Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
гр. Пловдив, 26 януари 2009 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІV състав в открито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди и деветата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря А.Х., като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА АХД № 217 по описа на съда за 2008 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от В.Г.У.
***, обл. Пловдив против Решение № 1718/11.12.2007 г.
на Началника на Митница-Пловдив, потвърдено с Решение № 1-4412-0004/ 18.01.2008
г. на Директора на РМД-Пловдив. В жалбата се навеждат
доводи за неправилност и незаконосъобразност на
постановеното решение поради противоречие с материалноправните
разпоредби. Според жалбоподателя съществено нарушение
представлява обстоятелството, че никъде в решението не е посочено внесения от
него лек автомобил с какъв произход е. Посочва още, че административния орган
не е изследвал въпроса дали не се касае за продукт, който изцяло е получен в
страна от ЕАСТ по смисъла на чл.5 от Протокол Б към Споразумението за свободна
търговия между РБългария и страните от ЕАСТ,
подписано през 1993 г. в Женева относно понятието на „стоки с произход” и
методите на административно сътрудничество, както и не е ясно дали не се касае
за продукти, съдържащи материали, които не са изцяло получени там, при условие
че тези материали са претърпели достатъчна обработка или преработка в страна на ЕАСТ, по смисъла на чл.6 от
Протокола, или дали не се касае за продукти с произход Европейското
икономическо пространство по слисъла на Протокол 4
към Споразумението за ЕИП. Настоява за отмяна на обжалваното решение от съда.
Ответниците по жалбата:
Началникът на Митница-Пловдив и Директорът на РМД-Пловдив,
чрез процесуалния си представител юрк. Б., оспорват
жалбата. Молят за потвърждаване на решението на административния орган като
правилно и законосъобразно.
Окръжна прокуратура –
Пловдив не се е възползвала от възможността да встъпи в процеса по реда на
чл.16, ал.1, т.3 АПК, поради което не е изразила становище.
Заинтересованата страна
ТД на НАП – Пловдив не е участвала в производството и не излага становище по
жалбата.
Административен съд -
Пловдив, Четиринадесети състав, след като обсъди
оплакванията в жалбата, писмените доказателства по преписката, становищата на
страните и при направената проверка за редовността, валидността и
законосъобразността на акта, намира за установено следното:
С жалбата се атакува административен акт, за който изрично е предвидено
обжалване пред съд съгласно чл.220 от Закона за митниците /ЗМ/ във вр. с чл.98, ал.2, изр.2 и
чл.145, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/. Решението, с което се е произнесъл по-горестоящият административен
орган, е връчено на жалбоподателя на 29.01.2008 г.,
видно от приложеното известие за доставяне. Настоящата жалба е подадена в срок
направо до административния съд, видно от приложения в оригиниал
пощенски плик с датно клеймо от 30.01.2008 г., и от
лице, което е надлежно легитимирано, при наличие на правен интерес, което от
своя страна я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна на следните съображения:
Административният акт е издаден по повод осъществен
внос на лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Венто", деклариран за митнически режим внос с ЕАД №
3000/4-76001 от 18.12.2006 г. За целите на обмитяването е представен сертификат
EUR 1. № Р0259139
от 13.12.2006 г. като доказателство за преференциален произход на стоката по
смисъла на чл. 24 от Протокол № 4 към Европейското споразумение за асоцииране
(ЕСА) между ЕО и техните страни-членки и РБългария. Впоследствие
е извършена последваща проверка, съгласно чл. 84 от ЗМ и чл. 32 от Протокол № 4
към ЕСА, относно достоверността на доказателството за преференциален произход,
в резултат на което с Писмо от 30.10.2007 г. от швейцарските митнически власти
се установява, че сертификатът с отметка в кл. 14, не
може да бъде приет с цел ползване на тарифна преференция, понеже автомобилът е
с произход трета страна. Тъй като може да се потвърди преференциалния произход
на стоката и на основание чл. 201, ал.1, б.”а” и чл.214, т.1 от Регламент 2913/
92 г. възниква допълнително вносно митническо задължение в размер на 1436,60
лв., в т.ч.1197,50 лв. мито и 239,10 лв. ДДС, ведно с дължимите лихви от
момента на поставяне на стоката под режим на внос. В резултат на това
физическото лице - купувач е било поканено да доплати процесното
мито и ДДС, и поради неизпълнение е издаден административният акт, потвърден
при обжалване по административен ред от по - горестоящия административен орган.
По делото са събрани като доказателства в оригинал ЕАД № 3000/4-76001 от
18.12.2006 г. и EUR 1.№ Р0259139 от 13.12.2006 г., в заверен превод на
български език на запитването до швейцарските власти изх. № 4412/27 от
21.04.2007 г. от Агенция митници – гр.София
и Писмо от 30.10.2007г. от Федерална митническа администрация – гр.Берн.
Съдът кредитира така издаденият от швейцарските
митнически власти документ, който е официален документ по смисъла на чл. 143,
ал. 1 от ГПК. Той е изготвен от длъжностно лице в кръга на службата му по
установената форма и ред. С оглед на това съставлява годно доказателство за
извършените от него действия. Като официален свидетелствуващ документ, той
притежава материална доказателствена сила, която обвързва съда, че фактите,
предмет на удостоверителното волеизявление са такива,
каквито се твърдят в документа. Освен това с официалния документ на
швейцарските митнически власти е опровергана достоверността на информацията в
декларацията на лицето по отношение действителния произход на стоката. От своя
страна същия не е оборен от жалбоподателя при пълно
насрещно доказване, поради което установените с него обстоятелства, съдът
намира за достоверни. С други думи и предвид казаното съдът намира, че не са
налице изискванията на чл. 18 от Европейското споразумение за асоцииране,
предвид на което не са налице условията на освобождаване от заплащане на митни сборове.
С нормата на чл. 11, т.1 от Европейското споразумение за асоцииране между
Европейските общности и Република България, ратифицирано със закон, приет от
36-то Народно събрание на 15.04.1993 г. и обнародвано в "Държавен
вестник", бр. 33 от 20.04.1993 г., в сила от 1.02.1995 г., е създаден
преференциален режим за внос на стоки с произход от Общността. В чл. 16 на
приетия в изпълнение на Споразумението Протокол № 4 е посочено, че продуктите,
с произход от Общността се възползват от преференциалния режим при представяне
на сертификат за движение ЕUR1 или в случаите, посочени в чл. 21, т. 1 при
декларация, изготвена от износителя върху фактура или всякакъв друг търговски
документ. Съгласно чл. 21, т. 3 от Протокол 4 износителят, изготвящ
декларацията върху фактура трябва да бъде готов да представи по всяко време по
искане на митническите власти на страната на износа, всички необходими
документи, доказващи произхода на описаните продукти, както и изпълнението на
другите изисквания на Протокол 4.
От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят
е извършил внос на стока на Общността, за която е представил декларация върху
договора за покупко-продажба при условията на чл. 21, б. "б" от
Протокол 4. При вноса митническата декларация е била оформена съгласно
изискванията на чл. 68 от Закона за митниците (ЗМ) и на основание чл. 69 от
същия е била приета от митническите органи. С цел избягване заобикалянето на
мита Европейските общности и техните страни-членки и Република България са
приели в Протокол 4 правила за издаване, валидност, съхраняване на документите
и доказателствата за произход. Впоследствие, като са упражнили правомощията си
по чл. 32 от Протокол 4 и чл. 84 от ЗМ митническите органи са извършили
проверка на достоверността на така представения документ за произход. Швейцарските
митнически власти по силата на правомощията си по чл. 32, т. 3 от Протокол 4 и
в резултат на извършената от тях проверка са констатирали, че се касае до стока
с произход от трето страна и поради това износителят не може да представени
необходимите документи за произхода на автомобила.
С решението си административният орган правилно е приел, че не са налице
годни доказателства, установяващи по надлежния ред произхода на внесената стока
от Общността, поради което не са налице условия за освобождаване от дължимите
за вноса митни сборове, а като е приложил закона в
смисъла на гореизложеното, решаващият орган не е допуснал закононарушение.
Всичко изложено
дотук налага извода, че административният акт е издаден от компетентен орган и
в съответната форма, съобразно процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му, като е в съответствие с целта на закона.
Наведените от жалбоподателя оплаквания не могат да
обусловят друг правен извод. Следователно оспореният административен акт е
законосъобразен а жалбата срещу него като неоснователна ще следва да се остави
без уважение.
С оглед изхода от делото, водещ до извода за
отхвърляне на жалбата, на ответниците се дължат сторените разноски по
производството за осъществената юрисконсултска
защита. На основание чл. 143, ал.4 от АПК те се констатираха в размер на 126
лв.
Мотивиран
от гореизложеното на основание чл. 172, ал.2, предл.
последно АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г.У. ***, обл.Пловдивска
срещу Решение № 1718/11.12.2007 г. на Началника на Митница-Пловдив, потвърдено
с Решение № 1-4412-0004/ 18.01.2008 г. на Директора на РМД-Пловдив,
с който акт е определено вносянето на допълнително вносно митническо задължение в размер
на 1436,60 лв., в т.ч.1197,50 лв. мито и 239,10 лв. ДДС, ведно с дължимите
лихви от момента на поставяне на стоката под режим на внос, като неоснователна.
ОСЪЖДА В.Г.У. ***, обл.Пловдивска да заплати на Митница-Пловдив и РМД -
Пловдив сумата от 126 /сто двадесет и шест/ лева за осъществената юрисконсултска защита.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на РБългария в четиринадесетдневен
срок от неговото получаване с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: