Присъда по дело №309/2012 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА, ПОСТАНОВЕНА НА 21.11.2013 ГОДИНА ПО НОХД № 309/2012 ГОДИНА ОТ ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

 

Варненската окръжна прокуратура е възвела обвинение срещу В.П.П. ЕГН ********** и А.Е.И. ЕГН **********  за това,че:

1.На 23.03.2011 година в гр. Варна в съучастие като съизвършители помежду си и по хулигански подбуди причинили три средни телесни повреди на повече от едно лице- на Г.В.И. -многофрагментно счупване на горната челюст обусловило трайно затруднение във функциите на дъвченето и говора за период не по-малък от 3-4 месеца, както и счупване короните на 1-2 горни десни зъби до венеца, което обусловило трайно затруднение във функциите на дъвченето и говора за период надвишаващ 1 месец ,на М.С.М.-счупване на горна челюст обусловило затруднение във функциите на дъвченето и говора за период не по-малък от  3-4 месеца- престъпление по чл.131 ал.1 т.4 пр.3 и т.12 вр.чл.129 ал.2 НК вр.чл.20 ал.2 НК.

2.На 21.03.2011 година в гр.Варна, в съучастие като съизвършители помежду си по хулигански подбуди направили опит умишлено да умъртвят М.И.М. като довършили деянието, но не са настъпили предвидените в закона и исканите от дейците общественоопасни последици- престъпление по чл.116 ал.1 т.11 вр.чл.18 ал.1 НК вр.чл.20 ал.2 НК.

 

В съдебно заседание прокурорите от ВОП поддържат обвиненията. Правят анализ на събраните доказателства и предлагат да се даде вяра на показанията на св. И. и М. депозирани до провеждане на очната ставка, както и на пострадалия М.М. като сочат,че тези показания са последователни и достоверни. След коментар и на експертизите предлагат за престъплението по чл.131 НК налагане на наказание от 6 години лишаване от свобода за подс. П. и 8 години- за подс. И., а за престъплението по чл.116 вр.чл.18 ал.1 НК- минимално наказание за подс. П. и наказание лишаване от свобода за срок от 18 години за подс. И..

 

Поверениците на частния обвинител правят самостоятелен и пълен анализ на събраните гласни, писмени и веществени доказателства. Акцентират върху достоверността на показанията на св. М.. Предлагат за деянието съставомерно по чл.116 вр.чл.18 ал.1 НК на всеки от подсъдимите да се наложи максимално наказание от по 20 години лишаване от свобода.

 

Защитниците на подсъдимите се спират много подробно на събраните доказателства при разследването и проведеното съдебно следствие. Подлагат на критика изготвения обвинителен акт като сочат, че изложеното в него не е подкрепено от доказателства. След анализ предлагат да се кредитират показанията на св. М. и И. депозирани при проведените очни ставки при разследването, както и пред съда. Считат, че не следва да се дава вяра на показанията на св. М. поради загубата на спомен за случилото си. Излагат съображения, че предвид времето на засичане на л. а. от камерата и обаждането на тел 112 не е налице достатъчен период, поради което и присъствието на подсъдимите на мястото на побоя е невъзможно. Спират се на показанията на св. С. и С., като сочат че показанията им изключват присъствието на място на лекия автомобил м.”Мерцедес”.Считат, че показанията на тримата свидетели, които на практика осигуряват алиби на подсъдимите са напълно достоверни и следва да се кредитират. Безалтернативно пледират за постановяването на оправдателна присъда.

 

В последната си дума всеки от подсъдимите твърди, че е невинен и моли за оправдаване.

 

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Св. Г. била собственичка на обект, където се продавали дюнери,намиращ се на бул.”Осми приморски полк” № 87 малко преди кръстовището с бул “Цар Освободител”/кръстовището е известно на живеещите в гр. Варна като Червения площад”/.Съвсем близо и от двете страни на заведението имало две пресечки, които нямали излаз на булеварда. С оглед безопасността на обекта, както и за да следи поведението на продавачите, свидетелката поставила камери вън и вътре в обекта. Камерите не показвали точен час, не били синхронизирани нито със зимно и лятно часово време, нито помежду си.

Подсъдимите П. и И. поддържали близки отношения помежду си. Подсъдимият П. управлявал л.а.м .”Мерцедес” с рег. № В 90 09 РМ, черен на цвят, собственост на неговия баща. Колата била голяма- лимузина, модел S 500 ,с  подобрения и изменения във външния вид -т.нар. фейстлифт и се “набивала на очи”.

Подсъдимите били високи, едри и с впечатляващо телосложение, като подс. П. бил макар и малко,но по-висок от подс. И..”Тези двамата бяха забелязващи се, внушителни”…”телосложението им беше много здраво /нацепени ,яки/”/показания на св.И.-т.1 л.26 от д.п. и т.1 л.102-гърба от НОХД/.Така например подс. П. бил висок 195 см. и с тегло 120 кг/ протокол за разпит на обвиняем-т.1 л.73-гърба д.п./

На 21.03.2011 година преди 02 часа след полунощ подсъдимите се отправили с шофирания от подс. П. лек автомобил м.”Мерцедес”за да си закупят дюнери от горепосочения обект. За да стигнат до него те се движили от Катедралата по бул.”Осми приморски полк” по посока бул.”Чаталджа”. По пътя било невъзможно да бъдат нарушени правилата за движение и колата да пресече пътните платна и да стигне до другата страна- до дюнера, понеже по цялото протежение на този участък от булеварда имало поставени разделителни прегради, които не позволявали подобна маневра. Когато стигнал до бул.”Чаталджа” подс. П. направил ляв завой, колата преминала през кръстовището между бул.”Чаталджа” и бул.”Осми приморски полк” и после продължила по тази улица в посока бул.”Цар Освободител”.На кръстовището имало камери, които обаче не заснели колата, понеже не работели. Тази вечер подс. П. бил облечен с тъмно яке с качулка и светла емблема на десен ръкав, на главата си имал светла качулка от долна дреха, бил с долнище от тъмен анцуг със светли кантове. Подс. И. бил облечен със синьо яке със светли кантове на ръкавите и тъмно долнище на анцуг.

Подс. П. паркирал колата на булеварда и в близост до дюнера, двамата подсъдими слезли закупили си дюнери и започнали да ги консумират. Идването и последващите им действия били фиксирани от камера /условно наречена № 4/заснемаща пространството пред обекта.

Свидетелите М.М., Г.И. и М.М. били курсанти във Военноморското училище. Тази вечер те били на гости в дома на първия от тях и след полунощ ,но преди 02 часа отишли при същия дюнер, където вече били подсъдимите.Идването им било фиксирано от камера № 4  заснемаща пространството пред дюнера.

Докато се хранели двете “групи” нямали никакъв контакт помежду си. Свидетелите и особено св. М. били впечатлени от вида на лекия автомобил /показания на св. М. т.1 л.31 д.п./.Без да има конкретни извършени действия от страна на подсъдимите, св.М. възприел поведението им като заплашително и недружелюбно.”Направиха ми впечатление двамата едри мъже с това, че се опитваха да провокират, гледаха по-остро, нападателно, гледаха косо и наблюдаваха всички, наблюдаваха и нас. Като казвам “нападателно” имам предвид “заплашително”.В разговор с тях не сме влизали ,защото бяха доста по-големи и нямаше смисъл от никакъв разговор, за каквато и да е комуникация. По самата им стойка и поглед ситуацията не беше за разговор, нямаше смисъл”….”Момчетата ни гледаха на кръв, постоянно, съответно и ние ги гледахме”/показания депозирани в съдебни заседания от 17.04.2012 г и от 19.11.2013 г.-т.1 л.106 и т.2 л.446 НОХД/.

В 02:55:29 часа според показанията на камера № 4 подсъдимите си тръгнали като малко преди това в 02:54:45 часа подс. П. свалил светлата качулка от главата си. Свидетелите видели, как двамата подсъдими  потеглили с висока скорост и силен шум от форсирането на двигателя по посока на кръстовището с бул.”Цар Освободител”.Там подс. П. завил надясно в посока- Окръжна болница. Камерите на това кръстовище работели и заснели колата, която преминала оттам в 02:08:20 часа.

След заминаването на подсъдимите тримата свидетели ги изкоментирали  доста подигравателно/стр.7 от фоноскопна част на експертизата, изготвена от НИКК-МВР-София-т.2 л..417 НОХД,показания на св. К. –т.4 л.47 д.п. и от с.з. на 17.04.2012 г- т.1 л.107 НОХД/ и започнали да ръкомахат след колата /показания на св.К.-т.4 л.47 д.п. и т.1 л.108 НОХД/.

Малко по-късно-в 03:05:37 часа по показания на камера № 4 свидетелите си тръгнали, като прескочили разделителната ограда между платната в двете посоки /показания на св.И.-т.1 л.26 д.п./ и се отправили отново  към квартирата на св. М. в посока Спортна зала. Когато задминали завоя на ул.”В.Д.”***-виж карта-т.2 л.384 НОХД и карти, попълнени от свидетелите в с.з.-т.2 л.446-449 НОХД/ тримата спрели ,запушили и започнали да разговарят.

Междувременно по неустановени мотиви подсъдимите решили да намерят и нанесат побой на тримата младежи.

Те се придвижили с колата отново в близост до дюнера, но без да спират на булеварда.От показанията на св.И. депозирани в съдебно заседание се установява,че от двете страни на дюнера има пресечки,които са без излаз към булеварда.Когато спрели колата, подс.П. слязъл, отишъл до обекта,където в близост до гишето стояло неустановено лице. Подсъдимият се навел  към гишето и попитал:”Отидоха ли ?Къде отидоха  тия хора?”/л.9 от фоноскопна част на експертизата, изготвена от НИКК-МВР-София-т.2 л.419-420 НОХД/.Видно от фоноскопната част на горепосочената експертиза тези думи били изречени в 03:07:55 часа според показанията на камерата, заснемаща вътре в обекта и насочена към гишето /условно  обозначена като камера № 3/.Поради лошото качество на записа, по делото не е установено имало ли е ,какъв отговор и от кого на така зададения въпрос. На записа обаче ясно се вижда, че неустановеното лице посочва с ръка посоката, в която се отдалечили тримата свидетели. Посоката била противоположна на мястото, където живеел подс.П., както и от посоката,където се намирало заведението “Дежа ву”.

Без да минават отново през кръстовището на бул.”Цар Освободител ” и бул.”Осми приморски полк”,по други улици подсъдимите потеглили да търсят младежите в посоката, която им била посочена. При това преминали отново през кръстовището на бул.”Чаталжа” и “Осми приморски полк”,но както вече беше отразено колата не била заснета, понеже камерите не работели.

Те влезли в улицата, където влизането било забранено, но това било възможно поради времето от денонощието, през което на практика няма движение и се приближили с колата до свидетелите. Подс .П. спрял близо- на 2-4 метра от тях /показания на св.М. в съдебно заседание от 19.11.2013 г.-т.2 л.466-467 НОХД/. Когато двамата слезли от автомобила подс. П. държал в ръка тежък предмет-метална тръба или дървена бухалка. Двамата веднага се насочили към св.М. и подс.П. му нанесъл не по-малко от три удара и свидетелят паднал на земята. Незабавно и без да изчаква подс. П. нанесъл не по-малко от два удара на св. И., който също паднал на земята. Тези действия били извършени за секунди, поради което св.М. виждал ставащото, но не успял да реагира. Когато подсъдимите се насочили към него той вдигнал ръце, за да се предпази, отстъпил назад след което побягнал. В неустановен момент и без конкретни причини умисълът на подсъдимите за нанасяне на телесни повреди прераснал в умисъл за умъртвяване на жертвата. Те подгонили свидетеля и го настигнали  след пробягани около 15-20 метра след което и двамата му нанесли не по-малко от 7 тежки удара предимно в областта на главата, част от тях били нанесени от подс.П. с тежкия предмет- тръба или бухалка. Когато св.М. останал да лежи безжизнен на земята подсъдимите се качили в автомобила и потеглили. Отначало отишли до заведението “Дежа ву”,собственост на родител на подс. П. и били видяни от свидетелите Н. и Х.,които работели в заведението.След като не успели да паркират колата до заведението те отишли на ул.”Хаджи Д.”,където живеел подс.П..Там ги видял св.И.-съсед на сем. Петрови. Подс. И. останал да пренощува в дома на подс. П..

По време на побоя  над тримата младежи св.С. видяла част от ставащото и позвънила на тел.112.Обаждането било прието в 02:21 часа/писмо-т.2 л.441…. НОХД/.

След като се свестил св.М. тръгнал към болницата ,поради нанесения тежък побой нямал спомен, как се е придвижил до там, съзнанието му започнало да се прояснява едва в болничното заведение. Когато подс. И. се свестил, подсъдимите вече си били заминали. Той първо позвънил по телефона си на М., след това се огледал и видял, че последният лежал на разклонението и в средата на пътното платно. Свидетелят И. отишъл и дръпнал М. към тротоара, за да не го прегази случайно минаваща кола, след което също се обадил на тел.112.Обаждането било прието в 02:27 часа/писмо-т.2 л.441 НОХД,оглед на ВД –мобилен телефон м.”Самсунг”-т.1 л.106 д.п./.

На място пристигнали оперативни работници- св. Д. и М.- служители във Второ РУП- Варна.Те разговаряли със св. И., който бил замаян, но обяснил, че до тях спрял огромен “извънземен” “Мерцедес” с № 90 09,от него излезли двама огромни като Конан Варварина и ги пребили /показания на св.Д.-д.п-т.4 л.45 д.п. и в с.з. на 17.04.2012 г.-т.1 л.108 НОХД/.Св. М. също чул добре ,както колата, от която слезли извършителите- голям “Мерцедес” със съответни числа от номера 90 09,така и описанието  на извършителите  като две “много големи” и “много здрави” момчета /показания на св.М.-т.4 л.46 д.п. и в с.з.от 17.04.2012 година-т.1 л.108-109 НОХД/.

Св. И. и св. М., който бил в безсъзнание били откарани в Окръжна болница, където вече бил св. М..

По-късно в болницата отишъл св. К.-*** и  взел дрехите на пострадалите които занесъл в Управлението. След това отново се върнал в Окръжна болница, където провел оперативна беседа с двамата пострадали – И. и М., които му разказали за станалото.

Същия ден сутринта по вече образуваното досъдебно производство  били проведени разпити на пострадалите И. и М.- съответно в 06:36 часа и в 07:20 часа / т.1 л.25 и т.1 л.30 д.п./.

Отново на 21.03.2011 г вече били проведени нови разпити на тези двама свидетели, съответно в 14 часа за св.И. и в 14:35 ч за св. М., в които пострадалите заявили, че ще разпознаят извършителите /т.1 л.98 д.п. и т.1 л.93 д.п./

След всеки от разпитите било извършено разпознаване по черно-бели снимки, при което св.И. не разпознал подс.И.,а посочил като подобно друго лице, не разпознал и подс.П./т.1 л.99-102 д.п./. Св.М. също не разпознал подсъдимите/т.1 л.94-97 д.п./

Същия ден  в разпити, проведени в 18,40 часа и в 19 ч св. М. и И. заявили, че могат да разпознаят лицата “на живо”/т.1 л.119 д.п. и т.2 л.1-4 д.п./

На следващия ден-22.03. съответно в 10,45 и в 11 часа свидетелите отново потвърдили, че “на живо” ще могат да разпознаят извършителите /т.2 л.15 и т.2  л.6 д.п./.

След разпитите в 10,35 и в 11 часа били проведени разпознавания, като подсъдимите стояли между лица със сходен външен вид. Св.М. разпознал подс. И., разпознал и подс. П. с известна уговорка за него:”Почти напълно съм сигурен, мисля, че това е лицето, което ме би”/т.2 л.7 и л.11 д.п./.В разпит от 12,30 часа този свидетел потвърдил разпознаването и по-точно, че подс.И. го е бил.

Същия ден-22.03. съответно в 11,25 и в 11,35 часа св.И. разпознал подс. И. и П., като за последния казал:”Това е лицето, което ме нападна”/т.2 л.16 и л.20 д.п./ .Разпитан отново същия ден и в разпит, проведен в 12,45 часа този свидетел заявил:”Нищо и никой не ми е повлияло при разпознаването. Още с първия поглед бях убеден, че това са извършителите.”/т.2 л.27 д.п./.

Вследствие на жестокия побой св. М. получил ретроградна амнезия и възстановил спомените си късно и поетапно. Разпитан на 15.08.2011 година свидетелят на практика заявил ,че не помни нищо от инцидента/т.4 л.2 д.п./.В разпита от 28.10. описал двете лица при дюнерите и заявил, че не може да ги разпознае/т.4 л.36 д.п./При следващия разпит, проведен на 16.12.2011 година ,св. М. заявил, че може да разпознае лицата, които са нанесли побоя./т.5 л.6-7 д.п./.По-късно същия ден били проведени и разпознаванията, при които свидетелят разпознал подсъдимите /т.5 л.8 и 11 д.п./.

На 21.03.2011 година с начало 05 часа бил извършен оглед на местопроизшествие на кръстовището на ул.”Л.Каравелов”,”В.Д.” и “Ген.Паренсов” в близост до заведението “Кокалчето”.Подробно били описани намерените следи от червеникава течност, както върху пътното платно, така и върху паркирани в близост автомобили/т.1 л.18-19 д.п./

На 21.03.2011 година след оперативната беседа проведена в болницата с пострадалите М. и И. били събрани достатъчно данни за установяването на извършителите основно предвид особеностите на лекия автомобил, посочения специфичен рег.№ 90 09 ,както и даденото описание на лицата, нанесли побоя. Била съставена докладна записка, съдържаща така получените данни/т.1 л.16 д.п./

На 21.03.2011 година с начало 13,15 часа бил извършен оглед на л.а.м. ”Мерцедес “ с рег № В 90 09 РМ. Били намерени, описани  и иззети следните вещи-8 броя мобилни телефони, пистолет м.”Валтер” поставен в чантичка- зареден, метален бокс, черна шапка с надпис “Адидас” нож с острие 12,5 см. и дръжка 10,5 см- обща дължина 23 см, черна плетена шапка с надпис, батерии, СИМ- карти и др..

 

Впоследствие и на 14.04.2011 година св. Г. доброволно предала един брой СД съдържащ записи от камерите, заснемащи пред дюнера и вътре в дюнера- посока към гишето/т.2 л.71 д.п./

 

Изготвени били химически експертизи за св. М., И. и М./т.2 л.111,116 и 121 д.п./ при което била установена концентрация на алкохол в кръвта им ,както следва-1,2 %о,0,97 % о и 0,7 % о/

 

От СМЕ/т.3 л.2 , 4 и 6 д.п. приобщена към доказателствата по делото без изслушване на експерта/ се установява кръвногруповата принадлежнаст на пострадалите ,както следва- М. А / бета/, И. и М. -О /алфа ,бета/ .

 

От заключението на комплексната видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза /т.3 л.50-58 д.п./ се установява, че фаровете  на л.а. са включени в 02:08:00 минути, след което същият е направил десен завой на кръстовището в 02:08:19 минути. Записът не е манипулиран, няма достатъчно идентификационни признаци за посочване на други данни.

 

От изготвената СМЕ на ВД/т.3 л.83-87 д.п. приобщена към доказателствата без изслушване на експерта/ се установява по кои от натривките от местопроизшествието, както и от дрехите на тримата пострадали има кръв с човешки произход.

 

От изготвената СМЕ на ВД/т.3 л.93-95 д.п. приобщена към материалите по делото без изслушване на експерта/ се установява, че по иззетите от л.а.м.”Мерцедес” вещи не се доказва наличие на човешка кръв.

 

От СППЕ назначена на 18.05.2011 година и изготвена на 26.06.с.г./т.3 л.98-103 д.п. приобщена към доказателствата по делото без изслушване на експертите/ се установява, че:

-към момента на извършване на деянието М. не е страдал от психично заболяване, зависимост към наркотични вещества или техни аналози или алкохолна зависимост. Бил е в състояние на обикновено алкохолно опиване- лека степен, което не е оказало съществено въздействие върху поведението му.

-налице са тежки последици от случилата се на 21.03.2011 година-М. страда от състояние след черепно- мозъчна травма с контузия на мозъка, фрактура на черепа с епидурален хематом, травмена енцефалопатия. Състоянието е хронично, прогресиращо и често пъти с тенденция към влошаване

-състоянието на М. по принцип не го лишава от възможността да участва в наказателния процес, да дава годни показания и да се защитава сам с изключение на периода на безсъзнателното състояние, причинено от побоя и тежките увреждания на мозъка.

 

От СМЕ / т.3 л.109-112 д.п. приобщена към доказателствата по делото без разпит на експертите / се установява, че по време на задържането под стража подс. П. е с белодробна астма с преобладаващ алергичен компонент и ринит /алергична хрема/.Предписано е лечение при извод, че при необходимост той може да бъде приведен в болнично заведение към системата на затворите.

 

От СМЕ/т.3 л.14-17 д.п./ се установява, че пострадалият М. е получил следните травматични увреждания- счупване на горна челюст, счупване на носни кости, мозъчно сътресение, травматичен оток, кръвонасядания и разкъсно- контузни рани по лицето, контузия и кръвонасядане в областта на пояса. Те са в резултат на удари с твърди тъпи предмети, счупването на горна челюст обуславя трайно затруднение във функцията на дъвченето и говора за период не по-малък от 3-4 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес. Останалите увреждания са определили временно разстройства на здравето, неопасно за живота.

В съдебно заседание вещото лице поддържа изцяло заключението. Уточнява, че са нанесени не по-малко от три удара с достатъчно сила, за да е налице счупване на носните кости. Конфигурацията на предмета, с който са нанесени не може да се определи.

 

От СМЕ/т.3 л.19-22 д.п. / се установява, че пострадалият И. е получил следните травматични увреждания- многофрагментно счупване на горна челюст, мозъчно сътресение, счупване на носни кости, счупване караните на 1,2 горни десни зъби до венеца, счупване короните на 1,2 долни леви и десни зъби в областта на режещите ръбове, травматичен оток, кръвонасядания и разкъсно- контузна рана на лицето. Те са в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети. Счупването на горна челюст е обусловило трайно затруднение във функцията на дъвченето и говора за период не по-малък от 3-4 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес. Счупването на короните на 1,2 горни десни зъби до венеца е обусловило трайно затруднение във функциите на дъвченето и говора за период надвишаващ 1 месец. Останалите травматични увреждания са обусловили временно разстройства на здравето, неопасно за живота.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че на пострадалия са нанесени не по-малко от два удара в областта на главата.

 

От СМЕ / т.3 л.8-12 д.п./ се установява, че пострадалият М. е получил следните травматични увреждания- разкъсно- контузна рана в лява теменно- тилна област на главата, импресионно счупване на черепа в същата област с фрактурни линии, ангажиращи и черепната основа, контузия на мозъка, остър хематом под твърдата мозъчна обвивка, разкъсване на лява тъпанчева мембрана, кръвонасядания по окосмената част на главата и по лицето, ожулвания по главата, разкъсно- контузна рана с липса на тъкани в горния полюс на лява ушна мида, многофрагментно счупване – изкълчване на горна и средна фаланги на 3 пръст на лява ръка.

Уврежданията са в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети реализирани в областта на главата и ляв горен крайник. Експертът е отбелязал, че счита те да са в резултат на действието на предмет с цилиндрична конфигурация, който в единия край е с характерен релеф- изпъкнали и вдлъбнати части с приблизителни размери 4-5 мм разположени в една линия.

Контузията на мозъка и острия хематом всеки поотделно са обусловили разстройства на здравето временно опасно за живота. Разкъсването на лява тъпанчева мембрана е обусловило затруднение в слуха за период над 1 месец. Травмата в областта на 3 пръст на лява ръка е обусловило трайно затруднение в движението на крайника за период от 3-4 месеца. Останалите увреждания са обусловили временно разстройства на здравето, неопасно за живота.

Тежката черепно- мозъчна травма с многофрагментно счупване на черепа, контузията на мозъка с развил се остър хематом е наложило провеждането на оперативно лечение по спешност.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Уточнява, че уврежданията са в резултат на нанесени не по-малко от 7 удара, като тези-в лявата половина на главата са с цилиндричен предмет с определена характеристика. Ударите са нанесени с достатъчна сила, за да се преодолее кожата и черепните кости и да доведе до хематом на твърдата мозъчна обвивка. След получаване на черепно- мозъчната травма пострадалият е изпаднал в безсъзнателно състояние. Не може да се определи поредността на ударите, нито- колко лица са ги нанасяли.

 

По делото е назначена допълнителна СМЕ за установяване здравословното състояние на М./т.1 л.242-247 НОХД/.Посочени са получените увреждания, проведеното интензивно и продължително лечение, включително-крениектомия и краниопластика/последната-м.06.2011 година/. След побоя пострадалият е бил приет в Противошокова зала в увредено общо състояние, неконтактен, сомнолентен, с множество наранявания, включително тежка ЧМТ, тежка контузия на мозъка, хематом над твърдата мозъчна обвивка. Проведено било оперативно лечение по спешност, през следващите няколко дни предвид тежкото състояние е бил седиран в медикаментозна кома. Има допълнително оперативно лечение на трети пръст на лява ръка. Изписан в задоволително общо състояние, налице е намаление слуха на лявото ухо ,което вероятно ще е завинаги. В съдебно заседание вещото лице допълва, че М. е бил в отделението по реанимация  над 20 дни, след което е приведен и лекуван в неврохирургично отделение. След изписването от болница лечението е продължило, провеждат се системни контролни прегледи.

 

За установяване състоянието на М. по НОХД е назначена и комплексна СППЕ и СМЕ/т.1 л.188-194 НОХД/.

-Психиатърът дава  заключение, че след побоя М. е получил ретроградна амнезия и посттравматична енцефалопатия. Спомените на  пострадалия се актуализират, но след деянието и месеци след това е нямал спомен за случилото се. Той е  емоционално лабилен, раздразнителен неустойчив като интереси и трудови инициативи. Спомените на лицето не се обогатяват ,но не могат да се кредитират на 100 % поради факта, че се събират на по-късен етап и при много други факти, надстроени към момента на освидетелстването. М. може да участва пълноценно в наказателния процес, но не следва да се натоварва емоционално.

-психологът дава информация, че в хода на изследването се отчита леко увеличен латентнен период на реакция, необходимост от време за осмисляне на отговорите, както и потребност от повторение на въпроси или инструкции на методиките от страна на вещото лице. Заключението е, че непосредствено след операцията М. е нямал спомен за станалото, постепенно е възвръщал спомените си и към момента на освидетелстване има относително ясни спомени за случилото се. Възможно е, колкото пъти пресъздава станалото толкова повече детайли да се репродуцират, но е възможно и да привнася информация предадена му от неговите приятели. Когнитивните функции- памет и внимание търпят някои дефицити, увеличен е латентният период на реакция, налице е повишена уморяемост при по-продължителна умствена дейност. Има остатъчна моторна афазия по отношение на по-сложна терминология, освидетелстваният освен, че не може да си припомни съответните думи не може и да ги произнесе. Той може да депозира относително достоверни показания. Принципно има спомен за случилото се, но спомените в дадени моменти са все още неточни и непълни. В състояние е да участва в производството, но не бива да се натоварва интензивно с емоции, които за него са афектогенни.

В съдебно заседание психиатърът подчертава, че М. е бил в изключително тежко състояние, което е продължило много време, възвръщането на неговите знания, говор, опит е ставало много постепенно. Наблюдават се  неврологични симптоми като остатъчна моторна афазия, неправилно възпроизвеждане на думите, леки нарушения в спонтанната реч, леко намален запас от думи ,психическа уморяемост. Вещото лице е категорично, че няма обогатяване на спомените. Поддържа заключението в частта, в която е прието, че не могат да се кредитират  показанията на 100 %,поради вероятността от привнесени спомени. Допълнително уточнява, че се очаква подобрение в състоянието на М., но не може да се определи дали ще има подобрение на спомените. Относно привнасянето на спомени заявява, че при интервюто не са  установили такова външно привнасяне на спомени като не е установено някой да му е описвал извършителите, като се има предвид и това, че образите се възприемат чрез зрението.

В съдебно заседание психологът поддържа изцяло даденото заключение включително и в частта, в която е прието се допуска възможността да има привнесени спомени. Пред съда заявява, че “Според мен е добре още веднъж да се освидетелства въпреки, че кой знае какво ново още няма да се внесе”.

В съдебно заседание съдебният медик заявява, че при освидетелстването и в рамките на месец има лека динамика, поради което при последващо освидетелстване реално могат да се очакват нови допълнителни сведения и счита, че е уместно да се извърши такава експертиза. От медицинска гледна точка излага подробни съображения, че при такава тежка ЧПТ е абсолютно необходимо предвид риска от късни  усложнения пострадалият да посещава системно неврохирурзи. Последиците от побоя и по-конкретно от тежката ЧМТ са за продължителен период от време и могат да бъдат, както в положителна, така и в отрицателна насока.

 

Предвид посоченото по-горе заключение и изразеното становище от вещите лица е назначена допълнителна комплексна съдебно-психиатрична и съдебно- психологична експертиза/ т.1 л.263-291 НОХД/.Експертите  дават следното заключение:

-Тежката ЧМТ е възможно да е довела да загуба на спомен за случилото се  за даден период от време след травмата. Допълнителен важен фактор за разстройството на функциите на мозъка е понесения от М. тежък стрес. При продължителен период от време мозъчните и паметови функции се възстановяват ,като при пострадалия благоприятни фактори са младата възраст, много добро паметово функциониране и високият интелект. Налице е значително възстановяване на детайли от периода непосредствено преди и по време на инцидента до нанасянето на силен удар в областта на главата. Прогнозата е за  стабилизиране на състоянието, ако не се налице допълнителни травми или интензивен стрес, но е възможно в по-напреднала възраст да се  актуализират някои от симптомите на травмена болест. Категорично е заключението, че М. е в състояние да депозира достоверни показания и да участва пълноценно в правните процедури.

В съдебно заседание вещите лица поддържат изцяло експертизата, като излагат допълнително подробни съображения включително и на зададени от страните въпроси. Много подробно се обсъжда въпроса за психическото състояние на М., приема се, че е налице категорично цялостно възстановяване на паметта, поради което се възстановява и споменът свързан с инцидента. Мотивирано се отхвърля възможността за наличието на т.нар.”фалшиви” спомени с подробно мотивиране на така направения извод. Акцентира се, че пострадалият си спомня не само хронологията и фактологията на времето свързано с инцидента, но и емоционалния пълнеж на ситуацията, при която се чувства застрашен и безпомощен. Експертът доц. М. заявява, че “…той не го разказва като детска приказка или прочетено от вестник, а с целия си емоционален пълнеж, когато той е присъствал в тази ситуация”.Категорично е становището, че хипотеза за внушаемост не може да бъде потвърдена. Много подробно се обсъжда, че когато една ситуация е свързана със значителна емоционална натовареност, когато животът ти е застрашен, паметта се активира в значителна степен и съзнанието се фокусира “като лъч” към обекта, който извършва нападението, поради което е напълно възможно да помни свръх детайли от това, което заплашва живота. Изрично се подчертава, че:”…по никакъв начин не може да се отхвърли възможността да се запомнят изключителни детайли от лицето на нападателя…Вниманието се фокусира върху това, което ти заплашва живота …и разбира се върху нападателя се фокусира вниманието”.Експертите заявяват, че между тази и предходната експертиза няма противоречие  предвид протичащия оздравителен процес, поради което и двете заключения са направени при различни обстоятелства.

 

По делото е назначена Съдебна компютърно- техническа експертиза/т.1 л.355-364 НОХД с изготвен към нея СД/.Посочено е, че записите от камери условно обозначени като № 3 и № 4/заснемащи пред и към гишето на дюнера / не са манипулирани. Не е възможно  получаване на по-ясен запис и по-ясен звук. Няма сходство между лицата, посочени за сравняване с определение на съда. Приложени са извадки от проведените разговори през посочения от съда период от време.

В съдебно заседание експертите поддържат заключението. На въпроси за съда, че в записа от разговорите липсват изцяло фрази, което се чуват добре при прослушване със слушалки отговарят, че тази част е изготвена от технически сътрудник и те на практика не знаят, дали записът е отразен точно .Изясняват /отново на въпрос на съда/,че в приложеното СД са посочени, кои от лицата са сравнявани и че точно между тях няма сходство.

При запознаване със СД е видно, че сравняването е между подс. П. и лице, чиято самоличност не е установена и което няма касателство по делото.

 

Предвид даденото по горепосочената експертиза заключение е назначена  повторна  лицево- идентификационна и фоноскопна експертиза в НИКК-София/т.2 л.411-424 НОХД/ със същите задачи поставени пред първоначалната експертиза. Заключението се поддържа в съдебно заседание- че записите не са манипулирани, че посочените от съда лица явяващи се в кадър в уточненото време са идентични по облекло, походка, телосложение и всички признаци,следователно се касае за едно и също лице като експертите подчертават, че са абсолютно сигурни в така направения извод. Поддържа се и фоноскопната част на експертизата при уточнение, че лицето, което казва репликите ”Отидоха ли? Къде отидоха тези хора?”е казало само тези единични фрази и не е участвало в предходния и последващ отразен в експертизата разговор.

 

По делото е назначена и съдебно- психиатрична и съдебно -психологична експертиза за подсъдимите П. и И./ т.2 л. 385—405 НОХД/.

-за подс.И.-памет и интелект в границите на нормата, раздразнителен, егоцентричен със склонност към самоподценяване, слаб контрол върху влечения и потребности, повишена импулсивност, Преследва целите си и не се отказва от намеренията си,в ситуация на стрес е възможно да не прави цялостна оценка което води до неадаптивни начини за справяне, при нарушен самоконтрол са възможни необуздани изблици на гняв. Налични са данни за личностна акцентуация и повишена агресивност. Характерови особености- грубост, гневливост, мрачност, склонност към заяждане, кавги и конфликти, в които се явява активна и провокираща страна, раздразнителен, избухлив. По време на изследването е наблюдавано защитно поведение, проявено като склонност към социално желателни отговори и невалидност на текстовите методики, съпротива под форма на използване на неефективни защитни механизми като отричане.

-за подс.П.- интелект в границите на високата интелигентност, съобразителен, комбинативен, с чувство за себеуважение и себеувереност. Тенденция към безгрижие и спокойствие в ситуации, които притесняват повечето хора, подценяване на действителните опасности. Склонен да действа под влияние на моментни чувства, лесно влиза в контакт с хората, данни за свъхпротекция и доминиране у околните. Преследва целите си и не се отказва от намеренията си. Проявява агресивни тенденции и лесно губи самообладание /Въпросник на Айзенк /. Направен е извод, че при освидетелстването се констатира умишлен опит за заблуда, липса на откровеност, защитно поведение, съпротива срещу изследването.

В съдебно заседание вещите лица поддържат изцяло заключението . Правят уточнение, че и двамата подсъдими са съдействали при освидетелстването, което означава, че са взели участие в методиките, друг въпрос е доколко достоверна е предоставената от лицата информация.

 

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и веществени доказателствени средства:

-писма, справки, заявки, докладни записки, медицински документи, СД, протоколи за оглед на местопроизшествие, протоколи за доброволно предаване, протоколи за оглед на ВД, характеристики, удостоверение, копие от студентска книжка, експертизи, свидетелства за съдимост и др.

-показания на свидетелите С., И., С., Ил.М., М.,Г.,К.,Г.,Д.,М.,Г.И.,М.,М.М.,Н.,И.,Ив.И.,С. и Х., частично- от обясненията на подсъдимите.

 

Съдът възприема изцяло или частично заключенията по всички изготвени експертизи,но със следните уточнения:

-комплексната СППЕ и СМЕ изготвена за пострадалия М. от вещите лица д-р Д.,д-р К. и Р.Г. се кредитира изцяло освен в частта, в която се приема, че поради риск от привнесени спомени на показанията на пострадалия не може да се вярва на 100 %.В тази му част заключението е убедително и аргументирано оборено от последващата експертиза изготвена от доц.д-р М.,д-р К. и психолога  К.К..Предвид уточненията направени в съдебно заседание е видно, че на практика предвид изминалия период от време и процесите на възстановяване спомените на пострадалия са достоверни.

- съдът кредитира заключението на съдебната компютърно-техническа експертиза само в частта, в която се приема, че записите не са манипулирани, доколкото се подкрепя от допълнително назначената в с.з. повторна експертиза.

Изцяло не кредитира заключението:

-в частта, в която се приема, че сравняваните лица не са идентични. От СД е видно, че задачата поставена от съда не е изпълнена коректно, доколкото са сравнявани подсъдимия и неустановено и несвързано с делото лице, а не- посоченото в определението.

-в частта, в която е “снет” говора от камерата записваща в дюнера, доколкото при прослушване на записа със слушалки веднага се установяват множество пропуски и неточности.При това  при разпита на експерт е посочено,че в тази част експертизата на практика е изготвена от технически сътрудник,а не-от вещото лице.

И в двете посочени части са дадени убедителни и различни отговори от назначената от съда повторна експертиза,изготвена от НИКК-МВР-София,която съдът кредитира изцяло като аргументирана и компетентно изготвена.

 

За да се произнесе по съществото на делото съдът анализира всички събрани по делото доказателства и направи следните изводи:

 

Съдът кредитира показанията на свидетелите Г./собственичка на дюнера/ и св.И./лекар в ЦСМП/.Те не дават сведения относно инцидента-свидетелката разяснява само обстоятелствата относно монтираните в обекта камери и начина на изземване на записите от служители на МВР,а свидетелят на практика не помни нищо относно състоянието на пострадали лица след инцидента.

 

Съдът кредитира показанията на св.И.- продавач в дюнера. Изложеното от него относно клиентите във въпросната вечер-включително и подсъдимите, се потвърждават и от други доказателства-свидетелски показания, обяснения на подсъдимите, запис от камерата заснемаща пред дюнера, експертиза изготвена от НИКК-МВР-София и др.Разпитан в съдебно заседание/т.1 л.109-гърба от НОХД/ свидетелят заявява,че  не си спомня някои от подсъдимите да се е връщал към обекта по-късно същата вечер-това обстоятелство е доказано по делото и ще бъде обсъдено подробно в настоящите мотиви.

 

Съдът кредитира като добросъвестни и достоверни показанията на  служителите от полицията, които са работили по случая непосредствено след деянията.

-Свидетелите Д. и К. незабавно били изпратени на местопроизшествието ,където видели лице в безпомощно състояние и друго-с избити зъби-св.И.. С последния провели разговор за който св.Д. разказва следното:младежът споделил,че”..до тях спрял огромен извънземен “Мерцедес” и от него излязли двама огромни като Конан Варварина и са ги пребили…това момче,на което липсваха зъбите каза…че извършителите са с “Мерцедес”  90 09….то ни каза че /нападателите/ са се качили в автомобила и са потеглили”/т.4 л.45 д.п.,показания в съдебно заседание/.Св.М. разказва,че при разговора с момчето то обяснило,че”…двама мъже много големи,мнотго едри слизат от голям “Мерцедес на който е запомни не пълния номер само числата и ги пребиват тримата” “….90 09 без букви”/показания т.4 л.46 д.п. и в с.з./.

-Св.К. същия ден посетил пострадалите И. и М. в Окръжна болница и провел с всеки от тях беседа,след което взел дрехите на пострадалите и ги предал на разследващия полицай.Свидетелят си спомня,че са му казали как при потеглянето на “Мерцедеса” от дюнера двигателят “изревал” ето защо пострадалите реагирали насмешливо,но едва ли лицата,влезли в автомобила са ги чули.Споделили освен това че побоят вероятно им е нанесен от двамата потеглили преди това с лекия автомобил,защото само с тях са имали контакт тази вечер.

 

По делото е разпитан и друг служител на МВР-свидетелят Г. само относно обстоятелството намесил ли се е при провеждането на разпознаването на 22.03.2011 година от 11,25 часа, при което св.И. е посочил подс.И. като лице, нанесло побоя/т.2 л.16 д.п./.Това се наложило поради изявлението на присъствалия защитник на подсъдимите-адвокат И. който е счел,че полицаят се е намесил при извършване на следственото действие.При разпита си свидетелят категорично отрекъл това,показанията му са подкрепени и от показанията на св. И. /разпитан същия ден в 12,45 часа-т.2 л.27 д.п./.В съдебното заседание проведено на 19.11.2013 година пострадалият отново изрично заявява: ”При разпознаването на 22.03.2011 година имаше ужасно много реплики. Двамата адвокати говореха много.Нямам спомен да е имало някакъв спор при разпознаването.Никой не ми е влиял по време на разпознаването”.При тези доказателства съдът приема,че показанията на св.Г. са достоверни,като при това прави извод,че извършеното процесуално следствено действие-разпознаване не е опорочено и следва да се кредитира като доказателство по делото.

 

Достоверни са и показанията на св.С.-също служител на ОД-МВР-Варна-служба видеонаблюдение,който е изготвил справката изискана по д.п. във връзка със заснемането на л.а.м.”Мерцедес” с посочения регистрационен номер и в определения интервал от време.Свидетелят заявява, че е вероятно камерите на бул.”Чаталджа” не са работили и това е причината да няма съответен запис на лекия автомобил./показания-т.1 л.373-гърба НОХД/.

 

От съществено значение за изясняване на фактическата обстановка са показанията на свидетелите С. и С..

Разпитан на 21.03.2011 година св.С. сочи,че е видял как “…три лица се бият.Едно от лицата държеше нещо като бухалка….видях,че трите лица бягат.Трите лица бягаха много бързо и не можах да определя кой кого гони….От мястото…вече не виждах,какво става…Малко след това две от лицата тръгнаха да бягат в посока улицата до “Китайския ресторант…Аз не съм излизал от заведението”./т.1 л.84 д.п./.

Разпитан отново на 02.11.2011 година свидетелят променя показанията си ,като заявява,че не може да каже дали някое от лицата е държало предмет, както и че изобщо не е забелязал размяна на удари/т.4 л.38 д.п./.В съдебно заседание на практика потвърждава вторите показания от д.п.като се позовава  на лоша видимост и липса на спомен.След прочитане показанията от 21.03.2011 година заявява,че прочетеното е вярно само не спомня да е виждал бухалка / т.1 л.202 НОХД/. Съдът кредитира показанията на св.С. депозирани часове след инцидента и на 21.03.2011 година като достоверни и подкрепени и от други събрани по делото доказателства-протокол за оглед на местопроизшествие от който се установява,че действително побоя над последния пострадал- М. е бил на място отстоящо от мястото на първоначалното нападение,посоката,в която са избягали нападателите.Особено важно е обстоятелството посочено в първоначалния разпит,а именно-че един от нападателите е държал в ръката си бухалка.Това се подкрепя от показанията на св. М., както и от показанията на св.Г.И.-както при разследването, така и в с.з. от 19.11.2013 година при което последният свидетел казва: ”Помня замах към себе си с твърд предмет,който не мога да определя”.При тези доказателства съдът приема,че показанията на свидетеля С. депозирани на 21.03.2011 година са достоверни и ги кредитира изцяло.От тези показания е видно,че този свидетел не е наблюдавал изцяло побоя,не е в състояние да посочи подробности,но установява важен факт-че едно от лицата е държало предмет-оприличен от св.С. като бухалка.Тези ,както и последващите показания обаче не изключват възможността извършителите да са пристигнали с лек автомобил,както и след инцидента да са потеглили с колата.При това св.С. сочи,че нападателите са се оттеглили точно в посоката,от която св.М. твърди че е пристигнал и е паркиран лекия автомобил-показания на св.М. в съдебно заседание от 19.11.2013 година,копие от карта на гр.Варна, попълнена от този пострадал в същото с.з.

 

Съдът счита,че не са налице основания за съмнение в добросъвест -ността на  св.С.,но във връзка с нейните показания следва да се отбележи следното:

От разпита проведен на 21.03.2011 година се установят по категоричен начин нейните възприятия,а именно-тя е чула шум оприличен от нея като затваряне на л.а. с дистанционно управление ,а след него и друг шум. Категорично не е видяла началото на побоя,по-точни впечатления има само относно побоя над “момчето със синия анорак”-т.е пострадалия И..Забелязала е как накрая “две момчета …се подгониха като побягнаха в посока “Спортна зала”.Най-подробни и последователни са впечатленията на свидетелката след приключване на инцидента.Видно е освен това,че тя поне на два пъти е влизала в стаята си-за да позвъни на тел 112,както и да си вземе връхна дреха.Разпитана на 31.10.2011 година/т.4 л.37 д.п./ свидетелката уточнява,че е видяла четири лица-всички “с тъмни дрехи” без вече да сочи,че е имало момче облечено със син анорак. Потвърждава ,че не е видяла никой да слиза или да се качва в лек автомобил.В съдебно заседание отново променя показанията си като вече твърди,че изобщо не е видяла размяна на удари,потвърждава,че няма възприятия за пристигнала и потеглила кола.Съдът намира,че показанията на свидетелката са достоверни относно щума,свързан с л.а.,конфликт между няколко лица,безпомощно състояние на едно лице,побой и следи от побой върху друго лице,побягването на двама в посока “Спортна зала”, действия след инцидента,доколкото са подкрепени и от други събрани по делото доказателства-показания на св.М.,показания на св.М. и И. депозирани по д.п.до м.05.2011 година включително, копие от карта на гр.Варна попълнена от св.М. в с.з. и др. Същевременно обаче хронологията на събитията е уточнена по начин, различен от разказания от св.С. и то не само с гласни доказателства,но и с изготвения оглед на местопроизшествие.Показанията на тази свидетелка не са достатъчно последователи и категорично не са от характер да се отхвърлят другите събрани доказателства относно пристигането на нападателите с лек автомобил, начина и последователността на нанасяне на ударите на всеки един от пострадалите,оттеглянето на извършителите със същата кола.Ясно е,че свидетелката С. помни и е в състояние да възпроизведе по-добре самия край на ставащото.Интересен детайл от показанията й е посоченото бягство на две лица в посока “Спортна зала”,което е в синхрон с посочената от св.М. посока от която е дошъл и е спрял лекия автомобил на извършителите.Както вече беше посочено показанията на св.С. следва да се  ценят частично и  на база всички събрани по делото материали.

Тези показания обаче също не са от характер да  оборят фактите,които съдът приема за установени по безспорен начин- пристигането на нападателите с лек автомобил, последователността на нанасяне на побой спрямо всеки един от пострадалите, оттеглянето със същата кола от местоизвършването на престъпленията, като допълнителни съображения ще бъдат изложени при  последващия анализ и на другите събрани по делото доказателства.

 

За да се прецени достоверни ли са и кои от показанията на пострадалите М. и И. следва същите да бъдат проследени и коментирани в тяхното развитие.По-горе в настоящите мотиви  беше  посочено,какви са били показанията им непосредствено и малък период от време след извършване на деянията.

Още в първия момент и при проведените оперативни беседи пострадалите са посочили,че са били нападнати от хора с впечатляващо телосложение,както и че извършигелите са пристигнали при тях с голям,”извънземен” автомобил.Това добре отговаря,както на данните относно физическите особености на подсъдимите,така и на управлявания от подс.П. лек автомобил.Категорично е установено,че още тогава пострадалите са посочили и цифрите от регистрационния номер на колата,с която са пристигнали авторите на деянията на мястото на произшествието.Както пострадалите,така и служителите на полицията не твърдят въпросите да са били неконкретни,а напротив-те са касаели само и единствено лицата нанесли побоя,а не-непознатите хора срещнати от пострадалите в предходен момент-пред дюнера.При незабавно образуваното досъдебно производство първите разпити на двамата пострадали са били проведени часове  след деянията,като е било проведено интензивно разследване-включително и нови разпити  и в следващите дни.Обяснимо е,защо пострадалите не са разпознали извършителите по изготвения фотоалбум-касае се за черно-бели снимки явно изготвени през предишни години при което подсъдимите определено изглеждат и по-млади и по-слаби.Абсолютно достоверно е да се приеме,че двамата пострадали биха се ориентирали по-добре,ако разпознаят лицата “на живо”.И това е така,защото са наблюдавали извършителите по-дълъг период от време пред дюнера,добре са възприели физиономии, фигури, телосложение,ето защо е било лесно да идентифицират като същите лица двамата подсъдими на мястото на побоя,въпреки че са били нападнати ненадейно и са  ги видели отново за изключително кратък период от време. Съдът приема,че при второто разпознаване пострадалите са имали възможност да възприемат подсъдимите изцяло-и като физиономии ,и като телосложение,поради което и са ги посочили категорично като лицата, които са им нанесли побоя.Както при това следствено действие,така и при проведените впоследствие разпити никой от двамата пострадали не е правил уговорка да има някакви резерви,да изпитва съмнение,че двамата разпознати са авторите на престъпленията.Напротив-при проведени разпити на  19.04.2011 година-на М./т.2 л.73 д.п./ и на 13.05.2011 година-на И./ т.2 л.88-89 д.п./ и двамата са потвърдили категорично предходните си показания.Двата разпита са проведени, както пред адвокати упълномощени от пострадалите,така и пред защитници на подсъдимите,които са имали възможност и да задават въпроси.В показанията няма нито колебание,нито направени уговорки от които може да се направи извод,че пострадалите не са категорични във възприятията си и депозираните показания.Нещо повече-и двамата акцентират върху характерни особености на подсъдимите. Например св.М. сочи че извършителите са -единият-с гола глава и много къса коса-другият с набола брада.Освен това уточнява,че му е нанесен удар с нещо като бухалка. Св.Г.И. също сочи последователността на нападението,както и че удар му е нанесен от по-едър от него мъж “брадясал”.Видно от приложените по делото фотоалбуми изготвени във връзка с второто разпознаване/ т.2 д.п./,и двамата пострадали добре сочат характерни за всеки от подсъдимите белези.При това следва да се отбележи,че за това следствено действие са подбрани мъже достатъчно сходни по външност с извършителите-не може да се твърди,че те са най-високите или с най-едри фигури от редицата лица.

Следователно от деня на нанасяне на побоя и до м.04-05.2011 година за пострадалите М. и И. не са съществували съмнения относно авторството на деянията. Показанията им са добросъвестни,налице е стремеж да се санкционират виновните, а не-произволно посочени от полицията лица.Пострадалите нямат никакъв личен мотив да отмъщават точно на подсъдимите,с които не се познават и няма причини да им отмъщават.Ако М. или И. са имали някакви минимални съмнения е било реално да ги споделят с упълномощените си повереници и това щеше да намери отражение в разпитите от м.04.-05.2011 година.Съдът изцяло кредитера показанията депозирани до посочените моменти като подкрепени и от други събраните по делото доказателства.Следва обаче да се посочи малката грешка допусната от св.М., а именно че точно подс.И. му е нанесъл удара.В тази им част показанията му се опровергават от показанията на св.М. депозирани пред съда,които ще бъдат коментирани и в тази им част, когато съдът ги анализира по-подробно.Най-общо казано обаче,св..М. е наблюдавал ставащото за кратък период от време,но все пак е бил нападнат последен и има най-пълни възприятия относно побоя нанесен на двамата му приятели.Установено е,че двамата подсъдими са се насочвали към всеки от младежите заедно,но че бухалката/тръбата е била държана единствено и само от подс.П..Интересно е,че пострадалият М. ,който е бил нападнат първи сочи като най-отличителна особеност на този ,който е нанесъл първия удар височината.Сочи,че по-високият е този,който е разпознал втори –т.е.подс.И.,но значима разлика във височината на подсъдимите няма.Интересен детайл например е,че за пострадалия М. по-висок е подс.П.. След като св.М. е бил нападнат пръв без преди това да е наблюдавал подсъдимите при приближаването им към тримата,след като е имал възможност да види подсъдимите и техните действия за изключително кратък период от време подобна грешка е незначителна и не се отразява върху изводите на съда за достоверност на показанията,които и следва да бъдат кредитирани освен за този детайл.

По молба на защитник-адв.Ж. на 28.10.2011 година били проведени очни ставки между подсъдимите и пострадалите М. и И..Свидетелите променили показанията като на въпросите отговаряли с “не съм сигурен”,”не съм убеден”,”не знам”/т.4 л.16-27 д.п./.Такава е позицията им и в съдебно заседание,където двамата пострадали дават уклончиви отговори и заявяват,че не са убедени,че подсъдимите са лицата,които са им нанесли побой.На въпроси защо до м.04.-05.2011 година са депозирали различни показания дават твърде наивни и неубедителни отговори. Например-че са мислили,че сочат лицата,които са видели пред дюнера, че всъщност и тогава не били напълно сигурни,че променили показанията си след като ги видели “на живо”.Съдът изцяло не възприема подобна позиция като напълно недостоверна.Категорично е доказано,че е искана информация за извършители на престъпленията,а не-кой и кога е ял дюнери-двамата пострадали са интелигентни хора и са били наясно за какво ги разпитват полицаи и водещият разследването.Освен това за период от 2-3 месеца при проведените множество процесуално-следствени действия М. и И. не са изразили никакво съмнение,при това не е вярно,че едва на очната ставка пострадалите са видели подсъдимите”на живо”-това всъщност е станало при второто разпознаване.Интересен и особено показателен момент и от тези променени показания обаче е ,че и при тях пострадалите М. и И. не изключват категорично и убедително възможността подс.П. и И. да са извършителите на престъпните деяния.Причините за промяната на показанията остава неизяснена и тя не може да бъде изяснена от съда,който приема,че следва да се кредитира казаното до м.10.2011 година включително и по съображения,че възприятията в по-ранните моменти са подкрепени и от други доказателства,както и че почти 7 месеца след извършване на престъпленията,както и при разпитите пред съда спомените на лицата може и да не са достатъчно ясни.

 

Безспорно за установяване на обективната истина са от съществено значение показанията на пострадалия М..При постъпването в болнично заведение и продължително време след това пострадалият е бил в изключително тежко състояние,включително е получил и ретроградна амнезия.Разпитан за пръв път на 15.08.2011 година пред повереник и в присъствието на защитници на подсъдимите св.М. заявява,че не може да даде показания за случилото се освен частично описание на облеклото на двамата мъже,които са му направили впечатление пред дюнера./ т.4 1 д.п./..На втория разпит проведен на 28.10.с.г. отново дава частично описание на същите мъже,както и че е видял “голям” лек автомобил.Заявява,че не може да разпознае тези мъже/т.4 л.36 д.п./.На 16.12.2011 година след депозирана от свидетеля молба е бил проведен трети разпит на св.М./т.5 л.5-7 д.п./.В присъствието на двамата си повереници и тримата защитници на подсъдимите пострадалият  дава вече по-подробно описание на извършителите на побоя и е сигурен,че това са двамата мъже забелязани пред дюнера.Няма по-конкретни спомени относно начина на самото нападение ,както по отношение на неговите приятели,така и по отношение на самия него,последно помни само как е вдигнал ръцете си,за да се запази.Малко по-късно същия ден разпознава подс.П. като по-високия нападател,а подсъдимия И.-като по-ниския/т.5 л.8 и 11 д.п./.При проведеното съдебно следствие свидетелят е разпитван нееднократно като прави впечатление градацията във възстановяването на спомените му,което е изцяло в съответствие с изготвената допълнителна СППЕ.При последния разпит проведен на 19.11.2013 година пострадалият М. вече е в състояние да разкаже по-вече подробности както по описанието на извършителите,така и на тяхното поведение и действия пред дюнера и на местопроизшествието. Убедително,безпротиворечиво и подробно той обяснява и някои детайли относно нападението.Категорично заявява,че твърдият предмет е бил държан единствено от подс.П.,че е видял,как този подсъдим нанася последовтелно ударите-първо-на св.М.,след това-на св.И.,след което и двамата подсъдими са се насочили към него.Последният спомен на св.М. е как е вдигнал ръцете си,за да се защити.Свидетелят отбелязва на копието от картата откъде е пристигнал и е спрял лекия автомобил и това е в унисон с показанията на св.С. и с. относно посоката,в която са избягали извършителите след побоя.Показанията на свидетеля М. се подкрепят от показанията на св.М. депозирани до м.05.2011 година  и по-късно относно обстоятелствата:че двамата мъже са пристигнали с видяния пред дюнера лек автомобил,че това са мъжете забелязани от свидетелите пред дюнера,че един от извършителите е държал твърд предмет,че той е бил нападнат пръв и др.Показанията на св. М. се подкрепят и от показанията на св.И. депозирани до м.05.2013 година относно обстоятелствата относно пристигането на същия лек автомобил,факта,че точно подсъдимите са и нападателите,че е нападнат втори, че удар му е нанесъл подс.П.,който бил “брадясал”/виж показания до и от  м.05.2013 година и фотоалбума за разпознаване “на живо” на подсъдимите от този свидетел/ и др.Вече бяха изложени съображения,че съдът дава вяра на показанията на св.М.,който е наблюдавал ставащото макар и за секунди-но по-продължително отколкото нападнатият пръв свидетел М. ,поради което приема,че и на  този свидетел удари е нанесъл подс.П..

Съдът внимателно анализира показанията на св.М. и приема,че следва да им даде вяра изцяло.От заключението на допълнителната експертиза се установява по категоричен начин,че се касае за  истинни,а не-привнесени спомени.Няма никакво основание да се приеме,че свидетелят има намерение да вреди на подсъдимите напротив-явен е стремежът му да бъдат наказани ,но само лицата,които са нанесли побоя. Касае се за интелигентен млад човек,който няма мотив да си отмъщава предвид липсата на какъвто и да било предходен контакт или конфликт с двамата извършители.Съдът не поставя добросъвестността му под съмнение и предвид следното:

-М. си спомня детайли от облеклото на извършителите,както и разликата във височината им,която е твърде незначителна

-той например сочи,че един от тях е бил с шапка  с надпис “Адидас”-такава е намерена в лекия автомобил на подс.П..Нещо повече това е в синхрон и със записа,на който се вижда,че след връщането си на дюнера този подсъдим е бил с подобна шапка.

-показанията,че нападателите са пристигнали със същия лек автомобил и са тези-видяни пред дюнера са в синхрон с показанията на св.М. и И. депозирани до м.05.2011 година.

-свидетелят е категоричен,че подс.П. е държал твърд предмет, който му е заприличал на метална тръба и това се подкрепя от показанията на св.М.,както и първоначалните показания на св. С. депозирани непосредствено след побоя.

-съдът съзнателно прожектира само на този свидетел по-голям отрязък от записа направен от камерата,заснемаща пред дюнера.След като първоначално посочи други три лица,малко по-късно свидетелят се коригира и заяви,че всъщност той е неговите приятели са заснети по-късно от предходната група от три лица,при което конкретизира и кой от тримата пострадали ,с какво е бил облечен.Категорично разпознава и подсъдимите по фигура,облекло и др.и това е подкрепено от изявленията на самите подсъдими,направени по време на прожекцията на записа.

-свидетелят отразява посоката от която е дошъл лекия автомобил и приблизително- мястото,където е спрял.Както вече беше посочено това е в синхрон с показанията на св.С. относно посоката,в която са избягали извършителите след приключване на инцидента

-ако свидетелят беше недобросъвестен или се касаеше за привнасяне на спомени,той лесно би могъл да разкаже ,както детайли относно побоя, нанесен на неговите приятели,така и на нападението по отношение на самия него.Св.М. чистосърдечно заявява,че няма спомени да е бягал, което е категорично установено предвид огледа на местопроизшествие, както и показанията на св.И. относно мястото,където е лежало тялото на М..Този пострадал е категоричен,че не е в състояние да конкретизира начина по който са му били нанесени ударите,кой и с какво ги е нанесъл и др.Следователно е очевиден стремежът му да не доизмисля факти,а да говори единствено и само онова,което помни и в което е сигурен.

Съдът дава вяра на показанията на този свидетел като истинни и подкрепени и от други събрани по делото доказателства.

 

При проведеното съдебно следствие са разпитани като свидетели и три лица,посочени от защитата-св.М.Н. ,Г.Х. /работещи в заведението “Дежа ву”-собственост на родител на подс. П./,както и Д.И./съсед на подс.П. и неговите родители/.

В съдебното заседание проведено на 29.11.2012 година тримата са заявили, че са видели пристигането с лекия автомобил на  св.П.,който бил с друго лице пред заведението/св.Н. и Х./ и малко по-късно пред дома му/св.И./.Работещите в заведението свидетели са заявили,че работят до 02 часа след полунощ,след което почистват. Св.Х. е заявила,че това почистване е половин час и тогава е видяла подс.П. и друг човек,св.Н. твръди,че работата приключва в 02 часа,след което почиствали.Видял подс.П. заедно с другия подсъдим между 02,00 и 02,30 часа след полунощ-не по-късно.На следващия ден разбрал,че подс.П. е задържан.Св.И. твърди,че видял пристигането на подс.П. и друг мъж и това е  било в  02,15 часа-02,20 часа,а на следващия ден разбрал за задържането на П..Съдът приема,че действително същата вечер и след побоя тримата свидетели са видяли двамата подсъдими и това е станало след 02 часа.Същевременно изцяло не дава вяра на показанията в частта,в която се твърди,че това е станало до 02,20 часа или до 02,30 часа.Свидетелите са разпитани 19 месеца след извършване на деянието през м.03.2011 година.Подобна свръхестествена памет за точно време и то-до минути не може да бъде възприета.Никакво обяснение не е обстоятелството,че на следващия ден двама от свидетелите са разбрали за задържането на подс.П..Няма никакво основание да се приеме,че три лица,които не са запознати с фактите от разследването,с времето на извършване на деянието и др.са запаметили с подобна точност ,че виждането е станало във всички случаи точно преди 02,30 часа.Ако това точно време беше свързано с някакъв реален факт от живота на свидетелите и то факт от такова значение,че да бъде помнен с години,то съдът би дал вяра на показанията на свидетелите на защитата,които всъщност осигуряват алиби на подсъдимите.Тези показания са изцяло опровергани от показанията на св.М. и И. депозирани по досъдебното производство до м.05.2011 година,както и от логичните и достоверни показания на св.М. депозирани по делото.

 

Съдът обсъди внимателно и обясненията на подсъдимите.При разследването и в съдебно заседание те не се признават за виновни.Съдът кредитира твърденията им относно фактите до първоначалното им тръгване от дюнера и начина на прекарване на времето след нанасянето на побоя.В останалата им част обясненията им са опровергани по категоричен начин от събраните по делото доказателства,които съдът вече обсъди подробно. Най-интересен детайл разбира се е твърдението,че горепосочените трима свидетели на защитата са видели подсъдимите в посоченото време, което категорично изключва авторството на деянията от страна на подс. П. и И.. Със СППЕ по делото е доказано,че подс. И. е с нормална интелигентност,а подс.П. е впечатляващо интелигентен.Ето защо следва да се приеме,че ако те разполагаха с абсолютно алиби,то биха споделили фактите и посочили лицата още от първия момент.За подс.П. това е на 21.03.2011 година от 17,15 часа,когато е разпитан като “свидетел” в присъствието на редовно упълномощен адвокат/ т.1 л.117 д.п./.От 22.03.2011 година-момента на привличане като обвиняеми и разпит в това им качество ,както и при проведените неколкократно последващи разпити вече задържаните подсъдими не са посочили никакви лица,които  биха могли да дадат показания,че двамата са били на друго място и по време,което изключва извършването на престъпленията. При това и двамата подсъдими са били представлявани -подс.П.-от трима,а подс.И.-от двама адвокати, които са проявявали активност и са защитавали пълноценно правата на своите клиенти  Данни за трите лица осигуряващи алиби и разпитани като свидетели в съдебно заседание са посочени от защитата едва при предявяване на разследването на 16.01.2012 година/т.5 л.64 и 65 от д.п./. Това е още един аргумент в подкрепа на вече направения извод за недостоверност на тези свидетелски показания.

 

След като прие,че твърденията на подсъдимите П. и И. са законодопустима защитна теза,съдът отново прецени доказателствата по делото в тяхната съвкупност и направи следните изводи,касаещи виновността или невинността на подсъдимите:

-подсъдимите си тръгнали първи в 02:55:29 часа според времето на камера № 4,при което при излизане от кадър е видно,как подс.П. сваля светлата качулка от главата си

-пострадалите си тръгнали малко по-късно-в 03:05:37 часа според времето на камера № 4

-без конкретна причина подсъдимите решили да се саморазправят с тримата младежи,ето защо се върнали при дюнера,за да разберат накъде са потеглили те.Те не са се движили с колата по булеварда,защото ако бяха направили това отново щяха да бъдат заснети от камерата,намираща се на кръстовището посока Окръжна болница.Ето защо съдът приема,че движението е било по уличките в карето,като най-вероятно колата е била спряна на пресечката без излаз на булеварда и намираща се вдясно от дюнера.Аргумент в тази насока е и записът от камера № 4,която показва откъде идва подс.П. за втори път до дюнера.

-от изявленията на подсъдимите направени в съдебно заседание при прожектиране на записа,както и с експертиза изготвена от НИКК-МВР-София е доказано,че точно подс.П. се е върнал и се е навел над гишето на дюнера.При това вече е бил без светлата качулка ,а с тъмна шапка на глава,описана от св.М..Такава шапка е била намерена в л.а.м.”Мерцедес” управляван от този подсъдим.

-от фоноскопната част на същата експертиза се установява,че са казани думите:”Отидоха ли?Къде отидоха тия хора?”.Поради лошото качество на записа от камера № 3 е невъзможно да се разбере,какво е отговорено на този въпрос.Невъзможно е и назначаването на фоноскопна експертиза за идентичност на глас.Експертите обаче са категорични,че тези думи са казани от човек,който не е изричал други фрази преди или след тях.От записа на камера № 4 се установява,че след идването на подс. П. и навеждането му към гишето,на практика незабавно неустановено лице,стоящо известен период от време до гишето и явно провеждащо разговор със св.И.,посочва с ръка посоката в която са се отдалечили тримата пострадали.Веднага след това подс.П. излиза от обхвата на камерата.Подсъдимите не желаят да обяснят връщали ли са се и защо при дюнера.След като в продължение на години могат да кажат как са си прекарали времето след това и в дома на подс.П. е ясно,че не се касае за липса на спомен за това изключително важно обстоятелство.Предвид записите от двете камери,заснетото относно идвалите хора преди повторното връщане на подс.П. до дюнера и  характера на провежданите преди това идване разговори,зададения единичен въпрос точно от това лице, жеста направен от неустановеното по делото лице стоящо пред дюнера и последвалите действия от страна на подсъдимите съдът приема,че въпросът е зададен от подс.П. с оглед вече взетото решение от двамата подсъдими за саморазправа с тримата младежи.Нещо повече,това обяснява,че по този начин подсъдимите са разбрали къде следва да търсят и евентуално могат да намерят жертвите.

-съдът намира за доказано предвид показанията на св.М. и И. /последните депозирани до м.05.2011 г/,че ударите са били нанесени на св.М. и И. от подс.П.,който е държал бухалка или метална тръба в ръката си.Освен вече изложените съображения съдът намира,че съществуват основателни съмнения,че и подс.И. може да е нанесъл удар или удари,но категорични доказателства в тази насока не са събрани.Следва да се има предвид,че на двамата свидетели са нанесени съответно не по-малко от два удара-на св.И. и 3 удара-на св.М.,което не е достатъчно да се приеме,че в побоя са участвали и двамата подсъдими.Св.М. е категоричен,че е видял само удари нанесени от подс.П. с бухалката/тръбата,че това е станало много бързо и че незабавно след това двамата подсъдими са се насочили към него.Травмите получени от св.М. и И. са твърде сериозни,получени са  с последователно и бързо  нанасяне на силни удари, нереално е например да се предположи,че първоначално подс.И. е държал твърдия предмет,ударил е с него М.,а след това го е преотстъпил на подс.П.,за да нанася удари на останалите двама младежи.Такива доказателства по делото няма, интензитета и бързината,с която са били удряни двамата пострадали също са от характер да се направи извод,че от първия до последния момент твърдият предмет е бил държан единствено и само от подс.П.,че само той е нанасял удари на М. и И.,поради което следва да се приеме,че само той е автор на престъплението по чл.131 НК.

-на св.М. са били нанесени удари и от двамата подсъдими. Доказано е,че и двамата са се насочили към него-показания на св.М..Не може да се приеме,че единият от тях-например подс. И. се е приближил само да наблюдава действията на втория подсъдим. Двамата са го подгонили,разменяли са се удари-фрагменти от показанията на св.С.. Нанесени са не по-малко от 7 удара като е вероятно да има и наслагващи се удари,доколкото всички те са в областта на главата.Част от ударите са с предмет със специфична форма-разяснения на съдебния медик в съдебно заседание.Двамата подсъдими са избягали от мястото на побоя/показания на св.С. и С./ в посоката,от която св.М. сочи,че е дошъл и е спрял лекия автомобил,с който са се придвижвали подсъдимите. При тези доказателства съдът приема,че двамата подсъдими са осъществили състава на престъпление по чл.116 вр.чл.18 НК.

 

Предвид гореизложеното съдът намира,че:

-е доказано по безспорен начин,че подсъдимият П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.131 ал.1 т.4 пр.3 и т.12 вр.чл.129 НК и го призна за виновен по така възведеното обвинение като го оправда да е извършил деянието в съучастие като съизвършител с подс.И.

-не са събрани достатъчно доказателства за да се приеме,че подс. И. е извършил деяние съставомерно по чл.131 ал.1 т.4 пр.3 и т.12 вр.чл.129 НК вр.чл.20 ал.2 НК,поради което го оправда по така възведеното обвинение

-е доказано по безспорен начин,че подсъдимите П. и И. са осъществили от обективна и субективна страна състава на деяние, съставомерно по чл.116 ал.1 т.11 вр.чл.18 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК и ги призна за виновни по възведеното обвинение.

 

Подсъдимият П. е извършил престъплението по чл.131 НК с пряк умисъл-съзнавал е общественоопасния му характер,предвиждал е  и е искал настъпването на общественоопасните последици.

 

Предвид събраните по делото доказателства съдът приема,че подсъдимите П. и И. са извършили престъплението по чл.116 вр.чл.18 ал.1 НК с алтернативен пряк умисъл.В Решение № 24/1997 г по н.д.№ 452/96 г 1-во н.о., Решение № 32/1991 година по н.д.№ 868/90 г-1-во н.о.,Решение № 109/2009 година по н.д.№ 624/2008 г-2-ро н.о.,Решение № 436/2010 година-3-то н.о.,Решение № 239/12 г по н.д.№ 754/12 г 3-то н.о. и др. се сочат аргументи в следния смисъл-при тези случаи умисълът е с неконкретизирано съдържание.За него е характерна  неопределеност или алтернативност на представите,като деецът  предвижда съвсем общо настъпването на два или повече резултата-например телесна повреда и  смърт и иска настъпването на който и да е от тях. В тези случаи когато деецът действа с пряк неопределен умисъл и поради независещи от него фактори причинява по-лекия от резултатите,то следва да отговаря за опит към по-тежкия резултат.Това е така,защото подсъдимият е направил всичко необходимо за умъртвяване на пострадалия по начин и със средства годни да причинят смърт.С такива мотиви е постановена присъдата  и по  по НОХД № 1033/2012 година на ВОС,потвърдена изцяло с Решение ВНОХД № 47/2013 година на Апелативен съд-Варна и Решение по н.д. № 1595/2013 година на  ВКС на РБ постановено на 10.04.2014 година.Предвид съдебната практика съдът приема,че по настоящето дело се касае за извършено с алтернативен пряк умисъл престъпление по чл.116 вр.чл.18 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК.Подсъдимите са нанесли многобройни силни удари в жизненоважна част –главата от близко разстояние,включително и с твърд предмет, виждали са тежкото състояние на пострадалия М.,ясно са съзнавали,че нанасяйки такъв жесток побой закономерно може да настъпи и смъртта на младежа. 

 

Съдът приема,че престъпленията по чл.131 и чл.116 са извършени по хулигански подбуди,съгласно трайно установената съдебна практика . Когато деянието е съпроводено или предшествано от хулигански действия , които са подтикнали дееца да го извърши или когато то е извършено по мотиви,изразяващи явно неуважение към обществото, правилата на общежитието и човешката личност,то е налице този квалифициращ елемент/Решение № 226/22.07.2011 г по н.д.№ 1210/2011 г на 3-то н.о. на ВКС на РБ/.Всяко престъпление само по себе си е нарушаване на обществения ред,но когато това нарушение на обществения ред е мотив в поведението на дееца,независимо дали е насочено конкретно върху посегателство спрямо конкретна личност,група хора,морала, обществените порядки за ред ,сигурност и спокойствие,то следва да се приеме,че действията са винаги непристойни,грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото/Решение № 487/2013 г постановено по н.д. 1678/2013 г на ВКС на РБ-3-то н.о./.Съгласно съдебната практика,когато липсва личен мотив деянието ще бъде извършено по хулигански подбуди, когато определящият мотив на дееца е да покаже явно неуважение към обществото и да демонстрира грубо нарушение на установените социални ценности и реда,характерен за цивилизованото общество/Решение № 713/2005 г по н.д.№ 373/2004 г на ВКС-3-то н.о/.Налице е този квалифициращ елемент,когато липсва съществен мотив и видим повод за извършване на деянието/Решение № 410/2013 г по н.д.№ 1479/2013 г 2-ро н.о./.Когато основният доминиращ мотив на дееца е чрез действията да изрази явно неуважение към обществото,пренебрежение към обществените правила и социалните ценности и човешката личност деянието е извършено по хулигански подбуди.Явно неуважение към обществото има и когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността./Решение № 81/2009 г по н.д.№ 684/2008 г 3-то н.о,Решение № 24/1997 г по н.д.№ 452/96 г 1-во н.о.,Решение № 837/1993 г по н.д.№ 935/1992 г 1-во н.о.,Решение № 600/79 г по н.д.№ 619/78 г 2-ро н.о./Непротиворечива е съдебната практика ,че когато деецът не е предизвикан от пострадалия,когато липсва личен мотив,липсват лични отношения между деец и пострадал,когато с явна злоба се причинява престъпния резултат,то деянието е извършено по хулигански подбуди/Решение № 439/1995 г по н.д.№ 342/95 г 2-ро н.о.,Решение № 4/1985 г по н.д.№ 674/1984 г 2-ро н.о.,,Решение № 124/1990 г по н.д.№ 112/90 г 1-во н.о./.Когато е обусловено от хулигански подбуди деянието само по себе си може да е достатъчно непристойно и грубо нарушаващо обществения ред и да изразява явно неуважение към обществото.Не е нужно хулиганските подбуди да се проявят във всички случаи в хулигански действия различни от убийството,респективно да го предшестват или съпровождат/Решение № 156/1995 г по н.д.№ 562/94 г 1-во н.о./

Подсъдимият П.-/за двете престъпления/ и подс.И./за деянието по чл.116 НК/ са нямали никакъв повод да посегнат на телесната неприкосновеност на пострадалия/пострадалите,подсъдимите не са били предизвикани,направили са демонстрация на грубо нарушаване на обществения ред,спокойствие, човешките и социални ценности,нанасяли са удари със злоба и ярост,поради което и съгласно съдебната практика съдът приема,че деянията са извършени по хулигански подбуди.

 

В резултат на застъпената от подсъдимите защитна теза на пълно отричане на вината,както и липсата на други доказателства,на база на които да се направи разграничение,кой от подсъдимите , какви точно удари и с какво ги е нанасял, съдът приема,че при деянието по чл.116 НК двамата са действали в съучастие като съизвършители.  Съгласно трайната съдебна практика подобно диференциране и установяване на конкретния принос на всеки един от дейците не е необходимо след като ,както е в конкретния случай е доказано,че подсъдимите са действали при общност на умисъла и заедно са нанесли жесток побой на пострадалия М..В този смисъл са множество решения на ВКС на РБ,а именно-Р № 125/2011 по н.д.№ 1009/2011 г 1-во н.о.,Р № 296/2011 г по н.д.№ 1460/2011 г 3-то н.о.,Р № 513/1984 г по н.д.№ 521/84 г 2-ро н.о. Р № 586/1983 г по н.д.№ 527/83 г 2-ро н.о.Р № 513/2013 г по н.д.№ 1850/2013 г 3-то н.о.Р № 167/2011 г по н.д.№ 1147/2011 г 2-ро н.о., и др.

 

Защитниците на подсъдимите правят множество възражения,които съдът намира за неоснователни по следните съображения:

 

Твърди се,че разследването е водено тенденциозно и изцяло във вреда на подсъдимите. Съдът изцяло не споделя тези доводи,защото всъщност са налице много пропуски,които са невъзстановими в съдебна фаза като например:

-след като веднага е било установено,че брутално и без причина са нападнати трима младежи и часове след деянията са били заподозряни подсъдимите не става ясно,защо не са взети съответни проби,за да се установи дали извършителите не са били под въздействието на упойващи или други вещества,което е от съществено значение за  делото основно касателно мотивите за извършване на деянията.

-няма никакви данни държания от подс.П. твърд предмет,с който са нанасяни удари да е бил търсен  нито в близост да мястото на извършване на престъпленията,нито-в жилищата на извършителите.Нещо повече в домовете изобщо няма претърсване с цел изземване и последващо изследване за наличие на кръв например по дрехите и обувките носени от подсъдимите при осъществяване на деянията.

-неясно защо не е проведено разследване по чл.338 ал.1 НК по отношение на подс.П. предвид установения начин на “съхраняване” на огнестрелното оръжие

-при множество особено брутални,целенасочени удари в областта на главата на пострадалия М. не става ясно защо не е възведено обвинение и за квалифициращия елемент “особена жестокост”.

Налице са и други пропуски,които съдът не счита за необходимо да изброява,но може да се направи извод единствено и само,че начинът на водене на разследването  категорично не е във вреда на подсъдимите.

 

Защитниците считат,че следва да се даде вяра на показанията на св.М. и И. депозирани в съдебно заседание и след м.05.2011 година.Съдът вече изложи съображения защо счита за истинно и достоверно разказаното при разпити и оперативни беседи до този месец.Без да преповтаря всички аргументи съдът счете,че непосредствено след деянието и непродължителен период от време след това спомените на двамата пострадали са били най-точни и достоверни.Тези свидетели са интелигентни хора и е било невъзможно да не разберат защо служители на МВР водят оперативни беседи  и се провежда разследване.Съдът вече отрази защо счита,че обясненията на двамата свидетели относно причините за промяна на показанията им са наивни и голословни.Явно е,че интерес в случая не предизвикват лицата,които по принцип са хапвали дюнери,а кои са нанесли жестокия побой.Двамата пострадали часове след деянията са дали достатъчно и съвсем конкретни данни за извършителите. Неразпознаването на подсъдимите по фотоалбум не е от характер да се приеме,че св.М. и И. не са били в състояние да посочат побойниците.И това е така,защото първо тези разпознавания са направени броени часове след побоя,което е вероятно обяснение за несигурността на свидетелите и възможността им да се съсредатачат,и второ-видно от фотоалбумите разпознавания са направени по черно-бели снимки на които  подсъдимите са явно доста по-млади и не толкова масивни.При последвалите разпознавания “на живо” проведени на следващия ден  свидетелите категорично и без уговорки са разпознали подсъдимите като лицата,които са нанесли побой и това е вписано в съответните протоколи.Както при разследването ,така и в съдебно заседание е доказано,че тези разпознавания са проведени законосъобразно и съдът вече посочи гласните доказателства,които подкрепят този извод.Другото възражение на защитата-че при тези разпознавания пострадалите са посочили просто най-“едрите” лица просто е невярно.Това е така,защото от приложените фотоалбуми е видно,че са подбрани хора със стабилно телосложение и ръст,така че подсъдимите да не се открояват от останалите.

Защитниците особено акцентират върху показанията на св.М., който безспорно е изключително важен свидетел по делото.Твърди се,че спомените на младежа са привнесени и недостоверни,както и че той “удобно” си е спомнил някои факти в момент,когато това е било необходимо при разследването.Твърденията относно недостоверност или привнасяне на спомени са опровергани категорично от изготвена по делото и убедително защитена  експертиза.Това становище е много добре мотивирано, компетентно изготвено и няма никакви основания да не бъде възприето от съда. Всъщност и защитниците не излагат убедителни съображения защо  експертното мнение не следва да бъде  ценено.При това още при изслушване на  първата експертиза ,коментирала този въпрос експертите бяха единодушни,че е възможно след период от време друга експертиза да достигне и да различни изводи.Показателен е фактът,че д-р К. е вещо лице и по двете СППЕ и е напълно съгласна и споделя заключението и на втората експертиза.Освен вече изложеното съдът намира твърденията на защитата по този въпрос за несъстоятелни и предвид факта,че твърде продължителен период от време пострадалият М. е бил в много тежко състояние ,поради което и практически невъзможно е да е следил изнесеното в медиите.Съдът не може да приеме,че неговите родители, респ.и други негови близки са започнали да го “подготвят” за делото предварително и с риск да увредят допълнително здравето му.Колкото до намеците за “удобни” спомени и то в “удобен” момент, съдът счита,че същите са не само неверни,но и оскърбителни за тежко пострадалия младеж. В настоящите мотиви вече са изложени съображения защо съдът приема,че показанията на М. са истинни и достоверни,поради което и няма да ги преповтаря.Само още веднъж акцентира,че ако този пострадал беше склонен да говори лъжи и да си измисля факти,то той би си “спомнил” доста повече подробности-какъв е бил приближилия лек автомобил и с какъв регистрационен номер,как и кой е пребил приятелите му,как е бил нападнат ,бягал ли е,защитавал ли се е,кой и какви удари му е нанесъл,удрян ли е с металната тръба и др..

 

Защитниците считат,че показанията на св.С. и С. опровергават твърденията на М. и И./депозирани до м.05.2011 година/,както и на св.М.,че извършителите са пристигнали с лекия автомобил управляван от подс.П..Съдът вече посочи,че и двамата свидетели не са възприели цялостната картина,а само отделни фрагменти,както и че според тях след инцидента двете лица са побягнали в посоката,където съгласно показанията на св.М. се е намирала колата.Доказано е,че помещенията,в които са се намирали св.С. и С./жилище и заведение/ са се намирали в непосредствена близост,а епизодите-първоначално нападение над две лица и последващо нападение над трето лице са били на известно разстояние и на различни места.При това положение а и предвид факта,че двамата посочени свидетели не са наблюдавали непрекъснато ставащото не може и да се очаква те да са имали пълно възприятие за ставащото и особено-за начина,по който са пристигнали извършителите.В крайна сметка при самото идване инцидент е нямало и следователно е нямало какво да привлече вниманието на св.С. и С.,за да имат те впечатления от този момент.

 

Поставя се въпроса защо съдът да не повярва на показанията на свидетелите на защитата-Н.,Х. и И..Съдът вече изложи достатъчно подробни съображения в тази насока и няма да ги преповтаря. Основен довод е разбира се невъзможността да се приеме,че в продължение на 19 месеца тези лица/всички по някакъв начин свързани със семейството на подс.П. / са в състояние да запомнят незначителен факт и времето до минути,когато са видяли подсъдимите.Самите свидетели не твърдят да се е случило нещо особено,нещо впечатляващо,които да е основание да се приеме,че е възможно момента на виждането да е запаметен до минути.Твърденията им относно времевия период са неубедителни и изцяло опровергани от други събрани по делото доказателства.

Защитата заявява,че  записите от камери 3 и 4 са се “появили” изненадващо и “криминално”.Това е абсурдно, защото изземването е станало със съответен притокол,приложен към досъдебното производство, а св.Г. още при разследването е разяснила начина на предаването на диска на служителите на полицията.Самите защитници не твърдят,че не са имали възможност да се запознат със събраните по делото доказателства ето защо подобни възражения са напълно неоснователни.При това разбира следва да се има предвид,че в протоколите е записано,че се предявяват и видеозаписи и тези документи са подписани без възражение от защитниците.

 

Особено внимание заслужава твърдението,че подсъдимите са нямали обективна възможност да бъдат на местопроизшествието,което налага да се направи преценка дали те са имали време да отидат до пострадалите,да им нанесат побой и да се отдалечат,като се има предвид и друг безспорен факт-времето,когато св. С. се е обадила на тел.112-в 02,21 часа.За да се направи даде отговор на този въпрос преценка съдът отчете,че разстоянието между дюнера и мястото,където са били младежите е незначително.При това подсъдимите са се движили след полунощ,при липса на движение по улиците,с мощен автомобил,без опасност да бъдат спрени поради превишаване на скорост, при възможност да се движат по уличка  в която влизането е забранено. Следователно придвижването на подсъдимите е станало много бързо и не изключва възможността те да бъдат на местопроизшествието.Самият побой е нанесен изключително бързо. Нападението е било внезапно,незабавно,с не по-малко от 3 удара е бил повален М., веднага са били нанесени не по-малко от два удара на И., който е стоял в непосредствена близост до него.Саморазправата и със св.М. не е отнела на извършителите време,доколкото е бил настигнат на незначително разстояние,а и не е бил в състояние да окаже някаква съпротива на двамата  мощни мъже,единият от които държал в ръката си и нанасял удари с твърд предмет.Доказано е,че подсъдимите избягали незабавно след това към колата си и са се отдалечили с нея. Следователно съдът приема,че е нямало обективни пречки подсъдимите  да са автори на престъпленията-касае се за кратък,но достатъчен период от време,през който те са се придвижили до мястото и са осъществили престъпните деяния.При това особено важно е обстоятелството, че св.С. не е изчаквала,а се е обадила на тел.112 още ,когато е видяла ,че става нещо нередно.Моментът,когато инцидентът е приключил окончателно и това е доказано по безспорен начин е 02,27 часа,когато св.И. също е позвънил на тел.112/виж оглед на ВД-мобилен телефон собственост на този свидетел/.

 

Защитата твърди,че мотивът за извършване на деянията не бил установен.Това е невярно-съдът вече изложи съображения,че мотивът е хулигански и това намира опора в съдебната практика.Така например в Решение № 567/1975 г по н.д.№ 551/1975 г 1-во н.о. изрично е отразено,че:”Хулиганските подбуди са мотивът за извършване на убийството и от това следва,че това престъпление не се явява без мотив,както се прави довод от защитата по това дело.Обикновено при убийство по хулигански подбуди на дееца на престъплението създава удоволствие самото престъпно деяние-това нарушение на обществения ред изразяващо се в явно неуважение към обществото манифестира антисоциално поведение”.Точно с оглед на съдебната практика съдът приема,че мотивите за извършване на деянията по чл.131 НК и по чл.116 НК са установени и тези възражения на защитата също са неоснователни.

Само за пълнота на изложението обаче съдът ще отбележи,че в практиката се срещат т.нар.”безмотивни” убийства.Това не означава реално липса на мотив,а само-че предвид защитната теза на подсъдим и другите събрани доказателства  мотивът не може да бъде установен. Това съгласно трайната и дългогодишна съдебна практика никога не е било и не може да бъде пречка да бъде постановен осъдителен съдебен акт.Така например в Решение № 82/1990 г по н.д.№ 617/89 г 2-ро н.о се коментира случай,при което се приема,че мотивът за убийството не е установен без това да е  пречка за осъждането на подсъдимия.Точно в този смисъл са и Решение № 68/1968 г по н.д.№ 1043/1967 г 1-во н.о.,Решение №  594/1996 г по н.д.№ 543/1995 г 1-во н.о.и др.Неустановен е останал мотивът и по НОХД № 442/1999 година на Окръжен съд-Варна ,по което е постановена осъдителна присъда и това изрично е коментирано в мотивите към съдебния акт,възприети изцяло от въззивната инстанция по ВНОХД № 122/2001 година на Апелативен съд-Варна,както и с Решение  № 167/2002 г по н.д.№ 543/2001 г 3-то н.о.

 

 По всички изложени съображения съдът счита,че възраженията на защитата са неоснователни,а вината на подс.П. за престъплението по чл.131 НК и на двамата подсъдими-за престъплението по чл.116 вр.чл.18 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК са доказани по безспорен начин.

 

При определяне на наказанията съдът отчете много висока степен на обществена опасност на деянията.

Подсъдимият П. е неосъждан,студент и това са смекчаващи отговорността му обстоятелства.

Подсъдимият И. е осъждан и това е отекчаващо отговорността му обстоятелство.

Свидетелите М. и И. са пребити безжалостно.Видно от СМЕ и другата медицинска документация всеки от тях е получил повече от една средни телесни повреди,които са им причинили продължителни болки и страдания.Подсъдимият П. ги е нападнал внезапно,без двамата младежи да са го предизвикали по какъвто и да е начин.Нанасял е ударите с твърд предмет и само в жизненоважна област-областта на главата. Насилието надхвърля значително необходимото за сломяване евентуалната съпротива на жертвите.Подсъдимият П. е проявил впечатляващи бруталност и жестокост,както и пълно безразличие към причиняваните  и закономерно следващите страдания на младежите.По изложените съображения съдът наложи на подс.П. наказание лишаване от свобода за срок от 6 години-среден размер на санкцията предвидена в закона.

Особено морално и правно укоримо е поведението на двамата подсъдими по отношение на третия пострадал-св.М..Двамата мощни и физически силни мъже са нападнали  младеж,който им отстъпва значително по физически данни и не може да окаже някаква реална съпротива.Нанесени са не по-малко от 7 удара само в областта на главата, включително и с предмет-бухалка или метална тръба,упражненото насилие е изключително интензивно,а поведението на подсъдимите-изключително брутално.Нараняванията са  много тежки и животозастрашаващи,а лечението продължава години като се провежда и към момента. Здравето на М. е увредено значимо с голяма вероятност за неблагоприятни физически и психически последици през целия му живот. Без по никакъв начин да е дал повод на извършителите  М. е бил пребит и в резултат на това е преживял значителни страдания,бъдещето му е неясно и  несигурно,предвид ограниченията наложени от лечението и причинените тежки травми.

Видно от изготвената СППЕ и двамата подсъдими нямат психически отклонения.Подс.П. е този,който притежава лидерски качества,той извършва по-активните действия като например се връща до дюнера,за да провери,накъде са тръгнали младежите,за да  могат двамата подсъдими да реализират намерението си за нанасяне на побой.Подсъдимият П. е нанесъл тежки удари на пострадалия М. секунди след като е извършил другото престъпление-по чл.131 НК.Двамата подсъдими са нанасяли ударите яростно ,брутално,само в областта на главата,насилието е много интензивно,авторите са проявили пълна безчувственост към страданията и състоянието на жертвата.Съдът счита,че деянието по чл.116 НК е извършено и с особена жестокост и понеже не е възведено такова обвинение отчита това само като отекчаващо отговорността обстоятелство и за двамата подсъдими.Като се има предвид,че подс.П. е действал и с твърд предмет-бухалка или тръба,като отчита,че се касае за довършен опит,че подсъдимите при определени обстоятелства представляват опасност за живота и здравето на другите хора и предвид тежките последици от така извършеното деяние съдът наложи наказания,както следва:

-за подс.П.-лишаване от свобода за срок от 17 години,което да търпи първоначално при  строг режим в затвор

-за подс.И.-лишаване от свобода за срок от 16 години ,което да търпи първоначално при строг режим в затвор.

 

На основание чл.23 НК съдът определи подс.П. да изтърпи най-тежкото от така наложените наказания ,а именно лишаване от свобода за срок от 17 години  при първоначален строг режим.

 

Съдът счете,че наказанието наложено на подсъдимия П. не следва да се завишава на основание чл.24 НК по съображения,че същият ще бъде изолиран от обществото за период от време,който е достатъчен за неговото поправяне и превъзпитаване.

 

Съдът намира,че тези наказания са справедливи,достатъчно снизходителни и с тях могат да се постигнат целите,визирани в разпоредбата на чл.36 НК.

 

Зачетено е задържането на всеки един от подсъдимите,те са осъдени да заплатят направените по делото разноски,  съставът се произнесе и по приложените към делото ВД.

 

Предвид гореизложеното,съдът постанови присъдата.

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                          СЪДИЯ: