Решение по дело №568/2018 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 247
Дата: 19 юли 2018 г. (в сила от 19 юли 2018 г.)
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20185610100568
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№                  19.07.2018г.            гр.Димитровград           

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Димитровградският районен съд

на шестнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

 

                            Председател:  АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

                            Членове:

                            Съдебни заседатели:

 

Секретар Валентина Господинова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Антоанета Митрушева

гражданско дело № 568 по описа за 2018г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.

 

В депозираната по делото искова молба ИЩЕЦЪТ – „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.София(с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД), твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника било образувано ч.гр.д № 52/2018г. по описа на PC – Димитровград, като в рамките на предвидения от законодателя 14-дневен срок постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

Ищецът твърди, че между него и ответника съществувал и валидно действал Договор с индивидуален потребителски номер М4365070 от дата 30.12.2014г., с който на длъжника били предоставяни далекосъобщителни услуги. Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор заплащането на услугите се извършвало въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора кредиторът уведомявал всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура, като неполучаването на фактурата не освобождавало абонатите от задължението им за плащане на  дължимите суми. В срока на действието на договора ищецът издал следните фактури:

-    фактура № *********/12.01.2015г., с падеж на плащане 27.01.2015г., за отчетен период от 09.12.2014г. до 08.01.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 80.65 лв.

-    фактура № *********/12.02.2015г., с падеж на плащане 27.02.2015г., за отчетен период от 09.01.2015г. до 08.02.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 211.15 лв.

-    фактура № *********/14.05.2015г., с падеж на плащане 29.05.2015г., за отчетен период от 09.04.2015г. до 08.05.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 0.12 лв.

-    фактура № *********/17.06.2015г., с падеж на плащане 17.06.2015г., за отчетен период от 09.05.2015г. до 08.06.2015г., в която била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 74.52 лв.

-    фактура № *********/17.06.2015г., с падеж на плащане 17.06.2015г., за отчетен период от 09.05.2015г. до 08.06.2015г., в която била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 764.75 лв.

Длъжникът не изпълнил задълженията си и не заплатил в срок всички дължими към оператора суми за потребени договорни услуги, което обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключения договор и да начисли неустойка за предсрочно прекратяване. В този смисъл бил изпълнен фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 от ЗЗД, с оглед на което ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на изискуемо вземане на ищеца за сумата от 1 131.19 лв., включваща незаплатена далекосъобщителна услуга в размер на 291.92 лева и неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 839.27 лева. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати направените в производството разноски.

 

В депозирана по делото молба от процесуалния представител на ищцовото дружество се прави искане, с оглед процесуалното поведение на ответника, за постановяване на неприсъствено решение поради наличието на предпоставките на чл.238 от ГПК.

 

Като взе предвид факта, че ОТВЕТНИКЪТ – Е.Х. ***, не е депозирал в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, ищецът е поискал постановяването на неприсъствено решение, на страните са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявявяването им в съдебно заседание, като искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намери, че следва да се произнесе с неприсъствено решение, без да мотивира същото по същество.

 

Искът следва да бъде уважен, като бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 291.92 лв. - неизпълнено договорно задължение за заплащане на ползвани далекосъобщителни услуги въз основа на договор № М4365070/30.12.2014г., сумата от 839.27 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.01.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 54/08.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 52/2018г. по описа на РС – Димитровград.

 

     При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното и настоящото производство разноски, възлизащи съответно на 213.69 лева и 255 лева и произтекли от заплатена държавна такса(25 лева в заповедното производство и 75 лева в настоящото производство) и адвокатско възнаграждение(188.69 лева в заповедното производство и 180 лева в настоящото производство).

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             

Мотивиран от горното и на основание чл.239 вр. чл.238 от ГПК, съдът

 

Р      Е      Ш      И   :

 

     ПРИЗНАВА за установено по отношение на Е.Х.Х. с ЕГН : ********** ***, че дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.София 1309, район „Илинден” ул.”Кукуш” № 1, представлявано от Александър Димитров и Младен Маркоски, присъдените със Заповед № 54/08.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 52/2018г. по описа на РС – Димитровград суми, а именно: сумата от 291.92 лв.(двеста деветдесет и един лева и 92 ст.) - неизпълнено договорно задължение за заплащане на ползвани далекосъобщителни услуги въз основа на договор № М4365070/30.12.2014г., сумата от 839.27 лв.(осемстотин тридесет и девет лева и 27 ст.) – неустойка за предсрочно прекратяване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.01.2018г. до изплащане на вземането.

 

     ОСЪЖДА Е.Х.Х. с ЕГН : ********** ***, да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.София 1309, район „Илинден” ул.”Кукуш” № 1, представлявано от Александър Димитров и Младен Маркоски, разноски в размер на 213.69 лв.(двеста и тринадесет лева и 69 ст.) по ч.гр.д.№ 52/2018г. по описа на РС – Димитровград, и 255 лв.(двеста петдесет и пет лева) по настоящото производство.

 

Решението не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се връчат на страните.

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: