Решение по дело №1603/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В.П.Д. с ЕГН ********** ***, п.к. 8000, против решение № 39/06.07.2023г, постановено по а.н.д. № 131/2023г. по описа на Районен съд – Царево, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба Серия К №5429518 на ОД МВР Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „глоба” в размер на 100 лв.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна на електронния фиш. Сочи се, че са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразили се в липса на възможност, предоставена на сочения нарушител да се възползва от правото да посочи друго лице като управлявало процесното МПС на посочената дата. Изразява се мнение, че АУАН е бил издаден повече от година след установяване на нарушението. Излага се и твърдение, че нарушението е било установено с видеорегистратор от движещо се МПС – полицейски автомобил, което според процесуалните норми е изисквало нарушителят да бъдел спрян и намясто да му бил съставен АУАН, каквото процесуално действие органите не извършили. Оспорва извършването на нарушението. В тази връзка се иска неговата отмяна и отмяна на ЕФ. Не се оспорва скоростта, с която касаторът е управлявал собственото си МПС.

В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се явява и не изразява становище по касационната жалба.

Ответната страна – Директор ОД на МВР Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХХVI-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С електронния фиш отговорността на В.Д. е ангажирана за това, че на 11.11.2021 г., 14,51 часа, в Обл. Бургас на път II 99км. 47+145, в посока от гр. Китен към с. Лозенец, с автоматизирано техническо средство Cordon – M2 бил установен запис на превозно средство с рег. № А 5274 KН, което се придвижвало със скорост от 81 км/ч. От средството билa изготвенa снимка от стоп кадър на автомобила. При тези данни, от наказващия орган бил изготвен „Електронен фиш за налагане на глоба“, в който за собственик на автомобила бил вписан жалбоподателя В.Д., на която била наложена „Глоба“ в размер на 100 лева, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП

За да постанови оспореното съдебно решение въззивният съд е приел, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения.. По същество намира, че правилно е била ангажирана отговорността на лицето, тъй като не била представена декларация, сочеща различен автор на нарушението, нито е бил оспорен протокола, в който са отразени релевантните за издаване на ЕФ данни.

Така постановеното съдебно решение е правилно.

Настоящият касационен състав намира съдебното решение за съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение. В хода на съдебното следствие са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно, поради което на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019г./, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне. Съдебния състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Правилно въззивният съд е приел, че в случая са били налице законовите предпоставки за издаване на ЕФ срещу касатора. Правилнно е възражението на Д., че тя не се възползвала от възможността да декларира управлението на МПС-то на процесната дата и място от трето лице и именно за това, в качеството й на собственик същата е била санкционирана, за констатираното нарушение. Ако бе декларирала друго лице като водач на посочената дата и място, съшата би избегнала административно-наказателна отговорност.

Относно възражението, че АУАН е бил издаден повече от година след установяване на нарушението и нарушителя, липсват каквито и да било доказателства в тази насока. Налице са доказателства за това, че същият е бил връчен на нарушителя повече от година след като е констатирано самото нарушение, но доколкото законът не предвижда като задължителен реквизит на ЕФ датата на неговото издаване и доколкото липсват и косвени доказателства за това обстоятелство, не може да се възприеме тезата на Д., че от датата на връчване на ЕФ може да се съди и за тази на издаването му. Що се касае до въпроса за установяване на нарушителя, същият бива изяснен едва с изтичане на срока, в който на собственика на МПС-то е предоставена възможност да посочи друго лице като извършител.

Невярно е и изложеното от нарушителя твърдение, че скоростта й е била засечена от движещ се полицейски автомобил. Видно от характеристиките на техническото средство, се касае за статив със закрепващ елемент, като се предвидени два начина на закрепянето му, като и двата са „на път“ , а не в превозно средство.

За пълнота на изложението следва да бъде добавено, че замерването на скоростта е било извършено с годно техническо средство, видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване и представения протокол за последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол Cordon M2 от 06.07.2018г. Това е така, тъй като съгласно чл.4, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Според ал.2 на с.р., преди пускане в експлоатация АТСС преминават първоначална проверка. Според ал.3, след изтичане срока на първоначалната проверка АТСС преминават последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

Съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговорят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.

Що се отнася до изискването системата да е преминала последваща проверка по смисъла на с чл.4, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., съдът взема предвид обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.43, ал.2 от Закона за измерванията „Последващата проверка се извършва периодично или след ремонт на средствата за измерване."

Според ал.4 на същата норма „Периодичността на проверките по ал. 2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията.“

Актуалният списък е приет със Заповед № А-441 на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор от 13.10.2011 г., обн., ДВ, бр. бр. 85 от 1.11.2011 г., в сила от 1.11.2011 г. Според т.29 на същия при радарните скоростомери периодичността на проверките е една година. Такава проверка, видно от представения по делото протокол № 6 – С – ИСИС/17.02.2021г. е била извършена и нарушението е било установено в периода на годност на техническото средство.

Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира съдебното решение за съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Атакуваното съдебно решение е обосновано с оглед на събраните по делото доказателства и съответно на приложимия процесуален и материален закон. Същото е постановено от териториално и родово компетентен съд в пределите на правораздавателната му власт (чл.59 от ЗАНН).

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд XXVI-ти състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 39/06.07.2023г, постановено по а.н.д. №131/2023г. по описа на Районен съд – Царево.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: