ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 гр.Х., 15.07.2021 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х., в закрито заседание

на петнадесети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                      СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

разгледа докладваното от съдията адм.дело №54/2021 г.     

 

   

            Съдебноадминистративното производство е образувано по жалба на ЕТ „П. – П. Ч.“, със седалище и адрес на управление с.М. б., общ.М. б., обл.Х., ул.„Т.“ №**, представляван от П. Н. Ч., подадена чрез пълномощника му адв.Г.М.К., против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №26/311/00619/3/01/04/01 с изх.№01-6500/8614#3 от 23.10.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“.

С Определение №5224/23.04.2021 г. по адм.дело №3424/2021 г. на ВАС е отменено прекратителното определение от 28.01.2021 г. на Административен съд – Х., с което жалбата е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, и делото е върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата.

Предвид приемането, че жалбата е подадена в срок, са налице условията на чл.154, ал.1 и чл.157, ал.1 от АПК за конституиране на страните и насрочване на делото в открито съдебно заседание.

 

В жалбата е направено особено искане, съдът да постанови спиране на изпълнението на обжалвания АУПДВ.

Развити са доводи, че предвид високия размер на установеното задължение, при пристъпване към изпълнение щяла да бъде причинена значителна и трудно поправима вреда на жалбоподателя, по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК. Твърди се, че П. Н. Ч. била пенсионер и получавала месечна пенсия в размер на 250.00 лв. Съпругът ѝ Таню Тенев Чилингиров също бил пенсионер и получавал месечна пенсия в размер на 262.50 лв. Към момента г-жа Чилингирова вече не била земеделски производител, поради влошеното ѝ здравословно състояние и напредване на възрастта ѝ. Основните приходи на семейството били от получаваните пенсии на съпрузите и доходите от хотел „Мирамар“. Поради обявеното с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. извънредно положение, свързано с пандемията COVID-19 и наложените в тази връзка противоепидемични мерки, хотел „Мирамар“ не работил в периода 13.03.2020 г. – 30.06.2020 г., като през този период хотелът генерирал единствено разходи. През м.07, 08, 09.2020 г. хотелът работел, но били съобразявани взетите противоепидемични мерки в страната, което било причина за намален капацитет и по-ниски приходи. Твърди се, че предприемането на обезпечителни мерки, като запор на банкови сметки, щяло да доведе до практическо спиране на дейността на ЕТ „П. – П. Ч.“, до невъзможност за осъществяване на плащанията към доставчици, за погасяване на текущите задължения на търговеца, за изплащане на задълженията към работници и служители. Твърди се, че търговецът имал сключени договори за заем на обща стойност от 325 618,58 лв., за инвестицията за построяване на хотел „Мирамар“ и изграждането на път до хотела, част от която сума не била погасена. За хотела имало и резервации за бъдещи периоди, с авансово платени суми, които ако бъдели отменени, щяло да възникне задължение за връщането им. Сочи се, че преустановяването на търговската дейност на ЕТ „П. – П. Ч.“ и генерирането на допълнителни публични държавни вземания, безспорно представлявала значителна и трудно поправима вреда по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК. Обявяването на извънредно положение и ограниченията на туристическите посещения, съответно лишаването на жалбоподателя от приходи за дълъг период от време, променяли обществено - икономическите условия, при които актът въздействал върху правната сфера на длъжника, и това рефлектирало върху интензитета на увредата, и било основание тя да се квалифицира като тежка. В тази връзка и с оглед на непрекъснато усложняващата се епидемиологична обстановка в страната, която поставяла в риск и под въпрос възможността за предоставяне на хотелска услуга в предстоящия сезон, съответно получаването на приходи от нея, евентуалното принудително изпълнение на значителното по размер публично вземане щяло да нанесе вреда на жалбоподателя, надвишаваща предвидената в закона, като го лиши и от наличните му към момента средства за препитание. Излага се довода, че събирането на вземането в условията на разпространение на COVID-19 било несъвместимо с принципа на съразмерност, прогласен от разпоредбата на чл.6, ал.5 от АПК, доколкото щяло да доведе до невъзможност за продължаване на стопанската дейност на търговеца.

В допълнително постъпила по делото молба вх.№3293/20.05.2021 г., от пълномощника на жалбоподателя се развиват допълнителни съображения по направеното искане за спиране на предварителното изпълнение на обжалвания акт.

Твърди се, че били налице нови обстоятелства, които обосновавали наличието на основания за спирането. След издаването на АУПДВ били настъпили нови факти и обстоятелства, които не били взети предвид при постановяване на акта. С Решение на Министерския съвет на Р.България бил удължен срока на обявената извънредна епидемична обстановка, считано от 1 май 2021 г., като се твърди, че продължаването на мерките щяло да доведе до все по-голямо увеличение на разходите на ЕТ и запазване на липсата на приходи на търговеца от неговата основна дейност. Твърди се, че поради метеорологичните условия през зимата басейнът на хотела към настоящия момент бил неизползваем, било необходимо да се реновира изцяло, оградата на хотела също се нуждаела от ремонт, което щяло да генерира допълнителни разходи за едноличния търговец. Приходите на търговеца били в изключително ниски размери и едва достигали за покриване на текущите му задължения. Сочи се, че пристъпването към изпълнение по обжалвания АУПДВ, съответно изпълнението върху наличните парични средства на едноличния търговец, на първо място щяло да доведе до преустановяване на търговската му дейност, и на практика до затваряне на хотела. Счита се, че в случая била налице пряка корелационна връзка между новите обстоятелства и вредите, които щели да настъпят от предварителното изпълнение на акта, като бил налице възприетият в съдебната практика критерий за съизмеримост на евентуалната вреда с обществения интерес. Твърди се, че в процесния случай би се достигнало в по-голяма степен до накърняване на обществения интерес, т.к. публичното държавно вземане нямало да може да бъде събрано по принудителен ред в пълен размер, отколкото до неговата защита. Прилага се Справка от НАП за задълженията на П. Н. Ч. към дата 14.05.2021 г., Дневник за сметката на ЕТ за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. и периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2021 г., както и снимки на състоянието на хотела и басейна.

С придружително писмо вх.№329/14.01.2021 г. процесуален представител на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ представя по делото административната преписка по издаване на обжалвания АУПДВ. Не ангажира становище по направеното в жалбата особено искане.

Съдът, като взе предвид изложените твърдения и прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Обжалваният Акт за установяване на публично държавно вземане   №26/311/00619/3/01/04/01 с изх.№01-6500/8614#3 от 23.10.2020 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, е издаден с посочено правно основание чл.27, ал.3, 5 и 7 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК. С него на ЕТ „П. – П. Ч.“, с.М. б., община М. б., обл.Х., се определя подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 385 265.86 лв., за неизпълнение съгласно т.30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, съгласно таблица1; подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 263,29 лв. за неизпълнение съгласно т.18 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, съгласно таблица 2, и на основание чл.3, ал.1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., на търговеца се налага подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 385 265,86 лв., което вземане, като най-голямо по размер, представлява окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по акта, съгласно таблица 3.

Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.8 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), обжалването на издадените от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ или от оправомощените от него длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания не спира изпълнението им.

Нормата на чл.166, ал.4 от АПК регламентира, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2.

Условията в ал.2 на същия член са две, предвидени алтернативно – ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна вреда, или може да му причини труднопоправима вреда. Само те могат по значимостта си да противостоят на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал със закон предварително изпълнение на административния акт. При това значителните или труднопоправимите вреди не се презюмират. Същите следва да са конкретизирани, а вероятността да настъпят следва да бъде доказана в настоящото производство от страната, която черпи за себе си изгодни правни последици – в случая от жалбоподателя.

Искането за спиране може да се прави при всяко положение на делото до влизането на решението в сила, поради което е процесуално допустимо за разглеждане.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

В искането подробно се излагат доводи, които в крайна сметка се свеждат до твърдението, че установеното с АУПДВ задължение било в голям размер, при пристъпване към принудителното му изпълнение щели да бъдат предприети обезпечителни мерки, които да доведат до преустановяването на търговската дейност на едноличния търговец, чиито приходи били в изключително ниски размери и едва достигали за покриване на текущите му задължения. Тези ниски приходи пък се аргументират със сключени от търговеца договори за заем, обявеното в страната с Решение на Народното събрание извънредно положение от 13.03.2020 г. и впоследствие извънредна епидемична обстановка, в следствие на което била променена обществено-икономическата обстановка в страната, и приходите от осъществяваната от този търговец дейност по предоставяне на хотелиерски услуги значително намалели.

Настоящият съдебен състав не намира така изложените обстоятелства за релевантни към предвидените в закона предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на АУПДВ. С оглед вида на обжалвания административен акт, с който се установяват публични държавни вземания, е безспорно, че от изпълнението на този акт неговият адресат ще претърпи имуществени загуби. Значителната, или алтернативно – труднопоправимата вреда, по смисъла на закона, обаче следва да произтича пряко и непосредствено от предварителното изпълнение на този акт, преди влизането му в сила, каквито твърдения в случая не се обосновават от оспорващия. В тежест на лицето, направило искането за спиране, е докаже, а не само да твърди, че е налице негативно въздействие върху правната му сфера, и то такова, което е противопоставимо на защитения чрез допуснатото по закон предварително изпълнение на акта.

Не може да се възприеме становището, че визираните от жалбоподателя вреди са от вида и характера на посочените в чл.166, ал.2 от АПК. Всички твърдяни затруднения в търговската дейност на ЕТ „П. – П. Ч.“, както намаляването на приходите, така и необходимостта от извършване на ремонти, или връщане на парични заеми, не произтичат от предварителното изпълнение на АУПДВ, а са резултат на обществено - икономически фактори без връзка с това изпълнение. В същата насока следва да бъдат преценявани представените от оспорващия като доказателства дневници на сметка, от които е виден размер на кредит на търговеца към съответни периоди. Увеличаването размера на този кредит не представлява новонастъпило обстоятелство от значение за поисканото спиране. Видно е от представената по делото административна преписка, че на „ЕТ „П. – П. Ч.“ – бенефициент по договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по Мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007 – 2013 г., на 14.12.2015 г. е оторизирано плащане на одобрена сума в размер на 385 265,86 лв., въз основа на одобрен Бизнес план за проект „Център за селски туризъм“. Предварителното изпълнение на установеното с обжалвания акт като подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 385 265,86 лв., като парично вземане, само по себе си не би причинило труднопоправима вреда на търговеца, а значителността на евентуалната вреда не се определя само от размера на дължимата сума.

Освен това няма надлежни доказателства, от които съдът да достигне до заключение, че предварителното изпълнение на АУПДВ ще доведе до преустановяването на търговската дейност на едноличния търговец.

Твърденията на жалбоподателя са, че практическото спиране на неговата търговска дейност ще е в резултат на предприемане на обезпечителни мерки, като запор на банковите му сметки, които пък ще доведат до невъзможност за извършване на дължими плащания. Тези доводи обективират опасения от неблагоприятен за оспорващия резултат, но не причинен пряко от предварителното изпълнение на АУПДВ, а като резултат от самостоятелно производство по налагане на обезпечителни мерки по неговото изпълнение.

В практиката си ВАС нееднократно е посочвал, че наличието, или реалната опасност от настъпване на вредата следва да се установи със съответните писмени доказателства, които да обосновават твърденията за настъпване на вреди. Жалбоподателят не представя доказателства за получаваните от лицето – едноличен търговец доходи, нито за доходите, получавани от нейния съпруг. Обществено известно е, че към настоящия момент, въпреки удължения срок на обявената в страната извънредна епидемична обстановка, не са въведени официално мерки, изрично ограничаващи извършването на търговска дейност в сферата на туризма, за която се твърди, че била основният доход на жалбоподателя. Твърденията за понижаването на размера на неговите приходи, спрямо необходимите за осъществяване на тази дейност разходи, дори да беше доказано, не води до несъмнен извод, че събирането на установеното вземане е несъвместимо с продължаването на стопанската дейност на търговеца.

Липсват доказателства, въз основа на които да се установи категорично, че с предварителното изпълнение на АУПДВ интересите на оспорващия ще бъдат засегнати по начин и с интензитет, противопоставими на заложения в закона обществен интерес от събирането на публичното държавно вземане. Следва да се има предвид, че с изменението чл.27 от ЗПЗП, ДВ бр.51 от 2019 г., в сила от 28.06.2020 г., е създадена новата ал.8, предвиждаща, че издадените АУПДВ подлежат на предварително изпълнение, което означава, че законодателят е преценил наличието на значим обществен интерес и е предвидил неговата защита, като е допуснал изключение от общото правило, че подаването на жалба спира изпълнението на обжалвания административен акт.

Промяна в имуществото на адресата на акта е типичната, предвидима и дължима вреда от изпълнението на административен акт от вида на разглеждания в случая, а интензитета на увредата от предварителното изпълнение на акта, с който се установява парично вземане, не е достатъчно основание тя да се квалифицира като тежка.

В конкретния случай не се доказва възможността от предварителното изпълнение на обжалвания акт да настъпят за жалбоподателя вреди, които да се характеризират като значителни, или като труднопоправими, поради което направеното искане за спиране предварителното изпълнение на АУПДВ следва да бъде отхвърлено.

Предвид изложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

КОНСТИТУИРА страните по делото, както следва:

жалбоподател – ЕТ „П. – П. Ч.“, с.М. б., общ.М. б., обл.Х.;

ответник – Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“.

УКАЗВА на жалбоподателя, че в негова доказателствена тежест е да установи изложените в жалбата твърдения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

УКАЗВА на ответника, че носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

УКАЗВА на ответника възможността да ангажира писмен отговор по жалбата и направените в нея доказателствени искания, както и да посочи доказателства.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 02.09.2021 г. от 10.30 часа.

Определението в тази част не подлежи на  обжалване.

 

 

ОТХВЪРЛЯ искането на ЕТ „П. – П. Ч.“, с.М. б., общ.М. б., обл.Х., за спиране предварителното изпълнение на Акт за установяване на публично държавно вземане №26/311/00619/3/01/04/01 с изх.№01-6500/8614#3 от 23.10.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му.

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от определението да се изпрати на страните.

 

                                                                                                   СЪДИЯ: