Р Е Ш
Е Н И Е
№………..08.10.2019 г., гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГР.ВАРНА- ХXXІІІ състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ГАНЕВА
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1369
по описа за 2019 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 19, ал.2 от ЗИНС във р. с чл.
231 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на В.К.В. *** с ЕГН ********** против
заповед № Л-1896/11.04.2019 г. на главния
директор на Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията „ , с която е прекратено
служебното му правоотношение.
Навеждат се доводи за допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и неспазване на материалния закон при
издаване на оспорената заповед. Твърди се , че ЕТ „ Тигър- В.В. и „Фаворит- В.В.
“ ЕООД , вписани в Търговския регистър , не
реализират търговска дейност и са подавани „ нулеви“ годишни финансови отчети.
Към датата на издаване на оспорената заповед не съществува животновъдния обект от 10 броя овце, посочен в
мотивите на заповедта . Според подателя
на жалбата не е спазена административната
процедура, тъй като не са му били изисквани писмени обяснения , което е
попречило да се защити адекватно.
Исканията към съда са за отмяна на оспорената заповед
и за присъждане на обезщетение за
времето, през което не е бил на държавна служба.
С определение №
1362/23.05.2019 г. съдът раздели искът за обезщетение в отделно съд.
производство / л. 9 от делото/.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв. С С , който поддържа жалбата на
изложените в нея основания. Според пълномощника Станев задължението за даване
на писмени обяснения при прекратяване на служебно правоотношение ,по подобие на производството
по налагане на дисциплинарно наказание, произтича от еднаквите правни последици
на обжалваното разпореждане на адм. орган и уволнението. При осигурена
възможност за даване на обяснение В. би могъл „ да се разпореди с търговските предприятия
“.
Ответната страна
по жалбата- главния директор на
ГД „ Изпълнение на наказанията“ чрез своя
представител по пълномощие излага позиция за неоснователност на оспорването. Претендира се
присъждане на юриск. възнаграждение. В депозиран писмен отговор на жалбата се
излагат конкретни доводи за законосъобразност на заповедта.
Съдът , след като прецени данните по делото, приема за
установено фактическа страна следното :
Със заповед № ЧР-05-641/26.11.2013 г. на министъра на
правосъдието В. К. В. е назначен като
стажант на длъжност “ надзирател ІІ степен“
и на 03.12.2013 г. е встъпил в длъжност / л. 59-60 от преписката/.
На 29.03.2019 г. началникът на затвора гр. Варна е
изпратил предложение до главния директор на ГДИН гр. София за прекратяване на
служебното правоотношение на младши инспектор
В.К.В. – надзирател в затвора гр.
Варна І категория. В мотивите на предложението са изложени данни за
несъвместимост с държавната служба :
информацията от подадените ежегодни декларации от В. като държавен служител се
различава от получени сведения с писмо от 13.03.2019 г. на ТП на НОИ-Варна ,
според което младши инспектор В. е регистриран
ЕТ „Тигър- В.В.“ и е управител на „Фаворит
– В.В. „ . На едноличния търговец се води животновъден обект от 31.09.2009 г. с 10 броя овце.
Не се спори между страните, а и от приобщените към
адм. преписка извлечения от Търговския регистър се установява, че считано от
2008 г. до датата на издаване на обжалваната заповед В.В. е регистриран като
едноличен търговец „Тигър - В.В.“ и като
управител и едноличен собственик на капитала на „ Фаворит – В.В. ЕООД“. / л.
46-50 от преписката/ .
Според приложения към преписката годишен финансов отчет на „Фаворит – В.В. „ЕООД за
2007 г. дружеството не е осъществявало
търговска дейност през 2007 г. / л. 55-58 от преписката/ .
От цитираното по-горе писмо на ТП на НОИ-Варна се установява,
че от 2011 г. жалбоподателят в
качеството му на едноличен търговец не е
подавал ГДД по ЗДДФЛ, а от 2012 г. до настоящия момент „ Фаворит – В.В.“ ЕООД не е подавало ГДД по
ЗКПО.
Видно от приложените към преписка ежегодни декларации
на жалбоподателя като държавен служител за периода 2013 г. – 2016 г. гореописаните фирми не са декларирани / л.
7-41 от преписката/.
На 11.04.2019 г. ответникът по делото е издал заповед,
с която на основание чл. 13, ал. 2, т.4 във вр. с чл. 19, ал.2 от ЗИНС и
чл.226, ал.1 т. 7 , б. „ж“ от ЗМВР е прекратил служебното правоотношение на младши
инспектор В.К.В. поради
несъвместимост по чл. 153, ал. 3, т.2,
пр. второ от ЗМВР. Заявеното фактическо
основание за издаване на заповедта е регистрацията на В.В. като едноличен
търговец и като управител на „Фаворит – В.В.“ ЕООД.
Изложената фактическа установеност налага следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, която е адресат
на акта. Заповедта има неблагоприятен правен ефект за В. ,защото прекратява статута му на държавен служител .
Това обосновава правен интерес от
оспорване пред съд . Заповедта е връчена на В. В. на 16.04.2019 г . / л.
2 от преписката/ , а той е подал жалба до териториално компетентния адм. съд на
30.04.2019 г. / л. 8 от делото/ т.е.
преобразуващото публично субективно право на оспорване е упражнено
срочно .
В обобщение жалбата е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения :
Оспореното
властническо волеизявление изхожда от компетентен административен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.2 , т. 4 от ЗИНС главният директор на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" назначава и преназначава
държавни служители на младши изпълнителски длъжности, както и прекратява
служебните правоотношения с тях. В конкретния случай е прекратено служебното правоотношение
на младши инспектор , респективно налице е материална , териториална компетентност
и такава по степен на издателя на заповедта.
Атакуваният адм. акт е обективиран в изискуемата
писмена форма . Обстоятелствената част на заповедта съдържа изложение на установените
относими юридически факти , обосноваващи взетото решение по прекратяване
на служебното правоотношение – несъвместимост
със службата поради регистрация като
едноличен търговец и управител на ЕООД. В мотивите на акта има и посочване на
правното основание за издаване на заповедта. В тази връзка съдът приема, че са спазени изискваният за
форма на адм. акт.
Съдебната проверка не установи основателност на
заявеното оплакване за допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила поради
липсата на дадени писмени обяснения от В. . Няма подобно процесуално задължение за адм. орган нито в
специалния закон – ЗИНС, нито в регламентацията на глава Х от ЗМВР , към която
препраща чл.19 , ал.2 от ЗИНС.
На следващо място, погрешно е разбирането на
пълномощника на жалбоподателя, че е възможно разширително тълкуване в смисъл пренасяне на процедурата по налагане на дисциплинарни
наказания по глава VІІІ на ЗМВР „ Дисциплинарна
отговорност“ към производството по прекратяване на служебното правоотношение по
реда глава Х на същия закон. Това са различни
административни производства и
поради тази причина тяхната правна регламентация се съдържа в различни раздели
на ЗМВР. Съществуването на правно задължение не може да се извежда по
тълкувателен път. След като прекратяването на
служебно правоотношение не е сред лимитативно изброените дисциплинарни наказания
в чл. 197, ал.1 от ЗМВР , няма правно основание
адм. орган преди издаване на заповедта
за прекратяване на служебно правоотношение да изпълни предписанието по чл. 206,
ал.1 от този закон по изслушване на държавния служител или събиране на негови
писмени обяснения. Подобно усложнение на адм. процедура е въведено от
законодателя поради факта, че процесът има за предмет ангажиране дисциплинарната
отговорност на държавен служител т.е. разновидност на юридическата отговорност .
Протеклотото адм. производство в настоящия случай не касае извършено дисциплинарно нарушение и съответно налагане
на дисциплинарно наказание.
Освен това , пълномощникът на жалбоподателя твърди, че
ако спрямо В. беше приложена разпоредбата
на чл. 206, ал.1 от ЗМВР, то той би могъл да прекрати своето участие в търговските
дружества. Подобна правна възможност той е имал още преди да встъпи като
държавен служител през 2013 г., , както и за периода от 2013 г. до издаване на оспорената
заповед през 2019 г., но не се е възползвал . Съдът при проверка за законосъобразност на адм. актове се съобразя само с реално
настъпили юридически факти, а не с хипотетични възможности за действие .
Събраните писмени доказателствени източници сочат за спазване
на относимите за казуса материалноправни разпоредби.
Според правилото на чл.19, ал.2 от ЗИНС за държавните
служители по ал. 1, т. 1 се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на
вътрешните работи, доколкото в този закон не е предвидено друго.
Новелата на чл. 226, ал.1 ,т. 7 , б. „ ж „ от ЗМВР гласи, че
служебното правоотношение на държавния служител в МВР
се прекратява при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради установяване на несъвместимост в случаите по чл. 153, ал. 3, т.
1 – 4;
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 3 от ЗМВР несъвместимост със службата в МВР е
налице, когато държавните служители:
1. биха
се оказали в непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол със
съпруг или съпруга, лице, с което се намират във фактическо съжителство,
роднина по права линия, по съребрена линия – до четвърта степен включително,
или роднина по сватовство – до втора степен включително;
2. са еднолични търговци, неограничено
отговорни съдружници в търговски дружества, управители, търговски пълномощници,
търговски представители, прокуристи, търговски посредници, ликвидатори или
синдици, членове на органи на управление или контрол на търговски дружества или
кооперации;
3. извършват търговска дейност;
4. работят по трудово правоотношение или
по граждански договор, освен за осъществяване на научна, преподавателска
дейност или упражняване на авторски права, по ред, определен от министъра на
вътрешните работи;
Идентично законодателно решение се обективира в
предписанието на чл. 29 от ЗИНС, според което държавните служители не могат да изпълняват друга държавна
служба, освен в случаите, определени с този или с друг закон. Държавните
служители не могат да извършват дейност, несъвместима със службата им. Несъвместимост
със службата е налице, когато държавните служители:
1. биха се оказали в йерархическа връзка
на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, лице, с което се намира във
фактическо съжителство, роднина по права линия без ограничения, по съребрена
линия – до четвърта степен включително, или роднина по сватовство – до втора
степен включително;
2. са еднолични търговци, неограничено
отговорни съдружници в търговски дружества, управители, търговски пълномощници,
търговски представители, прокуристи, търговски посредници, ликвидатори или
синдици, членове на органи на управление или контрол на търговски дружества или
кооперации;
3. извършват търговска дейност;
4. работят по трудово правоотношение или
по граждански договор, освен за осъществяване на научна, преподавателска
дейност или упражняване на авторски права, по ред, определен от министъра на
правосъдието;
5. участват в управителни и контролни
органи на търговски дружества.
Твърдението на жалбоподателя, че като
едноличен търговец и като управител и едноличен собственик на капитала на ЕООД
не е развивал търговска дейност като е подавал „нулеви „ ГФО не попада в
изключенията на чл. 29, ал.4 и 6 от ЗИНС.
Освен това неговото служебно
правоотношение не е прекратено поради извършена търговска дейност на основание чл.
29, ал. 3, т.3 от ЗИНС и чл. 153, ал.3
т. 3 от ЗМВР/, а по чл. 29, ал. 3 , т.2 от ЗИНС и чл. 153, ал.3 т. 2 от ЗМВР - държавният
служител е едноличен търговец и управител на търговско дружество. По делото са събрани безспорни доказателства
за статут на адресата на заповедта на едноличен търговец , както и законен
представител на търговско дружество ,
които кореспондират с нормативното предписание за несъвместимост с изпълнение на държавна
служба .
В контекста на гореизложеното
подадената жалба е неоснователна, тъй като оспорената по съдебен ред заповед за
прекратяване на служебно правоотношение е законосъобразен индивидуален адм. акт.
При този изход на делото
съдът на основание чл. 143, ал.3 от АПК следва да се уважи своевременно
направеното искане на ответника по правния спор за присъждане на юриск. възнаграждение
от 100 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 24 от
Наредбата за правната помощ вр. чл. 144 от АПК.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.
172 във вр.с чл. 173 от АПК съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.К.В. *** с ЕГН ********** против
заповед № Л-1896/11.04.2019 г. на
главния директор на Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията „ , с която е
прекратено служебното му правоотношение.
ОСЪЖДА В.К.В. *** с ЕГН ********** да заплати на
Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията „ юриск. възнаграждение от 100 /
сто / лева.
Съдебното решение подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от съдебното решение да се изпрати на страните.
Съдия :