РЕШЕНИЕ
гр.
София, 18.07.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-13 състав в публично заседание, проведено
на двадесет и седми април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
при
секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 4397/2015 г. по
описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане са обективно
съединени искове с правно основание чл. 226 от Кодекс за застраховането –
отменен (КЗ – отм.) във връзка с чл. 171 от Закона за устройство на територията
(ЗУТ) и обратен иск с правно основание чл. 227 т. 3 КЗ (отм.).
Производството
е образувано по искане от името на „И.”
ЕООД срещу „З.А.Б.“. Ищецът
твърди твърди, че възложил на „С.Г.“ ООД да изгради до степен груб строеж
търговско-складова база с офисна част в гр. В.. През месец август 2008 г. са
констатирани недостатъци, довели до спиране на строителните работи на обекта.
Ищецът възложил упражняване на строителния надзор на „Р.“ ЕООД. Твърди се също
така ответникът да е бил привлечен като трето лице помагач на страната на „Р.“
ЕООД. С влязло в сила решение „Р.“ ЕООД и „С.Г.“ са осъдени да заплатят на
ищеца сумата 279265,88 лв. – необходими средства за привеждане на строежа в
съответствие с нормативните изисквания и привеждането му в състояние,
позволяващо ползването му по предназначение. Ищецът твърди ответникът да е
застраховал при условията на З.ължителна застраховка на професионалната отговорност
„Р.“ ООД съгласно полица № 13180090360000027 с период на действие от 18.07.2009
г. до 17.07.2010 г., с оглед придаденото от чл. 171 ЗУТ покритие преди датата
на сключване на договора или считано от 15.07.2004 г. Претендира сума в размер
на 150 000 лв. Ищецът поканил ответника да заплати сумата, но не сторил
това в рамките на нормативно утвърден 15-дневен срок, поради което претендира
обезщетение за периода 31.01.2015 г. – 22.06.2015 г. в размер на 5964,00 лв. Претендира
и законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата. Както и разноските по делото.
В
отговор по исковата молба ответникът не оспорва, че договорът за застраховка е
сключен както и досежно размера на застрахователното събитие, но прави
възражение за изтекла петгодишна погасителна давност. Счита, за приложим
предходно сключен договор с полица № 13180080360000033 и период на покритие
18.07.2008 г. – 17.07.2009 г. Сочи, че именно въз основа на този договор е
ангажирано участието му като трето лице помагач на страната на „Р.“ ЕООД в
предходно приключилия процес. Излага довод, че застрахователното покритие
обхваща предявени претенции за неправомерни действия или бездействия на
застрахования при или по повод изпълнение на негови З.ължения, извършени в периода
от ретроактивната дата до сключването на договора.
В
отговор по исковата молба процесуалният представител излага довод, че
последващо сключеният договор води до продължаване срока на валидност на
предходно сключената застраховка и единствено води до промяна на ретроактивната
дата. Счита, че нормата на чл. 172 ал. 1 т. 2 ЗУТ касае вреди, настъпили преди
сключване на първата застраховка и е неприложима при последващо сключена
застраховка, след като се включва в периода на ретроактивното й действие. Досежно
давностния срок счита за приложимо правилото на чл. 20 от НУРЗЗПС.
В
процеса е приет за съвместно разглеждане и обратен иск, предявен от „З.А.Б.“
срещу „Р.“ ЕООД. Ищецът твърди да е договорено самоучастиев размер на 10 %,
което при установения размер на отговорността на ответника определя на
15 000 лв. „З.А.Б.“ дължи да докаже тези обстоятелства. Сочи, че в случай
на уважен иск при нормативно утвърдената забрана да противопостави на
пострадалия договореното самоучастие, претендира застрахованият да му
възстанови тази сума при евентуално присъденото обезщетение и след изплащането
му, ведно със законна лихва от датата на предявяване на обратния иск до
окончателното изплащане на сумата.
В
отговор на обратния иск от името „Р.“ ЕООД се излага довод, че ищецът няма
възможност да претендира сумата преди да плати. По същество навежда довод за
нищожност на клаузата за самоучастие поради противоречие на чл. 194 ал. 5 КЗ
(отм.) и на целта, произтичаща от глава Десет на ЗУТ и НУРЗЗПР, които специални
актове счита да не установяват подобна възможност.
В
съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищеца – адв.
С. поддържа исковете. Претендира разноски като представя и списък. Навежда
доводи в писмени бележки.
Процесуалният
представител на ответника – юрк. Лазаров оспорва исковете по съображенията,
обосновани в отговорите по исковата молба. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и разноски по обратния иск като представя и списък.
Процесуалният
представител на „Р.“ ЕООД – адв. Д., оспорва обратния иск по предходно
наведените съображения.
Наведените от „Р.“ ЕООД възражения не засягат правото
на ищеца да търси защита, а предпоставките за утвърждаване на твърдяното
вземане. Ето защо съдът като съобрази фактическите твърдения и доводите на
страните, събраните по делото писмени доказателства, относими към въведения в
процеса спор и преценени правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и доказателствата налагат извод,
че с влязло в сила решение № 1793/14.12.2012 г. на Варненски окръжен съд „Р.“
ЕООД е осъдено солидарно със „С.Г.“ ООД да заплати сумата от 279 265,88 лв. –
необходими средства за привеждане на строеж на обект: търговско-складова база с
офисна част в УПИ № ІІІ-1062 кв. 12 по плана на ЗПЗ гр. В., в съответствие с
нормативните изисквания и във вид и състояние, които биха направили неговото
използване по предназначение. Решението е постановено при участието на ответника
като трето лице помагач на страната на „Р.“ ЕООД като съгласно чл. 223 ал. 2 ГПК установеното от решаващия съд в мотивите обвързва настоящия. Съдът е
установил, че вредите са резултат на неизпълнени З.ължения по договор за
строителен надзор, довело до полагане на бетон при неспазване на тихнечески
правила за това, неизпълнение на одобрени проекти – липса на усилители в
скритети ивици между колоните. Установено е, че бетонът е полаган в периода м.
10.2007 г. – м. 02.2008 г., а на 02.04.2008 г. за строежа е съставен акт обр.
14. През м. 08.2008 г. са констатирани недостатъци по изпълнението, довело до спиране
на работата по проекта с дадени З.ължителни предписания за отстраняването им.
Няма спор също така, че за периода от 00:00 ч. на
18.07.2009 г. до 24:00 ч. на 17.07.2010 г. е писмено е изразено съгласие З. „А.Б.“
да застрахова „Р.“ ЕООД по застраховка „Професионална отговорност в
проектирането и строителството“ в качеството му на консултант, извършващ
строителен надзор при застрахователно покритие съгласно действащата нормативна
уредба. Договорен е лимит за едно събитие – 150 000 лв. и 10:00 %
самоучастие на застрахования.
При възприетата фактическа обстановка от правна страна
съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 226 ал. 1 КЗ (отм.) вр.
чл. 171 КЗ (отм.).
Обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията
си в процеса сочат да са се проявили при действието на Кодекса за
застраховането, обнародван в „Държавен вестник“ бр.103 от 23.12.2005 г., поради
което и следва да бъде приложен в случая. Нормата на чл. 226 ал. 1 КЗ (отм.) овластява
пострадалия, спрямо когото е отговорен застрахованият, да поиска обезщетение
непосредствено от застрахователя. Нормата на чл. 171 ЗУТ утвърждава З.ължителен
характер на застраховката като определя и обхвата на застрахователното покритие.
Ето защо и твърдяното вземане предполага да бъде установено в процеса претърпяна
от ищеца вреда, проявила се в рамките на действие на договора за застраховка, произтекла
от неправомерно действие или бездействие при или по повод изпълнение на З.ълженията
на застраховано при ответника лице.
Страните не спорят, а и се установява, че „Р.“ ЕООД е
застрахован при ответника при условията на чл. 171 ЗУТ като съдържанието на
правоотношението е детайлизирано в Наредба за условията и реда за задължително
застраховане в проектирането и строителството. Няма също така спор за
установено вредоносно поведение на застрахованото при ответника лице. Спорът е
ограничен до правните въпроси за обхвата на застрахователното покритие по
специалната застраховка за професионална отговорност и правилата за изчисляване
на давностните срокове.
Според буквата на чл. 172 ал. 1 ЗУТ застраховката
покрива отговорността на застрахования по писмени претенции, предявени в срока
на действие на застрахователния договор като обхваща вредоносни действия или
бездействия както в рамките на действие на договора за застраховка, така и в
рамките на периода между ретроактивната дата и момента на сключването му – до 5
години преди сключване на договора. Изрично въведеното покритие на
застрахователния договор за вреда, настъпила преди датата на сключване на
договора за застраховка е израз на общоутвърдения принцип с нормата на чл. 195 КЗ (отм.). Застрахователният интерес предполага бъдещо събитие. Доколкото обект
на покритие е отговорността на застрахования, предпоставка за бъде ангажирана е
възникналата вреда в чужд патримониум. Настъпилата вреда преди датата на
сключване на договора води до възникнало основание за ангажиране отговорността
на застрахования. Следователно липсва безусловно необходимото условие за
съществуване на застрахователно правоотношение, ангажиращо застрахователя да
понесе имуществената тежест.
Законодателят предписва задължение за сключване на
застраховка при дейности, съставляващи потенциален източник на опасност за
увреждане. Макар и задължителната застраховка да цели охрана интересите на
третите увредени лица, утвърденото от законодателя средство за обезпечаването
им е застрахователното правоотношение. Застрахователят кумулира средства, за да
обезпечи интересите на трето лице, чиято правна сфера би била увредена като
пряка и непосредствена последица от осъществяване на дейност. В тази насока е в
правото си както да определи условията, при които е готов да поеме конкретно
договорения риск – арг. от чл. 183 ал. 1 КЗ (отм.). Имущественото задължение на
застрахователя се основава именно на гарантираната му от закона възможност
както да формира целеви средства и да ги управлява с оглед поетия към третите
лица ангажимент, и да предписва конкретни мерки, насочени към ограничаване на
риска от настъпване на нежелания от правния ред резултат. Настъпилата вреда
преди датата на сключване на договора предполага вменено в отговорност на
застрахователя задължение да изпълни чужд, възникнал вече ангажимент. Макар и
възможна, тази правна връзка не би могла да произтече от застрахователно
правоотношение поради отсъствие на типичния за него елемент – бъдещо несигурно
събитие.
Нормата на чл. 172 ал. 2 КЗ (отм.) не утвърждава
отклонение от очертаното вече правило, а го потвърждава. Именно защото източник
на вредата се явява определена по съдържанието си дейност, то и
застрахователният интерес възниква с предприемането на тази дейност.
Същевременно особеностите на дейността предпоставя вероятност вредата да се
прояви впоследствие. Нормата на чл. 265 ал. 3 ЗЗД определя явилите се
недостатъци в строителните работи в рамките на 5-годишния период като основание
за ангажиране отговорността на изпълнителя на строителни работи за
отстраняването им. Следователно, изключението от типичното застрахователно
правоотношение касае периода на осъществяване на вредоносната дейност. По
силата на това изключение меродавно се явява действие или бездействие проявено
и преди датата на сключване на застрахователния договор. Застрахователното
събитие обаче се изразява в материализиране на потенциално възможния риск –
настъпила вреда в чужд патримониум.
Показателно в тази насока е и правилото на чл. 172 ал.
5 ЗУТ, ангажиращо задълженото лице, прекратило дейността, източник на потенциална
опасност, да сключи нова застраховка, покриваща хипотетично възможните вреди за
следващ този момент 5-годишен срок. С други думи, вероятността да настъпи вреда
сама по себе си обуславя застрахователно покритие, а проявлението й пряко
ангажира застрахователя да заплати обезщетение на третото ползващо се лице.
Самият закон ограничава периода на действие на
визираното за наложително застрахователно правоотношение – една година като
същевременно свързва отговорността на застрахователя с „писмени претенции“ в
рамките на действие на договора. Достъпните мотиви към законопроекта не сочат
на специфични интереси, чиято реализация да обуславя меродавност на момента на
предявяване на претенцията и формата, в която е направено. Използваният в
случая термин „писмени претенции“ се отклонява от принципно придаденото
значение на застрахователното правоотношение – да покрие реално претърпени
вреди в рамките на действие на застрахователния договор. Ето защо наложително е
изследване на самостойното му значение с оглед критериите на чл. 46 ал. 1 от
Закона за нормативните актове.
Буквалният прочит придава значение на отправена в
писмена форма претенция. Нормата не визира принципно утвърдения с оглед
застрахователното правоотношение негов елемент – причинена вреда на трети лица,
изрично очертан с текста на чл. 171 ЗУТ като непосредствено обезпечен интерес.
Изключената отговорност на застрахователя за вреди, настъпили преди датата на
сключване на договора обаче изключва възможността за извод, че правоимащият
може да избира кога да предяви претенцията си. При положение, че едва
проявлението на вредата обуславя застрахователното събитие, очевидно е, че
претенция преди този момент не е в състояние да доведе до реализация на зачетен
от правния ред интерес. Следователно, използваният термин, изразител на
действие, а не на елемент от фактическия състав на правоотношението, обуславящо
отговорността на застрахователя няма регулативен потенциал, за да бъде счетен
за меродавен. При тези съображения настоящият състав счита за наложително
поправителното тълкуване на термина „писмени претенции“. Тъй като меродавно за
застрахователното правоотношение се явява възникналата вреда в рамките на
действие на договора за застраховка на професионалната отговорност на участник
в строителството, логично е именно този факт да обуслови отговорността на
застрахователя. Единствено използваният тълкувателен подход обезпечава нужната
яснота за обема на отговорността при времево ограничено правоотношение и
гарантира сигурността в отношението.
Нормата на чл. 172 ал. 1 ЗУТ регламентира както
времевото ограничение на договора за застраховка, така и естеството на
дейността, ангажираща застрахователя. При този законодателен подход настоящият
състав не намира основание да счита за възможен предложеният от ищеца ефект на
„продължаване на договора“. С изтичане на визирания едногодишен период правната
връзка се прекратява, което именно ангажира задълженото лице да поднови застраховката – чл. 172 ал. 4 ЗУТ. Това действие обаче не е равнозначно на продължаване на договора за
застраховка, а е средство за обезпечаване покритие за нововъзникнали вреди,
източникът на които се явява осъществена професионална дейност в рамките на
предписания срок. Вмененото задължение на участника в строителството не е в
състояние да повлияе върху приключило вече правоотношение, а желаното
подновяване обезпечава отговорността на задълженото лице за последващо проявили
се вреди, чийто източник е професионалната дейност, осъществена в периода между
ретроактивната дата и момента на сключване на последващия договор.
Принципът на правна сигурност предполага яснота в
отношението между страните, относима както към приложимите за регламентирането
му правила, така и за произтеклите от съдържанието му правни възможности. От
тази гледна точка зачетеното от правния ред право възниква при проявление на
предписани от закона факти. Ето защо ищецът е легитимиран да търси реализация
на своето право, средство за което се явява задължението на ответника,
доколкото в състезателния исков процес бъде установено еднозначно, че фактите с
придадено им от правната норма значение са възникнали. Правният ред
разграничава еднозначно обстоятелствата, обуславящи възникване на субективното
право от действията, предприети за неговата реализация. Титулярът на правото е
свободен да прецени дали и кога да се възползва от признатата му възможност, но
дължи да стори това по предписания от закона начин, за да ангажира правната
сфера на ответника.
Съдът е обвързан от търсената в процеса защита,
произтичаща от въведените в процеса правопораждащи обстоятелства. Тъй като
ищецът се основава на сключен договор между ответника и третото лице негов
помагач, указаните вече като подлежащи на изследване обстоятелства са относими
към индивидуализирания с исковата молба договор при изрично указан и период на
действие.
При положение, че обезпеченият интерес на ищеца –
причинена му вреда, нито се твърди, нито се установява да е възникнала в
периода на действие на процесния договор, няма зачетена от правния ред причина
ответникът да бъде ангажиран с очакваното плащане. Както буквата, така и
очертаният вече смисъл на закона, изключват отговорността на застрахователя за
вреди, настъпили преди сключване на застрахователния договор с изрично
ограничено действие във времето. Вредоносното бездействие се установява да е
осъществено в рамките на предписания от закона период, но няма основание за
извод, че вредите са настъпили в рамките на действие на застрахователен
договор, обективиран в полица № 13180090360000027 с период на действие от
18.07.2009 г. до 17.07.2010 г. Вредата е съизмерима с намален актив или
увеличен пасив в патримониума на ищеца. Ето защо и меродавно за нея се явяват
обстоятелствата, обуславящи засягане на имуществото му. В случая установения
недостатък сочи на възникнал за ищеца ангажимент за влагане на допълнителни
средства в резултат на неизпълненото от третото лице помагач задължение да
осъществи надлежно строителния надзор. Както осъществената дейност, така и
нейния видим и вредоносен резултат са осъществени към месец август 2008 г. По
изложените вече съображения без значение остава кой и при какви условия е
установил обема на тази вреда. Това е станало преди да бъде сключен процесния
договор, поради което предявеният иск за главницата е неоснователен.
Безпредметно остава обсъждането на предходно сключения договор с произтичащите
от него възможности за ищеца.
По претенцията с правно основание чл. 86 ЗЗД
Законът установява неизпълненото в срок парично
задължение като източник на вреда и утвърждава и механизъм за остойностяване на
следващото й се обезщетение. Това придава на вземането за законна лихва
акцесорен характер – то възниква едва при наличието на определено по основание
и размер парично задължение и изтекъл срок за изпълнението му. Тъй като не се
установява за ответника да е възникнало парично задължение, неоснователен се
явява и акцесорно предявения иск. Ето защо и така предявеният иск следва да
бъде отхвърлен изцяло.
Предявената претенция при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК, намираща материалноправното си изражение в правилото на чл. 86 ЗЗД, не
съставлява самостоятелен иск, поради което и съдът не дължи изрично произнасяне
в случая.
По обратния иск
Правилото на чл. 6 ал. 2 ГПК определя ищеца като
изключително овластен да определи както съдържанието на търсената защита, така
и условията, при които очаква да я получи. Търсената в случая защита срещу „Р.“
ЕООД изрично е обусловена от ангажирана отговорност на ищеца. Това процесуално
условие не се установява, поради което производството по обратния иск следва да
бъде прекратено без да бъдат обсъждани противопоставените от ответника
възражения, касащи съществото на спора.
По
разноските
Законът задължава страната в съдебен процес,
необосновано от правна гледна точка станала причина за развитието му, да
възмезди насрещната за сторените разноски. При установения изход от спора
ищецът няма причина да очаква възстановяване на направените по делото разноски
като с оглед нормата на чл. 81 вр. чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК настоящият състав
счита, че дължи изрично произнасяне в диспозитива досежно това самостоятелно от
правна гледна точка вземане.
Законът овластява страна в процеса, чиято защита е
осигурена чрез нарочно ангажирано по трудов договор лице – юрисконсулт, да
получи сума, равностойна на следващата се за адвокат в отклонение от
прогласения с чл. 78 ал. 1 ГПК принцип за обезвреда. Ищецът е защитаван от
юрисконсулт, поради което следва да му бъде присъдена сума, съответна на
утвърденото по реда на нормативна делегация сума, гарантираща квалифицирана
услуга.
Ответникът и ищец по обратния иск дължи да възмезди
привлечения като ответник в процеса „Р.“ ЕООД за доказаните по делото разноски
в размер на 1250,00 лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „И.“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище
и адрес на управление:*** срещу ЗАД „А.Б.“, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 226 КЗ (отм.) вр. чл. 171 ЗУТ за сумата от 150 000
лева – обезщетение по договор за застраховка „Професионална отговорност в
проектирането и строителството“, обективиран в полица № 13180090360000027 с
период на действие от 18.07.2009 г. до 17.07.2010 г. за причинени вреди от
неизпълнение на задължения по строителен надзор от страна на „Р.“ ЕООД, довело
до несъответствие на конструкцията на изискванията за носимоспособност на
сграда, представляваща търговско-складова база с офисна част в УПИ № ІІІ-1062
кв. 12 по плана на ЗПЗ гр. В..
ОТХВЪРЛЯ предявения от „И.“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище
и адрес на управление:*** срещу ЗАД „А.Б.“ ЕАД, ЕИК *******
със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 5964,00
лева – законна лихва за периода от 31.01.2015 г. до 22.06.2015 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск от ЗАД „А.Б.“
срещу „Р.“ ЕООД за сумата от 15 000 лв. – договорено самоучастие
по договор за застраховка „Професионална
отговорност в проектирането и строителството“, обективиран в полица № 13180090360000027.
ОСЪЖДА на основание чл.
78 ал. 8 ГПК „И.“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на ЗАД „А.Б.“, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление:*** сумата 5208,92
лева – възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт пред Софийски
градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл.
78 ал. 4 ГПК ЗАД „А.Б.“, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Р.“ ЕООД със седалище и
адрес на управление:*** сумата 1250,00 лева
– възнаграждение за адвокат пред Софийски градски съд.
Решението е постановено при участието на „Р.“
ЕООД като трето лице помагач на страната на ЗАД „А.Б.“.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд, с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на всяка
от страните.
СЪДИЯ: