РЕШЕНИЕ
№ …………………/26.11.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито заседание, проведено на тринадесети
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ К.
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. д. № 12029
по описа за 2019
г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „Е.М.“
ЕООД срещу „С.Ш.“ ЕООД иск с правно основание чл.422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК вр. чл. 327 ТЗ, за
приемане на установено между страните, че ответникът „С.Ш.“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление *** зона, *
дължи на ищеца „Е.М. “ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 3 810,40 лева, представляваща
главница, дължима по издадени и неплатени 9 бр. фактури, въз основа на договор
за покупко-продажба и доставка на стоки,
от които сума 147,29 лв. - по фактура № */07.11.2018
г., сума 367,96 лв. по фактура № */09.11.2018 г, сума
27,07 лв. по Фактура № */10.11.2018 г., сума 193,86 лв. по Фактура № */12.11.2018
г., сума 472,85 лв. по фактура № */22.12.2018 г., сума
1022,69 лв. по Фактура № */23.12.2018 г., сума
553.62 лв. по Фактура № */23.12.2018 г., сума
687.93 лв. по Фактура № */23.12.2018 г. и сума
337.13 лв. по Фактура № */23.12.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 07.05.2019 г. – датата на
депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане, за които суми е издадена по реда на
чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №3974/27.05.2019 г. по ч.гр.д. №6777/2019
г. на ВРС, 19 състав.
Твърди се в исковата молба, че страните са сключили
договор за покупко-продажба и доставка на стоки, за което са издадени фактури.
Сочи, че падежът на задълженията, за които са издадени процесните
фактури е настъпил. Излага, че ищецът е изпълнил задължението си да предаде
подробно описаните стоки във фактурите, но ответникът не е изпълнил своето
задължение за заплащането им и до настоящия момент. Поради това ищецът
депозирал заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена
процесната заповед за незабавно изпълнение срещу ответника. Поради
постъпилото възражение по чл. 414 от ГПК от ответника за ищеца се е породил
правният интерес да предяви настоящия иск за установяване спрямо ответницата
дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение. Моли за уважаване на
исковите претенции и присъждане на сторените разноски.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща
представител. Депозирана е писмена молба, с която предявените искове се
поддържат и моли за уважаването им.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба.
С депозираното по ч.гр.д. №6777/2019 г. по описа на
ВРС възражение по реда на чл. 414 от ГПК
ответникът е изложил становище за неоснователност на претенцията по
заповедта с доводи за несъответствие на претендирания
размер с дължими суми към ищеца. Сочи, че са издадени стокови разписки с
върната стока, за които няма издадени кредитни известия и представя такива към
възражението.
В открито съдебно заседание ответникът не се явява и
не изпраща представител.
Съдът въз
основа на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните счита за установено следното от фактическа страна:
Видно от приобщеното по делото ч.гр.д. №6777/2019 г. на ВРС, 19
състав, срещу
ответника е издадена заповед
№3974/27.05.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Срещу заповедта за изпълнение
е постъпило възражение от „С.Ш.“ ЕООД,
поради което са дадени указания за предявяване на иска на заявителя.
От представените по делото фактури се
установява наличие на трайни търговски взаимоотношения между страните по
продажба и доставка на нехранителни стоки.
От
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните,
което заключение съдът намира за безпристрастно и компетентно дадено, се
установява, че процесните фактури са осчетоводени в
счетоводството на ищеца и ответника, вписани са в дневниците за покупки и
продажби на двете дружества, както и по същите е упражнено правото за
приспадане на данъчен кредит от ответната страна. Установява се, че
счетоводството и на двете дружества по отношение на представените по делото
фактури са водени редовно. В период от една календарна година преди датата на процесните фактури са осчетоводени и други фактури с
доставчик „*“ ООД и
получател „С.Ш.“ ЕООД.
Предвид така установеното, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените
искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК вр. чл. 327 ТЗ. Същите са допустими с оглед предявяването им в предвидения
в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието
на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. №6777/2019 г. на ВРС, 19
състав,.
Основателността на
исковите претенции е обусловена от
следните кумулативни материалноправни предпоставки, а
именно: наличието на валидно
облигационно отношение между него и ответника по спора за покупко-продажба и
доставка на стоки, както и собственото си изпълнение за предаване на стоките, обективирани във фактурите, настъпването на изискуемостта
на претендираните вземания за главница по всяка
фактура. При
установяване на сочените обстоятелства ответникът следва да докаже правоизключващи и правопогасяващи възражения /плащане и др./, в т.ч. че е
върнал част от стоките, за които се претендира плащане.
От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства, в т.ч. приетата по делото ССчЕ се
установява наличието на трайни търговски взаимоотношения между страните, в
рамките на които са се развили и процесните сделки,
които са индивидуализрани по страни, предмет и цена,
видно от съдържането на приобщените фактури.
Съгласно трайно установената съдебна практика
фактурата може да се приеме като доказателство, установяващо договор за
търговска продажба на движими вещи, в случаите, когато съдържа необходими
елементи от съдържанието на сделката. Вписването на фактурата в дневниците за
продажби и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността й в
справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит във връзка с нея са
обстоятелства, релевантни към възникване на продажбеното правоотношение, по
повод на което е съставена /в този смисъл Решение № 96/26.11.2009 год. по т.д.
№ 380/2008 год. на ВКС, I т.о., Решение № 46/27.03.2009 год. по т.д. № 546/2008
год. на ВКС, II т.о и др./
В случая представените по делото фактури на обща стойност от 3810,40лв., както се
установи от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза са отразени в
счетоводството и от ответното дружество, а сумите по тях са включени регистрите
му за покупки по ДДС. По същите ответникът е ползвал и данъчен кредит. В
случай, че е имал възражения по тези сделки, поради недоставяне на стоката или
липса на представителна власт за лицата-получатели, то ответника е следвало да
ги изложи незабавно. Фактът, че е осчетоводил фактурите, без да изложи никакви
възражения (доказателства в тази насока не са ангажирани по делото, въпреки
дадените указания), следва да се тълкува като неизгодно за него обстоятелство –
признание, че стоките по фактурите са реално получени от купувача.
В допълнение на изложеното редовно водените счетоводни
книги на страните се ползват с доказателствена сила относно отразените в тях
обстоятелства, което е установено от изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза. Осчетоводяването на процесните фактури
доказва възникването на валидно продажбено отношение.
Ответникът не е ангажирал доказателства за заплащане
на процесните фактури, поради което задължението по
тях е дължимо.
По изложените съображения съдът намира предявените
искове за основателни, поради което следва да бъдат изцяло уважени, ведно със
законната лихва от датата на заявлението до окончателно изплащане на
задължението.
Съгласно
дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се
присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна
такса от 76лв. и адвокатско възнаграждение от 432лв., които възлизат общо на 508 лева.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски за заплатена държавна такса от 76,21лв., адвокатско възнаграждение от 600лв., и 200лв.
депозит за вещо лице, или същите възлизат в общ размер на 876,21 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
*
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО между
страните, че „С.Ш.“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление *** зона, *, дължи на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 3810,40 лева (три хиляди осемстотин и десет лева и четиридесет
стотинки), представляваща главница, дължима по издадени и неплатени 9 бр.
фактури, въз основа на договор за покупко-продажба и доставка на стоки, от които сума 147,29 лв. - по фактура № */07.11.2018
г., сума 367,96 лв. по фактура № */09.11.2018 г, сума
27,07 лв. по Фактура № */10.11.2018 г., сума 193,86 лв. по Фактура № */12.11.2018
г., сума 472,85 лв. по фактура № */22.12.2018 г., сума
1022,69 лв. по Фактура № */23.12.2018 г., сума
553.62 лв. по Фактура № */23.12.2018 г., сума
687.93 лв. по Фактура № */23.12.2018 г. и сума
337.13 лв. по Фактура № */23.12.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 07.05.2019 г. – датата на
депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане, за които суми е издадена по реда на
чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №3974/27.05.2019 г. по ч.гр.д. №6777/2019
г. на ВРС, 19 състав, на основание
чл.422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК вр. чл. 327 ТЗ.
ОСЪЖДА „С.Ш.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** зона, Журналист № 169, да заплати на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 508 лева (петстотин и осем лева), представляваща сторените от ищеца
разноски в заповедното производство, както и сумата от 876,21 лева (осемстотин седемдесет и шест лева и двадесет и една
стотинки), представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: