Решение по дело №3357/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1408
Дата: 31 октомври 2022 г.
Съдия: Даниела Михайлова
Дело: 20223110203357
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1408
гр. Варна, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110203357 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
А. С. А. - ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 22-0442-000410/
22.07.2022г. на Началника на сектор в ІV РУ при ОД-МВР-Варна, с което му е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.
В жалбата са изложени съображения за това, че нарушението не е осъществено
от субективна страна, тъй като въз. А. не е бил уведомен по съответния ред от
Гаранционния фонд за това, че за автомобила му няма вА.ден и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Въз основа на тези
съображения се иска отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание , въз. А. редовно призован, не се явява , представлява се
от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания. По същество адв. Н.И. сочи, че нарушението не е
осъществено от субективна страна, тъй като няма доказателства за това, че въз.А. е
знаел, че регистрацията на автомобила му е била служебно прекратена, и въпреки това
да е предприел действия по управлението му. Поради това и пледира постановлението
да бъде отменено . Прави и искане за присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.Постъпили са
писмени бележки, в които се оспорва жалбата, твърди се, че нарушението е извършено
от обективна и субективна страна, че в хода на производството не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.В заключение се иска
1
постановлението да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение .
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 25.01.2022г. около 12,15ч. въз.А. управлявал собствения си л.а. „ Нисан
Терано 2 “ с рег. № А 21 74 НХ, като се движел в с.Дюлино . На разклона за
с.Попович се намирА. полицейски служители, които в изпълнение на служебните си
задължения , го спрели за проверка.При нея и след справка се установило, че
регистрацията на автомобила е била служебно прекратена от 31.12.2021г. поради
липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.Поради това и
материА.те били изпратени във ВРП, като била извършена проверка. С
Постановление на ВРП от 30.06.2022г. бил постановен отказ да се образува
наказателното производство , като в обстоятелствената част на прокурорския акт било
прието, че липсват данни за това въз. А., макар и собственик на автомобила, да е знаел,
че същия е с прекратена регистрация. По тези съображения наказателното
производство било прекратено, а материА.те били изпратени в ІV РУ за сведение.
Въз основа на постановлението на ВРП било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което наказващият орган приел, че въз. А. на
25.01.2022г. в 12.15ч. е управлявал МПС с прекратена регистрация. Нарушението
било квА.фицирано като такова по чл.140 ал.1 от ЗДП и за него на въз. А. на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП било наложено наказание „Глоба“ в размер на
200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анА.зирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 22-0442-000410/ 22.07.2022г е издадено от
компетентен орган - от Началника на сектор в ІV РУ при ОД-МВР-Варна, съгласно
заповед № Iз- 8121з- 1632/02.12.2021г.. на Министъра на вътрешните работи и в
шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Постановлението е
било издадено на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН, въз основа на постановление на ВРП
за отказ да се образува наказателно производство, което е описано в
обстоятелствената част на постановлението. Вмененото във вина на въззивника
нарушение е индивидуА.зирано в степен, позволяваща му, да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Описанието на нарушението и в акта, и в
постановлението е направено с достатъчна пълнота и конкретика.
От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е допуснато
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, доколкото по безспорен и категоричен начин е
2
установено, че въз. А. е управлявал автомобил, който е бил с прекратена
регистрация.Разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДП сочи, че служебно се прекратява
регистрацията на ППС, за което е получено уведомление от Гаранционния фонд по
чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, т.е. че не е сключена задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“, и се уведомява собственика на превозното
средство. В случая от съдържанието на постановлението на ВРП се установява, че
автомобила именно поради липса на задължителната застраховка е бил с прекратена
регистрация от 31.12.2021г. Безспорно е също така, че към 25.01.2022г. в 12,15ч.,
когато въз. А. е управлявал автомобила, за него не е имало сключена вА.дна
застраховка „Гражданска отговорност“. От постановлението на ВРП се установява , че
не са били събрани доказателства за това, че въз. А. , макар и собственик на
автомобила, е бил уведомен за прекратяването на договора за застраховка,
респективно за служебното прекратяване на регистрацията. Следвало е да бъде
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, както и да е
нА.це уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно
изричната норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. В случая доказателства за тези обстоятелства
по преписката не са приложени, като е настъпил единствено факта на прекратена
служебна регистрация за процесния автомобил, като няма данни дА. собственикът на
автомобила, е бил уведомен за това . След като не се доказва по безспорен и
категоричен начин, че въз. А. като собственик на автомобила, е уведомен, че
служебно е прекратена регистрацията на автомобила, който е управлявал , то не е
изпълнен фактическият състав на чл.143 ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква
освен прекратяване на регистрацията и съответното уведомяване.
В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от въз. А.
умишлено, то следва извода, че същото не е съставомерно от субективна страна и не
съставлява административно нарушение. В случая следва да се има предвид, че в
административно-наказателния процес виновното поведение на дееца не би могло да се
предполага, а следва да се докаже с всички способи на доказване по НПК и с всички
доказателства и доказателствени средства.По делото не се събраха доказателства за
това, че въз. А. виновно е управлявал служебно дерегистрирано превозно средство,
което е било и с поставени на определените за това места регистрационни табели.
Въззивникът не е санкциониран за това, че управлява МПС, за което няма сключен
договор и действаща застраховка „Гражданска отговорност“, за да се изследва
обстоятелството дА. е знаел или не, че няма сключен такъв договор. Той е
санкциониран , за това, че управлява автомобил с прекратена регистрация.
Прекратяването на регистрацията на автомобила като последица от липса на вА.дна
застраховка съставлява сложен фактически състав, включващ задължение и на
прекратяващия регистрацията орган да уведоми собственика, което е визирано в
чл.143 ал.10 ЗДвП. Когато липсват доказателства собственикът, респективно
ползвателя да е уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен състав на
нарушение.
Поради изложеното до тук съдът намира, че постановлението следва да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Съобразно изхода на делото и съобразно направените искания, на основание
3
чл.63 „д“ ал.1 от ЗАНН , съдът намира, че следва на въз. А. да се присъдят
направените по делото разноски.По делото е приложен договор за правна защита и
съдействие и списък с разноски, в които е посочено, че е заплатено в брой
възнаграждение в размер на 400лв. Тази сума обаче надвишава определения
минимален размер на адвокатското възнаграждение за този вид работа определен
съобразно чл. 18 ал.2 вр. чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това , като взе
предвид че делото е с ниска фактическа и правна сложност и приключи в едно съдебно
заседание, и като съобрази направеното в писмените бележки възражение за
прекомерност, съдът намира, че на въз. А. следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът


РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 22-0442-000410/ 22.07.2022г. на
Началника на сектор в ІV РУ при ОД-МВР-Варна, с което на А. С. А. е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на А. С. А. - ЕГН **********
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 / триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4