№ 169
гр. Благоевград, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надя Узунова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Гражданско дело №
20201200101038 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен иск от В. Г. Л. и Г.Н.
Л. против сина им Д. Г. Л. за разваляне на сключения помежду им договор за
издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 31/1997 г.
В хода на производството на основание чл. 227, ал. 1 от ГПК
като ищец е конституиран СВ. Г. Л. /
Ищците сочат, че на 18.12.1997 г. с нотариален акт № 31/1997
г. са прехвърлили на синовете си С. и Д.Л.и имоти при поето от последните
задължение за издръжка и гледане. След сключване на договора Д.Л. не е
полагал дори елементарни грижи за тях, не е осигурявал средства за
издръжка, не ги е снабдявал с гориво, нито с лекарства, която грижа е била
поета от другия им син - С.Л.. Молят да се развали договора с Д.Л., поради
неизпълнение на поетите задължения за гледане и издръжка.
Постъпил е писмен отговор от назначените на ответника
особени представители. Сочат, че че не е ясен произхода на паричните
средства на С. за изпълнение на договорното задължение като съществува
вероятност брат му Д. да му е изпращал пари. Считат, че ако
прехвърлителите/родители са получили в пълен обем необходимата грижа за
нормален живот, претенцията им за полагане на същите грижи и издръжка от
1
втория син е лишена от основание. Задължението по алеаторния договор,
какъвто е процесния - е неделимо, поради което няма пречка да се изпълнява
от единия длъжник като длъжниците нямат задължение да изпълняват
едновременно и заедно задълженията си. Считат производството за ½ ид.ч. за
недопустимо.
Въз основа на събраните по делото доказателства, закона и
тезите на страните, БлОС приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
На 18.12.1997 г. с нотариален акт № 31/1997 г. ищците В. и Г.
Л.и прехвърлят на синовете си С. и Д.Л.и срещу задължение за издръжка и
гледане собствеността на недвижими имоти. На Д.Л. прехвърлят
собствеността на 1/2 ид.ч. от УПИ XI, пл. 1417 в кв. 30, целия с площ от 380
кв.м., ведно с 2-рия етаж и таванския етаж, състоящ се от 2 тавански стаи със
санитарен възел, от къщата построена върху парцела, ½ ид.ч. от кухнята,
находяща се до входа на къщата, както и ½ ид.ч. от общите части на къщата,
а на С.Л. прехвърлят - 1/2 ид.ч. от УПИ XI, пл. 1417 в кв. 30, с площ от 380
кв.м., ведно с приземния етаж –механа и първия етаж от къщата построена
върху парцела; ½ ид.ч. от кухнята, находяща се до входа на къщата и ½ ид.ч.
от общите части на къщата.
От представената медицинска документация и от разпитаните
свидетели се установява, че В. и Г. Л.и са били в изключително тежко
здравословно състояние, което не е позволявало както всеки от тях да се
грижи сам за себе си така и да се грижи за другия, поради което сина им С.Л.
е наемал жени, които да се грижат за тях. В тази насока са показанията на
съпругата на С.Л. и на полагалата от 2017 г. грижи жена Д. З.. Факта, че
родителите са били в тежко здравословно състояние, което е налагало
полагане на грижи за тях и издръжка са обявени от съда за признати от
ответната страна.
От доказателствата – от показанията на съпругата на С.Л., а и
от тези на св. З. - се установява, че Д.Л. - другият син на В. и Г. Л.и много
отдавна е заминал за чужбина и оттогава не са го виждали, като родителите
му са говорили за него и са търсели контакти, за да го уведомят за
състоянието си. След заминаването му контактите с него са били много
трудни, а разговорите изключително кратки, като с времето не е отговарял и
2
на обажданията им респ. не е връщал на позвъняванията им. Усилията и на
брат му С. за контакти се оказали безуспешни. Д. не е искал да поддържа
такива.
Опроверга се и предположението на назначените за особени
представители на ответника Д.Л., че същият е изпращал пари на брат си в
изпълнение на задължението си да гледа и издържа родителите си. Видно от
удостоверенията на банките – от ЦКБ с изх. № 850/Е-050-2607/11.1.22 г. и от
„Юробанк България“, АД изх. № 7/10.1.22 г. по сметки на С.Л. в ЦКБ за
период от 10 години от 1.1.212 г. -10.1.2022 г., а в „Юробанк България“, АД
от 1.1.2016 г. до 7.1.2022 г. не се установява да са получавани международни
преводи от Австралия и Нова Зеландия /държавите, в които ищците
вследствие на собствените си усилия и от откъсчлените контакти с Д., сочат,
че се е установявал да живее/.
В хода на процеса ищците умират – Г. Л. на 30.09.2020 г., а
В.Л. - на 15.08.2021 г. като видно от представените удостоверения за
наследници се наследяват от синовете си Д. и С.Л.и.
От изложените, приети за установени факти, съдът счита, че
производството за ½ ид. ч. следва да се прекрати, поради липса на правен
интерес.
Ответникът Д.Л., наследява заедно с брат си С.Л. ищците,
които са техни родители или по ½ ид.ч. от наследството им. Следователно за
тази припадаща му се част на ответника от наследството на родителите му
липсва за другия наследник правен интерес, тъй като дори и при
основателност на иска, то тя ще е също собственост на ответника, но на
друго основание - по наследство от ищците. Именно заради това и ответникът
поради сливане с качеството му и на ищец по настоящото дело /след смъртта
на родителите му, които са ищци по делото / е безпредметно да се
конституира за такъв. В т.3 на ТР № 30/17.6.1981 г. на ОСГК изрично е
прието, че наследниците на кредитора-прехвърлител на вещното право или на
правото на собственост могат да осъществят развалянето на договора за
издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника съобразно
размера на субективните им права, произтичащи от наследяването. Ето защо
за ½ ид.ч. от предмета на иска производството се прекратява.
За останалата ½ ид.ч. иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за за
3
разваляне на договора за издръжка и гледане следва да се отхвърли.
Ищците са доказали фактите, които са изложили в исковата
молба и за които съдът им е указал, че е тяхно задължение, а именно, че за В.
и Г. Л.и са е грижел единствено и само сина им С.Л.. Но поддържаната от
ищеца теза, че установяването на тези факти има за правна последица
разваляне на договора е несъстоятелна.
С прехвърлянето от родителите на синовете си собствеността
върху имоти срещу поемане на задължението за издръжка и гледане и след
като задължението е изпълнявано само от единния длъжник /каквато е тезата
в исковата молба/, то неизпълнението от другия длъжник не може да доведе
до разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД нито изцяло, нито
по отношение на неизпълнилия го длъжник, тъй като намират приложение
правилата на солидарните задължения спрямо неделимото такова за издръжка
и гледане, на основание чл. 129, ал. 2 от ЗЗД. Така е прието в ТР №
6/15.5.2021 г. на ВКС по т.д. 6/2011 г. на ОСГК, в което се сочи, че приемайки
задължението да бъде изпълнявано от няколко лица кредиторът по същество
изисква от длъжниците пълно и точно да престират, но не едновременно и
заедно. Длъжниците трябва да престират един резултат. Дължимата престация
е неделима по своя характер, поради което и задължението на множеството
длъжници по алеаторния договор е също неделимо съгл. чл. 128, ал. 1 ЗЗД.
Затова когато на кредитора по алеаторния договор се предоставят грижи и
издръжка в пълния уговорен обем от един длъжник, липсата на изпълнение от
някой от другите длъжници не може да доведе до разваляне на договора на
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД – поради неговото неизпълнение. Всеки длъжник
се намира в самостоятелно, отделно правоотношение с кредитора, но всички
тези отделни правоотношения са свързани помежду си посредством целта –
да се удовлетвори интереса на кредитора. За кредиторът е без значение кой
лично и пряко от длъжниците го е осъществил. При задоволен кредиторски
интерес е без значение от кой длъжник е изпълнението т.е. налице е пълно и
цялостно изпълнение, защото кредиторът извън това няма какво повече да
получи. Затова и договорът в такава хипотеза не подлежи на разваляне по
отношение на неизправния длъжник.
Доводите на ищеца за неприложимост на цитираното ТР
6/15.5.21 г., тъй като в настоящия случай всеки един от приобретателите по
4
договора за издръжка и гледане е получил отделна част от процесните
недвижими имоти и всеки от тях е поел самостоятелно задължение за гледане
и издръжка на праводателите си, акцентирайки че са им прехвърлени отделни
и обособени недвижими имоти, съдът счита за несъстоятелни. Видно от
нотариалния акт № 31/1997 г. поетите задължения от синовете са
формулирани по един и същи начин, всеки от тях е поел „задължение за
издръжка и гледане“ и на двамата прехвърлители, без да им разграничение в
дължимите престации от отделните длъжници т.е. уговорено е като неделимо
по своя характер /всеки дължи едно и също като съдържание и обем/, поради
което се дължи от всеки един, като изпълнението на един освобождава другия
спрямо прехвърлителите.
Съдът съобрази решение № 159 от 10.08.2015 г. по гр. д. №
3124/2014 г., ІV г. о. на ВКС, в което изхождайки от постановките в
посоченото ТР, по въпроса за значението на множество договори за издръжка
и гледане, сключени от прехвърлителите с различни лица е прието, че до
множественост на длъжниците, може да се стигне с общ договор, в който е
възможно да се прехвърлят един или повече имоти, като приобретателите,
ако не е посочено нещо друго, придобиват собственост върху идеална част
поравно. До същия резултат се стига и когато с последващи договори се
прехвърля имущество срещу пълно гледане и издръжка на нов приобретател,
който става длъжник, наред с първоначалните по неделимото по своя
характер задължение . И в двете хипотези са налице множество облигационни
отношения между прехвърлителя и всеки един от прибретателите,
независимо дали са обективирани в един или повече писмени документа, но
по едно неделимо задължение. Това означава, че всеки съдлъжник е обвързан
да даде на кредитора едновременно с другия длъжник необходимото. Тази
особеност е в отклонение от правилото, че при множество на длъжниците
облигационното отношение се разделя между участващите в него лица.
Следователно в хипотеза като по настоящото дело на
множество длъжници, след като интересът на кредиторът е задоволен с
точното изпълнение на задължението за издръжка и гледане от единия
длъжник, то това освобождава изцяло останалия съдлъжник от престиране на
същото, поради което кредиторът не може да развали договора с другия
длъжник заради неизпълнение на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД .
5
По изложените съображения съдът отхвърля предявения иск за
частта, за която счита иска за допустим.
На адвокатите - П.Б., М.Г. и Ю.А., назначени за особени
представители на ответника за осъществяване на процесуално
представителство следва да се постанови изплащане на внесеното от ищеца
възнаграждение за настоящата инстанция от 3 712 лв. или по 1237,33 лв. на
всеки от тримата.
Водим от изложеното и на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и чл.
124 ГПК БлОС
РЕШИ:
Прекратява производството по предявения иск от СВ. Г. Л. против Д. Г. Л. за
разваляне на договора за издръжка и гледане , обективиран в нотариален акт
№ 31/1997 г., с който В. и Г. Л.и прехвърлят на сина си Д.Л. срещу
задължение за издръжка и гледане собствеността на 1/2 ид.ч. от УПИ XI, пл.
1417 в кв. 30, целия с площ от 380 кв.м., ведно с 2-рия етаж и таванския етаж,
състоящ се от 2 тавански стаи със санитарен възел, от къщата построена
върху парцела, ½ ид.ч. от кухнята, находяща се до входа на къщата, както и
½ ид.ч. от общите части на къщата, за частта от 1/2 ид.ч.
Отхвърля като неоснователен предявения от СВ. Г. Л. против
Д. Г. Л. иск за разваляне на договора за издръжка и гледане , обективиран в
нотариален акт № 31/1997 г., с който В. и Г. Л.и прехвърлят на сина си Д.Л.
срещу задължение за издръжка и гледане собствеността на 1/2 ид.ч. от УПИ
XI, пл. 1417 в кв. 30, целия с площ от 380 кв.м., ведно с 2-рия етаж и
таванския етаж, състоящ се от 2 тавански стаи със санитарен възел, от къщата
построена върху парцела, ½ ид.ч. от кухнята, находяща се до входа на
къщата, както и ½ ид.ч. от общите части на къщата- стълбище, котелно
помещение, ВиК и черен таван, за частта за разваляне от 1/2 ид.ч./извън
частта, за която производството е прекратено/.
Постановява на адвокатите - П.Б., М.Г. и Ю.А., назначени за
особени представители на ответника по настоящото дело Д. Г. Л. за
осъществяване на процесуално представителство да им се изплати за пред
6
настоящата инстанция възнаграждение в размер на 1 237,33 лв. на всеки от
тях.
Решението в прекратителната му част, имащо характер на
определение, може да се обжалва в едноседмичен срок, а в останалата част - в
двуседмичен срок, от връчването му на страните пред Софийски апелативен
съд.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
7