Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 25.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна
колегия, ХХ състав
в публично заседание на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Д.Б., като разгледа
докладваното от съдия Лесенски НАХД № 540 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 18-1006-004367 от 09.01.2019 г. на Началник група в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик е наложена глоба в размер на 20
лв. на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.185 ЗДвП и глоба в размер на 200 лв. на
основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП на К.Г.Т. с ЕГН: **********
*** за нарушения съответно на чл.190, ал.3 ЗДвП и чл.20, ал.2 ЗДвП.
Срещу НП е подадена в срок жалба от К.Г.Т.,
в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението. Твърди,
че НП е издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и се
моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Излагат се допълнителни
доводи за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Ответникът по жалбата, редовно
призован, не се явява. По делото е постъпило писмено становище, с което се иска
потвърждаване на постановлението.
Съдът,
като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на ответната страна и
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбоподателят е наказан за това, че на 15.12.2018 г.
в 06:30 часа в с. Братаница, на ул. „Първа“ управлявал товарен автомобил „Фиат
Фиорино“ с рег. № ****, като се движил с несъобразена скорост с пътните условия
– съобразно релефа на местността, а именно хоризонтална крива, в следствие на
което изгубил контрол над управляваното от него МПС, отклонил се в дясно и
излязъл извън пътното платно, като настъпило ПТП с материални щети. Като приел,
че жалбоподателят по този начин е нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП, а освен това
представил и НП, незаплатено доброволно в законоустановения срок, свидетелят В.Р.
му съставил АУАН, в който жалбоподателя отбелязал, че няма възражения. Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и процесното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка се установява въз основа на всички
събрани по делото доказателства – гласни, съдържащи се в разпита на
актосъставителя В.Р. и писмените такива. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля. Те са ясни и категорични.
При така установените обстоятелства от правна страна съдът намира, че
жалбата е основателна по следните съображения:
На първо място в хода на проведеното административнонаказателно
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, затрудняващо
защитата на наказаното лице. Посочено е в обстоятелствената част на НП, че жалбоподателят
се движил в с. Братаница, на ул. „Първа“ с несъобразена скорост с пътните
условия – съобразно релефа на местността, а именно хоризонтална крива, в
следствие на което изгубил контрол над управляваното от него МПС, отклонил се в
дясно и излязъл извън пътното платно, като настъпило ПТП с материални щети. Налице е нарушение на
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. ЗАНН определя общите правила
за административните нарушения и наказания, реда за установяване на
административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните
наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните
интереси на гражданите и организациите. За целта същият съдържа императивни
норми относно съдържанието на АУАН и НП. Съгласно чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН в НП
следва да бъдат посочени датата и мястото на нарушението, както и обстоятелства
по неговото извършване. На първо място е посочено, че жалбоподателят се е
движил в с. Братаница, на ул. „Първа“, но не е посочено в коя от двете посоки.
Съдът може само да гадае. На следващо място не е изложено както представлява
така посочената хоризонтална крива. В съдебно заседание от разпита на
актосъставителя се установи, че е имал предвид завоя, който е предприел
жалбоподателя. Тук обаче е налице и липсва на още едно важно обстоятелства –
десен или ляв завой е предприет. Само е посочено, че автомобилът се отклонил в
дясно. На последно място е посочено, че е настъпило ПТП с материални щети, но
последните по никакъв начин не са индивидуализирани. Отново в съдебно заседание
стана ясно, че се касае за материални щети само по управляваното от
жалбоподателя МПС. Всички тези обстоятелства са посочени в съставения протокол
за ПТП, но това не санира същественото процесуално нарушение, свързано с
липсата им в АУАН и НП.
На следващо място НП е незаконосъобразно, защото по
същество нарушението остана и недоказано, като от АНО, върху който лежи
доказателствената тежест, не ангажира никакви доказателства за редица
съставомерни обстоятелства по нарушението. Актосъставителят и впоследствие АНО
са посочили, че причина за настъпването на ПТП е движение с несъобразена
скорост. Самият актосъставител посочи общо взето в съдебно заседание, че описаните
обстоятелства в АУАН са на база изложеното от водача, че „изпуснал“ завоя и не
успял да го вземе. Очевидно е, че в случая не са налице каквито и да е било
доказателства не само за движението с несъобразена скорост, но дори и за
неговата посока и предприетия завой (от протокола за ПТП – очевидно на ляво). При
липса на подобни доказателства е видно, че актосъставителят и АНО свободно
боравят с предположенията и ангажират отговорността на жалбоподателя само на
база тях – като се почне оттам, че е именно той е водачът, мине се през тяхната
преценка, че се движи с несъобразена скорост и се стигне до там, че
предполагат, че е искал да направи ляв завой и не е преценил скоростта си
спрямо завоя. Каква е била реално скоростта на движение, за да бъде извършена и
преценка дали е несъобразена спрямо така посочената „хоризонтална крива“, дали
последната е предвидимо препятствие или не са въпроси, които не са намерили
отговор по делото, поради липса на доказателства за тях, ангажирани от АНО.
Твърдяната в случая „несъобразена скорост“ служи само за параван на
полицейските служители, които са отчели някаква свършена работа, без реално да
изследват причините за настъпилото ПТП. Така например в съдебно заседание се
повдигна въпросът за заключена кормилна уредба. Това поставя съвсем резонния
въпрос – дали изпускането на завоя не се дължи на технически причини и дали именно
това не е причина за настъпилото ПТП. Полицейските служители не са изследвали
въобще тези въпроси, видно от заявеното от актосъставителя. Така, ако се
впуснем в теориите на вероятностите, може да стигнем да всякакви изводи за причините
за настъпилото ПТП, различни от твърдяната несъобразена скорост, но това не
означава в никакъв случай, че ще сме стигнали до обективната истина.
По т.1 от НП жалбоподателят е наказан на основание
чл.185 ЗДвП за нарушение на чл.190, ал.3 от същия закон за това, че: „Управлява
МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно плащане“.
Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗДвП: „Наложеното наказание глоба се
заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление,
електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване.“
Вярно е, че в тази разпоредба е посочен срок за плащане на наложената глоба, но
при нейното неплащане доброволно от страна на наказаното лице следва да се
образува изпълнително производство за принудително ѝ събиране от
държавата, а не да се налага нова глоба с общата разпоредба на чл.185 от ЗДвП. Очевидно
е, че АНО неправилно е тълкувал закона, а и е неясно с основни правни принципи.
Нещо повече – по същество не се и ангажираха дори доказателства за каква глоба
става въпрос, с НП или ел. фиш е наложена, кога е влязло в сила НП и т.н. Дори
и в атакуваното НП липсва посочване на тези обстоятелства, което пък отново е
съществено процесуално нарушение на императивната разпоредба на чл.57, ал.5 от ЗАНН, съгласно която НП следва да съдържа описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават. В тази част също соченото нарушение
остана и недоказано. С оглед изложеното НП и в тази му част следва да бъде
отменено.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно поради съществени нарушения на процесуалните правила,
неправилно приложение на материалния закон и недоказаност на нарушенията.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Пазарджик
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно
постановление № 18-1006-004367
от 09.01.2019 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик,
с което е наложена глоба в размер на 20 лв. на основание чл.53 от ЗАНН, вр.
чл.185 ЗДвП и глоба в размер на 200 лв. на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.179,
ал.2, пр.1 ЗДвП на К.Г.Т. с ЕГН: ********** *** за нарушения съответно на
чл.190, ал.3 ЗДвП и чл.20, ал.2 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: