№ 54
гр. Провадия, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря М.Я.М.
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20233130200138 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
А. К. А. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 22-0324-001302/
09.03.2023г. на Началника на РУ –Провадия при ОД-МВР-Варна, с което му е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.
В жалбата се навеждат доводи, че в хода на производството са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН и се оспорва компетентността на наказващият орган.
В съдебно заседание , въз. А. , редовно призован, не се явява , представлява се
от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания. Адв.Г.Н. отново пледира за отмяна на постановлението,
като представя и писмени бележки , в които отново са изложени доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, както и са наведени твърди, че
въз.А. не е извършил нарушението виновно. Поради тези и други съображения се иска
отмяна на постановлението и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.Постъпили
са писмени бележки, в които се оспорва жалбата, твърди се, че нарушението е
извършено от обективна и субективна страна, че в хода на производството не са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.В заключение се иска
постановлението да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение .
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
1
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 16.12.2022г. въз.А. управлявал л.а. „ Сеат Ибиза“ с рег. № ****,
собственост на И.Х., като се движел по път III-208 в посока гр.****. За този
автомобил имало сключен договор за задължителна застраховка гражданска
отговорност, който обаче бил прекратен и на 22.11.2022г. регистрацията на
превозното средство била служебно прекратена на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП.
Около 22,30ч. , до ЖП-прелез , преди разклона за с.**** в посока гр.***** , въз.А. бил
спрян за проверка от полицейски служители, един от които бил св.И. М.. При нея и
след справка се установило, че регистрацията на автомобила е била служебно
прекратена от 22.11.2022г. на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП, а именно поради липса
на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. За това св.М. съставил против
въз.А. акт за установяване на нарушение, което квалифицирал като такова по чл.140
ал.1 от ЗДвП.При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
възражения не били направени и депозирани.
Поради това била образувана проверка, материалите от която били изпратени
във ВРП, ТО-Провадия. С мотивирана резолюция № 22-0324-М000170
административно-наказателното производство по повод на съставения акт било
прекратено.С Постановление от 15.02.2023г. бил поставен отказ да се образува
наказателно производство, като в обстоятелствената част на прокурорския акт бил
направен анализ на действията на въз. А. и нормата на чл.345 ал.2 от НК.Било прието,
че действително автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация поради
липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Нямало доказателства
обаче за това, че въз. А. е знаел за прекратената регистрация на управлявания от него
автомобил. Поради това и било прието , че деянието му не е съставомерно от
субективна страна. По тези съображения бил поставен отказ да се образува
наказателно производство, а материалите били върнати в РУ-Провадия за сведение.
Въз основа на постановлението на ВРП било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което наказващият орган приел, че въз.А. на
16.12.2022г. в 22.30ч. е управлявал МПС с прекратена регистрация. Нарушението
било квалифицирано като такова по чл.140 ал.1 от ЗДП и за него на въз.А. на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП било наложено наказание „Глоба“ в размер на
200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св.И. М. -
актосъставител, чиито показания съдът кредитира като последователни, логични и
непротиворечиви и от които се изясни ,че нарушението е било установено при
извършена проверка.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
2
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 22-0324-001302/ 09.03.2023г е издадено от
компетентен орган - от Началника на РУ-Провадия при ОД-МВР-Варна, съгласно
заповед № Iз- 8121з- 1632/02.12.2021г.. на Министъра на вътрешните работи.Копие от
същата е приложена по преписката, поради което и възраженията за некомпетентност
на наказващия орган са неоснователни. Постановлението е издадено в шестмесечния
преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН и на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН,
която норма предвижда, че административно-наказателна преписка се образува без
приложен акт само когато производството е било прекратено от прокурора. Вмененото
във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му, да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е допуснато
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, доколкото по безспорен и категоричен начин е
установено, че въз. А. е управлявал автомобил, който е бил с прекратена
регистрация.Разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДП сочи, че служебно се прекратява
регистрацията на ППС, за което е получено уведомление от Гаранционния фонд по
чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, т.е. че не е сключена задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“, и се уведомява собственика на превозното
средство. В случая, от съдържанието на постановлението на ВРП се установява, че
автомобила именно поради липса на задължителната застраховка е бил с прекратена
регистрация. Отново от постановлението на ВРП се установява , че не са били събрани
доказателства за това, че въз.А. е бил уведомен за прекратяването на договора за
застраховка, респективно за служебното прекратяване на регистрацията , доколкото
автомобилът е бил собственост на друго лице. Следвало е да бъде е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, както и да е налице
уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно изричната
норма на чл.143 ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. В случая е настъпил единствено факта на прекратена служебна
регистрация за процесния автомобил. След като не се доказва по безспорен и
категоричен начин, че въз. А., който пък не е и собственик на автомобила, е
уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила, който е управлявал
, то не е изпълнен фактическият състав на чл.143 ал.10 от ЗДвП, който кумулативно
изисква освен прекратяване на регистрацията и съответното уведомяване.
В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от въз. А.
умишлено, то следва извода, че същото не е съставомерно от субективна страна и не
съставлява административно нарушение. В случая следва да се има предвид, че в
административно-наказателния процес виновното поведение на дееца не би могло да се
предполага, а следва да се докаже с всички способи на доказване по НПК и с всички
доказателства и доказателствени средства.По делото не се налице доказателства за
това, че въз.А. виновно е управлявал служебно дерегистрирано превозно средство,
което е било и с поставени на определените за това места регистрационни табели.
Въззивникът не е санкциониран за това, че управлява МПС, за което няма сключен
договор и действаща застраховка „Гражданска отговорност“, за да се изследва
обстоятелството дали е знаел или не, че няма сключен такъв договор. Той е
санкциониран , за това, че управлява автомобил с прекратена регистрация.
3
Прекратяването на регистрацията на автомобила като последица от липса на валидна
застраховка съставлява сложен фактически състав, включващ задължение и на
прекратяващия регистрацията орган да уведоми собственика, което е визирано в
чл.143 ал.10 ЗДвП. Когато липсват доказателства собственикът, респективно
ползвателя да е уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен състав на
нарушение. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. на
ОСС от НК на ВКС по т.д.№ 3/2022г., в което е посочено , че не се наказва с
предвиденото в чл.175 ал.3 от ЗДвП административно наказание водач, който
управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143 ал.10 от
ЗДвП без да това да е уведомен собственикът на превозното средство.
Поради изложеното до тук съдът намира, че постановлението следва да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Съобразно изхода на делото и съобразно направените искания, на основание
чл.63 „д“ ал.1 от ЗАНН , съдът намира, че следва на въз. А. да се присъдят
направените по делото разноски.По делото е приложен договор за правна защита и
съдействие , в които е посочено, че е заплатено в брой възнаграждение в размер на
450лв. Тази сума е над минималния размер на адвокатското възнаграждение за този
вид работа определен съобразно чл. 18 ал.2 вр. чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това
, като взе предвид направеното възражение за прекомерност и като съобрази, че
делото е с ниска фактическа и правна сложност и приключи в едно съдебно заседание,
съдът намира, че на въз. А. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 22-0324-001302/ 09.03.2023г. на
Началника на РУ –Провадия при ОД-МВР-Варна, с което на А. К. А. е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на А. К. А. – ЕГН **********
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 / четиристотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4