Решение по дело №355/2020 на Районен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№   164            / 08.07.2020 г.           град Хасково

         

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори  наказателен състав,

на десети юни   две хиляди и двадесета година

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Даниела Николова

секретар: Елена Драганова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията

АНД  №  355 по описа на Районен съд - Хасково за 2020г.

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от „Патисия 2014 “ЕООД,гр.Димитровград     срещу Наказателно постановление № 486818– F509744 от 31.12.2019г. издадено от Заместник директора  на ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на жалбоподателя е наложена  на основание чл.74, ал.1 от ЗСч.  административна санкция –имуществена санкция  в размер на 200 лева за нарушение на състава на чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се, че  поради пропуск обслужващия дружеството адвокат не е подал в срок ГФО на дружеството ,който обаче е отстранил преди започване на административно-наказателното производство със съставяне на АУАН .Навеждат се доводи и по съществото на спора.Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло, като незаконосъобразно  атакуваното наказателно постановление.

          В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят редовно призован, не се явява ,но се представлява от адв.Я.  ,който поддържа жалбата и  моли за отмяна на атакуваното НП.

          Административнонаказващият орган, редовно призован, чрез упълномощения по делото представител –  юрисконсулт Р., оспорва жалба и в хода по същество моли същата да бъде оставена без уважение ,а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено, по съображения, подробно изложени и аргументирани в съдебно заседание. 

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното: 

             Въз основа на Писмо с изх. № 12 – 00 – 316 от 21.08.2019 г. на  ЦУ НА НАП  и уведомяване от страна на Агенцията по вписванията  била предприета проверка от св.Г.Р.Т.   , на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково по отношение на задълженото лице  „Патисия 2014  " ИООД,гр.Димитровград  с управител Н.Й.Д.. В хода на проверката било установено, че дружеството „Патисия 2014“ЕООД  е извършвало дейност през 2018 г., видно от подадена в ТД на НАП – Пловдив годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх. № 2600И0167046/24.01.2019 г. и от приложения към нея годишен финансов отчет за дейността. След като контролните органи достигнали до извод за допуснато нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч., въз основа на изложените факти, доколкото, от страна на „Патсия 2014 "ЕООД  , като предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, не бил публикуван към дата 02.07.2019 г. годишен финансов отчет за 2018 г. като такъв до 02.07.2019 г. не бил заявен за вписване и не бил представен за обявяване в Търговски регистър, на 25.09.2019 г., срещу  дружеството   бил съставен, от св.Г.Т.    , Акт за установяване на административно нарушение № F509744/25.09.2019 г.Всъщност ГФО на дружеството за 2017г. бил заявен за вписване и представен за обявяване нв ТР към АВ на 24.09.2019г.Актът за установяване на административно нарушение бил  съставен  в присъствие на  управителя на дружеството -жалбоподател и връчен  на 25.09.2019 г.,който  го  подписал.

          Срещу така съставения акт за установяване на административно нарушение  не е  постъпило в рамките на законоустановения срок възражение от страна на жалбоподателя.

          При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството наложил процесната административна санкция.         

          Изложената фактическа обстановка е  установена от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. Р. и Д. Л. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с констатациите, до които е достигнато в хода на  административнонаказателното  производство, както и за обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.

           При така установените факти съдът намира от правна страна следното:            

           Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството, предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва: т. 1. всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. Според чл. 74, ал. 1 ЗСч, който е задължен и не публикува финансов отчет, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. Следователно, деянието, за което е наложена  санкция на жалбоподателя, е обявено от закона за наказуемо с административно наказание.

          При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в присъствие  на жалбоподателя и един свидетел ,а препис от АУАН е надлежно връчен на същия срещу подпис . На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.

        По делото не е спорно, че в случая на 21.08.2019 г. от Агенцията по вписванията са били предоставени на НАП с писмо списъци – извадки на лица (търговци), които не са изпълнили задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. и в не са подали в срока до 30.06.2019 г. заявление за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър на годишен финансов отчет за 2018 г. Именно въз основа на обективираните констатации в писмото, с установяването на правнозначимите факти и обстоятелства, става възможно за административно- наказващият орган да изгради извод относно наличие на съставомерно деяние от страна на дружеството от обективна страна и съответно същото да се квалифицира като административно нарушение. Именно от този момент 21.08.2019г.   натам, за овластения държавен орган е започнал да тече 3-месечния срок, в който той след като е узнал кой е нарушителят, е предприел нужните действия, по привличане на отговорността му. Процесната дата 21.08.2019г. е приета и от актосъставителя и от наказващия орган за дата на установяване на нарушението ,видно от съдържанието и на двата акта.  От изложеното следва извод, че АУАН е следвало да бъде съставен  до 21.11.2019 г. вкл., а   той е съставен на 25.09.2019 г.  ,т.е.  преди  изтичане на посочения 3-месечен срок, с което са спазени изискванията, които законодателят въздига в разпоредбата на чл. 34, ал.1, от ЗАНН като условия, за ангажиране отговорността на нарушителя.

           От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Безспорно  е, че дружеството „Патисия 2014  “ЕООД    е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и е търговец по смисъла на Търговският закон и като такова е длъжно да съставя и публикува в Търговският регистър годишен финансов отчет (ГФО) на дружеството. По делото  се доказа че  дружество  „Патисия 2014 " ЕООД е извършвало дейност през отчетния период 2018г., видно от писмените доказателства по делото,което  обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган.Несъмнено от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че ГФО на дружеството за 2018 г., не е публикуван в Търговският регистър, в срока по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. -30 юни 2019 г. Нарушението е формално, осъществено е чрез бездействие и с изтичане на законоустановения срок за подаване на ГФО, нарушението е довършено. Следователно правилно е възприето от АНО, че датата на осъществяване на деянието в случая  е 02.07.2019 г.,доколкото 30.06.2019г.  и 01.07.2019 г. са неприсъствени дни.  Датата на извършване на нарушението и датата на установяване на същото не е задължително да съвпадат, поради което и кога са констатирани признаци на административното нарушение не е въпрос относим към доказаността на елементите му.Затова и възражението на жалбоподателя в тази насока се явява несъстоятелно .  С пропускане на законоустановения срок за публикуване на ГФО е осъществено нарушението, описано в НП, поради което правилно управителят на дружеството, който носи на самостоятелно основание отговорност за публикуването му, е бил наказан по реда на чл. 74, ал. 1, предл. 1 от Закона за счетоводството.

            В случая не са представени доказателства за изпълнение на това задължение в съответния законоустановен срок или доказателства за наличие на обективна причина, възпрепятствала точното изпълнение на задължението, като възраженията на жалбоподателя в обратна насока и в контекста на възражението по чл. 28 от ЗАНН, съдът счита за необосновано. Жалбоподателят навежда довода, че е упълномощил адвокат , който да извърши публикуването на ГФО за 2018 г. на дружеството, за което е платил дължимата такса в полза на АВ и представил необходимите документи. Последното обаче не води на извода, че жалбоподателят не е осъществило вмененото му нарушение и това е така, защото управителят е следвало да се увери и убеди, че адвоката , на когото е възложил да извърши публикуването на ГФО е сторил това. ЗСчетоводството с разпоредбата на чл. 16, ал.1, т.4 вменява задължението за публикация на ГФО на съответният търговец, като тя се изпълнява съответно от представляващият дружеството – управител. Това законово задължение не може да се делегира на трето лице,макар и самото действие по обявяването на ГФО да е могло да се извърши, чрез трето лице, но задължението за обявяване на ГФО не може да се прехвърля на трето лице. Оттук и отговорността, която в случая е безвиновна се носи от дружеството, респ. лицето, което е било длъжно по закон и което е следвало да обяви ГФО в процесният законов срок.  Деянието, обявено от чл. 74, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч. за наказуемо се изразява в неизпълнение задължението чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистърна ГФО, в срок до 30 юни на следващата година, което за ГФО за 2018 г, означава до 30.06.2019 г.Нарушението  е извършено за първи път, с него няма данни да са настъпили допълнителни неблагоприятни последици, но същото  е отстранено със заявяване за обявяване в ТР на ГФО за 2018 г.едва на 24.09.2019г. т.е. над  два  месеца  след законоустановения срок. Съдът намира, че в конкретната хипотеза не би могла да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен. Самото нарушение по своя характер, както вече бе отбелязано, е формално и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на определен вредоносен резултат. Процесното деяние обаче, не би могло да се приеме, че се отличава от останалите нарушения от този вид, като се приеме че обществената му опасност е явно незначителна.  Срокът за публикуване на годиния финансов отчет не е бил обвързан с една единствена конкретна дата, а е по-продължителен и е следвало да бъде спазен, като за процесното закъснение не е доказано наличието на обективна и изключваща отговорността причина.Поради това, обосновано и в съответствие с материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя , като не е допуснато нарушение от наказващия орган и в дейността по индивидуализиране на административната санкция, съобразно установения специален минимум, предвиден в наказващата норма, отчитайки всички отразени по – горе обстоятелства от значение за преценката.По тези съображения обжалваното НП следва да бъде потвърдено.

            При този изход на делото,  претенцията на административно-наказващия орган    за присъждане на юристконсултско  възнаграждение се явява основателна.Съгласно новосъздадената ал. 3 на чл. 63 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Цитираната норма е процесуална, има действие занапред и се прилага от момента на влизането ѝ в сила. Така допълненият текст на чл. 63 от ЗАНН, видно от датата на обнародване - 29.11.2019г., към момента е в сила, поради което на ТД на НАП Пловдив , се следва юрисконсултско   възнаграждение в размер на 120 лева .

 

         Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА   Наказателно постановление №486818– F509744 от 31.12.2019г. издадено от на Заместник директор  на ТД на НАП- Пловдив.

        ОСЪЖДА „Патисия 2014 “ЕООД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление : гр.Димитровград ,ул.“Панайот Хитов “ №13  да заплати на ТД на НАП Пловдив с ЕИК 1310631880039 сумата от 120 лв. направени по делото разноски за  юрисконсултско   възнаграждение.                

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                             

 Съдия:      /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.