Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 162 11.06.2010г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд,V състав, в публично съдебно заседание на единадесети май две хиляди и десета година, в
състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар М.П.
и
с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 464 по описа
за 2009г.
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 и чл.216, ал.6 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на М.И.А. и Д.И. ***, против
Заповед № ДК 10-13/ 31.07.2009г. на Началника на РДНСК – гр.Стара Загора. В
жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения акт като по
същество твърденията са за постановяването му в противоречие с материалния
закон. Изложени са съображения, че доколкото разрешеното съгласно разрешение за
строеж № РС-И 1083/ 30.12.2008г. строителство се реализира върху собствения им
имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ с Решение по гр.дело № 2852/2002г. на
Районен съд гр.Стара Загора и Решение № 52063/ 05.03.2004г. на Общинска служба
“Земеделие и гори” гр.Стара Загора, оспорващите се явяват заинтересовани лица
по см. на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ и съотв. са активно легитимирани да обжалват
пред административния орган издаденото разрешение за строеж. Направено е искане
за отмяна на обжалваната заповед и съдът да се произнесе по съществото на
спора, като отмени разрешение за строеж № РС-И 1083/ 30.12.2008г., издадено от
Главния архитект на община Стара Загора.
В
съдебно заседание оспорващите поддържат жалбата на изложените в нея основания.
Ответникът по жалбата – РДНСК – Югоизточен район
/конституирана като страна в производството с протоколно определение от 09.02.20010г.,
след влизане в сила на новия устройствен правилник на ДНСК, приет с ПМС № 5/
20.01.2010г., обн. ДВ бр. 7 от 26.01.2010г., като правоприемник на закритата
РДНСК – Стара Загора/, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно
заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.
Поддържа, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, за което излага
подробни съображения.
Ответникът по жалбата – ДП “ Строителство и
възстановяване гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Ответниците по жалбата – М.Н.В. и С.П.И. изразяват
съгласие с подадената жалба и молят същата да бъде уважена.
Въз основа на всички събрани по време на
съдебното дирене и относими към спора доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
С оспорената заповед № ДК – 10 – 13/
31.07.2009г. на Началника на РДНСК Стара
Загора, на основание чл.216, ал.5 от ЗУТ, е отхвърлена жалбата на М.И.А., М.Н.В.,
Д.И.А. и С.П.И. срещу издадено от Главния архитект на община Стара Загора
разрешение за строеж № РС-И 1083/ 30.12.2008г., за строеж: “12 броя жилищни
сгради” /жилищни сгради №1, №2, №9, №10, № 11 и №12 със застроена площ 102,19кв.м. и
разгърната застроена площ 224,05кв.м., жилищни сгради №3, №4, № 5, № 6, № 7 5 и
№8 със застроена площ 102,19 кв.м. и разгърната застроена площ 217,13кв.м.;
строеж пета категория на основното застрояване/, находящ се в УПИ Х-65 от
кв.654 по плана на гр.Стара Загора, имот № 68850.514.65 по кадастралната карта
с административен адрес ул.”Кенали”, с възложител Държавно предприятие
“Строителство и възстановяване”гр.София. От фактическа страна оспореният
административен акт е обоснован с обстоятелството, че жалбоподателите не са
активно легитимирани да обжалват одобрения проект и разрешението за строеж, тъй
като не притежават качеството на заинтересовани лица по см. на чл.149, ал.2,
т.1 от ЗУТ. При извършена в хода на административното производство проверка,
административният орган е установил, че УПИ Х-65, кв.654, представляващ
поземлен имот с идентификатор № 68850.514.65
по кадастралната карта е частна
държавна собственост, съгласно Акт № 3617/ 02.07.2004г. и е предоставен в
управление на Държавно предприятие “Строителство и възстановяване” гр.София.
Началникът на РДНСК – Стара Загора е приел, че липсват доказателства имотът,
възстановен на жалбоподателите по реда на ЗСПЗЗ, съгласно Решение №№ 191/
15.12.2003г. на Старозагорски районен съд и Решение №52063/ 05.03.2004г. на ОС”ЗГ”гр.Стара Загора, да попада в имота
на строежа – УПИ Х-65, кв.654. Въз основа на това е обосновал извод за
недопустимост на подадената жалба.
По делото е представена образуваната
административна преписка по издаване на
оспорената заповед, към която е приложена и преписката по издаденото
Разрешение за стореж № РС-И-1083/ 30.12.2008г. на Главния архитект на община Стара
Загора. От тези документи, приети като писмени доказателства по делото, се
установява, че разрешението за строеж е издадено по заявление вх.№ ОПРС-351/
30.12.2008г. въз основа на съгласуван и одобрен технически проект. С
разрешението за строеж се разрешава на
възложителя – Държавно предприятие “Строителство и възстановяване”гр.София
/ДП”СВ”/, в качеството му на държавно юридическо лице упражняващо правото на държавна
собственост върху предоставения му в управление УПИ Х-65, кв.654 по плана на
гр.Стара Загора, видно от Акт за частна държавна собственост № 3617/ 2004г., да
извърши строителство на: “12 броя жилищни сгради” в УПИ Х-65 от кв.654 по плана
на гр.Стара Загора, имот № 68850.514.65 по кадастралната карта, с
административен адрес: ул.”Кенали”.
Издаденото разрешение за строеж не е било съобщено на оспорващите М.А. и
Д.А.,/ лист 34 от делото/ . С жалба,
заведена в деловодството на РДНСК-Стара Загора на 11.05.2009г. под № ДК 26-03-157-9-00-545,
оспорващите М.А. и Д.А. *** и Ст.И., са обжалвали Разрешение за строеж №
РС-И-1083/ 30.12.2008г., издадено от главния архитект при община Стара Загора и
по повод на това обжалване е издадена оспорената заповед № ДК – 10 – 13/
31.07.2009г. на Началника на РДНСК Стара
Загора, предмет на настоящия съдебен контрол.
От представеното по делото Решение №
191/ 15.12.2003г., постановено по гр.дело № 2852/2002г. по описа на Районен съд
гр.Стара Загора, е видно, че на наследниците на Стоил И. Димитров е
възстановено правото на собственост върху нива от 5,000дка, четвърта категория,
находяща се в строителните граници на гр.Стара Загора, в местността “Пехотински
казарми” по регулационния план от 1961г. Въз основа на влязлото в сила решение
по гр.дело № 2852/ 2002г. по описа на Старозагорския районен съд е издадено
Решение № 52063/ 05.03.2004г. на Общинска служба “Земеделие и гори” гр.Стара Загора, с което е
възстановено правото на собственост на наследниците на Стоил И. Димитров в
съществуващи стари реални граници върху следния имот: нива от 5.000дка,
четвърта категория, находящ се в строителните граници на гр.Стара Загора в
местността “Пехотински казарми”, представляващ имот № 3019е. Видно от приложеното по делото Удоставерение
за наследници № 431/ 11.02.2008г. жалбоподателките, както и М.В. и С.И.
/конституирани като ответници по делото/ са наследници на Стоил И. Димитров,
бивш жител ***, починал на 13.05.1952г.
За изясняване на обстоятелства от
значение по делото, е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза.
Представеното заключение /първоначално и допълнително/ съдът кредитира изцяло
като компетентно, обективно и мотивирано. Видно от същото, имотът, в който се намира разрешения строеж,
а именно УПИ Х-65 в кв.654 по действащия ПУП, одобрен със Заповед № 1783/
17.08.2007г. /стар УПИ № V-53, кв.654/ е нанесен и в действащата кадастралната
карта, одобрена със Заповед № 24-300-5-1/ 12.05.2004г., като на същият е определен
идентификатор № 68850.514.65 /стар идентификатор 68850.503.53/. В регистъра към
кадастралната карта за собственик на този имот е записано Държавно предприятие
“Строителство и възстановяване”гр.София, съгласно Акт за частна държавна
собственост, вписан в Служба по вписванията – гр.Стара Загора под № 45, том
ХІХ, рег.7608 дело 4396/ 15.07.2004г. Според експерта, имот № 3019е /по плана
от 1961г./ е идентичен с имота, възстановен на наследодателя на
жалбоподателкита по реда на ЗСПЗЗ,
съгласно Решение по гр.дело № 2852/2002г. на Районен съд гр.Стара Загора и
Решение № 52063/ 05.03.2004г. на Общинска служба “Земеделие и гори” гр.Стара
Загора, но този имот не е нанесен в
действащата кадастрална карта и не фигурира в ПУП, в сила от 2007г. Въз основа на направен оглед на място и
извършено проучване по стари планове, както и действащия такъв, вещото лице е
категорично, че източната част на стар имот № 3019е попада в поземлен имот с
идентификатор 68850.514.65, в който се намира разрешения строеж.
По делото е представено и заверено
копие на влязло в сила съдебно решение № 103/ 30.03.2010г., постановено по
адм.дело №650/ 2009г.по описа на Административен съд – Стара Загора, от което
се установява, че Началника на служба “Геодезия, картография и кадастър” гр.Стара
Загора е постановил изричен отказ с изх.№ 94-5328-24-10-1336/ 13.11.2009г. по
направено искане от М.И.А. за изменение на кадастрална карта и регистри, чрез
нанасяне на нов имот с идентификатор 68850.514.3019 /стар пл.№ 3019е по
регулационен план, утвърден със заповед № 818/ 27.05.1961г./. От фактическа
страна отказа за попълването на кадастралната карта е бил обоснован с наличието
на спор за материално право между заявителая – М.А. и Министерство на отбраната
и ДП”Строителство и възстановяване”гр.София. С посоченото съдебно решение
жалбата е отхвърлена като неоснователна. Това решение не е било обжалвано и е
влязло в законна сила на 04.05.2010г.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правно естество:
Оспорването е направено в
регламентирания от закона преклузивен срок, а именно в 14-дневен срок след
съобщаване на оспорената заповед и от лица, адресати на акта, които имат правен интерес от това
производство, поради което същото е допустимо.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира жалбата за неоснователна.
Заповед № ДК 10 – 13/ 31.07.2009г. е
издадена от материално и териториално компетентния административен орган -
Началника на РДНСК – Стара Загора, в
предвидената от закона форма и съдържа всички изискуеми по чл.59, ал.2 от АПК
реквизити. При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на
административно-производствените правила, които да създават вероятност за
неистинност на фактите, които административният орган е приел за установени.
Обжалваният административен акт е постановен и в съответствие с
материалноправните разпоредби, на които се основава.
Съгласно разпоредбата на чл. 216, ал. 5
от ЗУТ /посочена като правно основание за издаването на оспорения акт/,
Началникът на РДНСК се произнася с мотивирана заповед по основателността на
подадената жалба, след преценка на нейната допустимост, като със заповедта може
да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли жалбата.
Следователно преди да се произнесе по основателността на направеното пред него
оспорване на акт по чл. 216, ал.1, т.1 или т.2 от ЗУТ, административният орган
е необходимо да извърши проверка досежно наличието на процесуалните
предпоставки /респ. за липса на процесуални пречки/, като при констатирана
недопустимост на жалбата следва да я отхвърли като неоснователна /доколкото
няма законово регламентирани правомощия да я остави без разглеждане/. От
съдържанието на оспорената в настоящото производство Заповед № ДК -10 – 13/
31.07.2009г. на Началника на РДНСК – Стара Загора е видно, че при извършената
проверка административният орган е приел подадената от М.А., М.В., Д.А. и С.И.
жалба против Разрешение за строеж № РС - И 1083/ 30.12.2008г. за недопустима,
поради липса на активна процесуална
легитимация за жалбоподателите, които не попадат от кръга на заинтересованите
лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.
Съгласно разпоредбата чл. 149, ал. 3 от ЗУТ, разрешението за строеж заедно с одобрения инвестиционен проект могат да
бъдат обжалвани от заинтересованите лица по законосъобразност в 14 - дневен
срок от съобщаването им. По аргумент от посочената норма, една от процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата е същата да е подадена от заинтересовани
лица. Последните са лимитивно определени в разпоредбата на чл.149, ал.2 от ЗУТ.
Законодателното разрешение при оспорването на разрешения за строеж е не за
всеки конкретен случай да се преценя дали даден правен субект е заинтересовано
лице /дали и доколко със съответния акт пряко се засяга негативно правната
сфера на жалбоподателя/. Посочвайки изчерпателно кои субекти могат да обжалват
строителните разрешения, законът определя кръга на лицата, по отношение на
които се презюмира наличието на засегнати от тези актове субективни права и
законни интереси и следователно – правен интерес от оспорването. В случаите
когато разрешението е за изграждане на нов строеж /каквато е процесната
хипотеза/, кръгът на заинтересованите лица, които са процесуално легитимирани
да обжалват пред специализирания контролен административен орган издаденото
разрешение за строеж, е определен в разпоредбата на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ и
това са възложителят, собствениците и
носителите на ограничени вещни права в поземления имот и лицата, които имат
право да строят в чужд имот по силата на специален закон.
От анализа на всички събрани по делото
писмени доказателства безспорно се установява, че жалбоподателките не попадат в
този лимитиран кръг лица които се явяват заинтересовани страни и следователно
няма право на жалба против издаденото разрешение за строеж.
Действително, по делото са представени
и ангажирани писмени доказателства - Решение по гр.дело № 2852/2002г. на
Районен съд гр.Стара Загора и Решение № 52063/ 05.03.2004г. на Общинска служба
“Земеделие и гори” гр.Стара Загора, които установяват по един безспорен и
категоричен начин, че на наследниците на Стоил И. Димитров (в това число и на
оспорващите М.А. и Д.А.) е възстановена по реда на ЗСПЗЗ земеделска земя,
попадаща в урбанизираната територия на гр. Стара Загора. След приключване на
административната процедура по ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване на
земята, обаче следва осъществяването по заявление на собствениците на
процедурата по чл.53 от ЗКИР при съблюдаване изискванията на Наредба №3 от
28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри, за попълване на земеделския имот чрез нейното
изменение. Едва при успешно проведено попълване на имота в кадастралната карта
и последващото му регулиране в УПИ по правилата на ЗУТ би могъл да се обсъжда
въпроса дали разрешения строеж попада в неговите очертания. В случая от
заключението на вещото лице, както и от представената по делото скица №5729/
24.07.2009г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър гр.Стара
Загора /лист 14 от делото/ , безспорно се установява, че съгласно регистъра към
одобрената кадастрална карта за собственик на поземлен имот с идентификатор
68850.514.65 /представляващ УПИ № Х-65 в кв.654 по действащия ПУП/ е
записан възложителя на строежа -
Държавно предприятие “Строителство и възстановяване”гр.София /ответник по
жалбата/, на основание Акт за частна държавна собственост, вписан в Служба по
вписванията гр.Стара Загора под № 45, том ХІХ, рег.7608 дело 4396/ 15.07.2004г..
В кадастралната карта и регистъра към него липсват данни за имота, възстановен
на жалбоподателките по реда на ЗСПЗЗ, както и данни за отразяването им като
собственици на визирания по-горе поземлен имот с идентификатор 68850.514.65. Нещо повече, по делото категорично се
установи, че е налице влязъл в сила отказ на началника на служба “Геодезия,
картография и кадастър” гр.Стара Загора изх.№ 94-5328-24-10-1336/ 13.11.2009г.,
да бъде нанесен в кадастралната карта стар имот №3019е /по плана от 1961г./,
възстановен на наследниците на Стоил И. Димитров, поради наличие на спор за
материално право.
В контекста на изложеното съдът приема,
че правилно административният орган е установил липсата на активна легитимация
по чл.149, ал.2, т.1 от ЗСПЗЗ за оспорване на издаденото разрешение за строеж,
въз основа на данните, съдържащи се в регистъра към одобрената кадастрална
карта на гр.Стара Загора. Други доказателства за наличието на вещни права върху
имота, в който е разрешено строителство, не могат да бъдат преценявани от
административния орган, респ. от административния съд, тъй като е извън
правомощията на последния да решава спорове за собственост, при наличието на
дублиращи документи за право на собственост върху един и същ поземлен имот,
както е в случая. Компетентността за това е на общите граждански съдилища, по
реда на исковото производство.
По тези съображения съдът намира, че
Началникът на РДНСК – Стара Загора правилно е преценил релевантните факти и
обстоятелства по административно-правния спор в производството по чл.216 от ЗУТ
и съотнасяйки ги към приложимите норми, е обосновал правилен и законосъобразен
извод за липса на активна легитимация за жалбоподателите от оспорването на
издаденото от Главния архитект на община Стара Загора Разрешение за строеж №
РС-И 1083/ 30.12.2008г, доколкото същите не са от кръга на лицата, визирани в
т.1 на ал.2 на чл.149 от ЗУТ.
Предвид изложените мотиви съдът намира
оспорената заповед за законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в
предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с материалноправните
разпоредби на които се основава; при спазване на
административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона.
Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предложение четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.И.А. и Д.И. ***, против
Заповед № ДК 10-13/ 31.07.2009г. на началника на РДНСК – Стара Загора, с която
е отхвърлена като недопустима жалбата им срещу издадено от Главния архитект на
Община Стара Загора разрешение за строеж № РС-И 1083/ 30.12.2008г., за строеж:
“12 броя жилищни сгради”, находящ се в УПИ Х-65 от кв.654 по плана на гр.Стара
Загора, имот № 68850.514.65 по кадастралната карта с административен адрес
ул.”Кенали”, с възложител Държавно предприятие “Строителство и
възстановяване”гр.София, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: