Решение по дело №474/2023 на Административен съд - Плевен

Производство по чл.2в, ал.1 т.1 пр.1 вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ вр. чл.4, пар.3 от ДЕС и чл.86 от ЗЗД.

Образувано е въз основа на искова молба от „АУТОТЕСТ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Белене, п.к.5930, ул.“Хан Аспарух“ №9, чрез представляващ С. Й. Д., против Министерство на транспорта и съобщенията, адрес: гр.София, 1000, ул.“ Дякон Игнатий“ №9. Посочва се в исковата молба, че министърът на транспорта и съобщенията е нарушил чл.68 от Регламент 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 30.05.2018г., в сила от 01.09.2020г. Посочва се, че в срок до 07.02.2022г. министърът на транспорта и съобщенията не се е произнесъл по заявление № 43-95-22-8/06.08.2021г. на ищеца за издаване на удостоверение за определяне на техническа служба, както и с писмо №43-05-22-8/05.09.2022г. на МТС бил издаден отказ за произнасяне по заявление № 43-95-22-8/06.08.2021г. с мотив, че „процеса по осигуряване прилагането на Регламент (ЕС) 2018/858 не е приключил“. Сочи, че поради неприлагането на чл.68 от Регламент (ЕС) 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018г. относно одобряването и надзора на пазара на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, подходящи за такива превозни средства, за изменение на регламенти (ЕО) №715/2007г. и (ЕО) №595/2009 и за отмяна на Директива 2007/46/ЕО /Регламент (ЕС) 2018/858, ищецът бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си по договор Договор за поръчка и съвместна дейност от 19.08.2017г. и анекс №1 от 03.10.2020г. към него, от което последвала вреда в размер на 150 000 евро. Твърди се, че в резултат на нарушеното право на ЕС, чрез бездействието на министъра на транспорта и съобщенията, на ищеца били причинени имуществени вреди под формата на неустойка, като вредите са настъпили в периода 13.04.2023г. до 05.05.2023г. Посочва се още в исковата молба, че след постановяване на Решение №47/10.04.2023г. на ОС-Плевен по т.д.№ 20234400900006/2020г. била сключена спогодба от 16.04.2023г., с която били уредени отношенията между страните по договора за съвместна дейност от 19.08.2017г. и анекс №1/03.10.2020г. към него. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 500 евро, съставляваща частичен иск от 150 000 евро, съставляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от бездействието на министъра на транспорта ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направени деловодни разноски в размер.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор с вх.№09-00-30/17.07.23г. от Министерството на транспорта и съобщенията, чрез министъра на транспорта и съобщенията. В отговора страната взема становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Сочи се от ответника, че не е налице нарушено право на ЕС, както и че нормата, чието нарушаване, се твърди съставлява задължение за публично правни субекти, а не и за частноправни субекти. Твърди се, че нито министърът, нито министерството на транспорта и съобщенията имат правомощия, свързани с провеждане на процедура по оценка на техническа служба и установяване на съответствие на техническа служба по Регламент (ЕС) 2018/858, като компетентният орган е изпълнителния директор на ИААА. Посочва се още в отговора, че не е налице нарушение на норма на ЕС, липсва причинна връзка между твърдените действия/ бездействия и чл.68 от Регламент (ЕС) 2018/858 и твърдяната вреда, както и доказателства за причинена вреда. Оспорва се действителността на сключения договор и анекс към него с трето лице. Твърди се, че съглашението е нищожно, както и че уговорената неустойка не отговаря на целите, с които е уговорена и противоречи на добрите нрави. Сочи се, че не са налице доказателства за изпълнение на договора от страна на третото лице, както и доказателства за плащане по договора. Твърди се, че е налице и съпричиняване на вредата, предвид обстоятелството, че въпреки указанията на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА) ищецът не е отстранил нередовностите по заявлението, за които е бил уведомен, както и е уговорил увреждаща го неустойка в разрез с обичайната търговска или административна практика. Посочва се в отговора, че с поведението си ищеца е допринесъл за вредоносния резултат и последния е по негова изключителна вреда. Иска се от съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани, а при условията на евентуалност да намали размера на претендираното обезщетение до такова в минимален размер, предвид допринасяне за вредите от страна на ищеца.

С определение от 06.03.24г. е допуснато изменение на размера на главния иск, като същият се счита предявен в пълен размер за сумата от 150 000 евро, както и е уточнено, че „бездействието на министъра на транспорта и съобщенията се изразява в неупражняване на правомощия в областта на транспорта, като не е определил условията и реда за одобряване на типовете пътни превозни средства и изменението на тяхната конструкция“, в резултат на което не е приложен Регламент (ЕС) 2018/858 към заявлението от 2021г. на ищеца.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и моли съда да уважи изцяло предявените искове.

Ответникът Министерството на транспорта и съобщенията, редовно призовано, се представлява от юрисконсулт И. Г., която посочва, че разпоредбата на чл.68 от Регламент (ЕС) 2018/858 не предвижда задължение за министъра да предприема действия вкл. административни, по прилагането на акта. Сочи се, че ищецът не е доказал наличието на облигационна връзка с третото неучастващо в делото лице, както и изпълнение на договора, плащания по него. Твърди се, че е недоказано твърдението за правомерно поведение от страна на ищеца в процедурата пред ИААА. Процесуалниият представител на ответника моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен – прокурор И. Ш. изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Сочи, че не са налице предпоставките на ЗОДОВ и липсва незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, причинена вреда на ищеца и причинна връзка между дейността на държавен орган и твъърдените вреди. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

Административен съд – Плевен, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е и се установява от административната преписка, представена от ИААА, че С. Й. Д., като управител на „АУТОТЕСТ“ ЕООД, подал на 23.01.2019г. заявление с рег.№ 43-05-22-1/23.01.2019г. за нотифициране на техническа служба по реда на чл.61 от Наредба №60/2009г. за одобряване на типа на нови превозни средства и техните ремаркета (Директива 2007/46) за провеждане на процедура по оценка на техническата служба към дружеството. С писмо рег.№ 43-05-22-1/2/18.03.2019г. на ИААА, „АУТОТЕСТ“ ЕООД било уведомено, че представените към заявлението документи не съдържат печат на дружеството, че е необходимо коригиране на заявлението по отношение на регулаторните актове, по които дружеството кандидатства за определяне на техническа служба в съответствие с Директива 1999/37/ЕО. Било указано още на дружеството да представи доказателства за способност да изпълнява всички дейности, за които кандидатства, като приложи описание на процедурите за изпълнение на дейностите по всички регулаторни актове, за съответствие на службата с изискванията на стандарт БДС EN ISO/IEC 17025:2005, а за категориите B и D – на стандарт БДС EN ISO/ IEC 17020 2004, като представи сертификати за акредитация от „Българска служба за акредитация“. В писмото бил даден 90 дневен срок за отстраняване на коригираните непълноти и неточности.

Безспорно е и, че на 06.06.2019г. с придружително писмо №43-05-22-1/3/ 06.06.2019г. (л. 6 от АД №1093/20г.) са представени извършени корекции в заявлението и становище по тях.

Установява се от писмо – л. 137 от делото, че на 29.11.2019г. с молба с вх.№ 43-05-22-1/4/29.11.2019г. дружеството изискало информация за заявлението, като посочило че на 06.06.2019г. с придружително писмо №43-05-22-1/3 са представени извършените корекции в заявлението.

С писмо изх.№ 43-05-22-1/5/20.12.2019г. ( л. 8 от АД 1093/2020г.) ИААА уведомила по електронната поща дружеството, че процедурата по оценката на техническата компетентност на „АУТОТЕСТ“ ЕООД за определяне като техническа служба по Наредба №60 (Директива 2007/46/ЕО) не е приключила, като се извършва проверка на документите на дружеството и на допълнително представените документи.

С молба/искане с вх.№ 84-00-22-542/30.10.2020г. „АУТОТЕСТ“ ЕООД поискало информация за датата, на която ще бъде изпълнено изискването на т.5.6 от Инструкция за определяне на техническите служби по Наредба №60 (Директива 2007/46/ЕО) – оценка на място на техническата служба съгласно Инструкция за определяне на техническите служби по Наредба 60 на директива 2007/46 (утвърдена със заповед РД -08-5/19.06.2018г.)

Безспорно е по делото и се установява от материалите по адм.дело №1093/2020г. по описа на АС-Плевен, че на 14.12.2020г. „АУТОТЕСТ“ ЕООД подало жалба срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на ИААА да се произнесе по заявление № 43-04-22-1/23.01.2019г. С Определение № 159/25.10.2021г. по адм.дело № 1093/2020г. по описа на АС-Плевен, съдът оставил без разглеждане жалбата на дружеството, като недопустима поради просрочие, и прекратил производството по делото. Определението, като необжалвано, влязло в сила на 10.08.2021г. С влизане в сила на определението пред Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ приключила процедурата по заявление с рег.№ 43-05-22-1/23.01.2019г. на „АУТОТЕСТ“ ЕООД.

Не се спори и се установява от представеното заверено копие на заявление рег.№ 4305-22-8/06.08.2021г., че на 06.08.2021г. С. Й. Д., като управител на „АУТОТЕСТ“ ЕООД, подал заявление по чл.73, т.1 пр.III, допълнение 2, т.4 от Регламент (ЕС) 2018/858 и чл.138б Закона за движение по пътищата ЗДвП) до ВТИТС, ИААА.

Не се спори и се установява от представеното копие на писмо изх.№ 43-05-22-8/05.09.2022г. по описа на ИААА, както и е известно на съда от адм.дело № 121/2022г. по описа на АС-Плевен, с което съдът се запозна, че на 10.02.2022г. С. Й. Д., като управител на „АУТОТЕСТ“ ЕООД, подал жалба срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на ИААА да се произнесе по заявление № 4305-22-8/06.08.2021г., по което е било образувано адм.дело №121/22г. по описа на АС-Плевен. С Решение № 383/16.09.2022г. съдът отменил мълчаливия отказ на ИД на ИААА, като върнал административната преписка на административния орган за произнасяне в 6 месечен срок от получаване на преписката.

Установява се от адм.преписка – л. 670 и сл. от делото, че с писмо № 43-05-22-8/9/27.04.2023г. ИААА указала на дружеството да отстрани констатирани нередовности и несъответствия в документацията, като бил предоставен нов 90 дневен срок на заявителя.

С молба с вх.№ 43-05-22-08/19/24.07.23г. „АУТОТЕСТ“ ЕООД представило коригирани документи и становище.

Видно от писмо с рег.№ 43-05-22-8/35/29.02.2024г. на изп.директор на ИААА поради неизпълнение на указанията за отстраняване на непълноти/нередовности, процедурата по определянето и оценката на техническата компетентност на дружеството по заявление с рег.№ 43-05-22-8/06.08.21г. не е приключила.

По делото е представен договор за поръчка и съвместна дейност от 19.08.2017г. и анекс №1/03.10.2020г. към него – л. 5- 12 от делото. Видно от съдържанието на документите, на 19.08.2017г. „АУТОТЕСТ“ ЕООД и В. К. А. сключили договор с предмет – изготвяне на необходимата документация ведно със заявление за издаване на удостоверение за определяне на дружеството като техническа служба по смисъла на Директива 2007/46/ЕО респ. чл. 138б от ЗДвП; за осигуряване на необходимите технически средства, помещения за извършване на дейността от категориите А, Б, Д чрез закупуване или наемане на такива от други лица и обучение на персонала на техническата служба; организация на дейността след получаване на удостоверение за определяне на „АУТОТЕСТ“ ЕООД. Съгласно раздел II т.2 сред задълженията на изпълнителят В. К. А. се включват: да изготви на името на „АУТОТЕСТ“ ЕООД необходимата документация за внедряване на система по качество съгласно Директива 2007/46г. и приложимите процедури за изпитвания в срок до 30.10.2017г. ведно със заявление за определяне на дружеството като техническа служба (2.1); да предаде документацията в срока по т.2.1 с приемно предавателен протокол, подписан от двете страни (2.3); да изготви за собствена сметка софтуер за управление на дейността, който да изпълнява следните функции – идентификация на техническите специалисти, участващи в проверките; избор на вида на издавания протокол за необходимите проверки/изпитвания; автоматично генериране в протокола на пореден номер, начало на проверките, дата, час, минути; електронно въвеждане на техническите характеристики на ППС необходими за извършване на проверките/изпитванията; дата на първоначална регистрация на ППС, ако има такива; собственик на ППС; лицето представило ППС за порверки/изпитвания; резултати от извършените проверки/изпитвания, запазване на определен брой цифрови графични изображения на ППС-то с ясно различим VIN код или регистрационен номер, ако има такъв; генериране на регистър на издадените протоколи от извършени изпитвания/проверки и др. Съгласно раздел III т.1 цената за изготвяне на документацията и софтуера е 150 000 евро, като сумата е дължима след издаване на удостоверение за определяне на „АУТОТЕСТ“ ЕООД като техническа служба и се заплаща най-късно един месец след датата на издаване на удостоверението. Съгласно раздел IV т. 5 при подадено заявление от „АУТОТЕСТ“ ЕООД в срок до 30.01.2009г. , но административният орган не открие процедура за издаване на удостоверение за определяне на дружеството като техническа служба, или направи мотивиран отказ като посочи причини, които са извън задълженията на изпълнителя, то „АУТОТЕСТ“ ЕООД дължи неустойка в размер на 150 000 евро, платими в срок до 10 месеца, след датата на която е направен отказа или формиран мълчалив отказ. С анекс от 03.10.2020г. договорът е изменен, като текста „ Директива 2007/46/ЕО“ била заменена с „Регламент ( ЕС) 2018/858 от 30 май 2018г. на Европейския парламент и на съвета“, изготвянето на документацията ведно със заявление за издаване на удостоверение за определяне на „АУТОТЕСТ“ ЕООД като техническа служба по смисъла на Регламент ( ЕС) 2018/858 от 30 май 2018г. на Европейския парламент и на съвета вр. чл. 138б от ЗДвП да бъде изготвено във формат, посочен в чл.73 т.1 Приложeние III, допълнение 2, т.4 и софтуер за управление на дейността. Било уговорено да се внесе заявление ведно с документацията най-късно до 30.08.2021г., както и били изменени раздел IVт. 5 като било изменено заявлението на дружеството да бъде подадено до 30.08.2021г., а неустойката да е платима в срок от 10 месеца след датата на която е направен отказа или е формиран мълчаливия отказ, но не по-късно от 20.12.2022г. Срокът на действие бил удължен с 5 години от датата на подписване на анекса.

Не се спори и се установява от материалите по т.д.№ 6/2023г. по описа на ОС-Плевен, че на 23.01.2023г. В. К. А. е предявил иск по чл. 92, ал.1 от Закона за задълженията и договорите против „АУТОТЕСТ“ ЕООД, като с Решение №47/10.04.2023г. съдът осъдил дружеството да заплати сумата от 10 000 евро ( частичен иск от 150 000 евро), представляваща неустойка за неизпълнение съгласно раздел IV, т.2, изр.2 от Договор за поръчка и съвместна дейност от 19.08.2017г. и Анекс 01/03.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 23.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането. Решението влязло в сила на 26.04.2023г.

Установява се от заверено копие на спогодба от 16.04.2023г. на л. 22 от делото, че дружеството и В. К. А. сключили споразумение, по силата на което уредили отношенията си по повод Договор за поръчка и съвместна дейност от 19.08.2017г. и анекс №1/03.10.2020г. към него, като приели, че общият размер на дължимата неустойка възлиза на 150 000 евро, като върху нея не се начисляват лихви, освен в случай на неизпълнение на сроковете по спогодбата. Сумата следвало да бъде платена по следния начин: на три плащания от 50 000 евро през един месец.

Безспорно е и се установява от представените от ответника заверени копия на удостоверения за определяне на технически служби и приложения към тях – л. 81- л. 122 от делото, че в периода от 12.10.2022г. до 10.01.2023г., изпълнителния директор на ИААА е издал удостоверения за определяне на техническа служба на основание чл.138г, ал.6 от ЗдвП вр. чл. 138г, ал.2 от ЗДвП и чл.67, пар.2 и чл. 73, пар.5 от Регламент ( ЕС) 2018/858 на следните дружества – „Технотест“ АД, „Тиат“ АД, „Ауто тест лаб“ ЕООД, „ DEKRA Automobil Test Center, „ TUB NORD Mobilitat GmbH&Co.KG“, „GTU Gessellchaft fur Technische Uberwachung mbH.

В съдебно заседание представителят на ищеца признава факта, че са налични родствени връзки между С. Й. Д., А. П. Д., Б. С. Д.-А., В. К. А. и Р. С. Д., като А. П. Д. е съпруга на представляващия „АУТОТЕСТ“ ЕООД, Р. С. Д. и Б. С. Д.-А. са негови низходящи, а В. К. А. е зет на С. Й. Д..

Спори се и относно обстоятелството нарушена ли е от ответника нормата на чл.68 от Регламент 2018/858 на Европейския парламент и на съвета от 30.05.2018г., осъществено ли е нарушението чрез бездействие от министъра на транспорта и съобщенията, настъпили ли са вреди от бездействието и намират ли се вредите в пряка причинно следствена връзка с деянието.

Установява се от приложените към молба с вх.№ 2231/16.04.24г. документи – л. 689-705 – копие на диплома за средно образование, трудова книжка, трудов договор и др., че В. К. А. е с придобита специалност „Климатична, вентилационна и отоплителна техника, профил „Топлинна и хладилна техника“ от Професионална гимназия по ядрена енергетика „Игор В.Курчатов“ гр.Козлодуй, както и има трудов стаж като електромонтьор, монтьор и електротехник в различни дружества, а считано от 2017г. заема позиция „инженер по техническо обслужване“ при работодател в Германия.

Назначена и изготвена е и съдебно икономическа експертиза. Видно от заключението на вещото лице по нея, по Договор за поръчка и съвместна дейност от 19.08.2017 г. е договорена цена за изготвяне на документацията и софтуера на техническа служба по смисъла на Директива 2007/46/ЕО респективно чл.138б от ЗДвН в размер на 150000 евро и в размер на 100 евро за всяко едно ГТПС, на което е издаден протокол за извършени изпитвания и проверки, по не по-малко от 2000 евро на месец в раздел III. Изплатените суми по същия договор са в размер на 6296.17 евро - неустойка по раздел IV т.5 до 05.05.2023 г. Видно от заключението в счетоводството на дружеството АУТОТЕСТ ЕООД няма осчетоводени плащания по Договор за поръчка и съвместна дейност от 19.08.2017 г. и анекс към договора от 03.10.2020г. към доставчик В. К. А.. Има отразени по вътрешно разчетни сметки 493- Други вътрешни разчети и по сметка 422 - I подотчетни лица с основание погасяване на задължения в размер на 293374.50 лв. равностойност на 150000 евра. Платените неустойки са в размер 149 050 евро и 1850.54 лева /равностойност в евро 946.17 евро/ обща сума 149996.17 евро. Заключението на вещото лице установява, че на дата 13.04.2023 г. има извършено плащане в полза на В. К. А. в размер на 500 евро, което плащане е преди сключване на спогодбата от 16.04.2023 г., но основанието на плащането е за неустойка по Договор за поръчка и съвместна дейност от 19.08.2017 г. и анекс към договора от 03.10.2020г. На дата 24.04.2023 г. има извършено плащане в полза на В. К. А. в размер на 4850 евро по сметка BG53 СЕСВ 9790 14J3 7897 00, която съответства на посочената в спогодбата от 16.04.2023 г. На дата 05.05.2023 г. има извършено плащане в полза на Б. Д. А. в размер на 1850.54 лева по сметка BG67 СЕСВ 9790 1012 4433 00, която не съответства с посочената в спогодбата от 16.04.2023 г. /посочената е BG67 СЕСВ 9790 НЛЗ 4433 00/. На дата 15.05.2023 г. има извършено плащане в полза на Б. Д. А. в размер на 43 700 евро в извлечението няма сметка на получателя, за да се сравнят. На дата 19.05.2023 г. има извършено плащане в полза на Б. Д. А. в размер на 100 000 евро по сметка DE12 7005 1995 0020 2199 60, която съответства на посочената в спогодбата от 16.04.2023 г. Вещото лице установило, че няма извършени плащания от дружеството „АУТОТЕСТ“ ЕООД в полза на физическото лице В. К. А. по Договор за поръчка и съвместна дейност от 19.08.2017 г. и Анекс към договора от 03.10.2020г. В. К. А. е получил две суми от 500 евро и 4850 евро, които са платени от А. П. Д.. Банковите извлечения са вторични счетоводни документи, в който е отразен първичният счетоводен документ в случая платежните нареждания. Банковите извлечения отразяват действителни постъпления на суми и такива са приложените банкови извлечения в превод на български език от немски език. Вещото лице е констатирало, че на дата 13.04.2023 г. има извършено плащане в полза на В. К. А. в размер на 500 евро по сметка сметка DE98 1203 0000 1059 0791 92, с основание ..pog Zadalzh Autotest dog 19082017 i aneks 1 03102020 sagl Razdel IV T5, а нa дата 24.04.2023 г. има извършено плащане в полза на В. К. А. в размер на 4850.00свро по сметка BG53 СЕСВ 9790 14J3 7897 00. Видно от заключението на вещото лице, АУТО ТЕСТ ЛАБ ЕООД е обявило в Агенция по вписване годишен финансов отчет за 2020 г. В Отчета за приходите и разходите за 2020 год. е посочило приходи от услуги 59 хил.лв., а за предходната година 57 хил.лв. и съответно реализирало загуба за 2020 г. 81 хил.лв., а за 2019 год. заг бата е 66 хил.лв. Няма обявени актове за 2021 г. и 2022 г., а за 2023 г. срока е до 30.09.2024 г.. На база приход 59 хил.лв. за инвестиция 293 хил.лв. ще са необходими 5 години за да се възвърне инвестицията при условие, че няма други разходи. За дружеството АУТО ТЕСТ ЛАБ ЕООД цената от 150000 евро е висока, тъй като през 2019 г. и 2020 г. са реализирали загуби от основната дейност. Платежното нареждане за извършване на SEPА кредитен превод от 13.04.2023 г. за 500 евро в полза на В. К. А. е c наредител А. П. Д.; банково извлечение за 43 700 евро по Анекс № 1 е от А. Д. от гр. Ердинг, Германия в полза на Б. Д. А. с основание „NEUST ОТ BUI114004480 РО R IV Т5 договор и анекс 03102020“ от дата 15.05.2023г.; банков превод за 100 000 евро с платец А. Д. от гр. Ердинг, Германия е с получател Б. Д. А. с основание „NEUST ОТ BUI114004480 РО RIV Т5 договор и анекс 03102020“ от дата 19.05.2023г. Съдът кредитира изцяло с доверие заключението на вещото лице, като обективно и безпристрастно, съответно на писмените доказателства по делото.

Въз основа на тези факти, съдът счита предявените искове са с правно основание чл.2в, ал.1 т.1 пр.1 вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ вр. чл.4, пар.3 от ДЕС и чл.86 от ЗЗД са допустими, но по същество неоснователни.

Правото на ЕС не съдържа изрична регламентация на иска за обезщетение за вреди, причинени на частно правните субекти от нарушаването му. СЕС приема в своите решения, че по силата на предвидения в член 4, параграф 3 ДЕС принцип на лоялното сътрудничество държавите членки са длъжни да отстранят незаконосъобразните последици от всяко нарушение на правото на Съюза и че принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на правото на Съюза, за което носи отговорност държавата, е присъщ на системата на Договорите, на които се основава Съюзът ( решение от 19 ноември 1991 г., Francovich и др. C-6/90 и C-9/90, т. 35, решение от 5 март 1996 г., Brasserie du pеcheur и Factortame, C-46/93 и C-48/93, т. 31, решение от 14 март 2013 г. по дело Leth, C-420/11, т. 37 и т. 40).

Приложимите процесуални правила се определят във вътрешния правен ред на всяка държава членка по силата на принципа на процесуалната автономия на държавите членки, при условие все пак да не са по-неблагоприятни от правилата, уреждащи аналогични вътрешноправни положения (принцип на равностойност), и да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от общностния правен ред (принцип на ефективността) - решение от 7 януари 2004 г. по дело Wells, C-201/т. 67, решение от 14 март 2013 г. по дело Leth, C-420/11, т. 38.

Задължението на държавата членка да отстрани незаконосъобразните последици от всяко нарушение на правото на Съюза съществува във всички хипотези на нарушаване на правото на Съюза, независимо кой е публичният орган, извършил нарушението, и кой е публичният орган, който съгласно правото на съответната държава членка носи отговорност за поправянето на вредите (виж в този смисъл решение от 5 март 1996 г. по дело Brasserie du pecheur и Factortame, C-46/93 и C-48, т. 32, решение от 1 юни 1999 г. по дело Konle, C-302/97, т. 62, решение от 4 юли 2000 г. по дело Haim, C-424/97, т. 27, решение от 30 септември 2003 г. по дело Kobler, C-224/01, т. 31, решение от 25 ноември 2010 г. по дело Fus, C-429/09, т. 46).

Според приетото от СЕС в решението му по дело Milena Tomasova, С-168/15, т. 20 и т. 23 принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на правото на Съюза, за което носи отговорност държавата, е приложим и когато въпросното нарушение произтича от решение на национална юрисдикция, която се произнася като последна инстанция, при наличието на същите материално правни предпоставки. Съдът е приел, че това се налага предвид съществената роля, която изпълнява съдебната власт за защита на правата, които частноправните субекти извеждат от правните норми на Съюза, и обстоятелството, че юрисдикция, която се произнася като последна инстанция, по дефиниция представлява последната инстанция, пред която те могат да предявят правата, предоставени им от тези правни норми.

Задължението на държавата да поправи вредите включва задължението й за обезщетяване на вредите – както претърпени загуби, така и пропуснати ползи, настъпили вследствие на това неизпълнение. В тази насока са Решение на съда от 04.10.2018г. по дело С-571/16 (Н. К. срещу БНБ), Решение на съда от 28.07.2016г. по дело С-168/2015г.( М. Т. срещу Република Словения), решение на съда от 05.03.1996г. по съединени дела С-46/93 и С-48/93 и др.

Материално правните предпоставки обаче се определят от СЕС в неговите решения в условията на кумулативност и те са следните: предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда ( решение от 25 ноември 2010 г. по дело Fus, C-429/09, т. 47, решение от 9 декември 2010 г. по дело Combinatie Spijker Infrabouw-De Jonge Konstruktie и др., C-568/08, т. 87, решение от 14 март 2013 г. по дело Leth, C-420/11, т. 37).

Преценката за това дали допуснатото нарушение е достатъчно съществено, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между него и претърпените от частноправните субекти вреди, е на националните юрисдикции съгласно дадените от СЕС насоки (решение от 14 март 2013 г. по дело Jutta Leth, т. 43, решение от 12 декември 2006 г. по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, C-446/04, т. 210). При всички положения обаче нарушението на правото на Съюза е достатъчно съществено, когато то е извършено при явно несъобразяване с практиката на Съда в съответната област ( решение от 30 септември 2003 г., Kobler, C-224/01, т. 56, решение по дело Milena Tomasova, С-168/15, т. 26).

Трите условия (предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на тази норма да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда следва да са налице кумулативно (Решение на Съда (голям състав) от 26 януари 2010 г. по дело C-118/08, т. 29 и т. 30 от решението).

Липсата на което и да е от тях води до отпадане на отговорността на ответника.

В конкретния случай съдът приема, че по делото не са налични доказателства и за трите предпоставки.

На първо място, съдът приема, че по делото не са налице доказателства за нарушена норма на Съюза, която да предоставя права на „АУТОТЕСТ“ ЕООД вкл. не е налице нарушение на чл.68 от Регламент (ЕС) 2018/858. В този смисъл е основателно възражението на ответника, че нормите, от които черпи права ищеца не създават права за частно правни субекти, а по същество създават правила за държавите членки на ЕС.

В случая се твърди нарушена нормата на чл.68 от Регламент (ЕС) 2018/858, озаглавена „Оправомощаване на техническите служби“. Съгласно тази норма - т.1 органите по одобряване на типа опровомощават технически служби за една или повече от следните категории дейности в зависимост от тяхната област на компетентност:

а) категория А: изпитванията, посочени в настоящия регламент и в регулаторните актове, изброени в приложение II, които техническите служби извършват на собствени съоръжения;

б) категория В: надзор при извършването на изпитванията, което включва подготовка на изпитванията, посочени в настоящия регламент и в актовете, изброени в приложение II, когато тези изпитвания се извършват с оборудване, персонал и средства на производителя или на трети лица;

в)категория С: редовна оценка и редовно наблюдение на процедурите на производителя за контрол на съответствието на производството;

г)категория D: надзор или извършване на изпитвания или контролни проверки за целите на наблюдението на съответствието на производството.

В т.2 е предвидена възможност всяка държава да оправомощи орган по одобряване на типа да изпълнява ролята на техническа служба по отношение на една или няколко от категориите дейности посочени в параграф 1. Техническата служба се създава съгласно националното право на дадена държавна членка и притежава юридическа правосубектност, с изключение на техническите служби, които са част от орган по одобряване на типа, и с изключение на акредитирана техническа служба на производителя, както е посочено в чл.72 (т.3). Техническата служба сключва застраховка за покриване на отговорността за своите действия, освен ако отговорността се поема от нейната държава членка съгласно нейното национално законодателство, или ако държавата членка е пряко отговорна за оценката на съответствието (т. 4). Технически служби на трета държава, различен от оправомощените по чл.72, могат да бъдат оправомощени и нотифицирани наКомисията за целите на чл.74 само ако в двустранно споразумение между Съюза и въпросната трета държава е предвидена възможност за оправомощаване на тези технически служби. Това не следва да възпрепятства тази техническа служба, създадена съгласно правото на държавата членка в съответствие с параграф 3 от настоящия член, да създава поделения в трети държави, при условие, че тези поделения са под прякото управление и контрол на опровомощената служба (т.5) .

Същевременно съгласно чл. 67 т.1 от Регламент (ЕС) 2018/858, озаглавен „Орган по одобряване на типа, отговарящ за техническите служби“, изрично е предвидено от европейския законодател, че органът по одобряването, оправомощен от държавата членка в съответствие с чл.6 пар.2 отговаря за оценката, оправомощаването, нотифицирането и извършването на наблюдение на техническите служби, включително когато е уместно, на подизпълнители или поделения на тези технически служби. Органът по одобряване на типа може да реши оценката и наблюдението на техническите служби, и когато е целесъобразно, на подизпълнители или поделения на тези технически служби, да се извършват от национален орган по акредитация.

Съгласно чл.73 от Регламент (ЕС) 2018/858 кандидатстващата техническа служба подава заявление до органа по одобряване на типа на държавата членка, в която желае да бъде оправомощена, в съответствие с приложение III, допълнение 2, точка 4, като посочи категориите дейности, за които кандидатстващата техническа служба е завила желание да бъде оправомощена. Преди да оправомощи службата органът по одобряване на типа или националния орган по акредитация оценява техническата служба в съответствие с контролен списък на оценка, който обхваща най-малко изискванията в допълнение 2 към приложение III вкл. оценка на място в помещенията на кандидатстващата техническа служба. В случаите, когато оценката се извършва от национален орган по акредитация, кандидатстващата служба представя валиден сертификат за акредитация и съответния доклад за оценка за изпълнение на изискванията по допълнение 2 към приложение III. В случай, че оценката се извършва от орган по одобряване на типа, последният назначава екип за съвместна оценка, състоящ се от представители на органите на одобрение на типа на най-малко още две държави членки, както и представител на Комисията.

Гореизложеното обуславя извод, че за да се гарантира ефективното прилагане на изискванията за одобряване на типа, в Регламент (ЕС) 2018/858 са включени правила за подобряване на изискванията по отношение на компетенцията, задълженията и дейността на техническите служби, които извършват изпитвания за одобряване на типа на превозното средство под отговорността на органите по одобряването вкл. оценяването на място на техническата служба, както и контрол и наблюдение на техническите служби. Именно поради Регламент (ЕС) 2018/858 включва права и задължения за отделните държави членки – чл. 6 т.1, като е предвидено създаването на административни органи – орган по одобряването и орган за надзор на пазара и е дадено легално определение за „техническа служба“ – чл.3 т.38 и „национален орган по акредитация“ – чл.3 т.39, съгласно чл.2, т.11 от Регламент (ЕО ) №765/2008.

Същевременно съгласно чл. 89 от Регламент (ЕС) 2018/858 техническите служби, оправомощени преди 04.07.2018г. са предмет на оценка посочена в чл.73. Оправомощаването на техническите служби, които са били оправомощени пред тази дата, се подновява до 05.07.2022г., ако тези технически служби съответстват на съответните изисквания, определени в регламента. Валидността на оправомощаването на технически служби, извършено преди 94.07.2018г., изтича до 06.07.2022г.

Цитираните по-горе норми от регламента обуславят извод, че са налице публично правни норми, относими и въвеждащи задължения към съответните държави членки да определят орган по одобряване на типа, отговарящ за техническите служби, както и да приведат националното законодателство в съответствие с европейското такова. С посочените по-горе норми и особено чл.68 от Регламент (ЕС) 2018/858 не се предоставят права на частно правни субекти, какъвто несъмнено е „АУТОТЕСТ“ ЕООД. На съответната държава членка е предоставена свобода да регламентира одобряването и надзора на пазара на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компонент и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, за постигане на основните цели, а именно хармонизиране, ефективно и правилно функциониране на вътрешния пазар, лоялна конкуренция и осигуряване на високо ниво на безопасност и на опазване на околната среда.

Следва да се отбележи обстоятелството, че съгласно чл.138, ал.2 от Закона за движението по пътищата изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е определен от българския законодател за компетентен орган за одобряване на типа на нови превозни средства, системи, компоненти и отделни технически възли и именно ИААА е компетентен орган по прилагане на Регламент (ЕС) 2018/858. Действително съгласно чл.138, ал.4 от ЗДвП министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията издава наредби за условията и реда за одобряване на типа на нови пътни превозни средства, системи, компоненти и отделни технически възли, за индивидуално одобряване на нови превозни средства, както и наредби за осигуряване на прилагането на регламенти на ЕС в областта на одобряването на типа на превозните средства. Същевременно с измененията в бр.41 от Д.в. №41/10.05.24г. пар.11, в сила от 10.05.2024г., изпълнението на закона е възложено съвместно на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на министъра на вътрешните работи, на министъра на образованието и науката, на министъра на правосъдието, на околната среда и водите, на областните управители и кметовете на общини.

Постигането на съответствие на регламента в българското законодателство с определенията, предвидени в Регламент (ЕС) 2018/858, обаче не е в правомощията на министъра на транспорта, а е обусловено от волята на българския законодател, който следва да измени легални дефиниции, за да регламентира процедури за установяване на съответствието на превозните средства, за издаване на удостоверение за оправомощаване на техническа служба, за срока на валидност на удостоверението, за ограничаване, спиране и прекратяване на дейността на техническата служба, да уреди контролните правомощия на министъра на транспорта и съобщенията, като се добавят правомощия за контрол на съответствието на издаваните от техническите служби документи и др.

Към настоящия момент техническите служби извършват дейности по проверка на превозни средства изцяло за целите на процедурите за индивидуално одобряване на нови превозни средства, изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирали извън държавите - членки на Европейския съюз, друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария. От цитираните дейности единствено процедурите за индивидуално одобряване на нови превозни средства попадат в обхвата на Регламент (ЕС) 2018/858, а останалите две процедури се извършват изцяло съгласно националното законодателство, а именно Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (обн., ДВ, бр. 21 от 01.03.2013 г.).

Регламент (ЕС) 2018/858 се прилага пряко в държавата членка, но е задължение на държавата, произтичащо от правото на ЕС да осигури чрез законодателство си правилно и ефективно функциониране на системата за одобряване на превозни средства, системи, компоненти и отделни технически възли. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като орган на изпълнителната власт, е единствено овластен да осъществява държавната политика, зададена от законодателния орган, в рамките на правомощията си. Основателно е в този смисъл възражението на ответника, че по делото не се сочи какви са били дължимите действия по прилагането на коя да е норма от Регламент (ЕС) 2018/858 вкл. чл.68 от страна на министъра, които органът е пропуснал да извърши, поради което не се доказа дължимо действие, което не е осъществено и е довело до вреда.

С оглед на изложеното по-горе съдът приема, че не са налице доказателства за осъществени предпоставките от състава на чл.2в от ЗОДОВ – нарушена норма на ЕС, която предоставян на права на частноправен субект, нарушението на нормата да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда.

На следващо място, съдът не споделя становището на ищеца, че „АУТОТЕСТ“ ЕООД е претърпяло имуществени вреди. Твърденията за изплатена неустойка от 150 000 евро по Договор за поръчка и съвместна дейност от 19.08.2017г. и Анекс 01/03.10.2020г. към него не се доказва от писмените доказателства вкл. от заключението на вещото лице, което установява, че липсва осчетоводяване на сумите, за които се твърди, че са платени от името на дружеството от трети лица в полза на В. К. А..

Основателно е възражението на ответника, че представеният договор за поръчка и съвместна дейност от 19.08.2017г. и сключеният към него анекс от 03.10.2020г. не са с достоверна дата по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.181, ал.1 от ГПК, частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Датата и мястото на съставяне на частния документ не се ползва с обвързваща доказателствена сила за разлика от официалните документи.Представеният по делото договор за поръчка и съвместна дейност и анексът към него са частни документи и по смисъла на чл. 181 ГПК и нямат достоверна дата за трети лица. Датата на съставянето им следва да се проверява в съвкупност с останалите доказателства, имащи достоверна дата, както и в съвкупност с всички останали събрани доказателства. В случая няма доказателства относно обстоятелството, че договорът е сключен преди датата на подаване на заявленията пред ИААА вкл. това през 2021г., като за съществуването на подобно споразумение са налични доказателства едва през 2023г при образуването на исково производство пред ОС-Плевен - т.д.№ 6/2023г. т.е. до датата на предявяване на иска на 24.01.2023г. и прилагането към исковата молба на копие от процесното съглашение, последното няма достоверна дата за третите лица, поради което им е непротивопоставимо. Последното и обстоятелството, че договорът е сключен с лице, с което представляващият дружеството се намира в роднинска връзка по сватовство, обуславят извод на съда, че не следва да се приеме за доказателство за сключването му преди датата на подаване на заявлението с рег.№ 4305-22-8/06.08.2021г. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. В случая дружеството се явява длъжник по договора, поради което освен с оспорващото го трето лице – ответника и той носи доказателствената тежест за установяване на факта на коя дата е сключен договора вкл. дали е съставен преди или след образуването на административно производство през ИААА. Доказателства в подкрепа на факта, че договорът е сключен преди подаване на заявлението до ИААА на 06.08.2021г. не са представени по делото, поради което съдът приема, че ищецът с поведението си изцяло е допринесъл за настъпването на неизгодни правни последици в правната му сфера.

Основателно е и възражението на ответника, че ищецът не представя доказателства както за изпълнението на договора с В. К. А., така и за професионална компетентност на последния в областта на изработката на софтуер за управление на техническа служба по Регламент (ЕС) 2018/858. Видно от представените от В. К. А. документи на л. 689-705, не се установява третото неучастващо по делото лице да има нужната квалификация в областта на типа на моторните средства и техните ремаркета, както и на системи компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, както и на софтуер за управление на техническа служба по Регламент (ЕС) 2018/858. Представените доказателства за професионална квалификация и образование не удостоверяват компетентност, необходима за изпълнение на Договора от 16.04.23г. между „АУТОТЕСТ“ ЕООД и В. К. А.. Действително съгласно националната класификация на областите на образование и обучение е направено разграничение между област 0613 „Анализ и разработване на софтуер и софтуерни приложения“ и област 0713 „Електротехника и енергетика“, която обхваща изучаването на инсталирането, поддържането, ремонта и диагностиката на повреди в електрическите мрежи и свързаните с тях оборудване за бита, търговки обекти и промишлени предприятия, монтаж и поддържане на надземни и подземни мрежи за пренос и разпределение на електроенергия, изучаване на производството на електроенергия и топлинна енергия, вентилационна и климатична техника, топло- и масообменни апарати и системи за индустриални технологии, но изрично предвидено, че в последната област не се включва изучаването на електрически системи на моторни превозни средства. Изучаването на електрически системи на МПС са включени в област 0716 „Моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства“. По делото не са налични доказателства и за обучение в областта „Анализ и разработване на софтуер и софтуерни приложения“ и в областта на моторните превозни средства, поради което съдът приема, че третото неучастващо в делото лице не притежава подходяща образователно квалификационна степен и опит, които да му позволяват да изпълни предмета на договора. Вписаното в трудов договор на л. 704 от делото, че е назначен на позиция „инженер по техническо обслужване“ без конкретна информация в какво се състоят правата и задълженията му по трудовото правоотношение не обуславят извод за компетентност за изпълнение на задълженията по т. 2.5 от договора – да изготви софтуер за управление на дейността на техническата служба, който софтуер с функции за идентификация на техническите специалисти, участващи в проверките; избор на вида на издавания протокол за необходимите проверки/изпитвания; автоматично генериране в протокола на пореден номер, начало на проверките, дата, час минута; електронно въвеждане на техническите характеристики на ППС необходими за извършване на проверки/ изпитванията; дата на първоначалната регистрация на ППК, ако има такива; собственик на ППС/ лицето, представило ПП за проверки/изпитвания; резултати от извършените проверки; извеждане на резултатите от изпитвания/проверки на хартиен носител; запазване на определен брой цифрови графични изображения на ППС-то с ясно различим VIN код или регистрационен номер, ако има такъв; генериране на регистър, справки и др., както и след въвеждане в експлоатация на софтуера да поддържа неговата функционалност.

Представеното заверено копие на приемно-предавателен протокол по т.д. №6/23г. по описа на ОС-Плевен включва електронен носител USB 2.0 Flash drive със съхранени всички нормативни документи посочени в изготвеното заявление и софтуер за управление на дейността, чийто функционалности не са проверени. По делото обаче не се представи протокол по чл. 2.7 от договора, за успешно преминаване на проверка на функционалността на софтуера, както и достъп за експертно заключение от вещо лице.

На следващо място съдът приема, че не са налице доказателства и за заплащане на уговорената неустойка за неизпълнение съгласно раздел IV, т.2, изр.2 от Договор за поръчка и съвместна дейност от 19.08.2017г. и Анекс 01/03.10.2020г. и настъпили имуществени вреди в размер на 150 000 евро за оищеца. Вещото лице установило, че няма извършени плащания от дружеството „АУТОТЕСТ“ ЕООД в полза на физическото лице В. К. А.. Същевременно в счетоводството на дружеството няма осчетоводени плащания, а отразени по вътрешно разчетни сметки 493- Други вътрешни разчети и по сметка 422 - I подотчетни лица с основание погасяване на задължения в размер на 293 374.50 лв. равностойност на 150000 евра т.е. вписването отразява възможността за настъпване на разход в този размер, но не и реалното му извършване.

Липсват доказателства по делото и за пряка причинно-следствена връзка между твърдянато нарушение и евентуалната, претърпяна от частноправен субект, вреда, тъй като видно от материалите по делото административното производство по заявление рег.№ 4305-22-8/06.08.2021г. не е приключило понастоящем.

Исковото производство по ЗОДОВ се провежда при спазване на принципа на състезателното начало – чл. 8, ал. 2 от ГПК. В случая ищецът не доказа, при условията на пълно и главно доказване, фактите, на които основава своите искания и всички обстоятелства, свързани с фактическия състав на отговорността на ответника за нарушаване на правото на ЕС включително неправомерност на поведението на ответника, негови органи и/или длъжностни лица, изразяващо се в нарушение на правна норма, която има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти и обосновка, че това нарушение е достатъчно съществен, наличие на вреда, обоснована като реална и сигурна, и пряка причинно-следствена връзка между твърдяното поведение/нарушението на задължението, за което носи отговорност държавата, и претендираната вреда.

Ето защо исковете на „АУТОТЕСТ“ ЕООД за сумата от 150 000 евро и законна лихва върху главницата, считано от 07.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.

Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Предвид изхода на спора, на ответника се следва присъждането на юрисконсултско възнаграждение и направените разноски за вещо лице. Искането е направено своевременно – в отговора по чл.131 от ГПК, като в производството по делото защитата на ответника е осъществена от юрисконсулт, надлежно упълномощен съгласно представено по делото пълномощно. Ето защо, „АУТОТЕСТ“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на МТС юрисконсултско възнаграждение в размер на 16650 лв., определен съобразно чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал.2 т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и сумата от 500 лв. за вещо лице или общо 17150 лв.

Воден от горното, Административен съд –Плевен, ІX-ти състав,

ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.2в, ал.1 т.1 пр.1 вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ вр. чл.4, пар.3 от ДЕС и чл.86 от ЗЗД от „АУТОТЕСТ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Белене, п.к.5930, ул.“Хан Аспарух“ №9, чрез представляващ С. Й. Д., за осъждане на Министерство на транспорта и съобщенията, адрес: гр.София, 1000, ул.“ Дякон Игнатий“ №9, да заплати сумата от 150 000 евро, съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от нарушено право на ЕС по чл.68 от Регламент (ЕС) 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018г. относно одобряването и надзора на пазара на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, подходящи за такива превозни средства, за изменение на регламенти (ЕО) №715/2007г. и (ЕО) №595/2009 и за отмяна на Директива 2007/46/ЕО /Регламент (ЕС) 2018/858, чрез неупражняване от министъра на транспорта и съобщенията на правомощия в областта на транспорта, като не е определил условията и реда за одобряване на типовете пътни превозни средства и изменението на тяхната конструкция, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА „АУТОТЕСТ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Белене, п.к.5930, ул.“Хан Аспарух“ №9, чрез представляващ С. Й. Д., да заплати на Министерство на транспорта и съобщенията, адрес: гр.София, 1000, ул.“ Дякон Игнатий“ №9, сумата от 17150 (седемнадесет хиляди сто и петдесет) лв. деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице по назначена съдебно икономическа експертиза.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.