Решение по дело №520/2019 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 февруари 2020 г.
Съдия: Бойка Михайлова Табакова Писарова
Дело: 20197240700520
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 декември 2019 г.

Съдържание на акта

       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    49

 

         гр. Стара Загора, 07.02.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                           Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

Ч                                                                                                                                        Членове:         ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря  Ива Атанасова

и с участието на прокурора  Петя Драганова

като разгледа докладваното от  съдия  Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 520 по описа  за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

  Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР Стара Загора против Решение № 507/ 02.10.2019 г. по АНД № 2167/ 2019 г. на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 19-1228-001632/ 17.07.2019 г., издадено от Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът оспорва извода на съда, че двете административни обвинения, за които е санкциониран ответникът, а именно по чл.20, ал.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и по чл.21, ал.1 от ЗДвП са взаимно изключващи се и в отношение на алтернативност. Твърди, че нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДВП може да бъде извършено дори когато лицето се движи с разрешена скорост за съответния пътен участък, а в случая ответникът не е съобразил скоростта си на движение със състоянието на пътя. Поддържа, че е извършил двете вменени му административни нарушения, поради което прави искане за отмяна на решението на районния съд и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено издаденото НП.  

 

Ответникът по касационната жалба - Н.К.К. ***, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и представлява, но с писмено становище оспорва жалбата като неоснователна.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно предлага да бъде оставено в сила.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

          

           Разгледана по същество, се явява частично основателна, но не по изложените в нея съображения.

 

 Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора е т.2 от НП № 19-1228-001632/ 17.07.2019 г., издадено от Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР Стара Загора, въз основа на АУАН серия АА, № 145794/ 13.06.2019 г., с което на Н.К.К. *** са наложени: 1. на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП - административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и 2.на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП – административин наказания „глоба“ в размер на 850лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца. Като административни нарушения са преценени следните обстоятелства: На 17.05.2018г около 21:30ч в с.Могила общ.Стара Загора в посока запад К. е управлявал лек автомобил „Фолксваген“ с рег.№ СТ6934СР, собственост на И.П., като при движение с несъобразена скорост с пътните условия на участък от пътя в ремонт, в тъмната част на денонощието, навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска в насрещно движещия се автобус „Сетра“ с рег.№ ***. Реализира ПТП с материални щети по двете МПС. Движи се със скорост 112.54 км/ч в населено място при максимално разрешена 50 км/ч, видно от заключението на автотехническата експертиза, извършена в хода на разследване. Съставеният АУАН е във връзка с постановление № 2331/ 03.09.2019г. на Районна прокуратура Стара Загора за прекратяване на ДП № 1228ЗМ 87/ 2018г по описа на сектор ПП при ОД на МВР Стара Загора, което е влязло в законна сила.

 

           За да отмени НП, Районен съд Стара Загора приема, че след като съставите на чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.21, ал.1 от ЗДвП се намират в съотношение на алтернативност, ответникът не може за бъде санкциониран едновременно по двата. Според съда обратното води до ограничаване правото на защита и до несъответствие между обстоятелствената част на НП и правната квалификация на деянието. С невъзможността посочените пороци да бъдат отстранени в съдебната фаза е обоснована незаконосъобразност на издаденото НП и то е отменено изцяло. 

 

Касационният състав на Старозагорския административен съд намира, че така постановеното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо в частта, с която е отменена т.1 от обжалваното НП. Първоинстанционният съд не е бил сезиран с такава жалба, тъй като изрично Н.К. е посочил, че обжалва т.2 от НП и иска отмяната му само в тази част. Проверката за допустимост на съдебния акт е задължителна дори при липса на такова оплакване, съгласно императивната разпоредба на чл.218, ал.2 от АПК.

 

В останалата част решението е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона. С процесното НП срещу Н.К. са повдигнати две административнонаказателни обвинения  - 1. по чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП във връзка с чл.20, ал.2 от ЗДвП /причиняване на ПТП при несъобразяване на избраната скорост с пътните условия/ и 2. по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП във връзка с чл.21, ал.1 ЗДвП /превишаване на разрешената максимална скорост за населено място/. От фактическа страна се основават на причиняване на ПТП при движение с несъобразена скорост с пътните условия на участък от пътя в ремонт при движение в тъмната част на денонощието и превишение на разрешената скорост в населено място, установено със заключение на автотехническа експертиза, извършена в хода на разследването по ДП № 1228ЗМ 87/ 2018г по описа на сектор ПП при ОД на МВР Стара Загора. От това заключение е видно също, че при скорост 101.89 км/ч  и по-ниска, водачът Н.К. има техническа възможност да спре преди мястото на удара. Това означава, че превишената скорост е причината за възникналото ПТП.

 

Още с Тълкувателно решение № 28 от 28.ХІ.1984 г. по н.д. № 10/84 г. ОСНК, т. 4, е категорично изяснено, че съотношението между основното правило по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и нормите, определящи пределно допустимата скорост, представлява съотношение на общ състав към частен случай на пътна обстановка. Задълженията на водачите на пътните превозни средства по основното правило и по конкретните пътни обстановки са едни и същи и следователно, когато водачите не се движат със съобразена скорост и не вземат предписаните мерки при възникване на опасност, не нарушават едновременно основното и специалното правило, а само едно от тях. Именно идентичната същност на разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – все изисквания към водачите на превозни средства относно режима скоростта, позволява деецът да бъде признат за виновен за нарушение на общото правило, ако не бъде доказано наличието на съответния частен случай на транспортна обстановка. При разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП различието се свежда единствено до конкретната величина на избраната от водача скорост. Надвишаването на съответния нормативно фиксиран предел на скоростта е възведено в специален състав заради особеното значение на скоростта като фактор за безопасността на движението. Следователно, ако е налице причинно-следствена връзка между превишената скорост на движение и настъпилите общественоопасни последици, какъвто е разглежданият казус, т.е. ако загубата на контрол върху автомобила се дължи на превишената скорост, тогава извършеното нарушение на правилата за движение е по чл.21, ал.1 от ЗДвП, а не по чл.20, ал.1 от ЗДвП. Доколкото превишената скорост винаги е несъобразена при хипотеза на причинено ПТП като съставомерен признак на вменено нарушение по чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП, водачът не може да носи отделна отделна отговорност по чл.20, ал.1 и по чл.21, ал.2 от ЗДвП.

 

С оглед тези правни доводи и установените по делото фактически данни настоящият касационен състав намира, че  НП № 19-1228-001632/ 17.07.2019 г. на Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР Стара Загора в частта, с която е ангажирана административнонаказателна отговорност на Н.К. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, е незаконосъобразно и правилно е отменено от районния съд. В тази част решението следва да бъде оставено в сила.

 

           Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 и ал.3 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

               ОБЕЗСИЛВА Решение № 507/ 02.10.2019 г. по АНД № 2167/ 2019 г. на Районен съд Стара Загора, В ЧАСТТА, с която е отменено Наказателно постановление № 19-1228-001632/ 17.07.2019 г., издадено от Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР Стара Загора с наложено на Н.К.К. *** на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП административно наказание „глоба“  в размер на 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

 

           ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. 

 

           Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

                                                                                  2.