РЕШЕНИЕ
№ 763
гр. Пловдив, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело №
20245300102554 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът Й. В. К., ЕГН **********, с адрес гр. *****************, моли
съда да осъди Прокуратурата на Република България, седалище гр. София,
бул. „Витоша“ №2, да му заплати обезщетение обезщетение в размер на 75 000
лв. за неимуществени вреди и в размер на 2000 лв. за имуществени вреди,
претърпени от ищеца в резултат на повдигнато срещу него обвинение в
престъпление, ведно със законната лихва, считано от 28.09.2023г. Претендира
разноски.
Ищецът твърди, че срещу него е повдигнато обвинение за извършване
на престъпление по чл. 277а, ал.3 вр. ал.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, по ДП
№ 259/ 2016г. по описа на РУ МВР Хисаря и НОХД № 2013/ 2020г. по описа
на Окръжен съд – Пловдив. Наказателното производство е приключило
окончателно на 12.02.2024г., като по отношение на ищеца е постановена
оправдателна присъда.
Ищецът твърди, че в резултат на воденото срещу него наказателно
производство претърпял неимуществени вреди, които се изразяват в следното:
преживял изключителен срам и унижение от това, че е обвиняем; било
засегнато доброто му име в обществото, станал обект на коментари от
1
съгражданите си и бил сочен с пръст като криминално проявено лице;
самоизолирал се от близки и познати и спрял да контактува с когото и да е
било; провалили се плановете му да започне работа като международен
шофьор; не можел да започне работа и като охрана, тъй като бил обвиняем;
преживял силен стрес, което се отразило тежко на психиката му, което
наложило да бъде наблюдаван от специалисти и да провежда лечение. И към
настоящия момент продължава да търпи негативни последици от воденото
срещу него наказателно производство – има нарушения в съня (нощем не
може да спи спокойно, стряска се на сън) и изпитва притеснения от контакти с
хора.
Претърпените от ищеца имуществени вреди се изразяват в заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Прокуратурата на Република
България е подал писмен отговор. Оспорва исковете като неоснователни и
недоказани по основание. Излага съображения за недоказаност на твърденията
на ищеца за вида и интензитета на претърпените от него неимуществени
вреди. Релевира възражение срещу размера на претенцията за неимуществени
вреди като прекомерна, несъобразена с принципа на справедливостта и
разпоредбата на чл.52 ЗЗД и социално- икономическите условия в страната.
Оспорва като недоказано твърдението на ищеца, че е заплатил сумата от 2000
лева за адвокатско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Възразява срещу началния момент, от който се
претендира законната лихва, като сочи, че същата е дължима от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда. Релевира възражение, че ищецът
има изключителна вина за настъпилия негативен резултат, поради което на
основание чл.5 ЗОДОВ ответникът следва да бъде освободен от отговорност, в
условията на евентуалност, че ищецът е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, поради което претендира намаляване на отговорността
на основание чл.5, ал.2 ЗОДОВ.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за
установено следното:
По допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
2
По основателността на исковете.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление. Отговорността на държавата е
обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са
причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на
съответния държавен орган, както и независимо от това дали осъществените
отделни процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие
със закона и в рамките на правомощията на съответния държавен
правозащитен орган. Достатъчно основание е обвинението в престъпление да
е признато за незаконно, а то винаги е такова, щом като привлеченото като
обвиняем лице бъде оправдано или наказателното производство спрямо него
бъде прекратено на основание, че деянието не е извършено или че
извършеното деяние не е престъпление.
Основателността на предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки:
повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление; влязла в сила
оправдателна присъда или акт за прекратяване на производството; претърпени
неимуществени и/ или имуществени вреди; причинна връзка между
претърпените вреди и незаконното обвинение.
В настоящия случай по отношение на първите две предпоставки за
уважаване на иска за неимуществени вреди – повдигнато срещу ищеца
обвинение и влязла в сила оправдателна присъда, съдът намира, че същите са
налице, което се установява от приложените по делото материали по
наказателното производство – НОХД № 2013/ 2020г. по описа на Окръжен съд
– Пловдив, ВНОХД № 224/ 2023г. по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив.
От същите се установява, че на ищеца му е било повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 277а, ал.3 вр. ал.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, за това, че
ня 06.11.2016г. в местността „кабаюг“ в землището на с. Красново, обл.
Пловдив, в съучастие, като извършител с Г. В. Г. и И. Г. З., като извършители,
не по законоустановения ред, предвиден в чл.148, ал.1 и ал.2 от Закона за
културното наследство, е извършил изкопни работи на територията на
3
недвижима културна ценност по смисъла на чл.146, ал.3 вр. ал. 1 от Закона за
културното наследство- надгробна могила с координати 42.49.31 – северно и
24.29.24- южно, представляваща част от голям могилен некропол, известен на
археологическата наука от 1962г., като при извършване на деянието са
използвани технически средства- метална кофа и кирка.
Установява се, че наказателното производство е приключило с
оправдателна присъда, а именно: присъда № 6/ 28.09.2023г., постановена по
ВНОХД № 224/ 2023г. по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив. Присъдата е
влязла в сила на 12.02.2024г. Срещу постановената от Апелативен съд –
Пловдив оправдателна присъда е подаден касационен протест от дата
06.10.2023г. Касационният протест е оттеглен на 27.10.2023г., като
образуваното въз основа на последния касационно производство е прекратено
с определение № 82/ 12.02.2024г., постановено по НД № 107/ 2024г. по описа
на ВКС. Определението е окончателно. Съгласно приетото с Тълкувателно
решение № 5/ 21.05.2018г., по т.д. № 5/ 2017г., ОСНК на ВКС присъдата е
влязла в сила с постановяване на определението на касационната инстанция за
прекратяване на производството, доколкото същото е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Съгласно приетото в мотивната част на присъдата на Апелативен съд–
Пловдив не е доказано, че ищецът е взел участие в нерегламентираните
изкопни работи, т.е. че е взел участие в осъществяването на престъплението
по чл.277а, ал.3 от НПК.
По отношение на следващите две предпоставки- претърпени
неимуществени вреди и причинна връзка между претърпените вреди и
незаконното обвинение, съгласно ТР № 3/2005г. по т.д. 3/2004 на ОСГК на
ВКС държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица
от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или
липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.
По отношение на неимуществените вреди съдът намира следното:
В практиката на ВКС се приема, че когато при незаконно повдигнато
обвинение се претендират неимуществени вреди в рамките на обичайния
размер – то тяхното настъпване и причинната връзка с незаконния наказателен
процес се предполагат /в този смисъл са и Решение № 480/2012. по гр.дело №
85/2012 г., IV г.о. на ВКС; Решение № 138 по гр.д. № 637/2012, IV г.о. на ВКС;
4
Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV г. о. на
ВКС/.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че са
налице всички кумулативно изискуеми елементи на фактическия състав – като
претърпяването на неимуществени вреди и причинната връзка с незаконно
водения процес, се установяват от въведената с цитираната практика на ВКС
житейска презумпция.
С исковата молба ищецът излага твърдения за претърпени
неимуществени вреди, които се отличават по своя интензитет от обичайното
за подобни случаи.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди във
връзка с незаконно повдигнато му обвинение са събрани гласни доказателства
– изслушани са показанията на свидетелите В.В. и А.К., както и е прието
заключение по допусната съдебно психиатрична и психологическа експертиза.
От показанията на св. В. се установява, че воденото срещу ищеца
наказателно производство създало проблеми на ищеца. Ищецът живее в малък
град, хората в квартала се познават, ищецът много го привиквали в районното
и хората, като го срещнели, го сочели, че е иманяр и полицията го викала.
Ищецът се срамувал от това и започнал да отбягва да ходи в кафенето заедно
със свидетеля да пият кафе. Ищецът много се притеснявал от делото,
„затворил се от делото“. Майката на ищеца споделила на свидетеля, че ищецът
вече не е същият, „затваря се в черупката“, вечер не можел да спи. Имал
приятелка, щял да се жени, но тя се „дръпнала“, като се „пуснали тия
приказки“. Ищецът искал да стане международен шофьор, но не можал да
отиде. Искал да почне работа във водоналивния завод като портиер, но като
разбрали, че МВР го придърпва“, не го взели. Ищецът не можел да се хване на
работа, защото „всеки говори за него това, което не е вярно“. Понеже много го
привиквали и тормозили от МВР престанал да се занимава и с
животновъдството.
От показанията на св. К. се установява, че ищецът бил жизнерадостен
човек, общителен, спокоен, но воденото срещу него наказателно производство
го променило коренно. Започнал да става необщителен, неспокоен, изнервен,
започнал да избягва хората, като споделял на свидетеля, че се срамува от
хората и от това, в което е обвинен, че е притеснен психически. Ищецът
5
постоянно обсъждал и говорел за това дело. Имал мечта да стане
международен шофьор, но делото сринало всичките му мечти. Ищецът
споделял на свидетеля, че е много неспокоен, че се буди през нощта от сън,
получава паник атаки и изпотяване, не може да спи по цяла нощ. Споделял, че
посетил психиатър и психолог, предписали му лекарства за успокоение, но
това не подобрило състоянието му. Опитвал се да започне работа, но му
отказвали, защото разбирали, че срещу него се водят дела.
От заключението по СППЕ се установява, че воденото срещу ищеца
наказателно производство е нарушило жизнения ритъм на ищеца и се явява
стресогенно жизнено събитие, довело до ситуативно обусловено тревожно
депресивно разстройство. Преживял е остра стресова реакция при началото на
наказателния процес. Преживял е Постравматично стресово разстройство,
което е с продължителност във времето не повече от шест месеца след
първичния психиатричен преглед. Понастоящем ищецът е в нормално
психично състояние, не се установява нарушено психично здраве или
личностова дезаптация.
Предвид гореизложеното искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди се явява доказан по своето основание и съдът следва
съгласно чл. 52 ЗЗД да определи размера на неимуществените вреди по
справедливост.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС
4/68г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Сред тези обстоятелства, с оглед
спецификата на правното основание по чл.2, ал.1, т.3, пр. 1 ЗОДОВ,
практиката на ВКС отнася: тежестта на престъплението, за което е било
повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното
наказателно преследване; интензитетът на мерките на процесуална принуда;
броят и продължителността на извършените с участието на подсъдимия
процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху
пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е
обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на
общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му
6
емоционална сфера, здравословното му състояние, характера и интензитета на
претърпените емоционални, психически и нравствени терзания, възраст на
увредения, обществено и социално положение, разгласа и публичност на
воденото наказателно производство, икономическите условия в страната и
стандарта на живот, установената практика за присъждане на обезщетения при
сходни случаи /в този смисъл са Решение № 358 от 06.01.2015 г. по гр. д. №
2026/2014 г. на ВКС, Решение № 149 от 2.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
574/2010 г., III г. о., ГК., Решение № 5 от 13.03.2013 г. по гр. д. № 638/2012г. на
ВКС/. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни
по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от
него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените от него
болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент /в
този смисъл е ППВС 4/68г. и ТР 3/2005 по т.д 3/2004 ОСГК/.
Всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта,
включително от деликтите по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ , подлежат на
обезщетяване. Обичайните, типични неимуществени вреди от незаконно
обвинение са тези, които нормално, предвидимо от правилата на житейската
логика и психологията едно обвинено в извършването на престъпление лице
търпи, като: стрес и притеснения от повдигнатото обвинение и за развитието
на наказателното производство; страх от несправедливо осъждане и налагане
на наказание по НК; негативни изживявания и чувство за онеправданост;
накърняване на чувството за собствено достойнство, за справедливост и на
самооценката на лицето, както и на доверието му в държавността; смущения в
социалното общуване; дестабилизиране на здравословното състояние без
болестни прояви. Причинната връзка на тези вреди с незаконното наказателно
преследване е очевидна и тя не подлежи на формално доказване, а
пострадалият не следва да доказва отделните си негативни преживявания в
рамките на обичайните вреди. При условията на пълно главно доказване
следва да се установят вредите извън обичайните т.е. "специфичните" такива
като: конкретно увреждане на здравето; нетипични значими смущения в
личната сфера на обвинения или в обичайната му битова, обществена и
професионална среда и др., както и причинната връзка между специфичните
вреди и незаконното наказателно преследване.
