№ 365
гр. София, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря М. Г. Паскова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело
№ 20241000501856 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 554/30.01.2024г, постановено по гр.д.№ 15295/2021г по описа на СГС, е
осъдена Столична община, да заплати на Н. Г. Г., ЕГН **********, на основание чл. 49 вр.
чл. 45 ЗЗД по повод непозволено увреждане, претърпяно на 17.07.2018 г., в гр. София, ж.к.
„Младост“, бул. „Филип Аврамов“:
сумата от 25000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 22.12.2021 г. до окончателното изплащане, като е
отхвърлен предявеният иск за разликата до пълния претендиран размер от 70000 лв.,
както и на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД сумата от 8715.28 лева за периода 17.07.2018 г. –
21.12.2021 г. – законна лихва върху главницата от 25000 лв., като отхвърлен иска за
разликата до пълния претендиран размер от 24404,73 лв.;
сумата от 9,10 лв. – имуществени вреди (претърпяна загуба) – разходи за лечение, като
е отхвърлен иска за разликата до пълния претендиран размер от 2953,58 лв.,
сумата от 2 592,34 лв. – имуществени вреди (пропуснати ползи) – разлика между
получено обезщетение за временна неработоспособност за периода 17.07.2018 г. –
30.11.2018 г. като е отхвърлен иска за разликата до пълния претендиран размер от 3568
лв. и за периода 01.12.2018 г. – 05.02.2021 г.,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 585,07 лв. – държавна такса и разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото съобразно уважената част от иска.
Осъдена е Столична община да заплати на адв. Т. Л. Х. от САК на основание чл. 38
1
ЗАдв. сумата от 2 874,84 лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
разглеждане на делото.
Осъдена е Н. Г. Г., ЕГН ********** да заплати на Столична община, на основание чл.
78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 737 лв. – разноски за първоинстанционното разглеждане на
делото.
Осъдено е на основание чл. 219, ал. 3 ГПК вр. чл. 49 ЗЗД „ГБС – Инфраструктурно
строителство“ АД, ЕИК *********, да заплати на Столична община, сумата от 800 лв. –
обезщетение за претърпени от ищцата Н. Г. Г., ЕГН ********** неимуществени вреди,
частично от 70000 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.07.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумите от 9,10 лв. – обезщетение за претърпени имуществени
вреди – частично от 2953,58 лв., като е отхвърлен иска за разликата до пълния претендиран
размер от 100 лв., частично от 2953,58 лв., както и сумата от 100 лв., частично от 3568 лв. -
пропуснати ползи, както и на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК сумата от 737 лв.
при условие, че Столична община, изпълни задължението си към Н. Г. Г., ЕГН
********** за сума, за която е постановено настоящото решение и при съобразяване на
частично предявените претенции по обратния иск.
Посочено е, че решението е постановено при участието на „ГБС – Инфраструктурно
строителство“ АД, ЕИК ********* като трето лице-помагач на страната на ответника
Столична община.
Решението е обжалвано от Столична община в частта му, с която са уважени
исковите претенции, с доводи, че е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Възразява, че съдът неправилно е възприел механизма на настъпване на
инцидента, тъй като ищцата е паднала вследствие на влошеното здравословно състояние и
прилошаване, а не поради неравност на тротоара, не е доказала, че се е спънала, което е
установено от запис на център 112 с посочването на причина за настъпилия инцидент в
УМБАЛ „Св.Анна”АД, заключението на вещите лица и възразява срещу приетото от тях, че
поради подпирането с ръка от пострадалата, то не е предхождано от загуба на съзнание. При
евентуалност е релевирала възражение за прекомерност на определените обезщетения.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от Н. Г. Г. в частта му, с която исковите
претенции са отхвърлени, с доводи, че определените размери на обезщетенията са занижени,
която е оспорена от Столична община. В писмените бележки на процесуалния представител
на въззивницата се поддържат доводите, изложени във въззивната жалба.
Решението е обжалвано от „ГБС-Инфраструктурно строителство” АД в частта му, с
която са уважени предявените обратни искове от Столична община срещу дружеството.
Възразява срещу изводите на съда, че е налице неизпълнение на договора от дружеството-
неосъществяване на абонаментна поддръжка на пътния участък. При евентуалност е
оспорил механизма на настъпване на уврежданията, размерите на присъдените обезщетения,
както и, че съдът не е отчел съпричиняването от страна пострадалата, че не е проявила
нужната грижа към себе си за адекватно лечение. В писмените бележки на процесуалния
представител на дружеството се поддържат доводите, изложени във въззивната жалба.
Ответната страна по жалбата-Столична община е оспорила въззивната жалба на
дружеството с доводи, че е неоснователна. Изложила е доводи, че същото не е изпълнило
задълженията си по договора, което е установено от констативни протоколи.
2
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си,
уредени в чл.269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР №1/9.12.2013г по т.д.
№1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в
обжалваната част и по същество правилно.
Фактическата обстановка е възприета и възпроизведена правилно от
първоинстаницонния съд и тя е следната:
Ищцата по делото-Н. Г. Г. е посочила, че на 17.07.2018 г., около 21,30 ч., излизайки от
магазин „Кауфланд“ в гр. София, ж.к. „Младост“ 4 част, при движение по тротоара на ул.
„Филип Аврамов“, в посока метростанция „Ал. Малинов“ се е спънала в неравност (дупка),
обхващаща целия тротоар. Била видяна от неин познат – П. Н., който й помогнал да се
изправи, заедно с двама младежи, непосредствено вървящи след нея. Ищцата не могла да се
задържи права, прималяло й и паднала отново на тротоара, като си ударила главата. В този
момент получила мозъчно сътресение. Била повикана линейка. Ищцата била приета в
болница „Света Анна“ АД, където била оперирана по спешност поради фрактура на дясна
лъчева кост и на лакътна кост, както и счупване на фибула. От 17.07.2018 г., в резултат на
процесния инцидент, движенията на лява китка и ляв глезен са й с ограничен обем.
Лечението продължило общо 121 с отпуск за временна нетрудоспособност. На 26.05.2020 г.
при преглед било констатирано, че поради щадене е необходима операция, като в периода
26.05.2020 г. – 02.06.2020 г. ищцата претърпяла болнично лечение и операция в УМБАЛ
„София Мед“. Били й издадени болнични листове за общо 8 месеца нетрудоспособност.
Впоследствие ищцата била освидетелствана с експертно решение на ТЕЛК и й била
определена 75% трайна неработоспособност. Изпитвала силно психическо и нервно
напрежение, безпокойство, тревожност и страх. Постоянният стрес довел до влошаване на
здравословното й състояние. Не си позволявала да тича, постоянно се страхувала да не
падне. В лошо време се чувства неустойчива, затруднено е изкачването на стълби, нощем се
буди поради крампи. В началния период на лечение разчитала на грижите на трето лице,
поради което изпитвала неудобство. Изложила е доводи, че на основание чл. 31 ЗП и
Наредба № 4/01.07.2009 г. ответната страна дължи осигуряване на безопасни условия за
движение от собственика на вещта. Чл. 11, ал. 1 ЗОС вменявал на общината задължение за
поддръжка на тротоарите, като част от земното платно – без дупки и неравности. Това
задължение общината следвало да осигури чрез дейността на свои служители или лица, на
които е възложила изпълнението. По изложените съображения ищцата е претендирала
осъждане на ответника да й заплати претърпени в резултат на процесния инцидент вреди:
70 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от 17.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата;
2953,58 лв. – обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение и медикаменти;
3568 лв. – пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между дължимото трудово
възнаграждение и полученото обезщетение за временна неработоспособност за
периода 18.07.2018 г. – 05.02.2021 г., ведно със законната лихва от 18.07.2018 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът Столична община е оспорил предявения иск. Оспорил е, че ищцата е
3
претърпяла твърдените вреди при стъпване в дупка. Липсвала информация по кое тротоарно
платно се е движела ищцата – лявото или дясното, в кой конкретен участък, с какви размери
е била дупката. Снимковият материал не е от часа на инцидента. При спокоен ход ищцата е
могла да забележи дупката и да съобрази как да премине без да стъпва на какъвто и да е
предмет върху тротоара и като живееща в района е била запозната с този участък. Касае се
за падане, което е предизвикано от нещо друго, напр. внезапно влошаване, здравословното
състояние на ищцата в резултат на заболяване, нарушено равновесие или друга увреда,
доколкото в епикризата при снемане на анамнезата ищцата е посочила, че докато е ходила е
усетила че „все едно някой я бута“. От история на заболяването се установявало, че е
констатирана деформация на десен горен крайник и остеопороза на дясна ръка. Ищцата е
имала ендопротеза по повод коксартроза. Оспорила е втората операция да е в резултат на
ексцес по повод процесния инцидент и определянето на процент неработоспособност да има
връзка с процесния инцидент, същото се дължало на общото състояние на костната система
на ищцата. Оспорила е твърденията за влошаване на психичното състояние на ищцата.
Посочила е, че по делото няма данни за необходимостта от пълно обездвижване и ищцата не
се е нуждаела от чужда помощ. Възразила е относно необходимостта от посочените разходи
за лечение, отразени във фактури. Оспорила е момент на дължима лихва за забава, тъй като
ответникът не е получил покана за доброволно изпълнение. При евентуалност и приемане на
претенцията за основателна е претендирала същата да бъде на намалена поради
съпричиняване, поради несъобразена грижа към собственото здраве. По отношение на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди е възразила, че е завишено.
Ищецът по обратния иск- Столична община е посочил, че с ответника „ГБС –
инфраструктурно строителство“ АД е сключил договор № СО15-РД-55- 272/04.05.2015 г. с
предмет дейност по поддържане, превантивен и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните
съоражения по смисъла на ЗП и подзаконовите нормативни актове за районите „Младост“,
„Изгрев“, „Студентски“ и „Панчарево“. В приложение № 11 към договора са били
определени улиците, сред които попада и тази, на която ищцата по главния иск е посочила,
че е претърпяла инцидент в резултат на дупка на тротоара. Страните по договора са се
споразумели възложителят да не носи отговорност за действия или бездействия на
изпълнителя, възникващи вследствие изпълнение предмета на договора в резултат на
злополука за физически лица, както по отношение на имуществени, така и за
неимуществени вреди. Посочил е, че ответникът не е изпълнил задълженията си по
поддръжка на тротоарното платно на ул. „Филип Аврамов“, което е констатирано в
протоколи от 04.07.2018 г., 23.08.2018 г. и от извършени месечни инспекции. Абонаментната
поддръжка на улицата не е била приета от възложителя и за това изпълнителят е бил
уведомен с писма от 25.07.2018 г., 04.09.2018 г. Претендирал е съдът при уважени главни
искове да осъди на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД „ГБС – инфраструктурно строителство“ АД да
заплати на ищеца по обратния иск сумите, за които главният иск е уважен: 70 000 лв.
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.07.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, 2953,58 лв. – разходи за лечение, както и 3568 лв. – пропуснати ползи,
ведно със законната лихва считано от 17.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. С
4
молба от 30.05.2022 г. ищецът е направил изменение на исковите претенции чрез
намаляване до размера от 1000 лв. – частично от сбора от 100926,31 лв.
В отговор на обратния иск „ГБС – инфраструктурно строителство“ АД не е оспорило
сключването на Договор СО15-РД-55-272/04.05.2015 г. с посочен от ищеца предмет.
Възразило е, че липсва яснота в кой участък на ул. „Филип Аврамов“ е посочено, че е
настъпил процесният инцидент. Твърдението за действие/бездействие при изпълнение на
договорното задължение, констатирано в рамките на месечните инспекции, не е подкрепено
с писмени доказателства. В протокол от 04.07.2018 г. общината е констатирала, че на ул.
„Филип Аврамов“ няма налични дупки и пукнатини по тротоарната настилка. Протокол от
06.08.2018 г. касае констатации почти месец след настъпване на инцидента и не е относим.
Протокол за налагане на санкции не е бил съставен. Изложило е доводи, че ул. „Филип
Аврамов“ е добре осветена, поради което при полагане на дължима грижа увреждането е
било изцяло предотвратимо. Претендирал е да се отхвърли исковата претенция.
С решението първоинстанционният съд е уважил частично предявените исковите
претенции, като е приел, че причиненото увреждане на ищцата е в резултат от неизпълнение
на задължения на ответната страна да поддържа тротоарните настилки, както и е уважен
обратният иск за претендираната сума, като е прието, че ответникът по него не е изпълнил
договорно задължение да поддържа процесния пътен участък.
Пред въззивната инстанция се спори дали следва да се ангажира отговорността на
ответника, относно размера на обезщетението за неимуществени вреди и наличието на
съпричиняване от страна на пострадалата.
По отношение на механизма на процесния инцидент по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля П. Д. Н., който е заявил, че познава ищцата, която е
майка на М.-познат на свидетеля. В деня на инцидента видял как качват ищцата в линейка.
Попитал хората наоколо как се е случило и те отговорили, че вероятно е стъпила в дупка и е
паднала. Свидетелят е дал показания, че е било тъмно и не е гледал имало ли е дупка на
мястото на инцидента.
От представената епикриза от УМБАЛ „Св. Анна“ АД, Клиника по ортопедия и
травматология се установява, че е отразено проведено болнично лечение на 18.07.2018 г. с
оплакване за болки и ограничени движения на дясна гривнена става и лява глезенна става, а
в епикриза за лечение в периода 18.07.2018 г. – 23.07.2018 г. от Клиника то неврохирургия е
отразено, че докато ходела, ищцата усетила все едно някой я бута и паднала, след около 30
минути преживяла същото усещане, но вече изгубила съзнание, като се събудила, видяла, че
се е изпуснала по малка и голяма нужда, имала главоболие, гадене, световъртеж, дразнимост
от светлина, изтръпване в дясната половина на главата, болки в крайниците.
По делото са представени болнични листове за временна нетрудоспособност на
ищцата за периодите: 18.07.2018 г. – 17.08.2018 г., 17.08.2018 г. – 16.09.2018 г., 17.09.2018 г. –
16.10.2018 г., 17.10.2018 г. – 15.11.2018 г., 26.06.2020 г. – 02.07.2020 г., 03.07.2020 г. –
01.08.2020 г. 02.08.2020 г. – 31.08.2020 г. 01.09.2020 г. – 20.09.2020 г., 01.10.2020 г. –
30..10.2020 г., 31.10.2020 г. – 07.12.2020 г., 08.11.2020 г. – 06.01.2021 г., 07.01.2021 г. –
05.02.2021 г., както и фискален бон и фактура за заплатен на 21.08.2018 г. Allaga san gel на
5
стойност 9,10 лв., фактура за преглед на 26.05.2020 г. в ДКЦ „София мед“ ЕООД, 01.06.2020
г. – медицински изделия по повод операция на тазобедрена става за сумите: 1830 лв., 560 лв.,
70 лв., 02.06.2020 г. – за сумата от 135,65 лв. от аптека „София мед“, 24.05.2020 г. – СМДДЛ
„Рамус“ за сумата от 100 лв., 02.11.2021 г. – такса за преглед в УМБАЛСМ „Александровска“
ЕАД за сумата от 50 лв. 13.10.2021 г. копие ИЗ на стойност 90 лв., 28.05.2020 г. – аптека
„Софиямед“ за сумата от 60,72 лв., 01.06.2020 г. – за сумата от 8,11 лв.
От заключението по приетата Комплексна съдебномедицинска експертиза, изготвена
от д-р Г. О. (невролог) и д-р Б. К. (ортопед- травматолог)., се установява, че вещите лица
приемат, че при инцидент на 17.07.2018 г. ищцата е получила фрактура в дисталната (долна)
трета на десните лъчева и лакътна кости и външния (фибуларен) малеол на левия глезен.
Касае се за две ниско енергийни фрактури, получени по индиректен механизъм, който може
да се реализира при спъване и падане от собствен ръст, но да се твърди, че такива фрактури
са закономерна последица при всяко падане експертите определят като „несериозно“. На
ищцата е проведено консервативно лечение в УМБАЛ „Св. Анна“ АД – манулна репозиция
(наместване) на фрактурата и имобилизирането й с гипсова шина. Гипсовата имобилизация
е носена от пострадалата за период от 30-35 дни. Фрактурата на левия фибуларен малеол е
била лекувана консервативно посредством мануална репозиция и гипсова имобилизация тип
„ботуш“. Вещите лица посочват като очакван срок на зарастване на фрактурите 25-40 дни и
общ възстановителен период 2,5 – 3 месеца. По делото няма данни за развитие на дълбока
венозна тромбоза или белодробна тромбоемболия – възможни усложнения, които се
профилактират с „Фраксипарин“. Прекарана към предходен момент флеботромбоза на двете
подбедрици представлява значителен рисков фактор при ищцата. Според експертите
получените травматични увреждания в резултат на процесния инцидент не биха могли да
окажат някакви съществени трайни последици върху общото здравословно състояние и
нормалното функциониране на жизнените процеси на ищцата. Същевременно за периода на
имобилизация ищцата почти не е могла да се придвижва самостоятелно, дори и с помощта
на патерица или проходилка. Имала е непрекъсната нужда от чужда помощ при извършване
на ежедневни дейности: обличане и събличане, поддържане на лична хигиена, приготвяне на
храна, както и при дейности, свързани с напускане на дома, пазаруване, плащане на сметки
и др. При правилно проведено консервативно лечение с последваща рехабилитация и при
липса на настъпили усложнения, процесните фрактури са напълно възстановими. Ищцата е
била освидетелствана от ТЕЛК за първи път на 04.12.2008 г. със 75% трайно намалена
работоспособност, като ищцата е била в запазено общо състояние с походка без помощни
средства, но с накуцване вляво, с ограничен обем на движения на двете ТБС поради болка,
артрозно променени крайници МКФС и ИФС. Двете тазобедрени стави са били протезирани
преди настъпване на инцидента – дясната през септември 2014 г., лявата – март 2015 г. Към
момента на клиничния преглед, с цел изготвяне на експертизата, експертите констатирали
самостоятелна походка без помощни средства, с накуцване надясно. Не е констатирана
разлика в силата на захвата между двете ръце. Няма данни за хипотрофия или обемна
разлика в мускулатурата на двете бедра и подбедрици, циркулаторни смущения на
дисталните отдели на долните крайници. Експертът констатирал активните и пасивни
6
движения в засегнатите стави да са частично болезнени. Налице е пълно зарастване и на
двете счупвания с остатъчно ограничение в обема на воларната флексия на ръката. Преди
процесния инцидент, през 2015-та година ищцата е претърпяла фрактура на лява лъчева кост
при битова злополука. Експертите са приели, че наличието на предходна фрактура само по
себе си не оказва влияние за появата на нова фрактура, но е най-сигурният индикатор за
остеопороза. В заключение вещите лица са посочили, че предвид заболяванията на ищцата
теоретично е възможно внезапна криза в нейното състояние да стане причина за падане.
Например, диагностицираният при ищцата ЦОНС при обостряне се проявява със
световъртеж, нарушена координация и евентуално възникване на хипертонична криза.
Възможно е наличието на диабетната полиневропатия също да бъде причина за затруднения
в походката поради болки, слабост в краката и нестабилност, които се наблюдават при по-
тежки случаи и стават причина за падане. Отчели са, че ищцата е посочила като причина за
падането наличието на механично препятствие в рамките на придвижването й, а не са
отразени данни за възникнали усложнения от съпътстващи заболявания.
В съдебно заседание експертите са уточнили, че през 2014 г. на ищцата е подменена
дясна тазобедрена става, ревизирана през 2020 г. поради асептично разхлабване на
протезата, което в някаква степен се дължи и на натоварване на десен долен крайник след
инцидента от 2018-та година, но не се дължи единствено на това. Отразяването на
амнестичните данни в епикризата на УМБАЛ „Св. Анна“ можело да се свърже с падане в
резултат на нарушение – централно мозъчно или световъртеж, но следва да се държи сметка
и че е възможно информация да бъде пропусната в това описание – факта на спъване и
падане. Същевременно констатираното интуитивно подпиране води до извод, че ищцата не е
паднала поради загуба на съзнание. Няма описание на неврологичен дефицит или
нарушения, които да се свържат с инцидента. На ищцата е правен скенер, който не е показал
никакви нарушения в мозъка. Нямало данни инцидентът да е предхождан от хипертонична
криза, отразените граници на кръвно налягане са в рамките на нормата. Дори и да е имало
лек световъртеж, той би улеснил падането при стъпване на неравност, но при липса на
неравност ищцата би се овладяла и не би паднала. Според експертите показанията на
свидетелката Софрониева за проведена от нея рехабилитация по съвет на съседка не са в
съответствие с добрата медицинска практика.
От заключението по Съдебнопсихологическа и психиатрична експертиза, изготвена
от клиничен психолог А. А. и д-р Е. Н. М. (психиатър), се установява, че няма данни
ищцата да се е водила на диспансерен учет, да е посещавала специалист психолог или
психиатър преди или след инцидента, както и да страда от психично заболяване. Самият
инцидент е довел до преживяване на силен шок, около месец ищцата е била обездвижена,
като претърпените болки и необходимостта от помощ от трето лице са довели до
преживяване на неудобства и дискомфорт. Не се наблюдавали поведенчески изменения у
ищцата.
От ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Е. Б. С.
се установява, че е дала показания, че е била медицински работник в Център по хигиена.
7
След инцидента през 2018 г с ищцата свидетелката започнала да я посещава в дома й и да се
грижи за нея – всеки ден от 9:00 до 15:00, а при нужда – и след този час. Първите 20дни
поставяла на ищцата инжекции за кръвоспиране, впоследствие – с витамини. За
придвижване ищцата използвала инвалиден стол – около месец. След това продължила с
патерици за около месец, впоследствие – с бастун. Свидетелката придружавала ищцата при
излизанията й навън. Извършвала рехабилитация в дома на ищцата по съвети на съседка на
самата свидетелка, която съседка никога не е виждала/преглеждала ищцата. Свидетелката е
дала противоречиви показания за това дали ищцата е ходила на рехабилитация в „Овча
купел“.
В приета по делото Съдебно-счетоводна експертиза вещото лице А. Б. е посочило, че
разликата между полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение и полученото
обезщетение за период а навременна нетрудоспособност е 13484,20 лв.
Безспорно между страните по делото е, че на 04.05.2015 г. между Столична община и
„ГБС Инфраструктурно строителство“ АД е сключен договор за поддържане и текущ ремонт
на уличната мрежа и пътните съоръжения, в това число и тротоарите, индивидуализирани в
списък-приложение към договора, като между страните не се спори, че участъкът, в който
ищцата твърди да е настъпил процесният инцидент, попада в обхвата на договора. Срокът
на договора е 48 месеца. В т. 11.2.3. е предвидена отговорност на изпълнителя за действия
или бездействия, довели до смърт или злополука на физическо лице. В протоколи за месечна
инспекция към м. юли 2018 г. е констатирано неизпълнение по критерий 3 за ул. „Филип
Аврамов“, като изпълнителят е уведомен за общо наложена санкция и приспадане от
дължимата сума за месечен абонамент.
Фактическият състав на чл.49 ЗЗД включва следните елементи: вреди, причинени на
пострадалия, които да са причинени виновно и противоправно от служител, да е при или по
повод на възложената му работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия.
Възложителят на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени
поради виновното поведение на изпълнителя.
Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в
резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да
установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие
(неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и причинната връзка между
поведението на ответника и вредите. Вината се предполага до доказване на противното и
това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Ищецът, с всички доказателствени средства,
следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между
тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за
наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на
твърденията си за релевантните факти. Отговорността на този, който е възложил на друго
лице извършването на някаква работа, е такава за чужди противоправни и виновни деяния.
Ответната страна е въвела възражения, че увреждането може да е настъпило и по
друг начин, което е следвало да се установи чрез пълно и главно доказване, за да се
изключат други хипотетични възможности за настъпване на вредите по начин, различен от
твърдения. Така Решение № 147 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 582/2011 г., IV г. о., ГК/
Съгласно чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата - задължението за поддържане на
8
тротоарите е на общината. Съгласно чл. 11 ЗОС собственикът следва да управлява
общинските имоти с грижата на добър стопанин, а съгласно пар. 7, т.4 от ПЗР на ЗМСА
общинските пътища, улиците, към които спада и прилежащият тротоар, са общинска
собственост. Дори и да се приеме, че ответникът е възложил на трето лице изпълнение на
негови задължения, то същият е дължал осъществяване на контрол за изпълнението на
същото. Неизпълнението на задълженията от страна на ответника по поддръжка на
тротоара, на който инцидентът е настъпил, води да извод за установяване на негово
противоправно поведение. Поради това следва да се приеме, че са налице условията за
ангажиране на отговорността на ответника.
По възраженията относно механизма на настъпване на уврежданията въззивният съд
приема, че същите са неоснователни, тъй като от заключението на вещите лица се
установява, че с оглед на обстоятелството, че ищцата се е подпряла на ръка при падането й,
то същата не е губила съзнание, което би довело до друг тип падане на тялото й. Експертите
са приели, че дори и да е имала световъртеж, тя е могла само да залитне, но да го овладее,
ако не е имало неравност на тротоара. Последвалото падане при опит да бъде изправена е
провокирало силна болка, което е възможно да е довело до загуба на съзнание и изпускане
на тазови резервоари. В тази връзка не следва да се кредитират твърденията за механизма на
настъпване на уврежданията относно отразяването в център 112 и медицинската
документация при приемането на ищцата в болничното заведение за причината на
настъпване на инцидента, тъй като същите противоречат на изводите на вещите лица. Въз
основа на тези изводи на вещите лица не може да се приеме, че падането на ищцата е
резултат само от нейното влошено здравословно състояние преди инцидента. По отношение
на доводите, че същата е могла да види препятствието на тротоара по делото не е
установено, че то е било осветено, тъй като инцидентът е настъпил в тъмната част на
денонощието.
При определяне размера на обезщетението следва да се съобрази заключението по
съдебно-медицинската експертиза, от което се установява, че в резултат на инцидента
ищцата е получила увреждания-фрактура в дисталната (долна) трета на десните лъчева и
лакътна кости и външния (фибуларен) малеол на левия глезен, които са две ниско енергийни
фрактури. Било е проведено консервативно лечение-манулна репозиция (наместване) на
фрактурата и имобилизирането й с гипсова шина. Гипсовата имобилизация е носена от
пострадалата за период от 30-35 дни. Фрактурата на левия фибуларен малеол е била
лекувана консервативно посредством мануална репозиция и гипсова имобилизация тип
„ботуш“. Общият възстановителен период е продължил 2,5 – 3 месеца, като не са настъпили
съществени трайни последици върху общото здравословно състояние и нормалното
функциониране на жизнените процеси на ищцата. Следва да се отчете, че ищцата е била
затруднена да се придвижва самостоятелно, дори с помощни средства. Имала е нужда от
помощ от трети лица за извършване на ежедневни дейности. Пострадалата е била на 57
години. Имала е други заболявания, които са затруднили възстановителния й процес. Налице
са леки остатъчни увреждания- отраничение в обема на воларната флексия на ръката и
ревматоидни болки.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи в размер на 25 000лв., ведно с дължимата лихва върху сумата за
претендирания период.
По отношение на исковата претенция за обезщетение за имуществени вреди не са
наведени конкретни възражения, които да бъдат обсъдени от настоящата инстанция, като
същата следва да се уважи за период от 3 месеца.
По обратния иск с правно основание чл.79 ЗЗД.
По делото се установи, че е налице договорно отношение между Столична
община и дружеството ответник за текущ ремонт и поддръжка на пътно платно и
9
прилежащи тротоари, сред които и участъка, на който е настъпил процесният инцидент. От
ангажираните по делото доказателства се установява, че е била налице неравност на
тротоара, което съгласно заключението по съдебно-медицинската експертиза е довело да
настъпване на инцидента. Възражението на ответното дружество, че не е доказано, че не е
изпълнило задълженията си по договора са неоснователни, тъй като от констативен
протокол се установява, че е налице неизпълнение по критерий 3 за ул. „Филип Аврамов“.
Не е установено извършване на частичен ремонт на улицата, за да е основателно
възражението за лихса на конкретизация на процесния участък. Доводите, че е следвало да
се изпълни конкретна типова схема, за да се извърши ремонт на участъка, изискващи
обозначаване на неравностите и препятствията, няма отношение към изпълнението.
Обстоятелството дали са били налагани санкции на дружеството-изпълнител по договора не
води до извод, че същото е изпълнило задълженията си, а касае упражняване на
правомощията на възложителя за налагане на санкция, като неупражняване на същото не
доказва изпълнение от изпълнителя. Въз основа на това следва да се приеме, че ответникът
по обратния иск не е изпълнил договорното си задължение, поради което следва да се
ангажира отговорността му.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции решението на
първоинстанционния съд следва да се потвърди на основание чл. 271 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъдена
Столична община да заплати на Н. Г. Г., ЕГН ********** сумата от 500лв. за разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъдена Н. Г. Г., ЕГН ********** да
заплати на Столична община сумата от 100лв. за разноски за юрисконсултско
възнаграждение за пред въззивната инстанция.
Осъжда на основание чл. 78, ал.3 ГПК „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД,
ЕИК *********, да заплати на Столична община сумата от 100лв. за разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 554/30.01.2024г, постановено по гр.д.№ 15295/2021г по
описа на СГС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Столична община ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г. Г.,
ЕГН ********** сумата от 500лв. за разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Н. Г. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
Столична община сумата от 100лв. за разноски за юрисконсултско възнаграждение за пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД,
ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Столична община сумата от 100лв. за разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на „ГБС – Инфраструктурно строителство“
АД, ЕИК *********, като трето лице-помагач на страната на ответника Столична община.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните при
10
условията на чл.280 ГПК пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11