Протокол по дело №334/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 793
Дата: 4 ноември 2022 г. (в сила от 4 ноември 2022 г.)
Съдия: Диана Колева Стоянова
Дело: 20223100900334
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 2 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 793
гр. Варна, 04.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана К. С.а
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. С.а Търговско дело №
20223100900334 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:09 часа се явиха:
Ищецът „БЪЛГАРСКО МАШИНОСТРОЕНЕ ДОБРИЧ-БМД“ АД ,
редовно призован, явява се лично Б. Б.–изпълнителен директор, представлява
се от адвокат Д. С., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Ищецът „ПОЛУРЕМАРКЕТА И КОНТЕЙНЕРИ“ АД , редовно
призован, явява се лично В. П.-изпълнителен директор, представлява се от
адвокат Б. К., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Ответникът ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И
ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ“, редовно призован, представлява се от
юрисконсулт Д.М. и юрисконсулт Е.И., редовно упълномощени и приети от
съда от днес.
Свидетелят В. Д. П., редовно призована, явява се в съдебно заседание
в качеството си на изпълнителен директор на ищеца „ПОЛУРЕМАРКЕТА И
КОНТЕЙНЕРИ“ АД.
Свидетелят П. С. М., редовно призован, явява се в съдебно заседание.
Свидетелят Б. Г. Б., редовно призован, явява се в съдебно заседание в
качеството си на изпълнителен директор на „БЪЛГАРСКО
МАШИНОСТРОЕНЕ ДОБРИЧ-БМД“ АД.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
1
ЮРИСК. М.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСК. И.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ на основание чл. 143 от ГПК пристъпи към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. С.: Поддържам иска, така, както е предявен и допълнителната
такава, с всички възражения.
АДВ. К.: Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба.
ЮРИСК. М.: Оспорвам исковата молба, поддържам отговора и
допълнителния отговор към нея.
ЮРИСК. И.: Оспорвам исковата молба, поддържам отговора и
допълнителния отговор към нея.
На основание чл. 145 ГПК, СЪДЪТ приканва страните към спогодба.
АДВ. С.: Имаме желание да се спогодим, стига да приемат, че е изтекъл
давностният срок.
АДВ. К.: Спогодба на друга основа не може да има, според нас.
СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК докладва делото, като се
придържа към изготвения проекто-доклад, обективиран в Определение №
1285 от 19.08.2022 год., както следва:
Производството е образувано по предявен от „Българско
Машиностроене – Добрич БМД“ АД и „Полуремаркета и Контейнери“ АД
срещу Държавна Агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че не дължат при условията на солидарност сумата
от 97832.46лв., представляваща главница и сумата от 2167.54лв., частичен иск
от сумата 198812.90лв., представляваща начислена законна лихва за забава
върху главницата от 97832.46лв. за периода 22.12.2003г. до 18.01.2022г., за
които суми е образувано изпълнително дело № 20223110404013 по описа на
2
ДСИ при Районен съд - Варна, образувано въз основа на изпълнителен лист
по влязло в сила решение по т.д. № 205/2003г. на Окръжен съд – Добрич и
решение по в.т.дело № 301/2005г. по описа на Апелативен съд – Варна.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
В исковата молба се твърди, че двамата ищци са конституирани като
длъжници по изп.дело № 20223110404013 по описа на ДСИ при Районен съд
Варна, образувано по молба на взискателя Държавна агенция "ДРВВЗ" -
София. Съгласно получените покани следва да бъдат заплатени 97 832.46
главница, 198 812.90 лв. лихва, 84 лв. разноски по изпълнителното дело,
10983.49 лв. такса за Районен съд - Варна или общо 307 712.85 лв.
Изпълнителното дело е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист
от 08.06.2006г. по решение № 66/13.05.2005. по т.дело № 205/2003г. по описа
на Окръжен съд Добрич, с което ищците и "ПРК - 2002" АД са осъдени
солидарно да заплатят на ответника сумата 89 199.31 лв., представляваща
стойност на движими вещи, дадени за съхранение в "ПРК" АД (прекратено
без ликвидация поради разделяне), ведно със законната лихва от 22.12.2003г.
до окончателното плащане и по решение по в.т.дело № 301/2005г. по описа на
Апелативен съд – Варна, с което присъдена разликата над 78 199.31 лв. до
пълно предявения размер от 97 832.46 лв.
Излага се, че вземането е станало изискуемо през 2006г., когато
решенията са влезли в сила, като от този момент е почнал да тече петгодишен
давностен срок по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Давностният срок е прекъснат през
2006г. в хипотезата на чл. 116, буква "в" от ЗЗД, след като по молба на
взискателя е образувано изп.дело № 20063230400308 по описа на ДСИ при
Районен съд Добрич и са поискани и предприети действия за принудително
изпълнение спрямо длъжниците за събиране на вземането. Със съобщение от
13.10.2021 г. на ДСИ при Районен съд Добрич ищците са уведомени, че
производството по делото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК - поради непоискване от взискателя извършване на изпълнителни
действия в продължение на две години. Последното изпълнително действие
по изп.дело № 20063230400308 по описа на ДСИ при Районен съд Добрич
прекъсващо давностния срок, е извършено на 28.11.2014г. На тази дата е
издаден протокол за нестанала публична продан на недвижим имот. След тази
3
дата взискателят е бездействал и не е поискал и посочил в молба до съдебния
изпълнител нови способи на изпълнение, поради което делото се е
прекратило, поради "перемпция" считано от 28.11.2014г. От 29.11.2014г.
започва да тече нова пет годишна давност, която е изтекла на 29.11.2019г.
Предвид изложеното вземането по изпълнителния лист е погасено по давност,
поради което е формулиран петитум да бъде прието за установено, че същото
не се дължи.
По делото е постъпил отговор от ответника Държавна Агенция
„Държавен резерв и военновременни запаси“ в срока по чл. 367 от ГПК.
Оспорва предявения иск като недопустим, а по същество като неоснователен.
Не се оспорва обстоятелството, че ищците са длъжници по изп.дело №
20223110404013 по описа на ДСИ при Районен съд Варна за процесните суми.
Твърди се, че давността не е изтекла. По първоначалното изпълнително дело
№ 20063230400308 по описа на ДСИ при Районен съд – Добрич са били
извършвани множество изпълнителни действия, като същото е прекратено по
молба на взискателя. През 2016г. е била проведена среща между страните,
като техните управителни органи са признали съществуването на
задължението по издадения изпълнителен лист. Било подготвено
проектоспоразумение с вх. № 1115/11.05.2016г. С признанието на дълга
започва да тече нова давност по смисъла на чл. 116, „а“ от ЗЗД, която към
настоящия момент не е изтекла. По изложените съображения моли да
отхвърли предявения иск.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, в която с
поддържат изложените твърдения в исковата. Допълнително се посочва, че
изпълнителното дело е прекратено, поради непоискано действие от страна на
взискателя в продължение на две години или на 28.11.2016г., като в исковата
молба погрешно е посочено 28.11.2014г. Оспорва се обстоятелството,
представляващите дружествата лица да са правили устно или писмено
признание на задълженията по изпълнителния лист. Представеното проекто –
споразумение е неподписано от нито една от страните и е негодно да
установи признание на задължения.
В срока за допълнителен отговор е депозиран такъв от ответника, като
не са изложени нови твърдения и оспорвания.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът указва на ищците, че
4
носят доказателствената тежест да докажат, че са конституирани като
длъжници по изп.дело № 20223110404013 за процесните суми, че преди това
е било образувано изп. дело № 20063230400308, че последното изпълнително
действие по това дело е извършено на 28.11.2014г.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът указва на ответника, че
носи доказателствената тежест да установи положителните факти, на които се
позовава, а именно: че е извършвал действия, които водят до спиране и
прекъсване на давността, че през 2016г. е била проведена среща между
страните, като техните управителни органи са признали съществуването на
задължението по издадения изпълнителен лист, че е било подготвено
проектоспоразумение с вх. № 1115/11.05.2016г.
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът намира, че не са налице
факти, по отношение, на които страните не сочат доказателства.
Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат
възражения по проекто доклада.
На основание чл. 146, вр. 374 от ГПК СЪДЪТ, като взе предвид
становищата на страните намира, че проекта за доклад следва да бъде вписан
като окончателен.
Водим от горното СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ВПИСВА в протокола проектодоклада, изготвен с Определение №
1285 от 19.08.2022 год. като окончателен доклад по делото.
СЪДЪТ докладва постъпилия заверен препис от изпълнително дело №
20063230400308 по описа на ДСИ при РС-Добрич.
СЪДЪТ констатира, че изисканото изпълнително дело №
20223110401013 по описа на ДСИ при РС-Варна, към настоящия момент не е
постъпило по делото.
АДВ. К.: Държим на изискването на изпълнително дело №
20223110401013 по описа на ДСИ при РС-Варна.
Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат други
искания и няма да сочат други доказателства.
СЪДЪТ по доказателства намира, че следва да бъдат приети
5
представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
такива, както и постъпилото изпълнително дело № 20063230400308 по описа
на ДСИ при РС-Добрич, като допустими и относими към предмета на спора.
СЪДЪТ констатира, че с определение № 1406/20.09.2022 г. е допуснал
на ответната страна трима свидетели при режим на призоваване, двама от
които - В. Д. П. и Б. Г. Б., се явяват представляващи на двамата ищци. Във
връзка с изложеното е недопустимо изслушването им като свидетели, като
процесуалният способ за събиране на доказателства чрез представителите на
дружествата е по чл. 176 от ГПК.
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото заверени за
вярност преписи от представените с исковата молба писмени доказателства,
както следва: Покана за доброволно изпълнение изх. № 1903/18.01.2022 г.,
Изпълнителен лист от 08.06.2006 г. по т.д. № 205/2003 г. по описа на ОС-
Добрич, Покана за доброволно изпълнение изх. № 1905/18.01.2022 г.,
Изпълнителен лист от 08.06.2006 г. по т.д. № 205/2003 г. по описа на ОС-
Добрич, Решение № 66/13.05.2005 г. по т.д. № 205/2003 г. по описа на ОС-
Добрич, Решение от 22.11.2005 г. по в.т.д. № 301/2005 г. по описа на АС-
Варна, Съобщение изх. № 10129/13.10.2021 г., Съобщение изх. №
10131/13.10.2021 г., Съдебно удостоверение изх. № 1357/09.02.2022 г.,
Удостоверение изх. № 6428/22.02.2022 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото заверени за
вярност преписи от представените с отговора на исковата молба писмени
документи, както следва: Съобщение изх. № 5878/20.05.2014 г., Молба изх. №
ПО-05-562/10.06.2014 г., Писмо изх. № 1562/25.06.2014 г., Съобщение изх. №
8899/03.09.2014 г., Молба изх. № ПО-05-916/24.09.2014 г., Писмо изх. №
2433/10.10.2014 г., Молба изх. № ПО-05-1006/17.10.2014 г., Молба изх. №
ПО-05-1084/14.11.2014 г., Споразумение изх. № 1115/11.05.2016 г., Писмо
изх. № ПО-05-476/10.06.2016 г., Писмо изх. № ПО-05-477/10.06.2016 г.,
Писмо изх. № ПО-05-478/10.06.2016 г., Пълномощно изх. № 4859/17.11.2021
г., Пълномощно изх. № 4896/19.11.2021 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото заверено за вярност копие на
изпълнително дело № 20063230400308 по описа на ДСИ при РС-Добрич.
6
ПОВТОРНО ИЗИСКВА от ДСИ при Районен съд-Варна, заверено за
вярност копие на изпълнително дело № 20223110401013.
ОТМЕНЯ Определение № 1406/20.09.2022 г. в частта, в която съдът е
допуснал на ответната страна свидетелите при режим на призоваване - В. Д.
П. и Б. Г. Б., на основание чл. 253 от ГПК, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ответната страна за събиране на гласни доказателства чрез разпит
на посочените свидетели.
СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит призования свидетел П. С. М., като
снема самоличността му, както следва:
Свидетелят П. С. М., ЕГН: **********, 77 г., български гражданин,
неосъждан, без дела със страните, предупреден за отговорността по чл. 290 от
НК, след което същият обеща да говори истината.
На въпроси на юриск. М.:
Свидетелят М.: Бил съм изпълнителен директор на „Полуремаркета и
контейнери“ АД, старото предприятие, бях ангажиран с това, което стана с
„Държавния резерв“. Не си спомням какво задължение сме имали към
„Държавния резерв“, даже не си спомням коя година беше. Спомням си, че
имахме задължения. 2002 г. ние се разделихме на три дружества и тогава
разделихме активите и пасивите, в определен процент. 2016 г., може би
тогава разбрах какво значи солидарна отговорност и написах един протокол,
така, че това задължение да се разпредели с оглед активите и пасивите на
всяко дружество. Аз написах този протокол. Идеята ми беше, защото съм
ангажиран и към трите дружества. Този протокол го занесохме в „Държавен
резерв“, с цел да отпадне тази солидарна отговорност и всеки да получи от
този пасив процента, който трябва да има съгласно разделянето.
СЪДЪТ предявява на свидетеля Споразумение, приложено на л. 64-65
от делото.
На въпроси на съда:
Свидетелят М.: Мисля, че това споразумение занесох в „Държавен
резерв“, с това съдържание, да отпадне солидарната отговорност и всеки да
получи такъв пасив, какъвто е бил при разделянето.
Проблемът беше, че по това време едното от дружествата беше
фалирало, К. беше фалирала и на практика не съществуваше в правния мир.
7
Тя е с най-големия актив и пасив. Съответно, другите изпълнителни
директори, на „Полуремаркета и контейнери“ и „Българско машиностроене
Добрич БМД“, отказаха да го разпишат. Дружествата, на които се раздели
старото предприятие „Полуремаркета и контейнери“ АД са „ПРК-2002“,
„Полуремаркета и контейнери“ АД и „Българско машиностроене Добрич-
БМД“. К. представляваше „ПРК-2002“, което фалира. Аз представлявах
„Полуремаркета и контейнери“ в началото. След това има друг изпълнителен
директор. Към 2016 г. не си спомням дали съм го представлявал. Щом е
присъствала П., значи тя го е представлявала. „Българско машиностроене
Добрич-БМД“ не съм го представлявал.
Бил съм само на срещата в „Държавен резерв“. Бяхме аз, П. и Б..
Споразумението не беше разписано.
Не си спомням какво точно е говорено на срещата. Смисълът на
срещата беше да се разпределят задълженията, така както са били активите и
пасивите, когато сме се разделяли, защото сме се разделяли някъде преди
2002 г. Не мога да кажа дали П. е била запозната със задължението към него
момент. Това задължение никъде не фигурираше при нас и ние не сме го
разделяли, когато се разделяше дружеството на три, а П. не беше във
фирмата, когато се разделяше дружеството. На тази среща отношението на П.
беше негативно. А й обяснявах историята на това задължение. По време на
делата ние поставихме много въпроси, кражби, никакъв договор нямаме с
дирекцията за съхраняване, такива неща, които бяха по време на първото дело
в Добрич. На тази среща, както точно е казала П., не помня, сигурно
негативно отношение, щом не е разписала документа. Тя присъстваше на
срещата, защото беше изпълнителен директор на едното дружество. Целта на
срещата беше да се раздели задължението, което никой от трите дружества не
признава. Пише, да отпадне солидарната отговорност. Да се раздели
задължението процентно, така както сме се разделяли навремето. На срещата
присъстваше и директора на „Държавен резерв“. До подписване на
споразумението на този ден не се стигна, защото К. беше фалирала, а тя беше
най-голямото дружество, което има най-голям дял активи и пасиви и другите
дружества не се съгласиха да плащат. Тогава разбрахме може би какво значи
солидарна отговорност. Б. и П. не се съгласиха да плащат по този начин.
На въпроси на юриск. М.:
8
Свидетелят М.: Не си спомням на тази среща да се е коментирало срок
за погасяване на задължението.
На въпроси на адв. С.:
Свидетелят М.: Бях изпълнителен директор преди разделянето на
дружеството и това ме накара, след като съм присъствал на целия период на
разделянето, което продължи две години, от 2000 г. до 2002 г. Знам историята
на разделянето и това ме накара да видя каква е възможността да махна тази
солидарна отговорност.
СЪДЪТ уведомява свидетеля, че е внесен депозит в размер на 50 лв. за
разноските по явяването му в съдебно заседание.
Свидетелят М.: Не желая заплащане на разноски.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна съдебната зала.
Процесуалните представители на страните заявиха, че няма да
сочат други доказателства и нямат други искания.
ЮРИСК. М.: Във връзка с изпълнително дело № 20223110401013 по
описа на ДСИ при Районен съд-Варна, не държа на изискването му.
АДВ. С.: Ако не се спори това, което е по съдебното удостоверение, от
ответника, няма да държим да се изисква делото.
ЮРИСК. М.: Не спорим по фактите, отразени в съдебното
удостоверение.
АДВ. К.: Както и по отношение на съдебното удостоверение от ДСИ
при РС-Варна.
ЮРИСК. М.: Не спорим, да се приемат за безспорни.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК СЪДЪТ намира, че следва
да бъдат приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
фактите, изложени в съдебно удостоверение изх. № 1357/09.02.2022 г.
издадено от ДСИ при Районен съд-Добрич /л. 22 от делото/.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК СЪДЪТ намира, че следва
да бъдат приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
фактите, изложени в съдебно удостоверение изх. № 6428/22.02.2022 г.,
издадено от ДСИ при Районен съд-Варна /л. 23 от делото/.
9
Определението за изискване на изпълнително дело № 20223110401013
по описа на ДСИ при Районен съд-Варна следва да бъде отменено.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ между страните по делото фактите, изложени в съдебно
удостоверение изх. № 1357/09.02.2022 г. издадено от ДСИ при Районен съд-
Добрич /л. 22 от делото/, а именно:
По описа на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд-Добрич
има образувано изпълнително дело № 308"а" от 2006г., на основание
изпълнителен лист от 08.06.2006г., издаден въз основа на решение по в.т.д. №
301/2005г. по описа на Апелативен съд гр. Варна и т.д. № 205/2003г. по описа
на Окръжен съд-Добрич, по силата на който „Българско машиностроене
Добрич-БМД" АД, представлявано от Б. Б.; „ПРК-2002" АД гр. Добрич,
представлявано от И. К. К. и „Полуремаркета и контейнери" АД, Добрич,
представлявано от П. С. М., са осъдени за заплатят солидарно на Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси"-гр. София, сумата от 97
832,46 лв. /деветдесет и седем хиляди осемстотин тридесет и два лв. и 46 ст./,
от които 89 199,31 лв.-стойност на липсващи движими вещи, дадени на
съхранение в ПРК, присъдени с първоинстанционното решение и 8 633,16 лв.,
присъдени от въззивната инстанция, ведно със законната лихва, считано от
22.12.2003г. до окончателното плащане.
Изпълнително дело № 308"а"/2006г. е прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК с Постановление на Държавен съдебен изпълнител от
13.10.2021 г., влязло в сила на 26.10.2021г.
Последните предприети действия по изпълнително дело №
308“а“/2006г. по описа на СИС при PC-Добрич са от 28.11.2014 г., на която
дата е издаден Протокол за нестанала публична продан на недвижим имот,
поради неявяване на купувачи и неподаване на валидни наддавателни
предложения. След тази дата по изпълнителното дело няма извършвани
действия от страна на взискателя ДА „Държавен резерв и военновременни
запаси", на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ
10
ДОКАЗВАНЕ между страните по делото фактите, изложени в съдебно
удостоверение изх. № 6428/22.02.2022 г., издадено от ДСИ при Районен съд-
Варна /л. 23 от делото/, а именно:
В Съдебно-изпълнителна служба на 14.01.2022 г. е образувано
изпълнително дело № 20223110404013, въз основа на Изпълнителен лист,
издаден по т.д. № 301/2005 г. по описа на Апелативен съд-Варна, по което
„Българско машиностроене Добрич-БДМ“ АД, представлявано от Б. Б., с
БУЛСТАТ *********, е осъден да заплати олихвяеми суми – 97832.46 лв. от
22.12.2003 г. и към момента дължи общо главница 97832.46 лв. и общо лихва
199764.05 лв.
На основание чл. 458 от ГПК е присъединена като взискател Държавата.
ОСТАВА ДА ДЪЛЖИ:
Задължения към НАП 140008.47 лв.
Олихв. сумата по изп. лист97832.46 лв.
Лихви199764.05 лв.
Пропорц. такса с ДДС14366.52 лв.
Държ. такси 104.00 лв.
ОБЩО 452075.50 лв.

Длъжник: „Българско машиностроене Добрич-БДМ“ АД,
представлявано от Б. Б.;
Взискатели: Национална агенция за приходите-присъединен взискател,
БУЛСТАТ **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ №
128; Държавна агенция „ДРВВЗ“ гр. София, с адрес гр. Варна, ул. „София“ №
28, чрез директор Огнян Иванов, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от
ГПК.
ОТМЕНЯ на основание чл.253 от ГПК протоколно определение от
01.11.2022г. за изискване на изпълнително дело № 20223110401013 по описа
на ДСИ при Районен съд-Варна.
АДВ. С.: Представям списък с разноски.
АДВ. К.: Представям списък с разноски. Тъй като плащането на
11
адвокатското възнаграждение е извършено от друго дружество –
„Континенталик“, направено е по силата на Договор за поръчка, представям
договора за поръчка, извлечение от сметката за извършеното плащане, както
и ордер за възстановяване на сумите от страна на моя доверител
„Полуремаркета и контейнери“ в полза на „Континенталик“, т.е. разходите
направени от „Континенталик“от см за изв плаща не и ордер за възст на
сумите в полза на „Полуремаркета и контейнери“.
ЮРИСК. И.: Оспорваме адвокатския хонорар за прекомерност. Молим
да ни бъдат присъдени разноски, съгласно ГПК, включително
юрисконсултско възнаграждение. Не представяме списък.
С оглед изявленията на процесуалните представители на страните,
СЪДЪТ счете спора за изяснен от фактическа страна, поради което и на
основание чл.149, ал.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. С.: Моля да уважите иска така, както е предявен и да ни
присъдите направените разноски. Моля да ми бъде даден срок за представяне
на писмена защита.
АДВ. К.: Моля да уважите иска, като основателен и доказан, да уважите
и претенцията за разноски, която е в минимален размер. Моля да ми бъде
даден срок за представяне на писмена защита.
ЮРИСК. М.: Моля да отхвърлите така предявения иск. Считаме, че е
неоснователен. Моля да ми бъде даден срок за представяне на писмена
защита.
ЮРИСК. И.: Оспорваме исковата претенция. Моля за срок за писмена
защита.
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ обяви същите за
приключили и ще се произнесе с решение на 01.12.2022 г.
СЪДЪТ дава възможност на ищцовата страна в седмичен срок и на
ответната страна в 10-дневен срок от днес, да изложат писмено становище по
съществото на правния спор, с препис за насрещната страна.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:37
12
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
13