7
Като съобрази горното съдът намира, че при определяне размера на
обезщетението следва да се вземат предвид следните обстоятелства,
установени в настоящия случай:
Повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 277а, ал.3 вр. ал.2 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК е за тежко умишлено престъпление, т.е. при
осъдителна присъда е съществувала реална възможност на ищеца да бъде
наложено ефективно наказание лишаване от свобода, предвид на което е
нормално да се приеме и не се нуждае от специално доказване, че ищецът е
имал отрицателни стресови преживявания, изпитвал е напрежение и
притеснения по време на продължилото срещу него наказателно
производство.
По отношение на ищеца първоначално е била взета мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500 лв., за период от една
година и шест месеца, като наложената мярка за неотклонение не е довела до
ограничаване на личната и имуществената сфера на ищеца. Наложената мярка
за неотклонение не е възпрепятствала ищеца да води обичайния си начин на
живот и да реализира трудови доходи.
На следващо място наказателното производство срещу ищеца е
продължило в значителен период от време, надхвърлящ разумните за това
срокове. За преценката на съда дали делото е разгледано в разумните за това
срокове от значение е общата продължителност и предмета на производството,
неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и
поведението на останалите участници в процеса. От данните по наказателното
производство се установява, че същото е продължило 7 години, два месеца и
24 дни, като в този период се обхваща досъдебното производство и
разглеждането на делото в съдебна фаза – на три инстанции, като поради при
първото му разглеждане от ВКС решението на Апелативен съд е отменено и
делото е върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав. Действително
процесното наказателно производство се отличава с фактическа и правна
сложност, но въпреки това неговата продължителност е надхвърлила
обичайните и разумните за това срокове. Ищецът е имал негативни и стресови
преживявания вследствие на повдигнатото му обвинение в един значително
продължителен период от време – близо седем години и три месеца, като
същевременно не се констатира недобросъвестно процесуално поведение на
8
ищеца, което да е довело до тази продължителност на наказателното
производство.
На следващо място от събраните по делото доказателства не се
установи обаче, че негативните преживявания на ищеца се отличават по
характер и интензитет, значително над обичайните за подобни случаи, като в
случая съдът отчита продължителността на водения наказателен процес и
съответно продължителността на негативните преживявания на ищеца, както
и че първоначално е била постановена осъдителна присъда. Действително от
показанията на свидетелите В. и К. се установява, че ищецът е преживял
негативни преживявания, свързани със значителен психически стрес,
притеснения и страх от осъждане. От показанията на свидетелите се
установява, че ищецът бил притеснен, също така се е срамувал, че му е
повдигнато обвинения и че хората в града говорят. Но не са събрани по делото
доказателства (в това число показанията на разпитаните свидетели), които да
мотивират извод за преживени от ищеца негативните преживявания,
отличаващи се по характер и интензитет, значително над обичайните за
подобни случаи.
Не се установи от събраните по делото доказателства твърдението на
ищеца, че воденото срещу него наказателно производство е повлияло
негативно на професионалната му реализация. От показанията на свидетелите
се установява, че ищецът имал голямо желание да започне работа като
международен шофьор, но поради воденото срещу него наказателно
производство не могъл. Не са събрани доказателства обаче, че ищецът е имал
реална възможност да започне работа като международен шофьор, която
възможност да е била осуетена поради образуваното наказателно
производство. Остава недоказана и причинно- следствената връзка между
воденото наказателно производство и това, че ищецът е престанал да се
занимава с животновъдство, като съдът не кредитира показанията на св. В. за
този факт, тъй като същите са неубедителни и общи, не съдържат данни за
конкретните обстоятелства, които са наложили ищецът да престане да се
занимава с отглеждането на животни.
Воденото срещу ищеца наказателно производство не е причинило
трайни негативни последици върху здравословното му състояние. Няма
доказателства (а и твърдения в тази насока), че вследствие на воденото срещу
9
него наказателно производство е настъпило влошаване на соматичното му
здраве. Налице са твърдения за негативни отражения върху психиката на
ищеца. Не се установиха трайни увреждания или такива продължили в
продължителен период. В заключението на СППЕ е посочено, че при ищеца не
се установява психично разстройство с качествени нарушения в психичните
сфери. От заключението се установява, че ищецът е преживял остра стресова
реакция при началото на наказателния процес, преживял е Посттравматично
стресово разстройство, но същото е определено от вещите лица с
продължителност не повече от шест месеца от първия психиатричен преглед.
Съгласно заключението понастоящем ищецът е в нормално психично
състояние, не се установява нарушено психично здраве или личностова
дезаптация.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещите лица като
мотивирано и обективно дадено. Заключението е изготвено след проведени с
ищеца интервю- беседа, психиатричен преглед и психологическо изследване.
В заключението е посочено, че по темперамент ищецът е интровертен,
обикновено в социална ситуация е напрегнат и тревожен и се стреми да бъде
„в сянка“. Неуверен и лесно обидчив, отчита се повишена мнителност. При
него е налице висока екстерналност, т.е склонност да намира причините за
случващото се извън него, изкарва причините, за това което му се случва или
не му се случва извън него, фокусира се върху вината на другите и по- малко
върху собственото му поведение. Наличен е известен дефицит по отношение
на социалната адаптация, способността и желанието да създава и поддържа
социални контакти.
В о.с.з. от 19.05.2025г. вещото лице психолог пояснява, че и преди
наказателното производство ищецът е функционирал интровертно, с
понижена активност в социалния живот. Вследствие на наказателното
производство няма промяна в базово наличните при ищеца темпераментови
характеристики. Ищецът е интровертен и базово продължава да функционира
така.
Обосновава се извод, че няма съществено негативно отражение върху
психологическото състояние на ищеца, което да е в пряка причинно-
следствена връзка с воденото срещу него наказателно производство. Не се
установява ищецът да е преживял отличаващи се по интензитет и
10
продължителност емоционални и психически терзания, които да са довели до
негативни отражения на психологическото му състояние, съществуващи и към
момента. Негативните преживявания от ищеца са в рамките на обичайните
вреди.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна, че дължимото на ищеца справедливо обезщетение по
смисъла на чл.52 от ЗЗД, за претърпените от него неимуществени вреди от
повдигнатото му незаконно обвинение в извършено престъпление по чл. 277а,
ал.3 вр. ал.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което с влязла в сила присъда е
бил оправдан, следва да бъде определено в размер на 15 000 лв. Съдът намира,
че този размер е съобразен с продължителността на наказателното
производство, тежестта на повдигнатото обвинение, предвиденото наказание
„лишаване от свобода“ със специален минимум, и кумулативно допълнително
наказание глоба, преживените от ищеца негативни емоции – притеснения,
страх от осъждане, преживяното от него тревожно депресивно разстройство
(остра стресова реакция в началото и посттравматично стресово
разстройство). Същевременно не се установи ищецът да е преживял
отличаващи се по интензитет и продължителност емоционални и психически
терзания, които да са довели до негативни отражения на психологическото му
състояние, съществуващи и към момента. Така определеният размер е
съобразен и с обстоятелството, че по време на наказателното производство по
отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в
размер на 500 лв., за период от година и шест месеца, която не е
възпрепятствала ищецът да води обичайния си начин на живот и да реализира
трудови доходи.
Така определеният общ размер на обезщетението за неимуществени
вреди от 15 000 лв. е съобразен с критериите за справедливост, формулирани в
ППВС №4/1968 г., с икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането /влизане в сила на оправдателната присъда/, както и със
съдебната практика по сходни случаи.
Неоснователно е направеното с отговора на исковата молба
възражение на Прокуратурата на РБ за прилагане на чл. 5 ЗОДОВ, което би
довело до отпадане на отговорността на прокуратурата за вреди или
намаляване на техния размер. Съгласно ТР № 3/2005 по т. д. № 3/2004г. на
11
ОСГК на ВКС държавата не отговоря за вреди, ако увреждането е причинено
по изключителна вина на пострадалия. Ако единствен каузален фактор е
поведението на пострадалия, държавният орган не отговоря. Ако само е
допринесъл – обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки
конкретен случай. В конкретния случай по делото не се установяват
обстоятелства, които да могат да обусловят извод, че ищецът е бил
единственият каузален фактор или е допринесъл за повдигане на незаконното
обвинение и за претърпените от него вреди.
Ето защо предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен до сумата от 15 000 лв., като за
разликата до пълния претендиран размер следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По отношение на иска за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди съдът намира същият за основателен, тъй като са налице
предпоставките за неговото уважаване, а именно: повдигнато срещу ищеца
обвинение и влязла в сила оправдателна присъда /по съображенията,
изложени по- горе в мотивите/, претърпени имуществени вреди и причинна
връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение. По отношение на
последните две предпоставки от събраните по делото доказателства се
установи, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за адвокатска
защита в наказателното производство, във въззивното производство, на адв. С.
П. в размер на 1000 лв. и на адв. Ш. в размер на 1000 лв., видно от
приложените договори за правна защита и съдействие (л.247, НОХД 2013/
2020г. и л. 22, ВНОХД 224/ 2023г.). От цитираните договори за правна защита
се установява, че всяко от договорените възнаграждения е платено в брой.
Съгласно Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г., по т.д. № 6/ 2012г. на
ОСГТК на ВКС при договорено плащане в брой, вписването за направено
плащане в договора за правна помощ е достатъчно доказателство за
извършено плащане и има характер на разписка.
Съгласно възприетото в мотивите на ТР № 1/ 11.12.2018г., по т.д. №
1/2017г. на ОСГК на ВКС, изразходваните средства за адвокатско
възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна
присъда, са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна
наказателна репресия. Когато ответникът възрази, че изплатеното в
12
наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното
дело, в правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва
дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на
адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението,
интензитета на приложената процесуална присъда и очакваните усилия и
труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата.
В случая не се установява уговореното адвокатско възнаграждение да
надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото
възнаграждение.
На следващо място съдът счита, че не следва да прилага разпоредбата
на чл.78, ал.5 от ГПК. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е
възприето, че разпоредбата на чл.78 от ГПК урежда отговорността за разноски
в гражданския процес, но такава отговорност не е уредена в НПК и доколкото
в наказателния процес не е уредена отговорността за разноски,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от лицето, признато за
невиновно или по отношение на което наказателното производство е
прекратено, тези разноски могат да се претендират като имуществена вреда в
производството по обезщетение на вреди от незаконосъобразно обвинение на
основание чл.2, ал.1 от ЗОДОВ. Тази отговорност е гражданска и се урежда от
правилата на ЗЗД за отговорността от неизпълнение на общото задължение да
не се вреди другиму, доколкото за отговорността на държавата за причинени
вреди не са уредени особени правила в ЗОДОВ. По тези съображения не може
да се приеме, че е приложимо правилото на чл.78, ал.1 от ГПК, че се дължат
разноски за възнаграждение на един адвокат. С оглед на изложените доводи,
че изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, приключило с оправдателна присъда, са имуществена вреда за
лицето, срещу което е било повдигнато обвинението, то на обезщетение
подлежат всички настъпили вреди, които са в причинна връзка с
противоправното поведение на делинквента. При това положение съдът,
произнасяйки се по предмета на предявения иск за имуществени вреди, следва
да установи наличието или отсътствието на причининна връзка между
незаконното обвинение и претендираната имуществена вреда, за да определи
размера на дължимото обезщетение. Съдът съобразява дали е налице
неполагане на дължимата грижа от пострадалия при осъществяване на
13
неговата защита срещу противоправното поведение на делинквента, и ако
установи да е така, то прилага последиците от неполагането на дължимата
грижа, като определи обезщетение в по- малък размер от действителното
заплатените от пострадалия разходи за адвокатско възнаграждение в
наказателното производство. Няма ограничение обезщетението за
имуществени вреди да включва разноски за адвокатско възнаграждение за
повече от един адвокат. Направените разноски за адвокатско възнаграждение
за двама или повече адвокати подлежат на обезщетение, стига да е било
обосновано, с оглед вида и тежестта на обвинението, ангажирането на повече
от един адвокат, както и договорените обезщетения съвкупно да не
надвишават съществено разумния и обичаен размер на дължимото
възнаграждение.
С исковата молба е направено искане за присъждане на законна лихва
върху присъденото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,
считано от датата на постановяване на оправдателната присъда - 28.09.2023г.
Съдът счита, че законна лихва се дължи, но от датата на влизане на
оправдателна присъда в сила – 12.02.2024г., а не от нейното постановяване, с
оглед на което искането за присъждане на законна лихва следва да бъде
отхвърлено за периода 28.09.2023г. до 11.02.2024г.
В частта за разноските.
С оглед изхода от спора – частична основателност на исковата
претенция, своевременно заявената претенция за присъждане на разноски и
представените доказателства за тяхната направа, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски, за платена държавна такса за настоящото производство в
размер на 20 лв., за което са представени доказателства.
Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, за предоставена безплатна правна помощ. В
тази връзка са представени доказателства за оказана безплатна адвокатска
помощ, представен е договор за правна защита и съдействие, сключен между
ищеца и адв. А. Б., от който е видно, че е договорена безплатна адвокатска
помощ. Претендира се адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.2 и чл.36 от ЗАдв, като бъде присъдено
дължимото минимално възнаграждение, което в настоящия случай, за иска за
неимуществени вреди, с оглед материалния интерес, съгласно разпоредбата на
14
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска
работа, възлиза на сумата от 6650 лв. Съобразно уважената част от иска
следва да бъде присъдена сумата от 1330 лв. (6650 лв. х 0,2).
Възнаграждението за адвокатска работа за иска за имуществени вреди следва
да бъде присъдено в размер на 500 лв., тъй като искът е уважен в пълен
размер. Така общо на процесуалния представител на ищеца се дължи
възнаграждение в размер на 1830 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, седалище гр. София,
бул. „Витоша“ №2, да заплати на Й. В. К., ЕГН **********, с адрес гр.
*****************, сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 277а, ал.3 вр. ал.2
вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което ищецът е оправдан с присъда
28.09.2023г., постановена по ВНОХД № 224/ 2023г. по описа на Апелативен
съд – Пловдив, влязла в сила на 12.02.2024г., ведно със законната лихва върху
присъдената главница, считано от 12.02.2024г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата до пълния
предявен размер от 75 000 лв., както и искането за заплащане на законна лихва
за периода 28.09.2023г. до 11.02.2024г. като неоснователно.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, седалище гр. София,
бул. „Витоша“ №2, да заплати на Й. В. К., ЕГН **********, с адрес гр.
*****************, сумата от 2 000 /две хиляди/ лева , представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно
повдигнато обвинение за престъпление по чл.. 277а, ал.3 вр. ал.2 вр. чл.20,
ал.2 вр. ал.1 от НК, за което ищецът е оправдан с присъда 28.09.2023г.,
постановена по ВНОХД № 224/ 2023г. по описа на Апелативен съд – Пловдив,
влязла в сила на 12.02.2024г., ведно със законната лихва върху присъдената
главница, считано от 12.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата, като
отхвърля искането за заплащане на законна лихва за периода 28.09.2023г. до
11.02.2024г. като неоснователно.
15
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, седалище гр. София,
бул. „Витоша“ №2, да заплати на Й. В. К., ЕГН **********, с адрес гр.
*****************, сумата от 20 /двадесет/ лева, разноски за производството
по гр. дело № 2554/ 2024г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, седалище гр. София,
бул. „Витоша“ №2, да заплати адвокат А. Д. Б., вписан в АК – Пловдив, със
служебен адрес гр. Пловдив, ул. „Хан Кубрат“ №8, сумата от 1830 лв.
/хиляда осемстотин и тридесет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ, на основание
чл.38, ал.1, т.2 във вр. чл.36 ЗАдв, за производството по гр. дело № 2554/
2024г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Сумите могат да бъдат заплатени от Прокуратурата на Република
България по следната банкова сметка, IBAN: **************************, с
титуляр А. Д. Б..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
16