Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, № 1493 / 08.08.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на първи август, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар
М.Вълчева, като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. № 1493 по описа за 2019 година и за да
се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.38, ал.2 от Закона за
държавната собственост (ЗДС).
Жалбоподателите
Т.И.Т. ***,
Д.И.Т. ***, Х.К.Г. ***, С.Т.Н. ***, Е.Я.Л. *** и Т.Я.Н. *** са оспорили заповед
№ РД-09-17/04.06.2019г. на областния управител на област Бургас, в частта
относно отчуждаването на 25,191 дка от имот с идентификатор 07079.3.897,
находящ се в землището на гр. Бургас, местността „Курт тепе”, целият с площ
54,330 дка, както и в частта относно отчуждаването на 24,476 дка от имот с
идентификатор 07079.3.911, находящ се в същата местност, целият с площ 26,971
дка. Искат заповедта да бъде изменена в частта, относно определеното с нея
парично обезщетение за отчуждените части от двата имота с твърдението, че този
размер на обезщетението е незаконосъобразно и необосновано определен. Считат,
че определеното обезщетение следва да бъде до размера на пазарната цена.
Жалбоподателите
А.Н.Н.-***, Т.Н.Н. *** и С.К.С. ***, всички със съдебен адрес ***, адвокатска
кантора, чрез адвокат Евгений А. - пълномощник, са са оспорили същата заповед №
РД-09-17/04.06.2019г. на областния управител на област Бургас, в същите части -
относно отчуждаването на 25,191 дка от имот с идентификатор 07079.3.897,
находящ се в землището на гр.Бургас, местността „Курт тепе”, целият с площ
54,330 дка, както и в частта относно отчуждаването на 24,476 дка от имот с
идентификатор 07079.3.911, находящ се в същата местност, целият с площ 26,971
дка. Искат обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна или
изменена съобразно искането им за справедливо и равностойно парично обезщетение
- и за двата имота по 40 евро на кв.м, респ. обезщетяване с равностойна
държавна или общинска земя с произтичащи последици по закон – присъждане на
направените разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят Т.И.Т., чрез представител по пълномощие Иван Тодоров
Т. - негов син, поддържа жалбата, ангажира доказателства. С допълнителна молба
иска съдът да вземе предвид, че са сключени два договора за аренда, които
представя, с предмет процесните имоти и факта, че освен ползите, представляващи
уговорената аредна вноска за една стопанска година, ще претърпят и други вреди,
които се изразяват в предвиденото обезщетение по договорите в случай, че бъдат
прекратени не по вина на наемателя. Иска съдът при постановяване на решението
да измени заповедта, като включи в обезщетяването и тези вреди, както и
пропуснатите ползи като дължимо обезщетение.
Жалбоподателите
Д.И.Т., Х.К.Г., С.Т.Н., Е.Я.Л. и Т.Я.Н., чрез представител по пълномощие адвокат
Н.Д., поддържат жалбата си и пледират за
изменение на решението, в частта относно определеното с него обезщетение за
отчуждените части от двата съсобствени имота. Искат
съда да определи обезщетение съобразно допълнителното заключение на вещото
лице. В условието на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че допълнителното
заключение не отговаря на изискванията на чл. 32 от ЗДС, да постанови решение,
което да съответства на основното заключение. Претендират разноски.
Жалбоподателите
А.Н.Н.-К., Т.Н.Н. и С.К.С. чрез представител по пълномощие адвокат Евгений А.,
поддържат жалбите си, ангажират доказателства и пледират съдът да постанови решение, с което да измени обжалвания
административен акт, в частта му относно определеното с него обезщетение за
отчуждените части от двата имота и да определи справедливо обезщетение
съобразно допълнителното заключение на съдебно-оценителната експертиза. Обръщат
внимание, че производството по адм.д.№ 1522/2019г. на
АСБ не е приключило, тъй като ВАС не се е произнесъл все още по частната жалба
подадена от А.К.. Претендират разноски. Представят писмени бележки.
Ответникът
– областен управител на област Бургас, чрез юрисконсулт А. И., оспорва всички
жалби, твърди, че заповедта в обжалваната част е законосъобразна, ангажира
доказателства и иска жалбите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Представя
писмени бележки.
