Р Е Ш
Е Н И Е
София, 04.10.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет
и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Христина Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 10218/2020 г., за да
се произнесе, взе пред вид:
Предявени са искове от Т.Н.Т., ЕГН ********** и Д.И.Т., ЕГН **********, двамата
чрез адв. В.В., съдебен
адрес: ***, против „Ю.Б.“ АД, ***, за заплащане солидарно на
следните суми: - сумата 31 100, 003 евро - недължимо
заплатена сума, представляваща разликата между договорените по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL27056 от 29.10.2007 г.,/при лихвен процент 6,50%/ и заплатените вноски по
кредита за периода 10.02.2014 г. - 10.01.2020 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане; - сумата 5 027,84 евро, представляваща мораторна лихва за забава
върху сумата 19 054, 15 евро за периода от 25.02.2019 г. до завеждане на делото,
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и за заплащане разделно на сумата 10 000 лв. – поравно /по 5 000 лв./ на всеки ищец/, представляващи
неимуществени вреди за претърпените от всеки от тях притеснения, стрес и
неудобства, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането
- 29.04.2008 г. /деня на увеличаване на лихвата без правно основание от
ответника/ до настоящия момент – на основание чл. на основание чл. 79, ал. ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, законната лихва върху главниците, считано от завеждане
на делото до окончателното изплащане.
Претендират
се сторените разноски по списък.
В
хода на производството ищецът на 09.07.2023 г. ищецът Т.Н.Т. е починал и като
ищци по делото, в качеството си на негови наследници са конституирани, заедно с
ищцата Д.И.Т., неговите дъщери Д.Т.И., ЕГН ********** и Н.Т.М., ЕГН **********,
двете чрез адв. В.В., съдебен адрес: ***,
които поддържат предявения иск и събраните доказателства.
В исковата молба се твърди, че, на 29.10.2007 г. ищците
сключили с „Ю.Б.“ АД Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL27056, по
силата на който били уговорени условията по получения заем в размер 110 300
евро, както следва: 30 500 евро за покупка на следния недвижим имот: Апартамент
№ 8, завършен в груб строеж, находящ се на 4 етаж в новострояща се жилищна
сграда „А" в УПИ № Х-1099, от квартал 29А, по плана на София, местност
„Овча купел“, със застроена площ 103.46 кв.м., заедно със съответните му
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното
място, описано по-горе, както и 1/21 идеална част от подземен гараж със
застроена площ 575.25 кв.м., на която идеална част съответства правото на ползване
на Паркомясто 3, с площ 27.39 кв.м., както и 1/21 ид.
ч. от подземен гараж със застроена площ 575.25
кв.м., на която ид. ч. съответства правото на
ползване на Паркомясто 4, с площ 27.39 кв.м., съгласно нотариален акт за
учредяване на право на строеж върху недвижим имот № 111, том III, peг. № 2380, дело № 466/2005 г. и строителни книжа.; 79 800
евро - за други разплащания.
Погасяването на кредита следвало да се осъществи на 276
месечни вноски, в размер на 771,07 евро, дължими до 7-мо число на всеки месец.
Ищците заявяват, че Т.Н.Т. и Д.И.Т. били ипотекарни длъжници, тъй като на 29.10.2007 год. с Нотариален акт №
99, том IX, peг. № 13170, дело № 1958/2007 г. е
учредена договорна ипотека в полза на ответното дружество върху собствения им
недвижим имот, описан по-горе.
След усвояване на кредита, ищците заявяват, че започнали
да заплащат стриктно и точно на падежната дата месечните им анюитетни
вноски.
В договора били определени всички условия във връзка с
правоотношението им с ответника. При подписването на договора за кредит, ищците
поискали да обсъдят някои клаузи от него, с които не били съгласни, а именно:
чл. 3, ал (1), ал. 3, ал. (5), чл. 6, ал. (3), чл. 8, ал. (2) и чл. 12 от
Договора, но им било отговорено, че това е невъзможно, тъй като тази бланка на
договор е одобрена от управителния орган и не подлежи на обсъждане.
Само шест месеца след сключването на договора с
ответника, установили, че вноската им е едностранно увеличена. Потърсили
информация от служителите на Банката, но те не отговорили конкретно защо се е
осъществило увеличаването на месечната вноска. Оказало се, че лихвата им е била
вдигната едностранно от банката, поради което месечната вноска се увеличила на
794,45 евро.
Два месеца по-късно вноската била увеличена на 828,25
евро. Месец по-късно месечната вноска била отново увеличена едностранно на
879.75 евро.
Въпреки, че не били съгласни с размера на месечната анюитетна вноска по договора за кредит, ищците твърдят, че
продължавали да плащат на банката, тъй като в противен случай били заплашвани с
принудителното им събиране по реда на чл. 417 ГПК.
За увеличението на лихвения процент по кредита не били
уведомявани по никакъв начин, въпреки предвиденото в чл. 26 от договора -
„всички уведомления, свързани с договора да стават в писмена форма“.
В тази връзка кредитополучателите завели искова молба на
05.02.2014 год. с вх. № 1561 пред Софийски районен съд, против „Ю.Б.“ АД, с
правно основание чл. 55 ЗЗД, вследствие на което било образувано гр.д. №
5993/2014г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 36-ти с-в.
С влязло в сила съдебно решение от 03.05.2015 г.,
постановено по гр.д. № 5993/2014г. на Софийски районен съд, ГО, 36-ти с-в, било
установено, че липсва основание за увеличаване на лихвата по кредита, вследствие
на което ищците са заплатили недължими суми на „Ю.Б.“ АД. Също така, било
признато за установено, че клаузите чл. 3, ал. (5), чл. 6, ал. (3) и чл. 12 от
Договора са нищожни на основание чл. 146, ал. (1), вр.
с чл. 143, т. 10 от ЗЗП като неравноправни.
Решението било обжалвано пред СГС и с Решение №
8944/07.12.2016 г. на СГС, ГО, IV„Б“ състав“, постановено по в.гр.д. № 6728/2016
г., решението на първоинстанционния съд било потвърдено.
След допуснато касационно обжалване на цитираното решение
на СГС, Върховния касационен съд се произнесъл с Решение № 87 от 06.11.2019 г.
по търг.д. № 848/2017 г. С постановеното и влязло в законна сила решение е
установено, че липсва основание за промяна на месечната анюитетна
вноска, като се прогласяват за нищожни клаузите чл. 3, ал. (5), ал. 6. ал. (3),
чл. 8, ал. (2) и чл. 12 от Договора за кредит.
Ответното дружество било осъдено да заплати на Т.сумите
за исковия период, заедно с лихви и разноски, за които се снабдили с
изпълнителен лист, като Банката им изплатила сумите по изпълнителния лист
единствено за исковия период, но не и за след исковия - към настоящия момент
все още не са постъпили плащания от страна на Банката - ответник.
Що се касае за след исковия период от 05.02.2014 г. до
20.12.2019 г., ищците заявяват, че са отправили Покана за доброволно изпълнение
до „Ю.Б.“ АД, вх. № 9300/0948 от 20.12.2019 г., с покана да им изплати всички
недължимо платени суми, но до този момент не са получили адекватен отговор и
плащане на дължимите суми.
Това наложило изпращането на нова Покана за доброволно
изпълнение, вх. № 9300/0645/13.07.2020 г., за възстановяване на сумата 19 054, 15 евро,
която е недължимо платена, вследствие на едностранната промяна на лихвата по
кредита, както и сумата 2 663, 61 евро, представляваща мораторна лихва за
периода от 25.02.2019 г. до датата на
получаване на поканата.
С оглед липсата на отговор и отказа на Банката - ответник
да се съобрази с влязлото в сила съдено решение, ищците започнали да заплащат
дължимия размер на вноска, а именно 771,07 евро.
Ищците твърдят, че с оглед незаконосъобразните действия
от страна на ответното дружество и неизпълнение на задълженията по договора,
понесли тежки неимуществени вреди, изразяващи се в силни притеснения да не
загубят жилището си. След като лихвата се увеличила многократно, се стресирали
и изпаднали в тежък шок. От увеличаването на вноската, животът им се превърнал
в непрекъснат психически тормоз, стрес и унижение. Влошило се драстично и
физическото им състояние.
В тази връзка са предявил настоящите претенции, които поддържат изцяло.
Представили са и са изискали прилагането на писмени доказателства. Поискали
са назначаване на експертизи.
По същество молят съда да уважи иска изцяло с разноски по списък. Възразил
е срещу размера на разноските на противната страна.
Ответникът „Ю.Б.“ АД оспорва изцяло така
предявените искове по основание и размер. Претендира разноски по списък.
Твърди, че Банката е начислявала лихва в съответствие с
подписаните Допълнителни споразумения и, ако се приеме, че те са валидни, то не
са налице никакви надплащания към ответника.
Прави възражение за изтекла 3-годишна давност, понеже се
касае за периодични плащания за лихва, а при условията на евентуалност, ако
съдът приеме, че не се прилага 3-годишната давност - прави възражение за
изтекла 5-годишна давност. В настоящата искова молба се претендират суми,
платени за периода от 10.02.2014 г. до 10.01.2020 г. В същото време исковата
молба е подадена на 28.09.2020 г. Затова счита, че претендираните суми, платени
преди 28.09.2017 г., са погасени по давност. При условията на евентуалност
твърди, че са погасени по давност сумите, платени преди 28.09.2015 г.
На следващо място, счита, че за много от платените по
кредита суми не е изпълнен фактическият състав на неоснователното обогатяване.
Видно от представените извлечения от сметка, кредитът е бил обслужван от трети
за кредитното правоотношение лица.
Счита за неоснователен предявеният иск за мораторни
лихви.
Счита за неоснователен и предявеният осъдителен иск за
обезщетение за неимуществени вреди.
Оспорва твърдението, че Банката със свое противоправно
действие или бездействие е причинила каквито и да било неимуществени вреди на
ищците.
Оспорва твърдението на ищците, че от страна на Банката
като кредитор е извършено нарушение на договора или че от страна на неин служител
е извършено противоправно деяние, от което да са настъпили твърдяните
неимуществени вреди.
Оспорва като прекомерен размера на исканото обезщетение,
като противоречащ на чл. 52 ЗЗД.
Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираното обезщетение за вреди, както и на лихвите върху
него.
Моли да бъдат допуснати и приложени по делото писмени
доказателства, подробно описани в отговора на исковата молба. Поставил е
въпроси към експертизите. Поискал е гласни доказателства.
В хода по същество моли съда да отхвърли изцяло
предявените искове.
Претендира разноски по списък, като възразява по
отношение на размера на адвокатското възнаграждение на ищцовата
страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се
спори, а и се доказа от събраните доказателства, че на 29.10.2007 г. между „Ю.Б.“ АД, от една
страна, и Т.Н.Т. и Д.И.Т., от друга страна, е сключен Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL27056, по силата на който кредитополучателите
получили в заем сумата 110 000 евро, при следните условия: 30 500 евро за покупка на следния недвижим имот:
Апартамент № 8, завършен в груб строеж, находящ се на 4 етаж в новострояща се
жилищна сграда „А" в УПИ № Х-1099, от квартал 29А, по плана на София,
местност „Овча купел“, със застроена площ 103.46 кв.м., заедно със съответните
му идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
дворното място, описано по-горе, както и 1/21 идеална част от подземен гараж
със застроена площ 575.25 кв.м., на която идеална част съответства правото на
ползване на Паркомясто 3, с площ 27.39 кв.м., както и 1/21 ид.
ч. от подземен гараж със застроена площ 575.25
кв.м., на която ид. ч. съответства правото на
ползване на Паркомясто 4, с площ 27.39 кв.м., съгласно нотариален акт за
учредяване на право на строеж върху недвижим имот № 111, том III, peг. № 2380, дело № 466/2005 г. и строителни книжа, и 79 800 евро - за други
разплащания.
Договорено било погасяването на кредита да стане на 276
месечни вноски, всяка в размер 771,07 евро, дължими до 7-мо число на всеки
месец.
Доказа се също, че на 29.10.2007 год. с нотариален акт №
99, том IX, peг. № 13170, дело № 1958/2007 г. кредитополучателите
Т.учредили договорна ипотека в полза на ответното банково дружество върху описания
по – горе недвижимия имот.
Безспорно се доказа от събраните писмени доказателства, че
с решение 03.05.2015 г., постановено по гр.д. № 5993/2014 г. на Софийски
районен съд, ГО, 36-ти с-в, било установено, че липсва основание за увеличаване
на лихвата по кредита, вследствие на което ищците са заплатили недължими суми
на „Ю.Б.“ АД. Също така, било признато за установено, че клаузите чл. 3, ал.
(5), чл. 6, ал. (3) и чл. 12 от Договора са нищожни на основание чл. 146, ал.
(1), вр. с чл. 143, т. 10 от ЗЗП като неравноправни.
Решението на СРС е потвърдено частично с Решение №
8944/07.12.2016 г. на СГС, ГО, IV„Б“ с.в по в.гр.д. № 6728/2016 г.
След допуснато касационно обжалване с решение на ВКС № 87/06.11.2019
г. по търг.д. № 848/2017 г. , влязло в сила на същата дата, е установено, че
липсва основание за промяна на месечната анюитетна
вноска, като се прогласяват за нищожни клаузите чл. 3, ал. (5), ал. 6. ал. (3),
чл. 8, ал. (2) и чл. 12 от Договора за кредит.
„Ю.Б.“ АД е била осъдена да заплати, и е заплатила сумите за исковия
период, както и разноски и лихви.
С отправените са две Покани за доброволно изпълнение за следисковия
период – от 05.02.2014 г. до 20.12.2019 г., вх. № 9300/0948 от 20.12.2019 г. и
вх. № 9300/0645 от 13.07.2020 г., ищците поканили ответника да им изплати
всички недължимо платени суми, но от негова страна не е получено плащане или
отговор.
С оглед това обстоятелство от ищцовата страна е
налице изявление и са представени доказателства, че кредитополучателите Т.започнали
да заплащат дължимия размер на месечната вноска – 771,07 евро, уведомявайки Банката
с Уведомление вх. № 9300/0034/14.01.2020 г., и, поради това заявяват наличие на
правен интерес от предявяване на процесните искове.
По делото е назначено, изслушано и прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза. Вещото
лице е изследвало въпроса какъв е размерът на надплатените суми над първоначално
договорената месечна анюитетна вноска и при лихвен процент
6,5 % за периода от 10.02.2014 г., когато е заведено дело № 5994/2014 г. на
Софийски районен съд, ГО, 36-ти състав, до 10.01.2020 г. В експертизата си то
заявява, че остатъкът от внесените суми за периода от 10.02.2014 г. до
10.01.2020 г. след погасяване на задълженията по погасителен план, формиран на
база първоначално договорени параметри, е 31 100,03
евро, което представлява разлика от
общо внесената сума в размер 87 750,40 евро и общото задължение
по Погасителен план, възлизащо на 56 283,46 евро минус платени застрахователни премии по застраховка на имот
- 411,91 евро. Мораторната лихва посочената сума /представляваща надплатени над
първоначално договорените месечни анюитетни вноски/ за
периода от 25.02.2019 г. до депозиране на исковата молба е 5 027,84.
В периода от сключването на Договора за кредит до 10.02.2014 г. лихвеният
процент по кредита е променян,както следва:
1. От 07.06.2008 г. – 6,85 %
2. От 07.08.2008 г. – 7,35 %
3. От 07.11.2008 г. – 7,87 %
4. От 07.12.2008 г. – 8,10 %
5. От 07.11.2009 г. – 4,81 %
6. От 07.12.2010 г. – 8,55 %
7. От 07.04.2011 г. – 8,28 %
8. От 07.05.2011 г. – 5,11 %
9. От 07.09.2011 г. – 8,92 %
10. От 10.02.2012 г. – 5,34 %
11. От 10.09.2012 г. – 9,19 %
12. От 10.11.2012 г. – 8,94 %
13. От 10.01.2013 г. – 5,42 %
14. От 10.02.2014 г. – 9,51 %
След 10.02.2014 г. лихвеният процент по кредита е в размер 9,51 %.
По – нататък експертизата заявява, че а) за периода от 10.02.2014 г. до
10.01.2020 г. платените вноски са с 31 100,03 евро в повече от размера на
дължимите вноски по първоначално договорен Погасителен план. (31 100,03
евро = 87 750,40 евро - 56 238,46 евро –411,91 евро).
За периода от 10.02.2014 г. до 28.09.2017 г. платените вноски са с 18 616,39
евро в повече от размера на дължимите вноски по първоначално договорен Погасителен
план. (18 616,39 евро = 52 980,20 евро - 33 951,90 евро – 411,91
евро).
За периода от 10.02.2014 г. до 28.09.2015 г. платените вноски са с 8 739,60
евро в повече от размера на дължимите вноски по първоначално договорен Погасителен
план. (8 739,60 евро = 24 077,49 евро - 14 925,98 евро - 411,91
евро).
Вещото лице посочва, че общо платената сума за периода от 10.02.2014 г. до
10.01.2020 г. е 87 750,40 евро, в т.ч. от лица, различни от ищците –
20 893,62 евро.
Задължението за главница за
периода от 05.02.2009 г. до 10.02.2014 г. при актуален Погасителен план е с
9 173,60 евро по-малко от това по първоначален Погасителен план. За
посочения период са заплатени задължения
по главница както следва: - 376,33 евро в повече при заплащане на
задължения по актуален Погасителен план – прилаган от Банката; - 8 797,27 евро
по-малко при заплащане на задължения при първоначално договорен Погасителен
план.
Експертизата е изследвала и размера
на лихвите и вноските е определен в подписаните Допълнителни споразумения и
да отговори дали събраните от ответника суми за вноски и е констатирала, че за
периода от 20.10.2009 г. (дата на сключване на първото Допълнително
споразумение) до 10.01.2020 г. (дата на завеждане на делото): - Банката е
формирала Погасителен план съгласно условията на сключените Допълнителни
споразумения; - погасяване на задълженията са извършвани, съгласно така
формирания Погасителен план и договорени условия за такси и лихви при
просрочени задължения.
Посочени са следните задължения за лихви:
- 92 957,18 евро - задължение за възнаградителни лихви;
- 26 810,71 евро - задължение за главница;
- 3 648,67 евро - задължение за такси;
- 83 982,11 евро - погасени лихви в т.ч. и
лихви за просрочени задължения;
- 24 636,96 евро - погасена главница;
- 3029,23 евро - погасени такси.
По искане на ищцовата страна по делото бе
изслушана и приета съдебно – медицинска
експертиза. Вещото лице заяви, че при Т.Т. са установени следните заболявания: - Дилатативна кардиомиопатия –
камерна екстрасистолия, - Хипертонично сърце със (застойна) сърдечна недостатъчност; - Застойна
сърдечна недостатъчност; - Хронична обструктивна
белодробна болест. Тези заболявания са описани за първи път в приложената
медицинска документация през 2016 г. (История на заболяването №
1294/01.02.2016г. – 03.02.2016г. от Кардиологично отделение на „МБАЛ Тракия”
ЕООД гр. Стара Загора), в което е отразено, че оплакванията датират от няколко месеца.
Състоянието е проследено през годините като са правени множество изследвания
във връзка с тях – сърдечна катетеризация, ЕхоКГ, кръвни изследвания, кръвно-газов анализ и др.
При Т.Т.,
описаните заболявания са с хроничен ход и с периоди на обостряне. Артериалната
хипертония е от ІІ ст. и в медицинската документация не е отразено да е
преминала в ІІІст. Хроничната застойна
сърдечна недостатъчност от ІІ ф.кл. е преминала в ІІІ
ф.кл. Хроничната обструктивна
белодробна болест (ХОББ) също търпи развитие и в последните години, ищеца
започва да ползва инхалери - Фостер;
Инкруз. Дилатативната кардиомиопатия най-често се среща при възрастни между 20 и
60 годишна възраст. Заболяването е по - разпространено сред мъжете. Дилатативната кардиомиопатия
засяга сърдечните камери и предсърдия – долните и
горните сърдечни кухини. Заболяването често започва от лявата сърдечна
камера, изпълняваща ролята на главна помпа на кръвта. Сърдечният мускул започва
да се разширява с опъване и изтъняване в дебелина. Това причинява уголемяване
на вътрешното пространство. С напредването на заболяването, то се прехвърля към
дясната камера и двете предсърдия. Когато се получи
разширяването на сърдечния мускул той не може да се свива нормално. Сърдечното
изпомпване на кръвта става затруднено, сърцето отслабва и може да доведе до
остра сърдечна недостатъчност. Сърдечната недостатъчност се характеризира с
учестено дишане, умора, както и оток в коленете, ходилата, коремната област и
вените на шията. Други следствия от дилатативната кардиомиопатия са аритмии и кръвни съсиреци в областта на
сърцето. Причините за този тип кардиомиопатия често
са неясни. Смята се, че 1/3 от пациентите с дилатативна
кардиомиопатия са я унаследили от родителите си.
Други причини могат да бъдат претърпян инфаркт, хипертония, заболявания на
щитовидната жлеза, вирусни инфекции и консумация на алкохол и наркотични вещества.
Според
експерта, при Т.Т., описаните заболявания са с
хронично - прогресиращ ход и налагат непрекъснато лечение. Следва да се
отбележи, че някои фактори, които са описани в медицинската документация, а
именно тютюнопушенето и значителното нарастване на теглото (през 2020 г. е
отразено че телесното му тегло е увеличено с 20 – 25 кг., през 2021 г. - с 40
кг.) водят и до влошаване в прогнозата за лечение на тези заболявания.
При
Т.Т., една от
причините за артериалната хипертония, може да бъде стресът, напрежението и
негативните емоции. В етиологията на ХОББ и застойната
сърдечна недостатъчност, стресът не е отключващ фактор. По отношение на дилатативната кардиомиопатия се
смята, че 1/3 от пациентите с дилатативна кардиомиопатия са я унаследили от родителите си. Други
причини могат да бъдат претърпян инфаркт, хипертония, заболявания на
щитовидната жлеза, вирусни инфекции и консумация на алкохол и наркотични
вещества. Лечението на описаните заболявания при Т.Т.
е медикаментозно и е описано в медицинската документация: Зофен,
Корлентор, Предуктал, Трифас, Кардитръст, Валсакор, Реновиа, Блокбис, Фостер (инхалер); Инкруз (инхалер), Фурантрил. Обобщено при
тези заболявания се използват медикаменти от групата на кардиотониците,
бета-блокерите, антихипертензивните,
бронходилатативните. При него негативни фактори, които
биха повлияли на описаните заболявания, и които са отразени в медицинската документация
са напредването на възрастта, тютюнопушенето, наднорменото тегло, както и
известна фамилна обремененост.
На
първоначалната експертиза бе поставена задача да посочи и здравословното
състояние на ищцата Д.Т. – лечението му, както и причините за настъпване на
заболяванията й – така, както те са посочени при другия кредитополучател Т.Т., но, пред вид обстоятелството, че вещото лице няма специалност акушерство и гинекология и,
с оглед оспорване от ищцовата страна, съдът назначи повторна такава, която бе изготвена от
лекар с посочената специалност, и счита, че следва да обоснове решението си на
нея, като не се позовава на първоначалната СМЕ.
Съгласно назначената повторна
медицинска експертиза в частта досежно здравословното състояние на ищцата Д.Т.,
От представената мед. документация по делото, е видно, че
в периода 29.04.2008г. до 10.01.2020 г. при ищцата Д.Т. са установени следните
заболявания: - Интрамурални лейомиоми на
матката. На 25.07.2008 г. тя е постъпила за лечение във Втора гинекологична
клиника при СБАПАГ „Майчин дом“ ЕАД, София, по повод открита туморна формация с
нехомогенна структура и данни за обилна менструация. При
УЗ преглед е открита голяма миома по предната маточна
стена с размери около 11 см. На 28.07.2008 г. е предприето
оперативно лечение, като интраоперативно е
установено, че матката е уголемена колкото 5 месечна бременност, за сметка на интрамурален миомен възел по
предната стена, с размери 20/20 см, втори възел по задната стена с размери 5/6
см, трети възел по задната стена с размери 4/5см, четвърти възел по предната
стена с размери 2/2см, пети възел по десния кант с размери 2/3 см , и още
няколко субсерозни възела, с размери около 1/1 см.
Направена е миомектомия на описаните възли. - Полипи на
тялото на матката. На
04.03.2009 г.
е постъпила за лечение във Втора гинекологична клиника при СБАЛАГ „Майчин дом“
ЕАД, София, по повод открит полип на матката при гинекологичен преглед. На 05.03.2009 г. е направена Хистероскопия
и пробно сепарирано абразио. Хистологичния резултат
показва ендометриум в късна пролиферативна
фаза и начална секреторна фаза и ствол
на полип. - Хидронефрозис синистра
/левостранна хидронефроза/. На 09.09.201 Ог. е лекувана в
Урологично отделение при Пета МБАЛ - София, по повод открита хидронефроза вляво и е извършено уретероцистоскопия и дилатация на
остиума на уретрата вляво. - През м.11.2017г. Т. се оплаква
отново от обилна менструация, кървене продължило повече от 10 дни.
По този повод отново е извършено сепарирано пробно абразио
и е открит нов полип на тялото на матката. Хистологично е потвърден жлезист ендометриален полип, с хипер
пластични жлези и десквамативен
ендометриум. - През м.12.2017г., въпреки проведеното
оперативно лечение, отново се оплаква от продължително генитално кървене - метрорагия и тогава е предписано лечение
- хормонална хемостаза. - През м. 03.2020г. при гинекологичен преглед са
открити нови миоматозни възли в матката, аденомиоза на матката и продължаващи по-обилни менструации.
Поради очакваната менопауза не е насочена за оперативно лечение, тъй като
тогава менструациите при жените спират и миомните
възли се свиват и постепенно намаляват, в резултат на липсата
на хормонална стимулация. Описаните гинекологични заболявания при Д.Т. /миоматозана матката,менометрорагии,
ометриални полипи, аденомиоза/
са хормонално зависими заболявания и се причиняват от повишена секреция на естрогени /хиперестрогенемия/ от
яйчниците. При здравите небременни жени е характерна появата на периодично
кървене от половите органи, известно под
наименованието менструация.
Периодичното й настъпване е свързано със сложни динамични взаимоотношения
между половата система и целия организъм, останалите ендокринни жлези и
множество външни и вътрешни фактори. Налице е т.нар. наречената неврохормонална регулация, в която участие взимат ЦНС,
хипоталамуса, хипофизата и яйчниците. Налице е един сложен динамичен,
ендокринен контрол чрез който се поддържа една постоянна хормонална секреция,
т.нар. хормонална хомеостаза. При нарушение на тази
хормонална хемостаза, като последица се наблюдават
повишена или намалена секреция на яйчниковите хормони
/естроген и прогестерон/, нарушава се овулаторния процес, нарушават се репродуктивните функции на
жената /настъпва вторичен стерилитет/, нарушава се цикличността на менструалния
цикъл, появяват се ендометриални полипи, хиперплазия на ендометриума, миоматозни възли в маткака /тъй
като в миометриума на матката има по-голяма
концентрация на естрогенни рецептори/, ендометриоза
на вътрешните полови органи при жената, поликистоза
на яйчниците и др.
Експертът заявява, че голяма роля за
възникването на тази патология и нарушаването на цикличната хормонална
секреция имат множество външни фактори
/емоционални причини/, резки промени в средата и в начина на живот, нарушение в
обмяната /рязко отслабване или рязко напълняване/. Стресът и пренапрежението се разглеждат като отключващ момент в
появата на тези заболявания. Това е посочено от много наши и чужди специалисти,
по отношение на етиопатогенезата на тези заболявания.
И в тази връзка, е възможно
влошаването на здравословното състояние на ищцата да се дължи на стреса,
напрежението, безпокойството и негативните емоции и страх. При нея след възникналата стресова ситуация, по повод
взетия кредит от Банката през целия посочен период /от 29.04.2008 г. до
10.01.2020 г. /вкл./ е налице състояние
на хроничен постоянен стрес, който е довел до хронично нарушение на
хормоналната й хомеостаза, изразяващо се в хиперестрогенемия, и като последици на която са персистиращата и рецидивираща метрорагии,
миоматоза на матката, която, въпреки оперативното
отстраняване на миомните възли, отново се появява,
както и рецидивиращата хиперплазия на ендометриума и ендометриалните
полипи.
С навлизането на
жените в периода на менопауза /както и в този случай/ състоянието на хиперестрогенемия /повишена секреция на естрогени
от яйчника/ намалява и съответно гореизброените заболявания затихват без
лечение. Не е изключено, обаче, да възникнат и някои усложнения /злокачествено
израждане и др./, при наличие на нови стресови ситуации, поради което е
необходимо по- продължително последващо наблюдение от АГ специалист
/диспансерно наблюдение/.
В съдебно
заседание вещото лице заяви също, че ищцата е била на 50 години, в
репродуктивна възраст, когато е развила миома., процентът на жените, при които
това се случва на тази възраст е 20%, най – често може да се отключи при
наличие на външен фактор, а при ищцата факторът стрес е продължил много дълго.
В частта досежно
възможността стресовият фактор да отключи заболяването миома от ответната
страна бе направено оспорване на
експертизата, но, пред вид факта, че въпросът към вещото лице е зададен общо и
отговорът също е даден общо – в смисъл, че е възможно влошаване на здравословното
състояние при такива, респ. отключване на такива заболявания или тяхното
отключване, при преживян и преживяван постоянен и продължителен стрес /една от
причините за който стрес са взаимоотношенията по процесния кредит/, съдът не допусна нова съдебно –
медицинска експертиза в тази част.
От ищците по
делото бяха представени многобройни писмени доказателства досежно твърденията
им за здравословното състояние на Т. и Д. Т., които бяха оспорени от ответника,
но, пред вид факта, че вещите лица – СМЕ се позовават на тях при изготвяне на
експертизите, съдът намира, че тези доказателства са относими
в процеса.
По искане на
ищците – Т., и за доказване на претърпените от тях неимуществени вреди съдът,
заедно с назначената СМЕ, допусна изслушване и разпит и на свидетелката Недялка Христова Колева, близка на семейството.
Тя заяви, че
познава двамата ищци от повече от 25 години, приятели са, виждат се на около
два, три месеца, а, когато има проблем – и много по – често. Знае за кредита,
изтеглен от тях през 2007 г. за закупуване на недвижим имот – апартамент в
София, ж.к. Овча купел. До този момент те били едно нормално българско
семейство – спокойно и сплотено.След изтегляне на кредита Банката увеличила
лихвата по него, което, от своя страна, увеличило и таксата за месеца – това
станало не повече от година от изтегляне на сумата. Оттам нататък лихвата и
таксите непрекъснато се увеличавали от страна на Банката – първо с 10 евро,
после с 56 евро, после със 100 евро за месец – което им се отразило много зле,
довело им големи притеснения и тревожност, казали й, че не се справят със
ситуацията, тъй като по техните разчети трябвало сами да плащат това, което
били се договорили първоначално. Наложило се да разпродадат движимото си
имущество, след това започнали да вземат заем от пирятелите
си по списък – включително и от свидетелката /искали два – три пъти по 100, по
200 евро/. Било голямо унижение за тях, защото не винаги можели да върнат
заемите на приятелите си в срок, включително с някои си развалили отношенията.
Стигнало се до раздори, до скандали и раздяла през 2010 г., но не се развели.
На практика, според Колева, проблемите по кредита довели до унищожаване на
семейството им – Т.Т. ***, а Д.Т. ***. Свидетелката
заяви, че по – често е виждала Д.,***, но, когато Т. идвал в София, се виждали
и с него, семейно. Тя каза още, че кредитът им не е изплатен, знае за
заведеното от тях дело през 2014 г. срещу Банката, което довело до осъждането й
през 2019 г. Въпреки това те останали лоялни клиенти на Банката и досега
продължават да изплащат задължението си. Не знае да имат други кредити.
Други релевантни по делото доказателства страните не са представили.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неспорени
от страите писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По настоящото дело са предяви две отделни претенции.
По предявения иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 86 ЗЗД:
Претендира се
плащане от страна на Банката, която, по силата на процесния Договор за кредит,
е предоставила на кредитополучателите определена сума, надвнесената от тях
такава, след като фактът на нейната недължимост е
официално доказан.
От събраните по делото доказателства се установи безспорно, че с посочените
по – горе влезли в сила съдебни решения, е признато за установено, че липсва
основание за увеличаване на лихвата по процесния кредит, както и че клаузите на
чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3, чл. 8, ал. 2 и чл. 12 от Договора са нищожни. От
приетата и неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза се доказа, че
през периода 05.02.2014 г. – 20.12.2019 г. ответното банково дружество е
продължавало да начислява лихва в посочения съобразно признатите вече за
нищожни клаузи на договора, увеличавайки по този начин лихвения процент в
нарушение на влязлото в сила съдебно решение. Доказа се и фактът на извършените
от кредитополучателите Т.плащания по кредита.
За да е налице фактическият състав на неоснователното обогатяване, в тежест
на ищеца е да установи, че е престирал, с оглед
основателно очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между
страните, оправдаващо предприетото от тях разместване на имуществени блага,
което правоотношение впоследствие, макар и възникнало, е отпаднало с обратна
сила. Поради характера на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докажа факта на плащането, а задължение на ответниците е да установят, че е
налице основание за получаване, респ. за задържане на полученото.
Неоснователното обогатяване, като правен институт, почива на принципа на
справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е правно
оправдано. Предпоставките, които трябва да бъдат доказани от ищеца по делото за
неоснователно обогатяване, са наличие на обедняване на ищеца, наличие на
обогатяване на ответника, връзка между обедняването и обогатяването и липса на
правно основание за имущественото разместване. При липсата на който и да е от
тези елементи няма да е налице съставът на неоснователното обогатяване.
В настоящия случай между страните не се спори, а и се
доказва от
събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, наличието на
плащане, както бе посочено – по горе. Доказа се извършено плащане без основание.
Съдът се позовава на заключението на ССЕ, според което остатъкът от внесените суми за
периода от 10.02.2014 г. до 10.01.2020 г. след погасяване на задълженията по
погасителен план, формиран на база първоначално договорени параметри, е 31 100,03 евро, което представлява разлика от общо внесената сума в размер
87 750,40 евро и общото задължение по Погасителен план,
възлизащо на 56 283,46 евро минус
платени застрахователни премии по застраховка на имот - 411,91 евро. Мораторната
лихва посочената сума /представляваща надплатени над първоначално договорените
месечни анюитетни вноски/ за периода от 25.02.2019 г.
до депозиране на исковата молба е 5 027,84 лв.
По тези съображения, пред вид наличието на надвнесени суми в посочения
размер, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД е изцяло доказан по своето основание и размер и, като такъв,
следва да бъдат изцяло уважен така, както е предявен, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане.
По предявения иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или
да иска обезщетение за неизпълнение.
Претенцията, предмет на настоящото дело, има за свое основание сключен
между страните договор за кредит. По делото безспорно се доказа, че ответното
банково дружество не е изпълнявало точно задълженията по сключения между Т.Т.
и Д.Т. през 2007 г. Договор за кредит за закупуване на недвижим имот, като, при
една договорена лихва в посочен размер, незаконосъобразно, в противоречие с
императивни национални и европейски разпоредби, е увеличавало лихвите по
кредита, а оттам – и таксите по него.
Не се спори, че посоченото обстоятелство е установено с влязло в сила
съдебно решение между страните.
Съдът намира за безспорно доказано наличието на неизпълнение от страна на кредитодателя
на същественото му задължение по договора, визирано в договора и закона, което
неизпълнение е довело до вреди от неимуществен характер за кредитополучателите,
свързани с изплащането на увеличените вноски в предвидените срокове. От
показанията на разпитаната по делото свидетелка и приетата СМЕ се доказаха
твърденията в исковата молба, че това ответниково
неизпълнение е причинило стрес и шок на Т., като, порад5и увеличаването на вноската, животът
им се превърнал в непрекъснат психически тормоз, стрес и унижение, влошило се
драстично физическото им състояние.
Всичко това поражда за кредитополучателите правото да претендират по
съдебен ред обезщетение за причинените им от неизпълнението на договора за
кредит от страна на ответника неимуществени вреди.
Съгласно чл. 82 ЗЗД, тези вреди следа да са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението – обстоятелство, което бе доказано по делото, а
техният размер бе обоснован от приетата СМЕ във връзка с причинените им болки и
страдания.
С оглед изложеното съдът намира предявения иск за основателен и доказан
така, както е предявен – за сумата 10 000 лв. – при условия на разделност
– по 5 000 лв. за Д.Т. и 5 000 лв. за трите ищци, в качеството им на
наследници на починалия в хода на делото Т.Т..
Съдът е длъжен да се произнесе по направеното от ответната страна възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на ответника досежно претенцията по чл. 55, а. 1, пр. 1 ЗЗД,
съобразно императивната норма на чл. 110 ЗЗД.
Възражението за изтекла давност – частично за сумите, посочени от ответната
страна съдът намира за неоснователно, тъй като давността за вземането започва
да тече от момента на възникване на задължението, и, в този смисъл, не е
изтекла нито тригодишната, нито петгодишната погасителна давност. Размерът на
сумите, които се дължат на кредитополучателите /на кредитополучателката
Т. и наследниците на кредитополучателя Т./ е определен едва с настоящото
съдебно решение.
По тези съображения съдът счита, че предявените искове са изцяло доказани по
своето основание и размер, пред вид на което следва да се уважат изцяло, като ответникът
бъдат осъден да заплатят на ищците разноски така, както са направени, съобразно
приложения списък, съответно: д.т. 2 099, 05 лв., 900 лв. за в.л. и адвокатско
възнаграждение в размер 3 811, 66 лв.
Съдът не уважава възражението на ответната страна относно размера на
адвокатското възнаграждение на адвоката – повереник на ищците, пред вид
сложността и обема на делото и с оглед извършените процесуални действия по
него.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ***, да заплати солидарно на Д.И.Т., ЕГН **********,
Д.Т.И., ЕГН ********** и Н.Т.М.,
ЕГН **********, всички чрез адв. В.В., съдебен адрес: ***,
следните суми: сумата 31 100, 003
евро - недължимо заплатена сума, представляваща разликата между
договорените по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL27056 от
29.102.2007 г., /при лихвен
процент 6,50%/ и заплатените вноски по кредита за периода 10.02.2014 г. -
10.01.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на делото до окончателното
изплащане; - сумата 5 027,84
евро, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата 19 054, 15 евро
за периода от 25.02.2019 г. до завеждане на делото, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД да заплати на Д.И.Т. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата 5 000 лв., представляваща
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за понесени притеснения, стрес и неудобства вследствие неизпълнение по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL27056 от 29.102.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
увреждането - 29.04.2008 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД да заплати на Д.И.Т., Д.Т.И. и Н.Т.М. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата 5 000 лв., представляваща
представляващи обезщетение за претърпени от Т.Н.Т.,***, поч. на 09.07.2023 г., неимуществени вреди за понесени
притеснения, стрес и неудобства вследствие неизпълнение по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL27056 от 29.102.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането -
29.04.2008 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД да заплати на Д.И.Т., Д.Т.И. и Н.Т.М. разноски по делото, както следва: д.т. 2 099, 05 лв., 900 лв. за в.л. и
адвокатско възнаграждение в размер 3 811, 66 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред САС в 14-дневен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: