РЕШЕНИЕ
№ 322
гр. Пловдив , 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Гергана И. Бонева Петрова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20205330111106 по описа за 2020 година
Иск с правно осн. чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът “ЕВН България Топлофикация” ЕАД - гр. Пловдив моли съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му
дължи сумата 1 240, 17 лева - главница, представляваща стойността на топлинна енергия за
периода 01.12.2018 г. - 30.04.2019 г.; сумата 97, 27 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 02.02.2019 г. - 16.02.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на постъпване на Заявлението в съда – 17.02.2020 г. до
окончателното й изплащане, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на
ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
1247/18.02.2020 г., издадена по ч. гр. дело № 2591/2020 г. по описа на ПРС - ХІІІ гр. състав,
по изложените в исковата молба съображения. Претендира направените по делото и в
заповедното производство разноски - включително и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът И. В. И. от гр. П., чрез *****, оспорва иска по основание и по размер и моли
съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата
молба съображения. Прави възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е
видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
1247/18.02.2020 г., издадена по ч. гр. дело № 2591/2020 г. по описа на ПРС - ХІІІ гр. състав,
е било разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата 1 240, 17 лева -
1
главница, представляваща стойността на топлинна енергия за периода 01.12.2018 г. -
30.04.2019 г.; сумата 97, 27 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 02.02.2019 г. - 16.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на Заявлението в съда – 17.02.2020 г. до окончателното
й изплащане, както и разноските по делото в размер на 26, 75 лева – държавна такса и 50
лева - юрисконсултско възнаграждение. Тъй като Заповедта е била връчена на ответника
при условията на чл.47 от ГПК, на ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по
заповедта в срока по чл.415 от ГПК.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, от ***** г. ответникът е
собственик на топлоснабден имот, до който е била доставяна неплатената топлинна енергия,
находящ се гр. П., ******* – като лично ответникът на 08.08.2007 г. е подал Молба за
откриване на партида за купувач на топлинна енергия на негово име, а от заключението от
28.01.2021 г. на вещото лице по СТЕ ****, се установява, че през процесния период в имота
на ответника е била доставяна топлинна енергия, като начинът на разпределение и
начисляване на потребената топлинна енергия съответства на специалната методика от
нормативни актове предвид неосигуряването от ответника на достъп за отчет на уредите, с
оглед на което съдът намира за неоснователни наведените от особения представител на
ответника доводи за недължимост на сумите по Заповедта поради липсата на договорни
отношения между страните и липсата на качеството на собственик или ползвател на имота, а
оттук - и на потребител, на ответника. Както се установява от събраните по делото писмени
доказателства и от заключението от 08.02.2021 г. на вещото лице по ССЕ *****, общо за
периода ответникът дължи на ищеца за доставената топлинна енергия 1 240, 17 лева с ДДС,
а обезщетението за забава върху тази сума за посочения в Заповедта период е в размер общо
на 97, 27 лева. Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение е било подадено от
Кредитора в съда на 17.02.2020 г., към която дата не е изтекъл приложимия в конкретния
случай 3-годишен давностен срок по чл.111, б.В от ЗЗД по отношение на вземанията на
ищеца за главница и обезщетение за забава, поради което съдът намира за неоснователно
направеното възражение на особения представител на ответника за погасяване по давност
на претенциите на ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явява доказан по
основание по размер (доколкото претендираните от ищеца размери съвпадат с установените
от СТЕ и ССЕ действително дължими), поради което следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода от спора, и на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП
ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството –
включително и в заповедното производство, в размер общо на 743, 62 лева – платени ДТ,
депозити за възнаграждение на особения представител на ответника и за СТЕ и ССЕ, както
и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение за двете дела (50 лева за частното гражданско
дело и 100 лева за настоящето дело).
На ****** следва да бъде издаден РКО за осъщественото особено представителство в
размер на 323, 62 лева.
2
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. В. И., ЕГН **********, с последен
известен постоянен адрес: гр. П., ****** И настоящ адрес: гр. П., ******, представляван от
*******, със служебен адрес: гр. П., ******, ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
“Христо Г. Данов” № 37, сумата 1 240, 17 лева - главница, представляваща стойността на
топлинна енергия за периода 01.12.2018 г. - 30.04.2019 г.; сумата 97, 27 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.02.2019 г. -
16.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
Заявлението в съда – 17.02.2020 г. до окончателното й изплащане, които суми е било
разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 1247/18.02.2020 г., издадена по частно гр. дело № 2591/2020
г. по описа на ПРС - ХІІІ гр. състав.
ОСЪЖДА И. В. И., с посочените ЕГН, постоянен и настоящ адрес, особен представител и
служебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, с посочените ЕИК
и седалище и адрес на управление, направените разноски за производството по делото –
ВКЛЮЧИТЕЛНО И ПО частно гр. дело № 2591/2020 г. по описа на ПРС – ХІІІ гр. състав, В
РАЗМЕР НА 743, 62 лева И 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ХІІІ гр. състав частно гр. дело
№ 2591/2020 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ НА ******* РКО за внесения от ищеца депозит за възнаграждението му за
осъщественото особено представителство В РАЗМЕР НА 323, 62 лева.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п./__________
3