РЕШЕНИЕ
№ 26.03.2021 г. Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав
На двадесет и шести февруари, две хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО Г.
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Г.
Гражданско дело №1208 по описа
за 2020 година.
Предявена е искова молба от А.З.К.,***, против Д.П.В., ЕГН-********** ***, с правно
основание чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД и цена на иска 8 000.00лв. /осем
хиляди лева/.
В подадената искова молба, ищецът твърди, че на
20.05.2018 г., събота срещу неделя, ищецът бил с компания, вкл. Р. ***. В един
момент, около 1.30 ч., се появил ответникът Д.В., с когото Р. имала връзка.
Двамата си говорили отвън, после тя се върнала, постояли още малко и тръгнали с
такси да се прибират към жилищна кооперация на бул. „********“ *. Р.М. взела
ключовете да отключва вратата, тогава внезапно се появил ответникът В., заедно
със братовчед си С. Г.. Изненадващо, и без да каже нещо, В. нанесъл силен удар
с юмрук в областта на лявото слепоочие на ищеца, от който той паднал на земята.
Ответникът В. започнал да го рита с крак в главата, като псувал. Г.държал през
раменете Р.М., като не й позволявал да се намеси. В един момент В. спрял да
рита ищеца, той станал на крака. В. казал на Р. – „Видя ли какво направих на
човека?“ Ищецът отишъл до спешната помощ в болницата, където обработили раните,
промивали и залепили долния клепач на лявото око. Сочи се, че ищецът изпитвал
силни болки в челюстта, главата, лявото око, крайниците. Изчакал да мине събота
и неделя и тръгнал по лекари.
Твърди се, че на
22.05.2018 г. ищецът посещава д-р. Р. П., орален хирург. Направена му е
фиксация на челюстите по Х., направена рентгенография и превръзки. Според
медицинското свидетелство от д-р Р.П., с наложеното лечение, липсата на говорен
и дъвкателен акт щял да продължи за период по-дълъг от 30 дни.
Твърди се, че на
23.05.2018 бил приет в клиника по очни болести „Св.Георги" в Пловдив тъй
като трудно виждал с лявото око. Издадена му е епикриза от клиниката, от която
е видно, че вследствие на ударите нанесени му от ответника В., е констатирана
разкъсно-контузна рана в областта на външен клепачен ъгъл, с нарушаване
целостта на клепачния ръб, кръвонасядания по клепачите.
Сочи се, че според
съдебномедицинското удостоверение Фиксацията на челюстите представлява трайно
затрудняване на движението на челюстите, с което се нарушава дъвченето и
говоренето за повече от 30 дни, по смисъла на чл.129 НК.
Сочи се, че по
повод на инцидента, А.К. ***. Образувано било досъдебно производство. Видно от
заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза е, че в
резултат на нанесения побой на ищеца са били причинени: разкъсноконтузна рана
на долния клепач на лявото око и лявата вежда; кръвонасядания по клепачите на
окото и субконюнктивален кръвоизлив; кръвонасядане и оток на лицето и
крайниците; травматичен артрит на лявата долночелюстна става.
Сочи се, че след
внесено постановление от РП - Пазарджик в Районен съд - Пазарджик е образувано
АНД № 1346/2019 г., като ответникът В. е признат за виновен, че но 20.05.2018
г. в Пазарджик, е причинил на ищеца А.К. комплексна лека телесна повреда
/посочена по- горе/, по хулигански подбуди.
Твърди се, че в
тази диференцирана процедура по НПК /чл. 376 НПК/ не участва частен обвинител и
не се допуска граждански иск, поради това ищецът пожелал да предяви граждански
иск срещу ответника В. за обезщетяване на неимуществените вреди, които е
претърпял.
Сочи се, че е
налице влязло в сила Решение на Районен съд Пазарджик, по АНД № 1346/2019 г.,
приравнено по значение на влязла в сила присъда, която по смисъла на
разпоредбата на чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
Сочи се, че е
установено наличието на пряка причинна връзка между деянието на ответника В. и
причинения вредоносен резултат. В резултат на нанесената комплексна телесна
повреда, ищецът твърди, че е претърпял тежко травматичните увреждания, изпитвал
е болки и страдания, като болките са били интензивни в първата седмица след
травмата, а оздравителният процес е продължил повече от месец, по отношение
травмата на челюстта.
Твърди се, че във
връзка с травмата на окото - ищецът е претърпял оперативна интервенция с
локална анестезия /видно от епикризата/. Твърди, че след операцията е изпитвал
дълго време болки в окото, затруднено виждане, глождене, предписано му е
лечение. Що се отнася до увреждането на челюстта - ищецът е свалил сам шините
си, тъй като е изпитвал неудобство и нетърпимост към тях. Твърди обаче, че
болките и дискомфортът му не са преминали за две седмици, а са продължили
повече от месец, като трудно говорел и трудно се хранел.
Сочи се, че видно
от съдебномедицинското удостоверение е, че увреждането му е било такова, че се
е наложило д-р П. да фиксира челюстите му, поради което е прието, че е налице
средна телесна повреда по смисъла на Наказателния кодекс, която - изненадващо и
необяснимо, по-късно, видно от заключението на съдебномедицинската експертиза е
прието, че е лека телесна повреда.
Твърди се, че
вследствие на посочените увреждания, ищецът е търпял не само физически болки и
страдания. Нарушен е бил за продължително време нормалния му ритъм и начин на
живот, уврежданията на окото и челюстта са причинили неудобства и са се
отразили негативно върху личния, обществения, професионалния му живот.
Твърди се, че
ищецът с нищо не е предизвикал това изненадващо и крайно агресивно, хулиганско
нападение, последиците от което са можели да бъдат фатални за него, с оглед
ритниците с крак в главата.
Оформен е петитум,
с който се иска съдът да осъди ответника Д.П.В.,***, с ЕГН - **********, да
заплати на А.З.К.,*** 5, ЛНЧ - **********, обезщетение за претърпените
вследствие на причинената комплексна лека телесна повреда неимуществени вреди,
в размер на 8 000 лева, ведно с лихвата, считано от деня на увреждането -
20.05.2018 г.
Претендират се
разноски. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който счита исковата молба за
допустима, но оспорва иска по основанието му и с оглед предявения размер, който
счита за завишен и прекомерен.
Оспорва и възразява
срещу описаните в исковата молба телесни увреждания, настъпили за ищеца.
Оспорва и възразява по механизма за причиняване на телесните увреждания.
Оспорва изложеното
в исковата молба, че травматичния артрит на челюстта представлява средна
телесна повреда. Начинът на лечение е наложен от съответния лекуващ лекар: дали
може бъде фиксация на челюстта или по друг начин не е ясно. Сочи се, че
ответникът не е нанесъл на ищеца каквито и да било телесни увреждания по
смисъла на чл.129 от НК. Ако е нанесъл телесни увреждания, то те са леки такива
по смисъла на НК. Оспорва фактическата обстановка, изложена в исковата молба.
Твърди, че до
вечерта на 20.05.2018 г.ответникът Д.В. е живял на съпружески начала заедно с Р.М..
Същата вечер В. и М. решили да излязат: той с компания от негови приятели в
ресторант, а М. с компания от нейни приятелки в клуб „Хевън" гр.Пазарджик,
като се уговорили след като приключат да се свържат по телефоните и да се
приберат заедно. Около 1,30 ч. след полунощ В. написал съобщение на М. дали ще
се прибират, но тя не му отговаряла. Ответникът се притеснил и отишъл до клуб
„Хевън", но там било вече затворено, затова отишъл и до клуб „З.",
където също често Р. ходила с нейни приятелки. Видял, че приятелките и са
отвън, а тя била вътре в заведението с ищеца. Приятелките на М. като видели
ответника, влезли вътре, за да й кажат и тя излязла. В. попитал М. защо е сама
вътре с този господин, и освен това, че си тръгва, защото на следващия ден бил
на работа. Ответникът решил да си отиде в с.Бошуля, а не в жилището, в което
живеели с М.. Обадил се на братовчед си С. Г. да дойде и да го вземе с
автомобила си. Когато Г.дошъл, двамата с автомобила потеглили. По пътя В. и Г.видели
М. и ищеца, че слизат от едно такси на ул."******" и се отправят към
входа на жилищна кооперация. Ответникът казал на Г.да спре, за да говори с М..
След като спрели, ищеца ги видял и казал на М. „Ей го пак тоя", след което
В. се подразнил и го бутнал силно и вероятно тогава е получил телесните
увреждания.
Ответникът счита,
че размерът на претенциите за неимуществени вреди са силно завишени, с оглед на
настъпилите травматични увреждания, а също и противоречащи на принципа за
справедливост на обезщетението.
Счита предявения
размер за прекомерен. Съдебната практика сочи, че за описаните по вид телесни
увреждания: разкъсно-контузна рана на клепача на окото и травматичен артрит на
челюстната става, се присъждат в пъти по-ниски обезщетения от претендираното.
Освен това не са налице данни, от които да се направи извод за
продължителността на лечението още повече след като се твърди в исковата молба,
че сам е свалил шините си, защото не можел да ги търпи, т.е.лечението е
протекло без шини и от само себе си. Твърди, че с поведението си ищецът е и съпричинил
телесните увреждания.
He възразява по приемането на представените с
исковата молба писмени доказателства, въпреки че са налице противоречия в СМЕ и
Решението по АНД №1346/2019 г. по описа на PC Пазарджик, досежно това от какъв
тип са телесните увреждания на ищеца.
Моли се съдът да
отхвърли исковете на ищеца А.К. срещу ответника Д.В., като неоснователни. Алтернативно се моли съдът да намали размера на
претендираните неимуществени вреди като неоснователно завишени, несъответстващи
на принципа за справедливост п получени в резултат на съпричиняване от страна
на ищеца.
Претендират се
разноски. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
От приложеното
към настоящето дело АНД №1346/2019г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик се
установява, че с влязло в сила Решение №139 от
17.02.2020г.,ответникът В. е бил признат за виновен в това,че на 20.05.2018г. на ул. „******“ в гр. Пазарджик е причинил на
А.З.К.,*** комплексна лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсноконтузна
рана на долния клепач на лявото око и травматичен артрит на лявата
долночелюстна става, представляващи разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, като деянието е било извършено по хулигански подбуди. На
основание чл.78а,ал.1 от НК, В. е бил
освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.
131,ал.1,т.12 във вр. с чл.130,ал.1 от НК, като му е било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00лв. Решението на съда е
влязло в законна сила.
Съдът счита, че в конкретният случай следва да приложи разпоредбата на чл.300 от ГПК, според която влязлата в сила присъда /в случая решение/ на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Законът изключва свободата на преценка на доказателствата
и задължава съда относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е
установено с влязла в сила присъда, да съобрази присъдата. Относно
обстоятелствата, посочени в чл.300 от ГПК, решението се ползва със силата на
присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на
престъпния състав. Решението
по чл.78а НК, с което наказателният съд освобождава обвиняемия от наказателна
отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на
влязлата в сила присъда (т.15 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Предвид
горното, съдът приема обстоятелствата, установени с влезлият в сила съдебен
акт, постановен по АНД №1346/2019г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик, а
именно това, че ответникът по настоящото дело Д.П.В., ЕГН-********** *** е извършил гореописаното
престъпно деяние , виновността на ответника, претърпените вреди и
причинно-следствената връзка, за безспорно установени. Следва да се има предвид
и това, че ответникът не оспорва горните обстоятелства.
От материалите по делото се установява, че
при възникналият инцидент, на ищеца К. е била причинена комплексна лека
телесна повреда, изразяваща се в разкъсноконтузна рана на долния клепач на
лявото око и травматичен артрит на лявата долночелюстна става, представляващи
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Описаните
травматични увреждания се потвърждават и от представената към исковата молба и
приета по делото медицинска документация,вкл.
епикризи и съдебномедицинско удостоверение №108-I/2018г., издадено след извършено
на 04.06.2018г. освидетелстване от съдебен лекар на ищеца К., като при
извършеният преглед е установена фиксация на челюстите по Х. за повече от 30
дни, разкъсно-контузни рани на долния ляв клепач и на лявата вежда, както и
кръвонасядане и оток на лицето и крайниците.
Видно от показанията на св.С. Г.
/братовчед на ответника/ , в събота срещу неделя през нощта, В. го помолил да
го забере с автомобил от гр. Пазарджик.Двамата се срещнали в гр. Пазарджик, в
близост до заведение „З.“, като В. споделил на Г.;,че бил притеснен , тъй като
неговата приятелка Р.М. не си вдигала телефона. Докато се придвижвали с
автомобила на Г.;, двамата забелязали М. ***, които слизали от такси. Между М.
и В. възникнал скандал. Впоследствие в пререканията им се намесил и К., който
бил бутнат с ръка от В..
От показанията на св.Р.М. /приятелка на ищеца/ се установява, че на 20.05.2018г. вечерта последната се намирала в компанията на свои
приятели в бар „З.“ в гр. Пазарджик, сред които бил и К.. Към този момент М. и В.
вече били в процес на раздяла , въпреки което ответникът дошъл пред
заведението, тъй като искал да говори с нея. М. не искала да се вижда с В. и му казала да не я търси. По-късно същата вечер, докато
вървели по ул. „******“ в гр. Пазарджик, К. и М. били пресрещнати от В. и Г.;, като между ищеца и ответника
възникнал конфликт.В. ударил К. с ръка и последният паднал на земята.
Впоследствие М. придружила К. до център за спешна помощ, тъй като последният
имал кръв по лицето. В резултат от причинените му от В. травматични увреждания, К. имал проблеми с
едното око, както и с челюстта.
По делото е бил разпитан в качеството си на свидетел Б. Г. Г. /приятел
на ищеца /, съгласно показания на който, около 05.00 часа на 20.05.2018г. му
позвънил К. и му казал, че бил нападнат
бившето гадже на М. и се наложило да потърси медицинска помощ. На 20.05.2018г. К.
и Г. се видели, като на свидетелят му
направило впечатление, че ищецът имал синини по тялото от лявата страна /в
областта на гръдния кош и лявата ръка/ , както и поставени шевове на лявото
око. Ищецът споделил на Г., че изпитвал силни болки в челюстта. След въпросният
инцидент, в продължение на около 6 месеца К. имал проблеми с лявото око, поради
което се наложило да спре да спортува. Променило се е и поведението на К.,
страдал от понижено самочувствие, излизал рядко, ограничил социалните си
контакти.
Предвид установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
С оглед
на така обсъдените доказателства и изложени съображения, съдът намира за
безспорно установено по делото, че е налице извършено
престъпно деяние от ответника,
което е повлияло негативно върху
психическото и емоционално състояние на ищеца, като е налице пряка и
непосредствена причинно- следствена връзка между извършеното деяние и
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Не се спори между страните, а и от
приложеното към настоящето дело АНД №1346/2019г. по описа на Районен съд гр.
Пазарджик се установява, че с влязло в сила Решение №139 от 17.02.2020г.,ответникът В. е бил признат за
виновен в това,че 20.05.2018г. на ул. „******“
в гр. Пазарджик е причинил на А.З.К.,*** комплексна лека телесна повреда,
изразяваща се в разкъсноконтузна рана на долния клепач на лявото око и
травматичен артрит на лявата долночелюстна става, представляващи разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като деянието е било
извършено по хулигански подбуди.- престъпление по чл. 131,ал.1,т.12 във вр. с
чл.130,ал.1 от НК , извършено при условията на пряк умисъл.
С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото бяха събрани
гласни доказателства. От показанията на св.М. и св. Г. се установява,че ищецът
е претърпял определени неимуществени вреди в резултат от извършеното от
ответника престъпно деяние /страдал от понижено самочувствие, излизал рядко,
ограничил социалните си контакти, спрял да спортува /.
Съдът кредитира показанията на посочените свидетели въпреки близките им
отношения с ищеца, тъй като се установява,че същите са имали преки впечатления от
събитията, за които свидетелстват, а също така показанията им се потвърждават от останалите доказателства
по делото.
От друга страна, по делото се
установява от показанията на св. Г., че в конкретния случай, възстановителният
период в резултат от причинените
разкъсноконтузна рана на долния клепач на лявото око и травматичен артрит на
лявата долночелюстна става, е продължил около 6 месеца считано от датата на травмата. Причинените на
пострадалия травматични увреждания са оказали негативно и относително дълтосрочно влияние върху здравословното
състояние на К., последният не виждал добре с едното око дори 6 месеца след
инцидента.
С оглед на
гореизложеното, съдът приема за установено по безспорен и категоричен начин, че
са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а
именно: деяние, противоправност на извършеното деяние, вина, причинна връзка и
вреди, поради което счита, че така предявеният иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява основателен. Безспорно се установи
извършването на противоправно деяние от
ответника В., както и вредите, произтекли от това деяние и причинени на пострадалия от извършеното
престъпление от общ характер съгласно чл. 45 и сл. ЗЗД. Поради което съдът счита, че ответникът следва да отговаря за вредите, причинени на пострадалия К. ***.
Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според задължителната и константна практика на ВКС -
т. 4 на ППВС № 4/1968 г.,
размера на обезщетението за неимуществени вреди също следва да се определи от съда по справедливост. В този
смисъл е и даденото разрешение в постановени по реда на чл. 290 ГПК
решения на ВКС: Решение № 532 от
24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на III г. о; Решение № 377 от
22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на IV г. о.; Решение № 832 от
10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на III г. о.; Решение по гр. д. № 78/2011
г. на III г.о. В тях е прието, че съгласно трайно установената практика на ВКС,
размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД,
спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 от ЗЗД
не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен
обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и е нужно
съдът да съобрази всички доказателства
от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и
страдания/.
Като взе предвид обсъдените
по-горе доказателства, съдът намира, че в резултат от извършеното от ответника престъпно
деяние, признато за такова с влязъл в сила съдебен акт, ищецът К. е изпаднал в
състояние на тревожност, ограничил е социалните си контакти и е имал
затруднения в адаптацията- бил е принуден да промени обичайното си поведение /
бил подтиснат след инцидента, стоял си повече вкъщи, срамувал се за излиза
често от дома си бил е предразположен към стрес, наложили се медицински
манипулации /. Извършените от ответника действия се намират в пряка
причинно-следствена връзка със страданията, които ищецът е претърпял. Тези състояния на психическото и емоционално състояние
на ищеца несъмнено са били свързани със значителни затруднения, неудобства и
промяна на поведението на ищеца, вкл. по отношение на контактите му с другите
членове на обществото. След извършеното деяние от ответника, е бил нарушен нормалния ритъм на живот на ищеца,
което се установява от събраният и проверен по делото доказателствен материал,
вкл. от показанията на разпитаните в качеството си на свидетели по делото лица.
Предвид гореизложеното, съдът
счита, че при определяне на обезщетението
следва да се вземат предвид горепосочените обстоятелства, като определи
да бъде заплатено обезщетение от ответника В. на ищеца К. в размер на 4 000.00лв. в съответствие със
справедливостта и добрите нрави в обществото. В останала им част до
претендирания размер от 8 000 лева срещу ответника, искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан. При определяне на размера на
дължимото се обезщетение съдът следва да спази принципа на справедливостта в
чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика, изхождайки от характера и тежестта на
причинената на пострадалия травма, срокът за възстановяването му, изживените от
него болки и страдания, които биха могли
да бъдат овъзмездени само със заплащане на сума в такъв размер. С оглед
изложеното, претърпените от ищеца физически болки и страдания и негативните изживявания, представляващи по
същността си неимуществени вреди, следва да бъдат обезщетени. По справедливост
съгласно нормата на чл.52 ЗЗД и съобразно практиката на съдилищата, съдът
определя размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на
4 000.00 лв., съобразявайки вида и
характера на причинените на ищеца телесни увреждания. С присъждането на този размер на обезщетение, съдът
намира, че ще бъдат справедливо репарирани претърпените от ищеца неимуществени
/морални/ вреди. Следва да се отхвърли предявения иск в останалата му част – над присъдените размери от 4 000.00
лв. до претендираните размери от 8 000.00 лв., като неоснователен и недоказан, тъй като претендираното
обезщетение в размер на 8 000.00лв., би се
явяло прекомерно и предвид трайно установената съдебна практика в
страната.
Върху
уваженият иск следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
съответното увреждане – от 20.05.2018г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
Съдът
намира, че следва да остави без уважение направеното от ответника възражение за
съпричиняване. Твърденията на ответната страна, за проявена вербална агресия от
страна ищеца К., предхождаща и провокираща извършеното от В. деяние останаха недоказани в хода на настоящото производство. Видно от материалите
по приложеното АНД, извършеното от ответника деяние е било квалифицирано като извършено „по
хулигански подбуди”, което означава, че е липсвало поведение на пострадалия,
което да афектира извършителя. По аналогични съображения, липсва и
съпричиняване, каквото се твърди от ответната страна в настоящият процес.
Напротив, установява се от показанията
на разпитаните свидетели, че ищецът с
поведението си по никакъв начин не е провокирал нападателя си.
При тези данни съдът намира, че ищецът
не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради което възражението
за съпричиняване съдът намира за неоснователно.
По отношение на разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски. При този
изход на делото, ответникът В. следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сторените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска.
Видно от материалите по делото,
ищецът е направил разноски във връзка с образуването и воденото на гр.дело
№1208/2020г. ,като е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 900.00лв.,
или разноски в общ размер на 900.00лв. Същевременно,предвид уважената част от
иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца К. сумата от 450.00лв. за сторените от него разноски.
Ищецът също следва да бъде осъден да
заплати на ответника В. сторените
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. Видно от приложените по
делото документи, ответникът е направил разноски в общ размер на 730.00 лв -
заплатено адвокатско възнаграждение. Същевременно,предвид отхвърлената част от предявеният иск,
ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника сумата от
365.00лв. за сторените от него разноски.
На
основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът В.
следва да внесе държавна такса върху уважената част от предявеният срещу
него иск , в размер
на 160.00 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.П.В., ЕГН-********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.З.К., ЛНЧ-********** ***, сумата от 4 000.00 лв
/четири хиляди лева /, съставляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания, претърпени от А.З.К.,
ЛНЧ-********** в резултат от извършено на 20.05.2018г. в гр. Пазарджик от Д.П.В., ЕГН-********** *** престъпно деяние по чл.131, ал.1,
т.12, във вр. с чл.130, ал.1 от НК , за
извършването на което В. е бил освободен от наказателна отговорност и му е
било наложено административно наказание „глоба“
с влязло в сила съдебно Решение по АНД №1346/2019г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик, ведно със
законната лихва върху тази сума , считано от 20.05.2018г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в
останалата му част – над присъдените
размери от 4 000.00 лв. до претендираните размери от 8 000.00 лв. /шест
хиляди лева/, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Д.П.В., ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на А.З.К., ЛНЧ-********** ***, сумата от 450.00 /четиристотин и петдесет
лева /, представляваща сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от иска, на основание чл.78,ал.1 от ГПК
ОСЪЖДА А.З.К., ЛНЧ-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.В., ЕГН-********** ***, сумата от 365.00 /триста шестдесет и пет
лева/, представляваща сторените от ответника съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание
чл.78,ал.3 от ГПК
ОСЪЖДА Д.П.В., ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
в полза на РС – Пазарджик /по сметката на Пазарджишкия районен съд/, сумата в размер на 160.00 /сто и шестдесет лева / лева – дължима държавна такса
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Пазарджик
РАЙОНЕН СЪДИЯ: