Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 27 октомври 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 13 октомври 2021 год. в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря ………. Мария Станчева ………и в присъствието на прокурора ……… Емилиян
Грънчаров като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №303…… по описа
на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за
административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е след постъпила касационна жалба от М.И.А., чрез
адв. П. Х.,***, против решение №356/16.07.2021 год. на Русенски
районен съд, постановено по а.н.д №894/2021 г. по описа на съда.
С решението е потвърдено наказателно постановление (НП) № 20-1085-003376
от 21.10.2020 г. на началник Сектор „Пътна полиция“ Русе при ОД на МВР гр. Русе,
досежно нарушението по т.1 от санкционния акт/ на чл.23, ал.1 от Закон за
движение по пътищата/ с наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 лева и изменено същото НП, относно нарушението
по т.2, като наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушаване на
разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б. „а“ от с.з. е намалено на административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец.
В жалбата са изложени подробни оплаквания, че решението на
съда е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се,
че не ставало ясно защо изводите на въззивната инстанция са в посока
потвърждаване на санкционния акт, след като доказателствата не установявали по
безспорен начин, че М. И. е извършил нарушенията, за които е наказан. Претендира
се за неизяснена фактическа обстановка от страна на районния съд, водеща до
нарушаване на правото на защита на наказаното лице.
Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно на наказателното
постановление.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище по случая.
Представителят на прокуратурата предлага да бъде оставено в сила оспореното
решение.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Каква е установената от въззивната инстанция фактическа обстановка:
На 15.09.2020г., около 18.16 часа,
в гр. Русе, на бул. „Цар Освободител“, посока център, водачът на л.а. „Рено
Меган“, с рег. № Р 1266 КН – М. А. не спазва
необходимата дистанция спрямо движещия се пред него л.а. „Алфа Ромео“ с ***, вследствие
на което го блъска в задната част. Така А. причинил ПТП с имуществени вреди. Като
участник в такова ПТП не изпълнил задължението си да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието, а го напуснал. Бил издирен след сезиране
на длъжностните лица в Сектор ПП от собственика на увредения автомобил.
Всичко описано по-горе дало основание за ангажиране
на административно-наказателната отговорност на М. А., в качеството му на водач на лекия
автомобил. Това било сторено със съставянето на АУАН от 24.09.2020г. В него са
описани двете деяния, съставляващи административни нарушения, за които освен словесно
описание, актосъставителят сочи и нарушените правни норми – чл.23, ал.1 и чл.123,
ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП. Актът е подписан, като в графа „възражения“ приетото
за нарушител лице отбелязало, че няма никакви щети.
Посочената за нарушена норма на чл.23, ал.1
от ЗДвП изисква „Водачът на пътно превозно средство да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко“.
Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП задължава водачите на
ППС да укажат съдействие за установяване на вредите от произшествието.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено
и оспореното пред РРС наказателно постановление, в което АНО описал идентична
фактическа обстановка. За нарушението на чл.23, ал.1 от ЗДвП на А. било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, съобразно санкционната
разпоредба на чл.179, ал.2, пр. 2 от същия закон. За нарушението на чл.123,
ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП - административно наказание „глоба“ в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, позовавайки се
на санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Русенският районен съд e изяснил описаната фактическата
обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така установените факти, от правна страна
е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и
в предвидените в закона срокове. Административните органи не са допуснали
съществени нарушения на административно-производствените правила, а твърденията
на жалбоподателя в тази насока били неоснователни и недоказани. Нарушенията и техният
автор били безспорно установени, съобразно събраните и
приети доказателства. Правилно бил приложен
материалния закон досежно първото нарушение, а по отношение на второто такова
съдът констатирал нарушение на разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, касателно размера
на наказанията „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца, които били наложени на техния максимум.
С такива
мотиви потвърдил санкционния акт по отношение наказанието по т.1 от НП и
изменил размера на наложените наказания по т.2, като намалил административното
наказание „глоба“ от размер 200 лева на 50 лева и лишаването от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, на 1 месец.
Административен съд-Русе в този си касационен
състав не споделя изводите на въззивната инстанция.
Те са изведени при недостатъчно събрани доказателства,
които да обосновават по безспорен и категоричен начин извършеното нарушение и
вината на нарушителя. Най-малкото, налице са противоречиви данни къде точно
около кръговото кръстовище / около сградата на ОД на МВР / се е случило ПТП-то
между двата автомобила-дали при движение от центъра в посока Кооперативен пазар
или обратно, от Кооперативен пазар посока центъра. Според повдигнатото обвинение
срещу А., както в АУАН, така и в НП се сочи, че движението е в посока центъра,
това се поддържа и от актосъставителя, прегледал видеозаписи, дали му такава
информация. Водачът на движещия се отпред автомобил /пострадалото лице/ обаче
твърди, че е пътувал в посока „кръговото“, но идвайки от центъра. И дори да се
приеме, че мястото на ПТП-то не е от съществено значение, ако е доказано, че
има такова, то не става достатъчно ясно какви са щетите по двата автомобила, за
които също са налице противоречиви данни. Според актосъставителя става въпрос
за леки щети по двата автомобила, а според пострадалото лице – от удара се било
спукало и предното стъкло. Не е ясно и какво точно са се разбрали двамата след настъпилото
ПТП, защото пострадалия казва, включително и в разпита пред съда, че не са се
намерили, а са имали договорка да спрат извън кръговото. От друга страна
наказаното лице и в жалбата до РРС, и в касационната такава твърди, че е чакал
на паркинга на магазин „Бриколаж“ около 10 мин, но водача на л.а. „Алфа Ромео“
с *** не се появил. А изясняването на това обстоятелство е от изключителна
важност за ангажиране или не на отговорността на приетото за нарушител лице и
за доказване на нарушението на чл.123,
ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП.
Тези неизяснени факти и обстоятелства правят съдебния
акт издаден при съществени нарушения на административно-производствените
правила. Като такъв той следва да бъде отменен, а делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Касационната инстанция счита, че във въззивното
дело е следвало да бъде разпитан и поисканият свидетел-очевидец, Р.Т. Заличаването
му като свидетел не е било редно. А както се твърди в обяснението към касационната
жалба, в автомобила на М. А. са пътували и повече от един човек, които също
може да бъдат разпиотани. Съдът има задължения съгласно НПК за разкриване на
обективната истина и е следвало да положи усилия в тази насока.
Когато определени доказателства са необходими
за разкриване на обективната истина, при липса на процесуална активност от
страните, такава, с оглед на служебното начало следва да прояви съда. Това е
основание за повишена процесуална активност от страна на съда с цел обективно,
всестранно и пълно установяване на всички значими и относими обстоятелства.
Съгласно чл. 107, ал. 2 от НПК, приложим в производството по обжалване наказателни
постановления пред районния съд по силата на чл. 84 от ЗАНН, съдът събира
доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато
това се налага за разкриване на обективната истина. На събиране и проверка
подлежат както доказателствата, които разобличават извършителя на нарушението и
отегчават неговата отговорност, така и тези, които го оправдават или смекчават
отговорността му (арг. от ал. 3 на чл. 107 от НПК). Вероятността, при
събирането и преценката на всички относими доказателства, свързани в случая със
съставомерността на деянието, в тяхната съвкупност, районният съд да достигне
до различен правен извод, е достатъчно основание да се приеме че допуснатото
нарушение от районния съд е съществено. В проведеното въззивно производство по
а.н.д. №894/2021г. съдът е нарушил принципа за разкриване на обективната
истина.
Той е трябвало да разпита свидетелят-очевидец,
поискан от защитата на А.. Съответно, да прецени неговите показания и тези
дадени от пострадалия и от актосъставителя. При необходимост - да ги разпита/изслуша
пак и сравни казаното от всички тях. Можело е да прояви активност и да изиска
направения видеозапис и го прегледа, ведно с участие на страните. Видеозаписът
е следвало още служителите на Сектор ПП при ОД на МВР да приобщят към административно-наказателната
преписка. При липсата му, да събира всички допустими по НПК доказателства, за да се докаже или не
тезата на обвинението срещу М. А..
Съобразно изложеното по-горе и предвид допуснатото
от въззивната инстанция нарушение на принципа за разкриване на обективната
истина, разписан в чл.13 от НПК, делото следва да се върне за ново разглеждане
от друг състав на районния съд.
При това разглеждане, съдебният състав е
длъжен да събере наново доказателства – гласни, включително и чрез нов разпит
на досега разпитаните свидетели, както и на нови такива, за установяване и изчистване на горепосочените противоречия, веществени /видеозапис/
и др., чрез които да достигне до законосъобразни изводи за наличието или не на всяко
от едно от нарушенията - по чл.23, ал.1
и чл.123, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП, вменени на касатора.
По аргумент от чл. 226, ал. 3 АПК настоящата инстанция не следва да се
произнася по исканията на страните за разноски. Този въпрос следва да бъде
разрешен от районния съд при новото разглеждане на делото.
С тези аргументи, касационната инстанция приема, че оспореното решение е
неправилно на основание чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1
от НПК и при условията и по реда на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено.
На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК
делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд
– гр. Русе.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал.
1 от ЗАНН, Административен съд-Русе
Р Е Ш
И :
Отменя решение
№356/16.07.2021 год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д №894/2021 г.
по описа на съда.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
Районен съд Русе при съобразяване с указанията,
изложени в мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.