Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 07.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на седми ноември
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №4332 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.234 КТ с цена на иска
274,68 лв.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от ***, ***–***, ***, със седалище ***,
представлявано от Д.Н.Б.-***против Б.Л.Я., ЕГН**********,***, в която се
твърди, че между ***Г.***в качеството ***и ответника Б.Л.Я. е съществувало
безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ответникът е заемал
длъжността ***, съгласно приложеното Допълнително споразумение №
656/30.10.2015г. Твърди, че през времетраенето на трудовото правоотношение на
ответника с ПТП Г.***между страните, на основание чл. 234 от КТ са сключени два
договора за придобиване на професионална квалификация и правоспособност
-договор, сключен на 17.09.2014г. за участие в курс по „***/компютърни умения
за начинаещи/" и договор, сключен на 31.03.2015г. за придобиване на
правоспособност - ***". Курсът по първия договор е проведен в „Център за
професионално обучение" на ..***” ЕООД и е приключил е издаване на
Удостоверение за професионално обучение peг. № 59-59/23.12.2014г. Обучението по
втория договор е проведено от Център за професионална квалификация /ЦИК/ към ДП
„Национална компания ***“’ /ДП „***"/ и след успешното полагане на
изпитите, на ответника е било издадено Удостоверение за професионално обучение
peг. № 4730/272 от 29.05.2015г. Твърди, че в двата договора, на основание чл.
234, ал. 3, т. 1 и т. 2 от КТ са включени клаузи, предвиждащи задължение на ответника
да работи при ***за срок от 3 /три/ години след завършване на обученията, както
и отговорност при неспазване на срока, а именно - възстановяване на
изразходваните средства, включващи такси за обучение и платен служебен отпуск.
Твърди, че дължимостта им е обусловена от факта, че ответникът, преди
изтичането на тригодишния срок е подал Заявление с peг. № V-2032/25.05.2016г.
за прекратяване на трудовото си правоотношение по взаимно съгласие, което
впоследствие е прекратено със Заповед №308/31.05.2016г. на ***ПТП Г.***,
считано от 01.06.2016г. Твърди, че поради това работникът е следвало да
възстанови на ***направените разходи съразмерно на неспазената част от
тригодишния срок, съгласно т. 10 от Договора, сключен на 17.09.2014г. и т. 12
от Договора, сключен на 31.03.2015г. Твърди, че дължимите разходи са формирани
от следните суми: За проведения курс по придобиване па квалификация ..Бизнес
информационно- технологнчни умения /компютърни умения за начинаещи/" е
платена такса в размер на 123.00лв. без ДДС по Фактура №
**********/30.12.2014г., издадена от
..***" ЕООД, на основание Протокол № 14-51-386/17.12.2014г. за успешно
издържани изпити. Твърди, че в изпълнение на задълженията си по втория договор,
***е заплатил таксата за обучението в размер на 152,00лв. без ДДС за един
работник, начислена във Фактура № **********/17.06.2015г. на ДП „***", и е
осигурил на ответника платен служебен отпуск за явяване на учебните занятия от
06.04.2015г. до 28.04.2015г.. съгласно Заповед № 97/ 02.04.201 5г. и Заповед №
ГО-1119/03.04.2015г. на ***ПТП Г.***, както и на производствена практика /стаж/
от 29.04.2015г. до 14.05.2015г.. съгласно Заповед № 113/27.04.2015г. и Заповед
№ ГО-1392/29.04.2015г. на ***ПТП Г.***. Твърди, че впоследствие е осигурен и
отпуск в размер на три работни дни на дати 27, 28 и 29.05.2015г., както е
разпоредено със Заповед № 135/18.05.2015г. и Заповед № ГО-1683/21.05.2015г. на ***ПТП
Г.***, за времето па провеждане на изпитите. В периодите на обучението по
теория, практика и полагане на изпит пред изпитната комисия от ЦПК на ДП ,.***",
съгласно т. 5 от Договора, сключен на 31.03.2015г., на ответника е изплатено
трудово възнаграждение, изчислено по реда на чл. 177 от КТ. за общо 17 дена
служебен отпуск през м. Април 2015г. и 11 дена служебен отпуск през м. Май
2015г. Твърди, че така общият размер на дължимите разходи за обучението по
двата договора /такси и служебен отпуск/, изчислени съразмерно на частта от тригодишния
срок, през който ищецът не е работил при ***я, възлизат на 1098,78лв. съгласно
приложената калкулация на разходите. Твърди, че по повод уреждането на
взаимоотношенията с плащането на разходите, към датата на прекратяване на
трудовия договор ответникът е депозирал Декларация peг. № 111-
2130/01.06.2016г., с която е признал, че дължи сумата 1 098.78лв. и се е
задължил да я изплаша разсрочено на равни месечни вноски в размер на 22,89лв.
Първата вноска е платена с Приходен касов ордер № 91 на дата 26.07.2016г. След
този момент за продължителен период не са внасяни други суми и ищецът е поканил
писмено ответника да възстанови цялата сума в едномесечен срок. Действията на
ищеца са предизвикали положителен резултат, изразяващ се в подписване на Споразумение
от 07.02.2017г. между страните за разсрочено издължаване чрез месечни вноски в
размер от 22.89лв., с падеж последен работен ден на текущия месец и начало на
плащанията считано от 28.02.2017г. Изпълнението на задълженията по
споразумението се е ограничило до плащане на първата месечна вноска на
28.02.2017г. /с Приходен касов ордер № 36/28.02.2017г./ и вноската за м. Март
2017г. /Приходен касов ордер № 52/28.03.3017г./, след което ответникът отново е
преустановил изплащането на месечните суми. Твърди, че това е наложило, ищецът
да потърси защита на правата си по съдебен ред и за дължимите суми в периода от
м. Април 2017г. до м. Март 2018г., в общ размер на 274.68лв., е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен
лист, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 2719/2018г. по описа на
Плевенски районен съд. Твърди, че срещу издадената заповед за изпълнение е
постъпило писмено възражение от длъжника.Моли, да бъде признато за установено,
че Б.Л.Я. дължи на ***. Г.***, ЕИК по БУЛСТАТ ***, представлявано от ***инж. Д.Н.Б.,
сумата от 274,68лв. /двеста седемдесет и четири лева и 68ст./, представляваща
общия размер на месечните вноски oт 22.89лв./мес. за периода от м. Април 2017г.
до м. Март 2018г. включително, дължими за възстановяване на разходите за
придобиване на професионална квалификация и правоспособност по Договор от
17.09.2014г. и Договор от 31.03.2015г., заедно със законната лихва върху гази
сума считано от датата на предявяване на исковата молба - 19.04.2018г. до
окончателното й изплащане. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника в който взема становище за неоснователност
на предявения иск. Твърди, че действително Б.Я. е работил в „***“ - *** и е
сключил договор за придобиване на професионална квалификация и правоспособност
на 17.09.2014г. за участие в курс по „*** /комютърни умения за начинаещи/“ и
договор, сключен на 31.03.2015г. за придобиване на правоспособност - „***“.
Завършил е успешно обучението и се е задължил да работи при ***за срок от 3
/три/ години. Твърди, че на 30.10.2015г. Б.Я. е сключил допълнително
споразумение с „***“ - ***, с което е преназначен от длъжност „***“ в ***-
Плевен на длъжност „***, ***“ в ***- ***. Твърди, че по време на действие на
това споразумение, на 15.05.2017г., т.е преди да изтече тригодишния срок на
договора, за който ответика се е задължил да работи в ***- ***, същият е
закрит. Твърди, че с оглед на този обективен факт Б.Я. е бил препятстван да
изпълни задължението си при ***„***“ - ***, което го освобождава от отговорност
по договора за неспазване на срока. Твърди, че след настъпилата обективна
невъзможност за изпълненние на договорното задължение, ответника е подал
заявление да бъде преместен в ***- Плевен. Заявлението му е прието и резолирано
положително, но въпреки това вместо него на вакантното място са назначили друго
лице. Твърди, че за да не остане без работа и тъй като му е предложено място на
същата длъжност в „***“ - гр.***, което е част от ***„***“, Б.Я. приема същото
предложение и подава заявление за прекратяване на договора. Твърди, че в тази
връзка ответника е подписал и обходен лист, че не дължи връщане на имущество и
пари на дружеството-***. След прекратяването, в същия ден му е поднесено за
подпис споразумение за плащане на сумата от 1075, 89лв. под заплаха от
юрисконсулта на дружеството, че няма да му бъде върната трудовата книжка и няма
да може да започне работа. Твърди, че при прекратяване на трудовия договор
между страните, на основание чл.325, т.1 КТ - по взаимно съгласие, ***не е
възразил, не е предявил претенции спрямо работника за претендираната с
настоящия иск сума. Твърди, че ответника е подал заявление за прекратяване на трудовия
му договор, тъй като след закриване на ***в ***, ***не му е предложил работа по
новопридобитата квалификация, а такава - на предходната длъжност отпреди
преквалификацията на работника. Твърди, че работа, отговаряща на
новопридобитата квалификация му е предложена в *** - „***“ - ***. След като Б.Я.
е подал молба, ***му е отговорил, че молбата му ще бъде удовлетворена и
договорът ще се счита прекратен от 01.06.2016г. - по взаимно съгласие. Твърди,
че ***е приел молбата на работника без насрещни претенции. Същият е разполагал
с възможността да не се съгласи да прекрати договора по взаимно съгласие с Я.. ***е
можел да упражни властническото си правомощие и да прекрати трудовото
правоотношение на друго правно основание, различно от това по чл.325, т.1 КТ.
Счита, че тъй като не се е възползвал от тази възможност, post factum той не
може да ангажира отговорност на работника по смисъла на чл.234 КТ. Твърди, че
след закриване на ***- *** ***не е разполагал със свободно работно място, което
да предложи за заемане на ответника, с оглед новопридобитата му квалификация.
Предложено му е място на предишната длъжност, респ. възнаграждение.
Неизпълнението на задължението на ***да осигури място на работника по
новопридобитата квалификация за времето на изпълнение на договора по чл.234 КТ,
освобождава от отговорност работника да изпълнява длъжността в уговорения в
договора срок - три години. Счита, че при нормално развиващо се договорно
отношение по чл.234 КТ задължението на работника да работи при ***в продължение
на определен период от време е предвидено с оглед възможността на ***да си
възстанови разходите по обучението. Но в случай, като настоящия, в който ***не
предлага на работника работа по новопридобитата квалификация, /като не е без
значение и увеличеното възнаграждение/, то възстановяването на разходите му би
представлявало неоснователно обогатяване, т.к. ползите за работника са
отпаднали. Излага съображения, че договорът по чл. 234, ал. 1 КТ има характер
на трудов, но що се касае до въпросите свързани с неговото изпълнение и
последиците от това, приложими са общите правила за договорите и изпълнението,
и следва да се приложи гражданския закон, относно отговорността при
неизпълнение. Оспорва съдържанието на представените от ищеца споразумения за
заплащане на направените от ***разходи по сключен на основание чл.234 КТ
договор за преквалификация. Твърди, че досежно споразумението от 01.03.2016г.,
същото е подписано под страх, че на работника няма да му бъде оформена и
върната трудовата книжика, което би го препятствало да започне работа. Твърди,
че съглашението не отразява действителната воля на работника. Освен това,
търсеното по силата на споразумението задължение произтича от договор за
квалификация и преквалификация, при който е налице неизпълнение на договорно
задължение от страна на ***я, поради което е лишено от правно основание.
Твърди, че искът е неоснователен, тъй
като в договора не е посочено изрично, че работникът дължи връщане на суми за
ползван служебен отпуск. Твърди, че в чл.10 от договора за придобиване на
професионална квалификация и правоспособност за участие в курс по „***/комютърни
умения за начинаещи/“, сключен на 17.09.2014г. и в чл.12 от договора, сключен
на 31.03.2015г. за придобиване на правоспособност - „***“, липсва клауза за
заплащане на разходите за служебен отпуск. В цитираните текстове е посочено, че
работникът дължи направените разходи за такси за обученията и допълнителните
разходи. Поради липса на изрично уговаряне между страните на допълнителните разходи
за обучението и посочването им в договора, считам че търсенето на суми за
ползван служебен отпуск е неоснователно. Прави възражение за прекомерност на
търсеното обезщетение, с оглед закриване на ***в *** и отговорността на ***като
страна в процесиите правоотношения. Излага съображения, че съгласно
разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗЗД „Ако неизпълнението се дължи на
обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали
обезщетението или да освободи длъжника от отговорност.“ Твърди, че вземането не
е изискуемо. Твърди, че сключеното между страните споразумение не съдържа
условие, определените от кредитора вноски да бъдат плащани всеки месец. По тази
причина и тъй като падежът на задължението не е определен в споразумението, той
е и неопределяем. Твърди, че споразумението не съдържа клауза за частично и
предсрочно търсене на суми. Липсва и покана от страна на кредитора до
доверителя ми да плати търсената сума. Твърди, че ответника е преминал курс,
съгласно Наредба №56 за железопътния транспорт, с продължителност и
натовареност, какъвто преминават външни за железниците кандидати за работа.
Съгласно чл.9, ал.З от Наредбата завършилите професионално образование по жп
специалност или професия могат да се обучават за придобиване на правоспособност
в курсове със съкратен срок на подготовка по учебни планове и програми, с
продължителност и учебно съдържание, в съответствие с придобитата специалност
или професия. По съкратения курс цената за обучението е същата, но не се налага
ползването на толкова дни служебен отпуск. Счита, че като е направил такава
преценка, ***се е поставил в ситуация да плаща повече разходи за обучението на
ответника, за което той не е отговорен. Излага съображения, че съгласно чл.83,
ат.2 от ЗЗД „Длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би
могъл да избегне, като положи грижа на добър стопанин.“
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Не се спори между сраните и се установява от
Допълнително споразумение № 656/30.10.2015г., че между страните по делото
съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ответникът е
заемал длъжността ***, ***“ в ****** разпределетилена, звено „Експлоатация“, ******-***.
Беспорно е между страните, че между тях, на
основание чл. 234 от КТ са сключени два договора за придобиване на
професионална квалификация и правоспособност -договор, сключен на 17.09.2014г.
за участие в курс по „***/компютърни умения за начинаещи/" и договор,
сключен на 31.03.2015г. за придобиване на правоспособност - ***". Курсът
по първия договор е проведен в „Център за професионално обучение" на „***”
ЕООД и е приключил е издаване на Удостоверение за професионално обучение peг. №
59-59/23.12.2014г. Обучението по втория договор е проведено от Център за
професионална квалификация /ЦИК/ към ДП „Национална компания ***“’ /ДП „***"/
и след успешното полагане на изпитите, на ответника е било издадено
Удостоверение за професионално обучение peг. № 4730/272 от 29.05.2015г.
Видно от Договор за придобиване на професионална
квалификация и правоспособност от 17.09.2014г., ***се е задължил да заплати
таксите и разноските за обучението. Обучаемият се е задължил да завърши
обучението си да придобие знания и умения по професионална квалификация и
правоспособност „***/компютърни умения за начинаещи/“. След завършване на
обучението, обучаваният е длъжен да работи при ***за срок от 3 години. За дата
на завършване на обучението се счита датата на издаване на
удостоверението/свидетелството за придобита професионална квалификация и
правоспособност. Съгласно т.10 от
Договора, обучаваният дължи възстановяване на ***на изразходените за неговото
обучение средства/такса за обучение и допълнителни разходи/, съразмерно на
частта от срока по т.8 от настоящия договор, през който не е положен труд,
поради прекратяване на трудовото правоотношение с ***в срока по т.8 на
основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, чл.326, ал.1 КТ, чл.330, ал.1 КТ и чл.330,
ал.2, т.1 и т.6 КТ.
Видно от Удостоверение за професионално обучение №
59-59/23.12.2014г. Б.Я. е завършил квалификационен курс за професинално
обучение по програма „***“.
Видно от Договор за придобиване на професионална
квалификация и правоспособност от 31.03.2015г., ***се е задължил да осигури
платен служебен отпуск за присъствия на занятията, учебната практика и
полагането на изпити, съгласно учебната програма и да заплаща възнаграждение по
чл.177 КТ, както и да заплати таксите и разноските за обучението. Обучаемият се
е задължил да завърши обучението си да придобие знания и умения по
професионална квалификация и правоспособност „***“. След завършване на
обучението, обучаваният е длъжен да работи при ***за срок от 3 години. За дата
на завършване на обучението се счита датата на издаване на удостоверението/свидетелството
за придобита професионална квалификация и правоспособност. Съгласно т.10 от Договора, обучаваният дължи възстановяване
на ***на изразходените за неговото обучение средства/такса за обучение и
допълнителни разходи, включително за платен служебен отпуск, командировъчни,
дневни пари/, съразмерно на частта от срока по т.8 от настоящия договор, през
който не е положен труд, поради прекратяване на трудовото правоотношение с ***в
срока по т.8 на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, чл.326, ал.1 КТ, чл.330, ал.1 КТ и чл.330, ал.2, т.1 и т.6 КТ.
Видно от Удостоверение за професионално обучение №
4730/272/29.05.2015г. Б.Я. е завършил квалификационен курс за професинално
обучение по програма „***“.
Не се спори между страните и се установява от
извлечение от регистър на входяща документация/л.110 от делото/, че на дата
15.04.2016г. Б.Я. е подал заявление за преназначаване в ***.
Установява се от медицинска документация за лицето
Ю.М./л.116-121 от делото/ същия е с установени заболявания поради което е
трудоустроен. Поради това и тъй като длъжността ***, ***“ в ***Плевен разпределителна,
звено „Експлоатация“, ***при П.з.т.п.Г.О. ***-*** е била предвидена за
трудоустроени лица. С Допълнително споразумение № 327/04.05.2016г. на
посочената длъжност е преназначено трудоустроеното лице Ю.М..
Видно от Заявление с peг. № V-2032/25.05.2016г. Б.Я.
е подал същото до ***си, с което е заявил желанието си за прекратяване на
трудовото му правоотношение по взаимно съгласие, на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, а при отказ, молбата да се счита за предизвестие.
Не е спорно между страните и се установява от Заповед
№308/31.05.2016г. на ***ПТП Г.***, е прекратено трудовото правоотношение на
оответника с ищеца, на основание чл.325, ал.1, ат.1 КТ, считано от 01.06.2016г.
Видно от Фактура № **********/30.12.2014г., издадена от „***-***" ЕООД,
заплатената сума за проведеното обучение на Б.Я. е в размер на 123,00 лв. без
ДДС. Сумата с дъбжимото ДДС по фактурата е заплатена, видно от извлечение от
банкова сметка/***.21 от делото/
Видно от Фактура
№ **********/17.06.2015г. и Платежно нареждане от 22.06.2015г. на ДП „***"
***е заплатил таксата за обучението в размер на 152,00лв. без ДДС за Б.Я. по
курс „***“
Не се спори между страните, че ***е осигурил на
ответника платен служебен отпуск за явяване на учебните занятия от 06.04.2015г.
до 28.04.2015г.. съгласно Заповед № 97/ 02.04.2015г. и Заповед №
ГО-1119/03.04.2015г. на ***ПТП Г.***, на производствена практика /стаж/ от
29.04.2015г. до 14.05.2015г., съгласно Заповед № 113/27.04.2015г. и Заповед №
ГО-1392/29.04.2015г. на ***ПТП Г.***и отпуск в размер на три работни дни на
дати 27, 28 и 29.05.2015г., както е разпоредено със Заповед № 135/18.05.2015г.
и Заповед № ГО-1683/21.05.2015г. на ***ПТП Г.***, за времето па провеждане на
изпитите. В периодите на обучението по теория, практика и полагане на изпит
пред изпитната комисия от ЦПК на ДП „***", съгласно т. 5 от Договора, сключен
на 31.03.2015г., на ответника е изплатено трудово възнаграждение, изчислено по
реда на чл. 177 от КТ. за общо 17 дена служебен отпуск през м. Април 2015г. и
11 дена служебен отпуск през м. Май 2015г.
Видно от Декларация peг. № 111- 2130/01.06.2016г.,
Б.Я., с която е признал, че дължи сумата
1 098.78лв., в която са включени сумата от 64,02 лв. по т.10 от Договор от
17.09.2014г. и 1034,76 лв. по т.10 от Договор от 31.03.2015г. и се е задължил
да я изплаша разсрочено на равни месечни вноски в размер на 22,89лв. Първата
вноска е платена с Приходен касов ордер № 91 на дата 26.07.2016г.
Видно от Покана № 11-00-228/19.01.17г., ответника
е поканен да заплати дълживата сума. Поканата е получена от ответника видно от
известие за доставяне/л.42 от делото/.
Видно от Споразумение за разсрочено плащане от
07.02.2017г., Б.Я. е признал че дължи сумата от 1075,89 лв. и са се споразумели
страните той да я заплати на равни месечни вноски от по 22,89 лв., като падежът
на плащане на всяка месечна вноска е последно число на съответния месец, а
плащането им ще започне от м.02.2017г., като първата вноска ще се заплати на
28.02.2017г.
Ответника е заплатил първата месечна вноска на
28.02.2017г. /с Приходен касов ордер № 36/28.02.2017г./ и вноската за м. Март
2017г. /Приходен касов ордер № 52/28.03.3017г./.
Видно от Трудов договор № 40/09.06.2016г., считано
от 13.06.2016г. Б.Я. е сключил трудов договор с *** ЕООД, ***, район ***, на
длъжност „*** ***, към ***-ПП ЕООД.
Установява се от длъжностна характеристика за
длъжността „*** ***, към ***-ПП ЕООД, че за заемане на длъжността се изисква
средно образование, правоспособност ***“.
Видно от Уведомително писмо/л.58 от делото/, Б.Я.
е уведомен, че на 24.05.2011г. в ТР при АВ е вписано преобразуване на ******
ЕАД, чрез отделяне на имущество от него и преминаване на отделеното имущество
към ***, а на друга част- към ***- ***.
Установява се от Разписание на длъжностите и
основните заплати за тях на п.Т.п.Г.О. в сила от 01.04.2014г., в ******
Разпределителна има 1 брой „***, 5 броя „***, ***“, ***, 1,2 и 3 гр.-3 броя+11
броя+13 броя.
Видно от Заповед № 139/29.03.2016г. по
производствени причини е коригирано разписанието на длъжностите и основните
заплати на П.з.т.п.Г.О. на ***-***, в сила от 01.04.2014г., като се съкращават
всичките 5 броя „***, ***“
Установява се от Разписание на длъжностите и
основните заплати за тях на п.Т.п.Г.О. в сила от 12.04.2017г., в ******
Разпределителна има 1 брой „***, , ***, 1,2 и 3 гр.-3 броя+4 броя+14 броя.
Установява се от Заповед № 130/31.05.2016г., че е
определено ****** като основен пункт за явяване за започване на повеската от
щата на ***Г.***към ******.
От приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, която съдът кредитира, като обективна, обоснована и компетентна се
установява, че по договор за професионална квалификация от 17.09.2014г. за
остатъка от срока от 01.06.2017г. до 23.12.2017г., дължимата сума за
въстановяване е в размер на 64,04 лв. По договор за професионална квалификация от 31.03.2015г. за остатъка от
срока от 01.06.2017г. до 29.05.2018г. дължимата сума за въстановяване е в
размер на 1034,81лв. от които 101,07 лв. такса обучение и 933,74 лв.
възнаграждение за ползван платен служебен отпуск. Общо по двата договора
дължимата сума е в размер на 1098,85 лв.
след приспадане на платените от ответника суми, остатъка за възстановяване е в
размер на 1029,96 лв. На ответника са изплатени следните суми за платен
служебен отпуск: 835,40 лв.+569,00 лв.
Съдът кредитира показанията на св.З.С.Б., въпреки
че е заинтересована от изхода на спора като служител на ищцовото дружество.
Показанията ѝ са преки, логични и в съответствие с останалите, събрани по
делото доказателства. От тях се установява, че св.Б. работи при ищеца като ***„***“
а към момента в който е пракратено трудовото правоотношение на ответника с
ищеца е била на длъжност ***„***“. Напускането на ответника е свързано със съкращаването на длъжността „***“. Въпреки че
е съкратена длъжността не се предвиждало да бъде освободен ответника по делото
и той е трябвало да продължи да работи, както и останалите на длъжността „***“.
Ако ответника е бил пожелал да бъде преназначен на длъжността „***“, той е щяло
да бъде преназначен. Нямат практика, при напускане да задържат трудовите
книжки. Нямат задължително подписване на декларации за задължения по договори
за квалификация. Ответника е искал да бъде преназначен в ***, тъй като там е
имало служител, на който е предстояло пенсиониране, но е имало служител със
здравословни проблеми, поради което се наложило той да бъде преназначен на освободената
длъжност. На ответника не е предложена друга алтернативна длъжност съгласно
квалификацията му за ***. Предложено му е да остане на длъжност „***“.
Съдът дава вяра на показанията на св.Д.И.Д.като
преки, логични, непротиворечиви и съответни на останалите събрани по делото
доказателства. От тях се установява, че св.Д.е работил като „***“ заедно с
ответника в ЕП ***. Ответника е напуснал, тъй като е искал да заеме дължността
„***“ в Плевен, но това не се случило. Било му е предложено да заеме длъжност
„машинист“ но 2 клас, която длъжност е по-ниска от заеманата от ответника и с
по-ниско възнаграждение. Понастоящем в ЕП *** не се осъществява дейност.
Служителите се явява на работа на друго място. Променено е мястото на явяване
на машинистите.
Представени са и други неотносими доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предпоставките за
уважаване на предявения иск с правно основание
чл. 234, ал.3, т.2 КТ вр. чл. 92 ЗЗД се свързват с доказване от ищеца на
съществувалото трудово правоотношение с ответника, сключването на валиден
договор за "повишаване на квалификацията" по чл. 234 КТ с ответника,
изправността си по него, договарянето на обезщетение при неизпълнение на
задължението на служителя за продължаване на работата при ***я, прекратяването
на договора по вина или по инициатива на служителя и размера на иска.
По делото е безспорно и
доказателствено обосновано, че страните по делото са били страни и по трудово
правоотношение, което е прекратено на 01.06.2016г. по взаимно съгласие между
страните на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ. В периода от сключването на труовия
договор на ответника той е заемал различни длъжности. По времето, през което е
сключил и процесните договори за повишаване на квалификацията от 17.09.2014г. и 31.03.2015г., ответинка по
делото е работил на длъжност „***“ в ***ЕП Плевен, при поделение за товарин
превози *** към ***-***. Установява от Допълнително споразумение №
656/30.10.2015г., че на посочената дата ответника е преназначен на длъжност „***,
***“ в ****** разпределетилена, звено „Експлоатация“, ***при П.з.т.п.Г.О. ***-***.
Преназназначаването на новата длъжност е извършено след придобиването на новите
квалификации на ответника по процесните договори за повишаване на
квалификацията.
Сключените между
страните договори от 17.09.2014г. за участие в курс по „***/компютърни умения
за начинаещи/" и договор, сключен на 31.03.2015г. за придобиване на
правоспособност - *** по своя предмет и цел носят характерното съдържание на
уредения в текстовете на чл. 234, ал.1, ал.2, ал.3 от КТ договор за придобиване
на квалификация по друга специалност /преквалификация/, имащ обслужваща и
допълваща трудовото правоотношение роля. Този договор ги обвързва със силата на
закон/ чл. 20а, ал.1 от ЗЗД/, т.е. поведението им е подчинено на приложението
на клаузите му, щом те не въвеждат правни последици /правни резултати/,
непозволени/ забранени от повелителни законови правни норми/ чл. 26, ал.1,
пр.1-во от ЗЗД/. В случая договорите не
са в противоречие нито изцяло, нито техни отделни клаузи с повелителни законови
правни норми. Нямат такъв характер и уговорките, включени в разпоредбата на чл.
10 от договорите. Уредените с тях правни последици/ права и задължения/ по
обхват и вид са съобразени със законоустановените положения/ допускания на чл.
234, ал.3, т.1, т.2 от КТ. Интересът от сключването на разглеждания договор се
състои в това: ищецът- ***да си осигури за срок от 3 години работната сила на
ответника чрез полагане на труд, чието естество да е свързано със знанията и
уменията по специалността, за чието придобиване той, ще се обучава, заради
което първият е поел задължението да влага средства за покриване на разноските,
необходимо присъщи за провеждането на това обучение, а ответникът - работник да
придобие съответните квалификации по договорите за частична сметка на ищеца- ***и
да си гарантира работа при него за същия срок. Разходът на парични средства за
покриване на необходимо присъщите за провеждане на обучението разноски, може да
се разглежда като своеобразно плащане на "цена" за осигуряване/
получаване за в бъдеще на желан и необходим за ***резултат-да се ползва при
желание от придобитата квалификация и работната сила на ответника за уговериня
във всеки от договорите 3-годишен срок от издаване на удостоверенията за
придобита квалификация.
Фактическият състав,
пораждащ договорно установеното спорно притезателно право на възстановяване на
направените от ***разходи включва следните предпоставки: 1/ завършено обучение
и придобита специалност от ответника; 2/ направени от ищеца за негова сметка в
полза на ответника разходи/такса за обучение и допълнителни разходи, в
ключително за платен служебен отпуск, командировъчни, дневни пари/, свързани с
провеждане на това обучение; 3/ пълно или частично по показателя време /срок/ неизпълнение на
поетото от ответника по силата на чл. 8 от договорите задължение да работи за ***я-ищец
за срок от три години без значение на каква длъжност, тъй като липсва такава
уговорка в договорите, по причина или причини, субективно кореняща/ коренящи се
в поведението на работника, т.е. поради такива обстоятелства, за които ***не
може да бъде въобще държан юридически отговорен/ да не може да му се вменят във
вина/ или може да бъда държан юридически отговорен, но само донякъде и
поведението му да не е самодостатъчно да причини неизпълнението - чл. 81, ал.1,
чл. 83 от ЗЗД. Съдът намира за
осъществен посочения фактически състав.
Правото на ищеца за
получаване на обезщетение е възникнало по волята на страните/ чл. 8, чл. 9 от ЗЗД, чл. 234, ал.3, т.2 от КТ/ такова, каквото е, като функция на средство за
ликвидиране на настъпили в имуществената сфера на ищеца- ***неблагоприятни
последици, произтичащи от неизпълнение на посоченото договорно задължение, т.е.
един паричен стойностен измерител на юридическа отговорност на ответника, която
той следва да претърпи заради накърнения позитивен договорен интерес на ищеца
от изпълнението му до изтичане на уговорения срок, изразяващ се най- общо в
полагане на труд от работника за ***в предвидения в договорите срок. Отговорността
за въпросното договорно неизпълнение е отнапред уговорена с лесно определим
размер, който не би следвало да е спорен, защото и двете страни знаят какви
разходи за обучението са направени- таксата се съдържа в подписаните между
страните договори-Приложение 1, а и ответника по делото е ползвал служебен
отпуск, закоето е получил възнаграждение. Очевидно е, че правото да се компенсира
стойностно пълния размер на направените от ищеца- ***парични разходи, свързани
с провеждане на обучението, които поради загубата на работната сила на
ответника и неоправдаване на платената "цена" за даденото обещание,
след факта на неизпълнение се третират като стойностен израз на намален
имуществен актив и подлежат на пълно възстановяване.
Съдът намира, че по
делото се доказа виновно неизпълнение на поетото от ответника задължение да
работи при ищеца 3 години след придобиване на съответните допълнителни
квалификации по процесните договори. Изрично в т.10 от договорите е предвидено,
че въстановяване на прававените разходи се
дължи и при прекратяване на трудовото правоотношение между страните по
взаимно съгласие на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ. Неоснователни са развитите
от ответника възражения, че при прекратяване на трудовото правоотношение на
това основание, ищеца сам се лишава от възможността да претендира уговореното в
т.10 от договорите съразмерно възстановяване на направените за квалификациятата
разходи. В договорите изрично е предвидено, че и при тази хипотеза се дължи
възстановяване.
Съдът намира за
неоснователни и възраженията на ответинка по делото, че неизпълнението на
договорите не е виновно, тъй като е закрит ЕП *** и ответника по делото не е
имал възможността да продължи да работи при посочения ***. Този факт не се
доказа по делото, а само се установи, че в посочения ***са премахнати от
щатното разписание всичките 5 длъжности „***, ***“ в ****** разпределетилена,
звено „Експлоатация“, ***при П.з.т.п.Г.О. ***-***. Установено е и от Заповед №
130/31.05.2016г., че е определено ****** като основен пункт за явяване за
започване на повеската от щата на ***Г.***към ******.
Договорът по чл. 234,
ал. 1 от КТ има характер на трудов, тъй като е обусловен от трудовото
правоотношение, но що се касае до въпросите, свързани с неговото изпълнение и
последиците от това, приложими са общите правила за договорите и изпълнението и
следва да се приложи гражданският закон относно отговорността при неизпълнение.
Съдът намира, че ищецът-
***е изпълнил точно по смисъла на чл. 63, ал.1 от ЗЗД поетите по договора задължения
и е осигурил подходяща за ответника работа, т.е. такава, каквато при
извършването ѝ да е съобразена с необходимостта от прилагане на знанията
и уменията, изискуеми от придобитите от него нови квалификации, въпреки, че не
е имал такова задължение. Липсва законово уредено задължение, ***да осигури на
работника работа, съобразена с новата квалификация веднага след придобиването
ѝ, както и за срока, предвиден в договор- в настоящия случай 3 години.
Следва да бъде посочено, че в договора от 17.09.2014г. за придобиване на
квалификация „бизнес-информационно-технологични умения“ също е предвиден
3-годишен срок за работа при ***я, без да се твърди от страните по делото, че е
следвало ***да осигури на работника работа, в която да прилага новопридобитата
квалификация. Липсва и договорно задължение по нито един от двата договора,
ищеца да осигури на работника работа, съобразена с новопридобитите от него
квалификации. Съгласно новата практика на върховната инстанция е прието, че ***следва
да има възможността да се ползва от новопридобитата квалификация на работника
за предвидения в договора срок. Ако в договора липсва изрична уговорка, че ***се
задължава да осигури на работника работа съобразена с новопридобитата квалификация,
то такова задължение за ***не е възникнало./Решение
№ 28/01.07.2011г. по гр.д.№ 243/2010г. на ГК на ВКС/. Въпреки това, по
делото се установи, че на ответника е осигурена работа съобразно
новопридобитата квалификация и с Допълнително споразумение № 656/30.10.2015г., ответника
е бил преназначен на длъжност „***, ***“ в ****** разпределетилена, звено
„Експлоатация“, ******-***. Както беше посочено по-горе, ЕП *** не е закрит,
нито на ответника по делото трудовото правоотношение е било прекратено по
инициатива на ***поради съкращаване в щата. Видно е, че трудовото
правоотношение на ответника е прекратено по негова инициатива и то от длъжоността
„***, ***“.
Наведените от ответника
възражения в този смисъл са неоснователни и не е налице кредиторова забава,
която да изключи или намали отговорността на ответника по делото на основание чл.
81, ал.1 и при условие на евентуалност - чл. 83, ал.1, ал.2 от ЗЗД. Невъзможността
за изпълнение по смисъла на чл. 81, ал.1 от ЗЗД е състояние, при което реалното
изпълнение на задълженията по договора е напълно и безусловно осуетено/
възпрепятствано/ от някакви нововъзникнали извън поведението на длъжника
обективни факти/ обстоятелства/, представляващи непреодолими от неговата воля
и/или достиженията на практическия човешки опит фактически/ физически/ или
юридически пречки/ законоустановени забрани, нови неудовлетворими повелителни
изисквания и т.н./, независимо от субективното му желание, намерение да
продължи да съществува/ да се изпълнява този договор. Такова състояние не е
възникнало, видно от събраните по делото доказателства. От показанията на
разпитаните по делото свидетели се установи, че ***не е предприел и не е имал
намерение да предприеме действие по прекратяване на трудовото правоотношение с
ответника по делото, поради което липса противоправно поведение на ищеца – ***.
Неоснователни са и
останалите възражения на ответника по делото, че вземането не е изискуемо, тъй
като падежът съгласно подписаното между страните споразумение не е настъпил,
както и че самото споразумение за признаване дължимостта на вземането по
процесните договори за повишаване на квалификацията и за разсрочване на
задължението е лишено от правно основание, по съображение, че е подписано от
ответника под заплахата, че няма да му бъде предадена трудовата книжка. Видно
е, че първата декларация, с която е признато вземането и е уговорено негововото
разсрочване е с дата 01.06.2016г./л.39 от делото/- датата на прекратяване на
трудовото правоотношение на ответника с ищеца по делото, и за нея може да бъдат
изложени такива съображения, въпреки че останаха недоказани, но Споразумението
за разсрочено плащане е подписано от ответника по делото на дата 07.02.2017г. –
много след като ответника вече е бил сключил нов трудов договор.
В настоящото
производство размера на вземането е установен от посоченото споразумение, както
и от приетата по делото СИЕ. Претендира се заплащане само на падежиралите и
незаплатени погасителни вноски по споразумението- по 22,89 лв. за периода от
м.04.2017г. до м.03.2018г., който период е изтекъл преди датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 20.04.2018г.
Неоснователно е и
възражението на ответника, че липсва виновно поведение, за което да отговаря
при прекратяването на трудовото си правоотношение с ищеца по делото, тъй като е
започнал работа, за което ползва придобитата си квалификация в *** ЕООД, което
е част от ******. Видно е, че ищеца ***-*** и *** ЕООД са две абсолютнто
самостоятелни юридически лица, а дори и по смисъла на §1 от ДТ на КТ, ***"
е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко
друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други
подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от
разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.
Ищеца се е задължил по процесните договори за повишаване на квалификацията си
да работи по трудово правоотношение именно с ***си, а не с друг ***, макар и от
******.
Предвид всичко гореизложено
съдът намира предявения иск за основателен и доказан в целия си предявен размер
от 274,68 лв., за която сума следва да бъде уважен.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на
ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като
съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на
предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си
размер, ответника следва следва да бъде
осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство
в общ размер от 75,00 лв. съразмерно
уважената част на предявения иск.
Съгласно изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответника следва да бъде осъден да плати на ищеца направените разноски за ДТ
25 лв., юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78,
ал.8 ГПК на 100 лв. и депозит за свидетел в размер на 30 лв. или общо в размер на 155 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД,
вр.чл.234 КТ по отношение на Б.Л.Я., ЕГН**********,***, че ДЪЛЖИ на
кредитора ***, ***–***, ***, със седалище ***, представлявано от Д.Н.Б.-***сумата 274,68 лева, представляваща общия
размер на месечните вноски от по 22,89 лв. за периода от м.04.2017г. до
м.03.2018г. вкл., дължими на възстановяване разходи за придобиване на
професионална квалификация и правоспособност по Договор от 17.09.2014г. и
Договор от 31.03.2015г. в едно със законната лихва върху тази сума от 19.04.2018г. за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1724/23.04.2018г.
по ч.гр.д.№2719/2018 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Б.Л.Я.,
ЕГН**********,***, да плати на кредитора ***, ***–***, ***, със седалище ***,
представлявано от Д.Н.Б.-Директор, сумата от 75,00 лв. направени разноски
за производството по ч.гр.д.2719/2018 по
описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА Б.Л.Я., ЕГН**********,***, да плати на кредитора ***, ***–***,
***, със седалище ***, представлявано от Д.Н.Б.-***сумата от 155 лв. направени по
делото разноски за ДТ,адвокатско възнаграждение и депозит за свидетел.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: