Определение по в. гр. дело №6614/2020 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. София, 15.07.2020 г.

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-В въззивен състав, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ:              ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                   мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА

 

            като разгледа докладваното от младши съдия Илиева в.гр.д. № 6614 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

            Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 5109677 от 25.06.2019 г. от З. „А.Б.“ АД чрез адв. А.Б. срещу решение № 123500 от 23.05.2019 г., постановено по гр. д. № 46856/2017 г., по описа на СРС, ГО, 119-ти състав, единствено в частта, с която предявената от ищеца З. „А.Б.“ АД срещу ответника З. „Л.И.“ АД претенция за присъждане на законна лихва върху отхвърлената като погасена чрез прихващане главница от 771,20 лева от датата на предявяване на исковата молба в съда – 31.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата е отхвърлена. С решението З. „А.Б.“ АД е осъдено да заплати на З. „Л.И.“ АД разноски в размер на 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. С определение № 80421 от 14.04.2020 г. постановено по гр. д. № 46856/2017 г., по описа на СРС, ГО, 119-ти състав в производство по чл. 248 от ГПК искането на З. „А.Б.“ АД за изменение на решението в частта за разноските, както на ищец, така и на ответника, е оставено без уважение.

            В жалбата се прави оплакване, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че законната лихва не се дължи, защото прихващането е било възможно от 19.02.2018 г., като излага, че по делото не се установява кои точно вземания са погасени чрез прихващане. Твърди, че изявлението за прихващане е отправено едва на 11.05.2018 г., която дата е след датата на подаване на исковата молба в съда, поради което лихва върху главницата се дължи. Освен това по делото се установило, че ищецът е изпратил на ответника регресна претенция на 26.07.2016 г., от който момент ответникът дължи лихва за забава. Сочи, че тъй като ответникът е дал повод за завеждане на делото, независимо от отхвърляне на иска, същият дължи сторените по делото разноски. С оглед изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго, с което претенцията за законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до погасяването на главницата да бъде уважена. Не сочи и представя доказателства, не прави доказателствени искания. Претендира разноски за въззивното производство.

            В срока за отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 от ГПК, такъв е постъпил от въззиваемата страна З. „Л.И.“ АД, в който оспорва въззивната жалба и излага доводи за правилността на решението в обжалваната част. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено. Не сочи и представя доказателства, не прави доказателствени искания. Претендира разноски за въззивното производство.

            В срока по чл. 275, ал. 1 във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК е постъпила частна жалба от З. „А.Б.“ АД срещу определение № 80421 от 14.04.2020 г. постановено по гр. д. № 46856/2017 г., по описа на СРС, ГО, 119-ти състав, с което искането на молителя за изменение на решението в частта за разноските в смисъл такива да бъдат присъдени на ищеца, а не на ответника, е оставено без уважение. В частната жалба са изложени доводи, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, поради което следва да понесе отговорността за разноските в производството и в негова полза не следва да се присъждат разноски. Моли определението да бъде отменено и искането да бъде уважено.

            В срока за отговор на частната жалба такъв не е постъпил от въззиваемата страна З. „Л.И.“ АД.

            Въззивният съд, като взе предвид материалите по делото, прие следното:

            При извършена служебна проверка на атакуваното решение, съдът констатира, че в диспозитива на същото е посочено, че законна лихва върху главницата се дължи от датата на исковата молба – 31.07.2017 г., а от печата на исковата молба се установява, че последната е постъпила в съда на 11.07.2017 г. Ето защо, делото следва да бъде върнато на Софийския районен съд за извършване на преценка за наличие на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението и провеждане на процедура по чл. 247 от ГПК.

            След произнасянето на първоинстанционния съд и след изтичане на срока за обжалването на решението, ако такова бъде постановено, делото да се изпрати на Софийски градски съд по компетентност, който следва да прецени необходимостта от указване на въззивника-ищец да уточни конкретна датата, до която твърди, че законната лихва се е начислявала върху погасената чрез прихващане главница.

            С оглед изложените съображения съдът намира, че съдебното производството по въззивното дело следва да бъде прекратено, а делото изпратено на първоинстанционния съд за произнасяне съобразно мотивите на настоящото определение.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр. д. № 6614 от 2020 г. по описа на СГС, ГО, ІІІ „В“ въззивен състав.

ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 119-ти състав, за извършване на преценка относно предпоставките за провеждане на процедура по чл. 247 от ГПК съгласно мотивите на настоящото определение.

След произнасяне на районния съд делото да се изпрати на Софийски градски съд по компетентност.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                                     2.