№ 956
гр. София, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на девети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Камелия В. Славкова
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20241100900567 по описа за 2024 година
Производството е по реда чл. 365 и сл. ГПК.
То е образувано по повод подадена искова молба с вх. №33727 от 22.03.2024 г. от
„КОЛЕКТ БГ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София,
р-н „Витоша“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6 /в качеството му на частен
правоприемник на „Общинска банка“ АД/, срещу А. А. Щ., с ЕГН **********, с адрес
– гр. София, ж.к. „********* и „АНИКС ТРЕЙД“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Люлин“, ж.к. „*********.
Предявени за разглеждане при условията на кумулативно и обективно
съединяване са следните осъдителни искове :
1./ иск с правно основание по чл. 430 ТЗ, във връзка с чл. 99 ЗЗД за заплащане
при условията на солидарна отговорност на сумата в размер от 163 510,12 лв., ведно
със законната лихва за забава, считано от 22.03.2024 г. /моментът на депозиране на ИМ
в съда/ до окончателното плащане – представляваща просрочена главница по отпуснат
и частично невърнат банков кредит, съгласно сключен договор за банков кредит от
12.07.2013 г. и двукратно изменен със споразумения от 20.08.2020 г. и 11.03.2022 г.,
което вземане е прехвърлено от първоначалния му носител – „Общинска банка“ АД в
полза на ищеца с договор за продажба на вземане от 18.12.2019 г.;
2./ иск с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ, във връзка с чл. 99 ЗЗД за заплащане
при условията на солидарна отговорност на сумата в размер от 26 530,57 лв. –
представляваща договорна лихва начислена върху главното вземане за периода от
03.04.2018 г. до 03.04.2021 г., въз основа на чл. 3.1.1. от договор за банков кредит от
12.07.2013 г., което вземане е прехвърлено от първоначалния му носител – „Общинска
банка“ АД в полза на ищеца с договор за продажба на вземане от 18.12.2019 г.;
3./ иск с правно основание чл. 92. ал. 1 ЗЗД за заплащане при условията на
солидарна отговорност на сумата в размер от 54 341,23 лв. – неустойка за забава
начислена върху вземането за главница /163 510,12 лв./ за периода от 03.04.2021 г. до
20.03.2024 г., въз основа на чл. 4.3.1. от договор за банков кредит от 12.07.2013 г.;
1
4./ иск с правно основание чл. 92. ал. 1 ЗЗД за заплащане при условията на
солидарна отговорност на сумата в размер от 8 817,21 лв. – неустойка за забава
начислена върху вземането за договорна лихва /26 530,57 лв./ за периода от 03.04.2021
г. до 20.03.2024 г., въз основа на чл. 4.3.2. от договор за банков кредит от 12.07.2013 г.;
и
5./ иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за заплащане при условията на
солидарна отговорност на сумата в размер от 120,00 лв. – представляваща дължимо
обезщетение за направени разходи за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита
отпуснат по договор за банков кредит от 12.07.2013 г.
В исковата молба се твърди, че на 12.07.2013 г. между „ОБЩИНСКА БАНКА“
АД в качеството му на кредитодател и А. А. Щ. в качеството й на кредитополучател е
сключен договор за банков кредит. По силата на този договор се поддържа, че банката
е предоставила в полза на кредитополучателя сума в размер на 250 000 лв., като
същата е била предназначена за покупка на недвижим имот и е реално усвоена в
пълния й размер. Сочи се, че вторият ответник – дружеството „АНИКС ТРЕЙД“
ЕООД е поело солидарна отговорност за изпълнение на задълженията произтичащи от
създаденото кредитно правоотношение. Издължаването на кредитния ресурс е било
уговорено да стане на 300 броя месечни анюитетни вноски и погасен в срок до
12.07.2038 г. Структурата на всяка вноска включвала главница и лихва, като общия й
размер възлиза на сумата от 2 132,34 лв. С цел обезпечаване на отпуснатия кредит от
кредитополучателя – Щ. била учредена договорна ипотека върху придобития
недвижим имот. С анекс № 1 от 16.04.2014 г. страните договорили промяна в
падежната дата за плащане на месечната вноска, като тя била променена от 12-то на
29-то число. Ищецът излага фактически твърдения, че считано от 18.12.2019 г. въз
основа на договор за цесия възмездно е придобил от „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД
правата и задълженията създадени от договора за кредит от 12.07.2013 г., като в това
число влизат и лихвите, привилегиите и учредените обезпечения. Пояснява се, че така
сключения договор за цесия е вписан в СВ-София, като учредената ипотека е
подновена от цесионера. Твърди се, че на 20.08.2020 г. било подписано споразумение
за признаване и погасяване на дълг между ищеца и двамата ответника, като с него
между тях се постигнало съгласие задълженията по кредитната сделка прехвърлени в
полза на „КОЛЕКТ БГ“ АД да се погасяват според нов погасителен план разписващ
краен срок на издължаване – датата 29.12.2022 г., съответно да се спре олихвяването
на главното кредитно задължение, а в хипотеза на допуснато неплащане на уговорена
според този план вноска, което да е с продължителност надвишаваща 30 дни, то за
кредитора се поражда право да начисли лихви за периода от 31.03.2020 г. до момента
на неизпълнение. Ищецът се позовава на това, че поради допуснато неплащане от
ответните страни на договорените вноски, на същите е била изпратена покана за
доброволно изпълнение и за обявяване на цялото кредитно задължение за предсрочно
изискуемо. Така с покана от 24.03.2021 г. „КОЛЕКТ БГ“ АД поставил на ответните
страни 7-дневен срок от момента на връчването й, за предприемане на действия по
погасяване на всички изискуеми и обявени за предсрочно изискуеми задължения по
договора за кредит. Изтъква се, че поканата е била връчена на адресите й на 26.03.2021
г., като е използвано съдействието на ЧСИ. В определеният срок за доброволно
изпълнение обаче кредитополучателя и солидарния длъжник не са погасили
просрочените по кредита задължения, а това е довело до обявяването на целия кредит
за предсрочно изискуем. След настъпването на този факт страните по материалното
правоотношение сключили ново споразумение датиращо от 11.03.2022 г., като с него
двамата длъжника признали дълга си към ищеца по основание и до размер от 163 510,
12 лв. – главница и 26 530,57 лв. – договорна лихва, с което е постигнало като резултат
прекъсване на изтеклата до този момент давност.
2
Препис от исковата молба и приложенията към нея е надлежно връчен на
ответното дружество – „АНИКС ТРЕЙД“ ЕООД, с ЕИК ********* на адресът му на
управление, като е приложена хипотезата на чл. 50, ал. 4 ГПК, но в определения срок
за писмен отговор такъв не е депозиран по делото.
Ответницата - А. А. Щ., чрез назначения й особен представител по делото –
адвокат И. депозира в срока по чл. 367 ГПК писмен отговор по исковата молба, като с
него оспорва предявените за разглеждане осъдителни искове посочвайки ги за
недопустими, съответно неоснователни. За поддържаната недопустимост се изтъква,
че дружеството-ищец никога не е придобивало очертаните в исковата молба права от
„Община банка“ АД, които да се отнасят до сключен с ответника – Щ. договор за
банков кредит. Предвид това се иска прекратяване на производството по делото. По
същество се възразява, че ответницата - А. А. Щ. е адресат на текущи и с настъпил
падеж изискуеми задължения с носител, било „КОЛЕКТ БГ“ АД, било „Общинска
банка“ АД. Опонира се, че А. А. Щ. не е подписвала, нито в лично качество, нито в
качеството й на законен представител на „АНИКС ТРЕЙД“ ЕООД посочените в ИМ
договор, анекси и споразумения. Ако все пак в пределите на производството се
установи, че тези съглашения са подписани от ответницата – Щ. то се поддържа, че
произтичащите от тях договорни задължения са били изпълнявани редовно. Следващ
аргумент развит в отговора е това, че банката – първоначален кредитор не е
разполагала с възможността свободно да прехвърли към трети лица /небанкови
институции/ вземанията си произтичащи от сключения с ответницата договор за
банков кредит, и това е така, защото се излиза отвъд позволеното от нормата на чл. 99,
ал. 1 ЗЗД. Обратното би довело до възможността подлежаща на лицензионен режим
банкова дейност да бъде осъществявана от небанкова институция, а регулаторните
режими не позволяват подобен резултат. Допълва се това, че към датата /18.12.2019 г./
на прехвърляне на вземанията предмет на договора за банков кредит последният е бил
все още действащ, като това важи и понастоящем. Различно би било правното
положение на вземанията ако се касае до вече прекратено кредитно правоотношение.
На самостоятелно основание се въвежда и възражение, че дори сключеният договор за
цесия да е допустим според обективното ни право, то същият не е произвел
прехвърлителен ефект, защото според клаузата на чл. 2.4. за да стане това е
необходимо да бъде платен пълния размер на уговорената цена за придобиване на
вземането. Опонира се и за това, че извършеното с договора за цесия прехвърляне на
вземания произтичащи от договора за кредит от 12.07.2013 г. не е надлежно настъпило
спрямо двамата длъжника, тъй като липсва редовното им уведомяване съгласно
изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Следваща група от възражения развити с отговора на
исковата молба подаден от особения представител на ответницата- физическо лице са
тези отнасящи се до размера на заявените за присъждане парични вземания. В този
контекст се излага, че договорения механизъм за определяне размера на дължимата по
отпуснатия банков кредит възнаградителна лихва предвижда промяна в лихвения
процент в размер на 9,20 на сто годишно е следвало през годините да претърпи
редукция, тъй като компонентите за определянето му го предполагат. Предвид това
установяването на уговорка, че единствено банката разполага с правото да променя
лихвения процент в посока нагоре, но не и задължение да намали лихвения процент
при промяна на БЛП и общите икономически условия на пазара на банкови услуги е
клауза, която по естеството си е неравноправна и е в ущърб на потребителя, което я
прави нищожна. В този смисъл следвало да се приеме при разрешаване на спора
между страните, че банката е имала задължението ежегодно да актуализира
фиксирания лихвен процент разписан в договора, като го определя в посока надолу до
равнище от 2,79 %. Отделно от това се възразява и по действителността на клаузи и
договора, анекса към него и подписаните между страните споразумения, в които е
3
предвидена възможност да бъде начислявана мораторна лихва за забава върху
дължимата договорна лихва за периода от 03.04.2021 г. до 20.03.2024 г. Несъгласие е
изразено и по отношение на поддържаната в исковата молба предсрочна изискуемост
на задълженията произтичащи от договора за кредит от 12.07.2013 г. Подобни правни
последици не са настъпили, защото най-напред ответницата не е имала изискуеми и
неизпълнени парични задължения произтичащи от цитирания договор за кредит, чиито
носител да е „Общинска банка“ АД, респективно дружеството-ищец. Обърнато е
внимание, че независимо от изпратените покани за доброволно изпълнение с
изявление за предсрочна изискуемост на вземанията по договора за банков кредит от
2013 г., към по-късен момент обаче било подписано споразумение от 11.03.2022 г., от
изразената воля по което било видно, че страните приемат, че тези вземания не са
станали предсрочно изискуеми за техния носител. Това водело и до липса на
основание за възникване на вземане за обезщетение за забава в плащането на
главницата и договорната лихва уговорени с този договор. В случай, че бъдат
кредитирани твърденията на ищеца за реализирана хипотеза на настъпила предсрочна
изискуемост на задълженията по договора от 12.07.2013 г., считано от 03.04.2021 г., то
това означавало, че следва да се начисли лихва за забава по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
размер на законната лихва, а не в размера упоменат в договора за кредит –
предвиждащ неустойка за забава. В условията на евентуалност се прави и възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на главницата по кредитния дълг,
съответно по отношение на претендираните суми за договорна лихва и неустойка за
забава, като приложимата давност за първото вземане е общата петгодишна такава, а
за тези касаещи лихва и неустойка специалната – тригодишна. На последно място от
ответницата се възразява и по съществуването на сумата в размер от 120,00 лв. –
разходи за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
На 05.12.2024 г. ищецът - „КОЛЕКТ БГ“ АД, чрез пълномощника му по делото –
адвокат Д. е упражнил процесуалното си право да подаде допълнителна искова молба.
Посочено е, че материалните препдоставки отнасящи се до усвояването на кредитния
ресурс, както и актуалните размери на произтичащите от действието на креднтоото
правоотношение вземания ще бъдат убедително установени с поисканите
доказателства – в частност със заключението по допуснатата счетоводна експертиза.
Относно предсрочната изискуемост, която се поддържа да е била обявена през 2021 г.
по договора за кредит, то ако подобно обстоятелство не се приеме, че е реализирано
успешно, следва да се смята, че тази исикуемост е обявена с връчване на преписа на
ИМ. Опонира се по възражението на особенния представител на ответника –
физическо лице, че дружеството-ищец няма нужната специална легитимация за да
може валидно да придобие вземаия от банка. Настоява се, че „КОЛЕКТ БГ“ АД е
регистрирано да извършва именно дейност с такъв предмет и е получил необходимата
регистрация като финансова институция в БНБ. Допълнено е, че уговорената за
плащане цена за придобиване на вземанията по договора за цесия е била платена от
купувача „КОЛЕКТ БГ“ АД в полза на банката – продавач, което означава, че договора
за цеися е прозивел своя транслативен ефект между страните. На следващо място е
изтъкнато, че нямало нормативна пречка за това върху договорната лихва, която се е
породила за плащане при десйтвието на кредитната сделка и не е била разплатена на
уговорените падежи да се начисли и обезщетение за забава в размера по чл. 86, ал. 1
ЗЗД. В този случай нямало хипотеза на анатоцизъм. Такъв би имало ако се извършва
начисляване на договорна лихва върху договорна такава. Що се касае до претенцията
за заплащане на разходите напрвени за обявяването на договора за предсрочно
изискуем, то те се търсят от ищеца под формата на понесена имуществена вреда, която
кредиторът търпи по повод събирането на изискуемия си дълг.
Препис от допълнителната исковата молба и приложенията към нея е надлежно
4
връчен на ответното дружество – „АНИКС ТРЕЙД“ ЕООД, с ЕИК ********* на
адресът му на управление, като е приложена хипотезата на чл. 50, ал. 4 ГПК, но в
определения срок за писмен отговор такъв не е депозиран по делото.
Ответницата - А. А. Щ., чрез назначения й особен представител по делото –
адвокат И. депозира в срока по чл. 373 ГПК подава отговор по допълнителната ИМ,
като я оспорва. Възражението срещу допустимоста на предявените за разглеждане за
разглеждане искове против ответницата – Щ. не се изоставя, а напротив прави се
допълнителна аргументация по него. Отбелязано е, че „КОЛЕКТ БГ“ АД е получило
регистрация в Публичния регистър на финансовите институции воден по чл.3а от ЗКИ,
считано от 26.01.2022 г., което се устанвоява при осъществена публична справка в
същия. Понеже договора за цесия датира от 2019 г., то към този момент „КОЛЕКТ
БГ“ АД все още не е могъл да извършва типично банкова дейност по смисъла на чл. 2,
ал. 2, т. 12 ЗКИ – придобиване на вземания по крдити и други форми на финансиране.
Що се касае до твърденията на ищеца за настъпила през 2021 г. предсрочна
изискуемост на вземаняита му към двамата ответника по договора за кредит от 2013 г.
се отбелязва, че дори и да се приеме надлежно получаване на поканите за доброволно
изпълнение изпратени чрез ЧСИ до двамата ответника, то със сключеното след този
момент споразумение от 11.03.2022 г. от страните е изразена волята, че вземанията
произтичащи от договор за банков кредит от 12.07.2013 г. не са станали предсрочно
изискуеми като най-ярко това личи от съдържанието на клаузата на чл. 6 от
коментираното споразумение, която признава на кредитора възможност да обяви
същите за предсрочно изискуеми при неплащане на дължими вноски разписани в
съдържащия се в споразумението погасителен план. Тази воля издавала това, че
кредитът все още не е бил обявен за предсрочно изискуем от кредитора разполагащ с
това преобразуващо право. Потвърдено е и вече наведеното възражение за липса на
произвел действие договор за цесия, посредством който ищеца да е придобил
заявените за присъждане от него вземания. Аргументът се свежда до това, че се касае
до уговрена възмездна цесия, а доказателства за сторено ефективно плащане от страна
на „КОЛЕКТ БГ“ АД в полза на банката-цедент не били представени. Подобна
функция не можело да играе едностранното потвърждение на банката за получаване на
уговорената цена установена в договора за цесия. Оспорване се прави и на факта, че
двамата длъжника по кредитното правоотношение, вземанията по които ищеца
настоява да е придобил въз основа на договора за цесия от 2019 г. не са били успешно
уведомени по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, че занапред трябва да изпълняват в полза на
различен от банката-кредитор, а това лишавало „КОЛЕКТ БГ“ АД от материална
легитимация да иска изпълнение от тях. Няма различие и от въведеното възражение по
размера на вземането за договорна лихва, което се дължи по кредитната сделка, като е
посочено, че то е определено неправилно, защото не е приложен правилния фиксиран
лихвен процент, тъй като ниво от 9.20 % каквото е договорено при сключване на
договора за кредит не е кореспондирало на базовия лихвен проецент променящ се през
годините на действие на договора в посока на неговото намаляване.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Съгласно ангажиран договор за банков кредит № Д2090002744/12.07.2013 г.
/наричан за краткост договора/, сключен между „ОБЩИНСКА БАНКА” АД в
качеството на кредитор/банка и А. А. Щ. в качеството й на кредитополучател/клиент и
„АНИКС ТРЕЙД“ ЕООД в качеството му на солидарен длъжник се установява, че
банката-кредитор се е обвързала да предостави в полза на кредитополучателя кредит в
размер на сумата от 250 000 лв. предназначен за покупка на недвижими имоти с
описание направено в чл. 5, ал. 1 от договора, като същия подлежи на издължаване
5
чрез плащането на анюитетни вноски. Кредитът е предоставен с поставен срок на
усвояване до 09.08.2013 г., при краен срок за погасяване - 12.07.2038 г., като е
предвидено, че това ще стане чрез плащането на 300 месечни анюитетни вноски, както
следва : 299 броя с размер от по 2 132,34 лв. всяка и една последна изравнителна
вноска. Предвидено е, че всяка от тези вноски, с изключение на първата е формирана
от главница и лихва, като падежната дата за плащане на вноската е установена на 12-то
число на месеца. С договореното в чл. 3.1.1. е заложено олихвяването на кредита да
става чрез прилагане на фиксиран лихвен процент в размер на 9,20 на сто годишно,
като базовия лихвен процент прилаган от банката към датата на сключване на
договора е в размер на 9,20 %. В клаузата на чл. 3.1.3. пък е разписано правилото, че в
хипотеза на БЛП с над два пункта от действащия към датата на сключване на договора
фиксиран лихвен процент, то може същият да бъде променен по преценка на
компетентния орган на банката до размера на разликата. За изпълнение на кредитните
задължения поети с договора е уговорено даването на конкретни по вид обезпечения –
законна ипотека върху недвижими имоти и реален залог върху настоящи и бъдещи
вземания. В чл. 8.1. от договора е уговорено, че предсрочна изискуемост на част или
на целия отпуснат кредит може да бъде обявена от банката-кредитор в хипотеза на
допуснато просрочване на вноска по кредита.
С Анекс № 1 от 16.04.2014 г. договорът за кредит е изменен по волята на
страните, като е прието, че към упоменатата дата кредитния дълг е в размер на сумата
от 248 904,08 лв., като от него редовната главница е в размер на 247 998,34 лв., а
просрочената главница е 906,64 лв. и те ще бъдат издължени от кредитополучателя
при запазване на крайния срок за погасяване – 12.07.2038 г. на 291 броя месечни
анюитетни вноски, както следва : 1-ва вноска в размер на 3 691,48 лв.; 289 вноски с
размер от по 2140,13 лв. – всяка, както и една последна изравнителна вноска. Променя
се месечната падежна дата, като тя става 29-то число от месеца, включително. Между
страните е прието, че към датата на подписване на анекса начислените просрочени
лихви по редовна главница са в размер на 7 622,72 лв., съответно тези по просрочена
главница са в размер на 26,01 лв.р, като е утвърден и нарочен погасителен план за
тяхното издължаване /4-ри вноски от по 1 912,12 лв. всяка в периода от 29.07. до
29.09.2018 г./.
За обезпечаване на задълженията по договора е вписана законна ипотека, съгласно
подадена молба от 12.07.2013 г., в която е осъществена подробна индивидуализация на
недвижимите имоти обект на ипотекиране, а така също е сключен договор за
учредяване на залог върху вземания от 13.07.2013 г., които вземания са
индивидуализирани в неговото съдържание.
Установява се, че на 22.07.2013 г. А. А. Щ. в качеството й на кредитополучател
по сключения договор е подала заявление до банката-кредитор, с което е поискала да
усвои пълния размер на уговорения кредит, а именно – 250 000 лв. В отговор на това
искане - „ОБЩИНСКА БАНКА” АД е извършила кредитен превод за посочената
сума.
Съгласно две покани за доброволно изпълнение и обявяване на кредит за
предсрочно изискуем с № 5 и № 6 от 15.01.2015 г. „ОБЩИНСКА БАНКА” АД се е
обърнала към А. А. Щ. и „АНИКС ТРЕЙД“ ЕООД, като ги е информирала, че по
повод сключения договор за кредит № Д2090002744/12.07.2013 г. е налице
констатирано неизпълнение за плащане на задължения с настъпил падеж, които към
датата – 15.01.2015 г. са в общ размер на сумата от 12 631,82 лв., като е направена и
разбивка по отделни видове /главница, просрочени лихви и неустойка/. Адресатите на
поканите са призовани в 7-денвен срок от получаването им да извършат погашение на
тези просрочени задължения, като ако това не бъде сторено, то на основание чл. 60, ал.
6
2 ЗКИ и чл. 8, ал. 1, т. 1 от договора за кредит отпуснатия кредит следва да се счита за
обявен за изцяло предсрочно изискуем от първия ден след изтичане на дадения срок,
като следва да се извърши незабавно издължаване на цялата остатъчна главница по
кредита в размер на сумата от 247 231,86 лв., заедно с начислените лихви и неустойки
към датата на предприетото погасяване. Поканите са връчени на адресатите им на
датата – 23.01.2015 г. лично и чрез законния представител.
В отговор на подадена молба от А. А. Щ. и след проведено заседание на
Кредитния съвет при банката-кредитор от 21.03.2016 г. е дадено одобрение за
извършване на доброволна продажба на недвижим имот /апартамент № 64 с площ от
84,70 кв.м., намиращ се в гр. София, ж.к. *********/, даден като обезпечение по
изпълнението на договора за кредит от 12.07.2013 г., като това е направено при
условие, че по сметка на банката бъде преведена сума в размер на 85 300 лв. от
продажбата на този имот. С друго решение на Кредитния съвет на банката от
23.10.2017 г. е дадено съгласие за заличаване на законната ипотека вписана по
отношение на /апартамент № 64 с площ от 84,70 кв.м., намиращ се в гр. София, ж.к.
*********/, като това е станало след депозирана от кредитополучателя – Щ. молба от
19.10.2017 г., с която тя е информирала банката, че е осъществено пълно издължаване
на закъснелите вноски по кредитната сделка.
Установява се, че на 04.09.2017 г. до А. А. Щ. е изпратена отново покана за
доброволно изпълнение от „ОБЩИНСКА БАНКА” АД във връзка с констатирано
неизпълнение на задълженията й по договор за кредит № Д2090002744/12.07.2013 г.,
като е посочено, че за периода от 29.05.2017 г. до 29.08.2017 г. е натрупано задължение
по просрочена главница в размер на 833,46 лв.; за периода от 29.04.2017 г. до
04.09.2017 г. е натрупано задължение за просрочена лихва върху редовна главница,
което възлиза в размер на 5 953,19 лв.; съответно за периода от 01.08.2017 г. до
04.09.2017 г. са възникнали и задължения в размер на сумите от 11,45 лв. и 80,47 лв. за
просрочена лихва и за неустойка. На длъжника е даден седем дневен срок течащ,
считано от получаване на поканата за да погаси тези си просрочени задължения към
банката, като ако това не бъде направено то банката ще прибегне към принудителното
им събиране чрез предвидения за това съдебен ред. Няма данни, дали и кога тази
покана е достигнала до адресата й - А. А. Щ.
Установява се, че на 22.02.2018 г. до А. А. Щ. и „АНИКС ТРЕЙД“ ЕООД са
изпратени поредни покани за доброволно изпълнение от „ОБЩИНСКА БАНКА” АД
във връзка с констатирано неизпълнение на задълженията й по договор за кредит №
Д2090002744/12.07.2013 г., като е посочено, че за периода от 29.11.2017 г. до
29.01.2018 г. е натрупано задължение по просрочена главница в размер на 643,75 лв.;
за периода от 29.11.2017 г. до 22.02.2018 г. е натрупано задължение за просрочена
лихва върху редовна главница, което възлиза в размер на 2 534,50 лв.; съответно за
периода от 14.02.2018 г. до 22.02.2018 г. са възникнали и задължения в размер на
сумите от 2,73 лв. и 10,17 лв. за просрочена лихва и за неустойка. На двамата
длъжника е даден седем дневен срок течащ, считано от получаване на поканата за да
погасят тези си просрочени задължения към банката, като ако това не бъде направено
то банката ще прибегне към принудителното им събиране чрез предвидения за това
съдебен ред. Няма данни, дали и кога тези покани са достигнали до адресатите им - А.
А. Щ. и „АНИКС ТРЕЙД“ ЕООД.
С писмо изх. № 20 от 16.01.2025 г. „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД е предоставил на
съда изисканата й информация за ежемесечните нива на БЛП на банката за периода от
12.07.2013 г. до 22.03.2023 г., които са приложими при определянето на договорна
лихва по ипотечни кредити, като за периода от 12.07.2013 г. 19.09.2017 г. е бил 9,20 %,
а за периода 20.09.2017 г. до 22.03.2024 г. е бил 6,96 %.
7
Съгласно приетия за доказателство договор за цесия от 18.12.2019 г. се
установява учредяване на договорна връзка, с която „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД
прехвърля в полза на ищеца „КОЛЕКТ БГ“ АД /тогава с наименование – „СВЕТИ Г.
ГРУП“ ЕАД/ редица свои вземания произтичащи от сключени договори за банкови
кредити, които са индивидуализирани в Приложение № 1, като изрично е посочено, че
по тези кредитни правоотношения има допуснати закъснения в плащането на
изискуеми парични вземания. При преглед в съдържанието на представеното за
доказателство Приложение № 1 към договора за цесия се открива, че в него фигурира
договор за кредит № Д2090002744/12.07.2013 г. с име на клиент А. А. Щ.. Уговорено е,
че вземанията по индивидуализираните с Приложение № 1 кредитни сделки биват
прехвърлени от банката в полза на – „СВЕТИ Г. ГРУП“ ЕАД заедно с всички техни
привилегии, принадлежности и обезпечения при условия и за цена определени в
договора. Общата продажна цена за придобиване на пакета вземания с посочения
договор за цесия е уговорено да бъде сумата в размер на 60 000 000 лв., като същата е
следвало да се заплати в полза на банката в срок до 31.03.2019 г. Договорът за цесия е
сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните датираща от
18.12.2019 г., като същия е вписан и в Служба по вписванията – гр. София с акт от
14.07.2021 г. Плащането на уговорената цена за придобиване на вземанията по
договора за цесия, която е в размер на 60 000 000 лева е потвърдено в писмена форма
от банката- цедент на вземанията, като е посочено, че тази сума е била заплатена на
30.03.2020 г. в полза на „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД от „СВЕТИ Г. ГРУП“ ЕАД.
На 20.08.2020 г. „КОЛЕКТ БГ“ АД сключва с А. А. Щ. и „АНИКС ТРЕЙД“
ЕООД споразумение за признаване и погасяване на дълг произтичащ от договор за
кредит № Д2090002744/12.07.2013 г. Признато е, че считано от 18.12.2019 г.
„ОБЩИНСКА БАНКА“ АД е прехвърлила възмездно всички свои вземания и права по
цитирания договор за кредит в полза на „КОЛЕКТ БГ“ АД, като към 31.03.2020 г.
формираният дълг по цитираната кредитна сделка възлиза в размер на общо
188 316,51 лв., като от тях : 158 696,59 лв. – редовна главница; 4 813,53 лв. –
просрочена главница; 43,20 лв. – възнаградителна лихва с ненастъпил падеж; 22 527,21
лв. – просрочена възнаградителна лихва върху редовна главница; 431,58 лв. – лихва за
забава върху просрочена главница; 1 804,40 лв. – начислена неустойка по чл. 4, ал. 3, т.
2 от договора. Обслужването на така формираният дълг е възприето да става съгласно
утвърден в споразумението погасителен план включващ направата на 29 месечни
вноски в периода от 29.08.2020 г. до 29.12.2022 г., като същите имат различни размери
в диапазона от 1200 до 36 916,51 лв.
Приета за доказателство е покана за доброволно изпълнение и обявяване на
кредит за предсрочно изискуем с вх. № 11294/24.03.2021 г., която е отправена до А. А.
Щ. от „КОЛЕКТ БГ“ АД, чрез пълномощника му „ДЕБИТ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД /за
последното има ангажирано пълномощно от 23.12.2020 г./, като с нея е изтъкнато, че
се констатира допуснато неизпълнение на задълженията поети по сключеното
споразумение от 20.08.2020 г., като според чл. 6 от същото е осъществено
преизчисляване на дълга, като са начислени лихви за периода от 31.03.2020 г. до датата
на неизпълнение. Вследствие на това просрочените задължения, които А. А. Щ. има по
сключения договор за кредит № Д2090002744/12.07.2013 г. възлизат в размер на общо
50 950,83 лв., като същите са диференцирани и по видове и размери. На А. А. Щ. е
предоставен 7-дневен срок от получаване на поканата за да обслужи така упоменатите
просрочени задължения по договора за кредит, като ако това не бъде направено, то е
отправяно изявление, че всички вземания по договора за кредит с ненастъпил падеж
следва да се смятат за изцяло предсрочно изискуеми и подлежащи на плащане от
длъжника. Връчването на поканата е поверено на ЧСИ-Ст. Я., като съгласно разписка
от 26.03.2021 г. връчването е успешно реализирано лично на адресата й - А. А. Щ..
8
Съгласно фактура № ********** от 30.03.2021 г. и сметка с № ********** от
30.03.2021 г. се установява, че „КОЛЕКТ БГ“ АД е платил в полза на ЧСИ-Ст. Я.
сумата в размер от 60,00 лв. за извършени от съдебния изпълнител услуги по
изготвяне и връчвана на посочената покана за доброволно изпълнение.
Приета за доказателство е покана за доброволно изпълнение и обявяване на
кредит за предсрочно изискуем с вх. № 11292/24.03.2021 г., която е отправена до
„АНИКС ТРЕЙД“ ЕООД от „КОЛЕКТ БГ“ АД, чрез пълномощника му „ДЕБИТ
КОНСУЛТИНГ“ ЕООД /за последното има ангажирано пълномощно от 23.12.2020 г./,
като с нея е изтъкнато, че се констатира допуснато неизпълнение на задълженията
поети по сключеното споразумение от 20.08.2020 г., като според чл. 6 от същото е
осъществено преизчисляване на дълга, като са начислени лихви за периода от
31.03.2020 г. до датата на неизпълнение. Вследствие на това просрочените задължения,
които А. А. Щ. има по сключения договор за кредит № Д2090002744/12.07.2013 г.
възлизат в размер на общо 50 950,83 лв., като същите са диференцирани и по видове и
размери. На „АНИКС ТРЕЙД“ ЕООД е предоставен 7-дневен срок от получаване на
поканата за да обслужи така упоменатите просрочени задължения по договора за
кредит, като ако това не бъде направено, то е отправяно изявление, че всички вземания
по договора за кредит с ненастъпил падеж следва да се смятат за изцяло предсрочно
изискуеми и подлежащи на плащане от длъжника. Връчването на поканата е поверено
на ЧСИ-Ст. Я., като съгласно разписка от 26.03.2021 г. връчването е успешно
реализирано чрез законния представител на дружеството - А. А. Щ.. Съгласно фактура
№ ********** от 30.03.2021 г. и сметка с № ********** от 30.03.2021 г. се установява,
че „КОЛЕКТ БГ“ АД е платил в полза на ЧСИ-Ст. Я. сумата в размер от 60,00 лв. за
извършени от съдебния изпълнител услуги по изготвяне и връчвана на посочената
покана за доброволно изпълнение.
На 11.03.2022 г. „КОЛЕКТ БГ“ АД сключва с А. А. Щ. и „АНИКС ТРЕЙД“
ЕООД споразумение за признаване и погасяване на дълг произтичащ от договор за
кредит № Д2090002744/12.07.2013 г. Признато е, че считано от 18.12.2019 г.
„ОБЩИНСКА БАНКА“ АД е прехвърлила възмездно всички свои вземания и права по
цитирания договор за кредит в полза на „КОЛЕКТ БГ“ АД, като към 10.03.2022 г.
формираният дълг по цитираната кредитна сделка възлиза в размер на общо
190 046,69 лв., като от тях : 163 510,12 лв. – редовна главница; 26 530,57 лв. –
просрочена главница; и 26 530,57 лв. – просрочена възнаградителна лихва.
Обслужването на така формираният дълг е възприето да става съгласно утвърден в
споразумението погасителен план включващ направата на 4 месечни вноски в периода
от 18.03.2022 г. до 17.06.2022 г., като първите три са в размер на сумата от по 3 000 лв.,
а последната четвърта е определена на сумата от 181 046,69 лв.
същите имат различни размери в диапазона от 1200 до 36 916,51 лв.
С писмо изходящ № 20#3 от 04.04.2025 г. „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД е
посочено, че А. А. Щ. е била титуляр на открита в банката на 15.05.2013 г. банкова
сметка с IBAN *********, като същата е била закрита на 24.07.2020 г. Представено е и
извлечение от тази сметка за периода от 15.05.2013 г. до закриването й.
Според прието и неоспорено заключение по допусната съдебно-графическа
експертиза изпълнена от вещото лице – М. се установява, че подписите за
„Кредитополучател“ и за „Солидарен длъжник“ положени в договор за банков кредит
№ Д2090002744/12.07.2013г. в анекс № 1 от 16.04.2014 г. към договор за кредит, както
и в двете споразумения за признаване и погасяване на дълг от 20.08.2020 г. и от
11.03.2022 г., съответно за „Получател“ в двете разписки от 26.03.2021 г. за получени
покани от 24.03.2021 г. са изпълнени от А. А. Щ..
9
В пределите на съдебното дирене е назначена и съдебно-счетоводна експертиза,
като от приетото експертно заключение на вещото лице – Д., след осъществен
всеобхватен анализ на приложените по делото документи и извършени пресмятания на
вниманието на съда са предложени следните изводи : Договореният с кредитната
сделка от 12.07.2013 г. банков кредит в размер на сумата от общо 250 000 лв. е бил
усвоен от кредитополучателя – А. Щ. на 23.07.2013 г. За периода между сключване на
договора за кредит – 12.03.2013 г. до 18.12.2019 г. за погасявания на задълженията по
договора за банков кредит в полза на банката-кредитор е преведена сума в размер на
общо 182 833,71 лв., респективно за времето след сключване на договора за цесия –
18.12.2019 г. до изпълнение на заключението към ищеца-цесионер са преведени общо
13 500 лв. В периода от 06.10.2021 г. до 09.03.2022 г. са извършени пет броя вноски в
общ размер на сумата от 7 500 лв., а след 10.03.2022 г. – две вноски, като всяка от тях е
за по 3 000 лв. Тази сума не е приспадната при формиране на исковата претенция за
главница. От вещото лице е установено и това, че на 30.03.2020 г. от „КОЛЕКТ БГ“ АД
е извършен банков превод в размер на 6 000 000 лв. в полза на „ОБЩИНСКА БАНКА“
АД –с основание плащане съгласно уговорка по т. 4.3.1. от договор за цесия 18.12.2019
г. сключен между „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД и „СВЕТИ Г. ГРУП“ ЕАД, като
нареждането е излъчено от сметка на дружеството-наредител в „ОБЩИНСКА
БАНКА“ АД. Пак на датата – 30.03.2020 г. от „КОЛЕКТ БГ“ АД е извършен банков
превод в размер на 54 000 000 лв. в полза на „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД –с основание
– окончателна вноска по договор за цесия от 18.12.2019 г., като тук плащането е
сторено от разплащателна сметка на наредителя открита в „Българска банка за
развитие“ ЕАД.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Преди да се пристъпи към разглеждането на фактическия състав по пораждане
на всяко едно от заявените за присъждане парични вземания, предмет на исковата
молба, то е необходимо да се разгледат общите възражения, които са въведени от
особения представител на ответната страна – физическо лице отнасящи се до
оспорване наличието на активна материална легитимация за „КОЛЕКТ БГ“ АД, като
носител на тези вземания към момента на подаване на исковата молба, а и
понастоящем. Възраженията относно липсата на такова кредиторово качество са
концентрирани изключително върху липса на породен транслиращ ефект относно
вземанията и правата по договора за банков кредит № Д2090002744/12.07.2013г. и
анекс № 1 от 16.04.2014 г. към него, доколкото договорът за цесия от 18.12.2019 г. не
съставлява годно основание да произведе такъв ефект. Основният аргумент тук се
черпи от текста на чл. 99, ал. 1 ЗЗД уреждащ цесията като сделка и позволяващ
нейното прилагане за прехвърляне на вземания от един кредитор на друг стига това да
не противоречи на договора, закона или естеството на задължението. Позоваването е,
че вземанията предмет на сключения на 18.12.2019 г. договор за цесия са такива по
действащ договор за банков кредит, като банката-кредитор не може свободно да се
разпорежда с тях в полза на кое и да е трето лице готово да ги закупи, а това може да
бъде направено само в полза на такива трефи лица разполагащи с качеството банкова
или финансова институция по смисъла на ЗКИ. Понеже към момента на сключване на
договора „КОЛЕКТ БГ“ АД нямал такова качество, то той нямало как да придобие
посочените в договора за цесия вземания, в частност тези произтичащи от договор за
банков кредит № Д2090002744/12.07.2013г. На първо място следва да се посочи, че
придобиването на вземания е допустимо по общата уредба на ЗЗД, т.е. принципно
могат да се извършват цесии и без вписване на цесионера като финансова институция.
Следователно обстоятелството дали е било вписано дружеството-цесионер като такава
институция в регистъра на БНБ е без значение за действителността на самия договор
10
за цесия, като няма значение, дали се касае до прехвърляне на вземания по
непрекратено или прекратено кредитно правоотношение. На следващо място,
установения в чл. 3а ЗКИ режим е регистрационен, а не лицензионен. ЗКИ и Наредба
№ 26 от 23.04.2009 г. допускат един търговец да извършва - по занятие и в значителен
обем - някои дейности от тези на финансовите институции, без да е вписан в
съответния регистър на БНБ, като санкцията за нарушаване на процесния
регистрационен режим е само в областта на административното право, а не и по
отношение на валидността на сключените сделки. Ако законът целеше пълна забрана
за определени сделки от лица, които не са вписани като финансови институции, в него
щеше да е уреден лицензионен режим и пълна забрана на нелицензирани лица да
сключват подобни сделки. В този смисъл са и решение № 171 от 24.07.2017 г по гр. д.
№ 3733/2016 г., ГК, ІV ГО на ВКС, решение № 540 от 20.12.2011 г по гр. д. № 110/2011
г., ГК, ІV ГО на ВКС и решение № 192 от 13.12.2017 г по гр. д. № 4439/2016 г., ГК, ІV
ГО на ВКС, видно от които, неспазването на лицензионния /разрешителен/ режим
действително води до нищожност на съответната сделка. При неспазен
регистрационен режим съответните сделки не са нищожни - решение № 210 от
03.04.2012 г по т.д. № 1051/2010 г., ТК, ІІ ТО на ВКС. В обобщение това, че към датата
на сключване на договора за цесия 18.12.2019 г. и момента на влизането му в сила –
30.03.2020 г. страната цесионер по него - „КОЛЕКТ БГ“ АД не доказва да е имала
качеството на регистрирана по реда на ЗКИ финансова институция не рефлектира
върху валидността и последиците на тази сделка. Напротив същата е обвързала
страните по нея и е породила желания от тях облигационен резултат - промяна в
субектите на облигационното правоотношение по договора за кредит от 12.07.2013 г.,
като кредитора - „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД е заменен от нов – „КОЛЕКТ БГ“ АД.
Същевременно прегледа на клаузите възприети от страните в договора за кредит от
12.07.2023 г. не разкрива в тяхното съдържание да фигурира изрично ограничаване на
възможността банката да извършва разпореждания с вземанията, които ще възникват
за нея от действието на този договор. Що се касае до довода, че естеството на
вземането, което е предмет на договора за цесия от 18.12.2019 г. е пречка за пораждане
на целения транслиращ ефект, то трябва да се изтъкне, че в случая характеристиките
на договорените за прехвърляне вземания /такива с източник договор за кредит/ не
покриват посочения забрана. Напротив тези вземания по своята правна природа могат
да бъдат прехвърляни. Въвеждането на ограничението за прехвърляне на вземания с
оглед тяхното естество се отнася до вземания, които са уредени от обективното ни
действащо право, като лични и непрехвърлими – издръжка, пенсия, социална помощ,
стипендия и пр.
По оспорването свързано с това, че договора за цесия от 18.12.2019 г. не е
започнал да действа, защото като условие за влизането му в сила е поставено
плащането на уговорената цена за придобиване на вземанията, трябва да се посочи
следното : Прочита на обсъждания договор показва, че волята на страните без
съмнение е същия да бъде възмезден, а именно уговорено е плащане на определена
цена за придобивания пакет от вземания по договори за кредит. По делото при
условията на пълно и главно доказване от ищеца се доказа, че уговорената цена от 60
мил. лева е била платена от „КОЛЕКТ БГ“ АД в полза на „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД с
два банкови превода реализирани на 30.03.2020 г. Тоест поставеното условие за
влизане в сила на договора е постигнато, считано от 30.03.2020 г. От този момент
„КОЛЕКТ БГ“ АД е станал титуляр на вземанията и правата свързани с тях
прехвърлени му от банката с посочения договор, в т.ч. на вземанията към двамата
ответника по делото.
На последно място по въпроса с уведомяването на двамата длъжника за
извършеното прехвърляне на вземания по за банков кредит №
11
Д2090002744/12.07.2013г. и анекс № 1 от 16.04.2014 г. към него и оспорването това да
е направено надлежно според правилото на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, настоящата инстанция
намира следното : Съгласно текста на тази норма - прехвърлянето има действие
спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор. По делото няма данни за осъществено пряко
съобщаване от „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД на А. А. Щ. и „АНИКС ТРЕЙД“ ЕООД за
извършеното прехвърляне на вземанията на банката произтичащи от договор банков
кредит № Д2090002744/12.07.2013г. и анекс № 1 от 16.04.2014 г. Доказателства обаче
са налице за успешно реализиране на соченото уведомяване по смисъла на чл. 99, ал. 4
ЗЗД чрез пълномощник в лицето на цесионера - „КОЛЕКТ БГ“ АД, като за последния
е налице ангажирано по делото нотариално заверено пълномощно от 28.04.2020 г., с
което той бива упълномощен от стария кредитор – „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД да
уведоми всички длъжници по прехвърлените с договора за цесия сключен на
18.12.2019 г. вземания. Функцията на такова уведомяване без съмнение играе
сключеното на 20.08.2020 г. споразумение за признаване и погасяване на дълг между
„КОЛЕКТ БГ“ АД, А. А. Щ. и „АНИКС ТРЕЙД“ ЕООД, в което ясно е посочено, че
вземанията произтичащи от договор за банков кредит № Д2090002744/12.07.2013г. и
анекс № 1 от 16.04.2014 г. са били прехвърлени от „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД в полза
на „КОЛЕКТ БГ“ АД въз основа на договор за цесия от 18.12.2019 г. Следователно,
считано от 20.08.2020 г. изискването за уведомяване според правилото на чл. 99, ал. 4
ЗЗД е реализирано и А. А. Щ. и „АНИКС ТРЕЙД“ ЕООД са обвързани от договора за
цесия, което означава, че занапред трябва да изпълняват задълженията си по него
единствено в полза на новия кредитор.
Предвид направените по-горе правни изводи „КОЛЕКТ БГ“ АД валидно е
придобил вземанията на „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД, които последната е имала към
18.12.2019 г. спрямо А. А. Щ. и „АНИКС ТРЕЙД“ ЕООД по сключения договор за
банков кредит № Д2090002744/12.07.2013г. и анекс № 1 от 16.04.2014 г.
По предявения иск с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, във връзка с чл. 99, ал.
1 ЗЗД :
Първата материална предпоставка необходима за да се породи субективното
право на вземане за връщане на предоставен кредит е установяване, че между банката
– първоначален кредитор и ответните страни /кредитор и солидарен длъжник/ има
валидно сключен договор за кредит. Анализът на приложения договор за банков
кредит № Д2090002744/12.07.2013г. разкрива валидно учредяване на кредитно
правоотношение между „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД действаща в качеството на
кредитор и А. А. Щ. имаща качеството на кредитополучател, съответно „АНИКС
ТРЕЙД“ ЕООД обвързало се като солидарен длъжник. Това правоотношение има за
предмет отпускането на кредит в полза на кредитополучателя в размер на сумата от
250 000 лв., като целта е придобиване на недвижими имоти. Кредитополучателя и
солидарния длъжник са приели, че ще погасяват кредита на равни 299 месечни
анюитетни вноски, като крайния срок за окончателно погасяване е 12.07.2038 г.
Обвързвали са се и с това да дължат лихва за използване на кредитния ресурс за
период на целия договор, както и за неустойка за забава ако се стигне до хипотеза на
закъснение в плащането на вземанията за главница и лихва уговорени по кредита. В
хода на съдебното дирене еднопосочно се доказа, че банката-кредитор е изпълнила
поетото от нея договорно задължение да предостави по сметка на кредитополучателя
уговорената под формата на кредит сума от 250 000 лв., като се разкрива и това, че
същата е била усвоена от А. А. Щ. в пределите на заложения с договора срок.
Договора е подписан от А. А. Щ. в лично качество и като законен представител на
солидарния длъжник - „АНИКС ТРЕЙД“ ЕООД. Оспорването на подписите, а именно
12
че не са изпълнени от лицето, от чието име е даден вид да изхождат остана недоказано,
тъй като от приетото и неоспорено експертното заключение по допуснатата
графологична експертиза се установи, че подписите са положени именно от лицето -
А. А. Щ.. Това важи и за анекса към договора от 16.04.2014 г. През годините до
реализираното на 18.12.2019 г. прехвърляне на вземанията по коментирания договор за
кредит от страна на кредитополучателя са извършвани плащания на възникващите
вземания по уговорените месечни вноски, като се констатира и допускане на известни
отклонения в надлежното изпълнение на тези задължения по отношение на различни
компоненти – главница, договорна лихва, лихва за забава, неустойка. Тук е мястото да
се посочи, че тези неизправност от длъжника по кредитната сделка не са довели до
обявяването на целия отпуснат кредит за предсрочно изискуем. В частност такъв
резултат не е настъпил от отправените покани датиращи 15.01.2015 г. Действително с
тях се констатира, че по договора за кредит от 12.07.2013 г. има допуснати
просрочвания при обслужване на вземания с настъпил падеж, като е даден срок за
издължаването им, в това число е отправено изявление за направата на кредита за
предсрочно изискуем ако в срока за доброволно изпълнение очертаните в поканата
суми не бъдат платени от кредитора и/или солидарния длъжник. Именно това, дали в
определения срок за доброволно изпълнение на посочените в поканата просрочени
парични задължения, такова изпълнение е реализирано от адресатите –
кредитополучателя/солидарния длъжник и в какъв обем е факт, които не е ясно
установен по делото. Това, че от анализ на сметката на А. А. Щ. се установява плащане
на сума, която не е достатъчна за да покрие пълния размер на посочените за забавени
вземания, които възлизат на общо 12 631,82 лв. не може автоматично да формира
извод за липса на предприети действия по плащането им, тъй като изпълнение може
да има и чрез друг способ – от друга сметка на кредитополучателя или от сметка на
солидарния длъжник. Същественото в случая обаче е поведението на кредитора -
„ОБЩИНСКА БАНКА“ АД в периода след изтичане на срока за доброволно
изпълнение по тези покани, а именно – няма привеждане на кредита в режим на
предсрочна изискуемост, което означава, че изпълнението получено в поставения срок
за доброволно изпълнение е задоволило интереса на кредитора и той се е отказал от
възможността му да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. В този смисъл
няма основание да се приеме възражението на особения представител на ответника –
физическо лице, че обявения за изцяло предсрочно изискуем остатък по договора за
кредит е станал изискуем, считано от 31.01.2015 г. и се стигнало до неговото
погасяване по давност към 31.01.2020 г. с изтичане на петгодишен срок на общата
давност по чл. 110 ЗЗД. За пълнота на изложението следва да се посочи, че подобна
давност не би изтекла, дори да се допусне, че целия кредит е станал предсрочно
изискуем към посочената дата – 31.01.2015 г., тъй като в кредитното досие по банков
кредит № Д2090002744/12.07.2013г. се съдържа не едно изявление на А. А. Щ., от
чието съдържание може да се направи недвусмислен извод за признаване на
кредитното задължение, което тя има към банката по този договор, а това води до
прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, буква „а“.
По развитите от особения представител на А. А. Щ. възражения за размера на
кредитното задължение за връщане на отпуснатия с договора от 12.07.2013 г. банков
кредит трябва да се има предвид, че волята на страните по материалното
правоотношение създадено с договора от 12.07.2013 г., което е претърпяло изменение в
субективния си елемент – промяна на кредитора с договор за цесия от 18.12.2019 г.
влязъл в сила на 30.03.2020 г. и произвел действие спрямо двамата длъжника на
20.08.2020 г. е ясно и автентично изразена в сключеното между тях валидно
споразумение от 11.03.2022 г. В него те признават, че към 10.03.2022 г. формираният
дълг по цитираната кредитна сделка възлиза в размер на общо 190 046,69 лв., като от
13
тях : 163 510,12 лв. – редовна главница; 26 530,57 лв. – просрочена главница; и 26
530,57 лв. – просрочена възнаградителна лихва. Обслужването на така формираният
дълг е възприето да става съгласно утвърден в споразумението погасителен план
включващ направата на 4 месечни вноски в периода от 18.03.2022 г. до 17.06.2022 г.,
като първите три са в размер на сумата от по 3 000 лв., а последната четвърта е
определена на сумата от 181 046,69 лв. От това споразумение най-напред се
установява, че кредитът вече е обявен предсрочно изискуем, като в тази насока има и
ангажирани доказателства - две покани за доброволно изпълнение и обявяване на
кредит за предсрочно изискуем, които датират от 24.03.2021 г., съответно са връчени
на адресатите им /кредитополучател и солидарен длъжник/ на 26.03.2021 г. и това
връчване е редовно осъществено чрез съдействието на съдебен изпълнител. Признание
е направен и относно размера на отделните компоненти формиращи общия кредитен
дълг в това число и относно вземането по чл. 430, ал. 1 ТЗ за главница /това за
връщане на отпуснатия и обявен за предсрочно изискуем кредит/, което възлиза на
сумата от 163 510,12 лв. Аргументи ориентирани към различен размер породен от
осъществени предходни погасявания от страна кредитополучателя, които са били
неправилно отнесени за плащане на договорна лихва, лихви за забава или неустойка не
могат да бъдат споделени, защото волята на страните в случая е изразена чрез
сключване на съглашение по смисъла на чл. 365, ал. 1 ЗЗД и тя ги обвързва занапред.
Понеже след сключване на това споразумение се установява, че от А. А. Щ. има
осъществени две плащания в полза на кредитора по него и ищец в производството –
„КОЛЕКТ БГ“ АД, чиито размер възлиза на сумата от 6 000 лв., то същите следва да
бъдат приспаднати пропорционално от двете вземания формиращи общия дълг по
споразумението, а именно просрочената главница /163 510,12 лв./ и просрочената
възнаградителна лихва /26 530,57 лв./. Прилагането на това пропорционално
приспадане спрямо главницата, води до редуциране на същата с 5 162,18 лв., като
неиздължения остатък за това вземане възлиза на сумата от 158 347,94 лв., като
именно за тази сума предявения от ищеца иск по чл. 430, ал. 1 ТЗ следва да бъде
уважен, като двамата ответника бъдат осъдени солидарно да му я заплатят. За
разликата над нея до пълния предявен размер от 163 510,12 лв. иска следва да бъде
отхвърлен, поради недоказаност.
По предявения иск с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ, във връзка с чл. 99, ал. 1
ЗЗД :
По иска за заплащане на възнаградителна лихва с правно основание чл. 430, ал. 2
от ТЗ: Съдържанието на правоотношението, което възниква въз основа на договора за
банков кредит включва предоставяне на финансова услуга срещу определена цена -
възнаградителна лихва. Цената за ползваната услуга се дължи, доколкото тя е
договорно задължение и изпълнение на това задължение. В случая се заявява за
присъждане вземане за сумата в размер от 26 530,57 лв. – представляваща договорна
лихва начислена върху главното вземане за периода от 03.04.2018 г. до 03.04.2021 г.,
въз основа на чл. 3.1.1. от договор за банков кредит от 12.07.2013 г., което вземане е
прехвърлено от първоначалния му носител – „Общинска банка“ АД в полза на ищеца
с договор за продажба на вземане от 18.12.2019 г. Възнаградителна лихва се
дължи за времето на действие на договора, т.е. до датата на обявяване на предсрочна
изискуемост, на която договорът следва да се счита прекратен и с отпадане
преимуществото на срока кредитополучателят не дължи възнаграждение за ползвания
финансов ресурс. Както се приема в тълкувателните мотиви по т. 2 на ТР № 3 от
27.03.2019 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост
на вземането по договор за заем за потребление или за кредит, уредена в нормите на
чл. 71 ЗЗД и чл. 432 ТЗ, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение
14
на договора и, за разлика от общия принцип по чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните. Волеизявлението следва да достигне до
насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са
били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в
договора или предвидени в закона. Договорът се изменя в частта за срока за
изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като се
преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна изискуемост отпада
занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът
да се връща на вноски. Уговорената в договора лихва е възнаграждение за
предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. Предсрочната
изискуемост има гаранционно - обезпечителна функция съгласно чл. 71 ЗЗД,
независимо че съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора поради
неизправност на заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на
срока при погасяване на задължението (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият
избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок
поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на
паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за
последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи.
Уредбата на предсрочната изискуемост по договора за банков кредит в чл. 432, ал. 1
ТЗ е изрична относно размера на вземането на кредитора - "предсрочно връщане на
сумата по кредита" и изключва заплащането на възнаграждение в размер на
уговорените за срока на договора лихви. Разграничение между предоставената сума по
кредита и дължимите суми при предсрочна изискуемост на вземането е направено и в
нормите на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции /изм. ДВ бр. 59/2016 г. / и
чл. 46, ал. 3 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители /ДВ бр.
59/2016 г. /. Следователно възнаградителна лихва в случая се дължи от
кредитополучателя и солидарния длъжник, считано от датата на сключване на
договора за банков кредит до датата - 03.04.2021 г., когато е настъпила предсрочната
изискуемост на кредита /в случая изявлението за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем ако не бъдат платени посочените в поканата за доброволно изпълнение от
24.03.2021 г. парични суми в определения за това 7-дневен срок е получено от
адресатите му – двамата ответника на 26.03.2021 г., респективно срокът за доброволно
изпълнение от седем дни е изтекъл безрезултатно на 02.04.2021 г./. Относно размера
на това вземане страните са посочили в споразумението от 11.03.2022 г., че към датата
- 03.04.2021 г. този възлиза на сумата от 26 530,57 лв. Тази тяхна воля трябва да бъде
зачетена, тъй като е израз на договорната им свобода уредена в чл. 9 ЗЗД, съответно
обвързва страните по смисъла на чл. 20а, ал. 1 ЗЗД, тъй като те най-добре знаят какво е
моментното състояние на обвързващата ги договорна връзка. Аргументи ориентирани
към различен размер на вземането за договорна лихва, които се извеждат от
потенциална приложимост на различен от възприетия в чл. 3.1.1. от договора за
банков кредит процент в размер на 9,20 на сто не могат да бъдат споделени, защото
волята на страните в случая е изразена чрез сключване на съглашение по смисъла на
чл. 365, ал. 1 ЗЗД и тя ги обвързва занапред, като тази воля се отнася и до цената,
която се дължи за ползването на финансовата услуга. По довода на особения
представител, че за заявения период на начисляване на лихвата от 03.04.2018 г. до
03.04.2021 г. приложимия в отношенията между страните лихвен процент не е 9,20 на
сто, а е в диапазона между 2,79 на сто и 6,96 % трябва да се отбележи, че такава
промяна в кредитното правоотношение не се наблюдава. Определеният фиксиран
лихвен процент от 9,20 на сто установен в клаузата на чл. 3.1.1. от договора за кредит
сключен на 12.07.2013 г. не е претърпял изменение по волята на страните към нито
един момент, а едностранно негово редуциране не е възможно съобразно правилата на
15
договора. Важно е да се отбележи, че в случая се касае до хипотеза на уговорен
фиксиран лихвен процент за ползване на финансовата услуга – банков кредит. В
случая този фиксиран лихвен процент още към 12.07.2013 г. е определен в размер на
9,20 на сто за година, като същия е равен на базисния лихвен процент на банката.
Трябва да се изтъкне, че клаузата на чл. 3.3 от договора е уредена за да охранява
интересите на кредитополучателя, като забранява извършването на едностранни
промени от страна на банката в размера на фиксирания лихвен процент ако няма
промяна, която да е по-голяма от 2 пункта спрямо БЛП към датата на сключване на
договора, като дори и това да е налице, то е необходимо и решение на кредитния
съвет. Целта в случая е да се избягва увеличение на уговорения фиксиран лихвен
процент в хипотези различни от посочената. Впрочем от страна на банката няма
осъществена процедура по едностранна корекция свързана с увеличаване на
договорения лихвен процент от 9,20 на сто, което означава, че коментираната клауза
изобщо не е била прилагана, което прави и обсъждането на нейната евентуална
недействителност, поради неравноправност по смисъла на ЗЗП безпредметно. Относно
промяната на фиксирания лихвен процент в периода на действие на договора няма
пречка това да се случаи, но е необходимо да е налице съгласието и на двете страни,
което в случая не се наблюдава да е било постигнато под каквато и да е форма.
По нататък относно определяне на подлежащия на присъждане размер на
договорна лихва трябва да се взема предвид, че след сключването на споразумението
от 11.03.2022 г. от страна на длъжника - А. А. Щ. има осъществени две плащания в
полза на кредитора и ищец в производството – „КОЛЕКТ БГ“ АД, чиито размер
възлиза на сумата от 6 000 лв., като те трябва да бъдат приспаднати
пропорционално от двете вземания формиращи общия дълг по споразумението, а
именно просрочената главница /163 510,12 лв./ и просрочената възнаградителна лихва
/26 530,57 лв./. Прилагането на това пропорционално приспадане спрямо
възнаградителната лихва, води до редуциране на същата с 837,82 лв., като
неиздължения остатък за това вземане възлиза на сумата от 25 692,75 лв., като именно
за тази сума предявения от ищеца иск по чл. 430, ал. 2 ТЗ трябва да бъде уважен, като
двамата ответника бъдат осъдени солидарно да му я заплатят. За разликата над нея до
пълния предявен размер от 26 53057 лв. иска следва да бъде отхвърлен, поради
недоказаност.
Що се касае до упражненото от особения представител на ответника - А. А. Щ.
възражение за изтекла погасителна давност на това вземане, то при разглеждането му
същото следва да се квалифицира като неоснователно и да бъде оставено без резултат.
За вземането съставляващо договорна лихва по чл. 430, ал. 2 ТЗ приложима е кратката
тригодишна погасителна давност съгласно нормата на чл. 111, б. "в" ЗЗД, която тече от
настъпване на изискуемостта на всяка месечна погасителна вноска (така решение №
130/15.04.2020 г. по т. д. № 1829/2018 г. по описа на ВКС, I т. о. и решение №
34/07.03.2024 г. по т. д. № 161/2023 г. по описа на ВКС, I т. о.). В случая най-ранния
момент на изискуемост на това вземане е датата - 03.04.2018 г., като с оглед на същия
и проследяване на поведението на страните по материалното правоотношение се
установява, че приложимият срок по 111, б. "в" ЗЗД не е изтекъл, дори и спрямо това
най-ранно възникнало и изискуемо месечно вземане за договорна лихва. Този извод се
базира на доказаното по делото успешно двукратно прекъсване на течащата давност,
което е станало на основание чл. 116, буква „а“ ЗЗД, поради извършени признания на
това вземане от двамата солидарно отговорни длъжника манифестирано в сключените
с кредитора две споразумения от 20.08.2020 г. и 11.03.2022 г. След второто настъпило
прекъсване на давността и започването на нов 3-годишен срок по 111, б. "в" ЗЗД е
последвало и прекъсване на давността настъпило на основание чл. 116, буква „б“ ЗЗД
чрез предявяване на исковата молба, което е реализирано като процесуален факт на
16
датата – 27.03.2024 г.
По предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 99, ал.
1 ЗЗД относно неустойка за забава върху вземането за просрочена главница :
Ищецът поддържа да има качеството на кредитор за сумата в размер на
54 341,23 лв. – неустойка за забава начислена върху вземането за главница
/163 510,12/ за периода от 03.04.2021 г. до 20.03.2024 г., въз основа на чл. 4.3.1. от
договор за банков кредит от 12.07.2013 г. Според клаузата на чл. 4.3.1. от договор за
банков кредит от 12.07.2013 г. е регламентирано, че при допуснато просрочване на
месечна вноски кредитополучателя дължи на кредитора лихва за забава в размер на
фиксирания лихвен процент увеличен с надбавка от 10 пункта върху частта от
вноската, представляваща неиздължената изискуема част от главницата. Цитираната
договорна клауза, доколкото представлява отнапред уговорено от страните
обезщетение при неточно във времево отношение изпълнение на главното парично
задължението на кредитополучателя да върне получените за временно ползване
парични средства, има характер на уговорка за дължимост на мораторна неустойка.
Страните са уговорили и ясен механизъм за определяне размера на този вид неустойка,
а именно сбора между уговорения фиксиран лихвен процент /9,20 на сто/ и добавяне
на 10 пункта над него, което прави неустойка за забава в размер на 19,20 % годишно.
Най-напред следва да се направи преценка, дали така уговорената клауза за неустойка
е валидна или страда от порок рефлектиращ върху нейната действителност до степен
на нищожност. Обективното банково право не съдържа норми, които да ограничават
размера на мораторната неустойка при договори за кредит, сключени преди
приемането на новия ЗПК. Регламентираната с подзаконови нормативни актове
законна лихва върху просрочени парични задължения по смисъла на чл. 86 ЗЗД и чл.
309а, ал. 1 ТЗ възлиза на 10 пункта над основния лихвен процент. Поради това следва
да се приеме, че обвързвайки се с клаузата на чл. 4.3.1 от договора кредитополучателя-
потребител се е задължил при неизпълнение за срочно погашения на месечните вноски
по главница да заплати на банката-кредитор необосновано завишено обезщетение в
размер на фиксирания по договора лихвен процент /9,20 %/ плюс надбавка от 10 %.
Подобна клауза съставлява обременяващо потребителя обезщетение с прекомерен
характер, като тя е в несъответствие с изискването за добросъвестност, присъщо на
нормалните договорни правоотношения и равнопоставеност между търговеца и
потребителя. Резултат от този дисбаланс е създаването на значително неравновесие
между правата и задълженията на страните по договора за банков кредит, което е в
ущърб на потребителя, който е задължен при неизпълнение на задълженията си да
заплати необосновано висока неустойка. Допълнителен аргумент за неравноправност
на клаузата за неустойка водещ до нейната нищожност е това, че по делото не е
установено тази клауза да е била договорена индивидуално между страните по
кредитното правоотношение. С оглед на изложеното, клаузата на 4.3.1 от договора за
кредит е неравноправна и като такава е нищожна- чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Липсата на
валидна клауза за неустойка лишава кредитора от материалната легитимация успешно
да ангажира отговорността на кредитополучателя, съответно тази на солидарния
длъжник за заплащане на вземане за неустойка по чл. 92, ал. 1 ЗЗД основано на
клаузата на чл. 4.3.1 от договора за кредит сключен на 12.07.2013 г. Следователно
претенцията сумата в размер на 54 341,23 лв. – неустойка за забава начислена върху
вземането за главница /163 510,12/ за периода от 03.04.2021 г. до 20.03.2024 г. се явява
недоказана в своето основание и следва да бъде изцяло отхвърлена.
По предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 99, ал.
1 ЗЗД относно неустойка за забава върху вземането за просрочена договорна лихва
:
17
Ищецът поддържа да има качеството на кредитор за сумата в размер на на
сумата в размер от 8 817,21 лв. – неустойка за забава начислена върху вземането за
договорна лихва /26 530,57 лв./ за периода от 03.04.2021 г. до 20.03.2024 г., въз основа
на чл. 4.3.2. от договор за банков кредит от 12.07.2013 г. Според клаузата на чл. 4.3.2.
от договор за банков кредит от 12.07.2013 г. е регламентирано, че при допуснато
просрочване на месечна вноски в частта им отнасяща се до договорната лихва, то
кредитополучателя дължи на кредитора лихва за забава в размер на 0,05 % за всеки
ден просрочие върху частта от анюитетната вноска представляваща просрочена лихва.
Цитираната договорна клауза, доколкото представлява отнапред уговорено от страните
обезщетение при неточно във времево отношение изпълнение на поето парично
задължението на кредитополучателя да заплаща цена за ползването на предоставения
му за определен период от време кредитен ресурс /възнаградителна лихва/, има
характер на уговорка за дължимост на мораторна неустойка. Страните са уговорили и
ясен механизъм за определяне размера на този вид неустойка, а именно 0,05 % за
всеки ден просрочие върху частта от анюитетната вноска представляваща просрочена
лихва. Най-напред следва да се направи преценка, дали така уговорената клауза за
неустойка е валидна или страда от порок рефлектиращ върху нейната действителност
до степен на нищожност. Обективното банково право не съдържа норми, които да
ограничават размера на мораторната неустойка при договори за кредит, сключени
преди приемането на новия ЗПК. Регламентираната с подзаконови нормативни актове
законна лихва върху просрочени парични задължения по смисъла на чл. 86 ЗЗД и чл.
309а, ал. 1 ТЗ възлиза на 10 пункта над основния лихвен процент. Поради това следва
да се приеме, че обвързвайки се с клаузата на чл. 4.3.2 от договора кредитополучателя-
потребител се е задължил при неизпълнение за срочно погашения на месечните вноски
по главница да заплати на банката-кредитор необосновано завишено обезщетение в
размер на 0,05 % за всеки ден, което изчислено на годишна база дава като резултат
стойност на неустойката в размер на 18,25 %. Подобна клауза съставлява
обременяващо потребителя обезщетение с прекомерен характер, като тя е в
несъответствие с изискването за добросъвестност, присъщо на нормалните договорни
правоотношения и равнопоставеност между търговеца и потребителя. Резултат от този
дисбаланс е създаването на значително неравновесие между правата и задълженията на
страните по договора за банков кредит, което е в ущърб на потребителя, който е
задължен при неизпълнение на задълженията си да заплати необосновано висока
неустойка. Допълнителен аргумент за неравноправност на клаузата за неустойка водещ
до нейната нищожност е това, че по делото не е установено тази клауза да е била
договорена индивидуално между страните по кредитното правоотношение. С оглед на
изложеното, клаузата на 4.3.2 от договора за кредит е неравноправна и като такава е
нищожна- чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Липсата на валидна клауза за неустойка лишава
кредитора от материалната легитимация успешно да ангажира отговорността на
кредитополучателя, съответно тази на солидарния длъжник за заплащане на вземане
за неустойка по чл. 92, ал. 1 ЗЗД основано на клаузата на чл. 4.3.2 от договора за
кредит сключен на 12.07.2013 г. Следователно претенцията сумата в размер на
8 817,21 лв. – неустойка за забава начислена върху вземането за договорна лихва /26
530,57 лв./ за периода от 03.04.2021 г. до 20.03.2024 г. се явява недоказана в своето
основание и следва да бъде изцяло отхвърлена.
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, във връзка с чл.
99, ал. 1 ЗЗД :
Ищецът сочи да има изискуемо вземане към двамата ответника сумата в размер
от 120,00 лв. – представляваща дължимо обезщетение за направени разходи за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита отпуснат по договор за банков
кредит от 12.07.2013 г. За да проведе успешно доказване на тази си искова претенция в
18
тежест на ищеца е да разкрие реализацията в тяхната съвкупност на следната
съвкупност от материални предпоставки : 1) сключването между банката и ответните
страни на описания в исковата молба договор за предоставяне на банков кредит, както
и последвалите изменения в съдържанието на същия посредством сключването на
анекси и допълнителни споразумения; 2) предоставянето от банката на кредитен
ресурс по сключения договор за кредитна линия в размер на сумата от 250 000 лв.; 3)
прехвърлянето на правата по договора за банков кредит от 12.07.2013 г. от
първоначалния им носител – „Общинска банка“ АД в полза на дружеството-ищец въз
основа на посоченото в исковата молба договорно основание /договор за цесия от
18.12.2019 г/; 4) надлежно съобщаване на длъжника /кредитополучателя и солидарния
длъжник/ на обстоятелството, че вземанията произтичащи от договора за банков
кредит от 12.07.2013 г. са били прехвърлени в полза на ищеца и занапред
изпълнението следва да се извърши в полза на ищеца; 5) направата на разноски за
връчване на покани до кредитополучателя и солидарния длъжник във връзка с
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и техния размер. По отношение
на първите четири материални предпоставки в изложението на настоящото решение
вече се изложиха мотиви, че е доказано те да са настъпили. Тук остава да се обсъди
това, дали дружеството-ищец е направило разноски за връчване на покани до
кредитополучателя и солидарния длъжник във връзка с обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, както и техния размер. Анализът на приобщените по делото
доказателства издава това, че „КОЛЕКТ БГ“ АД е направил реални разходи за
връчване на две покани за доброволно изпълнение датиращи от 24.03.2021 г. до всеки
един от двамата ответника, като те се изразяват в начислени и заплатени от него такси
в полза на ЧСИ-Ст. Я. в размер на по 60 лв. за всяка, или общо 120 лв. Тук без
съмнение става дума за разноски пряко свързани със събиране на вземането по
договора за банков кредит, чието възстановяване се дължи под формата на
обезщетение за причинени имуществени вреди с оглед допуснато от страна по
договора неизпълнение – липса на реализирано срочно плащане на изискуеми парични
задължения в пределите на уговорените падежи. Предвид изложеното предявения за
разглеждане осъдителен иск се явява основателен за пълния му размер от 120 лв. и
тази сума трябва да се присъди в полза на легитимирания да я получи ищец -
„КОЛЕКТ БГ“ АД. Очевидно е, че същата не е изтекла към момента на подаване на
ИМ в съда – 22.03.2024 г., когато успешно е била прекъсната, съответно е спряла да
тече по време на развиващия се исков процес.
И тук неоснователно се явява упражненото при условията на евентуалност от
особения представител назначен да представлява ответната страна – А. Щ. за
погасяване правото на принудително изпълнение върху вземането, поради изтекла
давност. Приложимост при това вземане имащо характер на такова за обезщетение
относно договорно неизпълнение, намира общата пет годишна давност уредена в чл.
110 ЗЗД.
По отговорността за разноски :
С оглед резултата от разгледаните в настоящото производство искове по чл. 422
ГПК, при които е налице както уважаване, така и частично отхвърляне, то
отговорността за разноски следва да се разпредели между страните съразмерно на
уважената, съответно отхвърлената част от претенциите. От ищеца своевременно и
изрично е формулирано искане за присъждане на съдебните разноски реализирани за
провеждане на исковата му защита пред настоящата инстанция, като това искане е
придружено с ангажиран нарочен списък по чл. 80 ГПК с посочване на вид и размер
на всеки направен разход по делото. Анализът на този списък и съпоставянето му с
приложените по делото доказателства за разноски потвърждава това, че „КОЛЕКТ БГ“
19
АД понастоящем е направил следните разходи за участието си пред първата инстанция
: 10 132,77 лв. – заплатена държавна такса; 14 782,77 лв. – заплатен депозит за особен
представител назначен да представлява ответната страна – А. Щ.; 4 232,00 лв. –
заплатен депозит за вещо лице по назначена съдебно-счетоводна експертиза.
Разноските за заплатена такса и депозит следва да се възложат за плащане от двамата
ответника, съразмерно на уважената част от исковете, а тези за особен представител
следва да се понесат само от А. Щ., също при съобразяване уважената част от
исковете. Така на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. А. Щ. и „АНИКС ТРЕЙД“ ЕООД
следва да бъдат осъдени да платят на ищеца разноски в размер на 10 443,04 лв.,
съответно на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата - А. А. Щ. да бъде осъдена да
плати на ищеца разноски в размер на 10 746,93 лв. Понеже единият ответник е
представляван от особен представител, а другия не е взел участие в производството по
делото, то те не доказват направата на разноски, респективно нямат искане за
присъждане на такива.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответната страна – А.
Щ. следва да заплати по сметка на Софийски градски съд разноските направени във
връзка с исканията на назначения й особен представител в производството /последния
е освободен от заплащане на такси и разноски по смисъла на чл. 83, ал. 1, т. 5 ГПК/. В
случая става въпрос за разноските по повод събиране на доказателства /депозити по
две експертизи/ покрити от бюджета на съда в размер на 300,00 лв. и 598,00 лв., които
съразмерно на уважената част от предявените срещу ответницата А. Щ. следва да
бъдат понесени от нея. Така в полза на бюджета на СГС от А. Щ. следва да се извърши
плащане основано на чл. 78, ал. 6 ГПК в размер на сумата от 652,84 лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. А. Щ., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. „********* и
„АНИКС ТРЕЙД“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, р-н „Люлин“, ж.к. „********* да заплатят в полза на „КОЛЕКТ БГ“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Витоша“, ул.
„Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6 на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, във връзка с чл.
99 ЗЗД при условията на солидарна отговорност на сумата в размер от 158 347,94 лв.,
ведно със законната лихва за забава, считано от 22.03.2024 г. /моментът на депозиране
на ИМ в съда/ до окончателното плащане – представляваща просрочена главница по
отпуснат и частично невърнат банков кредит, съгласно сключен договор за банков
кредит от 12.07.2013 г. и двукратно изменен със споразумения от 20.08.2020 г. и
11.03.2022 г., което вземане е прехвърлено от първоначалния му носител – „Общинска
банка“ АД в полза на ищеца с договор за продажба на вземане от 18.12.2019 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 158 347,94 лв. до пълния
предявен такъв от 163 510,12 лв.
ОСЪЖДА А. А. Щ., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. „********* и
„АНИКС ТРЕЙД“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, р-н „Люлин“, ж.к. „********* да заплатят в полза на „КОЛЕКТ БГ“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Витоша“, ул.
„Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6 на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ, във връзка с чл.
99 ЗЗД при условията на солидарна отговорност на сумата в размер от 25 692,75 лв. –
представляваща договорна лихва начислена върху главното вземане за периода от
20
03.04.2018 г. до 03.04.2021 г., въз основа на чл. 3.1.1. от договор за банков кредит от
12.07.2013 г., което вземане е прехвърлено от първоначалния му носител – „Общинска
банка“ АД в полза на ищеца с договор за продажба на вземане от 18.12.2019 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 25 692,75 лв. до пълния
предявен такъв от 26 530,57 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „КОЛЕКТ БГ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4,
ет. 6 срещу А. А. Щ., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. „********* и
„АНИКС ТРЕЙД“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, р-н „Люлин“, ж.к. „********* иск с правно основание чл. 92. ал. 1 ЗЗД за
заплащане при условията на солидарна отговорност на сумата в размер от 54 341,23 лв.
– неустойка за забава начислена върху вземането за главница /163 510,12 лв./ за
периода от 03.04.2021 г. до 20.03.2024 г., въз основа на чл. 4.3.1. от договор за банков
кредит от 12.07.2013 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „КОЛЕКТ БГ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4,
ет. 6 срещу А. А. Щ., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. „********* и
„АНИКС ТРЕЙД“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, р-н „Люлин“, ж.к. „********* иск с правно основание чл. 92. ал. 1 ЗЗД за
заплащане при условията на солидарна отговорност на сумата в размер от 8 817,21 лв.
– неустойка за забава начислена върху вземането за договорна лихва /26 530,57 лв./ за
периода от 03.04.2021 г. до 20.03.2024 г., въз основа на чл. 4.3.2. от договор за банков
кредит от 12.07.2013 г.
ОСЪЖДА А. А. Щ., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. „********* и
„АНИКС ТРЕЙД“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, р-н „Люлин“, ж.к. „********* да заплатят в полза на „КОЛЕКТ БГ“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Витоша“, ул.
„Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6 на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД при
условията на солидарна отговорност сумата в размер от 120,00 лв. – представляваща
дължимо обезщетение за направени разходи за обявяване на предсрочна изискуемост
на кредита отпуснат по договор за банков кредит от 12.07.2013 г., съставляващи
заплатени такси в полза на съдебен изпълнител за изготвяне и връчване на два броя
покани за доброволно изпълнение от 24.03.2021 г.
ОСЪЖДА А. А. Щ., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. „********* и
„АНИКС ТРЕЙД“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, р-н „Люлин“, ж.к. „********* да заплатят в полза на „КОЛЕКТ БГ“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Витоша“, ул.
„Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер
на 10 443,04 лв. - представляваща направени разноски за държавна такса и
възнаграждения за вещи лица при разглеждане на делото пред Софийски градски съд,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А. А. Щ., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. „********* да
заплатят в полза на „КОЛЕКТ БГ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6 на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 10 443,04 лв. - представляваща
направени разноски за определено и изплатено възнаграждение за назначен на
ответницата - А. А. Щ., с ЕГН ********** особен представител осъществил
процесуалното й представителство по делото пред Софийски градски съд, съразмерно
на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А. А. Щ., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. „********* да
21
заплатят в полза на бюджета на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата в размер на 652,84 лв. – представляваща поети от бюджета на съда разноски
във връзка със събиране на доказателства по инициатива на назначения особен
представител на ответницата, които подлежат на възстановяване от нея съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
22