МОТИВИ ПО НОХД № 560/2018 г. по описа на ПОС
КЪМ ПРИСЪДА № 34 от
26.03.2018г
Срещу подсъдимия А.М.Н., е
внесено обвинение от Окръжна прокуратура гр.Пловдив за престъпление по чл. 304а, вр.чл.304 ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК за това, че на 13.03.2018г
в гр.Пловдив направил опит да даде подкуп-пари на стойност 70 лева, на
полицейски орган – младши инспектор П.Н.Н., на длъжност „старши полицай в група
„Охрана на обществения ред” /ООР/ към V-то
Районно управление на Областна дирекция на МВР гр.Пловдив, за да не извърши
действие по служба, а именно да не състави акт за установяване на
административно нарушение по чл.6 от Закона за българските лични документи на З.К.Г.
***, при който опит не са настъпили исканите от дееца общественоопасни
последици по независещи от волята му причини.
Разследването в досъдебната фаза е било водено като
бързо производство. Съдебното производството е проведено съгласно правилата на
чл.358-359 от НПК с провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на глава
27- чл.371, т.2 от НПК, след като подс.Н.
в съдебно заседание е признал всички факти от обвинителния акт и се е съгласил
да не се събират доказателства за същите, като се е отказал от разглеждане на
делото по общ ред.
В хода на съдебните прения прокурорът заявява, че обвинението е доказано по несъмнен
начин. Сочат се смекчаващи вината обстоятелства
липсата на отегчаващи такива и се иска съдът да определи наказание при
условията на чл.58, ал.4, вр. чл.55 от НК- Пробация, съставена от двете
задължителни пробационни мерки за срок от седем месеца.
От своя страна защитника на подсъдимия се
солидализира с искането на прокурора като акцентира върху субективната страна
на престъплението, а именно подбудите на подсъдимия, поради които той извършил
престъплението. Иска се наказанието на Н. да бъде определено при условията на
чл.55 от НК, като на същото основание да не се налага кумулативното по-леко
наказание глоба.
Подс.Н. поддържа
исканията на своя защитник и моли за справедливо наказание.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
А.М.Н., роден на *** ***, турчин по етнически
произход, български гражданин, работещ, женен, със средно образование, неосъждан, ЕГН **********.
На 13.03.2018г около
16.40ч подс.А.Н. и свид.З.Г. седели в лек автомобил марка „БМВ”, спрян в
близост до бл.**, вх.**. в жк.Т.. По
повод постъпил сигнал по същото време в Пето РПУ гр.Пловдив за съмнителни лица
в лек автомобил, които вероятно употребяват наркотици, на място пристигнали
дежурните полицаи към група ООР при Пето РУП на МВР гр.Пловдив- свид.Н. и свид.А..
Двамата изпълнявали задълженията си като автопатрул на територията на жк.Т..
При проверката на постъпилия сигнал те установили спрелия лек автомобил БМВ с
двете лица- мъж и жена на задната му седалка. След като полицейските служители се
представили поискали документи за самоличност на заварените лица. Мъжът представил свидетелство за управление на МПС,
от което се установила самоличността му като А.М.Н., а жената заявила, че не
носи документи в себе си. След направена справка от полицейските служители била
установена самоличността на жената като З.К.Г., а тази на подсъдимия била
потвърдена. Проверката била извършена и на лекия автомобил, но наркотични
вещества или забранени от закона предмети не били открити. Тогава свид.П.Н.
заявил, че ще състави акт за административно нарушение на З.Г., тъй като тя не
представила български личен документ при поискване. Двамата полицейски
служители отишли до служебния си автомобил „Опел Астра” с рег.№**АМ, като свид.Н.
влязъл в колата, седнал на шофьорското място, а свид.А. останал извън
автомобила. Свид.Н. извадил бланките за съставяне на акт за административно
нарушение като в този момент към него се приближил подс.Н., с две банкноти в
ръка, които държал разперени. Подс.Н., държейки тези банкноти казал на свид.Н.:
„Старши, да почерпя. Не пишете никакви актове”. Свид.Н. му отвърнал, да си
прибира парите, за да не стане по-лошо. Подс.Н. се отдалечил и прибрал парите
си в кожено калъфче, но само 5-10 секунди по-късно се върнал отново при свид.Н.
и му казал : „Старши, имам 70лв, вземете ги да се почерпите”, след което
извадил банкнотите от калъфчето, клекнал до шофьорската врата на полицейския
автомобил, която била отворена и хвърлил банкнотите в краката на свид.П.Н.. Последният
видял как подс.Н. хвърля две банкноти от 50 и 20лв пред шофьорската седалка,
след което казал на колегата си да задържи Н., а той уведомил дежурната част на
районното управление за станалото. На място пристигнал разследващ полицай,
който извършил оглед на местопроизшествие и от описаното място иззел две
банкноти: банкнота с номинал 50лв с №АИ6468532 и банкнота с номинал 20лв с
№БП5744340. С това действие било образувано БП 114/2018г по описа на Пето РУП
на МВР.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
От наличните по
делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата,
предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява авторството на деянието, предмет на доказване по настоящото наказателно
производство, времето, мястото и
начина на
извършването му. Така описаната фактическа обстановка се установява от
събраните доказателства в досъдебното производство -
доказателствата, възпроизведени в показанията на свидетелите П.Н., Б.А., З.Г.. Показанията
на тези свидетели са вътрешно непротиворечиви и напълно кореспондиращи помежду
си. Същите се подкрепят и от писмените доказателствени средства- протокол за оглед
на местопроизшествие, както и от иззетите при същия веществени доказателства- банкнота с номинал 50лв
с №АИ6468532 и банкнота с номинал 20лв с №БП5744340. Фактическите изводи от тази доказателствена
съвкупност се подкрепят и от обясненията на подсъдимия, който разказва и какви
са били мотивите му за осъществяване на тези противоправни действия от негова
страна. Всички посочени доказателства кореспондират напълно помежду си, водейки
към еднопосочен извод за авторството и вината. Не са налице противоречия, които
да бъдат обсъдени от настоящия съд.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така възприетата и установена фактическа обстановка съдът счита, че подсъдимият А.М.Н., е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл. 304а,
вр.чл.304 ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК като на **.2018г
в гр.П.е направил опит да даде
подкуп-пари на стойност 70 лева, на полицейски орган – младши инспектор П.Н.Н.,
на длъжност „старши полицай в група „Охрана на обществения ред” /ООР/ към V-то
Районно управление на Областна дирекция на МВР гр.Пловдив, за да не извърши
действие по служба, а именно да не състави акт за установяване на
административно нарушение по чл.6 от Закона за българските лични документи на З.К.Г.
***, при който опит не са настъпили исканите от дееца общественоопасни
последици по независещи от волята му причини.
От обективна страна безспорно
и категорично се установява, че подсъдимия Н. на посочената по-горе дата и
място е извършил действия на даване на парична сума спрямо лице, което
представлява полицейски орган, които действия са достатъчни за да премине
паричната сума във владението на този полицейския служител. С тези действия
подсъдимият започнал изпълнението на престъплението, което обаче останало в
стадия на опита, тъй като тази форма на изпълнителното деяние предполага
осъществяване и на насрещни действия на приемане от лицето, на което се дава
подкупа, каквито действия в случая не са били реализирани /съгласно новата
незадължителна съдебна практика - Решение 152 от 02.06.2017г на ВКС по н.д.
№325/2017г, IIн.о./. Субектът на подкупа не е приел
противозаконната облага, макар престиращия облагата да е направил всичко
зависещо от него.
От субективна страна подсъдимия А.Н.
е извършил престъплението умишлено при форма
на вина пряк умисъл. Подсъдимият Н. е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, а
именно, че чрез същото засяга дейността на държавните органи, оправомощени да
следят за спазването на законите и да установяват административни нарушения,
извършвани от гражданите. Той предвиждал
общественоопасните последици от поведението си – въздействието, което
оказал спрямо полицейски орган- свид.Н., чрез даване на подкуп под формата на
парична сума в размер на 70лв, по който начин съзнавал, че влияе върху същия
полицейски орган в насока той да не извърши действието, което службата му
вменява. В същото време той искал и пряко целял настъпването именно на този
резултат. Тъй като престъплението при тази форма на изпълнителното деяние е
такова изискващо необходимо съучастие, обществено опасните последици искани от
подсъдимия не настъпили и престъплението останало недовършено, причините за
което обаче се намират извън волята на подс.Н.. За да извърши престъплението подсъдимият
Н. е действал подбуден от желанието си да помогне на свид.З.Г. по начин, че да
й спести личните и семейни проблеми, които било възможно да настъпят в резултат
на административното й санкциониране от страна на полицейския служител. Подс.Н.
е годен субект на това престъпление, което може да бъде осъществено от всяко
наказателноотговорно лице, какъвто е и този подсъдим по смисъла на чл.31 от НК.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното
престъпление по по чл. 304а, вр.чл.304 ал.1, от НК, законодателят е определил наказание “лишаване от
свобода” до десет години и „глоба” от
петнадесет хиляди лева.
При определяне на наказанието, съдът прецени наличните по делото смекчаващи
вината обстоятелства, с оглед
преценка на конкретна тежест на извършеното и
налагането на онова наказание, което най-добре отговаря на целите по чл.36 от НК. Подс.Н. е с чисто съдебно минало, трайно трудово ангажиран, семеен и с две
деца. Същевременно той направил самопризнания още във фазата на досъдебното
производство, като от същите и от доказателствата по делото се установява, че е
действал с намерение да спести възможните неприятности на свид.Г., обезпокоен
за същата и за обстоятелството, че той я отклонил от пътя й в момент когато тя
отивала към детската градина за да прибере детето си. Загрижен не толкова по
въпроса Г. да избегне административна отговорност за съответното нарушение, а
за това, че санкционирането й ще доведе до закъснението й и ще й навлече
семейни неприятности, подс.Н. решил да действа, чувствайки се отговорен за
това, че лично той убедил Г. да го последва на това място, на което ги заварили
полицейските служители. Извършеното от подсъдимия при тази фактическа
обстановка разкрива ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца.
Съдът не установи наличие на каквито и да е отегчаващи
вината обстоятелства.
Не са налице предпоставките за приложение на
института по чл.58, б.“а“ от НК тъй като опитът за даване на подкуп е довършен,
а престъпният резултат не е настъпил единствено по причини извън поведението на
дееца.
При тези многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, съдът счете, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се
оказало несъразмерно тежко спрямо дееца. Налице са условията за приложението на
чл. 55 от НК поради многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Тъй като чл.55 НК в случая е по-благоприятен за дееца, давайки възможност за определяне на по
леко по вид наказание, то съдът приложи именно неговите разпоредби на основание
чл.58а, ал.4 от НК. Съдът счете, че наказанието лишаване от свобода на подс.Н.
следва да се замени с наказание Пробация, съставено от двете задължителни
пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, в размер близък до
минимално определения срок на изтърпяване, а именно седем месеца. На основание
чл.55, ал.3 от НК съдът прецени, че не е налице необходимост от налагане на
по-лекото наказание „глоба“. В конкретния случай това наказание според съда не
би способствало за постигане на целите на чл.36 от НК, а би се оказало
прекомерна наказателноправна репресия съобразно обществената опасност на деянието
и дееца. Така
определеното наказание съдът намира за справедливо и достатъчно с оглед
степента на обществена опасност на деянието и дееца.
На основание чл 59, ал.2, вр. ал. 1, т.1 от НК съдът приспадна от така наложеното на подс.Н. наказание Пробация времето, през което същият е бил задържан за
срок от 24ч по ЗМВР .
На основание чл.307а НК, съдът отне веществените
доказателства предмет на престъплението- банкнота с номинал 50лв с №АИ6468532 и банкнота с
номинал 20лв с №БП5744340.
Тъй като разноски в
досъдебната и съдебната фаза не били направени съдът не присъди такива.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: