Решение по дело №396/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „Порт Бар“ ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1 ап.1 представлявано от управителя М. К. срещу решение № 1/03.01.2024 г. постановено по н.а.х.д. № 3753/2023 г. на Районен съд Бургас. Счита решението за неправилно. Не споделя мотивите на районния съд за съставомерност на деянието, с които е обосновано потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Възразява, че съдът не е установил правилно фактите, поради което е извел изводи в противоречие със събраните по делото доказателства, тъй като се касае за „куверт“, включващ консумация на храна, а не за „такса вход“. Твърди още, че описанието на нарушението не е ясно, както и че при посочване на нарушената разпоредба на чл.27, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на МФ, не е посочена конкретната точка, която е нарушена. Иска се отмяна на съдебното решение и на издаденото наказателно постановление.

Ответникът – Н. отдел „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за оставяне в сила на съдебния акт.

А. съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № 714050-[рег. номер]/26.07.2023 г., издадено от началник отдел „Оперативни Дейности“, Дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол”, с което за нарушение на чл.27, ал.1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ и на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС на „Порт Бар“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 50,00 лева. Съдът е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като АУАН е съставен, а НП издадено в съответствие с разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. По същество съдът e обосновал извод за съставомерност на деянието, като е приел, че срещу заплатена на входа на заведението такса от 10,00 лева на човек, търговецът е предоставил единствено услугата на клиентите да присъстват в нощното заведение, т.е тази сума представлява „входна такса“, поради което правомерно е ангажирана отговорността му на соченото правно основание.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са основателни.

Отговорността на „Порт Бар“ ООД е ангажирана за това, че на 17.05.2023 г. в 01:00 ч., в качеството си на лице по чл. 3 от ЗДДС, не е спазило задължението си да регистрира всяка продажба на стоки и услуги по данъчната група според вида на продажбите в търговски обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС – клуб Док 5, находящ се в [населено място], П. И., магазия 1. При извършена контролна покупка от проверяващите, преди легитимацията им, на 2 броя куверт на обща стойност 2,00 лева, от издадения фискален касов бон № 0021007/17.05.2023 г. от наличното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство е установено, че продажбата на двата броя куверта е регистрирана в данъчна група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % ДДС, вместо в данъчна група „Б“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС, съгласно разпоредбите на чл.27 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ.

Неправилно първоинстанционният съд е приел, че извършената от дружеството продажба е „такса вход“, а не се касае за куверт, включващ консумация на храна, в каквато насока възразява касаторът. Събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, не установяват по безспорен начин, че сумата заплатената от проверяващите лица, на входа на заведението, не е включвала консумация на храна.

На първо място, видно от издаденият фискален бон за извършеното плащане той е за заплатени 2 куверта по 10,00 лева, общо 20,00 лева, тоест посредством него не се установява, че така заплатената сума е била за такса вход, както е приел наказващия орган.

На следващо място свидетелите П. Г. – салонен управител към датата на нарушението в бара и В. П. – работещ като салонен управител в „Порт Бар“ ООД, разпитани в съдебно заседание от първоинстанционния съд, изнасят данни за организацията на работа в обекта, като и двамата сочат, че по време на провеждане на абитуриентските балове в нощното заведение се работи с куверти, които включват някаква консумация, в случая – брускети, хапки, сладки и солени такива. Свидетелят Г. сочи, че кувертът се поднася на всеки клиент, като не е нужно да се заявява предварително, а след като се вземе поръчката на клиента за алкохола, който той ще консумира, респ. след като се вземе поръчката за броя на лицата на масата, за да може да се заяви в кухнята и полагащата им се по куверта храна. Свидетелят Пехливанов конкретизира, че на 17.05.2023 г. и дните около тази дата работят с куверти с различна стойност от 10,00 лева до 30,00 лева, които включват различен вид соленки, хапки и десерти. Този свидетел също сочи, че след настаняване на клиентите, се вземат поръчките им за алкохол, вследствие на което сервитьорът процедира с храната, която се полага за куверта, като се организира поръчването на храната в кухнята и нейното сервиране.

Действително, може да се приеме, че тези свидетели не са безпристрастни, но техните показания не се опровергават от другите събрани доказателства. В този смисъл, изнесените данни от свидетелите относно организацията на работа на заведението не се опровергават от показанията на свидетеля А. – инспектор по приходите, участвал в извършването на проверката, които са кредитирани изолирано от първоинстанционния съд. Свидетелят А., посочва, че на входа на заведението не са били информирани, че за сумата от 10,00 лева заплащат куверт за консумация в заведението, но непосредствените му възприятия сочат, че в обекта се е сервирало храна, а в кухнята е имало работници. Освен това, контролните длъжностни лица са се легитимирали непосредствено след влизане в търговския обект, като в самото заведение не са поръчали нищо, а веднага са започнали извършване на проверката. Обективно, в случая вземане на поръчка за алкохол не е имало и такава не е направена от проверяващите, респ. легитимацията на проверяващите още с влизането им в обекта ги поставя в ситуация да нямат непосредствени възприятия дали за заплатената сума е щяло да им бъде предоставена храна или не, което е от значение за определянето дали тази сума представлява такса вход, както е прието от наказващия орган или е заплатен куверт за задължителна консумация на храна, както се твърди от касатора.

Видно от изложеното, в случая е прието, че заплатената сума от 20,00 лева представлява такса вход само е единствено въз основа на показанията на лицата извършили проверката, които дори нямат непосредствени възприятия дали за така заплатената сума е предоставена от заведението храна или не, а изводите в този смисъл са направени въз основа на техните умозаключения. Ето защо, след като от събраните в хода на производството доказателства не се установява по безспорен начин, че заплатената сума в размер на 20,00 лева представлява такса вход, а не куверт, както е посочено на фискалния касов бон и че за нея не се предоставя храна в заведението, то наказателното постановление е незаконосъобразно. В случая фактически е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството въз основа на предположения направени от проверяващите, което е недопустимо.

Като е стигнал до изводи различни от изложените първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

Мотивиран от горното, А. съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1/03.01.2024г. постановено по н.а.х.д. № 3753/2023г. на Районен съд Бургас и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 714050-[рег. номер]/26.07.2023г., издадено от Н. О. „Оперативни Дейности“, Дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” на НАП.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.