№ 6
10.01.2019год. Стара Загора
Старозагорският
административен съд, ІI
състав, в закрито заседание на десети
януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Галина Динкова адм.дело № 15 по описа за
2019год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производство
по реда на чл. чл. 60, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е
по жалба на „К.“ООД с ЕИК ………, седалище и адрес на управление гр.Стара Загора,
ул.“П“ № , вх., ет.4, ап.28, представлявано от управителя Р.Б.С., подадена чрез
пълномощника му адв.М.Е.Т, против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 5-ФК/ 04.01.2019г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП. В жалбата се съдържа и оспорване на обективираното в
Заповед № 5-ФК/ 04.01.2019г. разпореждане по чл.60, ал.1 от АПК за
предварително изпълнение на принудителната административна мярка – запечатване
на търговски обект – магазин за продажба на сувенири и детски играчки, находящ
се в гр.В., ул.“К.“ № 9, стопанисван от „К.“ООД, и забрана за достъп до него за
срок от 7 дни, на основание чл. 186,
ал.1 и чл. 187, ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят твърди, че разпореждането за
предварително изпълнение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Излага
доводи, че съгласно разпоредбата на чл.188 от ЗДДС предварителното изпълнение
на ПАМ по чл.186, ал.1 е допуснато по силата на закона, поради което не е нужно
изрично разпореждане на органа в този смисъл. Оспорват се и изложените в
заповедта мотиви, обосновали необходимостта от разпореденото предварително
изпълнение, като се твърди че същите са бланкетни и не съдържат конкретни
фактически основания, както и че не са налице предпоставките, визирани
в чл. 60, ал.1 от АПК. Сочи се, че търговският обект, предмет на
заповедта, представлява магазин/изложбена зала за продажба на едро и дребно на
сувенири и детски играчки, поради което наличната стока в магазина и складовите
помещения към него е в големи количества и обективно било невъзможно в
определения в заповедта срок за запечатване – 12.01.2019г., да бъде отстранена
и съответно складирана на друго място, и би довело до големи финансови разходи
за дружеството и риск от повреждане на стоката. В този контекст се обосновава довод,
че при предварителното изпълнение на мярката за дружеството жалбоподател ще
настъпят трудно поправими вреди.
Направено е
искане за отмяна на разпореждането, с което
административният орган е допуснал
предварително изпълнение на
ПАМ, както и спиране на допуснатото предварително изпълнение до
окончателното решаване на спора по настоящата жалба.
Съдът, след
като прецени съдържащите се в административната преписка писмени доказателства,
установи следното:
Видно
от представения с преписката протокол за извършена проверка № 0279777 от
02.01.2019г. служители на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален
контрол” в ЦУ на НАП са извършили проверка на търговски обект – магазин за
продажба на сувенири и детски играчки, находящ се в гр.Варна, ул.“К.“ № 9,
стопанисван от „К.“ООД. В хода на проверката, в 11:28ч., е извършена контролна
покупка от единия от проверяващите на два броя сувенирни чаши, на обща стойност
7,65лв., като не е бил издаден фискален бон от фискалното устройство в обекта.
На проверяващия екип е бил изведен дневен отчет от ФУ в обекта, от който се
установявало, че обекта няма оборот за деня. Изведена е справка Клен за период
02.01.2019г 10:00ч. до 02.01.2019г. 11:51ч., от която било видно, че в обекта
не са издадени фискални касови бележки за този период.
Въз
основа на тези факти административният орган е приел, че жалбоподателят не е
спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, с което е
нарушил чл.25, ал.1 във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ,
във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл.186,
ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка,
поради което и на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС е наложил на „К.“ООД ПАМ – запечатване на търговски обект –
магазин за продажба на сувенири и детски играчки, находящ се в гр.Варна,
ул.“Козлодуй“ № 9 и забрана за достъп до него за срок от 7 дни.
Заповедта
постановява запечатването да се извърши в срок до 5 дни от датата на връчване
на заповедта за налагане на ПАМ, като е указано на търговското дружество в срок
до определената дата на запечатване да отстрани наличните в търговския обект и
прилежащите му складове стоки.
Със
заповедта още е указано на търговеца, че изпълнението на наложената ПАМ ще бъде
прекратено на основание чл.187, ал.4 от ЗДДС по писмена молба на задълженото
лице, подкрепена с доказателства, че предвидената за извършеното нарушение
глоба или имуществена санкция е заплатена изцяло.
В
диспозитива на заповедта Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е включил разпореждане за
допускане на предварителното й изпълнение, основано на разпоредбата на чл. 188 от ЗДДС във връзка с чл. 60 от АПК. Изложени
са мотиви, че предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения от същия вид и за да се защитят
особено важни държавни интереси, тъй като неспазването на нормативните
изисквания за издаване на касова бележка винаги води до негативни последици за
фиска, тъй като не се отчитат приходи и по този начин се стига до отклонение на
данъчното облагане. Ако не бъде допуснато предварително изпълнение съществува възможност
за извършване на ново нарушение, а опасността за фискалния ред при констатирана
подобна практика водеща до отклонение от данъчно облагане би била
непосредствена. Сочи се, че видно от размера на неотчетената продажба, от вида
и местоположението на обекта – в гр.Варна, на главна улица със значителен поток
от хора, характера на дейността – магазин за продажба на сувенири и детски
играчки, голяма търговска площ и констатираното неиздаване на фискални бонове
от ФУ за извършените продажби, може да се твърди, че всички тези факти създават
предпоставка проверяваното лице да накърнява съществено обществения интерес и
фискалната политика на държавата, тъй като укрива значителна част от своите
продажби и като последица се явява неправилното определяне на реализираните
доходи. Неизпълнение на задължението за издаване на касов бон от ФУ или бележка
от кочан препятства защитата на правата на потребителите и правомощията на
държавните органи. Като втори аргумент за допускане на предварителното
изпълнение на ПАМ се сочи възможността да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта - доводите са, че :„От
изграденото поведение на търговеца към действие в нарушение на закона е
обосновано да се предположи, че е възможно да възникне хипотеза на промяна на правната
форма на стопанисващия обекта, който следва да бъде запечатан или същия да бъде
предоставен за стопанисване на друг данъчен субект.“ На трето място са изложени
доводи, че от закъснението на изпълнението
на ПАМ може да последва значителна или трудно поправима вреда –
съществено отклонение от данъчното облагане по отношение на конкретния субект.
Според органа именно с цел да се промени установената организация в дейността
на търговеца и причините, водещи до неблагоприятни последици за фиска са налага
предварително изпълнение на наложената ПАМ.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема следното по допустимостта
и основателността на жалбата против разпореждането за предварително изпълнение
на Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 5-ФК/ 04.01.2019г.:
Дружеството
– жалбоподател е адресат на заповедта, в която се съдържа оспореното
разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ. Правата му са пряко и
непосредствено засегнати. Обжалването на разпореждането е извършено в срок,
поради което за него е налице правен интерес и може да иска отмяна на
постановеното разпореждане на органа за предварително изпълнение на наложената
ПАМ.
Разгледана
по същество, жалбата се явява и основателна.
Според
чл.188 от ЗДДС принудителната административна мярка по чл.186, ал.1, подлежи на
предварително изпълнение при условията на АПК. С чл.188 ЗДДС, противно на
твърдяното от жалбоподателя, не се допуска предварително изпълнение на ПАМ по
ЗДДС по силата на закона. Разпоредбата само препраща към реда по АПК. Правомощието на административния
орган за допускане на предварително изпълнение на издаваните от него актове е
уредено с разпоредбата на чл. 60 от АПК. Последната регламентира възможността
за постановяване на разпореждане, включено в административния акт, за
предварително изпълнение, ако това се налага, за да се осигури животът или
здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени
интереси при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва
значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в
защита на особено важен неин интерес. В тежест на административния
орган е да изложи конкретни съображения за наличието на някоя от изброените
предпоставки, които да обуславят включването в акта на разпореждане за
предварителното му изпълнение. Неизлагането на такива е основание за отмяна на
разпореждането, тъй като засяга непосредствено, както правото на защита на
адресата на акта, така и възпрепятства съда да упражни контрол за
законосъобразност върху акта, тъй като не може да установи правилни ли са
съображенията на административния орган, довели до съответното разрешение на въпроса
за предварителното изпълнение.
Процесната заповед
съдържа обемни мотиви за допускане на предварителното й изпълнение, които обаче
са общо формулирани.
В случая не
са установени особено важни държавни или обществени интереси, нито
че може да бъде осуетено или затруднено изпълнението на акта или че от
закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима
вреда. Общественият интерес, който подлежи на защита чрез предварителното
изпълнение на акта, не зависи от сферата на обществения живот, а от важността
на защитаваните обществени отношения и от мащаба на кръга от лица, които са
засегнати. Т.е. не може да се приеме, че само защото са предприети действия по
налагане на принудителна административна мярка за нарушение, което
застрашава правилното установяване и събираемост на публичните държавни
вземания, е налице предпоставката за допускане на предварителното изпълнение –
защита на особено важен държавен или обществен интерес. Законодателят в
специалния закон – ЗДДС, не е презумирал наличието на интереси от особена
важност във всеки един случай на наложена мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС, иначе
би допуснал предварително изпълнение на мярката по силата на закона.
Приходният
орган не сочи конкретни и относими фактически основания за всяка една от
релевираните предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК, извън направеното
декларативно и общо позоваване на тях.
Не е
установено твърдяното трайно поведение на незачитане на установените норми за
касова отчетност, а от съдържанието на заповедта става ясно, че се касае за
първо нарушение. Посочено е, че създадената организация в обекта създава
предпоставки за извършване на нови нарушения, без да е конкретизирано каква
точно е тази организация. Видно е от съдържанието на заповедта, че в обекта се
намира фискално устройство. Вида на обекта и неговото местоположение, не са
фактори, които създават предпоставка за извършване на нови нарушения, поради
което и тези мотиви в разпореждането са лишени от логика. Друг би бил въпросът
ако в обекта изобщо нямаше регистриран касов апарат. Тогава предварителното
изпълнение ще осуети извършването на нови нарушения. Но извеждайки презумпция,
че търговецът при едно констатирано нарушение има трайно отношение за
незачитане на правилата на отчетността не почива нито на фактически, нито на
правни основания. Същото се отнася и за извода, че собствеността на обекта може
да бъде променена, което да осуети изпълнението на принудителната
административна мярка. От къде е направен този извод и кои са конкретните
доказателства, които го обосновават не става ясно. Отново се презюмира
настъпването на определени последици, което е направено общо, бланкетно и
липсват конкретни мотиви.
На
следващо място, абсолютно неправилно административният орган счита, че
превенцията срещу ощетяване на фиска е именно разпореждането за предварително
изпълнение. Предварителното изпълнение означава единствено, че
административният акт ще бъде изпълнен преди да е влязъл в сила. Заповедта за
налагане на ПАМ, с която е постановено запечатване на търговски обект няма по
никакъв начин да обезпечи неощетяването на фиска, защото чрез запечатването на
търговския обект не могат да се събират данъчни задължения. Напротив, така
дейността на търговеца временно ще бъде спряна, а от там и неговите приходи,
които да обезпечат плащането на публични задължения.
С
оглед липсата на релевирани обстоятелства и представени доказателства сочещи
наличието на материалноправни основания съобразно законовите критерии по чл.60,
ал.1 от АПК, съдът намира, че обжалваното разпореждане, с което е допуснато
предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 5-ФК/ 04.02.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в
главна дирекция „Фискален контрол” при ЦУ на НАП е незаконосъобразно, поради което
ще следва да бъде отменено.
Настоящият
съдебен състав намира, че в случая са налице основанията по чл.60, ал.6 от АПК,
за спиране на допуснатото предварително изпълнение, до окончателното
произнасяне по жалбата за отмяна на разпореждането. Окончателното
решаване на повдигнатия с жалбата по чл. 60, ал. 5 от АПК административно
правен спор е последица от съответно постановен и влязъл в сила съдебен акт.
Това ще рече, че до този момент, жалбата по чл. 60, ал. 5 от АПК не може да
породи суспензивно действие по отношение на оспореното с нея разпореждане на
административния орган.
При това
положение на основание чл. 60, ал. 6 АПК, допуснатото предварително
изпълнение на принудителна административна
мярка (запечатване на обект и забрана за достъп до същия), обективирано в Заповед за налагане на принудителна административна
мярка №5-ФК/ 04.01.2019г., следва да
бъде спряно до окончателното разрешаване на спора относно неговата
законосъобразност.
Водим от горните мотиви и на основание чл.60,
ал.5 и ал.6 от АПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 5-ФК/ 04.01.2019г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
СПИРА
предварителното изпълнение на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 5-ФК/ 04.01.2019г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
допуснато с разпореждане по чл.60, ал.1 от АПК, до окончателното произнасяне на
съда, с влязъл в сила съдебен акт, по жалбата на „К.“ООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“П.“ № , вх., ет., ап.28,
представлявано от управителя Р.Б.С. против разпореждане за
предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 5-ФК/
04.01.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: