиха да ме попитат каква марка е било олиото. Понеже купувам
обикновено и за нея, и за себе си. В мазата имах бутилки олио. И когато вече отидох
отново в с. Мечка и понеже го бяха откраднали нейното олио, занесох й отново
олио. Една от бутилките съвпадна с партидния номер на една от тези, които са
намерени от полицията. Аз предоставих тази бутилка с протокол за доброволно
предаване, за да може да се сравни с това, което е намерено. Освен олиото и
хранителните продукти при тази кражба, на майка ми й е взета и шубата.”
Съдът кредитира заключението на извършената в досъдебното производство
съдебно-оценителна експертиза, прието и неоспорвано от страните в съдебно заседание, от което е видно, че пазарната стойност на противозаконно отнетите чужди движими вещи,
собственост на З.П. към момента на извършване на деянието – 09.01.2015г., е в
размер на 147,00 лв., като в т.ч.: дамска шушлекова полушуба – 20,00 лв.;
пшенично брашно 2кг – 2,00 лв.; слънчогледово олио 4 литра – 7,00 лв.; захар
2кг – 3,00 лв.; медна тава 10
литра – 15,00 лв. и български лева – 100,00 лв.
Неоснователно е
възражението на защитата, че обвинението се основава само на направените самопризнания
на подс. М.С.С., дадени в присъствието на защитник на
досъдебното производство, приобщени към доказателствата по делото на основание
чл.279, ал.2, във вр. с ал.1, т.3 и т.4 от НПК. В случая, освен
направените признания на С. по делото са налице и други преки доказателства подкрепящи обвинителната теза – показанията
на свидетелката З.П., които
съвпадат с обясненията на подсъдимия
относно, времето, начина на влизане в жилището й, броя на извършителите техния
ръст и облекло, както и протокол за оглед на местопроизшествие от 09.01.2015г.,
производните доказателства - показанията
на свидетелите М. Д.Д.,
П.Б.Д., Ю.А.П., веществените доказателства – предмет на престъплението 4 бр.
бутилки с олио и веществените доказателствени средства – фотоалбум с 26 бр.
цветни снимки. Всички тези доказателства по несъмнен начин установяват времето,
конкретното място и другите фактически обстоятелства, при които вещите са били откраднати
от двамата подсъдими.
Неоснователно е
възражението на защитата, че тъй като свидетелката З.И. е спяла на осветление е
имала възможност да види извършителите на деянието и по време на съдебното
следствие пред друг състав на съда е заявила, че подсъдимите не са автори на престъплението.
От анализа на показанията на св. З.П., дадени на досъдебното производство може
да са направи един, единствен възможен извод, а именно, че тя нито може да
отрече, нито може да потвърди, че Р. и С. са извършители на престъплението. В
показанията си дадени на досъдебното производство, които бяха анализирани
подробно по-горе, свидетелката *** П. по недвусмислен начин е заявила: ”Събудих
се и докато се огледах, при мен влезе
човек…. аз се развиках... той ми каза да
не викам, аз млъкнах. Той веднага дойде при мен, понеже ключа на лампата ми е
над главата и я угаси. Беше с маска, като чорап на главата, не се виждаха очи,
нос и устни”. Тук следва да се посочи, че показанията на св. З.П., дадени на
досъдебното производство са от особено значение по делото, тъй като последната
е очевидец на престъплението. Показанията й бяха кредитирани от съда като
точни, логични и вътрешно последователни, всяко последващо изречение е
продължение на предходното възприятие. Няма никаква причина да се счита, че
тези възприятия са изкривени, а още по-малко недостоверни. В тях се съдържат
достатъчно ясна, конкретна и категорична
информация, за времето, начина на влизането в жилището й, предала е вербалната
комуникация между нея и двамата подсъдими, дала е описание на
действията им, на техния ръст, дрехите, с които са били облечени,
шапките или маските, с които са били на главите си, електрическите фенерчета, с
които са светели, след като са изключили електричеството в къщата и т.н. Съдът
счете, че тяхната достоверност е обусловена и от факта, че същите са дадени в
значително кратък период след извършване
на деянието, когато споменът за събитията е бил по-ярък и по-отчетлив в сравнение
с последващите им депозирани в съдебната фаза на
процеса. От друга страна, пострадалата З.П., след прочитането на показанията й,
дадени на досъдебното производство, заяви, че поддържа именно тях. В нейните
показания не се съдържа информация кои са действителните автори на
престъплението, но такава информация се
съдържа в обясненията на подс. С.. Съдът изключва от
доказателствата по делото показанията на свидетеля Х.И.И.
дадени в съдебно заседание, тъй като същият е извършвал действия по
разследването в качеството си на полицейски орган в Министерство на вътрешните
работи, предвид императивната разпоредба на чл.118, ал.2 от НПК.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема за
установено следното от правна страна:
С деянието си подсъдимия М.С.С. ***, ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.195,
ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като на 09.01.2015г. в с.
Мечка, обл. Плевен, чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот и чрез използване на неустановено техническо
средство, в съучастие като съизвършител с П. движими вещи – 2 бр. пакети по 1 кг брашно на стойност 2 лв.;
2 бр. пакети по 1 кг
захар на стойност 3 лв.; 4 бр. бутилки олио на стойност 7 лв.; 1 бр. медна тава
на стойност 15 лв.; 1 бр. дамско палто на стойност 20 лв. и сумата от 100 лв.
или всички вещи на обща стойност 147 лв. от владението на собственика им З.И.П.
от с.с., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия М.С.С..
Извършено е виновно, при форма на вината – пряк умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване, като е действал с намерение
противозаконно да присвои предмета на престъплението. Деянието съставлява
престъпление според Наказателния закон на Република Бъргария
и е обхванато като съставомерно от нормата на чл.195, ал.1, т.3 и
т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр.
с чл.20, ал.2 от НК.
Деецът подлежи на съответно наказание.
За престъплението, в което е обвинен подсъдимия М.С.С. е предвидено наказание от една до десет години лишаване от свобода.
При определяне на вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия М.С.С., съдът
прецени високата степен на обществената опасност на деянието, с оглед времето,
мястото и начина на извършването му.
Що се касае за личната обществена опасност на подсъдимия
съдът намира, че тя не е висока предвид обстоятелството, че е осъждан само
веднъж за престъпление, представляващо маловажен случай. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство за подс. М.С. съдът
отчете, частичното признание на вината и доброто му процесуално поведение.
При така анализираните
обстоятелства и като съобрази принципите на чл.54 и чл. 36 от НК съдът намира,
че в конкретния случай на подсъдимия М.С.С. следва да се наложи наказание при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно лишаване от
свобода в размер на 2 години.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за приложение института
на условното осъждане – чл.66, ал.1 от НК – и в този смисъл на подсъдимия С.
следва да бъде дадена възможност в един изпитателен срок от 3 години да покаже,
че наложеното наказание му е подействало поправително-възпиращо и
предупредително-възпитателно.
По обвинението да е извършил деянието при условията на повторност, на основание чл.304 от НПК подсъдимият С. следва да
бъде признат за невинен и оправдан в тази част по първоначално повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.28, ал.1 от НК по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 т.7 от НК за да е налице
квалифициращото обстоятелство повторност – кражбата
трябва е извършена в немаловажния случаи,
като се има предвид, че престъплението, за което е осъждан деецът и това,
което извършва след осъждането, не са маловажни случаи по смисъла на чл.93, т.9
от НК. Видно от свидетелството за
съдимост на подс. М.С. е, че той е осъждан един път
със споразумение от 17.10.2013г. на РС
–Плевен, постигнато по
н.о.х.д.№2566/2013г. за извършено на 13.06.3013г. престъпление по чл.194, ал.3 от НК на Пробация,
поради което и не е налице повторно извършена кражба.
С деянието си подсъдимия П.Р.Р. ***, ЕГН ********** е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7, във вр. чл.194, ал.1, във вр. чл.28,
ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като на 09.01.2015 г. в
с. Мечка, обл. Плевен, при условията на повторност чрез разрушаване на прегради, здраво направени
за защита на имот и чрез използване на неустановено техническо средство, в
съучастие като съизвършител с М.С.С.,
ЕГН ********** ***, отнел чужди движими вещи – 2 бр. пакети по 1 кг брашно на стойност 2 лв.;
2 бр. пакети по 1 кг
захар на стойност 3 лв.; 4 бр. бутилки олио на стойност 7 лв.; 1 бр. медна тава
на стойност 15 лв.; 1 бр. дамско палто на стойност 20 лв. и сумата от 100 лв.
или всички вещи на обща стойност 147 лв. от владението на собственика им З.И.П.
от с.с., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от
подсъдимия П.Р.Р.. Извършено е виновно, при форма на вината – пряк умисъл
– деецът е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване, като е действал с намерение
противозаконно да присвои предмета на престъплението. Деянието съставлява
престъпление според Наказателния закон на Република България и е обхванато като
съставомерно от нормата на чл.195, ал.1, т.3, т.4
и т.7, във вр. чл.194, ал.1, във вр.
чл.28, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Налице е квалифициращият признак повторност, тъй
като подс. Р.
е извършил престъплението предмет на обвинението по настоящето дело /н.о.х.д.№2067/2015г.
на РС-Плевен/, след като е бил осъден с влязла в сила
на 05.03.2009г. присъда №191/05.03.2015г., постановена по н.о.х.д. №4116/2008г.
на РС-Плевен, с която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца за извършено престъпление по чл195, ал.1, т.3 и 7 , във вр . с чл.28, ал.1 от НК.
Деецът подлежи на съответно наказание.
За престъплението, в което е обвинен подсъдимия П.Р.Р.
е предвидено наказание
от една до десет години лишаване от свобода.
При определяне на вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия П.Р.Р., съдът
прецени високата степен на обществената
опасност на деянието с оглед времето, мястото и начина на извършването му.
Обстоятелството, че Р. е осъждан и с други присъди извън тези, които
квалифицират деянието като по-тежко, съдът приема като отегчаващо отговорността
за подсъдимия. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство за подс. Р. съдът отчете
доброто му процесуално поведение.
При така анализираните обстоятелства и като съобрази
принципите на чл.54 и чл.36 от НК съдът намира, че в конкретния случай на
подсъдимия П.Р.Р.
следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на 2 години, което на
основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС
следва да изтърпи при първоначален строг режим в Затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
Съдът счита, че така наложеното наказание би подействало
поправително – възпитателно и предупредително – възпиращо на подсъдимия П.Р.Р..
При този изход на
процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимия М.С.С. следва да заплати по сметка на ОД на МВР Плевен направените по делото разноски
в размер на 17,50 лв. и 35,00 лв. разноски по сметка на РС-Плевен.
При този изход на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия П.Р.Р. следва да заплати
по сметка на ОД на МВР Плевен
направените по делото разноски в размер на 17,50 лв. и 35,00 лв. разноски по
сметка на РС-Плевен.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: