Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 13.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и
първи февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №12577 по описа на СГС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу
решение от 26.04.2018 г. по гр.д. №138/2016 г. на Софийски районен съд, 52
състав, в частта, в която са отхвърлени предявените срещу П.Ц.П. установителни
искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.200 ал.1 ЗЗД и чл.100 ал.2 ЗС,
и чл.86 ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 3353,20 лв. до пълния претендиран
размер от 3544,70 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия на
топлоснабден имот – ап. №21, находящ се в гр. София, жк. „********, с аб.
№219946, за периода мес.02.2012 г. – мес.04.2014 г., и за разликата над сумата
от 536,87 лв. до пълния претендиран размер от 587,32 лв., представляваща лихва
за забава за периода 31.03.2012 г. – 20.05.2015 г.
В жалбата се
съдържат оплаквания, че решението е неправилно и постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че СРС неправилно не е
кредитирал заключението на изготвената по делото СТЕ, която установява
действително потребеното количество топлинна енергия, вкл. и изравнителните
сметки. С оглед изложеното, моли решението на СРС да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго, с което исковете за главница за топлинната
енергия и за лихва за забава да бъдат уважени за пълния им претендиран размер. Претендира разноски.
Въззиваемата страна П.Ц.П. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата. Не
претендира разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД не взема становище по
въззивната жалба.
Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която исковете с
правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.200 ал.1 ЗЗД
и чл.100 ал.2 ЗС, и чл.86 ал.1 ЗЗД са уважени до посочените по-горе размери, поради което решението в тези части е влязло в законна
сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са
положителни установителни искове за наличието на вземания на ищеца спрямо
ответника за заплащане на доставена топлинна енергия през периода мес.02.2012
г. – мес.04.2014 г. и за лихва за забава върху главницата за доставена топлинна
енергия. В конкретния случай първоинстанционният съд е кредитирал заключението
на ССчЕ, което установява количеството на реално доставената топлинна енергия,
респ. цената и, като са взети предвид и изравнителните сметки за процесния
период. Според заключението, размерът на сумите за реално потребена топлинна
енергия през процесния период, при съобразяване на сумите от изравнителните
сметки, възлиза в общ размер на сумата от 3353,20 лв. Ето защо, при определяне
размера на вземанията за реално доставена топлинна енергия на абоната, не
следва да се кредитира заключението на СТЕ, което установява единствено размера
на фактурираните суми за топлинна енергия за процесния период – сумата от
4011,00 лв., това на ССчЕ, което е изготвено на база стойността на
доставената топлинна енергия и са взети предвид сумите от изравнителни сметки
за процесния период.
Ето защо, въззивният съд приема, че жалбата на ищцовото
дружество е неоснователна и решението е правилно, и следва да бъде потвърдено
изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №395336/26.04.2018
г., постановено по гр.д. №138/2016 г. по описа на СРС, ГО, 52 състав, в обжалваната
част.
Решението е постановено при
участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.