Заинтересованата
страна Агенция „Пътна инфраструктура” София, чрез представител по пълномощие
юрисконсулт В. И., оспорва жалбите и пледира за отхвърлянето им, като
неоснователни.
ФАКТИ:
Съгласно
нотариален акт за собственост на недвижени имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № 101,
том ІІІ, рег.№ 7095, дело № 1315 от 1999г. (л.20 от делото) жалбоподателката Д.И.Т.,
Наум Тодоров Н., Яни Тодоров Н., жалбоподателят Т.И.Т., жалбоподателката Х.К.Г.
и жалбоподателят С.К.С., на основание чл.483, ал.1 от ГПК (отм.) и чл.34а от
ЗСПЗЗ са признати за собственици по наследство от Т.Н. Стойкоянев, без
посочване размера на наследствените дялове, за собственици на нива в м.”Курт
тепе” с площ 54,336 дка, ІІІ категория, представляваща имот № 112006 и нива в същата
местност с площ 26,971 дка, представляваща имот № 121001, както и нива в
м.”Мадика” с площ 16,602 дка, представляваща имот № 144007.
Съгласно
служебна справка, извършена от съда в Национална база данни „Население”
(л.120-124) Я. Т. Н. е починал на 07.03.2009г. и е оставил наследници по закон
съпругата си С.Т.Н. – жалбоподател и двете си деца жалбоподателите Е.Я.Л. и Т.Я.Н..
От
същата справка съдът установи, че Наум Тодоров Н. е починал на 25.05.2003г. и е
оставил наследници по закон двете си деца – жалбоподателите А.Н.Н. – К. и Т.Н.Н..
Във връзка с направени възражения в тази насока, следва да се
посочи, че производството по делото първоначално е започнало по жалбата на Т.И.Т.
против заповед № РД-09-17/04.06.2019г. на областния
управител на област Бургас, в частта относно отчуждаването на 25,191 дка от
имот с идентификатор 07079.3.897, находящ се в землището на гр. Бургас,
местността „Курт тепе”, целият с площ 54,330 дка, както и в частта относно
отчуждаването на 24,476 дка от имот с идентификатор 07079.3.911, находящ се в
същата местност, целият с площ 26,971 дка, с искане съдът да измени заповедта, в частта относно
определените с нея обезщетения за двата имота, като увеличи размера на тези
обезщетения в съответствие с реалната пазарна цена.
Както беше посочено двата имота, части от които се отчуждават,
са съсобствени на Д.Т., Т.Т.,
Х.Г., С.С., С.Н., Е.Л., Т. Я. Н., А.Н. – К. и Т. Н. Н..
Тъй като имотите не са разделени, съдът след постъпване на
жалбата на Т.Т., с определение от 03.07.2019г.
(л.125-126) конституира като заинтересовани страни по жалбата на Т.Т. всички останали съсобственици, в това число и А.Н. – К..
Съдът е длъжен да конституира служебно заинтересованите страни
на основание чл.154, ал.1 от АПК, а в случая, освен Агенция
„Пътна инфраструктура” София, това са
всички собственици на засегнатите от отчуждаването два имота.
Настоящият докладчик беше определен от системата за случайно
разпределение като докладчик по адм.дело №
1522/2019г. по описа на АСБ, което е образувано по жалба на А.Н. – К. против
същата заповед на областния управител и по отношение на отчуждените части от същите
два имота, с твърдение, че в тази част заповедта е незаконосъобразна и с искане
да бъде променено определеното обезщетение, което да е справедливо и
равностойно.
С определение от 04.07.2019г. (л.144) постановено по адм.д.№ 1522/2019г. на АСБ, съдът остави без разглеждане
жалбата на А.Н.-К. и прекрати производството по делото, на основание чл.159,
т.7 от АПК, тъй като пред същия съд, между същите страни и със същия предмет се
разглежда вече по-рано образуваното адм.д. №
1493/2019г. С това определение съдът изпрати копие от жалбата на А.Н. –К. по
настоящото дело № 1493/2019г.
На абсолютно идентично основание – чл.159, т.7 от АПК, друг
състав на Административен съд Бургас, с определение №1388/04.07.2019г. по адм.д.№ 1495/2019г. на АСБ, е прекратил производството
образувано по жалба на Д.Т., Х.Г., С.Н., Е.Л. и Т.Н. против същата заповед на
областния управител в същата част, относно отчуждаването на части от двата съсобствени имота, с искане да бъде изменен размера на
определеното обезщетение към по-висок.
Съдът в настоящото производство, след получаване на жалбите на
описаните по-горе лица, с определение промени само тяхното качество от
заинтересовани лица на жалбоподатели.
Същото се случи и със заинтересованите лица Т. Н. Н. и С. К. С.,
чиито жалби постъпиха по делото с писмо изх.№ 11-00-199/10.07.2019г. на
областния управител на област Бургас. Тези жалби са били подадени чрез
административния орган.
След 10.07.2019г., когато са постъпили жалбите на С.С. и Т. Н.Н., всички
конституирани по делото заинтересовани страни добиха качеството на
жалбоподатели.
Със
заповед №РД-02-15-91 от 31.08.2016г. на зам.министъра на регионалното развитие
и благоустройството, на основание чл.129, ал.3, т.2, б. «в» във вр. с чл.110,
ал.1, т.5 и чл.128, ал.2, 5 и 6 и ал.12,т.2, б. «в» от ЗУТ, е одобрен подробен
устройствен план-парцеларен план за обект „Обходен път на гр. Бургас- І-ви етап
от км. 230+700 на път І-9 „Сарафово-Бургас“ до км. 493+550 на път І-6
„Ветрен-Бургас“ и локални платна“ (л.104-105, 107).
На
22.02.2019 година председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“
е отправил искане, изх.№04-16-437 от 22.02.2019 г. до Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, за отчуждаване на имоти или части от
тях за задоволяване на държавна нужда, за изграждане на описания по-горе обект
и издаване на акт по реда на чл.34, ал.2 от ЗДС (л.50).
Със
съвместна заповед №РД-02-14-343 от 08.04.2019 г. /ЗМФ-266 от 01.04.2019г. на
министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на
финансите, е одобрено отчуждаването за държавна нужда на имоти и части от
имоти-частна собственост, находящи се в землището на гр. Бургас, за
изграждането на обект "Обходен път на гр. Бургас-І-ви етап от км 230+700
на път І-9 "Сарафово-Бургас" до км 493+550 на път І-6
"Ветрен-Бургас" и локални платна" (л.34,35).
Със
заповед № 80-00-202 от 23.04.2019г., областният управител на област Бургас, на
основание чл.34а, ал.3 от ЗДС, е обявил започване на процедурата по отчуждаване
на имоти или части от имоти-частна собственост, в землището на гр. Бургас за
обект "Обходен път на гр. Бургас-І-ви етап от км 230+700 на път І-9
"Сарафово-Бургас" до км 493+550 на път І-6 "Ветрен-Бургас"
и локални платна".
За
имотите, предмет на отчуждаване по заповед №РД-09-17 от 04.06.2019 г. на
областен управител на област Бургас, е изготвен доклад от независим оценител за
определяне на равностойно парично обезщетение на поземлени имоти - частна
собственост(земеделска фонд и урбанизирани територии), засегнати от одобрен
ПУП-ПП за строителството на обект "Обходен път на гр. Бургас-І-ви етап от
км 230+700 на път І-9 "Сарафово-Бургас" до км 493+550 на път І-6
"Ветрен-Бургас" и локални платна"(л. 68-102), включително и
процесните.
С
оспорената заповед са отчуждени части от множество имоти и цели такива – частна
собственост, като всяко отчуждаване е описано в приложение към заповедта, по
номер на имота, вида на територията, начина на трайно ползване, имената на
собствениците и техните наследници, общата площ на имота, площта, която се
отчуждава и стойността на паричното обезщетение, отразена като общо обезщетение
за отчуждената част и съответните му компоненти.
Имотите
на жалбоподателите са описани в приложението под № 121 с обща оценка за
отчуждената част (25,191 дка) от имот с идентификатор 07079.3.897 - 321 070
лева и под № 123 с обща оценка за отчуждената част (24,476 дка) от имот с
идентификатор 07079.3.911 - 311 957 лева.
Според
оценителния доклад, касаещ и процесния имот, наличието на сделки с поземлени
имоти в земеделска територия е довело до определяне на осреднена цена за
землището на гр. Бургас, съобразно чл. 32 и § 1а, т. 2 ДР ЗДС, която на база
предоставените пазарни аналози от служба по вписванията Бургас, възлиза на 12 745,41
лева за дка. Оценката е обобщено представена в регистър на имотите, с начин на
трайно ползване(НТР)"нива" и "друг вид нива".
По
делото е назначена съдебно-оценителна експертиза, по която е изготвено и прието
основно и допълнително заключение.
Според основното заключение на съдебно-оценителната
експертиза, равностойното парично обезщетение за отчуждаваните 25,291 дка от имот
с идентификатор 07079.3.897, целият с площ 54,337 дка, е в размер на
479 264,45 лв. или по 18,95 лв. на кв.м. Според същата експертиза
равностойното парично обезщетение за отчуждаваните 24,476 дка от имот с
идентификатор 07079.3.911, целият с площ 26,971 дка е в размер на
463 820,20 лв. Вещото лице, за да изготви това заключение се е съобразило
изцяло с легалната дефиниция за пазарни цени, дадена в т.2 на §1а от ДР на ЗДС,
както и с разпоредбата на чл.32, ал.2 от ЗДС. Вещото лице е изследвало
пазарните аналози за период от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката,
т.е. от 17.09.2017г. до 17.09.2018г. За този период от Агенцията по вписванията
са му предоставили информация за 35 000 броя сделки, но тъй като сделките
за повече от 20 за периода, при съобразяване с нормата на т.2 от §1а на ДР на
ЗДС, вещото лице при определяне на пазарната цена е взел предвид последните 20
вписани сделки, чиито предмет са имоти със сходни характеристики. Някои от тези
имоти се намират в същата местност, други са в съседни местности, но всички са
земеделски земи в землището на гр.Бургас, в частта между кв.Сарафово и езерото
Вая, в която част се намират и процесните два имота. Вещото лице е изчислило
равностойното парично обезщетение, като за всеки от пазарните аналози, които е
взело предвид е определило каква е цената на квадратен метър, на която е
реализирана сделката, получена при съпоставяне на площта с пълната цена на
реализираната сделка, след което е събрало всички цени на квадратен метър и ги
е разделило на броя на използваните пазарни аналози.
Вещото лице е извършило оглед на имотите и посочва, че те
представляват обработваеми земи, които видимо току-що са ожънати и са били
засети със зърнени култури. Имотите, според начина на трайно ползване са „друг
вид нива” и се намират в м. „Курт тепе”. Двата имота
са с лице към пътя София – Бургас. Установени са ограничения при ползване на
имот с идентификатор 07079.3.911 във връзка със съществуващ електропровод от
двете страни на крайните проводници и на 11 м от оста на електропровода не
могат да се строят сгради и съоръжения и да се засажда високостъблена
растителност. При разпита в съдебно заседание в.л. доуточни, че тези
ограничения не засягат сегашното предназначение на имота и производството на
зърнени култури.
Допълнителното заключение на съдебно-оценителната експертиза е
изготвено по искане на жалбоподателите А.Н.К., С.К.С. и Т. Н. Н.. С него е
определена цена въз основа на пазарни аналози на сделки, които са се
осъществили в периода от 17.09.2018г. – датата на възлагателното
писмо, до 04.06.2019г. – датата на издаване на обжалваната заповед.
Според допълнителното заключение цената на квадратен метър е
30,50 лв. Така определена стойността на обезщетението за частта от 25,291 дка
отчуждена от имот с идентификатор 07079.3.897 е в размер на 771 375,50 лв.,
а за частта от 24,476 дка отчуждена от имот с идентификатор 07079.3.911 е в
размер на 746 518 лв.
Тъй като посочените трима жалбоподатели в жалбата си се
позовават на публикация на Лъчезар Лисицов в сайта
„Флагман” за успешно проведен търг от областния управител на област Бургас през
м.май 2019г., за продажба на държавна земя в землището на гр. Бургас на цена 40
евро на кв.м, вещото лице изрично е посочило, че след представяне на
доказателства относно тази продажба се установява несходност на
характеристиките на имота от медийната публикация и процесните имоти, защото имотите,
за които става въпрос в статията на „Флагман”, са предназначение
„урбанизирани”, намират се в очертанията на града, докато процесните имоти са
земеделски земи и са извън подробния устройствен
план.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбите
са подадени в срока по чл.38, ал.2 от Закона за държавната собственост, от
надлежно легитимирани лица, поради което са допустими за разглеждане.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.34а, ал.1 от ЗДС
отчуждаването на имоти и части от имоти – частна собственост предназначени за
изграждане на национални обекти се извършва с решение на Министерския съвет по
предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и
министъра на финансите. Според ал.2 на същия член, извън случаите по ал.1
отчуждаването се извършва със заповед на областния управител по предложение на
министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на
финансите. С други думи във всички случаи, при които предназначението на
отчуждаването не е за изграждане на национални обекти, компетентен е
съответният областен управител.
Обектът, за чието изграждане се извършва отчуждаването,
предмет на обжалваната заповед е „Обходен
път на гр. Бургас – І-ви етап от км 230+700 на път І-9 „Сарафово – Бургас” до
км 493+550 на път І-6 „Ветрен – Бургас” и локални платна”. Този обект е
обход на път І-9 и на път І-6.
Съгласно решение № 302 на Министерски съвет от 20.04.2012г. за
обявяване на републикански пътища за обекти с национално значение и за
национални обекти, път І-9 и път І-6 са обявени за обекти с национално значение
и за национални обекти.
Към
момента на издаване на процесната заповед обходния път, който представлява
обекта, за чиято нужда се извършва отчуждаването, не е част от трасето на път
І-9 и от трасето на път І-6, нито е налице друго изрично решение на МС, с което
този обходен път да е обявен за национален обект. По тази причина съдът счита,
че обектът, за който се извършва отчуждаването не е национален обект и за това
компетентен да издаде заповед от категорията на процесната е именно областният
управител. Обстоятелството, че този обход в бъдеще се очаква да стане част от
трасето на път І-9 и от трасето на път І-6 не може да обоснове друг извод. От
една страна, защото по делото липсват доказателства за тези бъдещи намерения,
от друга страна - дори и намеренията да се осъществят, от значение за
определяне компетентността на органа е дали пътят в проект, представляващ „Обходен път на гр. Бургас – І-ви етап от км 230+700 на път
І-9 „Сарафово – Бургас” до км 493+550 на път І-6 „Ветрен – Бургас” и локални
платна” към момента на издаване на обжалваната
заповед е обявен за национален обект. Такъв акт липсва и този участък към 04.06.2019г.
не е част от трасето на път І-9 и път І-6, за това компетентен да нареди
отчуждаването за държавна нужда за изграждане именно на този обект е областния
управител на Област Бургас.
В
този смисъл неоснователни са възраженията на Жалбоподателите А.Н.Н.-К., Т.Н.Н.
и С.К.С., които твърдят, че обласният управител няма материална компетентност
да издаде оспорения акт.
Заповедта е издадена и в писмена форма със съдържанието
предвидено в нормата на чл.34в, ал.1 ЗДС и при липса на допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила. Спазена е процедурата,
предвидена в чл.34а във връзка с чл.33, чл.34в и чл.34 ЗДС. Заинтересованото
лице АПИ е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на
регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите(по арг. от
чл.34, ал.1 ЗДС), които със съвместна заповед №РД-02-14-343 от 08.04.2019 г. /ЗМФ-266 от 01.04.2019г. са одобрили
отчуждаването на части от имоти –частна собственост, намиращи се в землищата на
на гр. Бургас, засегнати от изграждането на обходния
път. На основание тази съвместна заповед, влезлия в сила ПУП-парцеларен план,
одобрен със заповед №РД-02-15-91 от 31.08.2016г. на зам.министъра на
регионалното развитие и благоустройството, оценителския доклад за определяне на
равностойно парично обезщетение на земеделски имоти, засегнати от одобрения
ПУП-парцеларен план и чл.34а, ал.2 ЗДС, областния управител е издал оспорената
в настоящото производство заповед.
По
делото не е спорно, че жалбоподателите са собственици на имот с идентификатор
07079.3.897, находящ се в землището на гр.Бургас, местността „Курт тепе”,
целият с площ 54,330 дка, и на имот с идентификатор 07079.3.911, находящ се в
същата местност, целият с площ 26,971 дка. Няма спор, че се отчуждават части от
два имота. Не е спорен и размерът на часттите, които се отчуждават. Безспорно е
по делото и обстоятелството, че имотите са земеделски, неурбанизирани. Страните
не спорят и за наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по
друг начин, освен чрез отчуждаване. Единственият факт, по който всички страни
спорят е размера на определената от органа оценка за отчуждената част от двата имота.
Жалбоподателите А.Н.Н.-К., Т.Н.Н. и С.К.С. оспорват и компетентостта на органа
издал обжалваната заповед.
Съгласно
чл.32, ал.2 от ЗДС равностойното парично обезщетение по се определя в
съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния
устройствен план, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни
характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. В §1а, т.2 на ДР на ЗДС
е дадена легална дефиниция на понятието „Пазарни цени”, според която това са
осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна,
учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за
строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез
търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и
общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет
идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките
на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по
вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди
датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението
на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се
вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз
основа на не по-малко от две относими сделки.
Според
§1а, т.4, б.в от ДР на ЗДС имоти, намиращи се в близост до отчуждавания са
имотите, които са разположени в едно и също землище, в земеделските територии и
горските територии.
Анализът на горните норми сочи, че равностойното парично
обезщетение следва да бъде определено според чл. 32, ал.2 от ЗДС и т.2 от §1а
от ДР на ЗДС. Законът не дава възможност да се използват други начини за
определяне на това парично обезщетение, в това число и да се използват пазарни
аналози от сделки, които са сключени вън от периода, регламентиран в т.2 на §1а
от ДР на ЗДС. При определяне на равностойното парично обезщетение задължително
следва да се използват пазарни аналози, които отразяват пазарните цени на имоти
с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот и които са
се осъществили в период на 12 месеца назад преди датата на възлагане на
оценката.
В процесния случай не е спорно и се
доказва по делото, че възлагателното писмо е с дата
17.09.2018г. (л.156 и 68 гръб), което означава, че при определяне на
равностойното парично обезщетение могат да участват пазарни аналози от сделки,
които са реализирани в периода 17.09.2017г. – 17.09.2018г.
Съдът в настоящото производство има правомощията да проверява
законосъобразността на административния акт, с който се извършва отчуждаването
и съответно ако установи, че изцяло или в частта относно определеното
обезщетение този административен акт не съответства на изискванията на закона,
да го отмени, респ. да го измени, като определи обезщетение, което съответства
на тези законови изисквания. По тази причина съдът не може да си позволи да включва
пазарни аналози при определяне на равностойното парично обезщетение, които са
извън законоворегламентирания период. Освен, че това
противоречи на закона, би довело и до несправедливо обезщетяване на останалите
собственици на имоти, които се отчуждават със същата заповед, тъй като техните
оценки са изготвени именно съобразно изискванията на чл.32, ал.2 и т.2 от §1а
на ДР на ЗДС.
По тази причина съдът счита, че в конкретния случай заповедта
на областния управител в обжалваните части следва да бъде изменена в частта
относно определеното с нея обезщетение за двата имота, като то бъде увеличено
до размера на равностойното парично обезщетение, определен с основното
заключение по съдебно-оценителната експертиза (л.252-257), тъй като този размер
е определен съобразно изискванията на закона.
Неоснователно е възражението на жалоподателите
А.Н.Н.-К.,
Т.Н.Н. и С.К.С., според което няма законова
пречка и е налице практика на Административен съд Бургас равностойното парично
обезщетение да се определя не според законоворегламентирания
период – 12 месеца назад от датата на възлагане на оценката, а за периода от
възлагане на оценката до датата на издаване на заповедта, с която се извършва отчуждаването.
В представената практика, представляваща решение № 829/2016г. по адм.д.№ 511/2016г. и решение № 830/2016 по адм.д.№ 364/2016г., и двете на Административен съд Бургас,
няма мотиви, каквито тези жалбоподатели твърдят, че се съдържат. С тези решения
жалбите на съответните лица, собственици на имоти, които се отчуждават, са
отхвърлени. В мотивите на решенията недвусмислено е посочено, че законът
определя периода, в който да се изследват пазарни аналози, като съдът се е
позовал на същите норми, които настоящият съдебен състав цитира по-горе. В
двете решения е подчертано едно и също изречение, което няма връзка с
останалите мотиви, изложени в тези съдебни актове. Според това изречение
„липсват твърдения и доказателства за драстични изменения в пазарните цени на
недвижимите имоти за периода след възлагане на оценката до датата на издаване
на обжалваната заповед.”. Вероятно жалбоподателите цитират посочените съдебни
решения само заради това изречение, тъй като общият смисъл на мотивите,
изложени в решенията е в противовес с твърденията на тримата жалбоподатели.
Настоящият съдебен състав счита, че съдът е длъжен да приложи закона, а не
съдебната практика, с изключение на случаите, когато се касае за тълкувателно
решение. Отделно от това, в процесния случай не се
установи да има съдебна практика, която да съответства на желанието на тримата
жалбоподатели, равностойното парично обезщетение да бъде определено въз основа
на сделки – пазарни аналози, реализирани в периода от датата на издаване на възлагателното писмо до датата на издаване на обжалваната
заповед. Такъв подход при определяне на равностойното парично обезщетение
противоречи на приложимия материален закон - чл.32, ал.2 и т.2 от §1а на ДР на ЗДС.
Цената определена с допълнителното заключение действително е
по-висока от цената, определена в основното заключение, но при разпита на
вещото лице в съдебно заседание се установи, че по допълнителното заключение
той е използвал пазарни аналози, които не отговарят на изискванията на т.2 от
§1а на ДР на ЗДС.
По изложените съображения всички жалби следва да бъдат уважени
до размера на равностойното парично обезщетение за отчуждените части от двата
имота, определено с основното заключение, което е съобразено с изискванията на чл.32,
ал.2 и т.2 от §1а на ДР на ЗДС.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя Т.Т., според което съдът, при определяне на равностойното
парично обезщетение следва да включи договорения от жалбоподателите наем на
двата имота за стопанска година 01.10.2018-01.10.2019г. в размер по
3 916,52 лв. за всеки договор, както и обезщетението, което
жалбоподателите следва да платят на наемателя, в случай, че договорите бъдат
прекратени не по негова вина.
На първо място ЗДС не позволява такива фактори да влияят на
равностойното парично обезщетение. На второ място при направения оглед в.л. е
установило, че засетите в имотите зърнени култури са ожънати, което е
предпоставка да се плати и наемната цена за тази стопанска година, защото тя е
обусловена от средния добив на декар, а продукцията вече е прибрана. На
последно място, жалбоподателите нямат основание да считат, че според клаузата
на чл.18 от договорите за наем ще дължат обезщетение на наемателя поради това,
че те са прекратени не по негова вина, тъй като в нея се изисква кумулативното
наличие на прекратяване на договора преди изтичане на стопанската година и
неприбиране на реколтата. Този извод се подкрепя и от следващото изречение в
чл.18, регламентиращо предпоставките за определяне на обезщетението на
наемателя – направените разходи за обработка на имота и стойността на реколтата
за пропуснатата стопанска година. В случая реколтата е прибрана. В допълнение
следва да се каже, че договорите не ще се прекратят по вина на наемодателите, а
поради отчуждаването на части от тези имоти, което се осъществява по волята на
административен орган, а не по волята на страни по договора.
Във връзка с направено възражение от жалбоподателката
А.К. относно неприключило адм.д.№ 1522/2019г. на АСБ,
следва да се посочи, че в настоящото производство тази жалбоподателка,
като съсобственик на двата имота, от които се отчуждават части, задължително
следва да бъде конституирана като страна, тъй като отчуждаването и съответно
определянето на равностойно парично обезщетение засяга нейното право на
собственост. За това обстоятелството, че горната инстанция не се е произнесла
по частната жалба на същата жалбоподателка против
определението, с което е прекратено производството по адм.д.№
1522/2019г. не засяга правните последици, които ще настъпят след влизане в сила
на настоящото решение.
На последно място, за пълнота на изложението следва да се
посочи, че жалбите на С.К.С. и Т.Н.Н., правилно са
присъединени към настоящото производство, където тези лица вече са били
конституирани като страни и в което се разглежда абсолютно същия спор между
същите страни. Спекулативно е твърдението, че е нарушено случайното
разпределение на делата, след като въпросните жалби директно са изпратени и
присъединени към настоящото дело, а не са образувани в самостоятелни дела. Това
е така, защото образуването им в самостоятелни дела е безпредметно отново
поради факта, че те атакуват същият административен акт в същите части, в които
той вече се разглежда по дело № 1493/2019г. на АСБ. Образуването им в
самостоятелни дела, които на основание чл. 159, т.7 от АПК задължително следва
да бъдат прекратени, би имало за последица само изкуствено имитиране на
натовареност. В заключение следва да се подчертае, че правата на тези двама
жалбоподатели по никакъв начин не са накърнени, от факта, че жалбите им не са
образувани в самостоятелни дела, които след това да бъдат прекратени, след
което жалбите да бъдат присъединени към настоящото дело. Това е така, защото
същите лица вече са били конституирани по това дело като страни във връзка с
обжалване на същия административен акт по отношение на същите два имота.
С оглед изхода от спора разноски следва да се присъдят в полза
на всички жалбоподатели.
При
този изход на спора разноски следва да се присъдят в полза всички жалбоподатели.
Такива са своевременно претендирани. Ответникът дължи разноски на :
- жалбоподателя
Т.И.Т. ***
в размер на 410 лева (л.8 и 218).
-
жалбоподателите Д.И.Т. ***, Х.К.Г. ***, С.Т.Н. ***, Е.Я.Л. *** и Т.Я.Н. *** общо
в размер на 600 лева (л.227).
-
жалбоподателите А.Н.Н.-***, Т.Н.Н. *** и С.К.С. ***, всички със съдебен адрес ***
общо в размер на 250 лева (л.400).
-
жалбоподателя А.Н.Н.-*** в размер на 610 лева (л.272);
-
жалбоподателя Т.Н.Н. *** в размер на 610 лева (л.240 и 182);
-
жалбоподателя С.К.С. *** в размер на 610 лева (л.241 и 200).
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд - Бургас,
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ
заповед РД-09-17/04.06.2019г. на областния управител на Област Бургас, с която
се отчуждават частни имоти за държавна нужда за изграждане на обект: „Обходен път
на гр. Бургас – І-ви етап от км 230+700 на път І-9 „Сарафово – Бургас” до км
493+550 на път І-6 „Ветрен – Бургас” и локални платна”, в
частта относно размера на определеното обезщетение за 25,191
дка от имот с идентификатор 07079.3.897, находящ се в землището на гр. Бургас,
местността „Курт тепе”, целият с площ 54,330 дка, като увеличава този размер от
321 070 лева на 479 264,45 лева, както и в частта
относно размера на определеното обезщетение за 24,476 дка от имот с
идентификатор 07079.3.911, находящ се в същата местност, целият с площ 26,971
дка, като увеличава този размер от 311 957 лева на 463 820,20 лева.
ОСЪЖДА
Областна администрация на област Бургас да заплати на
- Т.И.Т. *** направените по делото
разноски в размер на 410 лева.
- Д.И.Т.
***, Х.К.Г. ***, С.Т.Н. ***, Е.Я.Л. *** и Т.Я.Н. *** направените по делото
разноски общо в размер на 600 лева.
- А.Н.Н.-***,
Т.Н.Н. *** и С.К.С. ***, всички със съдебен адрес *** направените по делото
разноски общо в размер на 250 лева.
- А.Н.Н.-***
направените по делото разноски в размер на 610 лева.
- Т.Н.Н.
*** направените по делото разноски в размер на 610 лева.
- С.К.С.
*** направените по делото разноски в размер на 610 лева.
Решението
на основание чл.38, ал.8 от ЗДС не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: