№ 108
гр. ХАСКОВО, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. Д.А
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Търговско дело №
20235600900141 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от
Кодекса за застраховането за сума в размер на 26 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди.
ИЩЦАТА – М. М. Н. твърди, че на 17.12.2021 год. в
гр.Хасково, на бул.“Съединение“ № 72 в посока гр.Харманли, Д. Д. Х. като
водач на лек автомобил марка **, модел ** с рег. № ***, нарушил правилата за
движение по пътищата, като не я пропуснал да премине по обозначената
пешеходна пътека, удряйки я с предната част на автомобила си. По случая
било образувано досъдебно производство /ДП/ № 1099 / 2021 год. по описа на
РУ МВР Хасково, приключило със споразумение от 28.02.2023 год., одобрено
по НОХД № 183 / 2023 год. по описа на Районен съд – Хасково. В резултат на
станалото ПТП й били причинени следните увреждания – фрактура на черепа
в тилната част в дясно, разкъсно – контузна рана в дясната тилна област,
разкъсно – контузна рана на носа, охлузвания на лицето, кръвонасядания
около очниците, множество охлузвания по двете длани, охлузване в областта
на дясно рамо, охлузване по двете колене и подбедрици, степенно помрачение
на съзнанието под формата на зашеметяване, потстравматична церебрастения,
контузия на дясното коляно с прояви на синовит и бурсит. Твърди още, че на
17.12.2021 год. е била подложена на оперативна интервенция, при която било
извършено реплантация на скалпа и хирургична обработка на раните на носа.
Поради болки в дясното коляно, на 23.12.2021 год., потърсила помощта на
лекар -специалист по ортопедия и травматология, който след обездвижване на
десния крак в областта на коляното, я насочил към провеждане на ЯМР,
резултатите от който показали – синовит – възпаление на синовиалната
1
обвивка и бурсит – възпаление и подуване на препателарната бурса. На
22.02.2022 год. потърсила помощта на неврохирург, който след проведения
преглед й поставил диагноза – постравматична церебрастения. В продължение
на месец и половина след катастрофата изпитвала силни болки, с ограничен
обем движения. Общият възстановителен период продължил около една
година. Към момента на настъпване на произшествието е бил в сила договор
за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между застрахователното
дружество – ответник и собственика на лекия автомобил, управляван от
виновния водач. По повод претенция, отправена до застрахователя, й било
определено и изплатено обезщетение в размер на 15 533.20 лева, което намира
за занижено и недостатъчно да репарира претърпените от нея болки в
резултат на уврежданията, причинени й от станалия пътен инцидент. С оглед
на изложеното, моли за решение, с което съдът осъди ответника да й заплати
сумата в размер на 26 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 12.01.2022 год. – дата на уведомяване на
застрахователя. Претендира присъждане и на деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД – *** – оспорва исковете, заявявайки възражения за прекомерност на
претендираното обезщетение и за съпричиняване, допуснато от ищцата,
обосновано с твърдения за това, че не е спазила разпореденото от ЗДвП
поведение на пешеходец - преди да навлезе на платното за движение, да се
съобрази с приближаващите се ППС, да не удължава ненужно пътя и времето
за пресичане, както и да не спира без необходимост на платното за движение,
да не навлиза внезапно на платното за движение, да не пресича платното за
движение при ограничена видимост.
Съдът, след преценка доводите на страните и
обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С протоколно определение № 31 от 28.02.2023 год.,
постановено по НОХД № 183 / 2023 год. по описа на Районен съд – Хасково е
одобрено споразумение, с което подсъдимият Д. Д. Х. е признат за виновен в
това, че на 17.12.2021 год. в гр.Хасково, при управление на МПС – лек
автомобил, марка **, модел ** с ДК № ***, нарушил правилата за движение
по пътищата, а именно: чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.119, ал.1 от ЗДвП, като
предизвикал ПТП, вследствие на което по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на М. М. Н., изразяваща се в нараняване, проникващо в
черепната кухина по смисъла на чл.129 от НК, което се дължи на разкъсно
контузната рана в дясната тилна област с подлежащо счупване на черепната
кост, като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по
чл.343, ал.3, б.“а“, предл.второ, вр. чл.343, ал.1, б.“б“, предл. второ, вр. чл.342,
ал.1 от НК, поради което и на основание по чл.343, ал.3, б.“а“, предл.второ, вр.
чл.343, ал.1, б.“б“, предл.второ, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.55, ал.1, т.1 НК,
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца,
изпълнението на което е отложено на основание чл.66 от НК с изпитателен
срок от три години.
В отговора на исковата молба, подаден от ответника е
2
заявено признание съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение на лек автомобил **** с рег.№ *** по силата
на застрахователна полица № 06/121001663872, валидна към датата на
процесното ПТП. В подкрепа на това обстоятелство е и приетия като писмено
доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 110 / 2021
год. и проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Със застрахователна претенция, входирана при
ответника на 10.01.2022 год. – обстоятелство, което ответника признава,
ищцата е поискала определяне и присъждане на застрахователно обезщетение
за неимуществени и имуществени вреди, последните от които е определила в
размер на общо на 533.20 лева. Видно от приложен по делото документ,
именуван „Детайли на движение“ е, че на 01.04.2022 год., ответникът е привел
по сметка на ищцата сума в размер на 15 333.30 лева – обезщетение по щета
43072952200004 Опис 295 – 20220. Относно това обстоятелство – изплатено
от ответника в полза на ищцата, застрахователно обезщетение в посочения по-
горе размер, страните по делото не спорят.
По искане на ищцата по делото се събраха гласни
доказателства чрез разпита на посочения от нея свидетел. От показанията на
свидетеля И.Н. – съпруг на ищцата се установява, че преживяла много тежка
последиците от катастрофата. Имала замайвания, проблеми при движение,
болки по цялото тяло. Не искала да излиза от къщи. В продължение на около
половин година изпитвала страх при пресичане на улица. Инцидентът се
случил на пешеходна пътека в близост до КАТ - Хасково, като в резултат на
удара, съпругата му „изхвърчала“ на около 30 – 40 метра. Впоследствие
ищцата му споделила, че преди да предприеме пресичане на пътното платно,
видяла, че приближаващия се автомобил, който идвал от далече, намалял
скоростта. След удара не помнела нищо. Съпругата му била откарана в
болница, където лекарите й казали, че има мозъчно черепна травма. Цялото й
лице било в кръв. Имала травма на носа. Останал й белег на устната. След
около два – три дни се оплакала от силни болки в дясното коляно,
причиняващо й затруднение при движение. След преглед от травматолог й
изписали обезболяващи и поставили обездвижваща шина, която носила в
продължение на около два – три месеца. Ходила на преглед и при невролог по
повод чести замайвания и дискомфорт в главата. В продължение на месеци не
била на работа, след което се върнала, но на половин работен ден. В момента
съпругата му била все още депресирана. Непрекъснато напътствала дъщеря
им да внимава при пресичане. Изпитвала страх за детето си. След изписването
й от болницата се наложило свидетелят да поеме домакинската работа,
грижите за детето и за ищцата, поради изпитваните от нея постоянни болки и
замайване. Това продължило около една година. Притесненията й се засилвали
нощем, събуждана от чести кошмари. Ставала и обикаляла из къщи.
Изпитвала притеснения и тревожност, подсилени и от предхождащо
онкологично заболяване, наложило провеждане на химиотерапия в периода от
2015 год. до 2017 год. Наскоро била оперирана по повод проблеми с
бъбреците. Психиката й не издържала, започвала да плаче, получавала
психоатаки, по повод на които се наложило да посещава и психолог.
3
От показанията на свидетеля Д. Х., посочен от
ответника се установява, че през месец декември, надвечер - към 17.00 часа,
при управление на автомобила си, ударил жена, движеща се по пешеходна
пътека. Твърди, че не е видял пострадалата преди удара. Валяло дъжд, било
претъмняло – сумрак, а жената била облечена в тъмни дрехи.
От заключението, представено по допуснатата съдебно
– медицинска експертиза се установява, че в резултат на ПТП на ищцата са
причинени следните увреждания - контузия на главата – разкъсно контузна
рана в дясната тилна област на главата; подлежащо счупване на тилната кост;
разкъсно контузна рана на носа; охлузвания по лицето; кръвонасядане около
очниците; степенно помрачение на съзнанието под формата на зашеметяване;
постравматична церебрастения като последица от травмата на главата;
контузия на дясно коляно с прояви на синовит и бурсит. Раните били
обработени хирургически и зашити. Проведено било консервативно,
медикаментозно лечение. Била поставена временна имобилизация с ортеза на
дясно коленна става. Причинено било нараняване, проникващо в черепната
кухина по смисъла на чл.129 от НК, дължащо се на разкъсно контузна рана в
дясната тилна област с подлежащо счупване на черепната кост. Травмата на
дясното коляно причинила разстройство на здравето, временно неопасно за
живота. Възстановителният период на травмата на главата продължил около
два месеца, а този на травмата на дясното коляно – около 30 дни. Получените
увреждания били в пряка причинна връзка с процесното ПТП. Травмата на
главата не е застрашила живота на пострадалата. Същата е създала
предпоставка за осъществяване на връзка между кухината на черепа и
външната среда, което водело до нереализирана опасност за възникване на
възпалителен процес в кухината от внесени от външната среда болесотворни
причинители. Диагнозите – постравматична церебрастения, бурсит и синовит
имали временен характер и отзвучавали без последици. Нямало изгледи да
останат трайни последици за здравето на ищцата вследствие на травмите от
станалия пътен инцидент. В устния си доклад вещото лице посочва, че
травмите не са такива, които да оставят трайни или постоянни последици.
Пояснява диагнозата „бурсит“ като възпаление на мастната торбичка, която
амортизирала сухожилието. „Синовит“ представлявало възпаление на
ставната капсула на коляното. Нямало основание да се приеме, че раната на
носа е загрозяващ белег. Счупването на тилната кост не представлявало
хлътване, нито импресия, а най-вероятно фрактурна линия, при което е
възможна комуникация между външната среда и черепната кухина, но в
случая възможния възпалителен процес, не е реализиран.
От заключението, представено по допуснатата съдебно
– автотехническа експертиза се установява, че скоростта на автомобила в
момента на удара е била около и под 30 км./ч. Пешеходката имала пряка
видимост към приближаващия се автомобил. В момента на навлизането й на
платното за движение, водачът също е имал видимост към нея, както и
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и
съответно да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, при
своевременна реакция от негова страна.
4
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Правната квалификация на предявения иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претендирани пряко от
застрахователя, с който собственикът на МПС, управлявано от виновния водач
– Д. Д. Х. е имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
валиден към момента на настъпване на застрахователното събитие, се съдържа
в нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ.
От страна на пострадалата е отправена застрахователна
претенция за заплащане на обезщетение, по която ответникът е определил и
изплатил сумата от 15 533.20 лева, размерът на която ищцата преценя като
занижен и неотговарящ на претърпените от нея неимуществени вреди –
обстоятелства, обуславящи допустимостта на иска.
Съгласно чл. 429, ал. 1 от КЗ, с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя се реализира
чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, както и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред
увредения за тяхното плащане /арг. ал.2, т.2 на същата норма/. С нормата на
чл. 432, ал. 1 от КЗ, законът предоставя на пострадалото лице субективното
право да сезира съда с пряк иск срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на прекия причинител. Отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем
с отговорността на делинквента и той отговаря за всички причинени от него
вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на
вредите.
С протоколно определение № 31 от 28.02.2023 год.,
постановено по НОХД № 183 / 2023 год. по описа на Районен съд – Хасково е
одобрено споразумение, с което подсъдимият Д. Д. Х. е признат за виновен в
това, че на 17.12.2021 год. в гр.Хасково, при управление на МПС – лек
автомобил, марка **, модел ** с ДК № ***, нарушил правилата за движение
по пътищата, а именно: чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.119, ал.1 от ЗДвП, като
предизвикал ПТП, вследствие на което по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на М. М. Н., изразяваща се в нараняване, проникващо в
черепната кухина по смисъла на чл.129 от НК, което се дължи на разкъсно
контузната рана в дясната тилна област с подлежащо счупване на черепната
кост, като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по
чл.343, ал.3, б.“а“, предл.второ, вр. чл.343, ал.1, б.“б“, предл. второ, вр. чл.342,
ал.1 от НК, поради което и на основание по чл.343, ал.3, б.“а“, предл.второ, вр.
чл.343, ал.1, б.“б“, предл.второ, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.55, ал.1, т.1 НК
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца,
изпълнението на което е отложено на основание чл.66 от НК с изпитателен
5
срок от три години.
Съгласно чл.383, ал.1 от НПК, одобреното от съда
споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда, която се явява задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, предвид
разпоредбата на чл.300 от ГПК.
С оглед на изложеното, съдът приема за доказана
първата от кумулативно дадените предпоставки от фактическия състав на
основанието, на което се претендира обезщетение за неимуществени вреди –
противоправно деяние, извършено от страна на Д. Д. Х. като водач на
застраховано при ответника, МПС, обосновано с допуснати от него
нарушения на правилата за движение, за което е ангажирана и наказателната
му отговорност.
Съдът приема за безспорно и наличието на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС, сключен между собственика
на автомобила, управляван от виновния водач Х. и ответното застрахователно
дружество, валиден към дата на настъпване на застрахователното събитие –
ПТП, станало на 17.12.2021 год. в гр.Хасково, изхождайки от направеното от
ответника признание на това обстоятелство, в подкрепа на което е и
приложения по делото протокол за ПТП, съдържащ данни за застрахователния
договор.
Относно вида и характера на причинените на ищцата
увреждания, намиращи се в причинна връзка със станалото на 17.12.2021 год.,
ПТП, съдът цени заключението на вещото лице Е., представено по
допуснатата съдебно медицинска експертиза, от което се установява, че при
пътния инцидент ищцата е получила следните травматични увреждания –
контузия на главата – разкъсно контузна рана в дясната тилна област на
главата; подлежащо счупване на тилната кост; разкъсно контузна рана на носа;
охлузвания по лицето; кръвонасядане около очниците; степенно помрачение
на съзнанието под формата на зашеметяване; постравматична церебрастения
като последица от травмата на главата; контузия на дясно коляно с прояви на
синовит - възпаление на ставната капсула на коляното и бурсит - възпаление
на мастната торбичка, амортизиращо сухожилието. Раните били обработени
хирургически и зашити. Проведено било консервативно, медикаментозно
лечение. Била поставена временна имобилизация с ортеза на дясно коленна
става. Причинено било нараняване, проникващо в черепната кухина по
смисъла на чл.129 от НК, дължащо се на разкъсно контузна рана в дясната
тилна област с подлежащо счупване на черепната кост. Травмата на дясното
коляно причинила разстройство на здравето, временно неопасно за живота.
Възстановителният период на травмата на главата продължил около два
месеца, а този на травмата на дясното коляно – около 30 дни. Получените
увреждания били в пряка причинна връзка с процесното ПТП. Травмата на
главата не е застрашила живота на пострадалата. Същата е създала
предпоставка за осъществяване на връзка между кухината на черепа и
външната среда, което водело до опасност за възникване на възпалителен
6
процес в кухината от внесени от външната среда болесотворни причинители,
до което в случая не се е стигнало. Диагнозите – постравматична
церебрастения, бурсит и синовит имали временен характер и отзвучавали без
последици. Нямало изгледи да останат трайни последици за здравето на
ищцата вследствие на травмите от станалия пътен инцидент.
Отчитайки вида и характера на причинените
увреждания на ищцата, посочени по-горе, срокът за тяхното възстановяване,
определен от вещото лице по допуснатата медицинска експертиза, както и
степента на търпените болки и страдания, ценейки и събраните по делото
гласни доказателства, чрез показанията на свидетеля Николов, от които се
установява още, че в резултат на пътния инцидент, съпругата му и
понастоящем изпада в състояния на депресия, тревожност, безсъние, страх,
неудобства в бита, съдът намира, че размерът, необходим за репариране на
претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен общо на
30 000 лева, от които в полза на ищцата следва да бъдат присъдени 15 000
лева, след приспадане на изплатеното й от застрахователя обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 15 000 лева. Със разликата от 533.20 лева
/общо изплатени от застрахователя 15 533.20 лева/, не следва да се редуцира
размера на обезщетението за неимуществени вреди, доколкото посочената
сума е послужила за репариране на претендирано от ищцата обезщетение за
имуществени вреди – разходи, извършени във връзка с лечението й, данни в
каквато насока съдът възприема от съдържанието на подадената от ищцата до
ответника застрахователна претенция. Искът в останалата част до предявения
размер от 26 000 лева, като недоказан, а от тук и неоснователен следва да се
отхвърли. В тази връзка съдът отчита и обстоятелството, че понастоящем
ищцата е напълно възстановена. Периодът за възстановяване на травмата на
главата е определен от експерта на два месеца. Макар същата да осъществява
признаците на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК –
нараняване, проникващо в черепната кухина, в случая възможния
възпалителен процес от комуникация между външната среда и черепната
кухина, не е реализиран. Досежно това обстоятелство съдът цени дадения от
вещото лице Е., устен доклад.
Като недоказано, а от тук и неоснователно съдът
преценя заявеното от ответника възражение за съпричиняване, обосновано с
твърдения за допуснати от ищцата нарушения на правилата за движение,
предвидени в нормата на чл.113, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, според които
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване
на следните правила: преди да навлязат на платното за движение да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства и да не удължават
ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост
на платното за движение. Безспорно в тази насока по делото е установено, че
предприемайки пресичане на пешеходната пътека, ищцата е възприела
идващия към нея автомобил, преценявайки, че превозното средство е далече и
водачът е започнал да намалява скоростта. В тази насока съдът цени
показанията на свидетеля Николов, в подкрепа на които е и заключението на
вещото лице М., от което се установява, че и двамата участници в движението
7
– ищцата като пешеходец, преминаващ през пешеходна пътека и делинквента
– водачът Х., са имали възможност да се възприемат взаимно. Правно
релеванто в случая обаче е поведението на водача на застрахования при
ответника автомобил, който е имал техническа възможност да предотврати
удара чрез безопасно екстренно спиране при своевременна реакция от негова
страна. В тази връзка следва да бъде отчетено и обстоятелството, че ударът
между ищцата и управлявания от водача Х. автомобил, показано на л.12 от
заключението, е настъпил в момент, в който пострадалата е била преминала
половината от дължината на пешеходната пътека, поради което твърдението
на ответника за внезапно възникнала опасност за водача на лекия автомобил,
се опровергава категорично от заключението по допуснатата съдебно
автотехническа експертиза.
Въз основана на събраните по делото доказателства,
съдът намира, че са налице предпоставките, обуславящи ангажиране
отговорността на ответника на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, който следва да
обезщети претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на
настъпилото на 17.12.2021 год., ПТП, причинено в резултат на
противоправното поведение на водача на застрахованото при ответника, МПС,
в размера, определен по-горе.
По отношение на претендираната от ищцата законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 12.01.2022
год. – дата на уведомяване на застрахователя, следва да се отбележи следното:
Процесното ПТП е извършено на 17.12.2021 год.
Ищцата е заявила писмена претенция пред застрахователя на 10.01.2022 год.,
видно от извършеното отбелязване върху приетата като писмено
доказателство застрахователна претенция. По отношение на това
обстоятелство от страна на ответника е заявено признание. За периода от
датата на деликта – 17.12.2021 год. до предявяване на претенцията пред
застрахователя 10.01.2022 год., обезщетението за забава върху обезщетението
за претърпените от ищеца неимуществени вреди се дължи от делинквента на
основание чл.86 от ЗЗД, но не се покрива от застрахователното обезщетение.
На основание чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от
датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, т.е от 10.01.2022
год. до изплащане на обезщетението. Предвид изложеното, съдът счита, че
искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде уважено, считано от 12.01.2022 год. –
така, както е поискано в исковата молба.
С оглед изхода на спора в полза на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение за адвокат в
размер на 1 575 лева за оказана безплатна правна помощ - осъществено
процесуално представителство на ищцата, на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата, съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати сума в размер на 600 лева – държавна такса и сума в
8
размер на 288.46 лева – съразмерно на уважената част от иска -
възнаграждение за вещо лице по допуснатата съдебно медицинска експертиза,
заплатено от бюджетните средства на съда в общ размер на 500 лева.
Отговорността на ищцата следва да бъде ангажирана за
сума в размер на 423.08 лева – възнаграждения за вещи лица, заплатени от
ответника в общ размер на 1 000 лева, от които 900 лева – за автотехническа
експертиза и 100 лева – за медицинска експертиза, определена по
съразмерност на отхвърлената част от иска. Наред с това ищцата следва да
бъде осъдена за заплати в полза на ответника и сумата в размер на 300 лева –
възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – ***, ***, ***, да заплати на
М. М. Н., ЕГН ********** от ***, с адрес за призоваване – *** – адвокат В. Ф.
И.а – М., сумата в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева – обезщетение
за неимуществени вреди, търпени в резултат на увреждания, причинени й от
ПТП, станало на 17.12.2021 год. в гр.Хасково по вина на Д. Д. Х. като водач на
лек автомобил ****, с рег. № ***, застрахован с договор „Гражданска
отговорност“, обективиран в полица № 06/121001663872, ведно със законната
лихва, считано от 12.01.2022 год. до окончателното й изплащане, като искът в
останалата част за разликата до предявения размер от 26 000 лева –
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – ***, ***, ***, да заплати на
адвокат В. Ф. И.а – М., с личен номер **********, с адрес - гр.Хасково,
бул."България" № 150, сумата в размер на 1 575 лева – възнаграждение за
адвокат за оказана безплатна правна помощ на ищцата М. М. Н., ЕГН
********** от ***, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – ***, ***, ***, да заплати
сума в размер на 600 лева – държавна такса и сума в размер на 288.46 лева
– възнаграждение за вещо лице, определени съразмерно на уважената част от
иска, които суми да се приведат по сметка на Окръжен съд – Хасково.
ОСЪЖДА М. М. Н., ЕГН ********** от ***, с адрес
за призоваване – *** – адвокат В. Ф. И.а – М. да заплати на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – ***,
***, ***, сумата в размер на 723.08 лева – деловодни разноски, от които
423.08 лева – възнаграждения за вещи лица и 300 лева – възнаграждение за
юрисконсулт.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
10